Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер   336                                20.10.2017 година                     гр. Стара Загора

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД           ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

Нa 20 септември                                           две хиляди и седемнадесета година

В открито заседание в следния състав

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

 

                                                  ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА

                                                                   Н. УРУКОВ

                                                             

СЕКРЕТАР: ПЕНКА ВАСИЛЕВА

като разгледа докладваното от съдия УРУКОВ

в.гр.д. № 1240  по описа за 2017 г., за да се произнесе съобрази:

   

 

 

 

 

Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по въззивната жалба на Н.В.Й., подадена чрез адв. И.Б., против решение под № 349 от 20.04.2017 г., постановено по гр.дело № 5322/2016 г. на Старозагорския районен съд.

 

          Въззивникът обжалва решението на първоинстанционния съд в частта, с която искът му по чл.200 от КТ за обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на трудова злополука от 05.09.2016 г. е отхвърлен за разликата над 10 000 лв. до 60 000 лв., както и в частта,  в която е осъден да заплати на „Рематра” ЕООД сумата от 2200 лв. представляваща направени разноски от ответника. Намира, че съдът въпреки, че правилно е възприел фактическата обстановка при настъпване на трудовата злополука, то неправилно бил определен размерът на техния паричен еквивалент, като е признал и съпричиняване в размер на 50 %.  Освен това, обжалваното решение намира за формално мотивирано, без да е направен анализ на свидетелските показания и не било съобразено с  икономическата обстановка в страната към момента, в който са получени травмите, както и че по никакъв начин не е съобразено със съдебната практика.  Излага подробни съображения и цитира съдебна практика.

 

          Моли съдът да отмени решението в обжалваните части, както и да му бъдат присъдени  разноските пред двете съдебни инстанции.

         

          В отговора си по чл.263, ал.1 ГПК другата страна „Рематра” ЕООД – гр. Стара Загора чрез пълномощника си адв. З.Й., оспорва изцяло въззивната жалба, като счита, че първоинстанционното решение е законосъобразно и обосновано. Счита, че при постановяване на решението си съдът е взел предвид всички събрани по делото доказателства, като ги е обсъдил в тяхната съвкупност. Изводите, до които е достигнал съдът, счита, че са мотивирани при обсъждане на направените твърдения и възражения, съпоставени със събраните доказателства, действащите  законови разпоредби и съдебната практика. Излага подробни съображения.

 

          Моли, съдът след като обсъди всички събрани по делото доказателства, да се произнесе със съдебен акт, с който да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди първоинстанционното решение, като правилно, законосъобразно и обосновано, както и да му присъди направените разноски пред въззивната инстанция. 

 

Окръжният съд като обсъди събраните по делото доказателства, както и оплакванията изложени във въззивната жалба, намира за установено следното:

 

Предявен е иск за сумата от 60000лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, с правно основание 200 от КТ във връзка с чл.86 от ЗЗД.

 

Делото е образувано по искова молба от пълнолетния български гражданин Н.В.Й., който твърди в исковата си молба, че по силата на трудов договор № 144 от 24.06.2016 г., сключен с ответника „Рематра” ЕООД бил назначен на длъжността „Международен шофьор на товарен автомобил". На 05.09.2016 г. около 2.20 ч. в Република Франция, град Париж, предградие Петна, настъпила трудова злополука, призната за такава с Разпореждане № 34 от 03.10.2016 г. на длъжностно лице от Териториално поделение на НОИ — град Стара Загора, на осн. чл. 60, ал. 1 от КСО. Трудовата злополука  възникнала при изпълнение на рутинни трудови дейности, докато управлявал поверения му товарен автомобил. След като бил навлязъл в тясна улица, намалил скоростта на движение, непознато лице се опитало да отвори дясната врата на кабината. Пострадалият станал и затворил вратата, но през същото време през лявата врата влязъл друг непознат мъж. Докато се борел с него, дясната врата отново се отворила. Непознатите мъже извлекли шофьора от кабината, повалили го на земята и му нанесли жесток побой. Твърди, че получил множество ритници, включително и в областта на главата, от общо осем мъже. Ищецът успял да избяга, като съобщил на френските компетентни власти за случая. Бил настанен за лечение във френско болнично заведение, в което прекарал 5 дни. В резултат на побоя получил множество травми по тялото и в областта на главата, изразяващи се в: контузия на главата с болезнен оток в лява тилна област, кръвонасядания на долните клепачи на двете очи и разкъсно-контузна рана под долния клепач на лявото око (лява скула), контузии на гръдния кош с кръвонасядания отпред двустранно, кръвонасядане и охлузване отзад вляво, счупване на 11-то ребро вляво в тръбната му част, охлузване в долната поясна област, счупване на страничните израстъци на 1-ви поясен прешлен вдясно и на 3-ти и 4-ти поясни прешлени вляво, оток с кръвонасядане и болезненост в долната част на лявата подбедрица, охлузване на дясната ръка. Ищецът изпаднал в силен шок от случилото се. Било около 2,20 часа през тъмната част на денонощието. Допълнително стресиращо му повлиял и фактът, че бил в чужда държава, където не разбирал и не говорел националния език. Изпитвал силни и нетърпими болки по цялото тяло, оплаквал се от световъртеж и нестихващо главоболие седмици наред. Получените фрактури върху прешлените на гръбначния стълб продължавали да затрудняват движенията на снагата му и до днес. Все още се намирал в непрекъснат болничен поради сериозността на травмата на гръбначния стълб. Съгласно медицинското заключение на съдебен лекар д-р Я. К. прогнозният период за възстановяване от причините травми на гръдния кош бил месец или месец и половина. Сочи, че от искане за медицинско изследване с изх. №12867/10.09.2016 г. било видно, че е установена и травма на нервите и гръбначния мозък. Още преди нанесения побой ищецът страдал от локализирана (фокална) (парциална) идиопатична епилепсия и епилептични синдроми с тонично-клонични припадъци. Поради усложняващото се здравословно състояние и след проведено обстойно изследване от медик към Болничния медицински център в град Габрово епилепсията преминала в по-тежък вид, а именно посттравматична епилепсия - Тип Гранд Мал, характеризираща се с чести пристъпи. От амб. лист с №1095/20.06.2016 г. било видно, че получил три епилептични пристъпа за една седмица само през нощта по време на сън. Епилептичните пристъпи силно повлиявали на емоционалното му състояние. Загубил предишната си увереност и самочувствие. Започнал да изпитва силно чувство за малоценност. Не можел да спи спокойно. Страхувал се, че по време на сън може да получи силен припадък и да не се събуди повече. Вследствие на нанесения побой получил загрозяване на лицето и тялото. Било го срам да се прибере вкъщи в този вид. Допълнително тежко му повлиял фактът, че като млад мъж в разцвета на своите сили се наложило да разчита на помощ от своите близки за задоволяване на обикновените си физиологични нужди. Трудно му било да раздвижва тялото си и да излиза от дома си. Преживяното оставило трайна следа в съзнанието на ищеца, поради което емоционалното му и психично състояние и до днес оставало напрегнато. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника „Рематра” ЕООД, ЕИК 201800869, да му заплати  сумата 60000 лева - обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди вследствие на трудова злополука от 05.09.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на настъпване на трудовата злополука - 05.09.2016 г. до окончателното й изплащане, както и дължимия адвокатски хонорар за процесуално представителство.

          Ответникът „РЕМАТРА” ЕООД - гр. Стара Загора не оспорва следните факти: че ищецът по делото Н.В.Й. е работил на длъжност "Шофьор товарен автомобил (международни превози)" в „РЕМАТРА" ЕООД на основание Трудов договор №00000144/24.06.2016г. Трудовият договор бил прекратен със Заповед №00000132/07.11.2016г. считано от 08.11.2016г. на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ. С Разпореждане №149/12.10.2016г. изд. от НОИ - ТП Стара Загора претърпяната от ищеца злополука на 05.09.2016 г. била обявена за трудова злополука по чл.55, ал.1 от КСО. Счита, че случаят не попадал в хипотезата на чл.200, ал.1 от КТ. На първо място счита, че е налице хипотезата на чл.201, ал.1 от КТ, тъй като в настоящия случай бил налице евентуален умисъл, което се доказвало от следните факти: в деня на злополуката ищецът работил на обичайното си място - шофирал товарен автомобил, като бил нападнат с цел грабеж непосредствено преди да пристигне на разтоварен пункт. Единствено по негови обяснения пред органите на полицията в Париж се установявал механизмът на инцидента, претърпян от работника, а именно, че неизвестни лица са го издърпали от кабината на автомобила, като са влезли вътре по време на движение. Тук недоумение будели няколко факта:  защо не се е движил с товарния автомобил при заключена шофьорска кабина при изричен инструктаж за това; защо след като е възприел опасността от нападението, не е заключил вратите на автомобила, за да се предпази от влизането на трети лица вътре; защо не е сигнализирал на момента работодателя за инцидента. Счита, че виновното поведение на работника в хипотезата на евентуален умисъл било причина за настъпването на трудовата злополука и ответното дружество не носело имуществената отговорност, предвидена в чл.200 от КТ. Също така счита, че ищецът предвид обстановката в Европа досежно наличието на бежанци, които били потенциална опасност, за което всички шофьори били предупреждавани при всяко тръгване на курс, и изрично проведения инструктаж за безопасност, е бил достатъчно самонадеян и решил, че няма нужда да заключва шофьорската кабина. Ако съдът счете, че не е налице хипотезата на чл.201, ал.1 от КТ, моли да се приеме, че пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност - чл.201, ал.2 от КТ, т.е. съпричиняване. На работниците и служителите в дружеството бил провеждан необходимият инструктаж. Всички шофьори международни превози, предвид усложнената обстановка с бежанци в Европа, били инструктирани при движение на товарния автомобил, който управляват, да е със заключени врати на шофьорската кабина. Инструктирани били да шофират по точно определения и предварително зададен маршрут, да не се отклоняват от него и да не спират на места, които могат да застрашат както техния живот и здраве, така и целостта на товара. За установените почивки същите следвало да спират само на определени за това ТИР паркинги или бензиностанции. Всички шофьори били снабдени със служебни мобилни телефони и при всяка опасност или инцидент били длъжни да сигнализират за това работодателя. Сочи, че в настоящия случай, ищецът, видно от неговите лични показания пред полицейските органи в Париж, явно не бил изпълнил инструкцията да се движи със заключени врати на шофьорската кабина. Счита, че със собственото си поведение ищецът допринесъл за настъпването на инцидента, както и че размерът на претендираните неимуществени вреди е силно завишен. След настъпване на инцидента работникът не се бил свързал с работодателя си и да го уведоми, за да може същият да предприеме адекватни мерки за защитата му, изпращайки представител на дружеството на място. За инцидента работодателят разбрал, когато диспечерът, който следял движението на товарните автомобили, забелязал, че автомобилът, управляван от ищеца, не се движи и не е стигнал местоназначението си. След като не успял да се свърже с шофьора, диспечерът се свързал с управителя на дружеството - работодател и по негово нареждане на мястото, на което се намирал товарният автомобил, бил изпратен друг работник на дружеството. Там той видял паркирания товарен автомобил и полицейски служители, които го охранявали. От тях разбрал за инцидента и предал на работодателите си. След проверка в болничните заведения установили, че ищецът е бил прегледан в спешен кабинет в една от болниците, след което бил освободен и посетил полицейски участък, за да даде показания. При пристигането в Париж на представители на ръководството на работодателя ищецът бил откаран в хотел, където пренощувал, а на следващия ден — 06.09.2016г. сам прибрал камиона в Белгия. Сочи, че на 07.09.2016г. ищецът отпътувал с личен транспорт към България. На 10.09.2016г. ищецът правил допълнителни прегледи в България, като му бил издаден болничен лист за временна нетрудоспособност за периода 10.09.2016-18.09.2016г., впоследствие имало продължаване на болничните с още два болнични листа - за периода 19-28.09.2016г. и 29.09-18.10.2016г. Първите два болнични листа първоначално били изпратени по пощата, но след това ищецът си ги изискал обратно, тъй като на същите не била отразена трудова злополука. Трите оригинала на болнични листове впоследствие били депозирани на адреса на управление на дружеството на 05.10.2016г. На 07.11.2016г. ищецът подал молба за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, която молба била уважена от работодателя и трудовият договор - прекратен на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ. В този смисъл не отговаряли твърденията в исковата молба, че работодателят се бил отнесъл крайно некоректно към ищеца. При внимателен прочит на документите било видно, че при прегледа на ищеца в спешния кабинет в Париж не били установени твърдените от същия травми. Лицето не е било настанено в болнично заведение, както се твърдяло в исковата молба. Ищецът сам закарал товарния автомобил до Белгия и се прибрал с личен транспорт до България. Едва 5 дни след инцидента, и то вече в България, след извършени прегледи били установени твърдените травми, като се твърдяло, че те са в причинно-следствена връзка с настъпилия на 05.09.2016г. инцидент. Ответникът твърди, че не е налице причинно-следствена връзка между злополуката и твърдените неимуществени вреди, още повече че в исковата молба не ставало ясно за какво точно било търсеното обезщетение. Оспорва също, че злополуката била задълбочила заболяване на ищеца, което той твърдял, че имал преди постъпване на работа. В случай че се приеме, че работодателят носи отговорност за настъпилата злополука, то моли съда да приеме, че работникът е проявил груба небрежност и да намали отговорността на работодателя. Моли съда да му присъди направените разноски по делото.

От ангажираните по делото доказателства – приложените материали по гр. дело под № 5322/2016г. по описа на Старозагорския районен съд, се установява, че ищецът и въззивник е работил в ответното дружество по трудово правоотношение на длъжността “ Шофьор на товарен автомобил над 12 тона международен транспорт”, което се установява и от представения по делото трудов договор № 144/24.06.2016 г. Със заповед № 132/07.11.2016 г. трудовото правоотношение с ищеца е било прекратено на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ.

По делото е представена декларация за трудова злополука от 05.10.2016 г. от работодателя, в която е отразено, че на 05.09.2016 г. в 2,15 ч. във Франция, град Париж, предградие Петна, ул. “Карно”, при управление на товарен автомобил, в движение водачът е свален от автомобила и му е нанесен побой от неустановени лица, в резултат на което е получил счупване на гръбначен прешлен и ребро. С Разпореждане под № 149 от 12.10.2016 г. на НОИ - ТП Стара Загора злополуката е призната за трудова такава по чл.55, ал.1 КСО.

 

С обжалваното решение въззиваемия “Рематра" ЕООД е осъдено на основание чл. 200 КТ да заплати на пострадалия Н.В.Й. сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на трудовата злополука от датата 05.09.2016г., както и законната лихва върху сумата, считано от същата дата 05.09.2016 г.

От фактическа страна съдът правилно е приел, че на 05.09.2016 г., около 2.20 ч. в Република Франция, град Париж, предградие Петна, е настъпила трудова злополука призната за такава, с Разпореждане № 34 от 03.10.2016 г. на длъжностно лице от Териториално поделение на НОИ - град Стара Загора, на осн. чл. 60, ал. 1 от КСО.

Трудовата злополука е възникнала при изпълнение на рутинните трудови дейности, докато пострадалият е управлявал повереният му товарен автомобил. След като е навлязъл в тясна улица, въззивникът е намалил скоростта на движение, непознато лице се опитало да отвори дясната врата на кабината. Пострадалият станал и затворил вратата, но по същото време през лявата врата влязъл друг непознат мъж. Докато се борел с него дясната врата отново се отворила и непознатите мъже извлекли въззивника от кабината на влекача. Повалили го на земята и му нанесли жесток побой. Вследствие на побоя същият е бил настанен за лечение във френско болнично заведение и е прекарал там 5 дни.

Въпреки, че съдът правилно е възприел и установил фактическата обстановка при настъпване на трудовата злополука, то неправилно са възприети обемът на болките и страданията, които е изпитал въззивника Й., както и неправилно е определен размерът на техния паричен еквивалент. Ето защо съдът неправилно е оценил настъпилите нематериални и морални вреди като е определил размер на обезщетение от 20 000 лв., като е признал съпричиняване в размер на 50 %.

В тази насока видно от представените по делото медицински документи и приетата като доказателство от първостепенния съд СМЕ на пострадалия са причинени следните травматични увреждания, изразяващи се в: контузия на главата с болезнен оток в лява тилна област, кръвонасядания на долните клепачи на двете очи и разкъсно-контузна рана под долния клепач на лявото око (лява скула), контузии на гръдния кош с кръвонасядания отпред двустранно, кръвонасядане и охлузване отзад вляво, счупване на 11-то ребро вляво в тръбната му част, охлузване в долната поясна област, счупване на страничните израстъци на 1-ви поясен прешлен вдясно и на 3-ти и 4-ти поясни прешлени вляво, оток с кръвонасядане и болезненост в долната част на лявата подбедрица, охлузване на дясната ръка,обостряне   на   съществуващо   заболяване   епилепсия   в   по-тежък   вид посттравматична епилепсия - Тип Гранд Мал, характеризираща се с чести пристъпи;

Вследствие на силния побой жалбподателят Н.Й. е претърпял силен емоциолен стрес, като болките и страданията му се изразяват в следното:

1.  Трайно затруднение на движението на снагата;

2.            За първи път е могъл да се движи самостоятелно чак след около три месеца след инцидента;

3.            Получавал е епилиптични пристъпи по време на сън. Поради обострената епилепсия задължително е трябвало да има някой с него през цялото време; (по свидетелските показания: „Беше силно притеснен, тъй като започна често да получава припадъци. ... нямаше как да го оставят без надзор сам);

4.            Изпадане в тежко депресивно състояние (по свидетелски показания: „ Той каза, че това е най-кошмарното нещо.  Брат ми се беше отказал от живота, казваше, че щял да умира, беше много отчаян. "

5.            Силни болки в цялото тяло в областта на оздравителния период, вкл. И главоболие;

6.            Загрозявания в областта на лицето вследствие на побоя;

 

От показанията на разпитания по делото пред първостепенния съд свидетел  С.В.Й. се установява, че при завръщането си в страната след злополуката ищецът не можел да си сгъва тялото и изпитвал силни болки. Същият бил на легло, като ставането и лягането били изключително затруднени. Болките продължили няколко дни, като след това имал чести припадъци - през ден, а  преди злополуката тези припадъци били много по-редки. Бил много отчаян и мислел, че ще умре. Изминал около месец, докато ищецът започне да се движи самостоятелно. В момента ищецът работел като шофьор. Свидетелят Т.Г.П. сочи, че няколко дни след злополуката ищецът бил на легло, усещал силни болки в гърдите и главата. Придвижването му без чужда помощ било трудно, тъй като не можел да стане от леглото. Ищецът бил много силно притеснен, тъй като започнал да получава чести припадъци - през два три дни. Според свидетеля изминали  два - три месеца, докато ищецът започне да се движи сам.

Така въззивникът от млад мъж в разцвета на силите си се е превърнал в плах и наранен човек, който е приживял силен стрес от неочаквания побой от общо осем непознати мъже, множество болки и страдания, бил е непрекъснато под наблюдение и надзор от близките си, а неприятните спомени от преживяното пази и до днес.

   

Неимуществени са тези вреди, които засягат не имуществото, а личността и вътрешната и емоционалната сфера на пострадалия. В групата на неимуществените вреди се включва емоционалния живот на пострадалия, физическите и моралните страдания, предизвикани от противоправните действия на други лица, настъпили вследствие на трудовата злополука. Неимуществените вреди по принцип са неоценими в пари. Законът дава възможност на увредения при трудовата злополука да получи удовлетворение в пари щом друго възмездие не може да получи, стига вредата му да е действителна и сериозна.

 

Поради изложеното съдът счита, че така предявеният иск за обезщетение за причинени неимуществени вреди по чл.200 от КТ се явява по принцип основателен.

 

Относно размера на дължимото обезщетение за неимуществените вреди, който се явява и основното оплакване във въззивната жалба  въззивният съд възприема следното:

Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания са характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, продължителността на оздравителния период, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. (вж. т. II от ППВС 4/1968 г.).

Разгледани и приложени към настоящия случай критериите за справедливост намират следния обощен израз:

        характерът   на   увреждането   -   фрактури   на   3   броя   прешлени   на гръбначния  стълб,   множество   кръвонасядания,   охлузвания,   счупено ребро, разкъсно-контузна рана на лицето;

        начинът на извършването му - жесток побой от общо осем непознати мъже;

        обстоятелствата,   при   които   е   извършено   -   в   тъмната   част   на денонощието, в непозната страна, стрес от факта, че не говори местния език, че е трябвало да избяга от нападателите, да намери полицейски участък;

        допълнителното влошаване състоянието на здравето - обостряне на епилпепсия в по-тежък вид с чести пристъпи;

        продължителността на оздравителния период - средно 3 месеца;

        причинените морални страдания - желание да не живее, силен шок стрес отчаяние и депресия;                                                                  '

За болките и страданията на въззивника Н.Й. е определена сума от 20 000 лв. и е присъдена сумата от 10 000 лв., която според настоящия въззивиен съд се явява недостатъчна да го обезщети. Определеното от съда обезщетение не кореспондира с критериите за справедливост, като не е отчетена тежестта на получени травми, както и обстоятелствата, при които са получени.

В отговора на исковата молба отноветното дружество е навело твърдения за проявена груба небрежност от страна на пострадалия, като първоинстанционният съд е възприел изцяло тези твърдения и е определил принос за настъпването на вредоносния резултат от страна на пострадалия в размер на 50 %.

Настоящият въззивен съдът приема, че незаключването на кабината на шофьора действително представлява проява на груба небрежност от негова страна поради следното:

Съдът счита, че в хода на производството по делото се установи по безспорен и категоричен начин въззивникът да е проявил груба небрежност при настъпване на трудовата злополука, както и в какво точно се изразява тази проява. По делото са били събрани убедителни гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетели, посочени от въззиваемия  по настоящото дело, които към момента са служители на ответното дружество, съгласно показанията на които шофьорите са били изрично предупреждавани да заключват кабината при движение. Още повече това е важало за пътуванията до Франция и по-конкретнто до Париж, където такива инциденти често са случвали, особено при движение по малки и тесни улички в града, тъй като на такива места скоростта следва да се намали рязко /св. П. и св.Ф./.

Също така в конкретния случай от представената по делото служебна бележка № 144/29.06.2016 г. е видно, че въззивникът е преминал първоначален инструктаж по безопасност и здраве при работа. Представени са Програма за провеждане на инструктаж на работното място на водачи на МПС от 01.04.2012 г. на управителя на ответното дружество и Инструктаж на работното място преди отпътуване /ежедневна инструкция/ за безопасна работа на водач на МПС от 04.01.2014 г. на управителя на ответното дружество. В посочената инструкция е уредено задължение на водача на МПС движението на товарната композиция да се извършва само при заключени врати и товарни помещения /т.6 от инструкцията/. По делото е представена и Инструкция за безопасна работа на водачи на МПС по въпросите на безопасността от 04.01.2014 г. , в т.ІІ.5 от която е установена забрана за движение с отворени и/или отключени врати на влекача или товарното ПС.

При тези обстоятелства, след като е бил запознат с основните правила за безопасност, ищецът е бил длъжен да предвиди последиците от неспазване на тези правила, които би спазил и най-небрежният водач на товарен автомобил.  В конкретния случай незаключването на вратите по време на движение, представлява нарушение на основно правило за безопасност и е проявление на груба небрежност. Незаключвайки вратите на кабината на управлявания от него товарен автомобил, ищецът сам се е поставил в условия на повишена опасност да бъде нападнат от лица, които биха могли да проникнат през отключените врати при ниска скорост на движение. С оглед на това съдът намира, че ищецът е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, поради което следва да се приеме, че е налице 50 % съпричиняване на вредите /вж. решение № 348/11.10.2011 г. на ВКС по гр.д.№ 387/2010 г., ІV г.о., ГК по чл.290 ГПК и решение № 135/08.05.2014 г. на ВКС по гр.д.№ 4075/2013 г., ІV г.о., ГК по чл.290 ГПК/.

 

Въззивният съд приема в този смисъл че правилно и законосъобразно първостепенния съд приема в мотивите към обжалваното Решение наличието на съпричиняване от страна на пострадалия Й., който със собственото си поведение е допринесъл за настъпването на горепосочения вредоносен резултат.

 

Като взе предвид обсъдените по-горе доказателства, съдът намира, че на ищеца Й. са причинени множество увреждания с траен характер и същите са изисквали продължителен период на възстановяване и са били свързани с много болки, страдания, както и със значителни затруднения, неудобства, физическо и емоционално неразположение за пострадалия въззивник.

 

Предвид гореизложените съображения, съдът намира, че искът за неимуществени вреди се явява основателен и доказан до размера на половината от претендираните 60000 лева, а именно до сумата от 30000 лева, като следва да се отчете и процента на съпричиняване от страна на въззивника който е от 50%. В тази насока следва да се постанови Решение, с което спора да се реши по същество, като бъде увеличен размера на присъденото обезщетение над присъдения размер от 10000 лева до надлежния и адекватен размер на дължимото обезщетение от 15 000 лева, както и в частта му относно присъдените с Решението разноски.

 

На основание чл.78, ал.1 във връзка с чл.273 от ГПК на ищеца следва да се присъдят разноски за първоинстанционното и въззивното производство в размер на 1125 лв., съразмерно на уважената част от иска от въззивния съд като общата сума на разноските на ищеца и въззивник Й. пред двете съдебни инстанции възлиза на 4500 лева, представляващи адвокатски възнаграждения за тези две инстанции.

 

На основание чл.78, ал.3 във връзка с чл.273 от ГПК, жалбоподателя следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия направените по делото разноски съразмерно отхвърлената част от иска общо от 3780 лева - съразмерно с отхвърлената част от исковете от въззивната инстанция. Общият размер на разноските, които са направени от въззиваемия пред двете инстанции са в размер на 5060 лева.

 

Следва да бъде осъден ответника и въззиваем да заплати по сметка на Бюджета на Съдебната власт сумата още от 200 лева дължима държавна такса по уважената част от предявените искове от въззивния съд.

           

            Водим от горните мотиви,Окръжният съд

                                                                                                                                               

Р    Е    Ш    И  :

           

            ОТМЕНЯ ЧАСТИЧНО решение № 349 от 20.04.2017 г., постановено по гр.дело № 5322/2016 г. по описа на Старозагорския районен съд, в частта му, с която се отхвърля иска на Н.В.Й. *** за  сумата над размера от 10000 /десет хиляди/ лева, до размера от 15000 /петнадесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от трудова злополука настъпила на 05.09.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 05.09.2016 г. до окончателното й заплащане, както и в частта му относно присъдените по делото разноски съразмерно с уважената и отхвърлената част от иска, като неправилно и незаконосъобразно в тези му части, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

 

ОСЪЖДА „РЕМАТРА” ЕООД, гр.Стара Загора, ул. Г. С. Раковски 15, ап.2, ЕИК 201800869, представлявано от П.Ф.М. Р., да заплати на Н.В.Й. ***, още сумата от 5000 /пет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от трудова злополука на 05.09.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума считано от 05.09.2016 г. до окончателното й заплащане, ведно със законната лихва от деня на увреждането - 28.04.2015г. до окончателното плащане, както и направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции съразмерно с уважената част от иска и жалбата в размер общо на 1125,00 лева /хиляда сто двадесет и пет лева/.

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 349 от 20.04.2017 г., постановено по гр.дело № 5322/2016 г. по описа на Старозагорския районен съд, в ОСНАЛАТА му част.

 

ОСЪЖДА Н.В.Й. *** да заплати на „РЕМАТРА” ЕООД, гр.Стара Загора, ул. Г. С. Раковски 15, ап.2, ЕИК 201800869, представлявано от П.Ф.М. Р., направените от това дружество разноски по делото пред двете съдебни инстанции съразмерно с отхвърлената част от иска и жалбата в размер на сумата от 3780 /три хиляди седемстотин и осемдесет/ лева.

 

ОСЪЖДА „РЕМАТРА” ЕООД, гр.Стара Загора, ул. Г. С. Раковски 15, ап.2, ЕИК 201800869, представлявано от П.Ф.М. Р. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Бюджета на Съдебната власт сумата още от 200 /двеста/ лева, представляваща дължимата държавна такса за уважената част от предявените искове и от въззивната инстанция.

           

          Решението подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ, при наличието на касационните основания по чл.280, ал.1 от ГПК.

           

 

 

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

               

                                                                                          2.