Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  351                             31.10.2017 година                     гр. Стара Загора

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД     ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

Нa 04 октомври                                    две хиляди и седемнадесета година

В открито заседание в следния състав

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

 

                                            ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА

                                                         

                                                                НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                             

СЕКРЕТАР: П. ВАСИЛЕВА

като разгледа докладваното от зам. председателя ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

в.гр.д. № 1325  по описа за 2017 г., за да се произнесе съобрази:

 

         Производството е образувано по въззивната жалба на Н.И.Д. подадена от адв. В.А., против решение № 241 от 01.06.2017г., постановено по гр.дело № 763/2016 г. по описа на Казанлъшкия районен съд.

          Въззивницата е останала недоволна от решението на първоинстанционния съд в частта, в която е осъдена да заплати на К.З. и Р.И.  по 63.33 лв., а на ответника И.И. сумата 1013.34 лв., представляваща съответната идеална част от извършените от тях необходими разноски в процесния съсобствен имот, както и да заплати на тримата ответника К.З., Р.И. и И.И. съдебни разноски в общ размер на 420 лв. Счита, че решението в тази част е неправилно, постановено в противоречие с материалния закон. Излага подробни съображения, докладвани в с.з.      Моли съдът да отмени решението на първоинстанционния съд и да отхвърли претенциите на ответниците с правно основание чл.346 от ГПК, вр. чл.30, ал.3 от ЗС, както и в частта, в която тя е осъдена да заплати на ответниците разноските по делото. Моли съдът да й присъди направените по делото разноски.

          Въззиваемите К.И.З.,  Р.Ж.И. и И.Ж.И. чрез пълномощника си адв. П.Г. вземат становище, че въззивната жалба е неоснователна, незаконосъобразна и необоснована, а решението на първоинстанционния съд в обжалваната част е  правилно, законосъобразно и мотивирано. Излагат подробни съображения, докладвани в с.з. и цитират съдебна практика. Молят съдът да постанови решение, с което да остави без уважение подадената въззивна жалба в обжалваната част, като потвърди същото, както и да им присъди направените по делото разноски. 

          Въззиваемият З.И.З. явява се лично в с.з. и изразява становище, че решението на РС не е правилно, тъй като смята, че той не дължи 1000 лв. същия не е подал въззивна жалба против решението на КРС.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намери за установено следното:

Искът е за делба на съсобствен недвижим имот с правно основание чл.34 от ЗС вр. с чл.341 и сл. от ГПК като производството е във фаза след допускане на делбата.

          С влязло в сила решение №537/18.11.2016 г., постановено по настоящото дело е допуснат до съдебна делба следния съсобствен недвижим имот: апартамент с идентификатор 35167.502.3375.1.5, с разгъната застроена площ 91.08 кв.м., находящ се в гр.Казанлък, бул.“…“ №…в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор 35167.502.3375, построена на основание отстъпено право на строеж върху общинска земя в квартал 137А, който апартамент се състои от две спални, дневна, кухня и сервизни помещения, заедно с принадлежащото му избено помещение №3 с полезна площ 19.17 кв.м., при съседи на апартамента/обекта/: на същия етаж- самостоятелен обект с идентификатор 35167.502.3375.1.6, под обекта - самостоятелен обект с идентификатор 35167.502.3375.1.3 , над обекта - няма, както и припадащите се на жилището 1/16 идеална част от общите части на сградата и 1/180 идеална част от правото на строеж върху терена, при квоти: 3/24 идеални части за Н.И.Д., 3/24 идеални части за З.И.З., 1/24 идеална част за К.И.З., 1/24 ид.части за Р.Ж.И. и 16/24 идеални части за И.Ж.И..

В първото с.з. след допускане на делбата в срока по чл.346 от ГПК е направено от съделителя К.И.З. искане за поставяне в неин дял на процесния недвижим имот и са приети за разглеждане предявените от страните насрещни претенции по сметки, чиито размери след допуснато изменение са както следва: от ищеца Н.И.Д. против ответниците К.И.З., Р.Ж.И. и И.Ж.И. претенция за заплащане по 31 лв. всеки от тях обезщетение по чл.31, ал.2 от ЗС, за лишаване от право на ползване на идеалната и част от процесния недвижим имот за периода 28.10.2016г. до 26.01.2017г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на претенциите до окончателното изплащане на сумите; от З.И.З. срещу К.И.З., Р.Ж.И. и И.Ж.И. претенции за заплащане по 16.66 лв. месечно от всеки от тях обезщетение по чл.31, ал.2 от ЗС за лишаване от ползване на полагащата му се идеална част от имота в периода 01.12.2015г. до 26.01.2017г.; от К.И.З., Р.Ж.И. и И.Ж.И. против Н.И.Д. претенции по чл.30, ал.3 от ЗС за заплащане на К.И.З. сумата 63.33 лв., на Р.Ж.И. сумата 63.33лв. и на И.Ж.И. сумата 1013.34лв. за извършени подобрения в имота, ведно със законната лихва, считано от влизане на решението в сила до окончателното им изплащане; и от К.И.З., Р.Ж.И. и И.Ж.И. против З.И.З. претенции по чл.30, ал.3 от ЗС за заплащане на К.И.З. сумата 63.33лв., на Р.Ж.И. сумата 63.33лв. и на И.Ж.И. сумата 1013.34лв. за извършени подобрения в имота, ведно със законната лихва, считано от влизане на решението в сила до окончателното изплащане.

Претендираните от ответниците К.И.З., Р.Ж.И. и И.Ж.И. за претендираните подобрения са подробно посочени в приложение т. №V от списъка към молба от 26.01.2017г.

В с.з. по реда на чл.176 от ГПК ответниците И.И. и К.З. обясняват, че ищцата Н.И. няма ключ от апартамента и не го е ползвала. Получили нотариалната покана. Не оспорват, че бравата на жилището е сменена. З.Ж. ги посетил през лятото на 2016 г. и видял ремонта. Когато правили ремонта, не уведомили съсобствениците Н.Д. и З.З..

 Не е спорно, а и от представеното заверено копие на покана, връчена  на ответницата К.И.З. на 28.10.2016 г. ищцата Н.И.Д. поканила ответниците К.И.З., Р.Ж.И. и И.Ж.И. за заплащане на обезщетение в размер на 50 лв. месечно, за това, че е лишена от правото да ползва своята част от съсобствения имот. По делото е представен писмен отговор на поканата на тримата ответници К.З., Р.И. и И.И.. С нотариална покана, рег.№8535/26.11.2015 г. на Нотариус П.К., рег.№100 с район РС-Казанлък, връчена на ответниците  на 01.12.2015 г. ответникът З.З. ги поканил в едноседмичен срок да му предоставят южната стая за да я ползва и ключ за входната врата на апартамент в кантората на Нотариус П.К./с посочен адрес/.

По делото са назначени 2 съдебно-технически експертизи с в.л. Д.Д. с депозирани  заключения, неоспорени от страните. Съдът възприема заключенията и пояснението на в.л. в с.з като мотивирани. Съгласно първата експертиза процесния имот е неподеляем, а средната му пазарна цена, формирана чрез прилагане на двата метода: на сравнителните продажби и на вещната стойност при съобразяване с местоположението, вида и състоянието на имота, пазарният наем -чрез прилагане на пазарния метод и чрез наемен множител, а извършените работи– чрез прилагане на пазарен метод е 62000 лв. Стойността на дяловете на съделителите са както следва: на 1/24 ид.част е 2583 лв., на 3/24 ид.част-7750 лв. и на 16/24 ид.части-41334 лв.  Състоянието на апартамента е много добро след видимо правен скоро ремонт на коридор, кухня, спалня, баня и тоалетна. Съгласно заключението на втората експертиза стойността на претендираните ремонтните дейности в имота са посочени по вид и стойност в таблица 1 към заключението са в общ размер 9122 лв. В с.з. вещото лице отговаря, че средният пазарен наем на имота за един месец е 256 лв., като за периода от 01.12.2015г. до 26.01.2017г. той е 3543 лв. като за 1/24 ид част -148 лв. и за 3/24 ид.част - 443лв. Наемът на целия апартамент за периода от 28.10.2016 до 26.01.2017г. е 751 лв., а стойност на 1/24 ид. част за периода е 31лв. и стойността на 3/24 ид.част е 93 лв. 

За изясняване на обстоятелствата по делото пред районния съд са събрани гласни доказателства.

Въззивната жалба касае само претенцията на ответниците К.З., Р.И. и И.И. с правно основание чл.30, ал.3 от ЗС. В останалата част решението е влязло в законна сила като необжалвано.

  Съгласно чл.30, ал.3 от ЗС всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. Съобразно трайната съдебна практика, съдът следва да извърши разграничение на претенциите като посочи кои от твърдените дейности представляват необходими разноски и кои полезни разноски /подобрения/, изхождайки от тяхното предназначение. Необходимите разноски са свързаните с неотложни /аварийни/ ремонтни дейности за поддържането и/или възстановяването на вещта, предизвикани от непредвидено, неочаквано събитие или се свързват с необходимостта от текущи или основни ремонтни дейности, наложени от износване и овехтяване, като чрез тях се цели да се запази вещта или да се приведе в състояние, годно за живеене или съобразно предназначението на вещта. При необходимите разноски е без значение, дали съсобственикът, който ги е извършил сам си служи с вещта или тя се ползва и от другите съсобственици, тъй като тези разноски произтичат от действия по управлението на вещта. Подобренията са тези разноски, които увеличават стойността на вещта. За разлика от необходимите, полезните разноски не са наложителни, запазването и поддържането на вещта не е обусловено от тяхното извършване. При необходимите разноски се присъждат действително изразходваните средства съобразно частта на съсобственика. Дали извършените от единия от собствениците на вещта ремонтни дейности съставляват необходими или полезни разходи, зависи от фактическия проблем на конкретното състояние на вещта преди извършването им, както и от причината, наложила тази подмяна, като преценката следва да се извърши за всеки конкретен случай съобразно доказателствата по делото. В настоящият случай процесният апартамент, който е на последен етаж на жилищната сграда е бил закупен през 1970 г. и от гласните доказателства е установено, че същия се е нуждаел от основен ремонт, тъй като е бил в „окаяно състояние“, а няма наведени от останалите съсобственици твърдения и в тази връзка ангажирани доказателства в противния смисъл. Подмяната на ел. и ВиК инсталацията, подмяната на дървената дограма в кухня и южна стая/спалня/, шпакловката и боядисването на стени и тавани, поставянето на настилки от теракони плоки, фаянсова облицовка в баня и тоалетна и подмяната на санитарията, поставяне на окачен таван в баня и тоалетна, циглене на паркет и гипсокартон на южната стая/спалня/, подмяна на мивка в кухня са били необходими поради износване, овехтяване, течове и напукване. Установи се, че ремонтните работи са извършени от ответниците К.З., Р.И. и И.И.. Ремонтните работи –подмяна на ел. и ВиК инсталации, поставянето на настилка с теракотни плочи  в коридор, кухня баня и тоалетна, поставяне на окачен таван в баня и тоалетна, шпакловка с латекс на стени и таван на коридор и кухня, фаянсова облицовка на стени на баня и тоалетна, смяната на санитария, поставяне на гипсокартон на тавана и циглене на паркет на спалня /южна стая/, подмяна на мивка в кухнята,подмяната на дървената дограма в кухня и южна стая/спалня/ са извършени съобразно съвременното развитие на технологиите и предлаганите в тази връзка материали, били са необходими за възстановяване, поддържане и запазване на имота, с оглед неговото предназначение, поради което съдът намира, че представляват необходими разноски. Тримата ответници са извършили разноски в имота без съгласието на ищцата и ответника З.З., но без изричното им противопоставяне /възражения и в тази връзка доказателства за противното не са ангажирани/, а и ремонтните дейности са в интерес на съделителите. От заключението на СТЕ е видно, че извършените в делбеният имот-апартамент ремонтни дейности в кухня, спалня, коридор, баня и тоалетна са на стойност 9122 лв. или за 1/24 ид.част-380.08 лв., за 3/24 ид.част- 1140.25 лв. Доколкото необходимите разноски представляват тежест по смисъла на чл.30, ал.3 ЗС, то въззивницата и въззиваемият З.З. дължат на останалите съсобственици  част /съответна на притежаваната част от имота/ от тези разходи. Предвид изложеното предявените искове са основателни, поради което правилно са уважени в претендираните размери, които съответстват на заключението на експертизата.

Предвид гореизложените съображения, въззивният съд намира, че решението в обжалваната му част  е правилно и законосъобразно.  При постановяването му не са допуснати нарушения на материалния и процесуалните закони, поради което следва да бъде потвърдено. С оглед на това правилно и законосъобразно е решението и в частта му за разноските, които са определени предвид основателността на предявените и уважени претенции на страните по делото. 

Предвид изхода на спора -неоснователност и на въззивната жалба, следва въззивникът да бъде осъден да заплати на въззивамеите направените разноски по делото. Предвид представените пред въззивната инстанция писмени доказателства съдът намира, че разноските на въззиваемите следва да бъдат определени съобразно чл.38 ал.1 т.2 във вр. с чл. 36 ал.2  и чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата. С оглед на това следва да бъде определено възнаграждение в размер на 310 лв., съобразно Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ето защо следва въззивницата да бъде осъдена да заплати на адвокат П.Г. сумата от 310 лв., представляваща направените разноски от въззиваемите пред въззивната инстанция.

 

Водим от горните мотиви, Старозагорския Окръжен съд 

 

Р Е Ш И :

 

 

ПОТВЪРЖАДВА решение № 241 от 01.06.2017г., постановено по гр.дело № 763/2016 г. по описа на Казанлъшкия районен съд.

 

          ОСЪЖДА Н.И.Д., с ЕГН-********** *** да заплати на адвокат П.С.Г. *** сумата 310 лв. /триста и десет лева/, представляваща направените разноски по делото за въззивната инстанция.  

 

Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

         

 

 

                                                ЧЛЕНОВЕ: