Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 333                              20.10.2017 година                     гр. Стара Загора

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД     ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

Нa 20 септември                                    две хиляди и седемнадесета година

В открито заседание в следния състав

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

 

                                            ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА

                                                         

                                                                НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                             

СЕКРЕТАР: ПЕНКА ВАСИЛЕВА

като разгледа докладваното от зам. председателя ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

в.гр.д. № 1253  по описа за 2017 г., за да се произнесе съобрази:

 

         Производството е образувано по въззивните жалби на „Сънфудс България” ЕООД – гр. София, представлявано от управителя И.Й.Л., подадена от адв. С.В., и на С.Д.Х., подадена от адв. И.М., против решение № 77 от 23.01.2017 г., постановено по гр.дело № 4207/2015 г. по описа на Старозагорския районен съд, с което се признава за установено по отношение на С.Д.Х., че дължи на „СЪНФУДС БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК 831507493, със седалище и адрес на управление гр. София сумата от 1120,56 лв. – представляваща обезщетение за неспазено предизвестие по чл. 220 ал. 1 от КТ, както и сумата от 244,95 лв. -  представляваща неустойка за неизпълнение на задължение по договор за повишаване на квалификацията от 03.02.2013г. към трудов договор № 330015/30.01.2012г. - за непрекратяване на трудовото правоотношение и полагане на труд по време на обучението, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 27.04.2015г. до окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за неустойка за разликата над 244,95 лв. до пълния претендиран размер от 1200 лв., като неоснователна в тази част, за които суми е издадена Заповед по чл. 410 от ГПК с № 1290/27.04.2015г. по ч.гр.д. № 2057/2015г. по описа на Старозагорския районен съд. Присъдени са и разноските по делото.                

Въззивникът „Сънфудс България” ЕООД – гр. София обжалва решението на първоинстанционния съд в частта,  с която е отхвърлен иска за разликата над 244,95 лв. до пълния предявен размер на претенцията за неустойка  от 1200 лв., заедно със законните последици и разноски. Намира, че съдът е решил неправилно материалноправния спор, което е довело и до постановяване на неправилно решение, неправилно е приел, че работникът дължи на работодателя единствено направените разходи за обучението, като неправилно е приложил и тълкувал характера на договора по чл.234 от КТ, правната природа на неустойката по чл.92 от ЗЗД, принципите на ЗЗД, закрепени в чл.8, 9 и 20а. Излага подробни съображения и цитира съдебна практика. Моли съдът да отмени решението на първоинстанционния съд в обжалваните части  и да постанови друго, с което да уважи иска в отхвърлената част, заедно със законната лихва, както и да му присъди направените разноски във двете съдебни инстанции и заповедното производство.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил  писмен отговор от другата страна С.Д.Х., подаден чрез адв. И.М., в който изразява становище, че  жалбата е неоснователна и необоснована, а решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно в атакуваната част. Намира за неоснователни и необосновани доводите на  въззивника  относно неправилното решаване на материалноправния спор, както и  че изложените от ищеца многословни, но несъдържателни правни съображения са в пълно противоречие  с разпоредбата на чл.92, ал.2 от ЗЗД и на константната  съдебна практика на ВКС при сходни казуси. Излага подробни съображения. Моли съдът да остави без уважение подадената от „Сънфудс България” ЕООД въззивна жалба против първоинстанционното решение в обжалваната част, и да остави в сила атакувания съдебен акт, както и да му присъди направените по делото разноски.

Въззивникът С.Д.Х. обжалва решението в частта, в която са уважени предявените срещу него искове и намира, че  в тази част същото е неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на материалния закон. Счита, че съдът не е обсъдил  и преценил всички  събрани по делото писмени и гласни доказателства, в тяхната цялост  и не ги е преценил с оглед съображенията на страните, не е взето действителното им съдържание  и последващите от същите правни последици, както и че по същество не са обсъдени  твърденията му, както и  възраженията и наведените доводи, всички  изложени с представения по делото отговор на исковата молба, допълнителни уточняващи молби  и становища, както и застъпени по същество в хода на съдебните прения и писмената защита по делото. Излага подробни съображения. Намира, че претенциите на ищеца, предявени с исковата молба, са изцяло неоснователни и недоказани. Моли съдът да отмени обжалваното решение в атакуваните от него части  и да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове, като неоснователни и недоказани, както и да му присъди направените по делото разноски. 

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил  писмен отговор от „Сънфудс България” ЕООД – гр. София против въззивната жалба на С.Д.Х., в който изразява становище, че въззивната жалба е недопустима.  В нея не били посочени въззивни основания. В нея се излагали само съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението, като липсва оплакване – спорът по делото да е решен неправилно. Моли съдът да я остави без разглеждане. Намира, че ако от подадената жалба може да се извлече оплакване за неправилно решен спор, то моли съдът да я остави без уважение като неоснователна. Излага подробни съображения по всички пунктове в жалбата. Прилага съдебна практика.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намери за установено следното:

Предявени са искове от „СЪНФУУДС БЪЛГАРИЯ” ЕООД - гр. София против С.Д.Х. *** с правно основание – чл. 422 ал. 1 от ГПК.

Ищецът твърди, че на 30.01.2012г. с ответника бил сключен трудов договор на основание чл. 70 ал. 1, във вр. с чл. 67 ал. 1, т. 1 от КТ, по силата на който, ответникът бил назначен на длъжност "ресторантски работник" в ресторант „Галерия" - гр. Стара Загора. На 03.02.2013г. към трудовия договор бил сключен договор за повишаване на квалификацията, на основание чл. 234 от КТ, съгласно който работодателят подготвял и провеждал обучение за повишаването квалификацията на служителя си под формата на два курса "Basic Shift Management Class" /„Основен курс за управление на смяна"/ и "Advanced Shift Management Class" /„Курс управление на смяна за напреднали"/. Ответникът успешно преминал първия курс на обучение, а именно „Основен курс за управление на смяна" /"Basic Shift Management class"/ на 23-25.04.2013г. Съгласно чл. 12 от договора за повишаване на квалификация, служителят се задължавал да не прекратява трудовото правоотношение по време на обучението си и осемнадесет месеца след неговото завършване. Съгласно чл. 13 от договора, в случай че служителят прекрати едностранно трудовото правоотношение преди срока по чл. 12, дължал неустойка на работодателя в размер на 1200 лв. С молба с вх.№ 472-2/08.10.2013г. ответникът уведомил ищеца, че считано от 09.10.2013г. прекратява едностранно трудовото правоотношение, като няма да отработи предизвестието си. Със Заповед № 430/09.10.2013г. на основание чл. 326 ал. 1 от КТ, трудовото правоотношение с ответника било прекратено /по време на обучението/, като Заповедта била получена от него на 11.10.2013г. В нея било отразено, че ответникът не е отработил и дължи на дружеството обезщетение за неспазено предизвестие по чл. 220 ал. 1 от КТ за 43 работни дни в размер на 1147,24 лева. Твърди, че в конкретния случай, ответникът нарушил задължението си да не прекратява трудовото правоотношение по време на обучението и 18 месеца след неговото завършване, считано от дата 25.04.2013г. Работникът не отработил предизвестието си, което съгласно т.11.1. от допълнително споразумение № 191/17.05.2013г. към трудовия договор, било двумесечно. На служителя – ответника, следвало да се изплати обезщетение на основание чл. 224 ал. 1 от КТ за 1 работен ден за неизползван платен годишен отпуск или сумата от 26,68 лв. От дължимата сума за обезщетението за неспазено предизвестие по чл. 220 ал. 1 от КТ била удържана сумата за неизползван платен годишен отпуск от 26,68 лв. и длъжникът оставал да дължи сумата от 1120, 56 лв. Освен дължимата сума от 1120,56 лева, представляваща обезщетение за неспазено предизвестие по чл. 220 ал. 1 КТ за 43 работни дни, поради нарушение на договора за повишаване на квалификацията от 03.02.2013г., ответникът дължал и сумата от 1200 лева. Общата претендирана сума била в размер 2320,56 лева главница. Длъжникът подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение.

Моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество сумите, за които е издадена Заповед по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 2057/2015г. по описа на Старозагорския районен съд, а именно: на основание чл. 234 ал. 3, т. 2 от КТ - 1200 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на задължение по договор за повишаване на квалификацията от 03.02.2013г. към трудов договор № 330015/30.01.2012г. - за непрекратяване на трудовото правоотношение и полагане на труд по време на обучението, заедно със законната лихва върху сумата, считано от подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК - 27.04.2015г., до окончателното плащане;

- на основание чл. 220 ал. 1 от КТ - 1120,56 лева, представляваща част от обезщетение за неспазен срок на предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение за периода 09.10.2013г. - 09.12.2013г., заедно със законната лихва върху сумата, считано от подаването на заявлението по чл.410 от ГПК - 27.04.2015г. до окончателното плащане.

Ответникът оспорва исковете като неоснователни, както и твърденията по тях. Изложените от работодателя твърдения не били подкрепени с доказателства, за което излага подробно съображения. Затова намира, че изцяло неоснователна и недоказана била претенцията на ищеца на основание чл. 220, ал. 1 от КТ в размер на сумата 1120,56 лева, представляваща част от обезщетение за неспазен срок на предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение за периода 9.10.2013г. - 9.12.2013 г., заедно със законната лихва върху главницата от 1120.56 лв. от датата на подаването на заявлението по чл.410 от ГПК - 27.04.2015г. до окончателното плащане, като в действителност обезщетение за неспазения срок на предизвестие на основание чл. 220, ал. 2 от КТ, се дължи от ищеца в качеството му на работодател, в полза на ответника.По делото липсвали годни доказателства, установяващи задължения за заплащане на претендираните от ищеца суми. Неоснователни и недоказани били претенциите на ищеца, предявени с подадената искова молба, както и претенциите за акцесорното вземане за лихви и разноски по делото. Моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли изцяло като неоснователни и недоказани предявените установителни искове.

 

Видно от приложеното ч.гр.д. № 2057/2015г. по описа на Старозагорския районен съд, със Заповед по чл. 410 от ГПК № 1290/27.04.2015г., съдът е осъдил ответника да заплати на ищцовото дружество процесните суми. В срока по чл. 414 ал. от ГПК е постъпило възражение от ответника /длъжника/, обуславящо допустимостта на настоящите установителни искове.

Видно от приетите по делото писмени доказателства, по силата на трудов договор № 330015/30.01.2012г., ответникът е започнал работа при ищеца на длъжност "ресторантски работник" в ресторант „Галерия" - гр. Стара Загора.

На 17.05.2013г. между страните е сключено допълнително споразумение към трудовия договор, по силата на което ответникът е започнал работа като „мениджър” с работно място – ресторант: „Макдоналдс” Мол „Галерия”. Според чл. 11 и сл. от допълнителното споразумение, всяка една от страните може да прекрати трудовото правоотношение с 2 месеца писмено предизвестие. Страната, която прекратява трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за неспазения срок на предизвестието, като, в случай, че служителят е страната, която не спазва срока на предизвестието, същият дава съгласие дължимото към работодателя обезщетение да бъде удържано от последното му трудово възнаграждение, полагащото му се от работодателя обезщетение за неползван платен годишен отпуск или от други суми, които му се дължат от работодателя.

С молба вх.№ 472-2/08.10.2013г. ответникът моли да му бъде прекратен трудовият договор, считано от 09.10.2013г. и това да се приеме за двумесечно предизвестие. Съгласен е при неизпълнение от негова страна на предизвестието, да му бъде удържана сума за обезщетение от работната заплата.

Със Заповед № 430/09.10.2013г. на основание чл. 326 ал. 1 от КТ, трудовото правоотношение с ответника е прекратено, считано от 09.10.2013г. Заповедта е връчена на работника на 11.10.2013г. В нея е посочено: да се изплати обезщетение по чл. 224 ал. 1, т. 1 от КТ – за 1 работен ден ПГО – 26,68 лв. и да се удържи обезщетение по чл. 220 ал. 1 от КТ за неспазено предизвестие за 43 работни дни – 1147,24 лв.

Трудовият договор и допълнителното споразумение към него № 191 от 17.05.2013г. са подписани за работодателя – ищец от Петя Нанева – Управител на ресторант. По делото не е представено пълномощно за Петя Нанева, но съгласно чл. 301 от ТЗ, когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването. При това положение, като се изходи и от обстоятелството, че ответникът е престирал труда си в ищцовото дружество и е получавал възнаграждение за това, които обстоятелства не са спорни по делото, съдът намира за безспорно установено, че подобно противопоставяне от страна на дружеството не е имало. Относно оспорването на подписа на ответника върху трудовия договор, то такова не е проведено успешно по делото.

Заповедта с № 430/09.10.2013г. за прекратяване на трудовия договор е подписана за работодателя – ищец от И.Т. – Управител на ресторант. Видно от 2 бр. нотариално заверени пълномощни – от 26.07.2012г. и от 10.09.2013г., управителят на ищцовото дружество – И.Й.Л., е упълномощил М.М.К. да преупълномощава служители на компанията с права относно сключване и прекратяване на трудови договори, който от своя страна е упълномощил Иван Топалски. По делото не се доказа, при доказателствена тежест за това на ответника, че ръкописния текст на молбата с вх.№ 472-2/08.10.2013г. е попълнен от друг, в противоречие с неговата воля, след като той се е подписал на бланката. А и в самата бланка, текстът, който не е написан саморъчно е в смисъл - при неизпълнение от негова страна на предизвестието, да му бъде удържана сума за обезщетение от работната заплата. Не е доказано и че ответникът се е явил на работа на 09.10.2013г. и е искал да отработи предизвестието, но Иван Топалски не му е разрешил. Съдът намира, че вписаното в горния десен ъгъл на молбата от И.Т., а именно: „Да, разрешавам ТД да бъде прекратен, считано от 09.10.2013г.” не се отразява на обстоятелството, че ответникът е упражнил правото си по чл. 326 ал. 1 от КТ, като е отправил писмено предизвестие за прекратяване на трудовия договор до работодателя. В този смисъл е изцяло съдържанието на молбата. В случая не се касае за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие на страните, тъй като волеизявленията по чл. 325 т. 1 и по чл. 326 от КТ имат различно съдържание. Също така, последното изречение на молбата /неръкописен текст/ е: „Съгласен съм при неизпълнение от моя страна на предизвестието, да ми бъде удържана сума за обезщетение от работната заплата.”.

Съгласно чл. 220 ал. 1 от КТ, страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието.

Предвид гореизложените съображения въззивният съд намира, че искът по чл. 422 ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 220 ал. 1 от КТ за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 1120,56 лв. – обезщетение за неспазено предизвестие, е основателен и доказан и като такъв, следва да бъде уважен. С оглед на това решението на Старозагорския районен съд в тази му част е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

На 03.02.2013г. към трудовия договор е сключен договор за повишаване на квалификацията на основание чл. 234 от КТ, договорът е подписан за работодателя – ищец от П.Н.– Управител на ресторант. Съгласно този договор, работодателят се задължава да проведе курс за повишаване на квалификацията на служителя за длъжността „Мениджър”, а служителят се задължава да я усвои. Работодателят се задължава да проведе обучението за повишаване на квалификация под формата на два курса – "Basic Shift Management Class" /„Основен курс за управление на смяна"/ и "Advanced Shift Management Class" /„Курс управление на смяна за напреднали"/ - и двата в срок от 6 месеца от подписването на договора. Договорено е „Основен курс за управление на смяна" да бъде с продължителност 3 дни и да се проведе в София, като три месеца след завършването му, работодателят провежда втория курс – също с продължителност 3 дни и място на провеждане в София. Съгласно чл. 12 от договора, служителят се задължава да не прекратява трудовото правоотношение по време на обучението и 18 месеца след неговото завършване. А съгласно чл. 13, в случай, че служителят прекрати едностранно трудовото правоотношение преди изтичането на сроковете по чл. 12, дължи на работодателя неустойка от 1200 лв.

В исковата молба се твърди, че ответникът е преминал първия курс на обучение - „Основен курс за управление на смяна" /"Basic Shift Management class"/ на 23-25.04.2013г.

За изясняване на обстоятелствата по делото пред първоинстанционния съд са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите: И. Н.,  Д.А., М.П., П.Б., Д.Д., Г.К., проведена е очна ставка между свидетелките П. и А.. 

От показанията на тези свидетели се установява, че ответникът е преминал успешно първия курс на обучение - „Основен курс за управление на смяна”. В тази насока са показанията на свидетелите: М.П., Г.К., П.Б., Д.Д., преценени съвкупно с представените по делото писмените доказателства. В представения график от „Основен курс за управление на смяна”, София 23-25.04.2013г. – подписан от Б.Т. и П.Б. – „Отдел обучение” под № 13 е вписан ответникът, с резултати от предварителен тест – 86,96% и резултати от окончателен тест – 84,78%. Същият е вписан под същия № в представения списък за основния курс на обучение 23-25.04.2013г., подписан от същите две лица, както и допълнително споразумение от 17.05.2013г. с № 191 към трудов договор № 330015/30.01.12г., с което ищецът – работодател възлага, а ответникът – служител приема да извършва работа като мениджър. Също така, в приетите по делото контролни листове за наблюдение на мениджър смяна – от 04.07.2013г., 08.07.2013г., 09.07.2013г.,12.07.2013г., 13.07.2013г., 14.07.2013г., 18.07.2013г., 22.07.2013г. и 25.07.2013г., като „мениджър” се е подписал ответникът, а като „изготвил” – свидетелят Георги Кънев. Във връзка с оспорване на истинността на тези документи от ответника – относно положения подпис срещу „подпис на мениджър” е открито производство по чл. 193 от ГПК, при тежест на доказване неистинността на ответника, като същият не е ангажирал доказателства, следователно, оспорване на тези документи не е проведено и съдът приема, че те са подписани от ответника за „мениджър”.

Видно от представените епикриза от МБАЛ „Проф. д-р Ст. Киркович” АД – Стара Загора, болничен лист от 23.09.2013г. и амбулаторен иск, отвеникът е бил в отпуск от 18.09.2013г. до 28.09.2013г., с диагноза „увреждане на междупрешленните дискове в поясните и др. отдели на гръбначния стълб с радикулопатия”. Тези здравословни проблеми на ответника се установяват и от събраните гласни доказателства по делото. Видно от справката от НАП, ответникът е започнал работа в „Шами фуудс” на 07.11.2013г. и е работил там до 04.03.2014г. – на длъжност „работник кухня” /удостоверение л.180-181/ - работа от същия характер, както в ищцовото дружество.

По иска по чл. 422 ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 234 ал. 3, т. 2 от КТ – работник или служител, който е сключил със своя работодател договор за повишаване на квалификацията си, като се е задължил да работи при него за определен срок от време и обучението е било за сметка на работодателя, но не е изпълнил така поетото задължение - дължи на основание чл. 234 ал. 3, изр. 1 от КТ заплащане на разходите, направени за повишаване на квалификацията му. И при положение, че в сключения договор за повишаване на квалификацията е уговорен конкретен размер на компенсацията /както в настоящия случай/ – пак се дължи реално направения разход за повишаване на квалификацията. Във всички случаи се дължи само възстановяване на направените разходи за обучение и то в размер съответен на неизпълнението. Целта на закона е, работата в определения по чл. 234, ал. 3, т. 1 от КТ срок при този работодател да компенсира направените от него разходи за обучение. По този начин се компенсират вредите на двете страни до реалния им размер и се прилага установения в трудовото право принцип, че на работодателя се дължи обезщетение съответно на неизпълнението. В този смисъл Решение № 9 от 14.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 689/2012 г., III г. о., ГК по чл. 290 от ГПК.

Следователно, в тежест на ищцовото дружество е да установи размера на разходите за обучение, направени във връзка с договора за повишаване на квалификацията.

Видно от потвърждение за резервация в хотел на „Феста Евентс енд Травел” ЕООД, в хотел „София Плаза”, за 7 души са резервирани 3 двойни и 1 единична стая, за 3 нощувки – от 22.04.2013г. до 25.04.2013г., за 85 лв. за двойна стая на нощ и 60 лв. за единична стая за нощ. Видно от фактура № 1000005798/29.04.2013г., издадена от „Феста Евентс енд Травел” ЕООД, ищцовото дружество е заплатило за настаняване в хотел „София Плаза” за 3 бр. нощувки за 3 двойни и 1 единична стаи сумата от общо 945 лв. за 7 лица, сред които е ответникът. Съдът приема, че разходът за единична стая е направен за ответника, тъй като такава му е резервирана за периода от 09.09.2013г. до 12.09.2013г. /с отменена резервация на л. 197 и л. 199/. Видно от описание на разходите от 23.06.2013г. /л. 100/, от ищеца е направен разход за общо 274,74 лв., от които - 29,98 лв. – пътни. По делото е приет касов бон за гориво от 25.04.2013г. /л. 97/ за сумата от 29,98 лв., който разход е за пътните на ответника, видно от показанията на свидетелката П.Б.. Съдът приема, че останалата част от разхода за общо 274,47 лв. /в размер на 244,76 лв./ е направен за всички 7 лица или за ответника е в размер на 34,97 лв.

Предвид гореизложеното следва да се приеме, че предявеният иск по чл. 422 ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 234 ал. 3, т. 2 от КТ е основателен за сумата от 244,95 лв. и за този размер следва да бъде уважен, а за разликата до пълния предявен размер от 1200, следва да се отхвърли, като неоснователен.

Предвид гореизложените съображения, въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно изцяло. При постановяването му не са допуснати нарушения на материалния и процесуалните закони. С оглед на това следва да бъде потвърдено.

Предвид изхода на спора -неоснователност и на двете въззивни жалби, въззивният съд намира, че не следва да присъжда разноски за настоящото въззивно производство на никоя от страните по делото.

 

Водим от горните мотиви, Старозагорския Окръжен съд 

 

Р Е Ш И :

 

 

ПОТВЪРЖАДВА решение № 77 от 23.01.2017 г., постановено по гр.дело № 4207/2015 г. по описа на Старозагорския районен съд.

 

Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

         

 

 

                                                ЧЛЕНОВЕ: