Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер   355                                 31.10.2017 година                   Град Стара Загора

 

                                           В ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД          ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На 04.10.                                                                                               2017 година

В публичното заседание в следния състав:                     

                                    

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

                                          

                                        ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА

                                                             НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                              

Секретар: …………………..

като разгледа докладваното от съдията НИКОЛАЙ УРУКОВ в.гр.д. № 1269 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Обжалвано е решение № 219/18.05.2017 г. постановено по гр. д. № 723/2017 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което е признато за установено по отношение на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, че И.Е.Ш. *** не дължи на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК 123526430, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, р-н „Централен”, ул. Христо Г.Данов № 37, сумата от 2946.22 лева по фактура № 1167094640/20.02.2017г. за измервателна точка на обект в гр. Крън, община Казанлък, находящ се на ул…..”, електромер с № 42787106 за отчетен период 01.04.2015г. до 03.11.2015г. и е осъден ответника да заплати на ищеца разноски в размер на 518 лева.

 

Въззивникът “ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД - Пловдив обжалва изцяло решението, с искане да се отмени и да се постанови ново, с което да се отхвърли предявения иск. Претендира за разноските пред двете инстанции.

 

В законоустановения срок е постъпил отговор от И.Е.Ш., с който моли да бъде потвърдено обжалваното решение. Претендира разноски.  

 

Окръжен съд – гр. Стара Загора, в настоящият състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:

Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Безспорно е установено, че ответното дружество разпространява и продава електрическа енергия, а ищецът е потребител на такава енергия по фактура № 1167094640/20.02.2017г.

 

По делото са представени писмени доказателства - справка за коригиране на сметка от 28.12.2016 г., изходяща от ответника; констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средство за търговско измерване № 230106 от 03.11.2015г.

 

От приетото по делото заключение на съдебно – техническата експертиза, че установява, че процесният електромер е манипулиран. Върху него е приложена софтуерна манипулация, която води до промяна на тарифната таблица на електромера и на метрологичните му характеристики. Част от консумираната електроенергия се натрупва в регистър, който не съответства на избраните от клиента тарифни зони. Същият регистър не се визуализира, отчита и остойностява. В резултат електромерът не отчита реално консумираната електроенергия. Електромерът не съответства на техническите и метрологичните изисквания и не измерва реално консумираната ел.енергия. Методът за отчитане на неотчетена ел. енергия и методиката за остойностяването й в конкретния случай са приложени правилно и в съответствие с чл. 48 ал.1 т.2б и чл. 51 ал.1 от ПИКЕЕ.

 

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи :

 

По въпроса за правото на доставчика на електрическа енергия едностранно да коригира сметките на потребителите в периода след влизане в сила на промените на чл. 98а, ал.2, т.6 и  чл. 83, ал.1, т.6 ЗЕ и приемането на ПИКЕЕ, обн. ДВ, бр.98 от 12.11.2013 г., при условие, че корекцията се извършва при действието на заварените Общи условия, е налице задължителна съдебна практика. Съгласно задължителните разяснения, дадени с решение № 111/17.07.2015 г. по т. д. № 1650/2014 г. и решение № 173 от 16.12.2015 г. по т. д. № 3262/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, постановени по реда на чл. 290 ГПК, със ЗИД ЗЕ ДВ бр.54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., е въведено законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия, ако е изпълнил задълженията си по чл. 98, ал.2, т.6 и по чл. 83, ал., т.6 ЗЕ, т. е. само при предвиждане в Общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента, че има основание за корекция и при налични правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставена електроенергия. Законодателят е вменил изрично в задължение на електроразпределителното дружество да създаде посочените правила със съответното съдържание на новата законова уредба, както съответно и Общи условия на договорите с крайния потребител на електрическа енергия, предвиждащи ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция.

 

Параграф 199, ал.2 ПЗР на ЗИД ЗЕ предвижда до приемането на подзаконови нормативни актове и общи административни актове по приложението на новата уредба или до привеждането им в съответствие с нея, да се прилагат действащите, доколкото не противоречат на закона. Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ответното дружество не съставляват подзаконов нормативен акт или общ административен акт, поради което посоченият параграф 199, ал.2 ПЗР ЗИД ЗЕ не намира приложение по отношение на тях. С изменението на чл. 98а ЗЕ в сила от 17.07.2012 г. е предвидено в съдържанието на Общите условия да се включи и задължително уреждане на реда за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметки, съгласно  чл. 83, ал.1, т.6 ЗЕ. Такова изискване не е предвидено в предходните редакции на ЗЕ, както и за заварените от новата уредба Общи условия на ответника. В чл. 28, ал.2 от действащите Общи условия на последния е предвидено задължение на последния за уведомяване, но не и реда за това. Ето защо и с оглед задължителните разяснения, дадени с горепосочената съдебна практика, следва да се приеме, че не е осъществен фактическият състав, пораждащ правото на крайния снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия, тъй като снабдителят не е изпълнил задълженията си по чл. 98, ал.2, т.6 ЗЕ да издаде и публикува нови Общи условия, чието съдържание да отговаря на изискванията в посочената норма, доколкото в заварените Общи условия липсва уреден ред за уведомяване на клиента, при наличие на основание за корекция. Ето защо предявеният от ищеца иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК е основателен и следва да бъде уважен.

 

Въззивният съд следва да отбележи, че необходимо условие, за да възникване право на ответника да коригира за минал период сметката за ел. енергия на ищецът е, да е установено преди това по реда на ОУ на ЕВН ЕР неправомерно въздействие на средството за търговско измерване /чл.54 ал.2 от ОУ на ЕВН ЕР/. Според чл.35 ал.4 от ОУ на ЕВН ЕР, последното се установява със съставен констативен протокол, а според чл.63 от същите ОУ на ЕВН ЕР в случаите, в които по силата на последните се съставя констативен протокол, той се подписва от представители на ЕВН ЕР и Клиента, а ако последният не присъства и/или откаже да подпише протокола, то ЕВН ЕР има право да го състави само в присъствието на свидетели, в който случай констативният протокол се изпраща след това на клиента с препоръчано писмо с обратна разписка и тогава се счита връчен в деня на неговото получаване. Този ред на чл.63 от ОУ на ЕВН ЕР в случая не е бил спазен при съставянето на представените от ответника констативни протоколи за техническа проверка на електромерното стопанство. Видно от същите при извършването на проверката не е присъствал представител на ищеца. В този случай обаче ЕВН ЕР е имало право да състави тези протоколи само в присъствието на свидетели, които да ги подпишат след това в удостоверение на това обстоятелство и чийто имена да бъдат вписани в този протокол – изискване на чл.63 ал.2 от ОУ на ЕВН ЕР. Действително в протоколите има име и подпис на свидетели, присъствали на отразената в тях проверка, но няма данни да е спазено изискването на чл.63 ал.3 от ОУ на ЕВН ЕР. По делото няма данни протоколите да са изпратени на абоната, от което не може да се приеме, че те са съставени по реда и при спазване на ОУ на ЕВН ЕР. При това положение, тези протоколи не могат да бъдат противопоставени на ищеца, защото представляват само неподписани от него частни свидетелстващи документи, в които са удостоверени изгодни за ответника факти, които поради това тези протоколи не доказват. / Решение № 166 от 17.04.2015г. по възз.гр.д. № 1138/2015 по описа на ОС- Стара Загора/.

 

С оглед изложеното следва да се приеме, че не е осъществен фактическият състав, пораждащ правото на ответника да коригира сметката на ищеца-клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел.енергия, тъй като краен снабдител не е изпълнил задълженията си по чл.98а, ал.2, т.6 от ЗЕ да издаде и публикува нови Общи условия, чието съдържание да отговаря на тези законови изисквания, доколкото в заварените Общи условия липсва регламентиран ред за уведомяване на клиента, при наличие на основание за корекция. Съдът намира, че ответникът не доказа основанието на отричаното от ищеца вземане, поради което искът се явява основателен и следва да бъде уважен. 

 

Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

 

Въззивника следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия направените по делото разноски пред въззивната инстанция в размер на 300 лева.

 

Водим от горните мотиви, съдът

 

Р   Е   Ш   И  :

 

ПОТВЪРДЖАВА решение № 219/18.05.2017 г. постановено по гр. д. № 723/2017 г. по описа на Районен съд – Стара Загора.

 

ОСЪЖДА “ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД, гр. Пловдив, с ЕИК:123526430, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.”Христо Г. Данов” № 37 да заплати на И.Е.Ш. ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, офис 45 сумата от 300 лева /триста лева/, представляваща разноски пред настоящата инстанция.

 

Решението е окончателно не подлежи на обжалване.

 

 

                                              

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         

 

 

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ:1.                                       

 

 

 

                                                                            2.