Р Е Ш Е Н И Е

 

 

  338                                               23.10.2017 г.                                 гр.Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,  гражданско отделение, І-ви въззивен състав,

в закрито съдебно заседание, проведено в следния състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА - ЯНЧЕВА

     ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                                            АТАНАС АТАНАСОВ

 

като разгледа докладваното от съдия Атанас Атанасов в.гр.д. № 1427 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:

         

            Производството  се води по реда на  чл.435, ал.2 от Граждански процесуален кодекс /ГПК/ и сл.

Образувано е по жалба на Б.Р.Б. *** - длъжник в изпълнителното производство по изп.д.№ 20177660400857 на ЧСИ К.А., с рег.№ 766 по регистъра на КЧСИ и район на действие при Окръжен съд – Стара Загора, срещу постановление за разноските, обективирано в разпореждане на ЧСИ без дата, с което е оставил без уважение възражението на длъжника за размера на разноските в изпълнителното производство и за прекомерност на платеното от взискателя адвокатско възнаграждение, приети като разноски в изпълнителното производство с поканата за доброволно изпъление.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното постановление е незаконосъобразно, като излага доводи, че не следва да дължи разноски по изпълнението, т.к. взискателят е злоупотребил с правата си при образуването на изпълнителното производство с предприетите действия на принудително изпълнение, въпреки плащането на задължението в срока за доброволно изпълнение.

 По отношение на заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение се сочи, че такова се следва само за образуване на изпълнителното производство в хипотезата на чл.10 т.1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения /НМРАВ/, а не и в хипотезата на чл.10, т.2 от цитираната наредба предвид извършеното доброволно плащане на дълга и липсата на действия, обуславящи прилагането на чл.10 т.2 от НМРАВ .

Претендира се отмяна на обжалваното постановление и намаляване на разноските в изпълнението и на заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение поради прекомерност до размера на 200,00 лв.

В законоустановения срок взискателката М.А.П., чрез пълномощника си –адвокат М.Д., е депозирала писмено възражение срещу жалбата, с което същата е оспорена като неоснователна.

Изложени са съображения, че заплатеното от взискателката адвокатско възнаграждение не е прекомерно, т.к. същото е в предвидения съгласно разпоредбите на чл.10 т.1 и т.2 от НМРАВ минимален размер, увеличен с дължимия върху сумата ДДС, предвид, че самият пълномощник –адвокат е регистрирано по ЗДДС лице.

Претендира се оставяне без уважение на жалбата, а алтернативно при намаляване на адвокатското възнаграждение размерът му да бъде определен с включен ДДС.

В писмените си мотиви по реда на чл.436, ал.3 от ГПК ЧСИ  К.А.изразява становище за неоснователност на жалбата, като излага доводи, че не е налице основание за намаляване на платеното от взискателя адвокатско възнаграждение поради прекомерност, т.к. същото съответства на минималния размер по НМРАВ, а касателно начислените в изпълнителното производство такси сочи, че същите са законосъобразно начислени по основания и размери.

Счита, че жалбата следва да бъде оставена без уважение.

След запознаване със становищата на страните и обясненията на съдебния изпълнител, въз основа на представените доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

            От материалите по приложеното копие на изп.д.№ 20177660400857 на ЧСИ Кръстьо Ангелов се установява, че изпълнителното производство е било образувано по молба от 20.07.2017 г. от адв.М.Д., пълномощник на М.А.П. ***, въз основа на изпълнителен лист, издаден на 19.07.2017 г. на основание опр.№ 607/14.07.2017 г. по в.гр.д.№ 1139/2017 г. по описа на СтЗОС, с което Б.Р.Б. е бил осъден да заплати на М.А.П. сумата от 300,00 лв. – съдебно-деловодни разноски.

           В молбата за образуване на изпълнителното производство пълномощникът на взискателката е посочил като начин на изпълнение по чл.426, ал.2 от ГПК налагането на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника и е възложил на ЧСИ правата по чл.18 от ЗЧСИ.

           При образуването на изпълнителното дело ЧСИ е приел за разходи в изпълнението сумата от 420,00 лв., съставляваща платеното от М.П. адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна помощ и съдействие от 20.07.2017 г., и е начислил обикновени такси в размер на 312,00 лв. и други такси в размер на 18,20 лв.

           Разпоредил е да се изпрати съобщение до НАП за започнатото изпълнение, да се извършат справки в Службата по вписванията, Кадастъра, ГРНО, НАП, РУСО и БНБ, наложил е запор върху трудовото възнаграждение на длъжника и запори върху две негови банкови сметки и е изготвил и изпратил покана за доброволно изпълнение, в която е вписал наложените запори.

           Общият размер на задължението на длъжника, отразен в поканата за доброволно изпълнение за задължение е 1136,60 лв., в което освен дължимата по изпълнителния лист сума, са били включени и сумите от 330,20 лв. – разноски по изп.дело, 86,40 лв. - пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, както и 420,00 лв. – адвокатско възнаграждение с ДДС.

          Поканата за доброволно изпълнение е получена от длъжника на 27.07.2017 г., а на 31.07.2017 г. той е заплатил лично на взискателката сумата от 300,00 лв.; на 04.08.2017 г. по сметката на ЧСИ от наложения запор на трудовото възнаграждение на длъжника е постъпила сумата от 382,00 лв.

          С възражение от 04.08.2017 г. длъжникът е отправил искане до ЧСИ за произнасяне по разноските и намаляването на адвокатското възнаграждение в смисъла, предмет и на настоящата жалба.

           С разпореждане без дата ЧСИ не е уважил възражението на длъжника и е разпоредил да се намали задължението със сумата от 300,00 лв. , като е приел размер на остатъчно задължение в размер на 71,45 лв. след извършените погашения.

           Тези си действия ЧСИ е съобщил на длъжника на 14.09.2017 г., а на 21.09.2017 г. Б.Б. е депозирал по пощата жалбата, предмет на разглеждане в настоящото производство.

           Видно от материалите по изпълнителното дело след образуване на изпълнителното производство на 21.07.2017 г. ЧСИ е извършил справки за длъжника и неговото имущество в ЛБД „Население“, в ТП на НОИ, в Служба по вписванията и в Регистъра на банковите сметки и сейфове на БНБ, наложил е три запора –един на трудово възнаграждение и два на банкови сметки на длъжника, като запорните съобщения е изпратил по пощата, изготвил е покана за доброволно изпълнение, която е изпратил по пощата и е връчил съобщение на НАП за започналото изпълнение чрез свой връчител.

          На основание чл.79 от ЗЧСИ е изготвил сметка за таксите в изпълнението, в която е начислил следните такси : 1/ за образуване на дело - 20,00 лв.; 2/ за извършени справки – 20,00 лв.; 3/ за връчване – 40,00 лв.; 4/ за изготвяне на сметка на дълга – 30,00 лв.; 5/ за определяне на начин на изпълнение – 50,00 лв.; 6/ за изпращане – 50,00 лв.; 6/ за запори – 45,00 лв.; 7/ за информация и документи – 3,40 лв. и 8/ за пощенски услуги -14,80 лв.

          Общият размер на обикновените такси е 312,00 лв. , с начислен ДДС, а на допълнителните такси- 18,20 лв., без начислен ДДС.

          При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

          Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е допустима, т.к. е редовна, подадена е от процесуално легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител, в предвидения в закона срок за обжалване.

          С оглед указанията, дадени с ТР№ 3/2017 г. по т.д.№3/2015 г. на ОСГТК на ВКС съдът приема, че въпреки липсата на нарочен акт – постановление за разноските, длъжникът има правен интерес от обжалване на законосъобразността на акта на ЧСИ, с който последният е отказал да уважи възраженията му срещу определения с поканата за доброволно изпълнение размер на разноските в изпълнението.

          Разгледана по същество намира жалбата за частично основателна, поради следните  съображения:

          Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато делото се прекрати по чл.433 от ГПК, освен в изрично посочените хипотези.

           С оглед на това длъжникът не отговаря за разноски в изпълнителното производство, само ако не е дал повод за предявяване на изпълнителния лист, защото е платил дълга преди това, а във всички останали случаи, дори когато е платил в срока за доброволно изпълнение, той отговаря за разноски в изпълнителното производство.

         Разноските в изпълнението не са материализирани в изпълнителния лист и съставляват всички разходи, които взискателят прави в изпълнителното производство с оглед реализиране на съдебно признатото си право – за адвокатско възнаграждение, за дължими такси по изпълнението и за други разходи, свързани с принудителното изпълнение /напр. възнаграждение за пазач/ .

         Събирането на вземането на разноските в изпълнението се осъществява в рамките на образуваното изпълнителното производство, като е необходимо да бъде установено, че внесените суми са действително дължими по изпълнителното производство, поради което за длъжника е възникнало задължение за възстановяването им.

        При извършването на преценката относно разноските в изпълнението съдебният изпълнител може по реда на чл.78, ал.5 от ГПК да намали заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение, ако същото е прекомерно с оглед на действителната фактическа и правна сложност на делото, като при евентуалното му намаляване поради прекомерност то не може да бъде намалено под минималния предвиден в НМРАВ размер.

         Разпоредбата на чл.10 от НМРАВ предвижда, че за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнително дело възнаграждението е в размер на 200,00 лв. за образуване на изпълнително дело и за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания -1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл.7, ал.2.

         Съобразно чл.7, ал.2, т.1 по дела с определен интерес до 1000,00 лв. минималния размер на възнаграждението е 300,00 лв., а по силата на §2а от ДР на НМРАВ за регистрираните по ЗДДС адвокати дължимият ДДС се начислява върху възнагражденията по наредбата и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение.

          В конкретния казус адвокатското възнаграждение, платено от взискателя, обхваща хипотезите на чл.10 т.1 и т.2 от НМРАВ, т.к. по молба на адв.М.Д. е било образувано изпълнително дело, в рамките на производството по което тя  е извършила и действия по представителство и защита на доверителя си, с цел удовлетворяване на парично вземане, поради което минималния размер на адвокатското възнаграждение е в размер на 350,00 лв., а определено с ДДС е в размер на 420,00 лв., предвид че адв. М.Д. е регистрирана по ЗДДС.

          Ето защо направеното от длъжника възражение за прекомерност се явява неоснователно, т.к. въпреки извършеното от него доброволно изпълнение в срока по чл.428, ал.1 от ГПК, са налице предпоставките за дължимост на адвокатско възнаграждение по чл.10 т.1 и т.2 от НМРАВ, а платеното от взискателя адвокатско възнаграждение съответства на минималния размер, предвиден в Наредбата, т.е. същият не подлежи на редуциране по реда на чл.78, ал.5 от ГПК.

          В самият договор за правна помощ е налице отразяване, че договореното адвокатско възнаграждение е заплатено изцяло в брой, поради което правилно ЧСИ го е признал в пълен размер като разноски по изпълнението.

          С оглед на това съдът намира възражението на жалбоподателя за незаконосъобразност на постановлението за разноските в частта му, касаеща включените разноски за адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство в размер на 420,00 лв. с ДДС за неоснователна, поради което в тази си част следва да бъде оставена без уважение.

         Досежно признатите като разноски в изпълнението такси на ЧСИ съдът намира жалбата за частично основателна, по следните съображения.

         По силата на чл.78, ал.1 и ал.2 от ЗЧСИ такси по изпълнението се дължат за извършването на изпълнителни действия и за извършването на други действия, като размерът на таксите и видът на разноските по изпълнението се определят с тарифа на Министерския съвет по предложение на министъра на правосъдието след съгласуване с камарата на ЧСИ.

         Съгласно чл.80 от ЗЧСИ за всяко действие на частния съдебен изпълнител дължимата такса, определена с тарифата по чл. 78, ал. 2, се внася авансово, а съгласно чл.79, ал.1 и ал.2 от закона за събиране на таксите по изпълнението се изготвя сметка в два или повече еднообразни екземпляра, подписани от частния съдебен изпълнител, единият от които се връчва на задълженото лице, като в сметката се посочват разпоредбите, въз основа на които се дължат таксите, материален интерес при пропорционалната такса, сумите на дължимите такси и допълнителни разноски, размерът на получената предплата и последиците при неплащане.

       В раздел І от Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители /ТТРЗЧСИ/ са уредени обикновените такси, събирани от ЧСИ, като по силата на чл.1 за събиране на изпълнително дело се събира такса от 20,00 лв.; по силата на чл.2 за цялостно проучване имущественото състояние на длъжника, набавяне на данни, документи, книжа и други, както и за определяне на начина на изпълнение от ЧСИ, се събира такса от 50,00 лв., по силата на чл.3 за извършване на всяка справка за длъжника и неговото имущество се събира такса от 5,00 лв.; по силата на чл.4 за изпращане по пощата на призовка, препис от жалба, уведомление и книжа се събира такса 10,00 лв.; по силата на чл.5 за изготвяне и връчване от съдебния изпълнител или от негов служител на покана, призовка, препис от жалба, уведомление или книжа се събира такса 20,00 лв.; по силата на чл.9 за налагане на запор без извършване на опис се събира такса от 15,00 лв., а по силата на чл.12 за изготвяне на сметка за размера на дълга от ЧСИ се събира такса от 30,00 лв.

         По силата на чл.31, б.“А“ и „К“ допълнителни разноски са разходите за получаване на информация и документи, свързани с длъжника и/или неговото имущество и заплащането на пощенски и/или куриерски услуги.

       Предвид цитираните относими норми настоящият съдебен състав намира, че ЧСИ неправилно е включил като разноски в изпълнението сумите от 50,00 лв. за определяне на начина на изпълнение; от 30,00 лв. за изготвяне на сметка за размера на дълга, както и сума в размер на 50,00 лв. за такса за изпращане по пощата, вместо коректната сума от 40,00 лв., съответстваща на дължимата такса за четирите изпратени от ЧСИ по пощата документа, а именно поканата за доброволно изпълнение и трите запорни съобщения.

        Начислената такса за определяне на начин на изпълнение не следва да се включва в разноските по изпълнението, т.к. взискателят е определил начинът на изпълнение с молбата си за образуване на изпълнително дело, а в последствие задължението е било погасено в срока за доброволно изпълнение.

        Не следва да се включва в разноските по изпълнението и таксата за изготвяне на сметка за размера на дълга, т.к. такава не е била изготвяна от ЧСИ.

        Размерът на дълга е бил определен конкретно в самия изпълнителен лист, а изготвянето на сметката по чл.79 от ЗЧСИ не съставлява сметка за размера на дълга, а сметка за размера на дължимите от взискателя такси и разноски в изпълненителното производство /двата документа не са идентични по смисъл/.

         Ето защо постановлението за разноските в частта му, в която ЧСИ е признал като разноски по изпълнението обикновени такси за сумата над 204,00 лв. с ДДС до размера на 312,00 лв. е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

          Относно разноските:

          Разноски в настоящото производство не се присъждат предвид направено от легитимираните страни искане в тази насока.

         

          Водим от изложените мотиви и на основание чл.437, ал.4 от ГПК от ГПК  Старозагорски Окръжен съд

                                                   

                                                            Р Е Ш И:

        

          ОТМЕНЯ като незаконосъобразно постановление за разноските без дата на ЧСИ К.А., с рег.№ 766 по регистъра на КЧСИ и район на действие при Окръжен съд – Стара Загора по изп.д.№ 20177660400857 в частта му, в която са приети като разноски по изпълнението обикновени такси за сумата над 204,00 лв. с ДДС до размера на 312,00 лв. с ДДС.

        ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна жалбата на Б.Р.Б. *** срещу постановление за разноските без дата на ЧСИ К.А. , с рег.№ 766 по регистъра на КЧСИ и район на действие при Окръжен съд – Стара Загора по изп.д.№ 20177660400857 в останалата й част.

       

       Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

      ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.

                           

 

                                                                                                       2.

 

 

 

     Особено мнение на съдия-докладчика Атанас Атанасов:

 

     По отношение на възражението за прекомерност  на платеното от взискателя адвокатско възнаграждение съдебният състав е приел, че следва да намерят приложение хипотезите на чл.10 т.1 и т.2 от НМРАВ, на базата на които да се определи и размерът на полагащото се минимално адвокатско възнаграждение в производството по изп.д.№ 20177660400857.

    Съдията Атанасов счита, че уредените в отделните точки на чл.10 от НМРАВ хипотези се прилагат към конкретните казуси алтернативно, а не кумулативно, като прилагането на конкретната хипотеза е обусловено от една страна от обема на учредената в полза на адвоката представителна власт в изпълнителното производство, а от друга страна – от конкретното притезание, което ще бъде изпълнявано в хода на изпълнителното производство.

    С оглед на това хипотезата на чл.10 т.1 от НМРАВ е приложима за определяне на минималния размер на адвокатско възнаграждение в случаите, когато адвокатът –пълномощник е овластен от доверителя си единствено да образува изпълнителното дело, без значение от вида на подлежащото на изпълнение притезание.

    По съществото си тук обемът на представителната власт на адвоката се свежда до подготовка на документи за завеждане на изпълнително дело и представянето на тези документи пред съответния съдебен изпълнител, без адвоката да има право да представлява взискателя при извършването на действия на принудително изпълнение в хода на изпълнителното производство.

    Хипотезата на чл.10 т.2 от НМРАВ е алтернативна хипотеза на осъществявана от адвоката правна помощ на страна в изпълнителното производство при реализиране на парични притезания и касае процесуалното представителство и защитата на страната по изпълнителното дело в рамките на цялото производство.

    По отношение на взискателя това процесуално представителство и защита се изразяват както в подготовката на документи за завеждане на дело и образуването на такова, така и в представителството на представлявания взискател при определянето и извършването на отделните способи на принудително изпълнение.

     В конкретния случай съобразно учредената и с договора за правна помощ представителна власт адв. М.Д. е разполагала с представителна власт именно в хипотезата на чл.10 т.2 от НМРАВ, в рамките на която е и извършила действия по образуване на делото и действия на принудително изпълнение, насочени към събиране на паричното притезание.

    Определен по реда на чл.10 т.2 вр. §2а от НМРАВ минималния размер на адвокатското възнаграждение е от 180,00 лв., а предвид извършеното в срока за доброволно изпълнение плащане на дълга от длъжника следва да се приеме, че делото е с ниска фактическа и правна сложност, поради което платеното от взискателя адвокатско възнаграждение следва да се намали по реда на чл.78, ал.5 от ГПК до посочения размер от 180,00 лв. и във връзка с това бъде частично отменено и постановлението за разноските на ЧСИ по отношение на признатата над тази сума като разноски по изпълнението сума за адвокатско възнаграждение.

 

                                                                        Съдия Атанас Атанасов: