Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

  Номер 290    ………………05.09.2017 година……………..Град Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД…………Втори граждански състав

На……………пети септември…………….………….……..……..Година 2017              

В закрито заседание в следния състав:                                            

                                              

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА

 

                                               ЧЛЕНОВЕ:            ТРИФОН МИНЧЕВ   

 

                                                                                СВИЛЕН ЖЕКОВ

                                                                                      

Секретар……………………………………………………………………………

Прокурор…………………………………………………………………………..

като разгледа докладваното от……………………………съдията Св. ЖЕКОВ      

въззивно гражданско дело номер 1340…по описа за……………2017 година.

 

         Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на В.А.И. действащ чрез своята майка и законен представител С.-М.А.Н. срещу постановление за частично прекратяване на изпълнително дело № 20177650400973 от 11.08.2017 г. на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ Г.И. peг. № 765, с район на действие Старозагорски окръжен съд. Жалбоподателят твърди, че длъжникът по делото не е заплатил посочените в жалбата суми по месеци представляващи месечна издръжка на малолетно дете. Заключението на назначената по делото съдебно-икономическа експертиза, което установявало липса на задължения за издръжка не отговаряло на постигната и одобрена от съда спогодба по гр.д. № 6102/2015 г. на Старозагорски районен съд. Сочи, че издръжката за минало време в размер на 800 лв. била заплатена, но не били заплатени дължимите месечни издръжки. Моли за отмяна на постановлението за частично прекратяване на изпълнителното дело и продължаване на изпълнителните действия за събиране на задължения за издръжка с настъпил падеж описани в жалбата.  

Длъжникът по изпълнителното производство е изразил становище, че жалбата е неоснователна, като е изложил съображения за това, а именно - извършено плащане. Позовава се на заключението на съдебно-икономическата експертиза по изпълнителното дело.

ЧСИ Гергана Илчева с рег. № 765 на КЧСИ излага мотиви по обжалваните действия в срока по чл. 436, ал. 3 ГПК. Поддържа, че законосъобразно частично е прекратила изпълнителното производство с оглед заключението на съдебно-икономическата експертиза, поради което намира жалбата за неоснователна.

         Приложено е фотокопие от изпълнителното производство.

Старозагорски окръжен съд, след като взе предвид доводите в жалбата и прецени данните по делото, намира за установено следното:

Жалбата е допустима като подадена в  седмичния срок по чл. 436, ал.1 ГПК, считано от връчване на постановлението от 11.08.2017 г., от надлежна страна и срещу акт от категорията на обжалваемите, но разгледана по същество е неоснователна.

Изпълнителното производство е образувано по молба на взискателя В.А.И., действащ чрез своята майка и законен представител С.-М.А.Н., срещу длъжника А.В.И., въз основа на изпълнителен лист от 11.04.2017 г. по гр.д. 6102/2015 г. на Старозагорски районен съд за заплащане на месечна издръжка за бъдеще време от 200 лв., считано от 26.11.2015 г. до настъпване на причини, обуславящи нейното изменение или прекратяване. На 27.04.2017 г. до длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение /поканата е получена на 12.05.2017 г./ и е наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника.

С молба от 12.05.2017 г. длъжникът е поискал прекратяване на производството, тъй като е изплатил дължимите по изпълнителния лист суми, като е представил доказателства за превод на сумите, платежни нареждания. Действително от приложените по делото писмени доказателства /платежни нареждания/ е, че длъжникът по изпълнителното дело А.В.И. е превеждал парични суми в изпълнение на задължението си за издръжка. В отговор на молбата е назначена съдебно-икономическа експертиза и издадено атакуваното постановление от 11.08.2017 г. за частично прекратяване на изпълнителното производство, на основание  чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК - по отношение събирането на сумите посочени в молбата за образуване на изпълнителното дело поради заплащането им от длъжника.

Окръжният съд счита, че същото се явява правилно.

 В разпоредбата на чл. 433, ал.1, т.1 ГПК, която е специална разпоредба във връзка с прекратяването на изпълнението, е предвидено представянето от длъжника на три писмени документа: 1. разписка от взискателя, надлежно заверена; 2. квитанция от пощенската станция или 3. писмо от банка, от които следва да бъде установено, че сумата по изпълнителния лист /при алтернативното изброяване „платена или внесена за взискателя“/ е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство. Следователно изпълнителното производство следва да се прекрати, когато длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, че сумата по изпълнителния лист е платена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е внесена за взискателя /в този смисъл е била и редакцията на чл. 330, ал.1, б.“а“ ГПК /отм./.

Тъй като длъжникът А.В.И. е представил един от горепосочените изискуеми документи: платежни нареждания, от които се установява, че е заплащал дължимата месечна издръжка правилно съдия-изпълнителят е прекратил производството.

Основателни са доводите изложени в частната жалба за липса на съобразяване на изготвената съдебно-икономическа експертиза с постигнатата между страните по изпълнителното дело съдебна спогодба. Действително вещото лице, а оттам и ЧСИ са отчели като релевантни плащания извършени на дати преди сключване на съдебната спогодба, което не е правилно, тъй като спогодбата изрично е уредила задължение за издръжка за минало време в размер на 800 лв., и поради това плащания преди възникване на задължението за издръжка както за минало така и за бъдеще време не могат да бъдат зачетени. Не това е водещото обаче в случая. Съдебната спогодба като всеки договор подлежи на тълкуване при съблюдаване на разпоредбата на чл. 20 ЗЗД, като отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. Целите на настоящето производство и оплакванията в жалбата налагат спогодбата да бъде тълкувана от настоящия състав на съда. В жалбата се претендира незаплатена издръжка за бъдеще време считано от 26.11.2015 г. в размер на 200 лв. месечно, като се признава, че издръжката за минало време в размер на 800 лв. е изплатена на два пъти през м. октомври и м. ноември 2016 г. Жалбоподателката обаче неоснователно не отдава значение на факта, че съдебната спогодба е сключена на 13.09.2016 г. Съдът приема, че всяка издръжка претендирана/дължима преди датата на сключване на съдебната спогодба, а именно 13.09.2016 г. представлява издръжка за минало време. Не може да се постига договорка между страните за заплащане на издръжка за бъдеще време от по-ранна дата, в случая в размер на 200 лв., като началото на нейното изплащане да започва от един вече изминал период преди сключването на съдебната спогодба като в този смисъл ще бъде тълкувана спогодбата. Това винаги би било издръжка за минало време. Поради това неправилно жалбоподателката сочи, че периода на издръжката за минало време е 01.12.2014 г. – 26.11.2015 г., тъй като към момента на сключване на договора за спогодба е изтекъл периода 26.11.2015 г. – 13.09.2016 г. и това също представлява издръжка за минало време. Възникването на задължението за издръжка за бъдеще време е момента на сключване на договора за спогодба, а не по-ранен момент. Страните по договора за спогодба не могат да придават на издръжка за минало време, характер на такава за бъдеще време определяйки по-ранен начален момент на нейната дължимост – в случая 26.11.2015 г. Тълкувайки сключената спогодба съобразно нормата на чл. 20 ЗЗД и особено съобразявайки целта на договора и добросъвестността съдът стига до извода, че страните са уговорили задължения за издръжка за минало време в размер на 800 лв., която е заплатена и издръжка за бъдеще време в размер на 200 лв. Дължимата издръжка за бъдеще време в размер на 200 лв. възниква от момента на постигането на договореност между страните в този смисъл, което се е случило на 13.09.2016 г., независимо от посочването на дата 26.11.2015 г. Поради това съдът следва да прецени дали плащания извършени след дата 13.09.2016 г., а не 26.11.2015 г. са погасили задължението на длъжника по изпълнителното дело. Не е възможно издръжка за бъдеще време да възникне за период от близо една година преди постигане на договореност в този смисъл, това винаги би било издръжка за минало време и в този смисъл следва да се тълкува посочената спогодба. Действително ЧСИ е обвързан от изпълнителния лист, но не може да се пренебрегне смисъла и значението на изпълнителното основание, тъй като именно то е основата за издаване на изпълнителния лист.

Съдът след като прецени представените писмени доказателства /л. 20 от изп. дело/ намира, че след сключване на съдебната спогодба на 13.09.2016 г. длъжникът е погасявал редовно своите периодични задължения за м. октомври и следващите на 2016 г. и първите пет месеца на 2017 г. Липсата на плащания или извършването на такива в по-нисък размер за периода 26.11.2015 г. до момента на сключването на съдебната спогодба – 13.09.2016 г., които са претендирани в жалбата от една страна не са издръжка за бъдеще време, както вече се посочи, а от друга страна към този момент бащата на детето все още не е бил длъжник за издръжка за бъдеще време. При сключване на спогодбата жалбоподателката е била наясно с този факт и е следвало ако счита, че не са налице редовни плащания в месеците преди нейното сключване да уговори по-висок размер на дължимата издръжка за минало време. Освен това издръжка за минало време може да се претендира само една година назад и поради това е неправилна посочената от жалбоподателката начална дата 01.12.2014 г., тъй като момента на сключване на спогодбата е близо две години след тази дата. Отделно от това е налице противоречие в доводите на жалбата, тъй като от една страна жалбоподателката не е съгласна плащания извършени преди сключването на спогодбата да бъдат релевантни по отношение на издръжката за минало време тъй като тя била установена именно на 13.09.2016 г. /датата на спогодбата/, но от друга страна самата тя претендира издръжка за бъдеще време преди датата на сключване на договора за спогодба.

С оглед изложеното съдът намира, че жалбата следва да се остави без уважение, тъй като дължимите суми по изпълнителното производство са заплатени изцяло и е налице основанието по член 433, алинея 1, точка 1 ГПК за частично прекратяване на изпълнителното производство.

Съдът не присъжда съдебни разноски в полза на ответника по жалбата - длъжника А.В.И., тъй като такива не са поискани.

Съгласно чл. 437, ал. 4, изр. 2 ГПК решението не подлежи на обжалване.

Така мотивиран и на основание чл. 437 вр. чл. 435, ал. 3 ГПК, Старозагорски окръжен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна жалбата на В.А.И. действащ чрез своята майка и законен представител С.-М.А.Н. - взискател по изпълнително дело №20177650400973 по описа на ЧСИ Г.И., рег. № 765 с район на действие Старозагорски окръжен съд против действията на съдебния изпълнител по същото дело, изразяващи се в издаване на постановление за  частично прекратяване на изпълнителното производство от 11.08.2017 г. на основание чл. 433, ал.1, т.1 от ГПК.

 

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:        

 

 

 

 

 ЧЛЕНОВЕ:   1. 

 

 

 

 

                       2.