Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 318                             13.10.2017 Година               Град Стара Загора

 

                  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,  ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На 13 октомври ……………………........две хиляди и седемнадесета  година

В закрито заседание в следния състав:

 

             Председател: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

 

Членове: МАРИАНА МАВРОДИЕВА 

 

                НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                                                          

Секретар………………………...………………………………….……………

като разгледа докладваното от     зам.председателя ТЕЛБИЗОВА –ЯНЧЕВА          

въззивно гражданско дело номер 1384……….....по описа за 2017 година          Производството е по реда на  чл. 435 от ГПК.

Постъпила е жалба, подадена от  В.С.Т. – длъжник по изпълнително дело № 303/2013г. по описа на ЧСИ Кръстьо Ангелов с рег. № 766 с район на действие ОС-Стара Загора против наложения от ЧСИ запор върху трудовото й възнаграждение, получавано от нея като работник.

Жалбоподателката сочи в жалбата си, че е получила призовка за доброволно изпълнение със съобщение до работодателя й „АГРОТЕКА“ ЕООД за налагане на запор върху  трудовото    й    възнаграждение,     получаван в "АГРОТЕКА" ЕООД, което било в размер на минималната работна заплата за страната. С оглед на това счита, че съгласно правилата на чл. 446, ал.1 от ГПК несеквестируем се явява трудовия доход в размер на минималната за страната работна заплата. Несеквестируемостта на определен доход има за цел да осигури на длъжника необходимите средства за задоволяване на елементарните нужди за неговото съществуване и това на семейството му. Ето защо счита, че не следва да се допуска чрез принудителното изпълнение срещу длъжника, същият да бъде лишен от минимален жизнен стандарт. В този смисъл Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на Върховен касационен съд, ОСГТК, решение № 456 от 25.06.2010 г. на ВКС по гр. д.№ 1294/2009 п, IVг. о., ГК и др.). Ето защо моли съда да установи, че тя като длъжник получава след удръжките нетно трудово възнаграждение в размер на под минималната работна заплата за страната. С оглед предвидената в чл. 446, ал. 1 ГПК социална закрила, която установява, че принудителното изпълнение е насочено към несеквестируем доход на длъжника да бъде отменено действието на ЧСИ. Моли да бъде уважена настоящата жалба, като наложеният й запор по изп.д.№ 20137660400303 от Частен съдебен изпълнител Кръстьо Ангелов рег. № 766 върху трудовото му възнаграждение в "АГРОТЕКА" ЕООД бъде отменен.

В даденият му срок взискателя „А.П.П. ЗООХРАНИНВЕСТ“ ЕООД гр.Стара Загора не е взел становище по жалбата.

          На основание чл. 436, ал.3 от ГПК са постъпили мотиви по обжалваното действие от ЧСИ Кръстьо Ангелов.

           Окръжният съд, след като обсъди изложените в жалбата оплаквания и провери законосъобразността на обжалваното разпределение,  намери за установено следното:

Жалбата е постъпила в срок, поради което е процесуално допустима.

На осн. чл.435, ал.2 от ГПК длъжникът може да обжалва изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, поради което съдът намира, че жалбата е допустима, тъй като може да се обжалва това действие на ЧСИ.

По същество обаче жалбата се явява неоснователна.

Жалбоподателката обжалва наложения по настоящото изп.дело запор на трудово възнаграждение. Същата е получила поканата за доброволно изпълнение на 06.02.2013г. С молба с вх.№ 1104/12.02.2013г. и на осн. чл.443 от ГПК длъжницата предлага начин на изпълнение, но внася частично само първата предложена от нея вноска в размер на 1000 лв. на 12.02.2013г. С молба с вх.№ 2876/10.04.2013г. взискателят представя становище, в което заявява, че посочените от длъжника срокове за плащане са „неприемливи" за него.

С образуването на изп.дело е наложен запор на трудовото възнаграждение в КЛАН ХЛ ООД, гр.София със запорно съобщение с изх.№ 4044/04.02.2013г., но суми не постъпват.

Със запорни съобщения с изх.№ 7609/24.02.2015г. и изх.№ 7608/24.02.2015г. е наложен запор на трудово възнаграждение в КАДЕЛКО ООД, гр.Пловдив и в ТРАДИМПЕКС ЕООД, гр.София. Постъпили са малки суми, съответно на 24.03.2016г., на 15.04.2016г. и на 07.06.2016г.

Със запорно съобщение с изх.№ 20634/25.07.2017г. до поредния работодател - АГРОТЕКА ЕООД, гр.Стара Загора е наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжницата. Последната получава същото на 01.08.2017г., тъй като собственика на фирмата е чуждестранно лице, а тя е пълномощник. Видно от материалите по изп.дело суми от последното трудово възнаграждение не са постъпвали, нито третото задължено лице е дало отговор по реда на чл.508, ал.2 от ГПК, за което изрично е уведомен. В самото запорно съобщение е подчертано, че запорът се налага на осн. чл.450, ал.З, чл.507, чл.508, вр. с чл.446 от ГПК и Тълкувателно решение № 2/2013г. на ВКС. На гърба на същото е цитирана нормата на чл.446 от ГПК във връзка с дадените указания. Съгласно посочената разпоредба и Тълкувателно решение № 2/2013г. на ВКС трудовото възнаграждение и въобще всяко възнаграждение за труд, както и пенсията са частично секвестируеми, т.е. наложеният върху тях запор обхваща само секвестируемата част. До настоящия момент нито длъжникът, нито работодателят са представили доказателства за размера на месечното трудово възнаграждение след приспадане на дължимите върху него данъци и задължителни осигурителни вноски съгласно чл.446, ал.2 от ГПК, за да се установи има ли секвестируема част. Запорът в качеството си на обезпечителна мярка не следва да се отменя, а само да не се изпълнява в случай, че размерът на трудовото възнаграждение е несеквестируемо.

В настоящия случай безспорно върху трудовото възнаграждение не е предприето изпълнение и не са постъпвали суми от него, а само е наложена обезпечителна мярка - запор.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че твърденията на жалбоподателката за допуснато незаконосъобразно действие от ЧСИ Кръстьо Ангелов са необосновани, поради което следва жалбата да бъде оставена без уважение.

 

Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

                                          Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на В.С.Т. ЕГН ********** ***  – длъжник по изпълнително дело № 303/2013г. по описа на ЧСИ К.А. с рег. № 766 с район на действие ОС-Стара Загора против наложения от ЧСИ запор върху трудовото й възнаграждение, получавано от нея като работник, като неоснователна.

 

                Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          

 

 

ЧЛЕНОВЕ: