О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

  

Номер   661………………03.08.2017 година…………….……Град Стара Загора    

 

 

 

С.ЯТ ОКРЪЖЕН СЪД…………..Втори граждански състав

На трети август…………….…………………………………………...Година 2017

В закрито заседание в следния състав: 

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ТИХОЛОВА  

 

                                                   ЧЛЕНОВЕ:           МАРИАНА МАВРОДИЕВА

 

                                                                                 СВИЛЕН ЖЕКОВ   

 

Секретар……………………………………………………………………………….                        

Прокурор………………………………………………………………………………                

като разгледа докладваното от………………………………съдията Св. ЖЕКОВ                                                    

въззивно гражданско дело номер 1218…………...по описа за 2017…….година.

 

          Производството е по чл. 248 ГПК.

С молба с вх. № 8539/05.07.2017 г., ответната страна по делото „К. К.“ ЕООД моли съда да измени решение № 210/21.06.2017 г. в частта му имаща характер на определение за разноските, с която искането на жалбоподателя за присъждане на разноски в размер на 250 лв. /от общо претендирани 500 лв./ е оставено без уважение.

Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирано за това лице и е процесуално допустима.

В нея се сочи, че разноски се дължат не само на основание чл. 78, ал. 3 ГПК съобразно отхвърлената част от жалбата /каквито са присъдени със съдебния акт/, но и на основание чл. 78, ал. 4 ГПК при прекратяване на делото. Производството било частично прекратено и разноски се дължали на ответната страна, а не можело да се очаква, че съдът ще се произнесе впоследствие по тези разноски, тъй като от длъжника зависело дали ще подаде жалба срещу акта на съдебния изпълнител. Моли за допълване на решението и присъждане на разноски в размер на още 250 лв.

Взискателят „Е.“ ООД в становище по молбата сочи, че тя е неоснователна, делото било върнато на ЧСИ за произнасяне по възражението за прекомерност и длъжникът не бил причина за направените разноски. Моли за оставяне на молбата без уважение.

Разгледана по същество, молбата е неоснователна.

По отговорността за разноските съдът не се произнася служебно, а само по молба на заинтересованата страна. В конкретния случай „К. К.“ ЕООД  е направило искане за присъждане на сторените разноски в депозирания по делото отговор на жалба. В мотивите на постановеното по делото решение съдът е изложил подробни съображения по искането на жалбоподателя за присъждане на сторените по делото разноски, като е приел същото за неоснователно, което означава, че нормата на чл. 81 ГПК изискваща произнасяне по искането за разноски е спазена. Основания за промяна на така формираните изводи не са налице, които няма да бъдат преповтаряни.

Следва да бъде посочено още, че доводите свързани с прекратяването на делото и приложимостта на нормата на чл. 78, ал. 4 ГПК са неоснователни в случая, защото разноски се присъждат при разрешаване на правния спор пред съответната инстанция /чл. 236, ал. 1, т. 6 във връзка с чл. 78, ал. 1, 2 и 3 ГПК/ и при прекратяване на делото - чл. 78, ал. 4 ГПК. Прекратяване по смисъла на чл. 78, ал. 4 ГПК е налице, когато съдът се десезира от правния спор по волята на ищеца или поради недопустимост на иска или неотстраняване в срок на констатирани нередовности на сезиращата молба. Щом се запазва висящността на предявения спор, то липсва прекратяване на съдебното производство и съответно не могат да се присъждат разноски при условията на чл. 78, ал. 4 ГПК /така определение № 509/21.12.2012 г. на ВКС по ч.гр.д. № 504/2010 г., II г.о./. При аналогични хипотези – напр. определение № 192/11.05.2016 г. на ВКС по ч.гр.д. № 1603/2016 г., III г.о. също се приема, че съгласно чл. 78, ал. 1, 3 и 4 ГПК разноски се присъждат на страните в зависимост от резултата по делото, съразмерно с уважената и отхвърлената част на иска, както и при прекратяване на делото. При обезсилване на първоинстанционното решение и връщане на делото за ново разглеждане, разноски не следва да се присъждат. В този случай направените от страните разноски във въззивното производство следва да се присъдят съобразно посочените по-горе правила в зависимост от изхода на делото, аналогично на направените разноски пред ВКС в хипотезата на чл. 294, ал. 2 ГПК. Посочената практика води до извода, че разноски не се дължат при всяко прекратяване на делото както неправилно счита молителят, а се отчита обстоятелството дали спорът между страните все още е висящ или не.

В случая спорът между страните е висящ, поради което към настоящия момент не се следва присъждане на адвокатското възнаграждение на молителя в настоящето производство. Едва след разрешаване на въпроса по основателността на възражението за прекомерност на разноските обективирани в постановление за разноски от 10.02.2017 г. по изп. дело № 20178700400031 по описа на ЧСИ И. С.ще може да се реши въпроса за дължимостта на направените разноски. Неоснователен е доводът, че от длъжника зависело дали ще подаде жалба, респ. от нейното подаване/неподаване зависи дали съдът би се произнесъл по тези разноски в един по-късен етап, тъй като ако длъжникът не подаде жалба, то тогава взискателят ще може да предяви тези разноски  за събиране от ЧСИ на основание чл. 79, ал. 1 ГПК, тъй като те безспорно са разноски по изпълнението. Не може да се очаква от съда да се произнесе към настоящия момент, по един още неразрешен спор за прекомерност на разноските обективирани в постановление за разноски от 10.02.2017 г. по изп. дело № 20178700400031 по описа на ЧСИ И. С.по разноски свързани с този висящ правен спор. Отговорността за разноски се понася след като спорът между страните е окончателно разрешен.  

По горните съображения не е налице основание за изменение на постановеното по делото решение в частта му имаща характер на определение в частта му за разноските, поради което подадената за това молба по чл. 248 ГПК следва да се остави без уважение.

 

Мотивиран от горното, С.ят окръжен съд

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „К. К.“ ЕООД да измени решение № 210/21.06.2017 г. в частта му имаща характер на определение постановено по в.гр.д. № 1218/2017 г. по описа на С. окръжен съд, в частта му за разноските.

 

        Определението подлежи на обжалване пред Пловдивски апелативен съд в седмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                ЧЛЕНОВЕ: