Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

301                                            27.09.2017 г.                     град Стара Загора

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД              ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На пети септември                                                                             2017 година

в открито заседание, в следния състав:         

                                                                      

          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТРИФОН МИНЧЕВ

                                                          

Секретар: Павлина Георгиева,

като разгледа докладваното от съдията – докладчик МИНЧЕВ гражданско дело № 56 по описа за 2017 година, за да се произнесе съобрази следното:

 

 

Производството е на основание чл. 45 във вр. с чл. 52 от ЗЗД.

 

Образувано по искова молба от К.Д.П. с която заявява, че на 17.05.2015 год. вследствие на спор за цигара ищецът получил от ответника удар по главата и изгубил съзнание. От нанесения удар Д.А. причинил на К.П. средна телесна, като деянието било извършено при пряк умисъл, за което му било повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.129, ал. 1 от НК. Със споразумение ответникът се признал за виновен за извършеното престъпление, като съдът му наложил наказание за извършено от него престъпление при приложението на чл. 54 от НК при наличието на смекчаващи вината обстоятелства - 3 години „лишаване от свобода". Наказанието влязло веднага в сила. В резултат на случилото се К.Д.П. получил болки и страдания, разстройство на здравето, временно опасно за живота, изразяващо се в кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка и пълна загуба на съзнание. Възстановяването било продължително и болезнено за него. Живота му се променил и продължително време пребивавал в болнично заведение и не можел да излизам сам, като търсил някой за придружител и подкрепа. Предвид изложеното моли да бъде осъден ответникът Д.Д.А. да заплати на ищеца К.Д.П., сумата в размер на 40 000 лева неимуществени вреди - претърпени болки и страдания за нанесената многостепенна средна телесна повреда, ведно със законната лихва считано от момента на увреждането 17.05.2015 г. до окончателното изплащане. Моли с решението да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение, като в настоящия случай защита се осъществява по чл. 38 ал.1, т.2 от ЗА.

           

            Ответникът Д.Д.А. оспорва предявения иск по размер и признава същия по основание. Твърди, че конфликтът възникнал през месец май 2015г. между пострадалия К.Д.П. и него бил предизвикан от самия пострадал. В хода на този конфликт на обществено място ответникът защитил своя приятел, който бил нападнат от пострадалия в района на дискотека намираща се в гр. Чирпан. За да защити своя приятел от нападението на пострадалия, ответникът ударил по главата с твърд предмет ищецът, който бил приет в болницата гр. Чирпан и получил нараняване на главата, изпаднал в безсъзнание, за което деяния ответникът признал вината си и получил наказание за причиняване на средна телесна повреда по чл.129, ал.1 от НК. Това било обективирано в съдебен Протокол по НОХД 39/2016г. по описа на Районен съд Чирпан (споразумение с Районна прокуратура Чирпан, одобрено от Районния съд на 20.01.2016г.).  Ето защо счита, че претендираната сума за обезщетение за неимуществени вреди била прекомерно завишена и на следващо място пострадалият с поведението си предизвикал настъпването на обществено опасния резултат. На основание чл.300 от ГПК при разглеждането на предявената гражданска претенция нямало спор относно деянието, неговата противоправност и вината, но счита, че представената съдебно-медицинска експертиза не била актуална към датата на предявяване на иска и в същата се съдържали предположения за времето на възстановяване на здравето на ищеца. Моли ищеца да бъде задължен да представи писмени доказателства за това работи ли някъде, с какви средства се издържа и преживява (декларация за имотно и семейно състояние), както и това как и в каква степен понесъл морални вреди, от което зависи и размера на претендираното обезщетение. Тъй като от датата на събитието биле изминали повече от 3г., моли ищецът в този период от време да представи доказателства за размера на причинените вреди.

 

Съдът намира за установено следното от фактическа страна:

 

Безспорно установено между страните по делото е, че със споразумение по НОХД № 39/2016г. на Чирпански РС, Д.Д.А. се признал за виновен в това, че на 17.05.2015г., в гр. Чирпан обл. Стара Загора причинил многостепенна телесна повреда на К.Д.П. ЕГН ********** *** Загора изразяваща се в: нараняване, проникващо в черепната кухина, изразяващо се в счупване на черепа в областта на лявата слепоочна кост; разстройство на здравето, временно опасно за живота, изразяващо се в кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка и пълна загуба на съзнание – престъпление по чл.129, ал.1 от НК.

 

Видно от събраните по делото гласни доказателства - показанията на разпитаните свидетели, се установи следното:

 

Свидетелката Д.Ц.Ц. установява, че инцидента се случил в Чирпан, пред дискотеката, може би преди две години. Ходела да го види и той й споделил, че не може да спи. От доста години познавала ищеца. Доста време бил в болница в Ст.Загора. После започнала да ходи в село, бил зле, 5-6 месеца не можел изобщо да говори. Няколко месеца не можел да се поддържа сам, да се обслужвал сам. Имал рани на главата. Може би месец и нещо не можел да се обслужва сам. В началото не можел да става от леглото може би за месец и половина. Най-вероятно вземал лекарства. Родителите му през това време се грижили за него. След 5 – 6 месеца започнал да излиза и да се вижда с приятелите си. В началото не можел да спи, имал главоболие.

 

Свидетелката С.К.Т. установява, че научила, че бил приет в Ст.Загора в болницата и отишла там. Той бил почти неадекватен, не била сигурна дали я разпознал. Оплаквал се от болки в главата и не знаел къде се намира. Затова се обърнала към лекаря и той й казал, че бил на косъм от фаталния край. Риска не бил отминал имало и вероятност да му отварят черепа. След това не се наложило това отваряне, но трябвало да лежи, да се възстанови в болница. Около седмица лежал там. Ходела всеки ден да го вижда. След като го изписали се прибрал на село и от същия ден го посещавала редовно. Оплаквал се непрекъснато от болки в главата, виело му се свят, не можел да пази равновесие, да гледа телевизия. Две седмици след това се възстановявал много трудно с болки и чужда помощ. Не трябвало да става, да се излага на слънце. След като започнал постепенно да става бил със силно главоболие. Поне шест месеца след това той се възстановявал.

 

Свидетелят Ю.Л.Д. установява, че не помнел датата. Били в дискотеката, но преди да влезнат в дискотеката, влезнали в една бензиностанция. Вземали вода и кутия цигари. В дискотеката дошли момчета и искали да ги почерпим една цигара. Поискали му цигари. Не ги познавал. След това искали да излезнат и да се прибират той и Д.. Д. бил пред него, той бил отзад. Не помни какво станало с него. Оплакал в полицията и те му вземали обяснения. Не бил пускал жалба, не искал да си имам проблеми, страх го било. За първи път ги виждал тези момчета, не ги познавал.

 

Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите на ищеца, тъй като те са обективни, безпристрастни, последователни и отговарят на установената по делото фактическа обстановка. Също така показанията на тези свидетели се подкрепят и от останалите по делото доказателства. Показанията на разпитания свидетел на страната на ответникът не следва да се вземат предвид, тъй като в отговора на ИМ няма направено възражение за съпричиняване.

 

            Видно от заключението на назначената съдебномедицинска експертиза по писмени данни се установява, че във връзка с инцидента на 17.5.2015 г. К.Д.П. е получил: Контузия на главата. Колекция кръв под меките черепни обвивки вляво теменно-тилно на главата. Линейно счупване на черепа в лява слепоочна област. Малък кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка. След удара пострадалият е изпаднал в пълна загуба на съзнание по причина на черепо-мозъчна травма, видно от показанията на очевидец. Това състояние не се дължи на „гълтане на езика". Счупването на черепа в областта на лявата слепоочна кост е причинило нараняване, проникващо в черепната кухина. Комуникацията се осъществява през слуховия апарат и Евстахиевата тръба, която го свързва с носоглътката. Кръвоизливът над твърдата мозъчна обвивка не е наложил оперативно лечение и се е резорбирал с медикаментозно лечение. Той и загубата на съзнание са осъществили медико-биологичния признак - разстройство на здравето временно опасно за живота. Възстановяването от такава черепно-мозъчна травма обичайно приключва за около 6 месеца. Симптомите на общомозъчна симптоматика - главоболие и световъртеж - е възможно да продължат във времето без да създават опасност за живота, но несъмнено влошават качеството на живот на пациента. В делото няма данни пострадалият да е бил опериран, също така няма данни да е бил консултиран с препоръчаните специалисти неврохирург и психиатър. Невъзможно е да се намери къде пациентът е бил лекуван след изписването си от болницата и ето защо, ако съществува медицинска документация след изписването му на 25.05.2015 г. да бъде предоставена за анализ дори и в с.з. Уврежданията са получени по механизма на действие на твърд тъп предмет и е възможно да се причинят от един удар с циментова плочка, попаднал в лявата теменно- тилно-слепоочна област на главата. Експертизата е изготвена върху обективни данни, надлежно регистрирани в медицинската документация от Неврохирургична клиника.

 

С оглед така установените факти се налагат следните правни изводи:

 

            Съобразно разпоредбата на чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Съгласно чл. 413, ал.1 от НПК влезлите в сила споразумения имат тежест на влезли в сила присъди, решения, определения и разпореждания са задължителни за всички учреждения, юридически лица, длъжностни лица и граждани. Според ал.2 влезлите в сила присъди и решения са задължителни за гражданския съд по въпросите: извършено ли е деянието; виновен ли е деецът; и наказуемо ли е деянието.

 

Съгласно чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен на поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.  С оглед разпределената от съда доказателствена тежест съдът е приел, че не се нуждаят от доказване факта на извършеното деяние, неговата противоправност и виновността на дееца, тъй като за тези обстоятелства със споразумение, одобрено от съда по НОХД № 39/2016 г. на ЧРС, ответникът Д.Д.А. се е признал за виновен, за това, че на 17.05.2015 г. в гр. Чирпан е причинил многостепенна средна телесна повреда на ищеца К.Д.П..

 

Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението следва да бъде определено съгласно принципа на справедливостта. Обезщетението се дължи за конкретни болки и страдания претърпени от ищеца, а именно: контузия на главата. Колекция кръв под меките черепни обвивки вляво теменно-тилно на главата. Линейно счупване на черепа в лява слепоочна област. Малък кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка. Свидетелите сочат, че бил на косъм от фаталния край. Риска не бил отминал имало и има вероятност да му отварят черепа. Вещото лице сочи, че счупването на черепа в областта на лявата слепоочна кост е причинило нараняване, проникващо в черепната кухина. Кръвоизливът и загубата на съзнание са осъществили разстройство на здравето временно опасно за живота. От събраните по делото писмени и гласни доказателства се налага извода, че ищецът е претърпял негативни преживявания, психически дискомфорт и страдания от претърпените болки, като дискомфортът му продължава и понастоящем и ще продължи още дълго време. Симптомите на общомозъчна симптоматика - главоболие и световъртеж - е възможно да продължат във времето без да създават опасност за живота, но несъмнено влошават качеството на живот на пациента. Безспорно от това противоправно деяние на ответника, ищецът е преживял тежки болки и страдания, както и завинаги в живота му остава травмата и страховете от преживяното.

 

Според трайната съдебна практика на Върховните съдилища на Републиката размерът на иска зависи винаги от действителните вреди, които във всеки конкретен случай се установяват, като се вземат предвид характера на деянието, степента на увреждане и други. Въз основа на ангажираните доказателства следва да се приеме за доказано настъпването на твърдените в исковата молба неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените от ищеца болки и страдания, в резултат на причинените му увреждания.

 

Съгласно чл.52 от ЗЗД размерът на неимуществените вреди се определя от съда по справедливост. С оглед на гореизложените съображения и доводи, както и с оглед на цялостната установена и разгледана по-горе фактическа обстановка по делото съдът счита, че размерът на обезщетението за неимуществените вреди за претърпените от ищеца болки и страдания от нанесените му травми и телесна повреди следва да бъде определен на сумата от 20 000 лева. Действително, ищецът е претърпял множество болки и страдания, което несъмнено влошава качеството на живот. Освен това съдът при определянето размера на дължимото обезщетение следва да вземе предвид и константната практика на Върховните съдилища на Републиката относно размера на присъжданите обезщетения за настъпилите различни видове телесни повреди.

 

Предвид горното съдът намира, че искът за неимуществени вреди се явява частично основателен до размера на 20 000 лева, като в останалата му част до размера на претендираните 40 000 лева – следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.  Също така следва да бъде присъдена и законната лихва върху дължимата главница от 20 000 лева, считано от датата на увреждането – 17.05.2015 г. до окончателното изплащане на дължимите суми.

 

На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. П.Х. възнаграждение по чл. 38 от ЗА в размер на 1130 лева.

 

На основание чл. 78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 150 лева съразмерно отхвърлената част на иска.

 

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Окръжен съд - гр. Стара Загора дължимата държавната такса съразмерно уважената част на този граждански иск, в размер на 800 лева, както и дължимото възнаграждение за вещо лице, в размер на 200 лева.

 

Ето защо, съдът

 

Р    Е    Ш    И:

 

ОСЪЖДА Д.Д.А. с ЕГН **********,*** да заплати на К.Д.П. с ЕГН ********** *** Загора сумата от 20 000 лева /двадесет хиляди лева/, представляващи обезщетение за причинените му неимуществени вреди - претърпени болки и страдания за нанесената от ответника на ищеца многостепенна средна телесна повреда, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането 17.05.2015 г., до окончателното изплащане на дължимите суми, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до размера на общо претендираните 40 000 лева /четиридесет хиляди лева./, като неоснователен и недоказан.

 

ОСЪЖДА Д.Д.А. с ЕГН **********,***, да заплати на адв. П.Х. сумата от 1 130 лева /хиляда сто и тридесет лева/, представляваща възнаграждение по чл. 38 от ЗА.

 

ОСЪЖДА Д.Д.А. с ЕГН **********,***, да заплати по сметка на Окръжен съд гр.Стара Загора сумата от 800 лева /осемстотин лева/, представляваща  дължимата държавна такса съразмерно уважената част на иска и сумата от 200 лева /двеста лева/, представляваща възнаграждение за вещо лице.

 

ОСЪЖДА К.Д.П. с ЕГН ********** *** Загора да заплати на Д.Д.А. с ЕГН **********,***, сумата от 150 лева /сто и петдесет лева/, представляваща направените от ответника разноски по делото, съразмерно с отхвърлената част на иска.

 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на всяка от страните с въззивна жалба чрез Окръжен съд- гр.Стара Загора пред Апелативен съд- гр.Пловдив.

 

                                                             

                                                              ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :……………………..