Р Е Ш Е Н И Е

 

 

    304                                         27.09.2017 г.                                 гр.Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,  гражданско отделение, І-ви въззивен състав,

в закрито съдебно заседание, проведено в следния състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА

                      ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                                                             АТАНАС АТАНАСОВ

 

като разгледа докладваното от съдия Атанас Атанасов възз.гр.д. № 1376 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:

         

            Производството  се води по реда на  чл.435, ал.2 от Граждански процесуален кодекс /ГПК/ и сл.

Образувано е по жалба на „Цюрих Ферзихерунгс“ АД, Република Австрия, 1015 гр.Виена, п.к.68, вписано в Търговския регистър на Търговски съд в гр.Виена с № FN 89577g, представлявано от „Авус България – регулиране на щети“ ЕООД, ЕИК № 130189091, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Йосиф В.Гурко“ № 10, ет.3, ап.4, представлявано от законния си представител Ч.Б.- управител, чрез пълномощник –адв.Т.Б. - длъжник в изпълнителното производство по изп.д.№ 20178680400377 на ЧСИ Р.М., с рег.№ 868 по регистъра на КЧСИ и район на действие при Окръжен съд – Стара Загора, срещу постановление за разноските от 13.06.2017 г.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното постановление е незаконосъобразно, като излага доводи, че не следва да дължи разноски, такси по изпълнението и адвокатски хонорар, т.к. е налице забава на кредиторите, които не са оказали необходимото съдействие на длъжника чрез посочване на своите банкови сметки за извършване на плащане на задължението преди образуването на изпълнителното производство, а вместо това са образували такова.

Алтернативно се прави искане за намаляване на разноските и таксите в изпълнителното производство, като се излагат доводи за недължимост на пропорционална такса поради плащането на дълга в срока за доброволно изпълнение, без съдебният изпълнител да е извършвал действия на принудително изпълнение, както и на разноските за адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство, т.к. длъжникът не е дал повод за образуването на такова, а извършените по делото действия се свеждат до подаването на бланкетна молба за образуване на изпълнително дело, без да са извършвани действия на принудително изпълнение.

Алтернативно се прави възражение за прекомерност на заплатеното от взискателите адвокатско възнаграждение, като се сочи, че изпълнителното дело не се характеризира с фактическа и правна сложност.

Претендира се възлагане на разноските и таксите в изпълнителното производство в тежест на взискателите, а при условията на евентуалност намаляването им, както и присъждането на направените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски.

В законоустановения срок взискателите не са депозирали писмени възражения срещу жалбата.

В писмените си обяснения ЧСИ  Р.М. изразява становище за неоснователност на жалбата, като излага доводи, че не е налице основание за възлагане на разноските и таксите в тежест на взискателите, т.к. те не са в забава за получаване на изпълнението от длъжника.

По отношение на пропорционалната такса се излагат доводи за нейната дължимост, а по отношение на заплатеното от взискателите адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство – че същото е в по-нисък размер от минималния размер, определен по реда на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

След запознаване със становищата на страните и обясненията на съдебния изпълнител, въз основа на представените доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

            От материалите по приложеното копие на изп.д.№ 20178680400377 на ЧСИ Румяна Манджурова се установява, че изпълнителното производство е било образувано по молба от 22.05.2017 г. от адв.П.К., пълномощник на Л.М.И. и  Г.И.И., и двамата от гр.Казанлък, като молбата е била подписана лично от двамата взискатели, а по делото липсва представено пълномощно на адв.П.К., овластяващо я да представлява взискателите в изпълнителното производство.

            Делото е било образувано от ЧСИ на 22.05.2017 г., въз основа на изпълнителен лист, издаден на 18.05.2017 г. на основание реш.№ 8362/18.11.2016 г. по гр.д.№ 16704/2015 г. по описа на СГС, с което от „Цюрих Ферзихерунгс“ АД, представлявано от „Авус България – регулиране на щети“ ЕООД е било осъдено да заплати на Л.М.И. сумата от 120 000 лв., а на Г.И.И.– сумата от 100 000 лв., съставляващи обезщетения за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 03.07.2015 г. до окончателното им изплащане; на Г.И.И.- сумата от 20 000 лв., съставляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.07.2015 г. до окончателното й изплащане; на Л.М.И. и Г.И.И.– сумата от 565,45 лв. – съдебно-деловодни разноски.

          В деня на образуването на изпълнителното дело ЧСИ е изготвил и изпратил на длъжника покана за доброволно изпълнение за задължение в общ размер от 301 300,67 лв., в което освен дължимите по изпълнителния лист суми, са били включени и сумите от 36,00 лв. – разноски по изп.дело, 10 834,33 лв. пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, както и 3 840,00 лв. – адвокатско възнаграждение с ДДС.

          Поканата за доброволно изпълнение е получена от длъжника на 23.05.2017 г., а на 25.05.2017 г. той е заплатил по сметката на ЧСИ сумата от 286 590,34 лв., като е отправил искане до ЧСИ да произнасяне по разноските в смисъла, предмет и на настоящата жалба.

          С обжалваното постановление за разноските ЧСИ не е уважил възраженията на длъжника.

          Видно от представените с жалбата писмени доказателства, на 18.05.2017 г. Цюрих Ферзихерунгс“ АД, чрез представителя си „Авус България – регулиране на щети“ ЕООД е изпратило писмо до адв.П.К., с което е поканило кредиторите в 10-дневен срок да посочат банкови сметки, по които да се извърши плащането на присъдените с реш.№ 8362/18.11.2016 г. по гр.д.№ 16704/2015 г. по описа на СГС в полза на Л.И. и Г.И. суми.

          Писмото е било получено в кантората на адв.П.К. *** на 22.05.2017 г. от упълномощено лице – Р.Л., а не от адресата – адв.К..

          При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

          Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е допустима, т.к. е редовна, подадена е от процесуално легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител, в предвидения в закона срок за обжалване.

          Разгледана по същество намира същата за частично основателна, поради следните  съображения:

          Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 т.1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато делото се прекрати по чл.433 от ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство.

           С оглед на това длъжникът не отговаря за разноски в изпълнителното производство, само ако не е дал повод за предявяване на изпълнителния лист, защото е платил дълга преди това, а във всички останали случаи, дори когато е платил в срока за доброволно изпълнение, той отговаря за разноски в изпълнителното производство.

         В настоящият случай длъжникът е заплатил сумите по изпълнителния лист след образуването на изпълнителното производство и получаването на поканата за доброволно изпълнение, поради което и следва да отговаря за разноските по изпълнението.

         Досежно твърдението на жалбоподателя за изпадане на кредиторите в забава, настоящият съдебен състав не споделя същото, т.к. счита, че не са настъпили последиците на такава забава.

        Относно кредиторовата забава, задължителната съдебна практика / реш. № 15/04.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1575/2009 г., IV г.о., реш. № 28/14.03.2009 г. на ВКС по т.д.№ 497/2008 г., I т.о./  е последователна в тълкуването на закона, че когато длъжникът предлага изпълнение, а кредиторът неоправдано не приеме предложеното му или не окаже необходимото за изпълнението съдействие, той изпада в забава.

           Забавата на кредитора обаче не освобождава длъжника от задължението за изпълнение, т.к. за да настъпят последиците по чл.95 от ЗЗД, не е достатъчно само предложение за изпълнение, а длъжникът следва да предприеме действия по чл.97, ал.1 пр.ІІ – ро от ЗЗД, т.е. да вложи паричната сума в банка и да уведоми кредитора за това.

           В настоящия случай длъжникът е поискал съдействие от кредиторите за получаване на изпълнението чрез посочване на банковите им сметки, по които да извърши плащането, с покана, получена в деня, в който същите са депозирали молба пред ЧСИ за образуване на изпълнително производство.

           Без значение е обстоятелството, че самото писмено изявление е било изпратено четири дни преди да бъде получено от името на адв.П.К. от упълномощено лице, т.к. последиците от длъжниковото изявление настъпват по силата на чл.14, ал.1 от ЗЗД в момента на получаването му от адресата, т.е. на 22.05.2017 г.

           По делото липсват доказателства кое от двете събития се е случило по-рано в рамките на деня – получаването на длъжниковото изявление в кантората на адв.П.К. от третото упълномощено лице или депозирането на молбата за образуване на изпълнително производство пред ЧСИ, като само факта, че и двете са се случили в рамките на един и същи ден  не може да се тълкува непременно като злоупотреба с право по смисъла на чл.3 от ГПК от страна на кредиторите.

          Липсват твърдения и представени доказателства от длъжника, че за времето от момента на постановяването на решението, с което са били присъдени паричните притезания в полза на двамата взискатели, до момента на образуването на изпълнителното производство, той да е търсил съдействие от кредиторите за изпълнение на задължението си и да е предприел действия по влагане на паричните суми в банка и уведомяването им, при все, че подлежащият на изпълнение съдебен акт не е бил обжалван, а между постановяването му и образуването на изпълнителното производство е изтекъл срок от седем месеца.

        Ето защо съдът не възприема тезата на жалбоподателя, че е налице забава на кредиторите, която го освобождава от задължението да понесе разноските по изпълнителното производство.

          За основателно съдът намира възражението на жалбоподателя за незаконосъобразност на постановлението за разноските в частта му, касаещи включените разноски за адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство в размер на 3 840,00 лв. с ДДС.

         Съгласно общото правило на чл.78 от ЗЗД за отговорността за разноските, приложимо и в изпълнителния процес, на присъждане подлежат само реално сторените от взискателя разноски, като за възникването на това право по отношение на адвокатското възнаграждение е необходимо взискателят да е упълномощил надлежно адвокат да го представлява в изпълнителния процес, да му е заплатил договореното адвокатско възнаграждение и последният реално да е извършил действия по представителство съгласно учредената му представителна власт.

         В настоящият случай липсват доказателства Л.И. и Г.И. да са упълномощили адв.П.К. да ги представлява в изпълнителното производство и да са й заплатили адвокатско възнаграждение в размер на 3 840,00 лв., а освен това от материалите по делото се установява, че единственото извършено процесуално действие преди доброволното изпълнение от страна на длъжника, а именно това по образуването на изпълнителното дело, е било извършено лично от двамата взискатели, предвид че молбата за образуването на делото е подписана лично от всеки един от тях, независимо, че в заглавната й част е вписано тя да изхожда от адв.П.К., като пълномощник на Л.М.И. и Г.И.И..

          Ето защо обжалваното постановление за разноските следва да се отмени частично по отношение на разноските за адвокатско възнаграждение в изпълнителния процес в размер на 3 840,00 лв. с ДДС, а предвид уважаването на жалбата в тази й част съдът не следва да се произнася по възражението за прекомерност на заплатеното от взискателите адвокатско възнаграждение.

         Възражението на жалбоподателя относно недължимостта на пропорционална такса по чл.26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ се преценя от съда за частично основателно.

         Съгласно посочената разпоредба, за изпълнение на парично вземане ЧСИ събира пропорционална такса върху размера на събраната сума, като правото за събиране на такава такса не е обусловено от реализиране на паричното вземане по пътя на принудителното изпълнение, а такава се дължи от длъжника и ако той плати дълга в срока за доброволно изпълнение.

         Именно в този смисъл е актуалната към 25.05.2017 г., а и към настоящият момент, редакция на чл.26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ, след като с решение № 13014/02.12.2015 г. по адм.д.№ 4389/2015 г. на ВАС, 5-чл. с-в., т.6 от Забележки към посочената разпоредба, приета с Д.В. бр.63 от 2014 г., бе обявена за нищожна.

         Ето защо постановлението за разноските в частта му, в която ЧСИ е начислил пропорционална такса като краен резултат е законосъобразно.

         Същото следва да бъде частично отменено единствено с оглед частичното уважаване на жалбата по отношение на разноските за адвокатския хонорар от 3 840,00 лв., като следва да съобрази размера на дължимата от длъжника пропорционална такса, приведена в съответствие с размера на събраното парично вземане по смисъла на чл.26 от Тарифата.

          Изчислена съобразно това, дължимата пропорционална такса в полза на ЧСИ е в размер на 10 742,17 лв., а не първоначално определената от ЧСИ в размер на 10 834,33 лв., поради което за разликата постановлението за разноските следва да бъде отменено.

          Относно разноските:

          С оглед изхода на настоящото дело жалбоподателят има право на разноски по съразмерност на уважената част от жалбата му.

          Предвид представените от него разноски за платена държавна такса за обжалване на действията на ЧСИ и платено адвокатско възнаграждение, в негова полза следва да се присъдят разноски в размер на 212,50 лв.

         

          Водим от изложените мотиви и на основание чл.437, ал.4 от ГПК от ГПК  Старозагорски Окръжен съд

                                                   

                                                            Р Е Ш И:

        

          ОТМЕНЯ като незаконосъобразно постановление за разноските без номер от 13.06.2017 г. на ЧСИ Р.М., с рег.№ 868 по регистъра на КЧСИ и район на действие при Окръжен съд – Стара Загора по изп.д.№ 20178680400377 в частта му, в която са приети разноски за адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство в размер на 3 840,00 лв. и определената такса по т.26 от ТТРЗЧИ по делото за размера над 10 742,17 лв. до размера от 10 834,33 лв.

        ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна жалбата на „Цюрих Ферзихерунгс“ АД, Република Австрия, 1015 гр.Виена, п.к.68, вписано в Търговския регистър на Търговски съд в гр.Виена с № FN 89577g, представлявано от „Авус България – регулиране на щети“ ЕООД, ЕИК № 130189091, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Йосиф В.Гурко“ № 10, ет.3, ап.4, представлявано от законния си представител Ч.Б.– управител, чрез пълномощник – адв.Т.Б. срещу постановление за разноските без номер от 13.06.2017 г. на ЧСИ Р.М., с рег.№ 868 по регистъра на КЧСИ и район на действие при Окръжен съд – Стара Загора по изп.д.№ 20178680400377 в останалата й част.

        ОСЪЖДА Л.М.И., ЕГН - ********** и Г.И.И., ЕГН – **********, и двамата от гр.Казанлък да заплатят на „Цюрих Ферзихерунгс“ АД, Република Австрия, 1015 гр.Виена, п.к.68, вписано в Търговския регистър на Търговски съд в гр.Виена с № FN 89577g, представлявано от „Авус България – регулиране на щети“ ЕООД, ЕИК № 130189091, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Йосиф В.Гурко“ № 10, ет.3, ап.4, представлявано от законния си представител Ч.Б.– управител, чрез пълномощник –адв.Т.Б. сумата от 212,50 лв. /двеста и дванадесет лв. и петдесет и седем ст./ - съдебно-деловодни разноски по съразмерност.

 

       Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

      ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.

                           

 

                                                                                                       2.