Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 337                                 20.10.2017г.               град  Стара Загора

 

                                             В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II СЪСТАВ

На двадесети октомври 2017 год.

в закрито заседание в следния състав :

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

                                                              ЧЛЕНОВЕ :  МАРИАНА МАВРОДИЕВА

                                                                                   СВИЛЕН ЖЕКОВ

Секретар Стойка Стоилова

като разгледа докладваното от съдията– докладчик ЗЛАТЕВ

въззивно гражданско дело № 1444 по описа за 2017 година,

за да се произнесе взе предвид следното :

 

         Производството е по реда на чл.437, ал.1, пр.2 във вр. с чл.79, ал.1, т.1 и 2 от ГПК.

 

         Производството е образувано въз основа на въззивна жалба вх.№ 5303/29.09.2017г. от Р.Н.Т. от гр.С.против действията на ДСИ при РС- С.по изп.д.№ 3110/2017г., касаещи разноските по делото. Прави оплакване, че е му връчено уведомление, че дължи разноски в размер на общо 1 344, 94 лв., без същата сума да е била конкретизирана подробно, а само било посочено, че е разноски за въвод, за вещо лице и за ключар“. Счита, че претендираната от него сума е недължима и не следвало да се заплаща, а действието на ДСИ било незаконосъобразно, като развива подробно своите фактически и правни доводи в тази насока и в своя защита. Моли настоящия въззивен съд да отмени това действие на ЧСИ, като незаконосъобразно, и да върне изп.дело на ДСИ за конкретизиране на исканите от него разноски. Има доказателствени искания- за прилагане на приключила пр. преписка и за допускане до разпит на 2 бр. свидетели при режим на призоваване от съда, като моли поради това делото да се насрочи в открито съдебно заседание съгласно разпоредбата на чл.437, ал.1 и 2 от ГПК. Моли да се възложат в тежест на взискателката направените от него разноски във връзка с настоящото съдебно производство.

 

         Постъпило е писмено Възражение по чл.436, ал.3 от ГПК в законния 3- дневен срок от взискателката А.С.С. от гр.С., в което тя изразява отрицателното си становище по твърденията на жалбоподателя в жалбата му, противопоставя се на направените от него оплаквания и на неговите доказателствени искания, които счита за процесуално недопустими и неотносими към предмета на спора. Моли да се отхвърли жалбата и да й се потвърдят действията на ДСИ. Няма претенции за разноски по това производство.

 

ДСИ Р. Р. от СИС при РС- С.излага подробни писмени Мотиви по реда на чл.436, ал.З от ГПК, в които сочи, че жалбата е процесуално допустима, но неоснователна, тъй като длъжникът- жалбоподател не е изпълнил законовите си задължения да осигури достъп до процесните помещения, поради което дължи всички разноски по изп.дело, ведно със законните последици от това. Считам че действията й като съдия-изпълнител по присъдените разноски за извършения въвод във владение са законосъобразни и длъжникът следва да ги внесе по сметка на ДСИ.

 

По нашето в.гр.д.№ 1444/2017г. по описа на ОС- С.е приложено заверено пълно копие от изп.дело № 3110/2017г. по описа на ДСИ при СИС на РС- гр.Стара Загора.

 

         ОС- С., след като обсъди направените в жалбата оплаквания, като взе предвид Становището на взискателя и Мотивите на ДСИ, провери законосъобразността на обжалваното действие, и като се съобрази с приложимите материалноправни и процесуални норми, намери за установено и доказано по несъмнен и безспорен начин следното:

 

По процесуалната допустимост на жалбата :

Видно от материалите по приложеното изп.дело/в заверено пълно копие/, жалбата се явява процесуално допустима, подадена е от лице/длъжник по изп.дело/, което има права да обжалва това изпълнително действие, жалбата е депозирана в законния 1- седмичния срок за обжалване съгласно чл.436, ал.1 от ГПК и е допустима на основание чл.435, ал.2 от ГПК, тъй като длъжникът обжалва постановлението за разноски по изпълнението, поради което настоящия въззивен С- С.следва да се произнесе по нейната основателност.

 

По материалната основателност на жалбата :

Подадената жалба от длъжника Т. от гр.С.е по същество изцяло неоснователна и недоказана, тъй като изпълнителното дело е образувано на основание изпълнителен лист, издаден от РС- С., по силата на който жалбоподателят- длъжник Р.Т. от гр.С.е осъден да освободи и предаде на взискателката А.С.С.- също от гр.С., държането на следните недвижими имоти-  апартамент в гр.С., находящ се на ул.”Ц.” № ., ап.., ведно с принадлежащото му мазе и гараж, находящ се на ул.”П.” № .. Длъжникът- жалбоподател е бил поканен доброволно да предаде владението на имотите, но доброволно предаване от него не е извършено, поради което взискателката е поискала да бъде въведена в имотите от ДСИ. На основание чл.49 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК, авансово взискателката е внесла дължимата Държавна такса за изпълнителното действие- а именно 1,2 на сто върху данъчните оценки на имотите/ДСИ е регистриран по ДДС/ в размер на 1226.84 лв. Следователно несъстоятелно е твърдението на длъжника- жалбоподател, че в изпратеното му съобщение не е „разбита" сумата, тъй като принудителното действие е отлагано няколко пъти и длъжникът е уведомен, че ще дължи държавната такса по изпълнението, като по делото са приложени протоколи от съдебния изпълнител. На 28.08.2017 г. взискателката е въведена в имотите от ДСИ в присъствието на Представители на РУ на МВР- С., за което е съставен протокол, като при въвода са били използваха и специалните знания и умения на техническо лице- ключар. По молба на взискателката, са присъдени и разноските, които са заплатени от нея на ключаря, на основание приложената фактура в размер на 118.10 лв. Изложените правни и фактически съображения от жалбоподателя следователно не са относими към извършените атакувани действия от ДСИ, тъй като той не само не е съдействал за извършване на изпълнителното действие, но е усложнил ситуацията и се наложи няколкократна намеса на представителите на МВР. Дължимата Държавна такса в случая е 1 % върху данъчната оценка с добавено 20 % ДДС, а жалбоподателят неправилно твърди, че претендираната такса е 2 %, което не отговаря на фактическата и правната обстановка по изп.дело.

Наред с това процесната жалбата е неоснователна по отношение искането за разпит на 2 бр. свидетели, за изискване на приключила прокурорска преписка и за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание, тъй като разпоредбата на чл.79 от ГПК е императивна- всички разноски по изпълнението са за сметка на длъжника- жалбоподател, освен в случаите, които са подробно изброени, но не са налице в конкретни случай. По принцип за всяко извършено изпълнително действие се дължи Държавна такса, която се заплаща авансово от взискателката и е за сметка на длъжника- жалбоподател, и при нейното евентуално невнасяне, те ще бъдат събрани по принудителен начин от ДСИ.

 

Поради гореизложено, въззивният съд счита, че жалбата се явява изцяло неоснователна и недоказана, че действията и актовете на ДСИ по присъдените разноски за извършен въвод във владение са изцяло законосъобразни, дължими и правилни, поради което длъжникът- жалбоподател ги дължи изцяло и следва да ги внесе по сметка на ДСИ при РС- С., със законните последици от това.

 

С оглед изхода на делото и предвид становищата на страните, всяка от тях следва да понесе сама направените от нея разноски в настоящото съдебно производство, със законните последици от това.

 

 


 


Ето защо  предвид гореизложеното и на осн. чл.437, ал.1, пр.2 във вр. с чл.79, ал.1, т.1 и 2 от ГПК, ОС- С.Р   Е   Ш   И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Съобщение от 27.09.20917г. на ДСИ Р. Р. за заплащане на разноски по изпълнението в размер на общо 1 344, 94 лв. до длъжника Р.Н.Т.- ЕГН ********** *** по изп.д.№ 3110/2017г. по описа на ДСИ при РС- С..

 

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                       

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ :