Р Е Ш Е Н И Е

 

 

    348                                            30.10.2017 г.                                 гр.Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,  гражданско отделение, І-ви въззивен състав,

в открито съдебно заседание, проведено на единадесети октомври две хиляди и седемнадесета година,

в следния състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА - ЯНЧЕВА

     ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                                            АТАНАС АТАНАСОВ

 

като разгледа докладваното от съдия Атанас Атанасов в.гр.д. № 1369 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:

          

            Производството  се води по реда на  чл.258 от Граждански процесуален кодекс /ГПК/ и сл. във вр. с чл.317 от ГПК.

            Образувано е по въззивна жалба на Община Казанлък, с която се обжалва решение № 292/29.06.2017 г., постановено по гр.д. № 648/2017 г. по описа на Районен съд – Казанлък /КРС/, с което са уважени предявените от Д.Н.П. *** против въззивната община обективно съединени искове  по чл.344, ал.1 т.1, т.2 и т.3 от Кодекса на труда /КТ/ за признаване уволнението на въззиваемата П. за незаконно и отмяна на заповедта за прекратяване на трудовото й правоотношение; възстановяване на заеманата от нея допреди уволнението й длъжност и заплащане на обезщетение в размер на 1 280,00 лв. за период от два месеца на оставане без работа в следствие на уволнението й, ведно със законната лихва до окончателно изплащане на сумата.

            С жалбата решението на КРС се оспорва като недопустимо и неоснователно, като се  развиват доводи за недопустимостта му, в частта, касаеща уважения иск по чл.344, ал.1 т.1 от КТ поради произнасяне на съда по незаявени от въззиваемата основания за незаконосъобразност на уволнението й, както и в частта, касаеща уважения иск по чл.344, ал.1 т.2 от КТ поради произнасяне на съда по нередовен иск в тази му част.

             При условията на евентуалност решението се оспорва като неправилно във всички негови части, като се излагат доводи, че първоинстанционният съд е достигнал до неверни изводи за незаконност на уволнението на въззиваемата П., т.к. от работодателя са били въведени нови изисквания за образование за заемане на длъжността, на които последната не е отговаряла, а предхождащото уволнението й възстановяване на заеманата от нея длъжност не е било фиктивно,  т.к. същото е било в изпълнение на предходното съдебно решение за възстановяване на заеманата от нея длъжност.

              По отношение на акцесорните искове се претендира, че като такива са неоснователи поради неоснователността на главния иск.

              Решението се обжалва като неправилно и в частта му, касаеща направеното от Община Казанлък при условията на евентуалност възражение за прихващане със сумата от 640,00 лв., съставляваща обезщетение за неспазено предизвестие, като се развиват доводи, че самата Д.П. с исковата си молба признава факта на получаването на такава сума на това основание, а освен това и този факт е надлежно доказан с писмено доказателство.

              Претендира се обезсилване или евентуално отмяна на обжалвания първоинстанционен акт изцяло или отмяна в частта му, касаеща иска по чл.344, ал.1 т.2 от КТ, както и уважаване на направеното възражение за прихващане и частично отхвърляне на иска по чл.344, ал.1 т.3 от КТ и присъждането на деловодните разноски пред двете съдебни инстанции.

              В законоустановения срок е постъпил отговор от въззиваемата страна Д.Н.П., с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна.

              Твърди се, че обжалваното решение на КРС е валидно, допустимо и правилно, като се развиват доводи, че уволнението на въззиваемата правилно е било прието от съда за незаконно, т.к. работодателят не е доказал законността на уволнението и въвеждането на нови изисквания за заемане на длъжността й, като в тази връзка и в съответствие с уважаването на главния иск е и уважаването на акцесорните искове по чл.344, ал.1 т.2 и т.3 от КТ.

              Претендира се потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на сторените пред въззивната инстанция разноски.

  В откритото съдебно заседание Община Казанлък –редовно призована, се представлява от пълномощник – адвокат, чрез когото поддържа въззивната жалба и пледира за уважаването й, както и за присъждането на направените съдебно-деловодни разноски.

 Въззиваемата Д.П. – редовно призована, в откритото съдебно заседание не се явява и не се представлява.

След запознаване със становищата на страните и въз основа на събраните доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

            Настоящият съдебен състав намира, че фактическата обстановка правилно е била установена въз основа на събраните доказателства от първоинстанционния съд.

            Безспорно е в отношенията между страните, че трудовото правоотношение между Д.Н.П. *** е възникнало по силата на трудов договор № 48/03.09.2007 г., било е прекратено от работодателя, а в последствие признато за незаконно и отменено по съдебен ред с влязло в сила на 22.12.2016 г. решение, постановено по гр.д. №454/2016 г. по описа на КРС, поради нарушаване на предварителна закрила на служителката при уволнение, като с решението Д.П. е била и възстановена на заеманата допреди уволнението й длъжност  старши експерт „Туризъм“, с шифър по НКПД 24226046, длъжностно ниво по КДА 10 при Община Казанлък.

            На 09.01.2017 г. въззиваемата е подала писмена молба до Община Казанлък да бъде възстановена на заеманата от нея допреди уволнението й длъжност и със Заповед № 0019/09.01.2017 г. работодателят, позовавайки се на чл.345, ал.1 от КТ и решенията постановени по гр.д. № 454/2016г. по описа на РС – Казанлък и по възз.гр.д. № 1278/2016 г. по описа на ОС–Стара Загора е „наредил да бъде възстановена Д.Н.П. на работа на длъжност старши експерт „Туризъм“ в общинска администрация, считано от 09.01.2017 г.

            Заповедта е била връчена на ищцата на същата дата – 09.01.2017 г.

Видно от представената Заповед № 0020/09.01.2017 г. работодателят е прекратил съществуващото между него и въззиваемата П. трудово правоотношение за длъжността  старши експерт „Туризъм“ на основание чл. 328, ал.1 т.6 от КТ поради това, че с Решение № 12 на ОбС – Казанлък от 16.12.2015 г. е одобрена структурата и числеността на общинската администрация, с приемането, на която нова  структура на общинската администрация се заменя наименованието на длъжността старши експерт„Туризъм“ с длъжността старши експерт „Маркетинг и мениджмънт в туризма“, с код по НКПД 24226046, а на изискванията за заемане на последната утвърдени на 15.01.2016 г.  Д.П. не отговаря, т.к. не притежава изискуемите за заемане на длъжността старши експерт „Маркетинг и мениджмънт в туризма“ такива, поради което няма как да бъде преназначена от длъжност старши експерт „Туризъм“ на длъжност старши експерт „Маркетинг и мениджмънт в туризма“ и трудовото правоотношение следва да бъде прекратено на основание чл.328, ал.1, т.6 от КТ, тъй като не притежава необходимото образование и професионална квалификация за изпълняваната работа.

В заповедта е разпоредено на служителката да се изплати обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ за неспазено предизвестие в размер на брутното й трудово възнаграждение.

Видно от представения от ответника и неоспорен по съдържание от ищцата, но неподписан от нея, фиш за работна заплата на Д.П., във ведомостта за работна заплата за м. януари 2017 г. работодателят й е начислил обезщетение по чл.220 от КТ в размер на 640,00 лв., а в исковата си молба Д.П. признава, че при прекратяване на трудовото й правоотношение със заповед № 0020/09.01.2017 г. й е било платено обезщетението по чл.220, ал.1 от КТ.

Заповедта за прекратяване на трудовото й правоотношение е била връчена на въззиваемата на 09.01.2017 г.

В утвърденото  считано от 06.01.2012 г. длъжностно разписание на общинската администрация при Община Казанлък под № 43 е вписана длъжността старши експерт „Туризъм“ – 1 бр.

В утвърденото  въз основа на решение №12/16.12.2015 год. на Общински съвет - Казанлък, считано от 07.01.2016 г. длъжностно разписание на общинската администрация при Община Казанлък не фигурира длъжност старши експерт „Туризъм“, но в отдел „Култура и туризъм“ са обособени 6 щатни бройки, от които 3 са „старши експерт“ – старши експерт „Реклама и дизайн в културата, обслужване на информационен център и читалища“, старши експерт „Организация и управление на изложбена зала, културни институти“ и старши експерт „Маркетинг и мениджмънт в туризма“. 

При съпоставка между двете длъжностни разписания се установява съвпадение в броя на щатните бройки, видът правоотношение, което се създава, код по НКПД и минимални изисквания за длъжността по отношение на всички длъжности, фигуриращи в отдел „Култура и туризъм“.

Безспорно между страните е, че Д.П. има завършено висше образование степен „бакалавър“, със специалност „Туризъм“ и професионална квалификация „Мениджър в туризма“, степен „магистър“ по специалност „Регионално развитие и и политика“ и трудов стаж над 1 година, които видно от представената длъжностна характеристика за длъжността старши експерт „Туризъм“, са били достатъчни за заемането на длъжността старши експерт „Туризъм“ преди предходното й уволнение със Заповед № 9/13.01.2016 г.

По делото не са ангажирани доказателства от работодателя за съдържанието на трудовите функции на длъжността старши експерт „Маркетинг и мениджмънт в туризма“, освен посочените в длъжностното разписание на общинската администрация минимални изисквания за образователна степен „бакалавър“ и 1 година професионален опит, както и  доказателства, че длъжността старши експерт „Туризъм“ се покрива като съдържание на трудовите функции с новосъздадената длъжност старши експерт „Маркетинг и мениджмънт в туризма“, предвид изключването от доказателствата на оспорения по реда на чл.193 от ГПК от въззиваемата П. документ - длъжностна характеристика на длъжността старши експерт „Маркетинг и мениджмънт в туризма“.

Видно от представеното като доказателство копие от трудовата книжка на Д.П., последното записване в нея е направено от ответника на стр.15, като няма други записвания отнасящи се до възникване на трудово правоотношение след 09.01.2017 г.

Видно от представената като доказателство служебна бележка изх.№ 38/09.03.2017 г. издадена от „Агенция по заетостта“, към 09.03.2017 г. Д.П. е била регистрирана като лице търсещо работа от 12.10.2016 г. и към момента на издаване на документа.

Размерът на брутното трудово възнаграждение, получено от Д.П. през месеца предхождащ уволнението й на 09.01.2017 г. е 640,00 лв., а исковете са били предявени на 09.03.2017 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е допустима, т.к. е редовна, подадена е от процесуално легитимирано лице, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, в предвидения в закона срок за обжалване.

Разгледана по същество намира жалбата за частично основателна, поради следните  съображения:

В рамките на правомощията си при извършената въззивна проверка на обжалваното решение, настоящият съдебен състав намира същото за валидно, допустимо, а по същество – за частично неправилно.

Въззивният съд намира възраженията на Община Казанлък за недопустимост на обжалваното съдебно решение за неоснователни, т.к. КРС се е произнесъл именно по предявените искове, а в частност по отношение на иска по чл.344, ал.1 т.1 от КТ и на въведените с исковата молба от ищцата основания на незаконност на уволнението й.

При оспорване от страна на уволнен работник или служител законността на уволнението му, в доказателствена тежест на работодателя е вменено да докаже прекратяването на трудовото правоотношение на законно основание, визирано в заповедта за уволнение.

            В конкретния случай, уволнението на въззиваемата е било извършено на основание чл.328, ал.1 т.6 от КТ поради промяна в изискванията за образование за заемане на длъжността старши експерт „Маркетинг и мениджмънт в туризма“, а без съмнение субективно право на работодателя е правото му без да променя трудовите функции на една длъжност, да въвежда нови изисквания за изпълнението й, свързани с образованието и професионалната квалификация.

            Промяната в изискванията може да е нормативно обусловена, т.е. да произтича от промяна в нормативните изисквания за заемане на съответната длъжност, но може да бъде извършена и от самия работодателя с длъжностната характеристика и/или щатното разписание.

            Безспорно е разбирането в съдебната практика, че мотивите на работодателя за въвеждане с длъжностна характеристика и/или щатно разписание на новите изисквания за образование или професионална квалификация не подлежат на съдебен контрол, освен в случаите когато уволненият се позовава на незаконосъобразност на уволнението поради злоупотреба с права от страна на работодателя, която съставлява нарушение на чл.8, ал.1 от КТ.

            При оспорване на законността на уволнението, извършено на това основание обаче, първият и главен факт, който работодателят следва да докаже, е че е въвел промяна в изискванията за образование или професионална квалификация за длъжността, заемана от уволнения работник/служител.

            В настоящият казус именно този факт не е бил доказан от работодателя в първоинстанционното производство, т.к. с отговора на исковата си молба Община Казанлък е въвела твърдение, че е въвела новото изискване за образование на длъжността старши експерт „Маркетинг и мениджмънт в туризма“, при запазване на основните трудови функции и промяна единствено на наименованието на длъжността старши експерт „Туризъм“, заемана и от Д.П. към момента на уволнението й, но това твърдение, не се доказва от приетото по почин на общината като доказателство ново щатно разписание, а друго годно доказателство страната не е ангажирала в процеса, предвид изключването от доказателствата на оспорената по реда на чл.193 от ГПК длъжностна характеристика за длъжността старши експерт „Маркетинг и мениджмънт в туризма“.

            Ето защо районният съд съвсем в рамките на спора, с който е бил сезиран, а и правилно, е признал извършеното на основание чл.328, ал.1 т.6 от КТ уволнение на Д.П. за незаконно и го е отменил, без дори да се налага да се изследват конкретните възражения дали ищцата притежава изискуемите от работодателя образование и професионална квалификация за заемане на длъжността и дали е налице злоупотреба от страна на работодателя с право по смисъла на чл.8, ал.1 от КТ.

            Абсолютно неоснователно е възражението на Община Казанлък във въззивната жалба, че послужилото на съда като основание за уважаване на главния иск, не е било въведено като основание за незаконосъобразност с исковата молба, т.к. недоказаността на законността на уволнението от страна на работодателя произтича от неизпълнение на процесуалните му задължения, което обстоятелство от своя страна не може отнапред да е известно на ищцата при предявяване на исковете й.

           По идентични съображения е неоснователно възражението за недопустимост на решението, с което е уважен предявения акцесорен иск по чл.344, ал.1 т.2 от КТ.

           При признаване на уволнението за незаконно и отмяната му съдът възстановява работника/служителя на заеманата от него допреди уволнението му длъжност.

            В случая Д.П. е била уволнена от длъжността старши експерт „Туризъм“ и именно на тази длъжност следва да бъде възстановена от съда, а наличието на длъжност с такова наименование в щатното разписание на работодателя към момента на реалното заемане на длъжността от възстановения работник/служител е ирелевантно.

            В петитума на исковата си молба Д.П. е отправила искане за възстановяване на предишната й работа при работодателя, поради което е налице редовна искова молба в тази й част, съответно допустимо съдебно решение по така предявения иск.

            Ето защо въззивният съд преценява обжалваното решение на КРС за допустимо, а по отношение на предявените искове по чл.344, ал.1 и т.2 от КТ по същество и за правилно, поради което в тези си части следва да бъде потвърдено.

            Решението на районният съд се преценява от настоящият съдебен състав за частично неправилно по отношение уважаването на предявения иск по чл.344, ал.1 т.3 от КТ в пълен размер и в частност поради незачитането на направеното от Община Казанлък при условията на евентуалност възражение за прихващане със сумата от 640,00 лв., съставляваща платено на отпаднало основание обезщетение за неспазено предизвестие по чл.220, ал.1 от КТ.

            По същество осъдителният иск за присъждане на обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение правилно е бил уважен по основание и размер от КРС, в съответствие със събраните доказателства за времето на оставане на ищцата без работа вследствие на незаконното й уволнение и размера на полагащото й се обезщетение, изчислен по реда на чл.228 от КТ.

            Неправилно обаче районният съд не е зачел като съдебно признание на факт, обективираното в исковата молба изявление на ищцата, че при прекратяване на трудовото й правоотношение със заповед № 20/09.01.2017 г. работодателя й е изплатил обезщетение за неспазено предизвестие по чл.220, ал.1 от КТ в размер на 640,00 лв.

            При наличието на използвания в исковата молба глагол „изплатил“, индициращ и на факта на получаване на сумата от ищцата, както и ангажираните от работодателя доказателства, че посоченото обезщетение е било начислено във фиша за работната заплата на Д.П. за месец януари 2017 г., възражението за прихващане следва да се приеме за доказано, а с оглед изхода на делото по иска по чл.344, ал.1 т.1 и т.3 от КТ КРС е следвало да бъде уважено като искът за обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение бъде отхвърлен за сумата от 640,00 лв. на това основание.

            Ето защо обжалваното решение следва да бъде отменено от въззивния съд в тази му част и да бъде постановено ново, с което искът на Д.П. *** за присъждане на обезщетение за оставане без работа в следствие на незаконното й уволнение бъде отхвърлен за разликата над 640,00 лв. до  1 280,00 лв., като погасен чрез прихващане със сумата от 640,00 лв., съставляваща платено на отпаднало основание обезщетение за неспазено предизвестие.

           В съответствие с този извод по съществото на правния спор, обжалваното решение следва да бъде отменено и в частта за присъдените на Д.П. разноски пред първата инстанция за размера над сумата от 840,00 лв., съответстваща на полагащите се на страната разноски по съразмерност на уважената част от исковете, до размера от присъдените от КРС разноски в пълен размер от 1 000,00 лв.

            Относно разноските:

            При този изход на делото всяка от страните има право на разноски по съразмерност на уважената,/отхвърлената част от исковете.

            С оглед на ангажираните от всяка от страните доказателства за направени разноски във въззивното производство в полза на Община Казанлък следва да се присъдят разноски в размер на 177,30 лв., а в полза на Д.П. следва да се присъдят разноски в размер на 840,00 лв.

            В полза на Община Казанлък следва да се присъдят и част от направените пред първата инстанция разноски, съответстващи на отхвърлената част от иска по чл.344, ал.1 т.3 от КТ, а именно разноски в размер на 160,50 лв.

         

            Водим от изложените мотиви и на основание чл.271, ал.1 от ГПК  Старозагорски Окръжен съд

                                                   

                                                            Р Е Ш И:

        

          ОТМЕНЯ като неправилно решение № 292/29.06.2017 г., постановено по гр.д. № 648/2017 г. по описа на Районен съд - Казанлък, в частта му, в която е уважен предявеният от Д.Н.П., ЕГН – ********** ***, със седалище и адрес на управление: гр.Казанлък, ул.“Розова долина“ № 6, представлявана от кмета Г.Г.С. иск с правно основание по чл.344, ал.1 т.3 от КТ вр. чл.225, ал.1 от КТ за присъждане на обезщетение за оставане без работа в следствие на незаконното й уволнение за сумата над 640,00 лв. до размера от 1 280,00 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 09.03.2017 г. до окончателното й изплащане, както и в частта на присъдените на основания чл.78, ал.1 от ГПК в полза на Д.Н.П. съдебно-деловодни разноски пред първата инстанция за размера над 840,00 лв. до размера от 1 000,00 лв.,  вместо което ПОСТАНОВЯВА:

          ОТХВЪРЛЯ  предявеният от Д.Н.П., ЕГН – ********** ***, със седалище и адрес на управление: гр.Казанлък, ул.“Розова долина“ № 6, представлявана от кмета Г.Г.С. иск с правно основание по чл.344, ал.1 т.3 от КТ вр. чл.225, ал.1 от КТ за присъждане на обезщетение за оставане без работа в следствие на незаконното й уволнение за сумата над 640,00 лв. до размера от 1 280,00 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 09.03.2017 г. до окончателното й изплащане, като погасен чрез прихващане със сумата от 640,00 лв., съставляваща платено от Община Казанлък на отпаднало основание обезщетение за неспазено предизвестие по чл.220, ал.1 от КТ.

          ПОТВЪРЖДАВА решение № 292/29.06.2017 г., постановено по гр.д. № 648/2017 г. по описа на Районен съд - Казанлък в останалите му обжалвани части.

          ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Д.Н.П.,*** да заплати на Община Казанлък, със седалище и адрес на управление: гр.Казанлък, ул.“Розова долина“ № 6, представлявана от кмета Г.Г.С. сумата от 328,80 лв. / триста двадесет и осем лв. и осемдесет ст./ - съдебно-деловодни разноски пред първата и пред настоящата инстанции по съразмерност.

          ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК Община Казанлък, със седалище и адрес на управление: гр.Казанлък, ул.“Розова долина“ № 6, представлявана от кмета Г.Г.С. да заплати на Д.Н.П.,*** сумата от 840,00 лв. / осемстотин и четиридесет лв./- съдебно-деловодни разноски пред настоящата инстанция по съразмерност.

 

          Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.

                           

 

                                                                                                          

                                                                                                            2.