РЕШЕНИЕ

Номер 295......................... 14.09.2017 година.................... Град Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД........... Втори граждански състав

На................. четиринадесети септември.................................... Година 2017

В закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ТИХОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:           МАРИАНА МАВРОДИЕВА

СВИЛЕН ЖЕКОВ

Секретар..........................................................................................................

Прокурор........................................................................................................

като разгледа докладваното от...................................... съдията Св. ЖЕКОВ

въззивно гражданско дело номер 1364...по описа за................ 2017 година.

Производството е по реда на чл. 435, ал.2 ГПК.

Образувано е по жалба на „Дженерали Застраховане" АД чрез юрк. Г.Р. срещу Постановление за разноските от 24.02.2017 г. на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ Маргарита Димитрова рег. № 865, с район на действие Старозагорски окръжен съд по изпълнително дело № 20178650400210, с което приетите разноски за адвокатско възнаграждение са намалени от 1000 лв. на 321 лв., а таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ от 244,80 лв. на 179,62 лв. Частният жалбоподател твърди, че възложените в негова тежест от съдебния изпълнител разноски за адвокатско възнаграждение са прекомерни и завишени с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото. Поддържа, че извършените от процесуалния представител на взискателя действия в изпълнителното производство се изразяват единствено в изготвяне на молба за неговото образуване, поради което от длъжника са дължими разноски за адвокатско възнаграждение само по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Излага, че процесуални действия от пълномощника на взискателя, които да попадат в хипотезата на чл. 10, т. 2 от


Наредбата, не са извършени, и в тази връзка оспорва дължимостта на сумата в размер на 321 лв., представляваща адвокатско възнаграждение. Поддържа, че задължението е заплатено още на шестия ден след получаване на поканата за доброволно изпълнение, позовава се и на ТР от 06.11.2013 г. на ВКС по тълк.д. № 6/2012 г. ОСГТК. Освен това взискателят бил адвокат и било злоупотреба с право да възлага на друг адвокат образуване на изпълнително дело. С оглед така заявените доводи моли съда да отмени постановлението за разноски и да намали възложените в негова тежест разноски за адвокатско възнаграждение до сумата от 200 лв., определена по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като вследствие на това бъдат намалени и таксите по т. 26 ТТРЗЧСИ. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в настоящето производство в размер на 50 лв. и държавни такси.

Взискателят по изпълнителното дело И.В.В., редовно уведомен на основание чл. 436, ал. 3 ГПК, депозира възражение срещу жалбата чрез адв. С.В., с което взема становище за неоснователност на подадената жалба. Твърди, че договореното и заплатено адвокатско възнаграждение било определено за образуване и водене на изпълнителното дело, като към този момент все още не било известно какви изпълнителни действия ще се наложело да бъдат извършени. Адвокатското възнаграждение в размер на 321 лв. представлявало сбор от хонорара по чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На 02.02.2017 г. на електронната поща на съдебния изпълнител била изпратена банкова сметка *** върху средствата в нея. Нежеланието на длъжника да постигне извънсъдебно споразумение било причина за завеждане на редица дела между страните. Моли за оставяне на жалбата без уважение, претендира разноски.

ЧСИ Маргарита Димитрова с рег. № 865 на КЧСИ излага мотиви по обжалваните действия в срока по чл. 436, ал. 3 ГПК. Поддържа, че е определила законосъобразно отговорността на длъжника за разноските по изпълнението, поради което намира жалбата за неоснователна.

Старозагорски окръжен съд, след като взе предвид доводите в жалбата и прецени данните по делото, намира за установено следното:

Изпълнително дело № 20178650400210 по описа на ЧСИ Маргарита Димитрова е образувано по молба от 30.01.2017 г. на И.В.В., подадена чрез адвокат С.В., срещу „Дженерали Застраховане" АД, въз основа на изпълнителен лист от 25.01.2017 г., издаден по гр.д.№ 213/2016 г. на Кърджалийски районен съд. С подадената молба взискателят И.В. е направил искане за налагане на запори върху всички банкови сметки на длъжника за събиране на дължимите суми. Заявил е претенция за сторените от него разноски за адвокатско възнаграждение, като във връзка с това искане с молбата са представени пълномощно и сключен от взискателя с упълномощения адвокат договор за правна защита и съдействие, съгласно който в полза на адвоката е уговорен хонорар в размер на 1000 лв. за образуване и процесуално представителство в изпълнителното производство. В договора се съдържа отбелязване за извършено плащане в брой на адвокатското възнаграждение. След получаване на поканата за доброволно изпълнение длъжникът на 13.02.2017 г. е погасил изцяло задълженията си като е заплатил на съдебния изпълнител всички дължими суми посочени в поканата за доброволно изпълнение /л. 26 от изп. дело/ в общ размер на 2662,80 лв. По възражение на длъжника, с обжалваното постановление ЧСИ е намалил първоначално приетите разноски за адвокатско възнаграждение от 1000 лв. на 321 лв. и таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ от 244,80 лв. на 179,62 лв.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, както и постановлението за разноските. Глава 39 от ГПК, обаче, се отнася само за защита против изпълнителните действия. Въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради което уредбата му в ГПК е в част първа „Общи правила". Тази част важи както за исковия процес във всичките му етапи, така и за изпълнителното производство. Задължението на длъжника за разноски е изрично уредено в чл. 79, ал. 1 ГПК, който е в раздел втори, глава осма, от тази част. Затова съдът приема, че произнасянето на съдия-изпълнителя за разноските в изпълнителното производство не е изпълнително действие, а е реализация на общия принцип за отговорност за разноски, т.е. за неоснователно причинени имуществени вреди. Възможността да се иска намаляване на разноските за адвокат на насрещната страна, когато е прекомерен, е уреден в чл. 78, ал. 5 ГПК. С посочената разпоредба е предвидено, че съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер. В цитираната разпоредба не е предвидена такава възможност и по отношение на съдия - изпълнителя. Според настоящия съдебен състав в случая се касае за празнина в закона, която следва да бъде попълнена, чрез тълкуването му. Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК е също в част първа „Общи правила" и важи както за исковия процес, така и за изпълнителния процес. Следователно съдия - изпълнителят също има право по искане на насрещната страна - в случая длъжника, да се произнася по искането за намаляване размера на разноските за адвокат, когато е прекомерен, като неговият акт подлежи на обжалване. Противното разрешение би било недопустимо, тъй като взискателят не е ограничен в максималния размер на хонорара, който може да договаря с пълномощника си - адвокат, а длъжникът, който има признато право да иска намаление на прекомерното възнаграждение, не би имал механизъм да изисква съдия-изпълнителят да се произнесе по това искане. Няма основание да се допуска и възможност за безконтролно уговаряне на по-висок адвокатски хонорар за
сметка на длъжника без да се признае правото на съдебен контрол върху това решение, респективно отказ на съдия-изпълнителя /в този см. определение № 403/2008 г. на ВКС/.

В настоящия случай жалбоподателят „Дженерали Застраховане" АД, в качеството си на длъжник в изпълнителното производство, е процесуално легитимиран да обжалва постановлението на съдебния изпълнител за разноските по изпълнението. Поради това съдът приема, че жалбата е подадена до Старозагорски окръжен съд чрез ЧСИ в едноседмичния срок за обжалване на отказа за изменение на постановлението. Следователно жалбата като подадена от надлежна страна, срещу обжалваем акт на органа по принудително изпълнение и в законоустановения срок, е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в хипотезите по т. 1 и т. 2, каквито не са налице в процесния случай. Взискателят И.В.В. е упражнил надлежно правото си на разноски по изпълнението с отправено до съдебния изпълнител искане за събиране на разноските за адвокатско възнаграждение и приложено пълномощно за учредена в полза на адвокат В. представителна власт. От представения договор за правна защита и съдействие се установи такива разноски да са действително направени от взискателя, доколкото с оглед съдържащото се в него отбелязване за извършено плащане в брой, договорът имат характер на разписка, удостоверяваща заплащането на уговорения хонорар /в този смисъл т. 1 от Тълкувателно решение от 6.11.2013 г. по тълк.д.№ 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/. В съответствие с посочената норма съдебният изпълнител е възложил в тежест на длъжника заявените от взискателя разноски за адвокатско възнаграждение, като правилно е констатирал въз основа на представеното адвокатско пълномощно наличието на валидно учредена представителна власт на процесуалния представител на взискателя за образуване и водене на изпълнителното дело.

Длъжникът „Дженерали Застраховане" АД е направил възражение за прекомерност на заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение и ЧСИ е намалил същото с обжалваното постановление от 24.02.2017 г.

Както се посочи разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, която намира приложение и в изпълнителния процес с оглед систематичното й място в общите правила на ГПК относно отговорността за разноски, урежда право на длъжника да иска намаляване на разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. При основателност на релевираното от длъжника възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК разноските за адвокатско възнаграждение се намаляват до размер не по-нисък от предвидения съобразно чл. 36, ал. 2 ЗАдв. минимум, определен за отделните видове правни услуги в приетата от Висшия адвокатски съвет Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските   възнаграждения.   В   случаите   на   осъществена   защита   по


изпълнителното производство, какъвто е настоящия, минималните размери на адвокатските възнаграждения са определени в чл. 10 от Наредбата. В посочената разпоредба е предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнително дело се дължи възнаграждение за образуване на изпълнително дело в размер на 200 лв. /чл. 10, т. 1 от Наредбата/ и възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания в размер на 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2 от Наредбата /чл. 10, т. 2 от Наредбата/.

Преценката за правната и фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ; с оглед извършените процесуални действия и други обстоятелства, определящи правната и фактическа сложност на делото - така и ТР № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Изпълнителното дело в случая е образувано за принудително удовлетворяване на парични вземания на взискателя, като с оглед обема и естеството на предприетите по него изпълнителни действия не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност. Спорното възнаграждение на упълномощения от взискателя адвокат е договорено както за образуване на изпълнителното производство, така и за цялостна правна защита по водене на делото до окончателното му приключване. Осъщественото от адвоката представителство на взискателя обаче се е ограничило само до сезиране на съдебния изпълнител с молба за принудително изпълнение, с оглед последвалото плащане от длъжника в погашение на целия дълг. Доколкото в срока за доброволно изпълнение длъжникът е изплатил изцяло дълга си, няма други процесуалния действия, извършени от адвоката на взискателя, които да попадат по хипотезата на чл. 10, т. 2 от Наредбата, а именно: процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания - в приложеното копие от изпълнителното дело не се съдържат, каквито и да било данни за други действия, извършени от страна на процесуалния представител на взискателя по защита и съдействие. Ето защо в полза на взискателя се дължи възнаграждение единствено по чл. 10, т. 1 от Наредбата в размер на 200 лв. Не може да се приеме, че от страна на адвоката са извършени каквито и да било други действия в изпълнителното производство, които да са насочени към удовлетворяване на паричното вземане на взискателя. Такива отделни действия не са извършени с молбата от 30.01.2017 г., подадена от процесуалния представител на взискателя И.В., тъй като съгласно чл. 426, ал. 1 и ал. 2 ГПК, молбата на взискателя, по която съдебният изпълнител пристъпва към изпълнение следва да съдържа освен искане за образуване на производство по принудително събиране на парично вземане, така и посочване на начина на изпълнение, т.е. посочването на   способ   за   изпълнение   е   реквизит   на   молбата   за   образуване   на изпълнителното дело - в противен случай тя би била нередовна, а не както твърди взискателят действие по удовлетворяване на паричното вземане. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 2 в случая е неприложима, тъй като касае по -голяма фактическа и правна сложност на делото, съответно активно поведение от страна на процесуалния представител по проучване имущества на длъжника, справки, предлагане на множество начини за изпълнение в течение на производството и т. н., каквито действия не са налице. Съдът съобразява и обстоятелството, че длъжникът е застрахователна институция, поради което събирането на дължимата сума не би съставлявало затруднение. Затова и при липсата на активна защита по движение на делото след образуването му претендираните от взискателя разноски за адвокатско възнаграждение следва да бъдат намалени до дължимите такива само за образуване на изпълнителното производство, чийто нормативно установен минимум, съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на сумата от 200 лв. Възнаграждение в посочения минимум е съизмеримо с положените от адвоката процесуални усилия по завеждане на изпълнителното дело с оглед това, че последното, както се посочи по-горе, не е фактически и правно сложно, поради което определянето на възнаграждение в по-висок размер не би било обосновано. Приложеното от взискателя с възражението копие от електронно писмо не може да доведе съда до други изводи, тъй като от една страна писмото няма дата, а от друга ЧСИ е запорирал всички сметки на длъжника в „Сосиете Женерал Експресбанк" АД, което е индиция, че взискателят не му е посочвал банкова сметка ***. Следователно направеното от длъжника възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК по отношение следващите се на взискателя разноски за адвокатско възнаграждение е основателно. Доводите в жалбата за злоупотреба с право и във възражението за наличие на водени множество дела няма да бъдат обсъждани, тъй като са неотносими към спора - както всяка страна има право на адвокатска защита, така и всяко лице може да не изпълнява доброволно свое правно задължение когато счита, че то не съществува или е в по-малък размер.

По тези съображения при липсата на други активни процесуални действия на упълномощения адвокат по движение на делото след образуването му претендираните от взискателя разноски за адвокатско възнаграждение следва да бъдат намалени до дължимите такива за иницииране на изпълнителното производство, а именно - 200 лв. Следователно съдебният изпълнител незаконосъобразно е отказал намаляване на размера на адвокатското възнаграждение до тази сума. Обжалваното постановление за разноски на съдебния изпълнител следва да се отмени в частта, с която на взискателя са определени разноски за адвокатско възнаграждение за изпълнителното производство за разликата над сумата от 200 лв., като се постанови намаляване на разноските от претендирания размер от 321 лв. до размера на 200 лв. С оглед намаляване на адвокатското възнаграждение, следва да се намали и размера на таксата по чл. 26 ТТРЗЧСИ от 179,62 лв. на 168 лв.

С оглед изхода на делото, на основание чл. 81 ГПК следва да бъде разпределена отговорността за направените в настоящото съдебно производство разноски. В тази връзка и предвид направеното от жалбоподателя искане за разноски в размер на 123 лв., на основание чл. 78, ал.1 ГПК взискателят следва да заплати на жалбоподателя сумата общо от 75 лв., от която: 25 лв. - за заплатена държавна такса за обжалването, т.е. само съдебните разноски, и 50 лв. - за юрисконсултско възнаграждение. Това е така, защото съгласно нормата на чл. 78, ал. 8 ГПК /изм. - ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г./, в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който предвижда заплащане на възнаграждение съобразено с вида и количеството на извършената дейност и определено в наредба на Министерския съвет, а съгласно чл. 27 от Наредбата за заплащането на правната помощ, за представителство в изпълнително производство възнаграждението е в размер от 50 до 100 лева. Поради това съдът определя в неговия минимален размер от 50 лв.

Съгласно чл. 437, ал. 4, изр. 2 ГПК решението не подлежи на обжалване.

Така мотивиран, Старозагорски окръжен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ постановлението от 24.02.2017 г. на ЧСИ Маргарита Димитрова, рег. № 865, издадено по изп.дело № 20178650400210 по описа на ЧСИ, с което е отказано намаляване на адвокатското възнаграждение и таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА на основание чл.78, ал. 5 ГПК заплатеното от И.В.В. - взискател по делото, на адвокат С.В. по договор за правна защита и съдействие адвокатско възнаграждение от 321,00 лв. /триста двадесет и един лева/ на 200 лв. /двеста лева/, както и таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ - от 179,62 лв. /сто седемдесет и девет лева и шестдесет и две стотинки/ на 168,00 лв. /сто шестдесет и осем лева/.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК И.В.В., ЕГН: ********** и адрес: *** да заплати на „Дженерали Застраховане" АД, ЕИК: 030269049, гр. София, район „Оборище", бул. „Княз Александър Дондуков" № 68 сумата от 75 /седемдесет и пет/ лева, представляваща разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

  


Решението не подлежи на обжалване.