Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

  Номер 292  ………………….05.09.2017 година………………..Град Стара Загора

 

 

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД……………Втори граждански състав

На пети септември………..…..………………………………………Година 2017              

В закрито заседание в следния състав:                                            

                                              

                                             

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА   

 

                                               ЧЛЕНОВЕ:           ТРИФОН МИНЧЕВ

 

                                                                              СВИЛЕН ЖЕКОВ                                                                             

 

                   

Секретар………………………………………………………………………………

Прокурор……………………………………………………………………………..

като разгледа докладваното от……………………………съдията Св. ЖЕКОВ      

въззивно гражданско дело номер 1359…по описа за 2017………..……...година.

 

      Производството е по чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на Н.Н.К. - длъжник по изп.дело № 201776504000594 на ЧСИ Г.И., рег.№ 765, против постановление за разноските от 22.06.2017 г.

Жалбоподателят моли да бъде отменено обжалваното постановление като неправилно. Счита, че не дължи заплащане на разноски по изпълнителното дело, тъй като сумата по издадения изпълнителен лист, по който е образувано делото е внесъл на 15.03.2017 г. още сутринта, следователно плащането е станало според жалбоподателя преди образуване на изпълнителното дело, което е образувано на същата дата. Сочи, че обжалва отказа на ЧСИ за прекратяване на изпълнителното дело и постановлението за разноските. Възразява и срещу размера на разноските. Счита, че разноските по изпълнителното дело следва да остана за сметка на взискателя. При условията на евентуалност възразява и срещу размера на адвокатското възнаграждение и разноските по изпълнителното дело.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК е постъпило възражение от взискателя по ИД Т.Д.К. чрез пълномощника й адв. Л.Л., в което се изразява становище, че счита подадената жалба за неоснователна, поради което моли да бъде оставена без уважение. Излага съображения че съгласно разпоредбата на чл. 433 ал.1 т. 1 ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато длъжникът е представил разписка от взискателя, надлежно заверена или квитанция от пощенска станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство. В случая не било налице изпълнение на тази разпоредба, тъй като плащането било извършено в условията на висящ изпълнителен процес. Счита за неоснователно възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като намира, че адвокатското възнаграждение е съобразено с  разпоредбата на чл. 10 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Моли за оставяне на жалбата без уважение. 

Приложени са мотиви по обжалваните действия от частния съдебен изпълнител съгласно чл. 436, ал. 3 ГПК, в които се изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение. По отношение на алтернативното искане за намаляване на разноските по изпълнителното дело била недопустима, тъй като ЧСИ не се е произнесъл по това възражение в жалбата.

Изпълнителното производство е образувано въз основа на изпълнителен лист от 10.03.2017 г., издаден от Старозагорски районен съд, в полза на Т.Д.К. за сумата 1300 лв. Поканата за доброволно изпълнение е получена от длъжника на 17.03.2017 г. Длъжникът е представил доказателства за извършено плащане на 20.03.2017 г., като плащането е от 15.03.2017 г.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

По отношение на дължимостта на разноските:

В нормата на  чл. 435 ГПК са изчерпателно посочени подлежащите на обжалване действия на съдебния изпълнител и активно легитимираните страни да подадат жалба. Съгласно  чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, както и постановлението за разноските. Длъжникът не е активно легитимирана страна и няма право да подава жалба срещу отказ за прекратяване на изпълнителното производство, което обстоятелство предпоставя недопустимост на жалбата в тази част.

В останалата си част по отношение на разноските в изпълнителното производство, жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване от длъжника действие на съдебния изпълнител в хипотезата на чл. 435, ал. 2, предл.последно от ГПК. Следователно, подадената жалба е допустима. Разгледана по същество е частично основателна.

В жалбата си длъжникът в изпълнителното производство оспорва дължимостта на адвокатско възнаграждение за взискателя и дължимите в производството такси и разноски, поради извършено плащане в деня на образуване на изпълнителното производство. Представя доказателства – пощенски запис. От него се установява, че сумата с посочено основание е преведена по сметка с посочен получател взискателя. Доказателства относно това дали действително и кога сумата е достигнала до взискателя липсват по делото. Самият взискател сочи, че е получил сумата едва на 21.03.2017 г.

Съгласно разпоредбата на чл.433, ал. 1 т. 1 ГПК изпълнителното производство се прекратява, когато длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство; ако длъжникът представи разписка с незаверен подпис на взискателя, последният при спор е длъжен да декларира писмено, че разписката не е издадена от него, в противен случай тя се приема за истинска. В случая няма представени доказателства в тази насока.

Правният спор в случая е досежно момента, от който разноските в изпълнителния процес са за сметка на длъжника и се събират принудително от същия. Правно релевантният момент е момента на образуване на изпълнителното производство - в случая 15.03.2017 г., когато е подадена молба до ЧСИ, отговаряща на изискванията на чл.426 ГПК, същата е заведена и изпълнителното производство е образувано на същата дата, което е и в съответствие с чл.11 и чл.12 от НАРЕДБА № 4 от 06.02.2006г. за служебния архив на частните съдебни изпълнители.

Правото на принудително изпълнение е насочено към съдебния изпълнител. За да образува делото, до него трябва бъде подадена молба за образуване на изпълнително производство, към която трябва да бъде приложен изпълнителен лист /чл. 426, ал. 1 ГПК/. Съдебният изпълнител е подчинен на изпълнителния лист. Той може и е длъжен да се съобрази с него както по отношение на легитимираните да бъдат страни в процеса, така и по отношение на установеното в него изпълняемо право.

В чл. 79, ал. 1 ГПК е предвидено, че разноските по изпълнението, каквито са и тези за заплащане на таксите по изпълнението, които съгласно чл. 78 ЗЧСИ се събират за извършването на изпълнителни действия и на други действия в производството по принудително изпълнение в размери, определени от ТТРЗЧСИ, са за сметка на длъжника, освен в изрично посочените в тази разпоредба случаи. Тази норма е специална по отношение на нормата на чл. 78 ГПК, която урежда общите правила за това кога се дължат разноски в съдебните производства, каквото безспорно е и изпълнителното, поради което и доколкото в нея по изричен начин са уредени случаите, при които отговорността на длъжника за заплащане на разноски отпада. При тълкуване на разпоредбата на  чл. 79, ал. 1 ГПК се налага изводът, че отговорността на длъжника за разноски, направени в хода на изпълнителното производство отпада само в два случая: 1/ при прекратяване на изпълнителното дело съгласно чл. 433 ГПК, като тук изрично е изключена хипотезата на прекратяване поради плащане, извършено след започване на изпълнителното производство, както и 2/ за разноски за изпълнителни действия, които са изоставени от взискателя или са отменени от съда, т.е. такива, които не са извършени или са признати за незаконосъобразно извършени. Всички плащания, извършени на и след датата на образуване на изпълнителното производство се явяват плащания, извършени в условията на висящ изпълнителен процес, което изключва приложението на хипотезата на прекратяване в условията на чл. 433, т.1 ГПК, съответно предопределят отговорността на длъжника за разноските в производството /така решение № 84/20.03.2017 г. на Старозагорски окръжен съд по в.гр.д. № 1068/2017 г./. Поради това доказателствените искания за установяване на точни час на образуване на изпълнителното дело са безпредметни, като освен това такава информация е искана от ЧСИ, но той не е предоставил същата по изложени съображения /л. 45 от изп. дело/.

В случая, плащането е направено след започване на изпълнителното производство - на 15.03.2017 г. С оглед на това, макар и длъжникът да е платил в срока за доброволно изпълнение, правилно разноските по изпълнението са възложени в негова тежест. Неоснователно е и искането за неначисляване на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ и останалите събрани от ЧСИ такси. В случаите, когато изпълнението се извършва от частен съдебен изпълнител, длъжникът дължи такса и при плащане в срока за доброволно изпълнение. Таксата върху събраната сума за изпълнение на парично вземане по т. 26 от Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители, както и останалите такси по изпълнителното дело, по общото правило на чл. 79, ал.1 ГПК са за сметка на длъжника, платил след започване на изпълнението, независимо дали е извършил плащането пряко на взискателя или сумата е постъпила по изпълнителното дело. Точка  6  от Забележки /”Върху сумата, която длъжникът е погасил в срока за доброволно изпълнение, такса не се събира”/ на т. 26 ТТРЗЧСИ е отменена с решение № 13014 на ВАС на РБ /ДВ бр.100/2015 г./.

По отношение на размера на разноските:

Неоснователно се сочи в мотивите на ЧСИ, че жалбата в тази част е недопустима, тъй като ЧСИ не се бил произнесъл по направеното възражение за прекомерност. При положение, че ЧСИ е съставил постановление за разноски след първоначалното прекратяване на делото от съда и връщането му на ЧСИ, приел е разноски в претендираните размери, като въпреки възражението на жалбоподателя не е намалил същите или изрично отхвърлил искането, макар че е квалифицирал наличието на подобно искане в жалбата, която е подадена преди съставяне на това постановление, мотивира съда да приеме, че ЧСИ счита възражението за прекомерност за неоснователно.

Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, която намира приложение и в изпълнителния процес с оглед систематичното й място в общите правила на ГПК относно отговорността за разноски, урежда право на длъжника да иска намаляване на разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. При основателност на релевираното от длъжника възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК разноските за адвокатско възнаграждение се намаляват до размер не по-нисък от предвидения съобразно чл. 36, ал. 2 ЗАдв. минимум, определен за отделните видове правни услуги в приетата от Висшия адвокатски съвет Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В случаите на осъществена защита по изпълнителното производство, какъвто е настоящия, минималните размери на адвокатските възнаграждения са определени в чл. 10 от Наредбата. В посочената разпоредба е предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнително дело се дължи възнаграждение за образуване на изпълнително дело в размер на 200 лв. /чл. 10, т. 1 от Наредбата/ и възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания в размер на 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2 от Наредбата /чл. 10, т. 2 от Наредбата/.

Преценката за правната и фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ; с оглед извършените процесуални действия и други обстоятелства, определящи правната и фактическа сложност на делото – така и ТР № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Изпълнителното дело в случая е образувано за принудително удовлетворяване на парични вземания на взискателя, като с оглед обема и естеството на предприетите по него изпълнителни действия не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност. Спорното възнаграждение на упълномощения от взискателя адвокат е договорено както за образуване на изпълнителното производство, така и за цялостна правна защита по водене на делото до окончателното му приключване. Осъщественото от адвоката представителство на взискателя обаче се е ограничило само до сезиране на съдебния изпълнител с молба за принудително изпълнение, с оглед последвалото плащане от длъжника в погашение на целия дълг. В приложеното копие от изпълнителното дело не се съдържат, каквито и да било данни за други действия, извършени от страна на процесуалния представител на взискателя по защита и съдействие. Ето защо в полза на взискателя се дължи възнаграждение единствено по чл. 10, т. 1 от Наредбата в размер на 200 лв. Не може да се приеме, че от страна на адвоката са извършени каквито и да било други действия в изпълнителното производство, които да са насочени към удовлетворяване на паричното вземане на взискателя. Такива отделни действия не са извършени с молбата от 19.03.2017 г., подадена от процесуалния представител на взискателя Т.К., тъй като съгласно чл. 426, ал. 1 и ал. 2 ГПК, молбата на взискателя, по която съдебният изпълнител пристъпва към изпълнение следва да съдържа освен искане за образуване на производство по принудително събиране на парично вземане, така и посочване на начина на изпълнение. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 2 в случая е неприложима, тъй като касае по - голяма фактическа и правна сложност на делото, съответно активно поведение от страна на процесуалния представител по проучване имущества на длъжника, справки, предлагане на множество начини за изпълнение в течение на производството и т. н., каквито действия не са налице. Затова и при липсата на активна защита по движение на делото след образуването му претендираните от взискателя разноски за адвокатско възнаграждение следва да бъдат намалени до дължимите такива само за образуване на изпълнителното производство, чийто нормативно установен минимум, съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на сумата от 200 лв. Възнаграждение в посочения минимум е съизмеримо с положените от адвоката процесуални усилия по завеждане на изпълнителното дело с оглед това, че последното, както се посочи по-горе, не е фактически и правно сложно, поради което определянето на възнаграждение в по-висок размер не би било обосновано. Следователно направеното от длъжника възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК по отношение следващите се на взискателя разноски за адвокатско възнаграждение е основателно.

        Следва обжалваното постановление да бъде частично отменено и вместо него бъде постановено намаляване на заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение по изпълнителното производство от 360 лв. на 200 лв. С оглед намаляване на адвокатското възнаграждение, следва да се намали и размера на таксата по чл. 26 ТТРЗЧСИ от 183,36 лв. на 153,92 лв. В останалата част жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение. На жалбоподателя следва да бъдат присъдени само съдебните разноски в размер на 25 лв. държавна такса.

 

          Воден от горните мотиви и на основание чл. 437, вр. чл. 435, ал. 2 ГПК, Окръжният съд

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба подадена от Н.Н.К., ЕГН: ********** против постановление от 24.03.2017 г. по изп. дело № 201776504000594 по описа на ЧСИ Г.И., рег. № 765, район на действие Старозагорски окръжен съд в частта, с която се обжалва отказа на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство КАТО НЕДОПУСТИМА.

ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 1359/2017 г. по описа на Старозагорски окръжен съд в тази част.

ОТМЕНЯ постановлението от 22.06.2017 г. на ЧСИ Г.И., рег. № 765, издадено по изп.дело № 201776504000594 по описа на ЧСИ, в частта, с която са приети разноски за изпълнителното производство и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

 

        НАМАЛЯВА на основание чл.78, ал. 5 ГПК заплатеното от Т.Д.К. - взискател по делото, на адвокат Л.Л. по договор за правна защита и съдействие адвокатско възнаграждение от 360 лв. /триста  и шестдесет лева/ на 200 лв. /двеста лева/, а таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ - от 183,36 лв. /сто осемдесет и три лева и тридесет и шест стотинки/ на 153,92 лв. /сто петдесет и три лева и деветдесет и две стотинки/.

 

        ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Н.Н.К., ЕГН: ********** и адрес: ***, против постановлението от 22.06.2017 г. за разноските по изп.дело №  201776504000594 по описа на ЧСИ Г.И., в останалата й част КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

        ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Т.Д.К., ЕГН: ********** и адрес: ***, да заплати на Н.Н.К., ЕГН: ********** и адрес: *** направените в настоящата инстанция разноски по делото в размер на 25 лв. /двадесет и пет лева/.

 

        Решението в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата и е прекратено производството, има характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред Пловдивски апелативен съд в седмичен срок от връчването му на страната. В останалата част решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: