Р Е Ш Е Н И Е

 

 322                                           16.10.2017г.                         гр.Стара Загора

 

    В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, Втори състав

на деветнадесети септември 2017 година

в публичното заседание, в следния състав :

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ : РУМЯНА ТИХОЛОВА

                                                          ЧЛЕНОВЕ :       ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

                                                                                    СВИЛЕН ЖЕКОВ

Секретар Пенка Василева

Като разгледа докладваното от съдията- докладчик ЗЛАТЕВ

въззивно гражданско дело N 1238 по описа за 2017 година,

за да се произнесе съобрази следното :

 

          Производството е на основание чл.269- 273 от ГПК във вр. с чл.45 и чл.52 от ЗЗД.

 

Производството е образувано по 3 бр. отделни въззивни жалби от двамата ищци/брат и сестра/ Т.С.Х. и Т.С.Х.-***/2016г. по описа на РС- Ч., против Решение № 6/23.02.2017г. по гр.д.№ 68/2016г. по описа на РС- Ч., в частта му, с което са отхвърлени частично исковите им претенции за парични обезщетявания на настъпили имуществени и неимуществени вреди против ответника А.Г.М. ***. Заявяват, че въззивните им жалби са основателни и с оглед разпоредбата на чл.271 от ГПК молят въззивния съд да отмени в атакуваната му част Решението на първоинстанционния съд, в частите, с които РС е отхвърлил частично предявените от тях искове за неимушествени вреди вследствие на процесното ПТП на 15.06.2014г. Заявяват, че с обжалваното Решение РС е осъдил ответника А.Г.М. *** да им заплати обезщетение за причинени неимуществени вреди в размери съответно на по 1500 лв. от претендирани по 5 000 лв. за неимуществени вреди на всеки един от тях двамата, ведно със законната лихва от датата на увреждането/15.06.2014г./ до окончателното погасяване на задълженията, и ги е осъдил по насрещните искове на ответника А.М. против Т.Х. в размер на 4 990 лв. от общо претендираните като частичен иск от 10 405, 60 лв. за имуществени вреди и съответно за 10 000 лв. от общо претендираните като частичен иск от 30 000 лв. парични обезщетения за причинени неимуществени вреди, ведно със законните лихви върху тях от датата на увреждането/15.06.2014г./ до окончателното изплащане на сумите, както и съответните разноски на всяка от страните по делото пред първата инстанция. Считат, че в атакуваната му част съдебното Решение на ЧРС е неправилно поради нарушение на материалния закон, постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и е необосновано, тъй като не били необсъждани доказателствените материалеи по делото, довели до непълнота и неточност при оценката му, както и до необоснованост и неправилност на решението. Считат, че вина за настъпилото ПТП има само и единствени ответникът М., който с противоправното си поведение е предизвикал процесното ПТП, вследствие на което са причинени материални вреди на лекия автомобил, управляван от Х., за обезщетяването на които на осн.чл.45 от ЗЗД е отговорен ответникът, и че останал спорен въпроса по отношение на неимуществените вреди, тъй като спорен тях в резултат от противоправното деяние на ответника М./нарушаване на правилата установени в ЗДвП/ от водача на процесния мотоциклет са настъпили за него неимуществена вреди, които са пряка и непосредствена последица от него и следователно в пълен обем следва да бъдат възстановени. Доказан бил и фактът, че причиненият вредоносен резултат е в пряка причинно- следствена връзка с противоправното деяние- причинени били неимуществени вреди, болки, страдания и стрес, вследствие на катастрофата. Считат, че е осъществен фактическият състав на непозволеното увреждане по чл.45 от ЗЗД, тъй като били налице неимуществени вреди, причинени от виновното и противоправно поведение на деликвента, което е правопораждащ юридически факт, тъй като за увреденото лице възниква субективното право на обезщетение, а за причинилият го - задължението да го обезщети в пълен и доказан размер съгласно чл.49 от ЗЗД. Заявяват, че РС не е изпълнил задължението си да обсъди всички доказателства по делото, да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, че липсвало обективно, всестранно и пълно изследване на всички доказателства, събрани по реда и със средствата, предвидени в ГПК, че РС не бил извършил пълен анализ на събраните и приложените още с исковата молба доказателства, и че е коментирал избирателно само част от тях. Наред с това атакуваното съдебно Решение било постановено при непълна и неправилна опенка на доказателствата и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в необсъждане на доказателствения материал по делото, в частност свидетелските показания, довели до непълнота и неточност при оценката му, както и до необоснованост и неправилност на решението. Твърдят, че РС не е направил обективно и безпристрастно обсъждане на свидетелските показания и без сериозни аргументи е пренебрегнал обясненията на свидетелите. Твърдят също така, че РС не е приложил еднакво закона спрямо двете страни по делото и не бил осигурил един справедлив процес, тъй като бил интерпретирал съдържанието на свидетелските показания едностранчиво и превратно. Оплакват се, че атакуваното Решение е постановено при непълна и необективна оценка и на гласните доказателства, и че Решението на РС е необосновано, като изводите на Чирпански РС били в противоречие на закона, поради което същите били неправилни, незаконосъобразни и необосновани. Молят в атакуваната от тях част от Решението на РС, то да бъде отменено, като се уважат изцяло тухните искови претенции против ответника и се отхвърлят изцяло неговите насрещни такива за обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди против ищеца Х., ведно с всички законни последици от това. Претендират изцяло за всички свои разноски по делото и пред двете съдебни инстанции.

 

          Въззиваемият А.Г.М. ***/ответник по основните искове и ищец по насрещните искове/ не е обжалвал първоинстанционното Решение в никоя от неговите части и не е подал писмени Отговори на подадените 3 бр. въззивни жалби от двамата въззивници/ищци по първоначалните искове/ в законните 2- седмични срокове по чл.263, ал.1 от ГПК. Взема отношение по предмета на спора пред настоящата въззивна инстанция в проведеното по делото открито съдебно засадение лично и чрез процесуалния си представител- адвокат. Няма и претенции за свои разноски по делото пред настоящата въззивна инстанция.

 

Въззивният ОС- Ст.Загора, в настоящия си състав, след като провери събраните по делото доказателства и обсъди становищата на страните, като взе предвид приложимите по казуса материалноправни и процесуални норми, намира за установена и доказана по несъмнен и безспорен начин следната фактическа и правна обстановка по делото :

 

В настоящата въззивна съдебна инстанция не могат да се променя изяснената по делото фактическа обстановка от първоинстанционния РС. Следва да се има предвид, че преди завеждане на ИМ в РС няма приключило осъдително наказателно производство, чиито мотиви и диспозитиви, фактически и правни изводи за уврежданията на ищците и за вината на отвеника по първоначалните искове за парично обезщетяване на техните имуществени и неимуществени вреди от ПТП да се вземат предвид автоматично и безкритично по реда на чл.300 от ГПК, както и относно причините за настъпилите за ответника по първоначалните искове/ищец по насрещния иск/ имуществени и неимуществени вреди, вината за тях от страна на ответника по насрещния иск и съответните им парични обезщетявания. За изясняването на фактическата обстановка по делото РС е извършил всички необходими, допустими и относими процесуални действия и е събрал съответните писмени и гласни доказателсва, както и заключенията на вещите лица по делото. Пред настоящата въззивна съдебна инстанция не са събирани нова доказателства по спора, както по отношение на първоначалния иск, нито по отношение на насрещния иск. Липсва въззивно обжалване на първоинстанционното Решение в останалите му части, поради което те междувременно са вече влезли в законна сила съгласно императивната разпоредба на чл.296, т.2, пр.1 от ГПК и имат силата на присъдено нещо, както между страните по делото, така и по отношение на настоящия въззивен граждански съд предвид разпоредбата на чл.297- 298 от ГПК, и не може да бъде пререшавано предвид нормативното ограничение по чл.299 от ГПК.

 

Следователно напълно мотивирано, законосъобразно и правилно първоинстанционният РС е постановил всички части от своето Решение в атакуваната му част, при установена и изяснена фактическа и правна обстановка от страните по първоначалните и по насрещния искове, с които е бил сезиран. Пред настоящата въззивна съдебна инстанция не са събраните никакви нови писмени и/или гласни доказателства. Присъдените суми за обезщетяване на причинените от всеки от виновните водачи на МПС имуществени и неимуществени вреди на другите пострадали лица от ПТП, по цялостните и по частичните искове, са напълно обосновани, законосъобразна и правилни, в пълен унисон с доказателствата пред РС, приложимите материални норми, с дългогодишната константна практика на ОС- С., ПАС- П. и ВКС- С.по аналогични случаи, и със съответното доказано пред РС виновно поведение на причинилите ги лица- водачи на МПС. Предвид на което настоящия въззивен съд счита за изцяло неоснователни и недоказани оплакванията във въззивните жалби, както и че в атакуваната му част първоинстанционното Решение не страда от сочените от двамата въззивници пропуски, непълноти и нарушения, и че то е постановено напълно съобразно изяснената и доказана в хода на първоинстанционното съдебно следствие фактическа обстановка, като не се установиха и доказаха сочените във въззивните жалби оплаквания. Следователно то се явява, като цяло законосъобразно и правилно в атакуваната му част, напълно съответстващо на събраните по делото доказателства от РС.

 

Ето защо на осн. чл.272, пр.1 от ГПК то следва да се потвърди изцяло в атакуваната му част, като напълно мотивирано, правилно и законосъобразно, ведно със законните последици от това.

 

Относно разноските по делото- с оглед изхода на делото и на осн. чл.78, ал.1 и 2 във вр. с чл.80 от ГПК, всяка от страните следва да понесе своите разноски пред настоящата въззивна инстанция така, както тя ги е направила, със законните последици.

 

Настоящото въззивно съдебно Решение може да се обжалва от всяка отстраните в съответните му части, в законния 1- месечен срок от връчването му, при наличие на законовите предпоставки по чл.280, ал.1 и ал.2, т.1, пр.1 от ГПК.

 

Ето защо предвид гореизложените Мотиви и на основание чл.269- 273 от ГПК във вр. с чл.45 и чл.52 от ЗЗД, въззивният ОС- С.

 

 

                                          Р   Е   Ш   И  :

 

 

          ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 6/23.02.2017г. по гр.д.№ 68/2016г. по описа на РС- гр.Ч., обл.С..

 

 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 1- месечен срок от връчването му на всяка от страните, чрез ОС- С. пред ВКС- С. при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 и 1 и ал.2, т.1, пр.1 от ГПК.                                                  

 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ :