Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 328                                           18.10.2017 г.                     град С.З.

 

 В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД      ТРЕТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,

На деветнадесети септември                                                               2017 година

в открито заседание, в следния състав:         

                                                                      

          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТРИФОН МИНЧЕВ

                                                          

Секретар:  Даниела Калчева,

Прокурор: Петя Драганова,

като разгледа докладваното от съдията – докладчик МИНЧЕВ гражданско дело № 49 по описа за 2017 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е на основание чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ.

 

Ищецът Т.Я.М. ***, чрез адв. П.П. сочи в ИМ, че е прослужил в МВР 30 години. Бил многократно награждаван, като през 2003 год. бил удостоен с най - високото офицерско звание - "Генерал - майор". Твърди, че през всичките години на служба в системата на МВР е бил една от най - знаковите фигури и личности в С.З.. През месец август ищеца подал молба за пенсиониране, по силата на която било прекратено трудовото му правоотношение с МВР. 2009 год. било образувано досъдебно производство № 134 на НСлС по описа за същата година. През 2010 год., бил привлечен като обвиняем, като му била взета мярка за неотклонение "гаранция" в размер на 1 000 лева. След приключване на разследването по досъдебното производство, Районна прокуратура - Пловдив, внесла за разглеждане в Районен съд - С.З. делото с обвинителен акт. В РС - С.З. било образувано НОХД № 1310 по описа за 2010 год., по което всички съдебни състави си направили отвод. ВКС определил за компетентен да разгледа делото Районен съд - Ямбол, където било образувано НОХД № 1699 по описа на съда за 2010 год. С Определение от 20.04.2011 год. на Районен съд - Ямбол, постановено в открито заседание съдебното производство било прекратено и съдът постановил делото да бъде върнато на Районна прокуратура - Пловдив за отстраняване на допуснати на досъдебното производство отстраними съществени процесуални нарушения. Това наложило новото му привличане като обвиняем. Отново му било повдигнато обвинение в извършването на престъпление по чл. 339а, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, ал. 3 и ал. 4, вр. чл. 93, т. 1,6. "а"НК. На 11.11.2011 год. Районна прокуратура - Пловдив повторно внесла делото в Районен съд - Ямбол с обвинителен акт. По това обвинение било образувано ново НОХД под № 1624 по описа на Районен съд - Ямбол за 2011 год.. С Присъда № 85 от 21.04.2012 год., постановена по НОХД с № 1624 по описа на Районен съд - Ямбол за 2011 год. бил признат изцяло за невиновен. Оправдателната Присъда влязла в законна сила на 08.05.2012 год.. Сочи, че за времето на проведеното досъдебно производство, претъпял редица унижения и страдания. След като бил привлечен като обвиняемо лице, действията на органите на досъдебното производство дълбоко го шокирали, огорчили и разстроили. Като директор на ОД на МВР С.З. нямал съмнения в законосъобразността на действията си, както и тези на подчинените му. Заради незаконното обвинение изведнъж от служител, посветил се на борбата с престъпността се оказал на мястото на обвиняемия. Почувствал се предаден от хората, с които през целия си живот са полагали усилия за предотвратяване и разкриване на престъпления. Доверието в прокуратурата се сринала. Загубил вяра в системата, на която посветил целия си личен и професионален живот. Обвиненията поставили под въпрос личните му качества и успешното ръководене на Дирекцията въобще. Изпитвал чувство на срам, че е изпаднал в положение, което го злепоставя в обществото. След като бил привлечен като обвиняем, голяма част от приятелите, познатите и колегите му от МВР променили отношението си към него и видимо започнали да го избягват, дори заявили, че за в бъдеще не желаят да имат нищо повече с него, понеже се притеснявали дали могат да му имат доверие. Правил опити да защити позицията си, но всичките му усилия се оказали безплодни. Особено унизителен бил момента, в който обвинителният акт бил внесен в Районен съд - С.З. и по този начин станал достояние на всички съдии. Този факт подкопал достойнството му и компрометирал доверието, като към висш ръководен служител от системата на МВР. След първите действия на разследващите органи започнал да изпитва страхове за бъдещето си, свързани с възможно осъждане. Всичко това се отразило и на домашната обстановка. През повечето време бил тъжен и унил и не бил полезен с нищо на семейството и дома си. Националните и регионални медии широко отразили, че е предаден на съд по повдигнатите обвинения. Мислите, че е предаден на съд за нещо, което не е извършил постоянно го потискали. Често се затварял в себе си и нямал желание за нищо. Станал неразговорлив, мрачното му настроение се пренесло и в дома му и семейството му започнало да се притеснява за здравето му. Повишили се нормите на кръвното му налягане и кръвната захар. Семейството му било принудено да полага неимоверни усилия за да го успокоява. Дори и след приключването на наказателното производство с оправдателна присъда, отрицателните му преживявания, свързани с периода на воденото дело не се преустановили. В очите на колеги и приятели бил по - скоро престъпник отколкото служител на МВР. Тези две години, били най - лошите години в живота му. Воденото наказателно производство оказало крайно негативно влияние върху личността му. Името, което бил градил в продължение на години било компрометирано за съвсем кратко време. След като бил привлечен като обвиняем, започнало да се говори, че е замесен в извършването на големи и сериозни престъпления, че е превърнал полицията в частна организация, която използвал за лични цели. Под давление на широкото медийно отразяване на случая, в обществото се насадило мнението, че е дисциплинарно уволнен от МВР. Паралелно с публикациите в печатните медии, много статии били поместени и в редица интернет сайтове. Всички журналистически публикации били породени от незаконното обвинение, което от своя страна се дължи на действията на Прокуратурата. Отделно от всички медийни публикации, незаконните обвинения станали повод името и личността му да бъдат упоменати в два доклада на Министерството на правосъдието във връзка с работата на институциите като своевременна реакция на част от критиките и препоръките в Годишния доклад на Европейската комисия и резултати, постигнати от Република България в изпълнение на показателите за напредък в съдебната реформа и в противодействието на организираната престъпност и на корупцията по високите етажи на властта, юли 2010 год. - май 2011 год.. По силата на тези два документа обвиненията срещу него били сочени пред Европейската комисия като гордост на прокуратурата в борбата срещу закононарушенията по високите етажи на властта. Ето защо, моли съда да постанови решение с което да осъди ответника Прокуратурата на Република България да заплати на ищеца сумата в размер на 30 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, от незаконно обвинение в извършване на престъпление по досъдебно производство № 134/2009 г. на НСлС, НОХД № 1699/2010 г. на РС Ямбол и НОХД № 1624/2011 г. на РС Ямбол, ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на оправдателната присъда - 08.05.2012 г. до окончателното и заплащане.

 

По делото е проведена процедурата по чл.131, ал.1 от ГПК за размяната на книжа/исковата молба и всички приложения към нея/ между страните. В законния едномесечен срок по чл.131, ал.1 от ГПК има постъпил писмен отговор на Исковата молба от ОП С.З., в който счита предявения иск за допустим, но недоказан по основание е размер. Претендираното обезщетение намира за изключително завишено и несъобразено с критериите на чл. 52 от ЗЗД. Заявява, че ще се ползва от доказателствата по досъдебно производство № 134/2009 г. на НСлС, НОХД № 1624/2011г.; НОХД № 1699/2010г. по описа на РС Ямбол. Възразява, срещу посочения в исковата молба начален момент на претендираната лихва, тъй като по отношение на част от периода следвало да се приложи чл.111б.»в» от ЗЗД. Представя подробна писмена защита по делото.

 

Съдът, като обсъди представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

 

  От събраните по делото доказателства, се установява, че през 2010 год., в хода на разследването по досъдебно производство № 134 по описа на НСлС за 2009 год. ищецът бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 339а, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 вр. чл. 93, т. 1, б. "а" НК, като му била взета мярка за неотклонение "гаранция", в размер на 1 000 лева.

 

С Определение, ВКС определил за компетентен да разгледа делото Районен съд - Ямбол, където е образувано НОХД № 1699 по описа на съда за 2010 год.. С Определение от 20.04.2011год. на Районен съд - Ямбол, постановено в открито заседание по НОХД № 1699 по описа за 2010 год. съдебното производство е прекратено и съдът е постановил делото да бъде върнато на Районна прокуратура - Пловдив за отстраняване на допуснати на досъдебното производство отстраними съществени процесуални нарушения.

 

На 11.11.2011 год. Районна прокуратура - Пловдив е внесла повторно делото в Районен съд – Ямбол, като е образувано НОХД под № 1624 по описа на Районен съд - Ямбол за 2011 год.. С обвинителният акт, по реда на чл. 247, ал. 1, т. 1 НПК отново е повдигнато обвинение по чл. 339а, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, ал. 3 и ал. 4, вр. чл. 93, т. 1, б. "а” от НК.

 

                С Присъда № 85 от 21.04.2012год., постановена по НОХД с № 1624 по описа на Районен съд - Ямбол за 2011год. ищеца е признат изцяло за невиновен по повдигнатото обвинение. Оправдателната Присъда № 85 от 21.04.2012год., постановена по НОХД с № 1624 по описа на Районен съд - Ямбол за 2011год. е влязла в законна сила на 08.05.2012 год..

 

От показанията на разпитаният свидетел Н.М.В.се установява, че от 1994г. по- близко се познава с ищецът М., който тогава работил в направление Криминална полиция. В последствие ищецът преминал през различни длъжности, до директор на Областната дирекция. Заради добри резултати му било присвоено звание генерал – майор. 2009 г., след като ищецът бил освободен от работа, атмосферата в Областната дирекция станала нетърпима по отношение на доста от ръководните служители. Образували се дисциплинарни производства срещу доста от служителите. По късно били образувани дела срещу група служители от звено Борба с масовите безредици, като там пак било намесено името на Т.М., че бил ръководител на организирана престъпна група заедно с тези служители, занимаващи се с рекет, с търговия с наркотични вещества и т.н. Останал с впечатление, че ищецът станал затворен, не желаел да излиза, не желаел да осъществява контакти. Неговите думи били “не искам заради мен да пострадат други хора”. Сочи, че бил един от призованите свидетели в наказателното производство срещу ищеца в съда за да даде показания по отношение на това престъпление, което му било вменено, за неправомерно използване на техническо средство. Това производство завършило така, както трябвало да завърши, защото нямало някакви доказателства. Сочи, че ищецът преди 2009г. бил много енергичен, деен, позитивен и уверен в действията по постигане на целите, а именно целите във връзка с работата. Заедно с това като човек той бил много позитивен, емоционален, излъчвал добро настроение. След събитията 2009 г. той се затворил, спрял да контактува, станал сдържан в изразите си, доста поотслабнал и побелял. От момента на образуване на наказателното производство и неговото развитие той се отдръпнал от обществения живот и контактите изобщо. Предпочитал да бъде дори извън града, затворен. За здравословното му състояние счита, че е получил някакво развитие в тази посока. Атаките срещу ищеца се отразили в медиите. От септември месец 2009 г. започнали в медиите да се отразяват неща, които го шокирали. Ищецът бил обвинен във вестник “Труд” и във вестник “24 часа”, и в местни издания – “Старозагорски новини”, имало и телевизионно излъчване, имало и някакъв сайт в интернет, в които той бил обвиняван във всички възможни престъпления, като се започне от това, за което било образувано наказателно производство за неправомерно използване на техническо средство срещу проверяващи, както и че неговото име било свързано с организирана престъпна група за изнудвания, за наркотици. В последствие се появила някаква публикация във връзка със заловен нелегален алкохол, на един търговец от региона, чието име тогава било свързано с това на Т.М.. В продължение на поне половин година се коментирало непрекъснато това какво се случва с Т.М., какво предстои да се случи и какви са причините, за да се случи и в същото време голяма група хора се отдръпнали от Т.М., за да запазят статута си на служители на МВР и да продължат да работят, защото всеки който бивал близък с него го застигала дългата ръка на управлението на МВР и бивал освободен или поне наказан.

 

От показанията на свидетеля Е.П.Е.се установява, че  познава ищеца  още като лейтенант и е наблюдавал кариерното му израстване и израстването му като човек в обществото. Сочи, че за ищеца материалните ценности са много по – малко важни отколкото честта на пагона. Уволнението му било шок, тъй като десет години бил непрекъснато директор и дирекцията се успокоила. Това и за него било неочаквано, за обществеността още повече. Той държал много на публичния си имидж, на честта на пагона и за ищеца било удар в прекия смисъл на думата - вдигнал високо кръвно налягане, вдигнал и захарта, избягвал да ходи по публични места от някакъв срах. Всички медии му скочили отгоре, защото търсели сензации. След като бил освободен М. дирекцията се върнала в старото русло. При всяка смяна на правителство започвала смяна на ръководството на дирекцията. Ищецът работил изключително много за превенцията, бил изключително информиран човек и това което се случило си го обяснява като политическа поръчка. Сочи, че следял делото отблизо делото срещу него и че ищецът го спечелил на първа инстанция. Знае, че прокуратурата не обжалвала, с което на практика си признала краха щом не обжалва решението на съда. Ищецът се покрил от хората и останал затворен в къщи. Имал здравословни проблеми.

 

            Предвид установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

 

При съобразяване на така посоченото по-горе, се налага извода, че в конкретния случай са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на Прокуратурата на Република България, тъй като именно тя е повдигнала и поддържала обвиненията против ищеца и под неин надзор е извършено разследването. Основанието за ангажиране на отговорността по чл.2 ал.1 т. 3 от ЗОДОВ е обективният факт, че спрямо лицето е било повдигнато обвинение за извършване на престъпление по Наказателния кодекс, а впоследствие същото с влязла в сила присъда е оправдано. Цитираната разпоредба предвижда обективна отговорност на държавата в случаите на незаконно повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпление. Действията по повдигане и поддържане на обвинението се считат за незаконни, ако лицето бъде оправдано. След като има незаконни действия на правозащитни органи, то налице е и предпоставката на разглеждания закон за отговорността на държавата за вредите, които са произлезли от тях за ищцовата страна. Съдът счита, че при тези фактически данни е осъществен фактическият състав на отговорността на държавата за дейността на правозащитните й органи, визиран в чл.2 ал.1 т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, причинени на граждани от органите на прокуратурата от незаконно обвинение в извършване на престъпление, за което ищеца е оправдан.

 

От събраните и ангажирани по делото доказателства, съдът намира, че се установява и факта на причинени на ищеца неимуществени вреди. Неимуществената вреда представлява сериозно засягане на личността и достойнството на едно лице, изразява се в търпенето на болки и преживявания от негова страна. Обезщетение се дължи за всички преки и непосредствени вреди от увреждането.

 

Доказа се от събраните доказателства, че като пряка и непосредствена последица от  воденото разследване по отношение на ищеца и съдебната фаза на производството, той е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в обществен негативизъм и формиране в обществото на подозрително и дистанцирано отношение както на лица, които са го познавали, така и общо, като обществени нагласи. Било е засегнато доброто му име и накърнено достойнството му. Широкото разгласяване в средствата за масова информация, в интернет сайтове, в докладите на Министерството на правосъдието на воденото наказателно производство е довело до това ищецът да претърпи повече вреди, тъй като неограничен кръг от хора са узнали за обвиняването на ищеца в престъпление.

 

От съвкупната преценка на събраните доказателства, най-вече изслушаните свидетелски показания се установява, че тези неимуществени вреди са резултат от конкретното наказателно производство. В резултат на воденото производство ищецът е ограничил приятелските си контакти, контакти с колеги и служители в МВР и част от неговите приятели и колеги са формирали подозрително и дистанцирано отношение към него.  Този факт е доказан от събраните гласни доказателства, с които се установява, че по време на наказателното преследване приятелите и колегите му са ограничили контактите си с него. Касае се за неимуществена вреда, изразяваща се в ограничаване на обичайните контакти на ищеца и злепоставянето му пред неговия приятелски кръг, професионално поприще и обществото като цяло. В тесния му семеен кръг отношенията не са се влошили, но близките му също са били злепоставени.

 

Неимуществената вреда представлява сериозно засягане на личността и достойнството на едно лице, изразява се в търпенето на болки и преживявания от негова страна. При съобразяване на конкретната личност, която е засегната, начинът, по който тя е преживяла случилите се събития и отраженията, които те са оказали върху нея и при съобразяване преди всичко на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, съдът намира, че за описаните по-горе действия на ответната по делото страна на ищеца се следва обезщетение в претендирания пълен размер от 30 000 лв. от посоченото по-горе незаконно повдигане на обвинение. Последното има за цел да репарира накърняването на лични права и интереси, а справедливото обезщетяване, каквото изисква чл. 52 от ЗЗД на всички неимуществени вреди, означава да се определи точен паричен еквивалент на негативните преживявания и психическото им отражение върху увреденото лице. Определената сума пари в най-пълна степен следва да компенсира вредите. Тъй като при определянето на техния размер съдът е длъжен да отчете всички фактори, които са оказали влияние в тази насока следва да се съобрази факта на продължителността на негативното засягане на правата на личността – две години. От житейска гледна точка, нормално е през този период от време, ищецът да е изпитвал притеснения от обстоятелството, че е бил привлечен като обвиняем за деяния, които не е извършил, несигурност от това по какъв начин ще приключат образуваните против него производства. Естествено е и чрез това да е засегната неговата чест и достойнство, тъй като всяко обвинение в извършване на престъпление неизбежно засяга тези ценности. В случая следва да се отбележи, че незаконното обвинение се е отразило негативно на общественото положение на ищеца. Същия е висш офицер в системата на МВР. Съдът намира за необходимо да отбележи, че с незаконните действия на прокуратурата срещу ищеца, в обществото се е създало негативно отношение не само към него, но и към органите на реда, което е лош сигнал предвид криминогенната обстановка в която се намира страната. Воденото производство се е отразило на отношението на неговите близки, приятели и колеги, които постепенно се отдръпнали от него. Това го променило, огорчило, отношението на хората го разочаровало. Отзвукът в медиите и широкото медийно отразяването на повдигнатите обвинения спрямо ищеца се дължат активното участие на МВР гр. София и като такава отразявана във местни, национални медии, интернат сайтове и доклади на Министерството на правосъдието. Посочените размери на обезщетението съдът определи, като съобрази, че по делото е безспорно установено, че в резултат на това са пострадали силно и изключително сериозно името и авторитета му, стигнало се е до изолирането му от обществото и от професионалната среда. Справедливото обезщетяване на вредите е свързано с преценка на конкретно, обективно настъпилите обстоятелства и в този смисъл следва да се вземе предвид, че в резултат на незаконните обвинения както професионалния и обществения, така и личния му живот са се променили безвъзвратно, в какъвто смисъл са наведените в исковата молба твърдения.

 

По така изложените съображения съдът счита, че така предявената претенция е основателна в претендирания размер от 30 000 лева. Размерът на обезщетението за неиумеществени вреди следва да бъде определен към момента на възникване на основание за обезщетяване и съобразно принципа на справедливост, установен в чл. 52 от ЗЗД. Началният момент, към който възниква отговорността в случая е датата на влизане в сила на оправдателната присъда срещу ищеца - 08.05.2012 г.. Обезщетението се дължи със законна лихва, считано от момента, в който възниква отговорността по ЗОДОВ – 08.05.2012 г..

 

Неоснователно е възражението на ответника за това, че лихвите за забава са погасени по давност за период от три години след датата на увреждането ( чл. 111  б. „в“ от ЗЗД). Възражението е неоснователно, тъй като при деликт лихвите са компесаторни, а не мораторни.  Началният момент на компесаторните лихви  е  датата на увреждането. Компесаторните лихви нямат краен момент за разлика от мораторните лихви.   Те се присъждат до окончателното изплащане, а крайния момент ще се определи  в изпълнителното производство  в зависимост от погасяване на главницата.  Именно за това компесаторните лихви не могат да се погасяват по давност. Това означава да се влезе в колизия със закона, който определя началния момент на  компесаторните  лихви за забава. Ако се приеме, че тези лихви могат да се погасяват по давност, това   би довело  до  определяне  на  нов начален момент за присъждането им, което  е недопустимо според закона.  По давност могат да се погасяват само  мораторни, но не и компесаторни лихви.

 

            По отношение на разноските:      ищецът е направил разноски, както следва: държавна такса 10 лв. и 1788 лв. адвокатско възнаграждение, като съобразно правилото на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ с уважаване на иска му, ответникът следва да бъде осъден да му заплати изцяло разноските за внесена за производството ДТ от 10 лв.. По направеното от ОП С.З. възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца съдът намира следното: Видно от представеният по делото списък за разноски по чл. 80 от ГПК и пълномощно към него, от ищеца е договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1788 лв., което означава, че е съобразен с разпоредбите чл. 7, ал. 2, т. 5 на действащата Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Адвокатския хонорар следва да бъде присъден в пълен размер - 1788 лв. или разноски в общ размер на 1798 лв..

           

Мотивиран от горното, съдът 

 

                                      Р  Е  Ш   И:

 

ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ – СОФИЯ, да заплати на Т.Я.М., ЕГН **********,***, на основание чл. 2, т. 3, от ЗОДОВ,  обезщетение в размер на 30 000 лв. /тридесет хиляди лева/ за причинени му неимуществени вреди – преживени тежки душевни болки и морални страдания от незаконно повдигнато обвинение, по което е образувано досъдебно производство № 134/2009 г. на НСлС, НОХД № 1699/2010 г. на РС Ямбол и НОХД № 1624/2011 г. на РС Ямбол, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 08.05.2012 г., до окончателното и заплащате, както и направените по делото разноски в размер на 1798 лв. /хиляда седемстотин деветдесет и осем лева/.

 

            РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на всяка от страните с въззивна жалба чрез Окръжен съд С.З. пред Апелативен съд гр. Пловдив.

 

 

                                                              ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :…………………..