О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

  

Номер 687                                         17.08.2017г.                       град Стара Загора    

                                            

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, Втори състав

На седемнадесети август 2017 год.

В закрито заседание в следния състав : 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ                                                                          ЧЛЕНОВЕ :              АННА ТРИФОНОВА      

                                                                                        СВИЛЕН ЖЕКОВ

Секретар Павлина Георгиева                                                                                                          

като разгледа докладваното от съдията- докладчик ЗЛАТЕВ                                                   

ч.гр.дело № 1230 по описа за 2017 год.,

за да се произнесе съобрази следното :

 

Производството е по реда на чл.248, ал.3 и чл.274 и сл. и във вр. с чл.78, ал.7 от ГПК и чл.23-25 от ЗПП.

Делото е образувано по частна жалба подадена от В.Н.В. *** против Определение № 333/03.06.2017г., постановено по гр.д.№ 1560/2013 г. по описа на РС- Казанлък, в частта му, с която тя е била осъдена да заплати на НБПП- София сумата 40 лв. за възнаграждение на осигурения й адвокат по ЗПП, съразмерно отхвърлената част от исковете и по ЗОДОВ по това приключено гр.д. Излага подробно своите  съображения, че с оглед изхода на делото и материалното и семейното й положение не следва и не може да заплати тази сума, поради което моли настоящия въззивен съд да отмени атакуваната част от това Определение на РС, ведно със законните последици от това.

Ответникът по частната жалба РП- Казанлък не е подал писмен Отговор в законния 1- месечен срок.

Въззивният съд констатира, че ч. жалба е подадена от лице/ищца/, което има право на обжалване на този първоинстанционен съдебен акт, подадена е в законния 1- седмичен срока по чл.275, ал.1 от ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт/Определение/, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество тази ч.жалба се явява изцяло неоснователна, тъй като иницираното от ищцата/ч.жалбоподателка/ исково производство по гр.д. № 1560/2013г. по описа на РС- Казанлък е било образувано по нейна искова молба против ПРБ- София по реда на чл.4 от ЗОДОВ с искова претенция за общо 2 000 лв., и е приключило с частичното й уважаване за общо 1 000 лв./тоест на 50 %/. Поради което и напълно мотивирано, обосновано и правилно в атакуваната му част ищцата/ч.жалбоподателка/ е била осъдена по искане на НБПП- София за й заплати половината/50 %/ от сумата за възнаграждение на 1 осигурен служебно пълномощник- адвокат по ЗПП, вписан в Тарифата по ЗПП, и е определено и заплатено възнаграждение съгласно размерите в НТПП в размер на процесните 40 лв.

Съгласно разпоредбата на чл.23, ал.2 във вр. с чл.21, т.3 от ЗПП, правната помощ във вида на процесуално представителство, обхваща случаите, когато страната по едно висящо гражданско дело не разполага със средства за заплащане на ангажиран от самата нея адвокат, но желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това. Нормата не посочва изрично, че правната помощ във вида на процесуално представителство е безплатна, но тази нейна характеристика се извлича от текста на чл.2 от ЗПП, където е посочено, че тя се финансира от държавата, както и от чл.94 от ГПК, който я посочва изрично като безплатна. Изключение от това принципно положение е предвидено с нормата на чл.27а от ЗПП, съгласно който възстановяването на средствата на държавата, в лицето на НБПП, от лицата, на които правната помощ е предоставена, е възможно само в изрично предвидените със закон случаи. Уредените в нормата на чл.78, ал.7, изр.1 и 2 от ГПК две хипотези не са такива случаи- в първата от тях/изр.1 от цитирания текст/, ако лицето на което е предоставена правна помощ спечели делото, за НБПП възниква вземане срещу изгубилата спора страна за разноски за адвокатско възнаграждение за служебния защитник. В тази хипотеза по изключение с ГПК е признато директно вземане на НБПП, без бюрото да е страна в процеса, срещу изгубилата спора страна, която не е страната, на която е предоставена правна помощ. Съгласно втората хипотеза/на изр. 2 от текста на чл.78, ал.7 от ГПК/ в случаите на осъдително решение, лицето, получило правна помощ, дължи разноски по делото съобразно изхода на спора. Този текст идва да акцентира единствено върху това, че в случай на уважен осъдителен иск срещу лицето, получило правна помощ, последното дължи разноски на насрещната страна по делото, а не, че дължи на НБПП средствата, които бюрото е разходвало от възнаграждение за служебен защитник. Поради което в тази й част ч.жалба се явява неоснователна и недоказана, и следва да се отхвърли със законните последици от това.

Съобразно разпоредбата на чл.78, ал.7 от ГПК, ако претенцията на лицето, което е получило правна помощ, бъде уважена, изплатеното адвокатско възнаграждение се присъжда в полза на Националното бюро за правна помощ съразмерно с уважената част от иска е приложима само, когато правната помощ е предоставена по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК. Редът за заплащане на правната помощ е уреден в глава Седма от ЗПП, като то се извършва след подаден писмен отчет до съответния местен адвокатски съвет за извършената дейност от страна на адвоката, оказал правна помощ. Също така в правомощията на НБПП- София е да вземе решение по искането на адвоката за заплащане на възнаграждение, и предлага на НБПП размер на възнаграждението съобразно вида, количеството и качеството на оказаната правна помощ в рамките на Наредбата по чл. 37 от ЗПП. Без доказателства за реалното му изплащане на представляващия ответниците адвокат и без изрично официално писмено искане първоинстанционният РС- Казанлък не би могъл да постанови осъждане на ищцата да заплати по сметка на НБПП- София разноските за правната й помощ по реда на чл.78, ал.7 от ГПК, като за конкретния му размер компетентността е на НБПП- София съгласно чл.39 ЗПП.

А по отношение оплакването на молителката- ищца/ч.жалбоподателка/, че не разполага със средства и имущество за заплащане на търсената от нея сума в размер на 40 лв.- съдът счита, че въпреки установената по делото липса на имущество, доходи и активи, но с оглед присъждането й по делото на парично обезщетение от 1 000 лв. по реда на чл.4 от ЗОДОВ, от бюджетното учреждение/публично- правния субект/ ПРБ- София, дължимата от нея сума се явява едва 4% от присъденото й парично обезщетение, и за нея не би представлявало никакъв фактически и правен проблем да я заплати на търсещото я нея НБПП- София. Поради което и в тази й част част ч.жалба се явява неоснователна и недоказана, и следва да се отхвърли със законните последици от това.

Поради което и с оглед на всички гореизложени фактически и правни съображения, процесната ч.жалба следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното с нея Определение на РС потвърдено изцяло, ведно с всички законни последици от това.

 

Предвид размера на обжалваемия интерес в настоящото производство, на основание чл.274, ал.4 от ГПК настоящото постановено въззивно Определение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване пред ВКС- София.

 

Ето защо предвид гореизложеното и на основание чл.248, ал.3 и чл.274 и сл. и във вр. с чл.78, ал.7 от ГПК и чл.23-25 от ЗПП, въззивният ОС- Ст.Загора

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 333/06.03.2017г., постановено по гр.д. № 1560/2013г. по описа на РС- гр.Казанлък, обл.Старозагорска.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

                                                         

 

                                                          ЧЛЕНОВЕ :