Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 321                                          16.10.2017г.                      град Стара Загора

 

                                В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

С.Т ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, II състав

В открито съдебно заседание

на деветнадесети септември 2017 година

в следния състав :                       ПРЕДСЕДАТЕЛ : РУМЯНА ТИХОЛОВА                                              

                                       ЧЛЕНОВЕ :        ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

                                                                            СВИЛЕН ЖЕКОВ

секретар Пенка Василева,

като разгледа докладваното от съдията- докладчик ЗЛАТЕВ,

въззивно гражданско дело № 1284 за 2017г. по описа на съда,

за да се произнесе взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл.258273 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК и във вр. с чл.33, ал.2 от ЗС.

 

Въззивното съдебно производство е образувано въз основа на въззивна жалба от ищеца- М.С.К. от гр.С.против Решение № 360/24.04.2017г. по гр.д.№ 2295/2016г. по описа на РС- С., с което е отхвърлен изцяло иска му по чл.33, ал.2 от ЗС против тримата ответници, като непълно неоснователен и недоказан. Въззивникът твърди, че атакуваното Решение на РС е изцяло неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалните закони, процесуалните процедури и задължителната съдебна практика на ВКС, тъй като РС бил сезиран с иск с по чл.33, ал.2 от ЗС, за допускане на изкупуване в полза ищеца/въззивник/ на продадените с нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 112, том II, рег.№ 3397, дело № 229/2016г. по описа на Нотариус- Д. Н.- С. с рег.№ .от регистъра на НК, 1/4 идеални части от поземлен имот с идентификатор № 68850.503.231 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.С., с адм.адрес в гр.С., кв.”В.”, бул.”М. М. К.” № .. Твърди, че за да обоснове застъпеното в иска потестативно право на изкупуване, той се е позовал на частична нищожност на този договор за покупко- продажба на недвижимия имот в частта му, в която наред с процесиите 1/4 ид.ч. от поземления имот е било прехвърлено и правото на собственост върху намиращата се в него отделна СГРАДА с идентификатор № 68850.503.231.2, поради невъзможен предмет. Заявява, че посочената сграда е била „погинала“ не само към момента на извършване на сделката, а и в един доста ранен период от време преди това, като същата е започнала да се самосрутва още в края на 80- те години на XX век, поради старост и безстопанствено отношение на собствениците й. Заявява, че нейни остатъци частично били налични на терена до началото на XXI век, когато при изкопни работи по повод строеж в съседния северен парцел, окончателно се е срутила заедно със северната ограда на парцела. Счита, че правото на строеж по чл.66, ал. 2 ЗС, което съсобственичката С.Т. имала по силата на закона, не е осъществено в предвидения срок, като същата е загубила всякакви права върху сградата, включително и правото да я възстанови, поради което и същата не е била годен обект на правото, за да бъде извършена с нея разпоредителна сделка. Твърди, че неправилно РС е приел, че когато в съсобствен имот има самостоятелни сгради, които принадлежат на отделни съсобственици на мястото, между страните е налице т.нар. „хоризонтална съсобственост“, при която разпоредбите на чл.33 ЗС не намират приложение, както и че в конкретния случай договорът не бил нищожен, тъй като към момента на продажбата сградата не била изцяло погинала, поради наличие на нейни останки, което я правело само съществено повредена. Заявява, че неправилно също така РС бил приел, че дори и да е била погинала, договорът не бил частично нищожен, тъй като било прехвърлено правото на строеж и възстановяване по чл.66, ал.2 от ЗС, но и че дори договорът за покупко- продажба да е частично нищожен по отношение на описаната сграда, то той пак не би имал право да изкупи процесиите идеални части от имота, тъй като купувачът бил съпруг на един от съсобствениците- ответницата М.Н., поради което се създавала СИО и за останалите съсобственици не възниквало право на изкупуване по реда на чл.33, ал.2 от ЗС. Поради това моли въззивния съд да отмени изцяло атакуваното Решение на РС, като напълно немотивирано, незаконосъобразно и неправилно, и да постанови ново такова по съществото на спора, с което уважи изцяло иска му против тримата ответници/въззиваеми/ по реда на чл.33, ал.3 от ЗС за изкупуване от него на процесните ¼ идеални части от имота/жилищната сграда/ по тяхната продажна цена от 25 000 лв. съгласно нотариалния акт. Претендира за направените от него разноски пред двете съдебни инстанции. В този смисъл е и пледоарията на общия им процесуален представител- адвокат пред настоящата въззивна инстанция.

 

Двамата въззиваеми- ответниците/съпрузи/ С.В.Н. и М.К.Н.- и двамата от гр.С., в законния 2- седмичен срок по чл.263, ал.1 от ГПК са подали общ писмен Отговора на въззивната жалба, в който сочат, че оспорват изцяло оплакванията, изложени във въззивната жалба, като несъстоятелни. Считат, че обжалваното Решение на РС не страда от твърдените пороци, тъй като според тях правилно първоинстанционният съд е приел, че правилото на чл.33, ал.2 от ЗС намира приложение само при обикновената съсобственост, а когато в съсобствения имот има самостоятелни сгради, принадлежащи на отделни съсобственици/какъвто е настоящия казус/, действително е налице така наречената „хоризонтална" етажна собственост. Считат, че в процесния случай съсобственост имало само върху дворното място, а върху отделните сгради в него- отделна собственост, което давало право на съсобственика да продава тези сгради не само на друг съсобственик, но и на други трети лица, защото частта от прехвърленото място нямала самостоятелен характер, а била принадлежност към прехвърлената сграда, поради което останалите съсобственици нямали право на изкупуване. Тези правила се прилагали и когато самостоятелната сграда на някой от съсобствениците е погинала частично или изцяло, защото правото й на строеж не погивало съгласно нормата на чл.66, ал.2 от ЗС. Безспорно било установено по делото на РС, че процесната сграда не била погинала изцяло към момента на продажбата, а са били запазени според приетата и неоспорена съдебно- техническата експертиза пред РС, първоначално изградените източен и западен фасаден зид- т.е. тя е била съществено повредена, което не означавало погинала и тя е представлявала годен обект на прехвърлителна сделка. Дори да се приемело, че тя е погинала изцяло, правото на строеж на продавачката по сделката не се погасявало, а се прехвърляло на въззивниците съгласно нормата на чл.66, ал.2 от ЗС, поради което същите нямали задължение да предлага на останалите съсобственици да изкупят тяхната част от имота. Заявяват, че целта на потестативното право ма изкупуване по реда на чл.33, ал.2 от ЗС било да се ограничи промяната на съсобствениците на имота, за да се създаде стабилност в ползването и управлението му, като не се допускат други съсобственици. Молят ОС да отхвърли изцяло като неоснователна подадената въззивна жалба против атакуваното Решение и да остави същото изцяло в сила, като им присъди разноските пред въззивната инстанция. Тези въззиваеми не са се явили лично или чрез процесуален представител в проведеното открито съдебно заседание по делото и не са пледирали пред настоящата въззивна съдебна инстанция.

 

В законния 2- седмичен срок по чл.263, ал.1 от ГПК третата ответница- въззиваемата С.И.Т. ***/понастоящем живуща ***/ не е подала писмен Отговора против  въззивната жалба, не се явила лично или чрез процесуален представител, не е взела становище по спора и не е пледирала пред настоящата въззивна инстанция.

 

Въззивният ОС- С., след като се запозна с направените във въззивната жалба оплаквания, с мотивите на атакуваното първоинстанционно Решение, със становищата на страните и със събраните по делото писмени и гласни доказателства и заключението на вещото лице, и като взе предвид приложимите по казуса материалноправни и процесуални проблеми, счита за изяснено и доказано по несъмнен и безспорен начин пред РС следното :

Обжалваното първоинстанционно решение не страда от твърдените от жалбоподателя пороци, тъй като първоинстанционният РС правилно е приел, че правилото на чл.ЗЗ, ал.2 от ЗС би намирало приложение само при обикновената съсобственост/каквато процесната не е/, а когато в съсобствения имот има самостоятелни сгради, принадлежащо на отделни съсобственици/какъвто е процесния казус с отделните сгради в отделни идентификатори по Кадастъра на гр.С./, е налице така наречената „хоризонтална" етажна собственост между страните. Поради което съсобственост между страните има единствено и само върху терена/дворното място/, а върху отделните сгради в него е налице отделна собственост.Това дава право на съсобственика на всяка отделна сграда в общия двор да предлага за продажба и да продава тази сграда не само на съсобственика си, но и на други- трети лица, защото частта от прехвърленото място няма самостоятелен характер, а представлява по същността си принадлежност към прехвърлената сграда, поради което останалите „хоризонтални“ съсобственици нямат право на изкупуването й. Тези законови правила се прилагат и когато самостоятелната сграда на някой от съсобствениците е частично или изцяло погинала, тъй като ограниченото вещно право на строеж не погива съгласно императивната разпоредба на чл.66, ал.2 от ЗС. Безспорно по делото е било установено и доказано,че процесната жилищна сграда не е погинала изцяло към момента на продажбата, а са били запазени/според заключението на съдебно- техническата експертиза пред РС/ първоначално изградените източен и западен фасаден зид от нея. Следователно тази отделна жилищна сграда е била съществено повредена и не е могла да бъде използвана по предназначението си, като съществено повредена не значи изцяло погинала и следователно към датата на атакуваната сделка е имало напълно годен обект за тази прехвърлителна сделка пред С. нотариус.

Но дори и да се приеме хипотетично, че процесната жилищна сграда е погинала изцяло, то правото на строеж на продавачката по сделката върху нея не се погасява, а само се прехвърля на купувачите/приобретатели/ съгласно императивната норма на чл.66, ал.2 от ЗС. Ето защо продавачката/собственик на отделен жилищен имот в хоризонталната съсобственост/ няма никакво законово задължение да предлага на останалите си съсобственици в тази хоризонтална съсобственост да изкупят нейната част от отделния й недвижим жилищен имота.

Действителната целта на потестативното право на изкупуване от съсобственик в обикновената съсобственост по реда на чл.ЗЗ, ал.2 от ЗС е да се ограничи промяната на съсобствениците на недвижимия имот, за да се създаде възможно най- голяма стабилност в ползването и управлението му, като не се допускат други- трети нови съсобственици в него. Купувачът С.Н. не е трето за хоризонталната съсобственост лице, тъй като видно от приетото като официално писмено доказателство Удостоверението за семейно положение, двамата приобретатели са законни съпрузи, а прехвърлителката М.К.Н. съгласно Удостоверение за наследници изх.№ …. на Община- С. е наследник по закон на Т. С. В.б.ж. на гр.С., починала още на 08.07.2003г. Видно от представения от ищцовата страна съдебен Протокол от 03.10.1989г. по гр.д.№ 757/1989г. на РС- С., лицето Т. С. В.е получила в дял 3/8 ид.части от недвижимия имот/процесното дворно място/, заедно и реално с източните стаи и кухня от масивната жилищна сграда, построено в североизточния ъгъл на дворното място, заедно със северно избено помещение и ½ от входна врата и коридор в избата и ½ ид.части от коридора й. Следователно към момента на извършване на атакуваната продажба с нотариален акт № ., т.., рег.№ ., дело №.г. на Нотариус Д.Н.- гр.С., продавачката М.Н. е притежавала съсобственост в дворното място, и при процесната сделка тя/въпреки, че не е купувач/ е придобила заедно с купувача в бездяловата съпружеска имуществена общност/СИО/ закупените от него самостоятелна жилищна сграда и 1/4 идеална част от самото дворно място.

Поради което и на това фактическо и правно основание в полза на останалите съсобственици не е възникнало правото на изкупуване, защото възникването на СИО между купувача и втората ответница/като негова законна съпруга/ е пряка и непосредствена законна последица от възмездността на сделката. Ето защо тази продажба не застрашава интересите на останалите съсобственици, тъй като дори М.Н. да е била пряк купувач по сделката, съсобственик щеше да стане и нейния законен съпруг/бездялова СИО между тях/. Така правните последици се явяват едни и същи- собствеността се придобива от съсобственика на целия имот-  тоест, не е било законово необходимо продавачът по сделката да предлага на другите съсобственици в хоризонталната им съсобственост/какъвто е въззивника К./ да купят продаваната част при същите законови и договорни условия.

Следователно изцяло несъстоятелни се явяват твърденията в процесната въззивна жалба, че искането на продавачите за виза за възстановяване на процесната жилищна сграда било доказателство, че сделката била с невъзможен предмет,  тъй като въпросът за евентуалното възстановяване или невъзстановяване на сградата, в какъв вид и обем ще става това, би бил въпрос на друг спор фактически и правен спор по евентуално бъдещо обжалване по административен ред на издадената виза, което няма нищо общо със собствеността върху отделните жилищни сгради в общото дворно място на страните по делото.

С оглед гореизложените фактически и правни мотиви, въззивният съд счита, че подадената въззивна жалба е напълно неоснователна и недоказана, и следва да се остави без уважение, със законните последици от това, а атакуваното с нея първоинстанционно Решение № 360/24.04.2017г. по    гр.д.№ 2295/2016г. по описа на РС- С. следва да се остави изцяло в сила.

 

Относно разноските пред настоящата въззивна инстанция- въззиваемите не са представили доказателства и не са поискали присъждане на разноски пред ОС- С., поради което такива не следва да им се присъждат в това производство.

 

Тъй като цената на исковата претенция е в размер на 25 000 лв., настоящото въззивно съдебно Решение може да се обжалва по касационен ред в законния 1- месечен срок от връчването му на всяка от страните, чрез ОС- С. пред ВКС на РБ- С., при евентуалното наличие на законовите предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и 2 от ГПК.

 

Ето защо предвид всички гореизложени мотиви и на основание чл.258273 във вр. с чл.124, ал.2 от ГПК и във вр. с чл.33, ал.2 от ЗС, въззивният ОС- С.

 

                                     Р  Е  Ш  И  :

 

         ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 360/24.04.2017г. по гр.д.№ 2295/2016г. по описа на РС- С..

 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва 1- месечен срок от връчването му на всяка от страните, чрез ОС- С. пред ВКС на РБ- С., при условията на чл.280, ал.1, т.1 и 2 от ГПК.

 

 

 

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ :                   

 

 

 

 

                                 ЧЛЕНОВЕ :