Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

346                                                   27.10.2017 г.                              гр.Стара Загора

 

 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,              І  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и седми септември                         две хиляди и седемнадесета година  

В публичното заседание в следния състав:

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАНИЕЛА  ТЕЛБИЗОВА - ЯНЧЕВА

                                                                      

ЧЛЕНОВЕ:МАРИАНА МАВРОДИЕВА

 

                                                                                  НИКОЛАЙ УРУКОВ                                                                                                                                                              

Секретар ПЕНКА ВАСИЛЕВА

Прокурор…………………….

Като разгледа докладваното от съдията - докладчик МАВРОДИЕВА

въззивно гражданско дело N  1277 по описа за 2017 година.

           

Производството е образувано по въззивна жалба на А.  С.С. чрез адв. В.Ц. против решение № 233 от 13.03.2017 г., постановено по гр.дело № 2029/2016 г. по описа на Старозагорския районен съд, в частта му, с която се отхвърля иска й за осъждане на Р.Н.Т. да й заплати сумата от 5 400 лв., представляваща неплатено наемно възнаграждение за периода от 01.05.2013г. до 27.04.2016г., за ползваните под наем недвижими имоти - жилище, апартамент, находящ се в гр. Стара Загора, ул. … № …, ап…., ведно с принадлежащото му мазе и гараж, находящ се в гр.Стара Загора, ул. … № …, по силата на договор за наем от 12.04.2010г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 28.04.2016г. до окончателното плащане, като неоснователен.  Присъдени са разноски, съразмерно на уважената и отхвърлената част от исковете.

 

Въззивницата е останала недоволна от постановения съдебен акт в посочената част. Намира, че неправилно първоинстанционният съд приел, че след като от доказателствата по делото бил изключен представения от нея писмен документ, с който се установявал размера на наемното възнаграждение, то този размер не можело да бъде доказан с други доказателствени средства или този размер не се доказвал от събраните в хода на производството доказателства. Излага подробни съображения и моли съдът да отмени обжалваното решение на първоинстанционния съд и да постанови друго по съществото на спора, с което да уважи предявения иск, ведно със съответните разноски.

 

Въззиваемият Р.Н.Т. оспорва въззивната жалба като неоснователна и недоказана. Счита, че решението на първоинстанционния съд е  законосъобразно, процесуално издържано и постановено в съответствие с процесуалните правила, материалния закон и доказателствата по делото. Излага съображения и моли съдът да остави жалбата без уважение и да потвърди решението на първоинстанционния съд, както и да му присъди направените разноски.

Съдът, като обсъди направените в жалбите оплаквания и становищата на  страните, предвид събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Производството е по предявени искове от А.С.С. против Р.Н.Т. с правно основание чл. 232 ал. 2 и чл. 233 ал. 1 от ЗЗД.

В уважената част относно исковете по чл.233, ал.1 и чл.232, ал.2 ЗЗД за присъдените разноски за имота, съдебното решение като необжалвано е влязло в сила.

Ищцата твърди в исковата си молба, че на 12.04.2010г. в гр. Стара Загора с ответника сключили договор за отдаване под наем на собствения й недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се в гр.Стара Загора, ул. „…” № …, ап. …, заедно с принадлежащото към апартамента мазе и гараж, находящ се в гр. Стара Загора, ул. „…” № …, по силата на който наемателят - ответник, се задължил да заплаща месечен наем в размер на 150 лв., платим до 15-то число на всеки месец. Договорът за наем бил сключен без определен срок. Описаните в договора недвижими имоти били предадени на наемателя - ответника, който ги държал и ползвал до настоящия момент. Въпреки поетите задължения, за времето от датата на сключване на договора за наем досега, наемателят не заплащал уговорения с договора наем. Многократно били отправяни устни и писмени покани до ответника за заплащане на дължимия наем. Отказът на ответника да уредят отношенията си и да заплати дължимите суми мотивирал ищцата да предприеме действия за едностранно прекратяване на договора, като на основание чл. 4 от него отправила едностранно едноседмично предизвестие за прекратяване на същия, поради разваляне. Към настоящия момент ответникът дължал наем за периода от 01.05.2013г. до завеждане на делото в общ размер на 5 400 лв. Моли съдът да постановите решение, с което да осъди ответника да заплати на ищцата сумата от 5 400 лв., представляваща неплатено наемно възнаграждение за периода от 01.05.2013г. до датата на подаване на исковата молба, за ползваните под наем недвижими имоти - жилище, апартамент, находящ се в гр. Стара Загора, ул. "…" № …, ап…., ведно с принадлежащото му мазе и гараж, находящ се в гр. Стара Загора, ул. „…” № …, дължим по силата на сключения договор за наем от 12.04.2010г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане. Ответникът оспорва исковете като недопустими, неоснователни и недоказуеми – незаконосъобразни. Сочи се, че договорът, предоставен от ищцата, бил нелегитимен и делото било заведено от нелегитимната страна, защото апартаментът и гаражът били съсобствени. В договора не било упоменато, че майката на ищцата упълномощила дъщеря си да сключи договор между тях /като собственички/ и ответника. Това станало без съгласието на майката. Следователно А.С. с представения договор се явявала нелегитимна страна в съдебния спор. Действително наемно правоотношение между страните нямало. Представеният договор бил нелегитимен и манипулиран за нуждите на настоящото дело. Липсвало вписаното допълнително споразумение /в празното поле над подписите/. Сочи се, че в продължение на 16 години страните живели на семейни начала. C личен труд и материални средства ответникът се грижел за ищцата и сина и от 3-годишен до навършване на пълнолетие. Писменият договор бил изготвен от ищцата за пред майка й, за да позволи присъствието на ответника в апартамента, тъй като тя проявявала негативно отношение спрямо съвместното им съжителство. Средствата, които изразходвал и полаганият труд за семейството и имотите им надвишавали многократно сумата от 150 лева, вписана в договора за наем. Поради фиктивния договор между страните, ищцата не давала разписки срещу тази сума. През този период на съвместно съжителство, в продължение на 10- 11 години, ищцата и детето и живеели в жилището на ответника в гр. Стара Загора ул. „…" . След смъртта на баща й се преместили да живеят в апартамента, собственост на ищцата и майка й. Със съгласието на ищцата вещите на ответника от жилището, което обитавали, били преместени в процесния апартамент на ул. „…" № …и гараж на ул. „…" № …. До 2013 година, докато живеели нормално като семейство, нямало никакви проблеми за това, че вещите му се намирали в описаните имоти. По настояване на ищцата, в договора за наем на процесния имот, като допълнително споразумение бил вписан собственоръчно от нея фактът, че ответникът й предал сумата от 10 000 щатски долара, която сума й била спешно необходима и получена, като ищцата писмено изразила, че сумата ще бъде върната на ответника и същият щял да може да ползва необезпокояван процесния имот. Впоследствие отношенията се влошили, ответникът бил изгонен от жилището, независимо от предоставените средства от 10 000 щатски долара, които не му били върнати. В апартамента на ул. "…" …останали много негови вещи, документи /задграничен паспорт, ловен билет и други ценни документи и предмети/, умишлено задържани и някои ползвани от ищцата. През спорния близо 3-годишен период не бил получавал покана за освобождаване на помещенията и за дължим наем. С настоящия иск се упражнявало изнудване спрямо него, тъй като през това време бил лишен от реално ползване на процесния имот, било прекъснато електрическото захранване по искане на ищцата. Ответникът нямал възможността да изнесе вещите си своевременно, тъй като ищцата поставила допълнителен ключ, с който само тя разполагала. В апартамента и гаража непрекъснато слагала и свои вещи. Счита че искът е незаконосъобразен, тъй като не отговарял на правните норми на ЗЗД. Моли иска да се отхвърли.

 

Предявеният иск е с основание сключен договор за наем между страните от 12.04.2010г., приложен към исковата молба, в заверено от ищцата ксерокопие. В хода на производството ищцата не е представила оригинала на договора за наем и в съдебно заседание на 09.12.2016г., на основание чл. 183 от ГПК, представеният от ищцата препис от договора за наем е изключен от доказателствата по делото.

 

Действително, за договора за наем не е предвидена форма за действителност, но исковете почиват на конкретен писмен договор за наем, на който се позовава ищцата и който се явява тяхно основание. От друга страна, самият ответник е представил с отговора последна страница на договор за наем, а и в пледоарията си изразява желание да освободи имотите и заявява, че тази претенция е основателна.

В приложената по делото пр. преписка № 6037/2013г. на РП – Стара Загора, в сведение от ответника от 21.01.2014г. /л. 28/, същият е заявил, че живее на адрес: гр. Стара Загора, ул. „…” № …, ап. …, съгласно договор за наем с ищцата, като ползва мазето и гаража, намиращ се на адрес: гр. Стара Загора, ул. „…” № …. Тези обяснения на ответника са годно доказателствено средство в настоящия процес и имат материална доказателствена сила, тъй като съдържат неизгодни за издателя си факти, а именно – признанието за съществуване на наемно правоотношение между страните относно процесните апартамент, гараж и мазе. Предвид това, съпоставено и със събраните гласни доказателства – показанията на свидетелите С.К. и С.И., съдът приема за доказано съществуването на наемно правоотношение между страните за апартамента, гаража и мазето. Съдът кредитира показанията на тези свидетели, тъй като те кореспондират по между си, почиват на непосредствени впечатления и не се опровергават от останалите, събрани по делото доказателства. От показанията на свидетеля З.С. се установява, че ответникът е полагал грижи за сина на ищцата – в периода 1991 – 1994г., което не е пряко относимо към предмета на делото. А показанията на свидетеля А.А. са твърде неконкретни – за място и време. Не е от значение за действителността на наемен договор, дали наемодателят е собственик на имота.

Предвид изключването на писмения договор за наем, представен в заверен от ищцата препис от доказателствата по делото, тъй като в с.з. на 09.12.2016г. пълномощникът на ищцата е направил искане за даване възможност за доказателствени искания за установяване размера на договорения наем, по което съдът е пропуснал да се произнесе, въззивната инстанция е допусната гласни доказателства.

От събраните по делото гласни доказателства- показанията на свидетелите П.М. и Е.П., съответно колежка и приятелка на ищцата се установява, че договорът за наем е бил сключен за 150 лв. месечно. Установява си също, че от ищцата чували, че ответникът не плащал нито наем, нито сметките.

Въззивната инстанция намира, че следва да кредитира с доверие показанията на двете свидетелки, разпитани във въззивното производство, относно размера на дължимия по договора от 12.04.2010г. наем, тъй като самият ответник в отговора си заявява, че средствата, които изразходвал и трудът, който полагал за семейството и за имотите надвишавал многократно сумата от 150 лв., вписани в договора за наем.  Тези му твърдения в отговора, представляват признание на предявения иск за заплащане на дължимата наемна цена по договора.

Възраженията на ответникът за даване на заем на ищцата на сума от 10 000 лв., както и за симулативност на сключения договор за наем за пред майката на ищцата са останали недоказани по делото от събраните доказателства.

 

С оглед на изложените съображения, въззивната инстанция намира, че предявения иск за осъждане на ответника да заплати на ищцата наемната цена от общо 5 400 лв. е основателен и като такъв, следва да бъде уважен.

 

Предвид изложените съображения, въззивната инстанция намира, че въззивната жалба на А.С.С. е основателна. Решението на районния съд следва да бъде отменено в частта, в която е отхвърлен предявения иск за сумата 5400 лв., както и в частта относно присъдените разноски. Вместо това следва да бъде осъден ответника да заплати на ищцата сумата от 5400 лв., представляваща неплатено наемно възнаграждение за периода от 01.05.2013г. до 27.04.2016г., за ползваните под наем недвижими имоти - жилище, апартамент, находящ се в гр. Стара Загора, ул. "…" № …, ап…., ведно с принадлежащото му мазе и гараж, находящ се в гр.Стара Загора, ул. „…” № …, по силата на договор за наем от 12.04.2010г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 28.04.2016г. до окончателното плащане.

            С оглед на изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, съдът намира, че претенцията на ищцата за разноски е основателна в пълния им размер за първата инстанция и втората инстанция -общо 831.96 лв., от които 723.96 лв. възнаграждение за един адвокат за двете инстанции и 108 лв. държавна такса за въззивното производство,  съобразно представени доказателства и списък.

Водим от горните мотиви, Окръжният съдът

Р Е Ш И : 

ОТМЕНЯ решение № 233 от 13.03.2017 г., постановено по гр.дело № 2029/2016 г. по описа на Старозагорския районен съд, в обжалваната част, с която е отхвърлен предявения иск за сумата 5400 лв., както и в частта относно присъдените разноски, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

 

ОСЪЖДА Р.Н.Т., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на А.С.С.,  ЕГН **********,*** сумата от 5400 /пет хиляди и четиристотин/ лв., представляваща неплатено наемно възнаграждение за периода от 01.05.2013г. до 27.04.2016г., за ползваните под наем недвижими имоти - жилище, апартамент, находящ се в гр. Стара Загора, ул. „…“ № …, ап…., ведно с принадлежащото му мазе и гараж, находящи се в гр.Стара Загора, ул. „…“ № … по силата на договор за наем от 12.04.2010г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 28.04.2016г. до окончателното плащане.

 

ОСЪЖДА Р.Н.Т., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на А.С.С.,  ЕГН **********,***, сумата от 831.96  лв. / осемстотин тридесет и един лв. и 96 ст./, представляващи направените по делото разноски.

 

Решението може да се обжалва пред ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК.    

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: