Р Е Ш Е Н И Е

 

№329                                           19.10.2017 г.                     град СЗ..

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД       ТРЕТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,

На деветнадесети септември                                                         2017 година

в открито заседание, в следния състав:           

                                                                       

          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТРИФОН МИНЧЕВ

                                                           

Секретар: Даниела Калчева,

Прокурор: Петя Драганова,

като разгледа докладваното от съдията – докладчик МИНЧЕВ гражданско дело № 63 по описа за 2017 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството е на основание чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ.

 

Ищците Й.А.А. и А.А.К. /син и баща/ в ИМ твърдят, че на 14.02.1994 г. са били привлечени като обвиняеми и им била взета мярка за неотклонение „задържане под стража" по досъдебно производство 93 от 1994 г. по описа на ТСО гр.Казанлък /прокурорска преписка 175/1994г. по описа на ОП СЗ../. Така наложената им мярка за неотклонение „задържане под стража", е продължила до 29.12.1995 г., като една част е била изпълнявана в следствените арести, а друга част в Затвора в гр. СЗ... На 29.12.1995 г. мярката за неотклонение „задържане под стража" е била изменена в „Парична гаранция" в размер на 10 000 лева и която „Парична  гаранция" е била отменена едва на 18.05.2017 г. с Постановление на Окръжна прокуратура СЗ... От освобождаването им от Затвора в гр.СЗ.. до настоящия момент не са извършвани никакви процесуално следствени действия, включително не са предавани на съд по повдигнатото обвинение. Ищците депозирали молба до Окръжна прокуратура гр. СЗ.. с която са поискали да бъдат уведомени какво е развитието на делото. На 13.04.2017 г. първият от ищците е получил писмо от ОП СЗ.. с което за първи път разбрал, че наказателното производство е било прекратено с Постановление на Окръжна прокуратура СЗ.. от 29.09.2011 г. поради изтичане на предвидената от закона давност. В това писмо липсвало името на втория от ищците, който също е бил обвиняем по делото. Поради тази причина той също е депозирал молба до Окръжна прокуратура и получил писмо с което името му е включено в списъка на лицата спрямо които е взета мярка за неотклонение и произнасяне по нейната отмяна. С получаването на тези Постановления ищците узнали, че воденото срещу тях наказателното производство е прекратено, както и че е отменена и мярката за неотклонение. По време на задържането, първият от ищците имал две малки деца, които оставил на грижите на жена си. Но около година след задържането тя се разболяла от цироза на черния дроб и 40 дни  била в кома в болницата в гр. Нова Загора, като престоят в болницата продължил около два месеца и половина. Лечението не е било успешно и се наложило след това да бъде лекувана в гр. С.. През този продължителен период от време, малките им деца са нямали контакт с никой от родителите си и тяхното отглеждане е било поверено на различни хора. Първото след задържането им свиждане е било след четири месеца. За всичките тези две години, през които са били задържани двамата ищци, семействата им са били лишени от мъжката опора и грижа, което е рефлектирало върху тяхната психика, изразяваща се в невъзможността да им окажат подкрепа, наложително необходима в началните години на прехода в страната. В резултат на действията на органите на досъдебното производство и нарушаване на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, ищците са претърпели неимуществени вреди изразяващи се във физически болки и душевни страдания и унижения. Ето защо молят съда да постанови решение с което да осъди ответника да заплати на ищците сумата в размер на по 100 000 лв. за всеки от тях, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, от незаконно обвинение в извършване на престъпление по досъдебно производство № 93/1994 г. на ТСО Казанлък /Пр.Пр. № 175/1994 г. на ОП СЗ../, ведно със законната лихва от датата на прекратяване на наказателното производство - 29.09.2011 г. до окончателното и заплащане. Претендират за направените разноски по настоящето производство.

 

Ответникът чрез ОП СЗ.. изразява становище, счита предявените искове за допустими, но оспорва същите като недоказани по основание и размер. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Претендираното обезщетение намира за изключително завишено и несъобразено с критериите на чл. 52 от ЗЗД. Заявява, че ще се ползва от доказателствата по досъдебно производство № 93/1994 г. на ТСО Казанлък /Пр.Пр. № 175/1994 г. на ОП СЗ... В съдено заседание, взема становище, че видно от приложените по делото материали, постановлението е изпратено на адреса на двамата ищци, посочен от тях и установен в днешното съдебно заседание като актуален адрес към него момент. На второ място, с оглед задължителната съдебна практика, съгласно точка осем от тълкувателно решение № 3/2004г. на ВКС, в случая основанието, не можем да се търси отговорността на Държавата по чл. 2, т. 3 от ЗОДОВ, тъй като наказателното производство е прекратено поради изтекла погасителна давност, което е извън хипотезата на чл. 2 от ЗОДОВ. В този смисъл счита, че е изтекла и абсолютната давност за търсене на лихви, която е три годишна. 

 

Съдът, като обсъди представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:

 

На 14.02.1994г. ищците /син и баща/ са привлечени като обвиняеми, и им е повдигнато обвинение по чл.199 ал.1 т.1, т.2 и т.4 от НК, като им е взета мярка за неотклонение „задържане под стража" по досъдебно производство 93 от 1994 г. по описа на ТСО гр.Казанлък /прокурорска преписка 175/1994г. по описа на ОП СЗ../.

 

На 29.12.1995г. мярката за неотклонение „задържане под стража" е  изменена в „Парична гаранция" в размер на 10 000 лева, която своевременно е  била  внесена  в указаната сметка  и  която „Парична гаранция" е била отменена на 18.05.2017г. с Постановление на Окръжна прокуратура СЗ...

 

Видно от писмо от 13.04.2017 г. на Окръжна прокуратура гр.СЗ.. първия ищците е информиран, че наказателното производство по ДП №93 от 1994г. по описа на ТСО гр.Казанлък е било прекратено с Постановление на Окръжна прокуратура СЗ.. от 29.09.2011 г. поради изтичане на предвидената от закона давност. В последствие втория от ищците, също получил писмо с което името му е включено в списъка на лицата спрямо които е взета мярка за неотклонение и произнасяне по нейната отмяна.

 

По делото са събрани гласни доказателства: Д.И.И., сочи, че с Й. от двадесет и девет години живеят заедно. Имат две деца. Бил задържан в затвора 1994 г. Пет месеца бил в килия в Казанлък и не го виждала. След пет месеца направили свиждане. Не можала да го познае. Бил с коса до раменете, слаб, а лицето и тялото му били жълти. Не можала да познае и дядото  - свекъра й. Децата не искали да отидат при него, След десет дена се разболяла от хепатит „Б“. Един месец била в кома. След един месец го преместили в затвора в СЗ... Не можела да му ходи на свиждане, защото била в болницата цял месец. От затвора Й. излязъл 1995г.. Дядото плачел, защото децата не можели да го познаят. Той получил три инсулта след като излязъл от затвора. На съд не са ходили. Когато влязли в затвора живеели в ***. Свекър й живеел на същия адрес.

 

Свидетелят Г.В.И.сочи, че са комшии с ищците. Познава ги от 1978 – 1979 г.. Когато ги задържали, децата им оставали при тях, при неговите деца. Постоянно ходили на свиждане, но не можели да го видят. Били задържани близо година и половина – две. След като излезли от затвора били като самодиви, не можели да говорят заедно, не желаели да излизат. Децата му оставали по пътищата, жена му се разболяла. Не знае дали са ходили на съд.

 

            Предвид установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

 

Когато срещу ищеца са повдигнати няколко обвинения и по едно от тях е постановено прекратяване на наказателното производство поради изтекла погасителна давност, обезщетение за търпените от това обвинение вреди се дължи, но само за периода, в който наказателното преследване е продължило след изтичане на давността. Съгласно съдебната практика /Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по тълк.д.№ 3/2004 г., ОСГК/, процесуалните действия, извършени преди изтичането на давността или амнистиране на деянието, не дават право на обезщетение, защото са били законни. Ако наказателното производство продължи по искане на обвиняемия или подсъдимия или прокурорът внесе предложение за оправдателна присъда, право на обезщетение има лицето, признато за невинно с влязла в сила присъда. Ако обаче наказателното производство е било образувано преди наказателното преследване да е погасено по давност, не е било продължено по реда на чл.21 ал.2 НПК с оправдаване на лицето, за времето преди изтичане на давността от държавата не може да се търси обезщетение.

 

В случая не е спорно, че наказателното производство по ДП № 93 от 1994 г. по описа на ТСО гр.Казанлък е било прекратено с Постановление на Окръжна прокуратура СЗ.. от 29.09.2011 г. поради изтичане на предвидената от закона давност, поради което извършените преди този момент действия са били законосъобразни. Наказателното производство не е продължило с искане на обвиняемия или подсъдимия нито прокурорът е внесъл предложение за оправдателна присъда. Ирелевантно поради тази причина е факта, кога постановлението за прекратяване е получено от ищците.

 

Поради което исковата претенция на ищците за сумата 100 000 лв., за всеки от тях представляваща обезщетение за неимуществени вреди, от незаконно обвинение в извършване на престъпление по досъдебно производство № 93/1994 г. на ТСО Казанлък /Пр.Пр. № 175/1994 г. на ОП СЗ../, ведно със законната лихва от датата на прекратяване на наказателното производство - 29.09.2011 г. до окончателното и заплащане е неоснователна и следва да се отхвърли като такава.

 

            По отношение на разноските:       при този изход на делото, на ищците не следва да се присъждат разноски. Ответникът ПР България, чрез ОП СЗ.. не е направил разноски и няма искане за присъждане на такива.

           

Мотивиран от горното, съдът 

 

                         Р  Е  Ш   И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Й.А.А., ЕГН ********** *** и А.А.К., с ЕГН **********,*** Е против ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ – С., иск по чл. 2, т. 3, от ЗОДОВ, за заплащане на: сумата от по 100 000 лв. за всеки от тях, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, от незаконно обвинение в извършване на престъпление по досъдебно производство № 93/1994 г. на ТСО Казанлък /Пр.Пр. № 175/1994 г. на ОП СЗ../, ведно със законната лихва от датата на прекратяване на наказателното производство - 29.09.2011 г. до окончателното и заплащане, като неоснователни и недоказани.

 

            РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на всяка от страните с въззивна жалба чрез Окръжен съд СЗ.. пред Апелативен съд гр. Пловдив.

 

 

                                                              ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :………………………..