Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Номер…326…………………16.10.2017 година……………..Град С.    

 

С.ЯТ ОКРЪЖЕН СЪД…………..Втори граждански състав

На…деветнадесети септември………………………….……………..Година 2017

В публичното заседание в следния състав: 

                                             

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ТИХОЛОВА                                                        

 

                                                      ЧЛЕНОВЕ:        ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ     

                        

                                                                                   СВИЛЕН ЖЕКОВ

 

Секретар Пенка Василева..………………………………………………………….                                                         

Прокурор……….…………………………………………….………………………..                                               

като разгледа докладваното от………………………………съдията Св. ЖЕКОВ                                                    

въззивно гражданско дело номер 1286……по описа за 2017…………...година.

 

Производството е по чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

С решение № 425/12.05.2017 г., постановено по гр. дело № 5058/2016 г. по описа на С. районен съд частично е уважен предявеният от Ю.С.Й. осъдителен иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД срещу Б.М.М. за заплащане на сумата от 4054 лв., представляваща обезщетение за ползването на 1400 кв.м., представляващи част от дворно място находящо с в с. К., общ. С., УПИ IX-261, кв. 38, целият с площ 2826 кв.м., за периода от 01.05.2015 г. до 01.11.2016 г., включително, ведно със законната мораторна лихва от датата на подаване на исковата молба – 03.11.2016 г., до окончателното й изплащане, като искът е отхвърлен за разликата до пълния му предявен размер от 5040 лв.

Решението на С. районен съд в частта, с която е уважен предявеният иск е обжалвано от ответника – Б.М.М.. Въззивникът поддържа, че е налице неправилност на доказателствения анализ извършен от първоинстанционния съд по отношение на свидетелските показания, писмените доказателства и заключението на съдебно-счетоводна експертиза и оттам достигане до погрешни фактически и правни изводи. Конкретно се сочи, че ответникът е започнал да отглежда крави в селскостопанската постройка в края на 2015 г., а не през лятото на същата година. Направените заграждения били извършени на част от мястото с цел да не се разпиляват животните, като съдът не направил извод дали загражденията са на целия имот или на част от него. Не били обсъдени показанията на всички свидетели, а наемната цена била завишена, като съдът се предоверил на експертите. В решението липсвали мотиви за периода на претендираното обезщетение.  Въззивникът моли съда да отмени обжалваното решение в неблагоприятната за него част и да постанови ново, с което да отхвърли предявения иск, претендира разноски.

В постъпилия отговор на въззивната жалба от ищцата в първоинстанционното производство Ю.С.Й. се поддържа, че районният съд е постановил правилно съдебно решение. Всички свидетели посочили, че била заградена част от имота с поставени кучета за охрана, което препятствало достъпа до имота. Правилно били кредитирани показанията на св. Ф. и Т.. Свидетелите на ответника ходели рядко до мястото и не установили времето на заграждане на имота. При положение, че достъпът до имота бил трайно ограничен без значение било в кой точно момент ответникът започнал да отглежда кравите в него. Неоснователни били и оплакванията свързани със заключението на съдебната експертиза, тъй като експертите били извършили и оглед на място и заключението не било оспорено от ответника. Моли за потвърждаване на първоинстанционното решение.

Първоинстанционното решение не е обжалвано в частта, в която предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД е отхвърлен над сумата от 4054 лв. до пълния му предявен размер от 5040 лв., поради което в тази част то е влязло в законна сила /чл. 296, т. 2 ГПК/.

С. окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемите, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е частично основателна.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

         По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение, съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск, който му е подсъден, произнесъл се е в законен състав, в рамките на изложените фактически твърдения и е дал търсената защита. Поради това първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

С. районен съд, е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД.

За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че от представените по делото доказателства се установява правнорелевантният факт, че ищцата по делото е била лишена от ползването на процесния имот от ответника по делото и поради това било налице неоснователно разместване на блага от патримониума на ищцата в този на ответника. При обосноваване на своите фактически и правни изводи се е обосновал на свидетелските показания по отношение на обема на ползването без основание и периода, а за размера на заключението на съдебно-техническата експертиза, поради което е уважил частично за сумата от 4054 лв. предявения осъдителен иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, като е отхвърлил иска до пълния му предявен размер от 5040 лв.

Въззивният съд намира, че с уреждане на института на неоснователното обогатяване законодателят е регламентирал общата забрана определено материално благо да преминава от патримониума на един правен субект в имуществения комплекс на друг правен субект без правно основание, т. е. без да е налице годен юридически факт, който да поражда субективно право и корелативно нему правно задължение за това имуществено разместване. В този смисъл ирелевантно е обстоятелството дали това преминаване на имуществени блага от един патримониум в друг при липса на годен юридически факт се дължи на виновно поведение на определен правен субект. Следователно, във фактическия състав, пораждащ правото да се иска връщане на дадено без правно основание или на равностойността на имущественото благо, което не е постъпило в имуществения комплекс на определен правен субект, не се включва субективен елемент – вината. Обогатяването на един правен субект за сметка на друг при липса на годен юридически факт е от обективно естество и след като се установи това неоснователно имуществено разместване, имущественият баланс трябва да бъде възстановен.

Възникването на спорното материално право се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки /юридически факти/: 1. ответникът да е ползвал през релевантния период без правно основание /без да е съществувал действителен правопораждащ юридически факт/ процесния имот; 2. ищцата да е била собственик на дворното място, като не е могла да го ползва лично или е била лишена от възможността да получава граждански плодове от него /напр. наемно възнаграждение/; 3. ответникът да се е обогатил; 4. ищцата да е обедняла, тъй като не е могла лично да ползва имота или да получава от него граждански плодове; 5. връзка между обедняването и обогатяването, която не следва да е причинно-следствена, а да е предпоставена от един или от няколко общи факта и 6. за ищцата да липсва друг ред за защита на твърдените права.  

Не е спорно между страните по делото, а и от писмените доказателства       /нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ., т. ., рег.№ ., дело № .г. на нотариус В.Д., рег. № . на НК, Заповед № 19-12-174/22.10.2014 г. на зам. кмета на Община С./ се установява правнорелевантното обстоятелство, че титуляр на правото на собственост, в качеството си на собственик, върху процесния имот – дворно място през релевантния период е била ищцата. От Скица № 3528/03.12.2014 г. на Община С. се изяснява, че масивната едноетажна сграда /стопанска постройка/ с площ 66,60 кв.м., която е собственост на ответника по делото – обстоятелство също безспорно между страните /постановление за възлагане на недвижим имот от 06.04.2015 г. по изп.д. № 20157660400181 на ЧСИ К. А., рег. № .и район на действие С. окръжен съд/ се намира в недвижимия имот на ищцата.

Главният спорен въпрос по делото е дали е налице осъществено ползване без основание на недвижимия имот на ищцата от ответника през исковия период и в какъв обем, т.е. дали ответникът е упражнявал фактическата власт върху него в обема и периода претендиран в исковата молба, като въззивният съд приема следното:

Правилно първата инстанция е приела, че съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК ищцата носи доказателствената тежест да установи, че през посочения в исковата молба период – 01.05.2015 г. до 03.11.2016 г. е били лишена от правото на ползване на процесния имот от ответника по делото, като последният се е обогатил неоснователно.

За установяване на твърдените от нея факти ищцата е ангажирала гласни доказателства, като за доказване на своите твърдения ответникът също е ангажирал гласни доказателства. Еднозначно и безпротиворечиво от показанията на четиримата разпитани по делото свидетели С. Ф., Т. Т., В. В. и Д. Д. се установява наличието на заграждения около постройката собственост на въззивника по делото, намиращи се в имота на ищцата, като и ответникът сам признава, че е направил това.  Освен това всички свидетели излагат свои възприятия за наличието на кучета на ответника предназначени за охрана на животните. По отношение на обема заградена площ, същият се установява от показанията на разпитаните по делото свидетели – С. Ф. и Т. Т., които за разлика от другите разпитани по делото свидетели излагат по-детайлни и достоверни впечатления. Действително ответникът твърди, че е заградил земя само около постройката, в какъвто смисъл са и оплакванията във въззивната жалба по отношение на заградената площ, но съдът намира тези оплаквания за неоснователни, тъй като св. Ф. ясно и конкретно сочи, че са били заградени повече от два декара, а св. Т. е изяснил, че „той започна да загражда имота, пускаше си животните в целия стопански двор, навсякъде“, т.е. дори е ползвана по-голяма площ от претендираната в исковата молба. Показанията на св. В.и св. Д.не опровергават тези изводи, защото те не изнасят конкретни данни в техните показания в какъв обем са загражденията – св. В. само е посочил, че около постройката е заградено, като сам признава, че много рядко ходи в имота, а св. Д. /живеещ на съпружески начала с дъщерята на ответника/ е поддържал, че е имало едни ограждения колкото добитъка да влезе. Неоснователни са и доводите в жалбата, че първата инстанция не е направила извод дали бил заграден част от имота на ищцата или целия при положение, че районният съд е посочил точна площ на заградения от ответника двор, давайки вяра на гласни доказателства по делото. С оглед на изложеното, съдът намира оплакванията на въззивника свързани с обема заградена площ за неоснователни.

По отношение на установеността на периода на ползване на имота на ищцата въззивният съд намира оплакванията във въззивната жалба за частично основателни. Претендираното обезщетение в исковата молба е за период от 01.05.2015 г. до 03.11.2016 г. Действително първата инстанция не е изложила мотиви защо за нея е релевантен период с начална дата 01.05.2015 г., който съвпада с този в исковата молба. Данни за периода на ползване се съдържат единствено в свидетелските показания на св. Ф., Т.и В. /св. Д. е заявил, че „не мога да си спомня кога беше заградена постройката“/. При анализа на свидетелските показания се установява период с начален момент лятото на 2015 г., св. Ф. – „беше началото на лятото на 2015 г.“, св. Т. – „това се случи лятото на 2015 г., тогава почна да загражда“ и „лятото на 2015 г. се нанесе в неговата си постройка“, като свидетелят Т. в своите показания посочва месец юли 2015 г. Действително св. В. сочи малко по-късен момент – есента на 2015 г., но като се има предвид, че същият много рядко е посещавал имота и показанията на разпитаните други двама свидетели, които са посещавали имота много по-често, а именно св. Ф. като пълномощник на ищцата, а св. Т. като собственик на постройка в стопанския двор следва да бъде дадена вяра на техните показания като по-точни и достоверни. Отделно от това в отговора на въззивната жалба въззиваемата страна също се позовава и анализира свидетелските показания на св. Ф. и св. Т., които сочат лятото на 2015 г., вторият от тях месец юли 2015 г. С оглед на изложените съображения, при липсата на други доказателства, които да установят по-ранен момент от юли 2015 г. и доказателствената тежест върху ищцата за този факт въззивният съд намира, че началният момент на неоснователно ползване на недвижимия имот от въззивника по делото е 01.07.2015 г., като по отношение на крайния момент на претенцията на ищцата въззивникът не твърди или доказа да е освободил имота в по-ранен момент от 01.11.2016 г.

Възраженията във въззивната жалба по отношение на заключението на комплексната съдебно техническа и икономическа експертиза съдът намира за неоснователни – заключението е прието в открито съдебно заседание на 28.02.2017 г., не е оспорено от страните, в писмената си защита депозирана пред първата инстанция ответникът не възразява по неговата достоверност, във въззивната жалба не е направено доказателствено искане за назначаване на повторна експертиза. Освен това във въззивната жалба се твърди, че експертите са посочили месечна наемна цена на процесния имот в размер на почти 500 лв., а в действителност тази цена е в размер на 224 лв. месечно.

Следва да се посочи още, че правно основание по смисъла на чл. 59, ал. 1 ЗЗД представлява действителен юридически факт, който поражда определено материално правоотношение, което да оправдава имущественото разместване. Доказването на правното основание за използването на имота е в тежест на ответника. Ответникът не твърди и не установява чрез събраните по делото доказателства правнорелевантното обстоятелство, че ползва имота на облигационно основание /по договор за наем, заем за послужване и пр./ или при надлежно учредено ограничено вещно право на ползване.

Институтът на неоснователното обогатяване изисква наличие на обогатяване на едната страна по правоотношението и обедняване на другата. Обогатяването може да се изразява както в увеличаване на имуществото на едно лице, така и в намаляване на пасива или по-специално в спестяване на разходи. Именно в процесния случай въззивникът е спестил разходи за заплащане на наемно възнаграждение за използване на имота, а ищцата не е получила граждански плодове за ползване на имота, съизмерими със средното наемно възнаграждение. Това разместване на блага е настъпило от общия факт – ползването на имота без правно основание, поради което имущественото неравновесие трябва да бъде възстановено чрез заплащане на равностойността на пазарния наем за процесния период, който е изчислен от приетата като компетентно изготвена и неоспорена от страните комплексна съдебно техническа и икономическа експертиза. Следователно, С. окръжен съд приема, че процесния недвижим имот е ползван през релевантен период от 01.07.2015 г. до 01.11.2016 г. от ответника без правно основание по смисъла на чл. 59, ал. 1 ЗЗД, като месечният наем е в размер на 224 лв. или в общ размер на 3584 лв. за посочения период.

Поради частично несъвпадане на крайните фактически и оттам правни изводи, до който въззивната инстанция е достигнала, с правните съждения на първоинстанционния съд, решението на С. районен съд – в частта, в която е уважен предявения кондикционен иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, следва да  бъде отменено за сумата над 3584 лв. до присъдения от първата инстанция размер на 4054 лв. - обезщетението за периода 01.05.2015 г. до 01.07.2015 г., а в останалата осъдителна част в размер на 3584 лв. за периода от 01.07.2015 г. до 01.11.2016 г. /224 лв. месечно за 16 месеца/ решението като правилно следва да бъде потвърдено.

         При този изход на въззивното производство разноски се дължат на въззивника съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 273 ГПК в размер на 8,96 лв. за държавна такса за въззивното обжалване и в размер от още 44,45 лв. на основание чл. 78, ал. 3 вр. чл. 273 ГПК разноски за адвокатско възнаграждение за първата инстанция съразмерно уважената, респ. отхвърлената част от исковете.

 

        Мотивиран от гореизложеното, С.ят окръжен съд

 

                  Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ решение № 425/12.05.2017 г., постановено по гр.дело № 5058/2016 г. по описа на С. районен съд, в частта, с която е уважен предявения от Ю.С.Й., ЕГН: ********** срещу Б.М.М., ЕГН: *********  иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за сумата над 3584 лв. /три хиляди петстотин осемдесет и четири лева/ до присъдения размер от 4054 лв. /четири хиляди петдесет и четири лева/, представляваща обезщетение за ползване на 1400 кв.м., представляващи част от дворно място находящо с в с. К., общ. С., УПИ IX-261, кв. 38, целият с площ 2826 кв.м. за периода от 01.05.2015 г. до 01.07.2015 г., както и за сумата над 370,49 лв. /триста и седемдесет лева и четиридесет и девет стотинки/ до 417,28 лв. /четиристотин и седемнадесет лева и двадесет и осем стотинки/ - деловодни разноски в първоинстанционното производство, присъдени на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на Ю.С.Й., като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Ю.С.Й., ЕГН: ********** срещу Б.М.М., ЕГН: *********  иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за сумата над 3584 лв. /три хиляди петстотин осемдесет и четири лева/ до присъдения размер от 4054 лв. /четири хиляди петдесет и четири лева/, представляваща обезщетение за ползване на 1400 кв.м., представляващи част от дворно място находящо с в с. К., общ. С., УПИ IX-261, кв. ., целият с площ 2826 кв.м. за периода от 01.05.2015 г. до 01.07.2015 г.

 

ОСЪЖДА Ю.С.Й., ЕГН: ********** и адрес: ***, да заплати на Б.М.М., ЕГН: ********* и адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 3 вр. чл. 273 ГПК, сумата от още 44,45 лв. /четиридесет и четири лева и четиридесет и пет стотинки/, представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение за първата инстанция и сумата от 8,96 лв. /осем лева и деветдесет и шест стотинки/ разноски за държавна такса за въззивната инстанция, съобразно отхвърлената част от иска.

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 425/12.05.2017 г., постановено по гр.дело № 5058/2016 г. по описа на С. районен съд, в останалата обжалвана част.

 

РЕШЕНИЕТО в останалата необжалвана част е влязло в сила.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС, при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК, в месечен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ:                    1.

 

 

 

 

                                                                                              2.