Р Е Ш Е Н И Е

 

347                                              27.10.2017 г.                          гр.Стара Загора

 

 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,    І  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и седми септември               две хиляди и седемнадесета година

В публичното заседание в следния състав:

 

                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

 

                              ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА

                  

                                                    НИКОЛАЙ УРУКОВ

 

Секретар ПЕНКА ВАСИЛЕВА

Прокурор…………………….

Като разгледа докладваното от съдията - докладчик МАВРОДИЕВА въззивно гражданско дело N 1280 по описа за 2017 година.

        

Производството е образувано по въззивна жалба на С.Д.Г. чрез адв. К.Е. против решение № 35 от 05.05.2017г., постановено по гр.дело № 579/2916г. по описа на Радневския районен съд,с което се отхвърлят като неоснователни предявените от С.Д.Г. срещу Рудник „Трояново-север", с. Ковачево, община Раднево, клон на „Мини Марица-изток" ЕАД, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. чл. 225 от КТ и чл. 224, ал. 1 КТ, за признаване за незаконно на наложеното със заповед № 4 от 07.10.2016 г. дисциплинарно наказание „уволнение" и за отмяна на заповедта, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „работник мини - смазочник Ре 1200", за присъждане на обезщетение за оставането без работа поради уволнението в брутен размер на 9136.15 лв. за периода от 18.10.2016 г. до 18.04.2017 г. и за присъждане на обезщетение в размер на 2689.63 лв. за неизползван платен годишен отпуск в размер на 42 дни; осъден е ищеца да заплати на ответника  разноски - юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лева и 60 лв. разноски за възнаграждение на вещо лице.

Въззивникът счита, че решението на първоинстанционния съд е незаконосъобразно, неправилно и несправедливо, като съдът се произнесъл избирателно по събраните по делото доказателства. Излага подробни съображения. Моли съдът да отмени първоинстанционното решение и вместо него да постанови ново, с което да отмени  обжалваната заповед на управителя на рудник „Трояново – север” като незаконосъобразна, т.е. да признае уволнението за незаконосъобразно, да го възстанови на предишната му работа, да осъди  ответното дружество да му заплати сумата 9136.15 лв., за периода от 18.10.2016 г. до 18.04.2017 г. на основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ, ведно със законната лихва от завеждане на делото – 09.11.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, както и да му присъди направените разноски пред двете съдебни инстанции.

Въззиваемият рудник „Трояново - север” – с. Ковачево, клон на „Мини Марица – изток” ЕАД – гр. Раднево, чрез юрисконсулт К.К.  оспорва изцяло въззивната жалба като неоснователна. Намира, че решението на първоинстанционния съд е правилно – постановено в съответствие с материалния закон, обосновано е с оглед събраните по делото доказателства, както и не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Излага подробни съображения. Моли съдът да потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно, както и да му присъди направените разноски пред въззивната инстанция.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и становищата на страните, предвид събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

 

Предявени искове за отмяна на уволнение, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за оставане без работа, поради незаконното уволнение, с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3, във вр. чл.225 от КТ и иск за заплащане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск  с правно основание чл.224 КТ.

Ищецът твърди в исковата си молба, че на 02.06.2014 г. започнал работа в ответното дружество по трудов договор № 122/21.05.2014 г., по който заемал длъжността „работник мини - смазочник Ре 1200" в отдел 18 - участък РТНК-2, звено 5 -Багер Ре 1200 № 233. Твърди, че получил заповед за дисциплинарно уволнение, с която бил прекратен трудовият му договор. Твърди, че знаел, че бил в платен годишен отпуск, но през месец август не получил авансовото си плащане, уговорено в трудовия договор. Тъй като не се чувствал добре помолил третото лице С.Р.С. да занесе на работодателя болничните му листи и да попита защо не си получил авансовото трудово възнаграждение за ползвания от него платен годишен отпуск. Твърди, че в рудника му отговорили, че не бил в отпуск и управителят наредил да бъде уволнен. Това му било разказано от лицето Сяро Сяров, който уговорил среща с управителя на рудника. В началото на месец септември С.С. отишъл на срещата с управителя на рудника, като носил в себе си молба за отпуск от ищеца и писмени обяснения за неявяването му на работа. След като разбрал за какво ще се говори, управителят на рудника Б. казал на С. да предаде на ищеца да отиде да си пусне молбата за напускане, тъй като ще го уволни, защото не му трябвали работници, които боледували. Твърди, че на 18.10.2016 г. отишъл в рудника да си представи болничните листи и в отдел „Труд и работна заплата" му съобщили, че имало издадена заповед за дисциплинарно уволнение, която му била изпратена по пощата. Тогава се върнал в дома си в гр. Нова Загора, където получил писмото със заповедта за уволнение, след което отново се върнал в рудника, тъй като трябвало да му напишат датата на връчване на заповедта за уволнение. Счита, че управителят на рудника не бил компетентен да го уволни и че не била спазена процедурата за налагане на дисциплинарни наказания, тъй като не му била дадена възможност да представи писмени обяснения и не му била връчена заповедта. Твърди, че не били спазени изискванията за форма и съдържание на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, липсвали мотиви за налагане на наказанието в заповедта. Твърди, че не можело да се издаде заповед за прекратяване на ТПО преди издаването на заповед за налагане на дисциплинарно наказание. Иска от съда да постанови решение, с което да признае за незаконно уволнението му и да отмени заповедта, с която същото е наложено, да го възстанови на заеманата преди уволнението длъжност, както и да осъди ответното дружество да му заплати обезщетение в брутен размер на 9136.15 лв. /след допуснато изменение на иска чрез увеличаване на неговия размер/ за периода от 18.10.2016 г. до 18.04.2017 г., както и обезщетение в размер на 2689.63 лв. /също след допуснато изменение на иска чрез увеличаване на неговия размер/ за неизползван платен годишен отпуск в размер на 42 дни, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до изплащане на вземането. Ответникът Рудник „Трояново-север", с. Ковачево, клон на „Мини Марица-изток" ЕАД, гр. Раднево взема становище за неоснователност и недоказаност на предявените искове. Счита, че управителят на рудника имал нужната компетентност за налагане на дисциплинарното наказание, както и че била спазена процедурата по налагане на дисциплинарното наказание „уволнение". Твърди, че ищецът не бил на работа на дати 25.07.2016 г., 26.07.2016 г., 03.08.2016 г., 05.08.2016 г., 07.08.2016 г., от 09.08.2016 г. до 23.08.2016г.  Сочи, че ищецът бил отпуск за временна неработоспособност в периода от 28.07.2016 г. до 02.08.2016 г., за което в нарушение на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза не уведомил работодателя. Твърди, че многократно ищецът бил търсен по телефон от ръководителя си Й.Й. и от Г.П., но не отговарял на посочения от него телефон, поради което Й.Й. подал доклад до управителя на рудника. Въз основа на доклада на ищеца било изпратено писмо за искане на обяснения за неявяването му на работа. Писмото било изпратено с обратна разписка, но не било потърсено от ищеца, поради което счита, че било налице виновно поведение на ищеца по чл. 193, ал. 3 КТ, препятстващо събирането на неговите обяснения. Твърди, че успоредно с изпратеното писмо за обяснения, работникът Й. посетил адреса на ищеца в гр. Нова Загора, където не открил никого. Твърди, че заповедта била издадена в необходимата форма и съдържание, съдържала мотиви за налагане на наказанието. Иска от съда да отхвърли исковете като неоснователни и недоказани.

С протоколно определение от 09.02.2017 г.  на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК са обявени за признати и ненуждаещи се от доказване фактите относно сключеният между страните трудов договор № 122/ 21.05.2014 г., по който ищецът е заемал длъжността „работник мини - смазочник Ре 1200"; връчената на ищеца на 18.10.2016 г. заповед № 4/ 07.10.2016 г. на управителя на рудника, с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение" и е прекратено трудовото му правоотношение.

Заповедта, с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание "уволнение",  е  редовна  от  външна  страна,  съдържа  изискуемите  от  закона реквизити. Посочено е нарушението, кога е извършено, по кой текст от КТ съставлява нарушение на трудовата дисциплина, подписана е от носителя на дисциплинарна власт - управителят на ответното дружество - работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ. Направеното в исковата молба възражение, че управителят на ответното дружество не е компетентен да извърши уволнението е неоснователно. Съгласно §1, т.1 от ДР на КТ „Работодател" е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение. Съгласно §1, т.2 от ДР на КТ „Предприятие" е всяко място - предприятие, учреждение, организация, кооперация, заведение, обект и други подобни, където се полага наемен труд. Видно от трудовия договор на ищеца № 122 от 21.05.2014г. , същият е сключен с управителя на Рудник „Трояново – север“, с. Ковачево, общ.Раднево. Ето защо, въззивната инстанция приема, че ответният рудник като клон на ЮЛ е негово поделение и същевременно е предприятие, в което се полага наемен труд и като такова самостоятелно наема работници и служители по трудово правоотношение. В този смисъл рудникът се явява работодател на ищеца, а управителят на рудника като негов представляващ е носителят на работодателска компетентност, в това число и на дисциплинарна власт.

Заповедта е съставена в изискуемата от закона писмена форма.  Посочен е нарушителя  С.Д.Г., изложени са  обстоятелства относно извършеното от ищеца нарушение на трудовата дисциплина, датите на неявяване на работа, без да представи оправдателен документ за отсъствието си, т.е. заповедта е мотивирана. Посочено е наложеното наказание и законният текст, въз основа на който е наложено същото. Поради това възражението на ищеца, че не са спазени изискванията за форма и съдържание на заповедта и липса на мотиви е неоснователно.

Неоснователно е възражението на ищеца, че не може да се издаде заповед за прекратяване на ТПО, преди издаването на заповед за налагане на дисциплинарно наказание. Обикновено в практиката се е наложило да се издаде заповед за налагане на дисциплинарното наказание, след което с втора заповед се прекратява ТПО. В тези случаи ТПО се прекратява с връчването на първата заповед за налагане на дисциплинарното наказание „уволнение", което следва пряко от разпоредбата на чл. 195, ал. 3 КТ. Съгласно чл. 128а, ал. 3 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е длъжен да издаде заповед за уволнение или друг документ, с който се удостоверява прекратяването му. Втората заповед само констатира настъпилото прекратяване на ТПО и е за яснота между страните по трудовоправната връзка, съответно е изпълнение на законово задължение на работодателя да констатира прекратената трудовоправна връзка. В настоящия случай в една заповед се съдържат двата елемента — налагане на дисциплинарното наказание „уволнение" и прекратяване на ТПО. Както се посочи прекратяването на ТПО е законна последица на самото дисциплинарно наказание „уволнение" и не е необходимо отделно прекратяване на ТПО, извън присъщото на дисциплинарното наказание „уволнение". Затова оспорената заповед съответства на разпоредбите на чл. 195, ал. 3 КТ и чл. 128а, ал. 3 КТ.

По делото е представено писмо изх. № РД-17-643 от 26.08.2016 г. на управителя на ответното предприятие /л.41 от делото на РС/, с което на ищеца С.Д.Г. на основание чл. 193, ал. 1 от КТ са поискани обяснения за отсъствията от работа на дати 25.07.2016 г., 26.07.2016 г., 03.08.2016 г., 05.08.2016 г., 07.08.2016 г., от 09.08.2016 г. до 23.08,2016 г., без представен оправдателен документ. Видно от представената обратна разписка /л.95 по делото на РС/ с индивидуален номер ИД-Р8-6264-0007Ш-У писмото е изпратено на ищеца на адрес гр. Нова Загора, Ж.К. Загоре 2, вх. В, ет. 5, ап. 45, който е постоянният адрес на ищеца, съгласно лична карта /л.91/. Този адрес е посочен от самия ищец за кореспонденция в трудовоправната документация, находяща се в трудовото му досие, приложено по делото. Видно от писмо от Пощенска станция Нова Загора до ответника от 16.01.2017г. /л.147/, пощенската пратка не е потърсена от ищеца. Пратката е получена в ПС Нова Загора на 08.09.2016 г., но получателят не е намерен на адреса и пощальонът е оставил в пощенската кутия известие с покана получателят да се яви в ПС за получаване на пратката. Повторно известие е пуснато в пощата на ищеца на 15.09.2016 г. и след изтичане на 20-дневен срок е върната на подателя на 27.09.2016 г.

От показанията на св. Г.П. се установява, че ищецът е търсен от нея лично на предаден й телефон от негов колега два пъти в края на месец юли 2016 г. От показанията на св. Й.Й. се установява, че се срещнал с лицето С.Р.С., който му се представил за дядо на ищеца и му носил болничен лист, като му предал да каже на ищеца да дойде на място да се разберат. Тъй като нямал никаква връзка с ищеца намерил от негов колега Иван телефонния му номер, на който му звънял двукратно, но никой не отговорил. Свидетелят Й. дори ходил до къщата на неговия дядо С.С. в гр. Нова Загора, за да се информира къде може да е ищеца. При това положение е видно, че работодателят е направил опити да издири ищеца, за да му иска обяснения по реда на чл. 193 КТ за неявяването му на работа.

Въззивната инстанция напълно споделя изводът на районния съд, че липсата на обяснения по чл. 193, ал. 1 КТ, дължащи се на неглижирането от страна на уволненото лице, не могат да се вменят като нарушение на закона от работодателя при реализиране на дисциплинарната отговорност и издаване на заповедта за уволнение. Още повече, че с продължителното отсъствие на работника, работодателят обективно е бил препятстван да изпълни задължението си за изискване на обяснения. Виновно поведение у работника по смисъла на чл. 193, ал. 3 КТ е налице, когато по какъвто и да било начин, без извинителна причина, работникът не приеме или се постави в невъзможност да получи писменото искане на работодателя за даване на обяснения, като например: откаже да го приеме, когато то му се връчва лично; откаже да получи или не предприеме действия за получаване на пощенската пратка, съдържаща писменото искане на работодателя, макар пощата да е удостоверила доставянето й на адреса, посочен от работника или служителя; промени или отсъства от този адрес, без да уведоми работодателя си за това и пр. Разпоредбата на чл. 193, ал. 3 КТ е приложима във всички случаи, когато работодателят е поставен в невъзможност да поиска обяснения на служителя/работника, в това число и когато работникът не може да бъде намерен на адреса, който е съобщил на работодателя си, не се е явил да получи препоръчана пратка, съдържаща искане за даване на обяснения; или по какъвто и да е начин е осуетил възможността изявлението на работодателя с искане за обяснения да достигне до него. В този смисъл е налице задължителна съдебна практика, постановена по реда на чл.290 ГПК -решение № 257 от 22.05.2012 г. по гр.д. № 985/2012 г. на ВКС, IV ГО и решение № 137 от 02.03.2010 г. по гр.д. № 20/2009 г. на ВКС, IV ГО.

Ето защо в случая следва да намери приложение нормата на чл. 193, ал. 3 КТ. От изложените по – горе съображения следва, че не е налице нарушение на разпоредбата на чл. 193 от КТ от страна на работодателя, тъй като ищецът сам се е поставил в невъзможност да получи искането за даване на обяснения.

С оглед на събраните по делото доказателства, въззивната инстанция намира, че ищецът С.Д.Г. е извършил вмененото му във вина нарушение, както е описано в процесната заповед, а именно, че на дати 25.07.2016 г., 26.07.2016 г., 03.08.2016 г., 05.08.2016 г., 07.08.2016 г., от 09.08.2016 г. до 23.08.2016 г. не се е явил на работа без основателна причина и без представен оправдателен документ. Така описаното поведение представлява нарушение на трудовата дисциплина съгласно чл. 187, т. 1 КТ и чл. 126, т. 1 КТ -неявяване на работа.

Съгласно чл. 190, ал. 1, т. 2 от КТ дисциплинарно уволнение може да се налага за неявяване на работа в течение на два последователни работни дни. Макар, че визираните в чл. 190, ал. 1 от КТ нарушения на трудовата дисциплина са тежки такива, при всеки случай на дисциплинарно нарушение следва да се съобразяват критериите по чл. 189, ал. 1 от КТ относно тежестта на нарушението. Тежестта на конкретното нарушение следва да се преценява с оглед обстоятелствата, свързани с   дисциплинарното нарушение, значимостта на неизпълнените трудови задължения, настъпилите или възможните неблагоприятни последици за работодателя, съпътстващите нарушението обстоятелства, както и субективното отношение на работника/служителя към конкретното неизпълнение и отношението му към трудовия процес. Законосъобразността на дисциплинарното уволнение се преценява и с оглед на поведението на санкционирания служител.

Относно тежестта на извършеното от ищеца нарушение и съответствието на наложеното дисциплинарно наказание по смисъла на чл. 189, ал. 1 от КТ, съдът намира, че работодателят законосъобразно е преценил тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на ищеца С.Д.Г.. От показанията на свидетелите П. и Й. и от представените писмени доказателства се установява, че ищецът е бил включен в графиците за работа, но не се е явил на работа на дати 25.07.2016 г., 26.07.2016 г., 03.08.2016 г., 05.08.2016 г., 07.08.2016 г., от 09.08.2016 г. до 23.08.2016 г.  Поведението на ищеца да не се яви работа не е еднократно. Установи се, ищецът не е явил на работа и в други дни и е представил по – късно извинителни документи. За дните от 28.07.2016 г. до 02.08.2016 г., ищецът е представил болничен лист в нарушение на заповед № ЗБУТ-05-72/01.07.2016 г. и в нарушение на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза, уреждаща задължение на осигуреният да представи болничния лист или да уведоми работодателя до два работни дни от издаването му.

Следва да се отчете и поведението на ищеца, който въпреки създалата се ситуация с неявяването му на работа, не се е явил при работодателя, а е изпратил друг човек – С.С. да разговаря с управителя на рудника, в това число и да занесе молба за отпуск за предходен период.

Съдът намира, че неявяването на работа без основателна причина винаги дава отрицателно отражение върху трудовия процес и нарушава трудовата дисциплина в предприятията. Следва да се отчете, че заеманата преди уволнението длъжност на ищеца „работник мини-смазочник Ре 1200" изисква повишена отговорност и стриктно спазване на трудовата дисциплина, в това число на правилата за безопасност, а тяхното нарушаване има тежки негативни последици за трудовия процес.

Тъй като ищецът не е уведомил прекия си ръководител за това, че ще отсъства от работа през тези дни, това препятства правилното организиране на трудовия процес, особено като се вземе предвид и даваните нощни смени от ищеца. Такова поведение не може да се толерира, особено в предприятия като ответното, където се полага труд при условия на завишени рискове за работниците и служителите и спазването на трудовата дисциплина е изключително важна, с оглед избягване настъпването на трудови злополуки и други вредни последици за работниците и служителите.

С оглед на изложеното и установените по делото обстоятелства, съдът намира, че правилно работодателят е наложил най-тежкото наказание - дисциплинарно уволнение. Наложеното с процесната заповед дисциплинарно наказание "уволнение" съответства на тежестта на извършеното нарушение на трудовата дисциплина.

Ето защо, съдът намира, че наложеното на ищеца дисциплинарно наказание „уволнение" е законосъобразно, а предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за отмяната му е неоснователен и следва да се отхвърли.

Отхвърлянето на иска с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ обуславя неоснователност на иска за възстановяване на работа, поради което този иск също следва да бъде отхвърлен.

Отхвърлянето на иска, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ обуславя неоснователност на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225 от КТ за заплащане на обезщетение за времето на оставане без работа поради уволнението.

Не се спори по делото, че ищецът не е използвал платен годишен отпуск за 2015г. – 19 дни и за 2016г. – 19 дни. Няма данни по делото ищецът да е ползвал реално този отпуск. Ето защо към датата на прекратяване на трудовия договор ищецът има право съгласно чл. 224, ал. 1 КТ на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в общ размер на 38 дни за 2015 г. и 2016 г.

Съгласно ал. 2 на чл. 224 КТ обезщетението по предходната алинея се изчислява по реда на чл. 177 към деня на прекратяването на трудовото правоотношение. Трудовият договор е прекратен на 18.10.2016 г., а последният месец с отработени от ищеца най-малко 10 работни дни е месец юли 2016 г., поради което за база при изчисление на обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ следва да се вземе в среднодневното брутно трудово възнаграждение на ищеца за месец юли 2016 г. От заключението по СИЕ, е видно, че на ищеца през месец октомври 2016 г. е начислено обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ в общ брутен размер на 2795.42 лв. /л.176/ и останала нетна сума за получаване в размер на 2515.88 лв., което е изплатено на ищеца по банков път на 22.11.2016 г. Поради изложеното следва да се отхвърли и този иск като неоснователен.

Оплакванията на въззивника във въззивната му жалба, съдът намира за неоснователни, доколкото районният съд е дал отговор по всички заявени в исковата молба съображения за незаконосъобразност на обжалвана заповед за уволнение.

Въвеждането с въззивната жалба на нови съображения за незаконосъобразност е недопустимо. В този смисъл не следва да се обсъжда твърдението на въззивника, че работодателят не е спазил изискванията на чл.333 КТ за предварително разрешение на инспекцията по труда и на синдикалната организация, съгласно действащия КТД. Още повече, че тъй като пред първата инстанция такова оплакване не е заявено, не са събирани доказателства в тази връзка. 

Неоснователно е оплакването на въззивника, че тъй като обезщетението за неползван платен годишен отпуск било изплатено от работодателя по банков път след завеждане на делото, то този иск бил основателен.  Съгласно разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК, съдът следва да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение на спорното право. Ето защо, следва да се вземе предвид, че обезщетението по чл.224 КТ е изплатено, което води до неоснователност и този иск. 

Предвид изложените съображения, съдът намира, че въззивната жалба е неоснователна. Решението на Радневския районен съд като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

        

         Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

Р    Е    Ш    И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 35 от 05.05.2017г., постановено по гр.дело № 579/2916г. по описа на Радневския районен съд.      

 

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните основания по чл.280, ал.1 от ГПК.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      

 

 

 

 

         ЧЛЕНОВЕ: