Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Номер 342…………………26.10.2017 година……………..Град Стара Загора    

 

С.ЯТ ОКРЪЖЕН СЪД…………..Втори граждански състав

На…двадесет и шести септември……………………….…..………..Година 2017

В публичното заседание в следния състав: 

                                             

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ                                                        

 

                                               ЧЛЕНОВЕ:             МАРИАНА МАВРОДИЕВА     

                        

                                                                                 СВИЛЕН ЖЕКОВ

 

Секретар Нанка Коева……………………………………………………………….                                                         

Прокурор……….…………………………………………….………………………..                                               

като разгледа докладваното от………………………………съдията Св. ЖЕКОВ                                                    

въззивно гражданско дело номер 1298……по описа за 2017…………...година.

 

         Производство по реда на чл. 258 и сл. от Гражданско-процесуалния кодекс /ГПК/.

         С Решение № 428/12.05.2017 г., постановено по гр. д. № 5227/2016 г. по описа на С. районен съд, са отхвърлени предявените от Е.И.И. срещу “Е.“ ЕООД кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ – за отмяна на уволнението, извършено със Заповед № 27/01.10.2016 г., издадена от управителя на “Е.“ ЕООД; с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ – за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност – „аниматор” при ответника, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ – за осъждане на ответника за заплащане на парично обезщетение за шест месеца, следващи уволнението, през които не е полагала труд по трудово правоотношение, а именно за периода от 01.10.2016 г. до 31.03.2017 г. - общо в размер на сумата от 2520,00 лв., ведно със законната мораторна лихва от подаване на исковата молба – 16.11.2016 г. до окончателното й заплащане.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищцата, в която се твърди, че последното е постановено в нарушение на закона и е необосновано. Във въззивната жалба се правят оплаквания против първоинстанционното съдебно решение свързани с необсъждане на твърденията, че в трудовия договор на ищцата не била уговаряна работа с определен резултат или момент, в който тя да бъде завършена. Единственото условие в договора било за изпитателен срок, чието изтичане не означавало завършване на възложената работа. В трудовия договор не била определена продължителността на работата, а съдържащото се изискване на шестмесечен изпитателен срок представлявало условие, което нямало отношение към делението на трудовите договори на срочни и безсрочни. Сочи се практика на ВКС, като се поддържа, че първоначално възникналото трудово правоотношение било безсрочно, а извън допълнителното споразумение не бил представен друг документ, от който да било налице съгласие на служителката за изменение на трудовия договор. По тези съображения безсрочното трудово правоотношение не било трансформирано в срочно и прекратяването му било незаконосъобразно. Моли за отмяна на решението и уважаване на предявените искове, претендира разноски.  

В постъпилия отговор на въззивната жалба от ответника в първоинстанционното производство”Е.“ ЕООД чрез адв. И.З. е оспорена подадената въззивна жалба, като са изложени подробни съображения, че от представеното и обсъденото от първата инстанция допълнително споразумение се установявало, че трудовият договор бил до завършване на определена работа, като срокът можел да бъде и определяем. Сочената във въззивната жалба съдебна практика била неотносима, а дейността на дружеството имала сезонен характер и поради това договорите на аниматорите имали същия временен характер. Моли за потвърждаване на съдебното решение, претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт и възраженията на въззиваемия:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата. 

Обжалваното решение е валидно /не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията - постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание/, както и е допустимо. Настоящият състав следва да обсъди доводите на жалбоподателката относно законосъобразността на обжалваното решение.

С. районнен съд е бил сезиран с кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1 , т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ.

За да постанови обжалваното решение, първоинстанционния съд е приел, че между страните е съществувало срочно трудово правоотношение – с изпитателен срок за шест месеца, възникнало от трудов договор № 9/31.05.2016 г., по силата на който Е.И.И. е поела задължение да полага труд на длъжността „аниматор” в “Е.“ ЕООД. С. районен съд е отхвърлил кумулативно обективно съединените искове, тъй като е приел, че с допълнително споразумение № 8/01.08.2016 г. била променена клаузата срок по трудовото правоотношение между страните, като било уговорено да бъде до завършване на определена работа. Промяната била допустима чрез извършено препращане към срока на договор сключен между работодателя и трето лице. След изтичане на срока на търговския договор трудовото правоотношение било законосъобразно прекратено на основание чл. 325, т. 4 КТ. С оглед отхвърлянето на главния иск, били отхвърлени и обусловените искове.

По въззивната жалба:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.    259, ал. 1 ГПК, от надлежно легитимирано лице срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима, а разгледана по същество е основателна.

По иска с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ:

По иска за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, работодателят носи доказателствената тежест за установяване на възникването и надлежното упражняване на потестативното право едностранно да прекрати трудовото правоотношение със служителката на посоченото от него правно основание - чл. 325, ал.1, т. 4 КТ - след завършване на определената работа, по доводите за незаконност на уволнението, посочени в исковата молба. В настоящия случай незаконността на уволнението се претендира поради липсата на уговорена работа в трудовия договор, която да има определен резултат, или момент, в който тя се счита за завършена. Основанието за прекратяване на трудовия договор, което е регламентирано в разпоредбата на чл. 325, ал. 1, т. 4 КТ е обусловено от наличието на следните материални предпоставки - юридически факти: 1/ наличието на действително възникнало срочно трудово правоотношение - до завършване на определена работа, която трябва да определена по вид, обем, качество и икономическа цел в договора, респ. да може да се извлече от съдържанието му или да е налице препращане към документ, където такава индивидуализация е налице и той е сведен до знанието на работника; 2/ да е извършена работата за която е сключен трудовия договор, тоест да е настъпил срока, като бъдещо сигурно събитие.

С оглед процесуалното поведение на страните и доводите наведени във въззивната жалба, съобразно разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК, уреждащ т. нар. ограничен въззив, настоящата инстанция счита, че страните не спорят, а и от доказателствата по делото се установяват следните обстоятелства: 1/ че са се намирали в трудово правоотношение, възникнало въз основа на  сключен между тях трудов договор № 9/31.05.2016 г. по силата на който “Е.“ ЕООД в качеството на работодател, от една страна и Е.И.И. в качеството на работник, от друга страна, са уговорили, че работодателят възлага, а работникът приема да престира трудовата си сила на длъжността „Аниматор“ с място на работа к.к. Слънчев бряг срещу заплащане на месечно трудово възнаграждение в размер на 420,00 лева, а като основание за сключването на трудовия договор е посочен чл. 68, ал.1, т. 2 КТ; 2/ че са сключили допълнително споразумение /анекс/ № 8/01.08.2016 г. към посочения трудов договор, също с правно основание чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ; 3/ трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 4 КТ със заповед № 27/01.10.2016 г., считано от 01.10.2016 г.; 4/ наличие на договор от 01.05.2016 г. за анимационна програма сключен между „Оптимакс Тур“ ООД /за обекти хотели „И.“ и „А.“/ и “Е.“ ЕООД със срок от 28.04.2016 г. до 30.09.2016 г. Следователно, правният спор между страните се концентрира в тълкуване на сключения между тях трудов договор и допълнително споразумение към него, съответно дали в случая се касае за възникнало безсрочно трудово правоотношение, респ. неговата трансформация в срочно такова, с оглед приложимостта на уволнителното основание по чл. 325, ал. 1, т. 4 КТ.

В конкретният случай като основание за сключване на трудовия договор между страните по делото е посочена разпоредбата на чл. 67, ал.1, т. 2 КТ, а от неговото съдържание се изяснява, че страните са уговорили не само характера на дължимата престация от работника, съответно дължимото трудово възнаграждение, но в т. 1 от трудовия договор са уговорили изрично „изпитателен срок шест месеца“, а в т. 4 други условия са посочили, че изпитателният срок от шест месеца е уговорен в полза на работодателя. В т. 3 е уговорено предизвестие за прекратяване на договора от един месец.

В допълнително споразумение № 8/01.08.2016 г. към трудов договор № 9/31.05.2016 г. сключено между работодателят и работника отново на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 вр. чл. 119 КТ, в т. 3 е уговорен срок „до изтичане на срока на договора с хотел „И.“ неопределен срок, като заеманата от работника длъжност, място на работа и трудово възнаграждение са останали същите. В т. 9 е променен срокът на предизвестие за прекратяване на трудовия договор от един на три месеца, но не повече от срока на договора с хотел „И.“.

Възникването и изменението на трудовото правоотношение е уредено от законодателя в глава V от КТ. Съгласно чл. 67 КТ трудовия договор може да бъде сключен за неопределено време /ал. 1, т. 1/ и като срочен трудов договор /ал. 1, т. 2/. Когато работата изисква да се провери годността на работника или служителя да я изпълнява,окончателното приемане на работата може да се предшества от договор за изпитване до 6 месеца.Такъв договор може да се сключи и когато работникът или служителят желае да провери дали работата е подходяща за него /чл. 70, ал. 1 КТ/. Посочените две разпоредби не са взаимно изключващи се, тъй като едната установява времетраенето на трудовия договор/чл. 67 КТ/, а втората установява условията за сключване на трудов договор със срок за изпитване/чл. 70 КТ/.

Трудовото право произхожда генетично и функционално от гражданското право, поради което въпреки, че в КТ не е налице изрично препращане, то при спор за тълкуване на действителната воля на страните, която е обективирана в титула на трудовото правоотношение приложение следва да намери общото правило на гражданския закон - чл. 20 ЗЗД. В тази разпоредба е предвидено, че при тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора обичаите в практиката и добросъвестността.

При тълкуване на клаузите на сключения между страните трудов договор № 9/31.05.2016 г. и допълнително споразумение № 8/01.08.2016 г. към него, с оглед разпоредбата на чл. 20 ЗЗД, поотделно и в тяхната съвкупност съдът намира, че се касае за възникнало валидно индивидуално трудово правоотношение, което е безсрочно и с клауза за изпитване, т.е. анализът на съдържанието на трудовия договор сочи на сключването на трудов договор за неопределено време със срок за изпитване в полза на работодателя. В тази връзка въззивният съд категорично не споделя правния извод на първата инстанция, че от първоначалния трудов договор е възникнало трудово правоотношение със срочен характер – с изпитателен срок  за шест месеца. Изразеното от първата инстанция разбиране не отчита, че уговорката за срок в трудовия договор и уговорката на срок за изпитване са различни и отделни клаузи, които са само възможни елементи на трудовия договор и срок за изпитване може да се уговори както при сключване на договор за неопределено време, така и при всички видове срочни трудови договори. Чрез тези две уговорки се обособяват два отделни вида трудови договори. Трудовият договор със срок за изпитване не е срочен трудов договор, а самостоятелен вид трудов договор /така решение № 10/25.02.2011 г. на ВКС по гр.д. № 1476/2009 г., IV г.о., решение № 376/26.10.2011 г. на ВКС по гр.д. № 1405/2010 г., IV г.о., решение № 108/25.03.2014 г. на ВКС по гр.д. № 4838/2013 г., IV г.о., решение № 155/27.06.2016 г. на ВКС по гр.д. № 418/2016 г., III г.о./. В решение № 11/27.01.2015 г. на ВКС по гр.д. № 4911/2014 г., III г.о., решение № 259/09.10.2014 г. на ВКС по гр.д. № 776/2014 г., IV г.о., и решение № 53/19.03.2014 г. на ВКС по гр.д. № 2907/2013 г., IV г.о., е изяснено, че наличие на уговорка за изпитване не прави трудовия договор срочен, а сключен под прекратително условие, защото дава право на страната, в чиято полза е сключен, да го прекрати с едностранно изявление в рамките на срока за изпитване, а ако трудовият договор не бъде прекратен в посочения срок, той се счита окончателно сключен като срочен или за неопределено време – в зависимост от предварителната уговорка на страните. Действително в първоначалния трудов договор № 9/31.05.2016 г. страните са изразили волята си последният да бъде срочен, като са посочили разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ – до завършване на определена работа и не са налице други посочени условия при сключването му. С оглед обаче на изложените по-горе събражения съдът не споделя правния извод на първата инстанция, че посочвайки изпитателен срок на договора шест месеца, заедно с това страните са сключили и срочен трудов договор за шест месеца. Това не се установява нито от посоченото правно основание за сключване на договора, а именно чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ, нито от неговото съдържание, където в т. 1 срок на договора е посочено единствено „изпитателен срок шест месеца“. В решение № 104/23.02.2010 г. на ВКС по гр.д. № 453/2009 г., III г.о., решение № 164/18.02.2010 на ВКС по гр.д. № 4656/2008 г., I г.о. и решение № 66/27.04.2016 г. на ВКС по гр.д. № 4329/2015 г., III г.о. е прието, че разпоредбата на чл. 68 КТ е императивна, поради което обстоятелствата обуславящи срочността на трудовия договор да бъдат конкретно посочени в него, а в определение № 1326/26.11.2012 г. на ВКС по гр.д. № 709/2012 г., III г.о.  се сочи, че за да е валидно изявлението за сключване на трудов договор, както модалитетът „срок за изпитване“, така и видът на окончателния договор трябва да са изписани по начин изключващ всякаква неяснота. Освен това, макар и срочен, предвидено е прекратяване на процесния трудов договор с предизвестие, а съгласно чл. 325, ал. 1, т. 4 срочният трудов договор за извършване на определена работа се прекратява със завършване на работата.  Също, в допълнителното споразумение, което е неразделна част от трудовия договор отново е посочена като правно основание за неговото сключване разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ, т.е. с оглед на съвпадането на правните основания между трудовия договор и анекса към него, може да се приеме, че страните са изразили воля и в двата случая трудовият договор да бъде сключен до завършване на определена работа, като в допълнителното споразумение вече са посочили изтичане на срок на договор сключен между работодателя и трето лице. Срокът на договора по чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ - за извършване на определена работа – обаче следва да се определя от съдържанието на трудовия договор, т.е. в сключения по този ред трудов договор трябва изрично и точно да се определи работата, за изпълнението /или за довършването/ на която той е сключен, за да възникне срочно трудово правоотношение. За работника или служителя следва да съществува яснота кога точно ще изтече срокът, тъй като той е определящ за времетраенето на трудовото му правоотношение. Тоест, в самия договор трябва изрично и точно да се определи работата, за изпълнението на която той е сключен. Когато срокът на трудовия договор, сключен до завършване на определена работа, не е посочен, нито е определяем съобразно други елементи на съдържанието му, следва да се приеме, че липсва уговорка за срок. В случая естеството на работа е такова, което би могла да се дефинира еднозначно още към момента на възникване на правоотношението, което се извежда от тълкуване на волята на страните и обичайте в практика, досежно определяне изричен по вид, обем и качество работа на аниматор. Тъй като това не е сторено още в първоначалния трудов договор, не би могло да се счита, че има уговорен „срок“ за извършването й защото работата не е надлежно индивидуализирана, нито е определяема съобразно други елементи на съдържанието на трудовия договор, като в този случай липсва уговорка за срок. Такъв трудов договор се явява безсрочен и не може да бъде прекратен на основание чл. 325, ал. 1, т. 4 КТ - така решение № 166/16.06.2017 г. на ВКС по гр.д. № 4921/2016 г., IV г.о.; решение № 634/20.11.2009 г. на ВКС по гр.д. № 2071/2008 г., II г.о.; решение № 22/31.01.2012 г. на ВКС по гр.д. № 450/2011 г., III г.о.; решение № 236/23.06.2015 г. на ВКС по гр.д. № 440/2015 г., IV г.о.; решение № 239 от 3.08.2011 г. на ВКС по гр.д. № 1471/2009 г., III г.о.; решение № 256/15.09.2011 г. на ВКС по гр.д. № 1379/2009 г., III г.о.; решение № 282/11.10.2011 г. на ВКС по гр.д. № 360/2009 г., III г.о. Следва да се изясни, че прекратяването на трудовото правоотношение при условията на правилото на чл. 325, ал. 1, т. 4 КТ настъпва по силата на факта на завършване на работата. Това е безвиновно прекратително основание, което не предполага изявяване на воля от никоя от страните - ако работодателят издаде заповед, тя има само декларативен характер. Конститутивният ефект /прекратяване на правоотношението/ не се влияе от това дали е издадена заповед. Поради това определяемият срок по чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ следва да бъде посочен в трудовия договор чрез пълно индивидуализиране на работата, до завършването на която се сключва. Следователно, работата трябва да бъде дефинирана по вид, обем и качество още към момента на сключване на трудовия договор, за да може да се определи „срока“ за извършването й. Индивидуализацията на работата може да бъде извършена и в документ, към който трудовия договор препраща, но и в този случай работата трябва да е описана по начин, който да позволява недвусмислен извод кога същата ще се счита завършена. В противен случай уговорката за срок не поражда действие. Посоченото се извежда от правната характеристика на срочният трудов договор за определена работа по смисъла на чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ, която го определя като такъв, който се сключва за работа, която би могла да се дефинира по вид, обем и качество още към момента на сключване на трудовия договор и от тази гледна точка да се тълкува срокът за извършване на тази работа, при което реализирането на възложената работа изчерпва съдържанието на трудовото правоотношение, възникнало на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ и по силата на договореността, трудовото правоотношение се прекратява, като не е необходимо нито предизвестие, нито се следва обезщетение. Когато е налице трудов договор, в който е вписано, че се сключва на основание чл. 68, ал. 2 КТ - до завършване на определена работа, но липсва конкретизация на работата, за извършването на която и до завършването на която се наема съответният работник или служител, следва да се смята сключен за неопределено време, а породеното от същия трудово правоотношение - за безсрочно. В трудов договор № 9/31.05.2016 г., работата не е дефинирана по вид, обем и качеството, като от клаузите на договора не може да се направи извод, че същата е определяема. Действително, страните са посочили като основание за сключване на договора чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ, но не са изразили изрично воля в съдържанието на договора за определяне на работа, която следва да бъде завършена и кога се счита завършена. Нещо повече, страните в случая не са конкретизирали нито определено, нито определяемо вида, обема и качеството на работата, която следва да бъде извършена по трудовия договор, съответно липсва и препращане към търговския договор, с който работодателят се е обвързал да извърши определени дейности, което е още една индиция, че действителната воля на страните е била трудовото правоотношение да е за неопределено време. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че договорът на който се позовава ответника по делото е сключен на 01.05.2016 г., а трудовият договор с ищцата е сключен на 31.05.2016 г. /месец по-късно/ и не е имало никаква пречка работата в трудов договор № 9/31.05.2016 г. да бъде индивидуализирана с посочване срока на договора от 01.05.2016 г., нещо което не е сторено. Търговският договор се посочва за пръв път едва в допълнително споразумение № 8/01.08.2016 г. въпреки, че е съществувал към момента на сключване на трудов договор № 9/31.05.2016 г. Тоест, касае се за противоречиви и непоследователни действия, а съгласно правния принцип никой не може да се поставя в противоречие с предшестващото си поведение. Обсъжданият трудов договор е сключен именно като безсрочен, доколкото в него е уговорен само срок за изпитване, но не и срок по смисъла на нормата на чл. 68, ал.1, т. 2 КТ. Нещо повече, въззиваемия още в отговора на исковата молба, а и с отговора на въззивната жалба се позовава единствено на допълнителното споразумение, като е твърдял, че с него бил променен срока на договора – до изтичане на срока на договора с хотел „И.“, т.е. самият работодател не твърди в сключения трудов договор № 9/31.05.2016 г. да е посочена някаква работа след завършването на която да се прекрати трудовото правоотношение, въпреки, че сам твърди в отговора на исковата молба, че служителката е наета за извършване на определена работа. Вярно е, че в допълнителното споразумение към първоначалния трудов договор сключено също на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ, макар и доста непрецизно /посочен е договор без да е индивидуализиран по друг начин освен с посочване на съдоговорител – хотел „И.“, докато страна по договора всъщност е „Оптимакс Тур“ ООД/ е посочен определяем срок – до изтичане срока на договор сключен между работодателя и трето лице, което е допустимо /така решение № 282/11.10.2011 г. на ВКС по гр.д. № 360/2009 г., III г.о., решение № 239 от 3.08.2011 г. на ВКС по гр.д. № 1471/2009 г., III г.о.; решение № 256/15.09.2011 г. на ВКС по гр.д. № 1379/2009 г., III г.о./. При положение обаче, че при първоначалното сключване на трудовия договор на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ работата не е била индивидуализирана надлежно съдът намира, че този недостатък обуславящ бесрочност на трудов договор № 9/31.05.2016 г. не би могъл да бъде преодолян единствено с подписано допълнително споразумение с оглед на нормата на чл. 67, ал. 3 КТ. Вярно, че времетраенето на трудовия договор също е елемент от неговото съдържание /арг. от чл. 66, ал.1, т. 4 КТ/ и като такъв той може да бъде изменян. Настъпването на такава правна промяна обаче е подчинено на специалните правила на чл. 67, ал.3 КТ, съответно чл. 69 КТ. Това е така, защото съгласно посочената норма трудовият договор  за неопределено време не може да се превръща в договор за определен срок, освен по изричното желание на работника или служителя изразено писмено. Това означава, че следва да е налице писмено изразено волеизявление на работника или служителя, отправено до работодателя, което трябва ясно и безусловно да отразява волята му за превръщане на безсрочния в срочен трудов договор за определено време, волеизявлението трябва да предхожда по време сключването на споразумението по чл. 119 КТ, същото трябва да е различно от споразумението между страните по чл. 119 КТ, като то трябва да бъде отделно направено, а не да се извлича от подписаното между работодателя и служителя споразумение по чл. 119 КТ /така решение № 284/07.10.2011 г. на ВКС по гр.д. № 1154/2010 г., III г.о., решение № 53/19.03.2014 г. на ВКС по гр.д. № 2907/2013 г., IV г.о., решение № 545/13.01.2012 г. на ВКС по гр.д. № 1512/2009 г., IV г.о./. С това изискване законодателят цели да подчертае, че инициативата за превръщане на безсрочния в срочен трудов договор е на работника или служителя и той го желае доброволно. Поради това допълнителното споразумение,с което е уговорен срочен характер на трудовото правоотношение, не са довели до действителната промяна на трудовото й правоотношение от безсрочно в срочно такова. А безсрочен трудов договор не може да бъде прекратен законосъобразно поради изтичане на уговорения срок.

Не може да се приемат доводите на работодателя в отговора на възизвната жалба, че работата е определена като икономическа цел и резултат с оглед предмета на дейност на дружеството работодател. Дефинирането на работата за която е сключен срочен трудов договор чрез икономическа цел и/или резултат не изключва конкретността при дефинирането на срока от страните. В случая, работодателят ясно и конкретно е знаел периода от време, в който е трябвало да постигне целта и резултата с оглед на което е сключил процесния трудов договор. Това обстоятелство не е посочено изрично в трудовия договор и не може да се извлече от съдържанието му. Нещо повече, както беше отбелязано липсва и препращане към документи, които да са сведени до знанието на работничката за периода от време, дейността, респ. икономическа цел и резултат за постигане на който той е нает. Тоест, касае се за неяснота на срока на правоотношение от гледна точка на ищцата, която неяснота съобразно правилото на чл. 67, ал. 2 КТ води до извод, че трудовият договор се смята сключен за неопределено време, след като изрично не е уговорено друго. Както се посочи, в случая очевидно работодателят е имал търговски договор с трето лице, което му е възложило извършване на определени услуги, с които работодателят е бил наясно, тоест можел е да ги синтезира и предвиди още при сключване на трудовия договор.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че в случая е неприложимо уволнителното основание по чл. 325, ал. 1, т. 4 КТ, поради което уволнението е незаконосъобразно, като изводите на първата инстанция в противен смисъл не се споделят от въззивния съд.

По иска с правно основание чл. 344, т. 2 КТ:

Основателността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ е обусловена от изхода на спора по иска за признаване на уволнението за незаконно. Предвид изхода на правния спор по  обуславящия конститутивен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и поради това, че ищцата е полагала труд при ответника по трудово правоотношение за неопределено време, настоящият състав приема, че са налице всички материални предпоставки за уважаване на обусловения иск с правно основание чл. 344, ал.1, т. 2 КТ и уволнената служителка следва да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „аниматор” в “Е.“ ЕООД. За пълнота е необходимо да се изясни, че в случая не може да се приложи разрешението на Тълкувателно решение № 2/23.10.2012 г. на ВКС по т. д. № 2/2012 г., ОСГК.

По иска с правно основание чл. 344, т. 3 КТ:

За да бъде уважен искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ трябва да се установи, че в обективната действителност са настъпили три юридически факта: 1. да е налице противоправно поведение на работодателя, изразяващо се в незаконно уп-ражняване на потестативното право да прекрати с едностранно волеизявление съществуващото с ищцата трудово правоотношение; 2. ищцата да е претърпяла вреди под формата на пропуснати ползи, изразяващи се в невъзможността да полага труд по трудово правоотношение в продължение на шест месеца след уволнението и 3. причинно-следствена връзка между незаконното уволнение и оставането без работа.

Произнасянето по иска с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във. вр. чл. 225, ал. 1 КТ е обусловен от изхода на спора по иска с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, доколкото в случая работодателят не е успял да докаже, че уволнението е законно, то с оглед неблагоприятните последици на доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме недоказания факт за неосъществил се в обективната действителност - арг. чл. 154, ал. 1 ГПК.

Съгласно задължителните за правосъдните органи тълкувателни разяснения, дадени в ТР № 6/15.07.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2013 г., ОСГК, фактът на безработица може да бъде доказан, като се установи липсата на вписване на последващо трудово правоотношение в трудовата книжка на ищцата, липса на регистрирано трудово правоотношение в НАП през исковия период, регистриране на ищцата в бюрото по труда като безработна, или чрез установяването на други обстоятелства, от които може да се направи извод за оставането без работа. От представеното по делото копие от трудова книжка, неоспорено от ответника по делото се установява, че въззивницата е останала без работа след уволнението, като за процесния период липсва друго трудово правоотношение, по което тя да полага труд, съответно да получава възнаграждение за това. Този извод се потвърждава и от представеното по делото Удостоверение с изх. № № 240191700532453/30.03.2017 г., издадено от орган по приходите при НАП, се установява, че ищцата не е полагала труд по трудово правоотношение, поради което и въззивната инстанция приема, че уволнената служителка е била в принудителна безработица. Истинността, в частност верността на този официален удостоверителен документ не е била оспорена, респ. оборена от работодателя, комуто принадлежи процесуалното задължение /доказателствената тежест/ за това, поради което съдът следва да приеме за възникнали в обективната действителност правнорелевантните обстоятелства, обективирани в този документ, ползващ се с обвързваща съда материална доказателствена сила. Твърдения за започване на работа от ищцата не са въведени от ответника по делото.

Размерът на претендираното обезщетение се определя съгласно нормата на чл. 225, ал.1 вр. чл. 228, ал. 1 КТ – последното получено месечно брутно трудово възнаграждение преди трудовото правоотношение да бъде прекратено за претендирания шестмесечен период. Във връзка с доказване размера на предявения от ищцата иск с правно основание чл. 344, ал.1, т. 3 КТ пред С. районен съд е приета и не е оспорена от страните съдебно - икономическа експертиза, чието заключение съдът изцяло кредитира като компетентно и обективно дадено. От заключението на вещото лице се установява, че брутното трудово възнаграждение на ищцата за пълен отработен месец, предхождащ месеца на уволнението й, възлиза на 420,00 лв., като за шестмесечния период е в размер на 2520,00 лв.

Следователно, тъй като всичките материални предпоставки на претенцията по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във вр. чл. 225, ал. 1 КТ са налице, то последната е основателна.

При така изложените съображения и поради несъвпадане на приетите от двете инстанции изводи по съществото на спора, първоинстанционното решение, като неправилно следва да бъде отменено, като постановено в нарушение на материалния закон и вместо това да бъде постановено решение, с което предявените обективно съединени искове с правно основание  чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2, т. 3 във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ да бъдат уважени, като основателни.

При този изход на трудовия спор на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът дължи да заплати на ищцата претендираните от нея за първоинстанционното и въззивното производство разноски, но тъй като ищцата не е доказала извършването на разноски такива не следва да се присъждат.

Според нормата на чл. 78, ал. 6 ГПК, когато делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса или от разноски по производството /какъвто е настоящият случай/, осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се такси и разноски, като съответните суми се присъждат в полза на съда. Поради това “Е.“ ЕООД, следва да бъде осъдено да заплати в полза на С. районен съд сумата от 260,80 лева - държавна такса за производството пред първата инстанция и сумата от 100,00 лева възнаграждение за вещо лице, а в полза на С. окръжен съд - сумата от 130,40 лева - държавна такса за въззивното производство.

С оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 2, т. 3 ГПК, решението подлежи на касационно обжалване в месечен срок от връчването му на страните пред Върховен касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК.

 

    Така мотивиран, С.ят окръжен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ решение № 428/12.05.2017 г., постановено по гр.д. № 5227/2016 г. на С. районен съд, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

 

ПРИЗНАВА за незаконно уволнението, извършено със Заповед № 27/01.10.2016 г. на управителя на “Е.“ ЕООД, с която на основание чл. 325, ал. 1, т. 4 от Кодекса на труда, считано от 01.10.2016 г., е прекратено трудовото правоотношение с Е.И.И., и го отменя.

 

ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда Е.И.И. на заеманата преди уволнението длъжност – „аниматор“ в “Е.“ ЕООД.

 

ОСЪЖДА на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда  “Е.“ ЕООД, ЕИК:..., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Г.“ № ., вх. „.“, ет. ., ап. .да заплати на Е.И.И., ЕГН: ********** и адрес: *** сумата от 2520,00 лв. /две хиляди петстотин и двадесет лева/, представляваща обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа вследствие незаконното уволнение в периода 01.10.2016 г. – 31.03.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба – 16.11.2016 г. до окончателното й изплащане.

 

ОСЪЖДА “Е.“ ЕООД, ЕИК:..., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Г.“ № ., вх. „.“, ет. ., ап. .да заплати в полза на С. районен съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сума в размер на 236,90 лева, представляваща дължима държавна такса по делото и както и сума в размер на 100,00 лв. /сто лева/ представляваща възнаграждение за вещо лице.

 

ОСЪЖДА “Е.“ ЕООД, ЕИК:..., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Г.“ № ., вх. „.“, ет. ., ап. .да заплати в полза на С. окръжен съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сума в размер на 130,40 лева /сто и тридесет лева и четиридесет стотинки/, представляваща държавна такса за въззивно обжалване.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС, при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК, в месечен срок от съобщаването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                  

 

 

                                                         ЧЛЕНОВЕ:                   1.

 

 

 

                                                                                               2.