Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  352                             31.10.2017 година                     гр. Стара Загора

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД     ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

Нa 04 октомври                                        две хиляди и седемнадесета година

В открито заседание в следния състав

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

 

                                            ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА

 

                                                                НИКОЛАЙ УРУКОВ

 

СЕКРЕТАР: ПЕНКА ВАСИЛЕВА

като разгледа докладваното от зам. председателя ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

в.гр.д. № 1310 по описа за 2017 г., за да се произнесе съобрази:

 

Производството е образувано по въззивната жалба на Ж.Г.А., подадена от адв. А.К., против решение № 185 от 28.04.2017 г., постановено по гр.дело № 3006/2015 г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което се отхвърля като неоснователен, предявения от Ж.  Г.А.  против  Университетска многопрофилна болница за активно лечение – Проф. д-р Стоян  Киркович“ АД, със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, представлявана от д-р  Й.П.Й.– изпълнителен  директор иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД във вр. с чл. 52 от ЗЗД за заплащане на сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди / накърнено достойнство и обида/ за извършени на 04.03.2015г.  нарушения, от работещи при ответника лица, на чл. 87, чл. 89 ал. 1, чл. 90 ал. 1  от Закона за здравето, както и иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД във вр. с чл. 52 от ЗЗД за заплащане на сумата от 1 000 лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди / чувство на безпомощност, загуба и неуважение/ за извършени на 04.03.2015г.  нарушения, от работещи при ответника лица, на 127, ал. 2, т. 6 и чл. 86, ал. 1, т. 3 и т. 11 от Закона за здравето.

Въззивницата Ж.Г.А. счита, че решението на първоинстанционния съд е неправилно, тъй като противоречи на материалния закон и на обективната истина, и е взето при нарушение на процесуалните правила и необосновано. Намира, че съдът не е взел под внимание твърденията й, които ответната страна не е съумяла да обори. Счита, че е неправилно кредитирането от първоинстанционния съд единствено на повторната Съдебно-графологична експертиза, въпреки че заключението на вещото лице в първоначалната такава е категорично и то доказвало по категоричен начин, че тя не е давала съгласие да се извършват спрямо нея така, както изисква ЗЗ в чл.87, чл.1 извършените процедури. Излага подробни съображения. Моли съдът да отмените изцяло обжалваното решение и постанови друго, с което да уважи подадените от нея искове.

Въззиваемият МБАЛ „Проф. д-р Ст. Киркович” АД – гр. Стара Загора чрез адв. К.М. изразява становище, че въззивната жалба е просрочена. Излага подробни съображения по всички оплаквания в жалбата.         Моли жалбата да бъде оставена без разглеждане като просрочена, алтернативно да бъде оставена без уважение като неоснователна. Моли при какъвто и да е изходът на спора, прекратяване на делото или отхвърляне на жалбата, да бъдат присъдени в тяхна полза направените пред настоящата инстанция разноски.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намери за установено следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 49 от ЗЗД във вр. с чл. 52 от ЗЗД.

Ищцата твърди, че на 04.03.2015 г. около 13.10 ч. е постъпила за раждане в УМБАЛ „Проф. д-р Ст. Киркович“ гр. Стара Загора, като не е подписвала типовата бланка за информирано съгласие. Въпреки въпросите й и нежеланието й върху тялото й да бъдат приложени определени процедури, медицинските лица в болницата се отнесли грубо с нея и поставили система с окситоцин, с която да ускорят родилния процес, а веднага след раждането поставили друга система с веществото метергин. По същество намира, че е нарушено правото й на информирано съгласие, което представлява нарушение на правото за ненамеса в личния й живот по смисъла на чл. 32, ал. 1 от КРБ и чл. 8 от ЕКПЧ. Неимуществените вреди се изразявали в накърнено достойнство и обида. В исковата молба е посочено, че ищцата се е почувствала унизена, когато й е отказана възможността да взима решения спрямо собственото си тяло. По този начин личността й е била принизена сякаш е била неспособна на преценка и съответно решение. Грубият начин, по който й е била отказана всякаква намеса в извършваните манипулации върху нейното тяло допълнително й е нанесъл обида, поради абсолютната си непровокираност и незаслуженост, но също е и накърнил достойнството й. Така ищцата не е получила уважението, което е дължимо на всяка раждаща жена. Искането е да се осъди ответника да й заплати сумата от 1 000 лева обезщетение за това нарушение. На следващо място твърди, че след раждането детето й било отнето почти веднага, без да й бъде дадена възможност да го прегърне или дори да остане при нея и да го закърми. С оглед спазване на медицинския протокол бебето й е било отнето за два часа, а в резултат на небрежно отношение от страна на медицинския персонал бебето е било дадено на майката след изтичане на още един час и то след инициатива на самата ищца. Според Ж.А. в процесния случай не е имало медицински показатели, които да налагат, новороденото да бъде отделено от нея. Това било направено в изпълнение на предварително зададена рутина съгласно протокол, който не отчитал спецификите на различните раждания, не отчитал нуждата или липсата на такава от неотложна медицинска помощ и не отчитал желанието на раждащите пациентки. Нормалната практика, когато няма медицински показания за противното, трябвало да бъде тази, която осигурява на пациентките възможност за най-добро възстановяване и развитие. За бебетата и майките им според ищцата това означавало да бъдат заедно в минутите след раждане, което е най-подходящото за тяхното физическо и психическо състояние при осъществяване на контакт „кожа в кожа“ и поставяне на начало на кърменето. Отказването на този ранен контакт между майката и нейната новородена дъщеря е причинило на ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в чувство на безпомощност, загуба и неуважение. По същество намира, че е нарушено правото на личен живот, гарантирано от чл. 32, ал. 1 от КРБ и чл. 8 от ЕКПЧ. Противоправността се изразява според ищцата в нарушение на чл. 127, ал. 2, т. 6 от 33 - осигуряване на оптимална жизнена среда за родилките и новородените. Разделянето и отказването на ранния контакт между майка и бебе е в нарушение и на чл. 86, ал. 1, т. 3 и т. 11 от 33дравето, които гарантират, че медицинските услуги ще бъдат от най-високо качество и при използване на модерни методи. Искането е да се осъди ответника да заплати 1 000 лева и за това нарушение.

Ответникът оспорва исковете като неоснователни. По отношение на твърденията за първото нарушение от болницата излагат аргументи, че са действали в условията на спешност, а именно родилката е започнала домашно раждане и така е застрашила собствения си живот и този на бебето. Постъпвайки в лечебното заведение в последния възможен момент и без придружаващата документация на бременността медицинския екип е направил възможно най-доброто, за да може майката и бебето да останат живи и здрави. Освен това били подписани и оформени надлежно и всички документи. По същество твърди, че в случая не са налице противоправни действия, защото на първо място болницата чрез своя медицински екип е действал в условията на спешност (по твърдения майката е дошла в болницата в последния момент след съзнателно започнало домашно раждане) и всички предприети действия са били с цел запазване живота и здравето на майката и бебето – чл. 89 ал. 2 от ЗЗ. На следващо място всички подписи върху съответните документи, свързани с името на ищцата били положени от нея. По отношение на факта на разделяне на майката от бебето за период от три часа – то според ответната страна изпълнението на този медицински протокол е в интерес и на майката и на бебето доколкото в първите часове след раждането родилката е в неадекватно психично състояние, а по стандарт следва да се остави да лежи на родилната маса поне два часа с цел избягване на кръвоизлив. Т.нар. „кенгурува грижа“ веднага след раждането била само научна теория, като безспорни научни доказателства за полезността в един категоричен порядък, за вредността в категоричен порядък или за относителност в някаква степен, нямало. Медицински обоснована, научно издържана и приета за безспорно като теория, трансформирана в практика теза по този въпрос в настоящия момент също нямало. Като обобщение на аргументите на ответника в настоящия случай се твърди, че е била осигурена оптималната жизнена среда за бебето и майката с оглед живота, здравето и интересите и на родилката и на бебето.

 

По делото не се спори, а и в интервю, дадено от  ищцата за медия „Фрамер“ по тема „Раждане извън  закона – защо и защо пък не?“ тя е заявила, че заедно с партньора си  са взели решение да посрещнат очакваната си рожба  в домашни условия, а не в  болница, лишавайки се напълно съзнателно  от медицинска  помощ. Предварително се били подготвили – чели по темата, разговаряли с други двойки, избрали този начин, гледали видео материали по темата докато не осъзнали, че и двамата били готови  да се справят сами. В интервюто ищцата заявява, че с партньора й не се страхували, тъй като  за нея раждането било трето по ред.  Чувствали се  изключително  спокойни, подготвени и наясно с решенията си, както и  с факта, че  можели  във всеки един  момент, ако усетят нужда, да тръгнат  към болницата. 

Страните не спорят, а и от показанията на партньора на ищцата св.  С.Ч. се установява, че контракциите й започнали на 03.03.2015г. около 5 часа, но били през  много голяма продължителност и неравномерни. Около  12.00 часа  на следващия ден болките й зачестили. Когато контракциите  стигнали  в интервал през 4-5 минути  решили да тръгнат  към болницата.

От представените и приети по делото писмени доказателства- Епикриза от АГ к-ка Родилно при  УМБАЛ“Проф. Ст. Киркович“ АД – гр. Стара Загора  и данни за протичане на раждане се установява, че на 04.03.2015г. в 13.33 часа ищцата е родила спонтанно - доносено дете от женски пол, от четвърта по ред бременност / три от които завършили с раждане на живи деца/ с тегло 3 900 гр., ръст 53 см, изплакало след аспирация. На родилката  е била приложена  следната  терапевтична  схема: сер. глюкозе 5% 500, метергин, окситоцин

Към онзи момент между д-р Ш.Т., Тракийски  университет гр. Стара Загора и  УМБАЛ“Проф. Ст. Киркович“ АД – гр. Стара Загора бил сключен  договор за  придобиване на  специалност, който е приложен по делото. В трудови правоотношения с ответната болница към 04.03.2015г. са били  й:  акушер  К.– А., видно от допълнително споразумение към трудов договор  № 285/29.12.2014г.; акушер  Антоанета Танева, видно от допълнително споразумение към трудов договор № 303/29.01.2015г.; доктор  В.Ц., видно от допълнително споразумение  към трудов договор № 47/10.11.1987г. доктор Т.Д., видно от  трудов договор № 235/04.10.2011г.; лекар старши асистент С.М., видно от трудов договор № 65/11.12.1990г..

От показанията на св. А.М.Т., акушерка в УМБАЛ „Професор д-р Ст. Киркович“ АД се установява, че  на 04.03.2015г. била на работа. В приемния кабинет на болницата  попълвала история на заболяването, преглеждала документите, попълвали се декларация за информирано  съгласие. Посочва, че декларациите, които били представени по делото били попълнени при приемането на пациента. Свидетелката приемала само под надзор на лекар, тогава  на работа били д-р Т.-специализант и  д-р М.. Св. Т.проверявала дали бременната е жената от личната карта. От документацията по делото се установявало, че ищцата била приета с 8 см. разкритие, което означавало, че раждането било  започнало, но това решавал доктор след преглед. Заявила, че изпитва болка, поради което свидетелката попълнила текста до преди „декларатор“. Нямала право да се разписва вместо пациентката. Подпис поставила жената.  Раждането не било планово, а по спешност. Свидетелката  придружила пациентката до родилна зала.

Св. Х.Г.К.– А., акушерка в  болницата установява, че жената  постъпила в родилното отделение в 13,10 ч. и родила в 13,20 ч.. Раждането било екстремно. Пациентката не била представила изследване за кръвната си група, което било най-страшно за екипа. В болницата била приета без да представи всички документи. В този момент свидетелката трябвало да хване венозен източник, за да се установи кръвната група, защото  опасността от кръвоизлив и кръвозагуба била голяма. Успяла да вземе кръв. Абокат и система винаги се включвали под назначение на лекар. Тогава  на смяна били най-малко 10 лекари - д-р Т., д-р Ц.,  д-р М., д-р Д. и др. Свидетелката заяви, че документи не я касаели,  трябвало да установи тоновете на плода, дали жената има разкритие. Заявява, че като се роди детето, още при неизрязана пъпна връв прави всичко възможно то да изплаче, вдига го и го показва „ето момиче е“. Раждането било през март месец, при хладно време, поради което бързали да положат бебето в термо легло в детската стая. Заявява, че децата са много термо лабилни. Майката дошла при тях в последния момент и с пълно разкритие. Екипът я поел и израждането станало много бързо.  По документи детето се родило 3,900 кг.. След раждането родилката стояла в родилното легло, завита в чаршаф. Наблюдавало се дали има кръвоизлив, свива ли се матката. В това положение трябвало да стои по стандарт два часа.  Възможно било да се отпусне матката и да се получи кръвоизлив. Ако имало поставена система тя трябвало да изтече. Повечето майки не изявявали желание веднага след раждането да им се дадат децата. В болницата нямали практика колички с бебета да стоят до майките, непосредствено след раждането. Имало  случаи да искат детето веднага след раждането, ако нямат системи. Десетина минути детето можело да постои при майката. След раждането се налагало веднага да се почистят дихателните пътища на бебето, къпели го, подсушавали го, обработвали пъпната рана, теглили, мерили, слагали   номер, повивали, показвали го  на майката и бързо го отнасяли в термо зала, където го поемала колежка в детска стая /неонатолог/.  Свидетелката съобщава, че е чувала за кенгурува грижа, но в тяхната болница това не се прилагало. Никога не правили манипулация без нареждане на лекар. Преценката била на лекаря какво точно да се назначи. Не обяснявали на родилките, защото те били неадекватни- хапели, биели, ритали, щипали. Ако имало възможност лекарят обяснявал на пациентите, но в случая нямало време за обяснение, тъй като раждането станало за 10 минути.

От показанията на  свидетелката С.Х.М., лекар в АГ клиника към ответната болница,  се установява, че на процесната дата е била на смяна. За случая си спомнила след като се запознала с документацията. Практиката й била да обяснява на пациентите процедурите, на които биха били подложени и би си спомнила, ако ищцата категорично  била отказала процедура. Пациентката подписвала документи в приемния кабинет. Процесното раждане било спешно. За спешно раждане се съди по разширението  на маточната шийка, кървене, забавени детски тонове. В случая имало разширение, виждало се, че се очаква едър плод, заради това жената трябвало да бъде максимално бързо приведена в родилна зала. Ако е имало някакви възражения от родилката е щяла да ги помни. Уведомявали пациентите, че ще им се постави абокат, опитвали се да разяснят предимствата и ползите от това. Опитвали се да я убедят, ако отказва. Обикновено се случвало в родилна зала, раждането да свързано с кръвозагуба. Не си спомняла ищцата да е поискала да й се предостави информация за манипулациите, които  биха й били прилагани.

От показанията на свидетелката Ш.Р.Т.,  специализант при ответника,  със специалност акушерство и гинекология става ясно, че се запознала  документално  с историята на заболяването. Конкретният случай не си го спомняла. Жената постъпила със силни болки в приемния кабинет. Били с д-р М. и акушерката Т.. Спомня си за жена с родова дейност, с почти пълно разкритие, прегледана, с акушерски статус - 8 см разкритие. Раждането било във втори период, което означава, че вече било започнало, но не при тях. На този етап състоянието на родилките било различно, някои били по-спокойни, други дори злоупотребявали с тях, хапели  ги. Възможно било да отговорят неадекватно. Процесното раждане било в условията на спешност, тъй като вече било започнало. В родилна зала  присъствали  свидетелката, акушер К. и  д-р Ц.. Плодът бил едър, но раждането преминало без усложнения. В приемен кабинет само преглеждали с  ултразвук, който показвал, че очаквали едър плод. При очакван едър плод задължително поставяли абокат с поставен окситоцин, тъй като той предотвратявал някои усложнения при самото раждане. След раждането акушерката показвала бебето, за да види майката пола му, след което му се извършвал първи преглед. В реанимационното кътче родилката не виждала детето. Там го преглеждал неонатолог - сърдечна дейност, рефлекси, отвори на носната кухина - после го предавал на акушерката за тоалет. След това бебето се давало на родилката, ако майката е способна да го държи и е адекватна. Акушерката стои до него, докато майката е способна да го държи.

От показанията на свидетелката В.Х.Ц., лекар в  АГ клиниката на ответника, се установява, че с идването на ищцата в болницата се създал голям хаос, тъй като била с осем сантиметра разкритие. В този случай било задължително поставянето на абокат, за да няма кръвозагуба. Такъв поставяли на всички родилки. Доказано било, че по този начин е намалена смъртността при ражданията. В системата поставяли окситоцин. При осем сантиметра разкритие раждането ставало толкова бързо, че ищцата приела 4 капки окситоцин на минута. Родила за десет минути.  По този начин се регулирала родовата дейност. Ако нямало необходимост, никой не пускал системата да тече. Това се отразявало в документацията, при нея можело да не е отразено, защото тя пристигнала в последния момент. Нямала спомен ищцата усилено да е отказвала вливки на окситоцин. Ако било така свидетелката е щяла да й обясни нуждата от поставянето на система. Вливаните  медикаменти били категорично полезни за родилката. Метергин се слагал задължително на всички родилки и било доказано. Окситоцин получавали задължително в системата, но пускали когато има необходимост и не било практика. Ако драстично се превиши приема тогава би имало странични и нежелани реакции. Посочва, че ищцата е поела риск, когато е отишла в последния момент. При раждане можело да настъпят редица усложнения - отлепена плацента, кървене, ниско прилепена плацента, високо кръвно налягане. Поставянето на двата медикамента предотвратявало евентуална кръвозагуба. При този етап от  раждането й сложили веднага абоката -  това бил плацентарния период, кървав период, свързан  с кръвозагуба.

От показанията на св. Т.Ц.Д., неонатолог в ответната болница се установява, че рутинна практика е бебето да се покаже на майката, след като се прегледа и повие. Давало се на майката, тя го гушва около минута и после детето се носи в детска стая. Детска стая имало на около 5 метра от родилна зала и се  стигало за секунди до нея. Там постъпвали всички, здрави доносени деца след раждането. В тази стая се осъществявал периодът на остра адаптация на бебето. По протокол наблюдението след раждане било 4 часа. Два часа прекарвало бебето в родилна зала, в специален кът – т.нар. „реанимационно кътче“. При тях това била стая до родилната зала. После се премества в детска стая за два часа. Този протокол бил  утвърден по стандарт, който се  издавал от комисия и специалисти и очертавал основните насоки на медицинската практика. Новороденото се поставяло в термо легло, наблюдавало се за кървене от пъпа, други усложнения и чак след това се водило при майката. Свидетелката не би се съгласила да се дава бебето по-рано. Този надзор на адаптация на детето не можел да се наблюдава, ако детето е при майката. За практиката „кожа до кожа“ нямало доказателства, че е вредна или не. Освен това въпросът за психиката на майката след раждането бил много сложен. При определени обстоятелства майката можела да бъде дори заплаха за бебето.

Свидетелят С.И.Ч., баща на детето на ищцата, установява, че преди да отидат в болницата Ж. била приготвила багаж и всички документи. Оставил я в болницата и отишъл за консумативи. Като се върнал разбрал, че дъщеря им се била родила. След като разбрал, излязъл да се поразходи, защото емоциите му се били насъбрали. Не бил влизал в приемен кабинет, тъй като отишъл да търси нощница на ищцата при приема в болницата. Ищцата била ядосана от това, че въпреки, че била отказала й сложили окситоцин. Относно детето казала, че са й го показали за кратко и било добре. Към 15.30 часа свидетелят се качил в стаята на родилката, където имало и други майки, на които бебетата били при тях. Ж. казала, че  отива да потърси къде е тяхното бебе – С.. Върнала се без детето и казала, че ще я доведат, но това не се случило, после пак отишла да я търси. Половин час след идването си, бащата видял детето си С..

От показанията на свидетелката М.И.К.– И. се установява, че  от 2008 г. се познават с Ж.. Два-три месеца, след като родила дъщеря си влязла в компанията на общество от майки по Интернет. Запознали се, започнали да се срещат, станали доста близки. Постоянно държали връзка. Последните дни, края на м. февруари 2015г., началото на м. март вече  се чували само  по телефон. На 3-ти март се чули  последно, когато ищцата й казала, че й започнали контракции. След раждането  ищцата й споделила, че й поставили окситоцин без основание. Обидно й било, че не й зачитали правата. Била изключително травмирана и обидена. Казала, че бебето  й го показали за малко, занесли  го някъде, после  тръгнала да го търси по стаите. От цялата работа била щастлива, че е родила здраво и право дете. От всичко останало била обидена и разгневена.

От показанията на свидетелката Е.К.К., която е работи в неправителствена организация, се установява, че след раждането помагали на майки в кърменето. Посещавали в чужбина конференции и семинари за майчиното здравеопазване. Практиката – „кенгуру-грижи“ –това било прикрепяне бебето към тялото на    майката. Отнасяло се до новородени, най-често недоносени  бебета със здравословни проблеми, защото медицинската грижа сама по себе си не била ефективна. Първият контакт „ кожа в кожа“  ставал непосредствено след раждане,  при доносено бебе, без усложнения и без спешна ситуация. Бебето се слага на гърдите или корема на майката след раждането и се препоръчва да остане там до час, до първото кърмене. Това била доказана добра практика, изследванията показвали, че това е в полза  на бебето и майката, без никаква вреда. Заявява, че това е естествената добра практика в европейските страни.Свидетелката сочи, че ползите  от наблюденията й, както върху майката, така и бебето са   физиологични, психологически и това са неоспорими данни.

По делото са представени, подписани от ищцата  Декларация за информирано съгласие  ОДА 40, версия 03/11.01.2012г. от 04.03.2015г., в която е записано, че деклараторът  е съгласен  да бъдат приложени всички необходими диагностични процедури и да бъде  проведено необходимото лечение, както и е съгласен   да бъде  изследван, лекуван и / или/ опериран под въздействието на методи и лекарства, водещи до промяна в съзнанието; Декларация, Допълнение към декларация за информирано съгласие от 04.03.2015г.; Декларация  за информираност и съгласие на пациента по отношение  източника  на заплащане  за диагностиката и лечението  на неговото заболяване. Ищцата е оспорила трите декларации като в хода на процеса заявява, че ръкописният текст и подписа след „декларатор:…“ не са изписани от нея. Във връзка с оспорването, по делото са назначени две графологични експертизи – първоначална и повторна.  Съдът кредитира двете експертизи в частта, в която дават заключение, че ръкописният текст обект на изследването, положен в трите декларации е изпълнен от едно и също лице, което не е ищцата Ж.Г.А.. Относно автентичността на подписите след „декларатор:“ двете заключения си противоречат.  Първото вещо лице е заключило, че ръкописните подписи, положени срещу реквизита „декларатор:" в трите Декларации обект на изследването не са изпълнени от Ж.Г.А.. Вещото лице по повторната експертиза – П.Х.Т., специалист  в областта на криминалистическото изследване на  документи в ЦЕКИ към НИКК – МВР заявява, че е използвал  специфична апаратура – видеоспектрален  компаротор ВС  5000, каквато използват само в НИКК – МВР гр. София. На база на извършеното изследване експертът е заключил, че  вероятно подписите за „декларатор:" в трите изследвани декларации, са положени от едно и също лице, като не може да се изключи вероятността, подписите да са положени от Ж.Г.А. в особено състояние. С оглед на това КРС е кредитирал заключението по повторната експертиза като обосновано и  достатъчно пълно и ясно. Въззивният съд също намира, че действително следва да бъде кредитирано това заключение, досежно извода, че  вероятно подписите за „декларатор:" в трите изследвани декларации, са положени от едно и също лице, като не може да се изключи вероятността, подписите да са положени от Ж.Г.А. в особено състояние, тъй като  вещото лице от повторната експертиза е използвало ясно и точно изброени технически средства, които не се изчерпват само с микроскоп, а включват  използване на технически средства: лупа с увеличение 10х, стереомикроскоп „ Leica“ с увеличение до 150х и косо насочено осветление, видеоспектрален компаратор „VCS-5000“ в различен   режими на работа, цифров фотоапарат „ Никон“ и „Самсунг“.  В с.з. вещото лице е обяснило, че ако условията се различават значително от обичайните, тогава нормално и практиката показва, че се отразяват върху процеса на писане и подписване, т.е. важно е какви са условията, при които се полагат подписите. Ето защо вещото лице е съобразило, че в настоящия случай  с оглед събраните по делото доказателства става ясно, че са налице предпоставки за полагане на подписи в необичайна ситуация, в която е възможно да окажат влияние, както субективните така и обективните фактори, които е описал подробно в заключението си. Вещото лице е посочило, че когато върху процеса на писане/подписване оказват въздействие и обективни и субективни фактори в съчетание, може да се стигне до неузнаваемост и до невъзможност да се идентифицира почерка, респ. подписа на даденото лице. Отчитайки липсата на признаци на имитация в конкретния случай, както и обстоятелството, че при имитация се проявява стремеж да се възпроизведе максимално близо автентичен подпис/и на дадено лице, какъвто стремеж не е проявен в настоящия случай, то експертизата, на базата на всичко изложено не може да изключи вероятността изследваните подписи за „ДЕКЛАРАТОР“ в трите декларации, да са положени от Ж.Г.А. в особено състояние/“безпомощност, силна болка , невъзможност да се контролира, унизеност и т.н.“/.                                             

По делото е допусната и приета комплексна съдебно-медицинска експертиза, изготвена от трима експерти:  д.р Д.В.Д.– специалист акушер гинеколог; д-р Е.Х.С. – специалист педиатър и  В.Н.Б.– специалист психолог и психотерапевт. Експертизата компетентно дадена, относима към спора и не противоречи на останалия доказателствен материал, поради което следва да бъде кредитирана изцяло. От заключението на приетата комплексна съдебно-медицинска експертиза /КСМЕ/ и дадените в съдебно заседание обяснения на вещите лица се установява, че постъпвайки минути преди да роди ищцата Ж. Г.А. е поставила в риск собственото си здраве и това на плода. Като пациентка тя постъпва на границата между първи и втори период на раждане, след съзнателно започнало домашно раждане. Периодите на раждане са както следва:  първи период-разкритие на маточната шийка, втори период-период на изгонване на плода. При многораждали жени, каквато е ищцата, може да настъпи много тежко усложнение за плода, а именно: раменна дистокия / с 90% смъртност на плода/. Вземането на решение /да се ражда за трети път /в домашни условия било много рисково и неоправдано. Пристигането в болницата на ищцата за трето раждане на границата между първи и втори период на раждане, без пълна медицинска документация /по свидетелски показания е липсвал документ за определена кръвна група/ е създала опасност за самата нея и плода. Състоянието на родилката в момента на приемането й не е било животозастрашаващо. Родилката е  била в края на първи период на разкритие/8см/ при приемането в отделението. Предприетите действия на всички медицински лица ангажирани в процеса са били рутинни, а не животоспасяващи. Изключително късия времеви срок за реакция на ангажирания персонал при приемането в Родилно отделение и всички процедури, които трябва да се извършат по протокол за този кратък интервал е създало голямо напрежение сред медицинския екип. Употребата на окситоцин било с цел превенция на усложнения при многораждала жена/очаквана атония на матката или раменна дистония на плода/. В случая въпросната система с медикамента Окситоцин е била приложена за много кратко време-10 минути до раждането на плода. Осигуряването на венозен източник било абсолютно задължително за да може да се извърши горе описаната превенция. Прилагането на медикамента Метергин е рутинна практика. Добрата медицинска практика включва всички действия, които биха предпазили здравето на пациента и такива,които биха спомогнали за неговото възстановяване. След раждането на доносено бебе практика е то да се покаже и да се даде на майката за кратко време, ако състоянието и позволява. Минути след това то се отнася в "реанимационно кътче",  намиращо се в родилна зала. Там прекарва 2 часа под активно наблюдение, след което се мести в детска стая за още 2 часа. Новороденото се поставя в термо легло и се наблюдава. Много по-некачествено би било наблюдението на новородените, ако съответната акушерка ходи от стая в стая при родилките и бебетата. В една университетска болница, където попадат и се лекуват през неонаталния период деца в много тежко състояние, което изисква голямо обгрижване е създаден и утвърден вътрешен алгоритъм на работа. За да бъдат обгрижени всички новородени е необходимо този часови алгоритъм да се спазва. В случая по правилника на вътрешния ред на отделението и създадения алгоритъм на работа е преценено, че в рамките на четири часа след раждането на детето то се дава на майката. Според компетентното вещо лицесилните родилни болки променят психиката на майката и за това се практикува оставяне на новороденото бебе до майката по преценка на лекаря. Персоналът на Родилно отделение е преминал курса "Десетте стъпки за успешно кърмене" и при изявено желание на майката детето се дава за първи контакт "кожа в кожа". Доносеното бебе след като се даде на майката, във възможно най-кратьк срок след раждането, се поставя за да засуче.При здравите доносени бебета това се случва обикновено до 4 часа, най-късно до 6 часа. При недоносените бебета, които се налага да бъдат поставени в кувьоз закърмването може да стане и след десетия ден. Дори и тогава практиката показва,че и след тези 10 дни децата поставени на гърда засукват още при първото поставяне.След като този доста по-дълъг период не саботира кърменето не би могло едночасово „закъснение" да попречи на кърменето. Що се отнася до емоционалната връзка на майката с детето тя също не би могла да бъде нарушена с по-късното слагане на гърдата и засукване. Според вещите лица положените грижи за ищцата Ж.А. и новороденото й дете С.Ч. са висококвалифицирани и качествено положени. Доказателство за това са нормално приключилото раждане и появата на здраво дете. Препоръките на Световната здравна организация са за осъществяване на контакт с майката непосредствено след раждането,ако това е възможно имайки предвид състоянието на детето и майката.Това обаче са само препоръки и те не са действащи като законови правила в създадените протоколи за действие в нашата страна и нашето здравеопазване. Лекарският екип и приетите вътрешни правила на съответното здравно заведение определят действията по отношение на новороденото бебе.

Според вещото лице психолог връзката на детето с майката се създава още по време на бременността. Нервните и хормонални взаимодействия между майката и детето са едни от най - мощните връзки, които трудно могат да бъдат накърнени. Първият контакт на майката и бебето непосредствено сред раждането или т.н. „ кенгуру грижа " намалява стреса и изтощението на майката, подобрява емоционалното и състояние. Този метод възниква в началото на 80 - те години в Колумбия като единствена възможна грижа към родилките поради ширещата се бедност. На новородените деца можело да се предостави само топлината на майката. Безспорно е доказана физиологичната, когнитивна и емоционална полза за преждевременно родените бебета. Методът „кожа в кожа" подпомага прехода им от утробата към извънматочната среда При доносените деца този метод не е достатъчно изследван и проучен. Процесът на раждане в значителна степен оказва влияние върху емоционалното състояние на родилката и я прави по -чувствителна и уязвима.

При така установената фактическа обстановка Казанлъшкия районен съд е приел, че предявените искове са неоснователни.

Възззивният съд намира тези изводи за правилни и законосъобразни и напълно ги споделя. В разпоредбата на  чл. 49 от ЗЗД законодателят е предвидил този, който е възложил на друго лице някаква работа да отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на работата. В доказателствена тежест на ищеца е да установи фактическия състав на непозволено увреждане, който включва виновно и противоправно действие или бездействие на служители на ответника, в резултат на което ищецът да е претърпял неимуществените вреди, конкретизирани в исковата молба, наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между вредите и поведението на служители на ответника. Нормата на чл. 45, ал.2 ЗЗД установява оборима презумпция за вина във всички случаи на непозволено увреждане, поради което ищецът не следва да установява наличието на вина.

Видно от разрешение за осъществяване на лечебна дейност № МБ – 2/02.04.2015г. ответникът е получил такова за осъществяване на родилна помощ в клиника  по акушерство и гинекология с III /трето/ ниво на компетентност  в изпълнение на  утвърдения медицински стандарт “Акушерство и гинекология“. В неговата дейност приложение намират и нормите на  Закона за здравето и  Закона  за лечебните заведения.  Съгласно чл. 80, в Раздел Достъпност и качество на медицинската помощ, от Закона за здравето качеството на медицинската помощ се основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от Закона за съсловните организации на лекарите.

В чл. 6, ал.1 от Закон за лечебните заведения е прието, че  дейността на лечебните заведения и на медицинските и другите специалисти, които работят в тях, се осъществява при спазване на медицинските стандарти за качество на оказваната медицинска помощ и осигуряване защита на правата на пациента. Медицинските стандарти се утвърждават с наредби на министъра на здравеопазването. Към датата на процесното раждане са действали: Медицински стандарт  "Акушерство и гинекология", утвърден с Наредба  № 19 от 22.12.2014г. на МЗ, обн., ДВ, бр. 106 от 23.12.2014г. и Медицински стандарт “Неонатология“, утвърден с Наредба № 13 от 23.07.2014г. на МЗ, обн., ДВ, бр. 66 от 08.08.2014г..

Въззивният съд намира, че тези изисквания са спазени от служители на ответната болница по отношение на родилката. В Глава XI на Медицинския стандарт "Акушерство и гинекология" са описани медицински дейности при раждане  през  естествените родови пътища, а в Медицински стандарт “Неонатология“ са посочени дейностите, свързани  с грижа  за здраво новородено дете. В настоящия случай се установява, че постъпвайки в болницата, минути преди да роди, без документ за определена кръвна група, ищцата е поставила в риск собственото си здраве и това на плода. Пациентката е била на границата между първи и втори период на раждане, след съзнателно започнало домашно раждане. При многораждали жени, каквато е ищцата, е можело да настъпи много тежко усложнение за плода, а именно: раменна дистокия / с 90% смъртност на плода/. От заключението по комплексната съдебно – медицинска  експертиза се установява, че всички извършени действия от медицинския екип по време на самото раждане и след това съответствали на медицинския стандарт и добрите медицински практики. На ищцата са приложени два медикамента: окситоцин и метергин. Ж.А. не е доказала, че по време на раждането медицинският екип е нарушил разпоредбите на чл. 87, ал.1 и чл. 89 , ал.1 от ЗЗдравето. Ищцата не установява по безспорен и категоричен начин, че  не е подписвала Декларация за информирано съгласие  ОДА 40, версия 03/11.01.2012г. от 04.03.2015г.; Декларация, Допълнение към декларация за информирано съгласие от 04.03.2015г. и Декларация  за информираност и съгласие на пациента по отношение  източника  на заплащане  за диагностиката и лечението  на неговото заболяване. Ако по време на раждането пациентката е отказала предложената медицинска помощ или продължаването на започнатата медицинска дейност, това е следвало да се удостовери в медицинската документация с подписи на лицето /по арг. на чл. 90, ал.2 от ЗЗдравето/, т.е отказът на пациента винаги трябва да  бъде изричен, в писмена форма. Доказателства в тази посока не са ангажирани. Според компетентното вещо лице по назначената медицинска експертиза употребата на окситоцин е било с цел превенция на усложнения при многораждала жена /очаквана атопия на матката или раменна дистокия на плода/. Осигуряването на венозен източник било абсолютно задължително и с цел превенция. Прилагането на медикамента метергин не е създало риск за майката и детето, нещо повече било необходимо. Съдът не констатира нарушение на чл. 86, ал.1 от ЗЗдравето, тъй като от доказателствата по делото се установява, че на пациентката, въпреки условията на спешност, е предоставена качествена здравна помощ, която изцяло съответства на  определените медицински стандарти и правилата на  добрата медицинска практика.

По делото се установява, че веднага след раждането детето било показано за кратко на майката и тя установила, че било добре / показанията на св. Чертоянов/. Последвал период от три часова раздяла на бебе от майка. Според компетентното вещо лице след раждането на доносено бебе практиката била то да се покаже и да се даде на майката за кратко, ако състоянието й позволява. Минути след това бебето се отнасяло в "реанимационно кътче",  където прекарвало 2 часа под активно наблюдение, след което се премествало в детска стая за още 2 часа. Новороденото се поставяло в термо легло, наблюдавало се за кървене от пъпа или други усложнения и чак след това, ако всичко е наред се давало на майката. Методът „кожа в кожа" подпомагал прехода от утробата към извънматочната среда. Според експерта при доносените деца този метод не бил достатъчно изследван и проучен. На следващо място ищцата е избрала да роди в университетска държавна болница, за която е ноторно известно обстоятелството, че  е една от най-натоварените  болници в региона.  Според вещите лица, заради апаратурата си болницата поемала критичните случаи от цяла южна България, включително проблемни раждания от частните болници. Въпреки високата си натовареност медицинският екип е действал изцяло съобразно медицинските стандарти.  

Предвид  гореизложено съдът намира, че не е налице противоправно поведение от страна на наетия при ответника медицински персонал, което да се намира в причинно-следствена връзка с резултата, от който за ищцата са произлезли описаните в исковата молба вреди, с оглед на което въззивният съд намира, че не са осъществени всички елементи от фактическия състав на деликта. Предвид това исковете като неоснователни и недоказани следва да бъдат отхвърлени.

          Предвид гореизложените съображения, настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което  следва да бъде потвърдено като такова. При постановяването му не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закони, изводите съответстват на събраните по делото доказателства.

С оглед изхода на делото – неоснователност на въззивната жалба  следва да се присъдят на въззиваемият направените разноски пред въззивната инстанция, които са в размер на 1200лв., представляващи адвокатско възнаграждение.  

 Водим от горните мотиви, Старозагорския Окръжен съд 

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 185 от 28.04.2017 г., постановено по гр.дело № 3006/2015 г. по описа на Казанлъшкия районен съд.

 

ОСЪЖДА  Ж.  Г.А.  с ЕГН  ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на  Университетска многопрофилна болница за активно лечение – Проф. д-р Стоян  Киркович“ АД, със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, ул.“Ген.  Столетов“ №2, ЕИК 123525874, представлявана от д-р  Й.П.Й.– изпълнителен  директор сумата 1200 лв. /хиляда и двеста лева/, представляваща направените по делото разноски пред въззивната инстанция – адвокатско възнаграждение.

 

Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:

         

 

 

                                      ЧЛЕНОВЕ: