Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  344                             27.10.2017 година                     гр. Стара Загора

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД     ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

Нa 27 септември                                       две хиляди и седемнадесета година

В открито заседание в следния състав

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

 

                                            ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА

 

                                                                НИКОЛАЙ УРУКОВ

 

СЕКРЕТАР: ПЕНКА ВАСИЛЕВА

като разгледа докладваното от зам. председателя ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

в.гр.д. № 1285  по описа за 2017 г., за да се произнесе съобрази:

 

Производството е образувано по въззивната жалба на „СПИЙД ТП” ЕООД, представлявано от Т.П. в качеството на управител,  против решение № 110 от 15.03.2017 г., постановено по гр.дело № 1776/2016 г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което се осъжда  „Спийд ТП“ ЕООД ЕИК 147020815 със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Константин Величков“ №59а , представлявано от Т.С.П.-управител да заплати на М.А.Ж. ЕГН ********** ***, следните суми: 333,05лв., представляващи брутно трудово възнаграждение за м. октомври 2015 год.  в едно със законната лихва върху тази сума считано от 09.09.2016 год.  до окончателното й изплащане като е отхвърлена претенцията в частта й до 400лв. като неоснователна; сумата 953,78лв.,представляваща обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение поради болест в брутен размер ведно със законната лихва върху тази сума считано от 09.09.2016 год.  до окончателното й изплащане като е отхвърлена претенцията в частта до 1100лв. като неоснователна; 501,52лв., представляваща обезщетение за 25 работни дни неползван платен годишен отпуск, от които 15 дни - за 2014 год. и 10 дни - за 2016 год./ в едно със законната лихва върху тази сума считано от 09.09.2016 год.  до окончателното й изплащане като е отхвърлена претенцията частта над 501,52лв. и до 945лв. както и за 25 работни дни платен отпуск за 2015 год. като неоснователна. Присъдени са разноски и държавна такса.

                

Въззивникът счита, че решението на първоинстанционния съд е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, неправилно и необосновано, както и неоснователно и незаконосъобразно, тъй като съдът не се е съобразил с представените, но неприети доказателства в с.з., а е основал решението си само на доказателствата посочени от ищеца, без да посочи защо приема едни и отхвърля други, в резултат на което е достигнал до неправилни изводи при постановяване на решението. Освен това, съдът по всякакъв начин е бламирал възможността му да направи евентуално прихващане, а и да докаже, че парите, които се търсят от него са многократно дадени видно от приложените към насрещния иск доказателства. Излага подробни съображения. Моли съдът да постанови решение, с което да  отмени решението на първоинстанционния съд като отхвърли обективно съединените искове в цялост, ведно със законните последици, както и да му присъди направените разноски по делото.

Въззиваемият  М.А.Ж., чрез пълномощника си адв. С.Ч. изразява становище, че въззивната жалба е неоснователна, неправилна и недоказана, а решението на първоинстанционния съд е правилно, законосъобразно и  постановено след пълно изследване на материалния и процесуалния закон, тъй като ответното дружество не е представило надлежни доказателства за плащане на претендираните суми след прекратяване на трудовото правоотношение. Излага подробни съображения по всички оплаквания и аргументи в жалбата. Моли съдът да остави без уважение жалбата, като му присъди  направените разноски.  

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намери за установено следното:

Предявени са искове за заплащане на трудово възнаграждение и обезщетения с пр. осн. чл. чл.242, чл. 270, чл.222, ал.2 и чл.224, ал.1 от КТ.

Ищецът М.А.Ж. твърди, че е работил при ответника на длъжността „шофьор“ от 26.03.2014 г. до 11.07.2016 г. Трудовото му правоотношение било прекратено на осн. чл.325, ал.1, т.9 от КТ. При прекратяването му ответникът следвало да му изплати трудовото му възнаграждение за времето от 01.10.2015 г. - 26.10.2015 г. в размер на 400лв. нето, 1100лв., представляващи две брутни трудови възнаграждения дължими при уволнение поради болест при наличие на най-малко 5 години трудов стаж и 945лв. обезщетение за неползван платен годишен отпуск, от които 315лв. за 15 дни за 2014 г., 420лв. за 20 дни за 2015 г. и 210лв. за 10 дни за 2016 г. Моли съда да осъди ответника да му заплати 400лв. трудово му възнаграждение за времето от 01.10.-26.10.2015г., 1100лв., представляващи две брутни трудови възнаграждения дължими при уволнение поради болест, 945лв. обезщетение за неползван платен годишен отпуск, от които 315лв. за 15 дни за 2014 год., 420лв. за 20 дни за 2015 год. и 210лв. за 10 дни за 2016 г., законната лихва върху тези суми от датата на завеждане на исковата молба до окончателното им изплащане. Моли съда да осъди ответника да му заплати направените по делото разноски. 

Ответникът  „Спийд ТП“ ЕООД признава, че ищецът е работил при него на длъжност „шофьор на международен транспорт“ както и че трудовото правоотношение е прекратено със Заповед № 117-16/11.07.2016г. поради невъзможност ищеца да изпълнява възложената му работа поради болест. Твърди, че претендираното от ищеца трудово възнаграждение му е изплатено по банкова сметка ***.11.2016 г. Твърди, че от ищецът е ползвал полагащият му се платен отпуск за времето от 26.03.2014 г. до м.октомври 2015 г. За времето от м. ноември 2015 г.. до 11.07.2016 г. ищецът е бил в отпуск поради заболяване и за този период не му се полага ползването на платен годишен отпуск. По отношение на претенцията по чл.222, ал.2 от КТ заявява, че в случай че бъде установено, че се дължи неговият размер възлиза на 840лв., а не 1100лв. както се претендира. Като заявява, че исковете по чл.222, ал.2 от КТ, чл.224, ал.1 от КТ и чл.128, ал.1,т.2 от КТ се явяват неоснователни моли съда да ги отхвърли и да му присъди направените по делото разноски.

По делото не е спорно, а и това се установява от приложения по делото  трудов договор №78-13/26.03.2014 г., че М.А.Ж. е приел да изпълнява длъжността „шофьор на международни превози“ в „Спийд ТП“ ЕООД, считано от 26.03.2014 г. при 8 часов работен ден, ОМВ от 420лв. платимо веднъж месечно до 25-то число на месеца и с допълнително възнаграждение  за стаж от 0,6 за всяка година трудов стаж. С трудовият договор е уговорено, че работникът има право на 25 работни дни платен годишен отпуск съгласно чл.155 от КТ.

Видно от представената Заповед 117-16/11.07.2016 г. ответникът е прекратил съществуващото между него и ищеца трудово правоотношение за длъжността  “шофьор на международни превози” на осн. чл.325 т.9 от КТ, считано от 11.07.2016 г. В заповедта не са посочени причините за прекратяване на правоотношението. Видно от съдържанието на чл.325, т.9 от КТ основанието за уволнението е невъзможност на работника да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайно намалена работоспособност, или по здравни противопоказания въз основа на заключение на трудово-експертната лекарска комисия.

За изясняване на обстоятелствата по делото е назначена съдебно –счетоводна експертиза, която е депозирала писмено заключение. От същото се установява, че ответникът е изготвял ведомост за работни заплати за периода, в който ищецът е бил в трудово правоотношение с него. Върху ведомостите за работни заплати няма поставени подписи на лицата, работещи при ответника, фирмата – ответник превежда дължимите на работниците суми по банкови сметки на работниците. Установява се, че размерът на дължимото брутно трудово възнаграждение на ищеца за м. октомври 2015 год. е 383,17лв. По отношение на претенцията за заплащане на платен годишен отпуск е установено, че въз основа на договорения с трудовия договор размер на платения годишен отпуск, полагащият се на ищеца такъв за 2014 год. възлиза на 19 работни дни, за 2015 год. – на 25 работни дни и за 2016 год. -13 работни дни. Установено, е че въз основа на подадена от ищеца на 04.12.2014 г. молба са му разрешени 13 дни платен отпуск през м. януари 2015 г. /от 06.01.2015 г. до 22.01.2015 г. и 12 работни дни през м. юли /от 12.07.2015 г. до 28.07.2015 г. / и са му начислени по ведомост общо 503, 48 лв., от които 273,21лв. възнаграждение за 13 дни отпуск през м.януари и 230,27лв. възнаграждение за 12 дни платен годишен отпуск за м.юли 2015 г. В изготвената от ответника ведомост за работни заплати за месец юли 2016 г. на ищеца е начислено обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на 641,96лв., което по размер отговаря на общо 32 работни дни платен отпуск.  Начислената по ведомост брутна сума от 641,96 лв. е за общо 32 дни платен годишен отпуск, от които 19 дни за 2014 г. и 13 дни за 2016 г. Видно от заключението на експертизата всички суми, превеждани от ответника по банковата сметка на ищеца М.Ж. са с посочено от ответника основание „аванс за командировка“, с изключение на извършеното на 15.04.2014 г. плащане на сумата от 140лв. За тази сума ответникът е посочил като основание „част от работна заплата за м. март 2014 г.“. Видно от представеното копие на трудова книжка ищецът има повече от 5 години трудов стаж. На основание чл.222, ал.2 от КТ ответникът е начислил на ищеца в изготвената за м. юли 2016 г. ведомост за работна заплата 953,78 лв. – представляващи две брутни трудови възнаграждения. Последните постъпили по банковата сметка на ищеца М.Ж. парични суми от ответника са с дата 23.10.2015 г.

При така установената фактическа обстановка е казанлъшкия районен съд е приел, че предявените искове са частично основателни.

Възззивният съд намира тези изводи за правилни и законосъобразни и напълно ги споделя. В конкретния случай в тежест на ответника е да докаже изпълнението на възникналите въз основа на сключения с ищеца писмен трудов договор за длъжността “шофьор на международни превози”.  Ответникът не е представил писмени доказателства, от които да е видно, че е изпълнил задълженията си за заплащане на полагащото се на ищеца брутно трудово възнаграждение за м. октомври 2015 г. в размер на 333,05 лв. С оглед на това искът се явява основателен за сумата от 333,05лв. и следва да бъде отхвърлен в частта до 400лв.

На осн. чл.177 от КТ за времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника възнаграждение, което се изчислява от начисленото при същия работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни. Ищецът не е предявил иск за заплащане на възнаграждение за ползван платен годишен отпуск. При прекратяване на трудовото правоотношение работникът има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за текущата календарна година пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл. 176, правото, за който не е погасено по давност. Обезщетението се изчислява по реда на чл. 177 от КТ към деня на прекратяването на трудовото правоотношение.       Платеният годишен отпуск се ползва от работника с писмено разрешение от работодателя. Работодателят има право да предостави платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово съгласие по време на престой повече от 5 работни дни, при ползване на отпуска едновременно от всички работници и служители, както и в случаите, когато работникът след покана от работодателя не е поискал отпуска си до края на календарната година, за която се полага. Установено е по делото, че ищецът е поискал да му бъде разрешено и е получил разрешение от ответника да ползва полагащият му се за 2015 г. 25 работни дни платен годишен отпуск. Претенцията на ищеца за заплащане на обезщетение за 25 дни неползван  платен годишен отпуск е неоснователна. Липсват доказателства ищецът да е ползвал по своя инициатива или по инициатива на работодателя полагащите му се за 2014 година 19 работни дни платен годишен отпуск както и полагащите му се за 2016 г. 13 дни платен годишен отпуск. Твърдението на ответника, че ищецът е ползвал полагащият му се за времето от 26.03.2014 г. до м. октомври 2015 г. платен годишен отпуск е основателно само за полагащият се на ищеца платен годишен отпуск за 2015 г. Ответникът не е представил доказателства за надлежно разрешен на ищеца и ползван от него платен годишен отпуск за 2014 г. Твърдението на ответника, че в периода м. ноември 2015 г. -11.07.2016 г. ищецът е бил „в отпуск поради заболяване поради което не му се следва възнаграждение за неползван платен годишен отпуск“ е неотносимо към предмета на предявения от ищеца иск. Вярно е, че когато едно лице ползва  отпуск разрешен му от здравните органи на някое от основанията в чл. 162, ал.1 от КТ - при временна неработоспособност поради заболяване, злополука, лечение, належащ медицински преглед или изследване, карантина и т.н. не може да претендира да му бъде заплащано и възнаграждение за ползване на платен годишен отпуск. Предявеният от ищеца иск не е за възнаграждение за ползван платен годишен отпуск, а за заплащане на обезщетение за неползван такъв – право което възниква при прекратяване на трудовото правоотношение. По аргумент от чл.175, ал.1 от КТ както и предвид липсата на възражения на осн. чл.176а от КТ ползването на разрешен на ищеца от здравните органи отпуск за временна нетрудоспособност не погасява правото на ищеца на платен годишен отпуск. Ответникът не е представил писмени доказателства, от които да е видно, че е изпълнил задълженията си за заплащане на полагащите се на ищеца 32 работни дни /19 дни за 2014 г. и 13 дни за 2016 г./, за които сам ответникът е начислил във ведомостта за работни заплати за м. юли 2016г. изготвяна от него сумата 641,96лв.

В съответствие с претенциите на ищеца – 15 дни платен годишен отпуск за 2014 г. и 10 дни платен годишен отпуск за 2016 г. ответникът дължи на ищеца обезщетение в размер на 501,52лв. Претенцията на ищеца за заплащане на обезщетение за 45 работни дни за /15 дни за 2014 г., 20 дни за 2015 г., и 10 дни за 2016 г./ в размер общо на 945лв. е основателна, поради което правилно е уважена за  претендираните 15 дни платен годишен отпуск за 2014 г. и 10 дни – за 2016 г. в размер на 501,52лв. В частта над 501,52лв. и до 945лв. както и за 25 работни дни платен отпуск за 2015 г. претенцията е неоснователна и правилно е отхвърлена.

При прекратяване на трудовото правоотношение поради болест (чл. 325, ал. 1, т. 9) работникът има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, ако има най-малко 5 години трудов стаж и през последните 5 години трудов стаж не е получил обезщетение на същото основание. Налице са основанията за заплащане на обезщетение по чл.222, ал.2 от КТ.

Претенцията на ищеца за заплащане на обезщетение е основателна за 953,78лв. / в брутен размер/ и в този размер следва да бъде уважена. В частта до 1100лв. претенцията е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

          Предвид гореизложените съображения, настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което  следва да бъде потвърдено като такова. При постановяването му не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закони, изводите съответстват на събраните по делото доказателства.

С оглед изхода на делото – неоснователност на въззивната жалба  следва да се присъдят на въззиваемият направените разноски пред въззивната инстанция, което са в размер на 750лв., представляващи адвокатско възнаграждение.  

 Водим от горните мотиви, Старозагорския Окръжен съд 

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 110 от 15.03.2017 г., постановено по гр.дело № 1776/2016 г. по описа на Казанлъшкия районен съд.

 

ОСЪЖДА  Спийд ТП“ ЕООД,  ЕИК 147020815 със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Константин Величков“ №59а, представлявано от Т.С.П.-управител със съдебен адрес *** 1532 /Казичене/, ул.“Цар Борис Трети“ №29 да заплати на М.А.Ж. ЕГН ********** *** със съдебен адрес ***, оф.4,5 сумата 750 лв. /седемстотин и петдесет лева/, представляваща направените по делото разноски пред въззивната инстанция – адвокатско възнаграждение.

 

Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:

         

 

                                      ЧЛЕНОВЕ: