О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

  

 

Номер…739…………………11.09.2017 година………………..Град Стара Загора    

                                            

 

С.ЯТ ОКРЪЖЕН СЪД……...………...Втори граждански състав

На единадесети септември……….………….……….……………...….Година 2017

В закрито заседание в следния състав: 

                                             

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. ТЕЛБИЗОВА                                                         

 

                                                       ЧЛЕНОВЕ:           ТРИФОН МИНЧЕВ      

                        

                                                                                 СВИЛЕН ЖЕКОВ

 

Секретар……………………………………………………………………………….                                                          

Прокурор……….…………………………………………….………………………..                                               

като разгледа докладваното от………………………………съдията Св. ЖЕКОВ                                                     

частно гражданско дело номер 1341 по описа за 2017……………..........година.

 

          Производството е реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.

 

Образувано е по подадена въззивна частна жалба от “Б.“ ЕООД чрез адв. К.К., срещу определение № 1713/30.06.2017 г., постановено по гр. д. № 1119/2017 г. по описа на С. районен съд, с което е прекратено производството по делото поради неидентичност на предявения положителен установителен иск и издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Частният жалбоподател счита обжалвания акт за незаконосъобразен и претендира отмяната му, като изтъква, че не са налице твърдения в заявлението за издаване на заповед за изпълнение, че „Б.“ ЕАД е цедирало свои вземания на ищеца по делото. От доказателствата по делото се установявало, че легитимния кредитор на С.И. било “Б.“ ЕООД. Дори да се приемело, че липсвала идентичност на предявения установителен иск и заявеното по частното гражданско дело, то следвало първата инстанция да остави исковата молба без движение и да даде указания за отстраняване на нередовностите. Моли за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него. Претендира разноски.  

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на частната жалба от ответната страна С.И.И. чрез адв. Д.Х. Т. Ж.. Изложени са подробни съображения за неоснователност на частната жалба – в исковата молба се твърдяло нещо съвсем различно от депозираното заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, като по този начин били включени нови обстоятелства. Договор за цесия между „Б.“ ЕАД и ищеца не съществувал. Обстоятелства за сключен договор за цесия между “С.“ ООД и ищеца не били посочени в заявлението. Също ищецът е можел да приведе в съответствие с твърденията си исковата молба, но той не е сторил това. Моли въззивната частна жалба да се отхвърли като неоснователна, а обжалваното определение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Въззивният съд намира, че частната жалба против първоинстанционното определение е допустима – насочена е против преграждащо развитието на исково производство определение на първоинстанционен съд.

Частната въззивна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е редовна.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

Установява се от приложеното гр. д. № 1119/2017 г. на С. районен съд, че районният съд е бил сезиран с искова молба от жалбоподателя в настоящето производство – “Б.“ ЕООД, чрез пълномощник адв. К.К. против С.И.И., в която са изложени обстоятелства за развило се заповедно производство по реда на чл. 410 ГПК по депозирано от “Б.“ ЕООД, заявление за издаване на заповед за изпълнение, въз основа на което било образувано производството по ч.гр.д. № 5274/2016 г. по описа на С. районен съд, като в това производство била издадена в полза на заявителя заповед № 3219 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за следните суми: 257,06 лв. – главница по договор за предоставяне на телекомуникационни услуги, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 18.11.2016 г. до окончателното изплащане; 82,06 лв. – мораторна лихва за периода от 11.12.2013 г. до 11.11.2016 г. и 325 лв. – разноски в заповедното производство.

С определение № 1713/30.06.2017 г., първоинстанционният съд е прекратил исковото производство. Приел е, че в заявлението било посочено, че вземането произтича от договор за цесия сключен между ищеца и „Б.“ ЕАД, а в исковото производство се твърдяло, че прехвърлянето на вземанията било между “С.“ ООД и ищеца. Поради това била налице неидентичност на предявения установителен иск и заявеното по частното гражданско дело. При тези съображения е прекратил производството по делото.

Определението е неправилно.

Съгласно разпоредбата на  чл. 410, ал. 2 ГПК заявлението за издаване на заповед за изпълнение по  чл. 410 ГПК трябва да отговаря на изискванията за исковата молба, уредени в чл. 127, ал. 1 ГПК, едно от които е да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава искът. Доколкото обаче целта на заповедното производство не е да се провери съществуването на вземането, а само дали същото е спорно, то, за да е редовно заявлението, достатъчно е в същото да са посочени съществените юридически факти, от които произтича претендираното вземане и които позволяват индивидуализацията му. Не е необходимо в заявлението да бъдат посочвани всички обстоятелства, имащи значение за основателността на заявената претенция и за евентуалните възражения на длъжника срещу съществуването й, тъй като препис от заявлението не се връчва на длъжника. Ето защо даже и такива да бъдат посочени, то същите не биха стигнали до длъжника, доколкото съгласно разпоредбата на чл. 412, т. 6 ГПК заповедта за изпълнение съдържа само посочване на задължението, което длъжникът трябва да изпълни. Това означава, че съдържанието на т. 12 от заявлението не ограничава възможността в евентуално образуваното исково производство да се съдържа уточнение на някой вече посочени факти и обстоятелства. Още повече, че и в одобрения образец на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК изрично е посочено като важна информация за длъжника, че заповедта е издадена единствено на информация, предоставена от кредитора и непроверявана от съда. В настоящия случай в т. 12 от подаденото заявление заявителят е посочил достатъчно фактически обстоятелства, от които произтича вземането му и които позволяват то да бъде индивидуализирано в достатъчна степен с оглед издаване на поисканата заповед за изпълнение. Вземането следва да е индивидуализирано до степен, която позволява на длъжника да се информира без затруднение, както за основанието, от което то произтича, така и за сочения му размер, с оглед защитата по чл. 414 ГПК. В случая обаче източникът на задължението е ясен – това е договор за телекомуникационни услуги, сключен между цедента и длъжника, индивидуализиран по номер, дата на сключване и предмет, както и договор за цесия с цесионер заявителя, за който изрично се твърди, че са спазени условията на чл. 99 ЗЗД. Посочен е и точен размер на главницата, размер и период на мораторната лихва, обезщетението за забава, дължимостта на които произтича от договора. Изложените обстоятелства индивидуализират в достатъчна степен вземането на жалбоподателя, както по основание, така и по размер, а с оглед твърдението, че крайният срок за изпълнение на договора е настъпил, като длъжникът – страна по него следва да знае кога е крайната падежна дата, изискуемостта на вземането също е настъпила. Всички останали факти подлежат на установяване при спор, че вземането не е възникнало или не е надлежно прехвърлено на новия кредитор.

Въззивният съд не намира, че е налице и твърдяното противоречие между исковата молба и заявлението за издаване на заповед за изпълнение, тъй като никъде в заявлението не се сочи, че ищецът е придобил процесните вземания ОТ „Б.“ ЕАД – посочено е единствено, че вземания на „Б.“ ЕАД са закупени с договор за продажба на вземания като е посочена точната дата на сключване на договора за цесия, а именно 12.05.2016 г. Не се сочи договор за цесия да е сключван с „Б.“ ЕАД“. В обстоятелствената част на процесното заявление /т.12/, подадено от “Б.“ ЕООД се съдържат твърдения от какво произтича вземането на кредитора, а именно договор за телекомуникационни услуги от 10.09.2013 г., като за претендираните суми се твърди да са издадени фактури с посочване на конкретен отчетен период за всяка една от тях. Заявителят е легитимирал себе си като кредитор по силата на договор за цесия от 12.05.2016 г. Твърди се също така, че длъжникът е редовно уведомен за извършената цесия на основание  чл. 99, ал. 3 ЗЗД на дата 16.05.2016 г. Заявителят/ищец е посочил точното основание на неговото вземане, а именно договор за цесия сключен на 12.05.2016 г., като действително не е посочил насрещната страна по договора, но това обстоятелство би могло и следва да се посочи в исковото производство, тъй като е въпрос на основателност на иска – дали цесията е породила действие. Настоящият състав на съда намира, че така посочените фактически обстоятелства в достатъчна степен позволяват вземането на заявителя да бъде индивидуализирано с оглед издаване на поисканата заповед за изпълнение, като установяват основанието от което същото произтича /договора за предоставяне на телекомуникационни услуги, договора за цесия, и забава на длъжника/, съществуването на вземането /валиден договор за предоставяне на телекомуникационни услуги, изпълнени условия на  чл. 99 ЗЗД за действието на цесията по отношение на длъжника, законово основание в чл. 86 ЗЗД за обезщетение за забавеното плащане на паричните задължения/, и изискуемост на вземането /настъпил падеж за всички задължения по договора с изтичането на срока му/. Обстоятелството дали е налице действие на договора за цесия, действително има значение за основателността на претенцията и за евентуалните възражения на длъжницата, но не може да обоснове недопустимост на установителния иск. Посочването на цедента няма пречка да стане в исковото производство за установяване на вземането, в случай че последното бъде оспорено. Вземането е оспорено и няма пречка тези обстоятелства да се сочат в исковото производство. В подкрепа на изложеното е и т. 10б от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк.д. № 4/2013 г. ОСГТК, в което се приема, че при наличие на цесия заявителят и ищецът по иска с правно основание чл. 422 ГПК могат да бъдат различни лица, и това не води до противоречие между заявлението и исковата молба по отношение на лицата. А в т. 4г от посоченото тълкувателно решение се сочи, че следва да е налице единствено посочване на договора за цесия и уведомяването на длъжника за нея, нещо което е сторено по настоящето дело.

По изложените съображения съдът намира предявения иск за допустим, поради което същия подлежи на разглеждане по същество. Атакуваното определение следва да бъде отменено, а делото следва да се върне на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по иска.

С оглед изхода на спора на частният жалбоподател се следват разноски в размер на 255 лв., от които 240 лв. за адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна помощ от 28.07.2017 г. и 15 лв. за държавна такса.

 

Воден от горните мотиви, С.я Окръжен съд

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТМЕНЯ определение № 1713/30.06.2017 г. по гр.д. 1119/2017 г. на С. районен съд и

 

ВРЪЩА делото на С. районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

 

ОСЪЖДА С.И.И., ЕГН: ********** и адрес: *** да заплати на „Б.” ЕООД, гр. В., ЕИК:…, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. „С.“ № . сумата 255 /двеста петдесет и пет/ лева разноски по делото.

 

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване по арг. от разпоредбата на чл. 274, ал. 3, т.1 ГПК.

 

 

 

                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

 

                                                                                                  

   2.