Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

296                                         18.09.2017 г.                     град Стара Загора

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД              ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На пети септември                                                                           2017 година

в открито заседание, в следния състав:           

                                                                       

          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТРИФОН МИНЧЕВ

                                                           

Секретар: Павлина Георгиева,

като разгледа докладваното от съдията – докладчик МИНЧЕВ гражданско дело № 27 по описа за 2017 година, за да се произнесе съобрази следното:

           

Производството е на основание чл. 227, ал. 1, б. “в” от ЗЗД.

 

Ищцата М.Ж.С. в ИМ твърди, че на 09.04.1999 год. дарила на сина си - ответника по делото К.Т.С. процесният недвижим имот. През месец май 2014 г. синът й се върнал от Гърция, където живеел и работил от много години, заедно със съпругата си. Уведомила го, че не може да се справя сама, поради влошено здравословно състояние и ниски доходи. Ответникът се задължил да й помага, но въпреки това не се погрижил за ищцата, нито й осигурил средства за воденето на нормален живот. Казвал й че, че е ангажиран и работи и не може да си дойде в България. Когато с връщал в гр. Стара Загора, ответникът се криел и не искал да я вижда. Няколко пъти му давала заеми, които не върнал. Счита, че е налице отказ от страна на надареният да се погрижи за ищцата, като й дава издръжка след като го помолила за това и има достатъчно средства за да си позволи да я издържа от трудовите си доходи в Гърция. Твърди, че ответника няма непълнолетни деца в своето домакинство. Случайно узнала, че през 2014 г. ответникът учредил пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху обитаваният от ищцата имот на съпругата си Т.З.С.. С писмена покана поканила ответника до 15.11.2016 г. да й върне дареният недвижим имот, който представлява единственото нейно жилище или ако желае да й заплаща издръжка. Поканата била получена от ответника на 09.11.2016 г.. Ето защо моли съдът да постанови решение с което да отмени извършеното във формата дарение на подробно описания в ИМ недвижим имот, поради отказ от страна на надареният да се погрижи за ищцата, като й дава издръжка.

 

            В срока за отговор е постъпел такъв от ответника К.Т.С., чрез назначения от съда особен представител адв. А. в който взема становище, че предявеният иск е допустим, но изцяло неоснователен и недоказан. Оспорва го изцяло по основание. Оспорва всички изложени в исковата молба фактически обстоятелства и твърдения относно изпадането на ищцата в трайна нужда, относно отправената покана до ответника за издръжка и относно факта, че дареният е отказал да даде исканата от дарителката издръжка. Счита, че не са налице елементите от фактическият състав на претенцията по чл. 227, ал. 1, б."в" от ЗЗД.

 

Съдът, като обсъди представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

          

Между страните не се спори, че с Нотариален акт №154, том IV, нот. дело № 855/1999 г., в качеството си на дарител, ищцата дарила на сина си К.Т.С. процесният недвижим имот.  

 

От приетата като доказателство по делото етапна епикриза от 07.11.2016 г., издадена от д-р К.С. се установява, че ищцата страда от застойна сърдечна недостатъчност, хипертонично сърце със (застойна) сърдечна недостатъчност; увреждания на междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия и катаракта на двете очи.

 

Видно от Телепоща със заверка на съдържанието с изх. №1 от 02.11.2016 г., ищцата е поискала от ответника в срок до 15.11.2016 г. да й върне процесния имот или да започне да й заплаща месечна издръжка в размер на 350 лв..

 

От представеното по делото удостоверение от ТП на НОИ Стара Загора се установи, че ищцата получава ежемесечна пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 234.55 лв.

 

От свидетелските показания на свидетелката Т.Д.Г. се установи, че ответникът от четири години изобщо не е дошъл да види майка си. Ищцата обитава процесното жилище сама и никой не й помага в домакинството. От показанията на свидетелката се установи, че ищцата не е добре със здравето - често вдигала кръвно, със сърцето не била добре, имала дископатия. В момента не била добре с краката, били отекли, движенията й били затруднени. Свидетелката потвърди, че тя купувала на ищцата каквото й било нужно от магазина. Сочи, че през 2014 г. ищцата е поискала от ответника да се върне и да й помага със средства, скарали се и оттогава той не се е връщал в България. От показанията на свидетелката се установи, че ищцата разполага само с парите от пенсията, която получава в размер на 230 лв., които не са й достатъчни за да води спокоен живот. Твърди, че с парите ищцата плащала лекарства, ток, телефон и вода и с каквото остане си купувала храна. Свидетелката установи, че помагала на ищцата, като често й давала произведени от нея плодове и зеленчуци. Свидетелката сочи, че ищцата имала и друг син, който бил в тежко здравословно и финансово състояние и нямал възможност да подпомага майка си.

 

От свидетелските показания на разпитаната П.Д.Г. се установи, че е съседка на ищцата и се познава със страните от 30 години. Заедно с ищцата ходели през лятото всеки месец да плащат сметките и да купуват лекарства. Свидетелката потвърди, че след тези разходи на ищцата й оставали около 90 лв. на месец. Затова като влизала в магазина, си купувала стоки, които били бракувани или намалени. Свидетелката подпомагала ищцата, като й давала домати, картофи, чушки. Твърди, че здравословното състояние на ищцата не било добро. Ходила заедно с нея на лекар, тъй като едната й клапа изпускала и я било страх да ходи сама да не й стане лошо. Освен това вдигала кръвно, вземала лекарства, които заплащала от пенсията си. Свидетелката сочи, че ищцата разполагала само с по 2 лв. на ден за храна. Установява, че ответникът от двадесет години е в чужбина, като от четири години не е посещавал майка си. Свидетелката установява, че през зимата ищцата е имала проблеми с отоплението, стояла на студено, уведомила ответника, но той изобщо не се заинтересувал и не й е помогнал. От показанията на свидетелката се установи, че ответникът не изпращал пари на ищцата. Свидетелката твърди, че ищцата е напълно е изоставена. Сочи, че другият син на ищцата е много болен и не можел да й помага. Съдът намира, че показанията на свидетелите следва да бъдат кредитирани, тъй като същите имат преки впечатления от събитията, за които са разпитани, потвърждават се от останалите доказателства и не са заинтересовани от изхода на делото.

 

От така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

 

За да се уважи иск за отмяна на дарение с правно основание чл.227 ал.1 б. „в" от ЗЗД, е необходимо да се установи кумулативното наличие на няколко предпоставки: дарителят да се нуждае от издръжка, да е поискал такава от надарения, който да му е отказал престирането й. При конкретната преценка за наличие на нужда от издръжка трябва да се вземат предвид всички обстоятелства, включително и дали доходите на дарителя са по-ниски от определения от държавата размер на линията на бедност.

 

От събраните доказателства безспорно се установени, че предвид ниските доходи и общото увредено здравословно състояние и напредналата възраст на ищцата, тя не е в състояние да задоволява нуждите си. Гласните доказателства установяват, че ищцата е изпаднала в трайна нужда и няма достатъчно средства за съществуването си и няма изгледи да се подобрят битовото и здравословното й състояние. Единствените доходи на ищцата са от получаваната от нея пенсия в размер на 234.55 лв., които не са достатъчни да покрият елементарните й нужди и да й осигурят нормално съществуване, както и отопление за зимата.

 

Установи се, че ищцата е поискала през 2014 г. от ответника да й предостави средства за издръжка или да полага грижи за нея, но той не го е сторил. Задължението на надарения да се отзове, е от момента на възникване на необходимостта от издръжка, което е възприето в правната доктрина и съдебната практика. В настоящият случай безспорно се доказа нужда на ищцата от заплащане на издръжка, тъй като тя получава по-ниски доходи от размера на месечните й нужди. Установи се, че към датата на изпращане на поканата е била налице нужда от средства за ищцата. На следващо място безспорно се установи, че дареният не се е отзовал нито на отправената му от ищцата устна, нито на писмената покана и не й е предоставил средства за издръжка, нито се е погрижил за нея, дори когато зимата е останала на студено. В този смисъл съдът намира възражението на особения представител на ответника относно отправената покана до ответника за неоснователно. Поканата може да бъде отправена със всички възможни средства, както писмено така и устно.

 

Свидетелите установиха също, че ответникът разполага с възможности да се грижи за ищцата, тъй като тя преди 2014 г. е продала свой недвижими имот - гараж и отново продажната цена е предоставила на ответника, който с парите си закупил камион, а той обещал на ищцата да се погрижи за нея, когато е в нужда. От друга страна свидетелите установяват, че ищцата има друг син, който обаче е в още по тежко здравословно и финансово състояние.

 

Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 227 ал.1 б."в" от ЗЗД е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен, като съдът следва да отмени дарението на процесният недвижим имот.

 

            При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да бъде осъден ответникът да заплати по сметка на ОС Стара Загора 560 лв. държавната такса по делото и 2329 лв. заплатеното от съда възнаграждение за особен представител на ответника. Следва на адв. Ж.З. да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 2329 лв. съгласно чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата.

 

            Воден от горните мотиви, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

           

ОТМЕНЯ  дарението на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 68850.514.88.1.47, представляващ апартамент № 47Д, на IV-ти етаж, находящ се в гр.Стара Загора, ул…. № …, вх…., построен върху общинско дворно място, съставляващо парцел 1(едно), в кв. 152 (сто петдесет и два) по плана гр.Стара Загора, състоящ се от: кухня две спални, дневна, баня, тоалетна, домакинско помещение, две антрета и два балкона, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: 68850.514.88.1.48, 68850.514.88.1.68, под обекта: 68850.514.88.1.45, над обекта: 68850.514.88.1.49, а по нот. акт: от север -двор и ап. № 68, от изток -двор, от юг - стълбище и ап. 48, от запад –двор, със застроена площ на жилището от 83.02. (осемдесет и три цяло и нула два квадратни метра), заедно с прилежащото избено помещение № 8 (осем) при съседи : север -абонатна, от изток -мазе № 7, от юг-коридор, от запад мазе № 9, заедно с 1.556 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, извършено чрез договор за дарение между М.Ж.С. с ЕГН ********** с постоянен адрес *** К.Т.С., с постоянен адрес ***, чрез адв. А., на осн. чл. 227, ал.1, б. “в” от ЗЗД.

 

            ОСЪЖДА К.Т.С. с постоянен адрес ***, чрез адв. А., да заплати на адв. Ж.З. сумата от 2329 лева, представляваща възнаграждение за процесуално представителство на ищцата.

 

ОСЪЖДА Д.Х.Д. с постоянен   адрес ***, чрез адв. А.,*** сумата 560 лв. държавната такса по делото и сумата 2329 лв. представляваща заплатеното от съда възнаграждение за особен представител на ответника.

 

                РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на всяка от страните с въззивна жалба, чрез Окръжен съд Стара Загора пред Апелативен съд гр. Пловдив.

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :…………………..