Р Е Ш Е Н И Е

 

  335                                              20.10.2017 г.                         гр. Стара Загора

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,  ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

Нa двадесети септември                               две хиляди и седемнадесета година

В открито заседание в следния състав

 

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

 

                                          ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА

                  

                                                                НИКОЛАЙ УРУКОВ

Секретар ПЕНКА ВАСИЛЕВА

Прокурор…………………….

Като разгледа докладваното от съдията - докладчик МАВРОДИЕВА

въззивно гражданско дело N 1251по описа за 2017 година.

 

Производството е образувано по въззивна жалба на Г.Т.Я. и И.Т.Т., подадена чрез адв. Г.Б., против решение № 210 от 05.03.2017 г., постановено по гр.дело № 2815/2016 г. по описа на Старозагорския районен съд, с което се признава за установено по отношение на Г.Т.Я. и И.Т. Г., че Д.Г.Я. е собственик на ½ идеална част от процесния недвижим имот - апартамент, находящ се в гр.Стара Загора, кв. Казански представляващ № … на 7-ми етаж, в жилищна сграда - бл. …, вх. …, построен върху държавна земя, състоящ се от 3 стаи и кухня, със застроена площ от 84,53 кв.м заедно с прилежащите му - избено помещение № 2, с площ от 3,67 кв.м и таванско помещение № 60 с площ от 6,50 кв.м, както и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот; отменен е на основание чл.537, ал.2 ГПК констативен нотариален акт № 23, том. V, рег.№ 5105, дело № 423 от 02.10.2014г. на нотариус П.И., в частта му, в която е признато, че Г.Т.Я. е собственик на ½ идеална част - по-голяма от собствената му, придобита чрез покупка ½ идеална част от процесния недвижим имот; осъждат се Г.Т.Я. и И.Т. Георгиева да предадат на Д.Г.Я. владението на собствената й ½ идеална част от процесния недвижим имот. Присъдени са разноски.

Въззивниците считат, че решението на първоинстанционния съд е неправилно, незаконосъобразно, неоснователно и несправедливо. Излагат съображения и молят съдът да отмени изцяло решението на първоинстанционния съд и да постанови ново, с което да отхвърли исковите претенции като неоснователни и недоказани, както и да им присъди  разноските по делото пред двете съдебни инстанции.

 

Въззиваемата страна Д.Г.Я., чрез пълномощника си  адв. Е.Е. оспорва въззивната жалба като неоснователна. Счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно, обосновано и законосъобразно, постановено при съвкупната преценка на приобщените по делото доказателства. Излага подробни съображения. Моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли въззивната жалба и потвърди решението на първоинстанционния съд, както и да й присъди направените по делото разноски.   

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намери за установено следното:

 

Производството е по предявен иск за собственост с правно основание чл.108 ЗС, обективно съединен с иск по чл.537, ал.2 от ГПК.

                       

Ищцата Д.Г.Я. твърди в исковата си молба, че с ответника Г.Т.Я. били бивши съпрузи. Бракът им бил прекратен с влязло в законна сила решение от 28.02.1989г., постановено по гражданско дело № 2795/ 1988г. по описа на Старозагорски районен съд. По силата на съдебното решение, ползването на семейното им жилище - Апартамент № …- тогава ведомствен, находящ се в гр. Стара Загора, кв. … (бивш …), бл. …, вх. …, било предоставено на ищцата и пълнолетния й син Т.Г.Т.. След развода, на 20.02.1992г. с Договор за продажба на държавен имот от военножилищния фонд по реда на НДИ, ищцата и първият ответник с взаимни средства, закупили при равни права в режим на обикновена дялова съсобственост, процесното жилище. След закупуване на жилището и на основание цитираното бракоразводно решение, ищцата продължавала да живее в него и го ползвала, заедно с пълнолетния им син Т.Т.. Това фактическо положение се запазвало до 2003г., когато ищцата се установила на село, където живеела преимуществено през лятото и се прибирала в жилището през зимните месеци. От тогава до 2007г., по взаимно решение на бившите съпрузи, апартаментът бил предоставен за ползване на сина им Т.Т., който владеел имота от тяхно име. През 2007г. синът им Т.Т. се оженил, закупил си собствено жилище и се преместил в него, като в процесния апартамент по взаимно съгласие на бившето семейство се настанил първият ответник. Това фактическо положение продължило до 2010г., когато отново по взаимно решение на бившите съпрузи и пълнолетните им деца, в апартамента отново бил настанен синът – Т.Т., заедно със семейството си, който владеел имота от тяхно име до 2014г. В периода 2010 - 2014г„ ищцата владеела идеалната си част от апартамента чрез сина си, притежавала ключове за него и имала свободен достъп. Често преспивала в жилището, основно през зимните месеци и оставала в него винаги, когато имала здравословни проблеми или трябвало да посети личния си лекар. Заплащала дължимите местни данъци и такси за собствената си идеална част, била адресно регистрирана в апартамента. През 2014г. синът им Т.Т. заминал за чужбина, а съпругата му се установила трайно в град София, като със съгласие на ищцата и първия ответник оставили в жилището цялата си покъщнина. През 2015г. Т.Т. се завърнал от чужбина и установил, че баща му бил сменил ключалките на апартамента, нанесъл се с втората ответница - негова съжителка и отказвал достъп, както на бившата си съпруга, така и на синовете си. Ответниците заявили на Т., че били признати за собственици на жилището и нито той, нито майка му имали права върху него. По сигнала на сина си, ищцата извършила справка в Имотния регистър при Агенция по вписванията и установила, че с Констативен нотариален акт на Нотариус П.И., бившият й съпруг бил признат за собственик по давностно владение на собствената й ½ ид.ч. от съсобственото им жилище. Същият ден, първият ответник прехвърлил на ответницата Т. - негова съжителка, собствеността върху цялото жилище срещу поемане от нейна страна на задължение за издръжката и гледането му, като си запазил право на пожизнено ползване върху целия апартамент. Ищцата оспорва констативния нотариален акт за собственост на недвижим имот № 23 от 02.10.2014г. на Нотариус П.И., относно констатациите в него за изтекла в полза на първия ответник придобивна давност по отношение на ½ ид.ч. от подробно описания недвижим имот, собственост на ищцата. Първият ответник не бил владял за себе си идеалната част на ищцата в предвидения от закона срок. Напротив, от изложеното било видно, че имотът бил управляван по взаимно съгласие на съсобствениците, съобразно идеалните им части. Същите владели имота през различни периоди лично или чрез трето лице - сина им Т.Т., без ответникът да бил съумял да манифестира намерението за своене на целия имот от ищцата. Не отговаряло на истината, че ответникът Я. бил владял апартамента в цялост, спокойно и несмущавано за период по-дълъг от 10 години, а още по-малко по някакъв начин да бил демонстрирал или отблъснал владението на съсобственичката си или да бил показал поведение, без съмнение сочещо, че упражнява собственически правомощия в пълен обем. До 2015г. липсвало каквото и да е било негово поведение, което да покаже, че бил превърнал държанието на идеални части от имота във владение и то за срок по-дълъг от 10 години. В този смисъл, ответникът Я. чрез сключения от него договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в Нотариален акт № …от ….. на Нотариус П.И., прехвърлил на ответницата Т. повече права, от колкото притежавал към момента на сделката, което било недопустимо, а издадения нотариален акт - недействителен по отношение на ½ идеална част, собственост на ищцата ми. Моли да бъде постановено решение, с което да се признае за установено по отношение на Г.Т.Я. и И.Т.Т., че ищцата е собственик на ½ ид.ч. от апартамент, находящ се в гр. Стара Загора, кв. … (…), представляващ № …на 7-ми етаж, в жилищна сграда - бл. 29, вх. А, построен върху държавна земя, състоящ се от 3 стаи и кухня, със застроена площ от 84,53 кв.м., заедно с прилежащите му - Избено помещение № 2, с площ от 3,67 кв.м. и Таванско помещение № 60 с площ от 6,50 кв.м., както и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, при граници на апартамента: север - междублоково пространство, юг - междублоково пространство, изток - стълбище и апартамент № 59, запад - междинна стена с вх. „0"; на избеното помещение: север - мазе № 59, юг - мазе № 61, изток - коридор, запад - коридор; и на таванското помещение: север - таван № 59, юг - междублоково пространство, изток - коридор и запад таван № 57, а съгласно действащия Кадастрален план на гр. Стара Загора, представляващ самостоятелен обект в сграда - жилище, апартамент с идентификатор 68850.509.3311.1.60, с административен адрес: град Стара Загора, п.к 6000, кв. …№ …, ет. … вх. А, разположен в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 68850.509.3311, брой нива на обекта- 1, с площ от 84,53 кв. м. ведно с прилежащите му избено помещение № 2, с площ от 3,67 кв.м. и таванско помещение № 60 с площ от 6,50 кв.м., при граници: на същия етаж 68850.509.3311.1.25, 68850.509.3311.1.59; под обекта 68850.509.3311.1.56 и над обекта 68850.509.3311.1.29, 68850.509.3311.1.64. Моли да бъде отменен нотариален акт за собственост на недвижим имот № 23, т. V, peг. № 5105, дело № 423 от 02.10.2014г. на Нотариус Пламен Иванов. Моли да бъдат осъдени ответниците да предадат на ищцата владението върху ½ ид.ч. от процесния недвижим имот.

Ответниците оспорват иска като неоснователен. Сочат, че процесния Апартамент, находящ се в гр.Стара Загора, кв."Казански" бл….,вх."…", ет…., ап….бил предоставен за временно и възмездно ползване на първия ответник от военножилищния фонд. В него той живял с ищцата няколко години, преди да прекратят брака си на 28.02.1989 год. В решението си съдът предоставил ползването на това жилище на ищцата и малкия им син. С договор за продажба на държавен жилищен имот от военножилищния фонд по реда на НДИ от 20.02.1992 год., ответникът Г.Т.Я. закупил това жилище. Тъй като съгласно тази наредба, апартамента следвало да се продаде на семейство, с оглед на това изискване, ответникът Я. записал в договора за продажба името на бившата си вече жена - сега ищца по това дело. Жилището било изцяло изплатено с лични средства на Г.Т.Я., а двамата му сина били компенсирани със значителни суми, получени от продажбата на неговия бизнес до този момент. След покупката, за кратко следвало разменено ползване на това жилище с друго такова на сина им Т., тъй като същия създал семейство, но ответникът Г.Т.Я. показвал кой бил истинския собственик на това жилище. В крайна сметка, всеки един от синовете на Г.Т.Я. и ищцата, както и те двамата заживели отделно - големия им син - във гр.Варна, малкия Т. в своето жилище, ищцата Д. ***, а двамата ответници останали в процесния апартамент. Те го обитавали и владели заедно 15 години като свой собствен имот. Предвид това обстоятелство, първият ответник бил признат за собственик на целия апартамент, а пред вид здравословното му състояние, той го бил прехвърлил на втората ответница, която и преди и сега се грижела за него и го издържала. Ищцата се изнесла от това жилище преди повече от 10 години. Сочат, че ищцата изведнъж се сетила и заплатила данъците за ½ ид.част от апартамента, едва през 2013год., т.е. повече от 10години, откакто го била напуснала. Твърди, че ищцата била регистрирана адресно в село Пъстрен, Община Опан от преди повече от 12 години. Не отговаряло на истината твърдението в исковата молба, че първия ответник не владял за себе си идеалната част на ищцата, както и че не бил манифестирал намерението си за „своене" на целия имот. Напротив - първия ответник упражнявал фактическа власт върху процесния апартамент, държал го е като свой собствен имот повече от 10 години. В процесното жилище горял пожар, първият ответник го ремонтирал през годините в които го владял. Оспореният от ищцата нот.акт№ 23 от 2014 год., издаден по реда на 587 ГПК, представлявал официален документ - съставен от надлежно оправомощено длъжностно лице в рамките на предоставената му компетентност и по установен в закона ред. Г.Т.Я. бил признат за собственик на процесния имот още 2014 год. Оспорва, че същия прехвърлил на втората ответница по делото повече права, отколкото притежавал към момента на сделката. Тези права той имал, пред вид обстоятелството, че живял в него, владял го като свой собствен повече от 10 години, както и, че с втората ответница били заедно в него като семейство и ползвали целия имот, без някой да го оспорва, да изяви претенции към това жилище, да иска наем и т.н. Моли да бъдат отхвърлени изцяло исковите претенции като неоснователни и недоказани.

 

От събраните по делото доказателства се установи, че с влязло в сила решение № 39 от 28.02.1989г., постановено по гр.д.№ 2795/1988г. на Старозагорския районен съд бракът между Д.Г.Я. и Г.Т.Я. е прекратен по взаимно съгласие, утвърдено е споразумение и ползването на семейното жилище е предоставено на Д.Г.Я. и пълнолетния син Т.Т.. С договор за продажба на недвижим имот по реда на НДИ от 28.02.1992г. в режим на обикновена съсобственост ищцата и първия ответник са закупили процесния недвижим имот – апартамент, стопанисван и управляван от Министерството на народната отбрана, находящ се в гр.Стара Загора, кв. … (…), представляващ № …на 7-ми етаж, в жилищна сграда - бл. …, вх. …, построен върху държавна земя, състоящ се от 3 стаи и кухня, със застроена площ от 84,53 кв.м., заедно с прилежащите му избено помещение № 2, с площ от 3,67 кв.м. и таванско помещение № 60 с площ от 6,50 кв.м., както и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, при граници на апартамента: север - междублоково пространство, юг - междублоково пространство, изток - стълбище и апартамент № 59, запад - междинна стена с вх. „0"; на избеното помещение: север - мазе № 59, юг - мазе №61, изток - коридор, запад - коридор; и на таванското помещение: север - таван № 59, юг - междублоково пространство, изток - коридор и запад таван № 57.

 

С нотариален акт за собственост на недвижим имот № …, том…., рег.№ …, дело № …от 2014г. на нотариус П.И., ответникът Г.Т.Я. е признат за собственик по давностно владение на ½  ид.част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68850.509.3311.1.60, с административен адрес: град Стара Загора, п.к 6000, кв. …№ …, ет. …, вх. …, разположен в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 68850.509.3311, брой нива на обекта- 1, с площ от 84,53 кв. м., който самостоятелен обект представлява жилище – апартамент № …, състоящ се от три стаи и кухня, заедно с прилежащите му избено помещение № 2, с площ от 3,67 кв.м. и таванско помещение № 60 с площ от 6,50 кв.м., при граници: на същия етаж 68850.509.3311.1.25, 68850.509.3311.1.59; под обекта 68850.509.3311.1.56 и над обекта 68850.509.3311.1.29, 68850.509.3311.1.64.

С нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу поемане на задължение за гледане и издръжка № …, том …, рег.№ …, дело № …от 02.10.2014г. Г.Т.Я. е прехвърлил на втората ответница И.Т.Т. собствеността върху процесния недвижим имот срещу задължението за цялостна издръжка и гледане на прехвърлителя, като той си е запазил правото на пожизнено и безвъзмездно ползване на прехвърляния недвижим имот.

 

За изясняване на обстоятелствата по делото са допуснати гласни доказателства. От показанията на свидетеля Д.Т. – син на ищцата и първия ответник се установява, че родителите му закупили процесното жилище след прекратяване на брака си. Първоначално в апартамента живеели брат му Т. и майка им, а баща му живеел на друго място. След това в жилището живеели майка му, баща му и брат му до 2004г., когато по решение на семейството майка им отишла да живее в с. Пъстрен, брат му Теньо останал в процесното жилище, а баща им – в жилището на брат му в кв.Железник. До 2012г. семейството на брат му Т.Т. обитавало жилището. През 2012г. брат му заминал за чужбина, а съпругата му отишла да работи в гр.София. Свидетелят счита, че през 2015г. ответникът е влязъл във владение на този недвижим имот. Преди това не разполагал с ключ за имота. С ключове разполагали брат му и майка му, която посещавала апартамента по празници, рождени дни и винаги, когато било необходимо да ходи до болницата. В този смисъл са показанията на св.  и П.Т.– съпруга на сина им Т.Т., която установява, че от 1997г. след като се оженили със сина на страните Т. отишли да живеят в процесното жилище. След това семейството й получило ведомствено жилище в кв. Железник, което закупили. Там живели до 2004г. През това време ищцата и първия ответник се събрали отново заедно и живеели като семейство. През 2004г. родителите на съпругът й се разделили отново и майката отишла да живее в гр. Варна или в с. Пъстрен, където живеела и понастоящем, баща му – в апартамента в кв. Железник, а семейството й – в процесния апартамент. До 2012г. живеели в това жилище. След това свидетелката се установила в София, а съпругът й заминал за Германия. Синът им Д.Т. останал в апартамента, а майка му и баща му – при завръщането си в Стара Загора също. Свекърва й имала достъп до апартамента и идвала да помага и когато и се налагало да ходи на лекар, имала ключ и отсядала в апартамента в кв.Казански. Последно свидетелката била в жилището през лятото на 2015г. През м. октомври 2015г. при завръщането си в Стара Загора от чужбина, съпругът й Т.Т. установил, че бил сменен ключа на апартамента. Свидетелят П.П. също установява, че от 2004г. Тенко се преместил да живее в процесното жилище в кв.Казански. Майка му първо живяла при сина си, а после във Варна и с. Пъстрен. Баща му по решение на семейството се преместил в по – малкото жилище в кв. Железник. През 2012г. Тенко отишъл да работи в Германия и при завръщането си се оплакал, че апартамента бил заключен и не можел да влезе в него. До този момент баща му не разполагал с ключ от това жилище.

 

Съдът намира, че следва да кредитира с доверие показанията на тези свидетели, тъй като показанията им са непротиворечиви по между си, логически издържани и последователни, а и се потвърждават от показанията на свидетелите С.М.Ц.иТ.А..

 

Свидетелят Ц.заявява, че от 2004 до 2015г. Г. и бил и не бил в апартамента, но според него винаги бил живял там. Свидетелят твърди, че и Т. живял в този апартамент и че сменяли жилищата с баща си. Г. живеел в кв. Железник и идвал в апартамента на гости на сина си. Свидетелят установява, че след 2012г. Т.и съпругата му не живеели в апартамента. Една вечер имало песни и шум от апартамента, при което свидетелят се обадил на Г., от който разбрал, че неговият внук бил в апартамента. Свидетелят установява също, че Г. и И. понастоящем обитават апартамента.  Свидетелката Т.А. твърди, че през 2004 и 2005г. ходила на Г. и И. на гости в апартамента в кв.М.С.. От 2004г. до 2015г. счита, че Г. и И. са живели в процесното жилище, но периодите от кога до кога са разменили жилищата с малкия си син и със снаха си не знае. Не помни кога Г. се е върнал в апартамента в кв.М. С./сега кв. …/. Г. ***, но не знае кога. Установява, че се събирали и в апартамента в кв.Железник, заедно със синовете на Г. на гости.       

Съдът намира, че показанията на св. А. не установяват с точност кой е ползвал апартамента и в какъв период, тъй като тази свидетелка няма преки и непосредствени впечатления от тези обстоятелства, за разлика от останалите свидетели.

 

В настоящия случай, ответникът Г.Я. се легитимира като собственик на процесния имот с нотариален акт по обстоятелствена проверка за право на собственост върху процесния недвижим имот № …, том …, рег.№ …, дело № …от 02.10.2014г. на нотариус П.И.. Нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл.587 ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила по чл.179, ал.1 от ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е присъща на официалните свидетелстващи документи за факти. Тъй като нотариалното производство е едностранно и не разрешава правен спор, то нотариалният акт по чл.587 ГПК, удостоверяващ принадлежността на правото на собственост, може да бъде оспорван от всяко лице, което има правен интерес да твърди, че титулярът на акта не е собственик. Оспорването може да се изразява както в доказване на свои права, противопоставими на тези на титуляра на акта, така и в опровергаване на фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно основание. За да отпадне легитимиращото действие на акта е необходимо да се докаже, че титулярът не е бил или е престанал да бъде собственик. Това оспорване не се развива по правилата на чл.193 ГПК, тъй като не касае истинността на документа нотариален акт, а съществуването на удостовереното с него право. В този смисъл е Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013г. на ВКС по тълк. д. № 11/2012г. на ОСГК на ВКС.

 

Придобивната давност е оригинерно основание за придобиване право на собственост чрез фактическото упражняване съдържанието на това право и след изтичане на определен в закона период от време. При преценката дали е установено владение, следва да се вземат предвид характеристиките на владението: непрекъснато /да не е загубено за повече от 6 месеца съгласно чл.81 от ЗС/, спокойно /да не е установено по насилствен начин/, явно /да не е установено по скрит начин/, несъмнително и с намерение да се държи вещта като своя.

От събраните по делото писмени доказателства се установява по категоричен начин, че процесния имот е закупен от ищцата и първия ответник при равни права в обикновена съсобственост, тъй като купувачите не са били в брак. Първоначално ползването на процесния имот е било съвместно от двамата съсобственици. От показанията на свидетелите на двете страни се установи, че по взаимна уговорка на ищцата и първия ответник, процесното жилище е било ползвано от ищцата, първия ответник и малкият им син през различни периоди от време. Установи се също, че за периода 2004г. до 2012г. семейството на сина им Т. е живяло и ползвало трайно жилището, като ищцата е имала достъп до него и е оставала в него, винаги, когато е имала нужда. През този период ответникът Г. е обитавал жилището на сина си в кв. Железник. След напускането на гр.Стара Загора, до 2015г. семейството на Т.Т. и ищцата са имали достъп до процесното жилище. Макар, че през 2014г. ответникът Г.Т.Я. да се е снабдил с нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка, същият едва през 2015г. се е настанил в процесното жилище, сменил е ключа му и е ограничил достъпа на сина си и на ищцата.   

 

Презумпцията на чл. 69 ЗС в отношенията между съсобствениците е приложима, но следва да се счита оборена, ако основанието, на което първоначално е установена фактическата власт показва съвладение. Независимо от правото на всеки от съсобствениците да ползва общата вещ, то някой от тях може сам да упражнява фактическа власт върху цялата вещ, без да се съобразява с правата на останалите. Това може да стане било като въобще не знае, че и друг има право на собственост върху същия имот, било като отнеме владението на останалите съсобственици и не ги допуска да го ползват съобразно идеалните си части. В случаите, при които един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху чуждата идеална част на основание, изключващо владението на останалите, намерението му за своене се предполага. Тогава е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в сроковете по чл. 79 ЗС. Когато обаче основанието, на което е установена фактическата власт, показва съвладение и съсобственикът е започнал да владее собствената си идеална част, но да държи вещта като обща, то той е държател на идеалните части на останалите съсобственици и презумпцията се счита за оборена. Ето защо самото обективно съществуване на съсобственост и наличието на изрична правна уредба на вътрешните отношения в хипотезата на съпритежание на право на собственост във връзка с управлението, поддържането и ползването на общата вещ - чл. 30 - 32 ЗС, не може да обоснове извод за оборване презумпцията на чл. 69 ЗС. Такъв може да се направи само ако се докаже, че основанието на което е придобито владението върху чуждите идеални части, изключва намерението те да се държат като собствени.

При спор за придобиване по давност на съсобствен имот от един от съсобствениците следва да се даде отговор на въпроса дали той владее изключително за себе си целия имот и от кога. По начало упражняването на фактическата власт продължава на основанието, на което е започнало, докато не бъде променено. След като основанието, на което съсобственикът е придобил фактическата власт върху вещта признава такава и на останалите съсобственици, то го прави държател на техните идеални части и е достатъчно да се счита оборена презумпцията на чл. 69 ЗС. Тогава, за да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с едностранни действия държането им във владение. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите съсобственици. Това е т. нар преобръщане на владението /interversio possessionis/, при което съсобственикът съвладелец се превръща в съсобственик владелец. Ако се позовава на придобивна давност, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е престанал да държи идеалните части от вещта за другите съсобственици и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои, като тези действия са доведени до знанието на останалите съсобственици. Завладяването частите на останалите и промяната по начало трябва да се манифестира пред тях и осъществи чрез действия, отблъскващи владението им и установяващи своене, освен ако това е обективно невъзможно. Във всеки отделен случай всички тези обстоятелства трябва да бъдат доказани. В този смисъл е трайната съдебна практика на ВКС – тълкувателно решение №1

от 06.08.2012г. по тълк. дело № 1/2012г. на ОСГК на ВКС.  

 

 

 

 

 

Като съсобственик първият ответник е могъл да извършва всякакви действия в имота, като не се установява по някакъв начин до 2014г. да е препятствал ползването му от страна на другия съсобственик. Не се установява да е демонстрирал по някакъв начин, че отрича правата на бившата си съпруга и ги счита за собствени. Ако упражняващият фактическа власт върху съсобствената вещ съсобственик се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си. В случая не се установяват каквито и да било такива действия, извършвани от първия ответник Г.Я. преди 2014г. Ето защо формалната доказателствена сила на нот.акт № 23/02.10.2014г. следва да се счита за оборена, като бъдат признати правата на ищцата върху ½ ид. част от процесното жилище. От събраните по делото доказателства се установява категорично, че едва от 2014г. ответникът е променил намерението си от съвладение на идеални части на другия съсобственик във владение на целия имот за себе си, когато се е снабдил с нотариален акт по обстоятелствена проверка – 02.10.2014г. Впоследствие по насилствен начин е завзел процесния недвижим имот и е ограничил достъпа на другия съсобственик до него. От тази дата 02.10.2014г. до завеждането на исковата молба в съда не е изтекъл срокът на придобивната давност съгласно чл.79 от ЗС.

 

С оглед на изложеното по – горе, съдът намира, че се установи  правото на собственост на ищцата върху ½ ид.част от имота и тъй като имотът се владее изцяло от ответниците, основателен се явява и ревандикационния иск срещу тях за процесната ½ ид.част от недвижимия имот. Първият от ответниците не би могъл да прехвърли права, които не притежава с договора, обективиран в нот.акт № 24 от 02.10.2014г.

 

Ето защо съдът следва да признае за установено правото на собственост на ищцата върху ½ ид. част от процесното жилище. Владеещите без правно основание ответници следва да бъдат осъдени да предадат владението на ½ ид. част от процесния имот на ищцата. Като последица от уважаването на иска за собственост следва да бъде отменен процесния нот.акт № …от …г. на осн.чл.537, ал.2 ГПК.

 

Предвид изложените съображения, въззивната инстанция намира, че решението на Старозагорския районен съд е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. 

         

          С оглед на изхода на делото, в полза на въззиваемата следва да се присъдят направените по делото разноски за адвокат в размер на 1000 лв.

 

          Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

Р    Е    Ш    И:

 

         ПОТВЪРЖДАВА решение № 210 от 05.03.2017 г., постановено по гр.дело № 2815/2016 г. по описа на Старозагорския районен съд.

 

ОСЪЖДА Г.Т.Я., ЕГН ********** и И.Т. Георгиева, ЕГН **********, двамата с адрес *** да заплатят на Д.Г.Я., ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:*** кантора 12, чрез адв.Е. *** сумата от 1000 / хиляда/ лева, представляващи направените пред настоящата инстанция разноски.

 

          Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните основания по чл.280 от ГПК.

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ: