О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

  842                                              09.10.2017 г.                                 Град С.СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,         ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На девети октомври                                                  две хиляди и седемнадесета година

В закрито заседание в следния състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ТИХОЛОВА

 

ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА

                                                                                   

                                                                                                 СВИЛЕН ЖЕКОВ                      

                          

Секретар …………………

като разгледа докладваното от  съдията М.  МАВРОДИЕВА       

въззивно гражданско дело номер 1347 по описа за 2017 година.

 

            Производството е образувано по частната жалба на “С. Ж. Е.“ АД гр.В., чрез А.К. – старши юрисконсулт против определение № 41 от 26.07.2017г. на Съдията по вписванията при РС – С., с което се отказва вписване наново на договорна ипотека, учредена с нотариален акт, вписан в регистъра на Службата по вписванията - С.на 02.07.2007г., под № ., ТОМ ., дв.вх.рег. № .., нот. д. № . по описа на същата служба, приложен към молба, приложен към молба представляваща акт. №., том ., общ. рег.№ . от .. по регистъра на Нотариус М. И., рег.№. по регистъра на Нотариалната камара, с район на действие – района на РС – С..

 

            Частният жалбоподател е останал недоволен от обжалваното определение, поради което го обжалва в срока, като незаконосъобразно. Излага подробни съображения и моли да се отмени обжалвания отказ на съдията по вписванията като неоснователен и да се постанови извършване на исканото вписване наново на ипотеката.

            С молба от 04.10.2017г. /п.кл.03.10.2017г./ уточнява петитума на частната си жалба в съответствие с изложеното в обстоятелствената й част.

 

            Съдът, след като обсъди направените в жалбата оплаквания и провери допустимостта й намери за установено следното:

           

            Жалбата е допустима, като подадена в срока за обжалване, считано от постановяване на определението за отказ.

           

Съдията по вписванията e отказал вписване наново на договорна ипотека, учредена с нотариален акт, вписан в регистъра на Службата по вписванията - С.на 02.07.2007г., под № 189, том VІ, дв. вх. рег. № 7851/12.07.2007г., нот. д. № 5750/2007г. по описа на същата служба, приложен към молба, представляваща акт. №.., том ., общ. рег.№. от.г. по регистъра на Нотариус М. И., рег.№. по регистъра на Нотариалната камара, с район на действие – района на РС – С.. Приел е, че била налице учредена на 02.07.2007 г. договорна ипотека с изтекъл срок на действие, по отношение на която съществувала правна възможност за кредитора да поиска отново да бъде вписан актът, с която било обезпечено вземането, но с нов ред от вписването. Приел е, че дължимата държавна такса се определяла съгласно изискването на чл. 2 от Тарифата, относим и за вписване на ипотеки, но не и за действие по извършване на отбелязване към вече вписан акт и била 61 лева. Съдията по вписванията е приел, че не съществувала възможност за вписване на ипотека за по-малка сума. При вписване на ипотека с изтекъл срок на подновяване се вписвал първоначално съставеният акт и се вземало предвид изцяло неговото съдържание, включително в частта за стойността на обезпеченото вземане. Приел е, че с молбата на нотариус М. И.неправилно било поискано вписване на ипотека НАНОВО въз основа на молба на пълномощник на законните представители на банката-кредитор, представляваща акт № 31, том ІІІ, рег. № 3908/26.07.2017 г. по общия регистър на нотариуса, а при ВПИСВАНЕ НАНОВО на ипотека с изтекъл срок на подновяване се прилагали правилата, установени за вписване на ипотека. На вписване подлежал същият акт, с който била учредена ипотеката преди повече от десет години. Когато първоначално бил вписан нотариален акт за договорна ипотека, то при новото вписване на ипотеката следвало да бъде спазено изискването за нотариална форма. Отбелязването и заличаването, които ПВ регламентирал, представлявали особен вид вписване, което нямало самостоятелно значение, а винаги било относимо към вече вписан акт. Подновяването на една ипотека запазвало нейното действие за нов период от десет години. В случая по чл. 172, ал. 2 на ПВ се прилагали общите изисквания за вписване на съответния ипотечен акт. С това вписване не се продължавало действието на ипотеката, а актът придобивал нов ред от съвсем ново вписване, извършено съобразно чл. 15 и чл. 16 от ПВ.

 

            От приложената към делото преписка на Служба по вписванията гр.С.се установява, че на 26.07.2017г. нотариус М. И.е подала молба за вписване наново на договорна ипотека на основание чл.18, ал.4 от Правилника за вписванията, във вр. чл.172, ал.2 от ЗЗД : акт. № ., том., рег.№ . от .. Приложена е молба за вписване наново на договорна ипотека от “С. Ж. Е.“ АД вр.В., с нотариална заверка на подписа, нотариален акт за учредяване на договорна ипотека, документ за внесена държавна такса.         

Елемент от фактическия състав при учредяването на ипотека е вписването й, без което ипотечното право не може да възникне /чл. 166, ал. 1 ЗЗД/. Вписването има не само декларативно, оповестително, но и конститутивно действие. То дава ред на ипотеката /чл. 169, ал. 2 ЗЗД/, съобразно който се удовлетворяват кредиторите. Съгласно чл. 172 ЗЗД вписването има действие за 10 години, считано от деня на извършването му, като нормата урежда две възможности, при които на основание същия акт /договора за ипотека, който е сключен и първоначално вписан/, кредиторът с едностранно волеизявление може да поиска подновяване или ново вписване на ипотеката. Двете хипотези са разграничени с оглед времето, в което кредиторът предприема съответното действие - подновяването изисква 10-годишният срок да не е изтекъл, а ново вписване се извършва, когато този срок е изтекъл; както и относно противопоставимостта, респ. реда на ипотеката - подновяването запазва реда на първоначалното вписване, докато изсрочването на ипотеката води до придобиване на нов ред, считано от датата на новото вписване.

Договорна ипотека, която не е подновена в 10-годишния срок от учредяването й, но не е заличена, има само изрично визираната в чл. 172, ал. 2 ЗЗД правна последица - ипотеката може да се впише наново, като с това тя губи реда си и придобива нов ред от момента на новото вписване. Доколкото нормите на чл. 172, ал. 2 ЗЗД и чл. 18, ал. 4 ПВ не съдържат специални правила за извършване на новото вписване на договорна ипотека, то както подновяването /преди изтичането на 10-годишния срок/, така и новото вписване /след като са изтекли 10 години от учредяването на ипотеката/, следват една и съща процедура, като молителят и в двата случая се ползва от облекчения ред, предвиден в чл. 18 ПВ, без да е необходимо "ново учредяване" на ипотеката. В този смисъл, не се изисква ново сключване на ипотечен договор, ново съгласие на длъжника и спазване на другите изисквания на чл. 167 ЗЗД. Редът за подновяване или ново вписване на договорна ипотека е регламентиран в чл. 18 ПВ - по молба на кредитора с нотариално заверен подпис, подадена в два еднакви екземпляра, придружена от договора за ипотека, като молбата трябва да съдържа данните за първоначалното вписване. Препис от молбата на кредитора с нотариално удостоверен подпис се подрежда в актовата книга по чл. 33, б. "в" ПВ.  В този смисъл е задължителната съдебната практика - постановените по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК - Определение № 173 от 09.06.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1254/2015 г., II ГО и Определение № 564 от 28.10.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 2470/2015 г., I ТО.

В този смисъл съдът намира, че принципно редът и процедурата /като технически действия/ за извършване на подновяване и ново вписване на договорна ипотека е еднакъв, доколкото действително нормите на чл. 172 ЗЗД, чл. 18 ПВ и Наредба № 2/21.04.2005 г. за воденето и съхраняването на имотния регистър, не съдържат уредба на други особени правила за вписването на ипотека, предприето след изсрочването на първоначалното вписване. Тъй като и в двата случая безспорно не се касае за ново учредяване на ипотека, респ. за сключване на нов ипотечен договор, с термините "подновяване" и "ново вписване" законодателят е дефинирал различното значение на конститутивното действие при двата вида вписвания, което е определящо за реда, по който се удовлетворява вземането на ипотекарния кредитор при конкуренция с вземания на други кредитори. Макар молителят и в двата случая да се ползва от облекчения ред, предвиден в чл. 18 ПВ, съществува разлика между вписването по чл. 172, ал. 1 вр. с чл. 18, ал. 1 - ал. 3 ПВ и по чл. 172, ал. 2 вр. с чл. 18, ал. 4 ПВ като родово понятие /включващо вписване в тесен смисъл, отбелязване и заличаване/. Подновяването по чл. 18, ал. 1 ПВ вр. с чл. 172, ал. 1 и ал. 3 ЗЗД по характера си е отбелязване към съществуващо вписване, с което се продължава действието му за още 10 години с всички произтичащи от това правни последици и затова ипотечното право запазва реда си от датата на старото вписване. Отбелязването като техническо действие се изразява в подреждане на подлежащия на отбелязване акт, отразяването на данни за мястото на подреждането му, на данни извлечени от неговото съдържание и за връзката му с друг вписан акт. Вписването по чл. 18, ал. 4 ПВ вр. с чл. 172, ал. 2 ЗЗД по характера си е самостоятелен акт, който няма връзка със старо действащо вписване; за новото вписване не могат да се черпят правни последици от вписаната преди това ипотека и затова ипотечното право придобива нов ред, считано от датата на подаване на молбата и отразяването й във входящия регистър по чл. 34 ПВ. Вписването като техническо действие се изразява в подреждане на подлежащия на вписване акт и отразяването на данни за мястото на подреждането му и на данни извлечени от неговото съдържание. С оглед възприетата по-горе приложимост на уредените в чл. 172, ал. 3 ЗЗД и чл. 18, ал. 1 - ал. 3 от ПВ правила и за двата вида вписвания на вече учредена договорна ипотека, следва да се приеме, че предвидената с нормата на чл. 18, ал. 3 ПВ възможност за частично подновяване на ипотеката /за по-малка сума от тази, за която е първоначалното вписване/, е приложима и в хипотезата на чл. 18, ал. 4 ПВ. Не съществува пречка кредиторът да заяви новото вписване да е за по-малка сума, съизмерима с размера на остатъчния дълг на ипотекарния длъжник. Договорът за ипотека цели да даде защита на кредитора и да обезпечи неговото вземане към длъжника. Затова, право на кредитора е да прецени за каква част от дълга неговият интерес от обезпечаване е отпаднал и съответно за каква остатъчна сума има интерес и заявява новото вписване. Обстоятелството, че с молбата по чл. 18, ал. 4 ПВ се заявява ново вписване на "стара ипотека" не означава, че вписването е допустимо да се извърши само за първоначалния размер на дълга, за който е учредена ипотеката, но не и за по-малък от него. Това право на заинтересования не може да бъде отречено, защото законът не поставя такова изискване като условие за извършване на вписването. Аргумент в подкрепа на този извод се извежда по аналогия и от нормата на чл. 21 ПВ, предвиждаща възможност за частично заличаване на ипотеката, съобразно удовлетворения материален интерес на ипотекарния кредитор. В този смисъл е  Определение № 218 от 27.04.2017г., постановено по ч. гр.д. № 331/2017г. на ВКС, ІV ГО по реда на чл.274, ал.3 от ГПК.

Съгласно чл. 2 от Тарифата за държавните такси събирани от Агенция по вписванията /ТДТСАВ/, задължението за плащане на такса при вписване се определя от материалния интерес на вписания акт. Таксата е цена за услуга и доколкото "услугата" при поискано вписване е с определена цена пропорционално на материалния интерес, то и дължимата такса за ново вписване на ипотека по чл. 18, ал. 4 ПВ следва да се определи в размер на 0.01% от удостоверения материален интерес /в с. см. са и дадените разяснения в мотивите по т. 11 от ТР № 7/2013 г. на ОСГТК/. Ако удостовереният интерес е цялото обезпечено с договора за ипотека вземане, таксата се определя по реда на чл. 2 ТДТСАВ върху този размер, или върху съответната част от него, посочена от кредитора в молбата му за новото вписване, но не по-малко от 10 лв. Разпоредбата на чл. 3 от ТДТСАВ в случая на вписване по чл. 18, ал. 4 ПВ не намира приложение, тъй като, както се посочи и по-горе, се касае за вписване, което е със самостоятелен характер и не е измежду посочените в чл. 3, ал. 2 вр. с ал. 1 от Тарифата, за които се събира такса в половин размер от определената по реда на чл. 2 ТДТСАВ.  В същия смисъл са мотивите на Определение № 218 от 27.04.2017г., постановено по ч. гр.д. № 331/2017г. на ВКС, ІV ГО по реда на чл.274, ал.3 от ГПК.

В случая, незаконосъобразни са изводите на съдията по вписванията, че след като 10-годишният срок от първоначалното вписване на договора за ипотека е изтекъл, кредиторът не може да ползва облекчения ред за вписване, предвиден в чл. 18 ПВ. Съдията по вписванията е бил надлежно сезиран с молба по чл. 8, ал. 1 ПВ от лице, имащо право да поиска вписването - нотариуса; към молбата за образуване на преписката са приложени екземпляри от молбата по чл. 18, ал. 4 ПВ с нотариално заверен подпис на ипотекарния кредитор. Молбата на кредитора има необходимото съдържание, съгласно чл. 18, ал. 3 ПВ и представлява акт, подлежащ на вписване. С молбата за ново вписване е представен договорът за ипотека и платежно нареждане за внесена от молителя държавна такса в размер на 28.21 лв. , съобразно удостоверения материален интерес /остатъка от ипотечния дълг – 28 207.55 лв./, която е и дължимата такса, изчислена съгласно чл. 2 ТДТСАВ - 0.01% върху интереса, но не по-малко от 10 лв.

            Предвид изложените съображения въззивната инстанция намира, че определението на Съдията по вписванията при РС – С.е незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено. Делото следва да бъде върнато на съдията по вписванията гр.С.за извършване на исканото вписване.

 

            Водим от горните мотиви и на основание чл.278, ал.1 и 2 от ГПК, Окръжният съд

                                                 

О П Р Е Д Е Л И :

 

            ОТМЕНЯ определение № 41 от 26.07.2017г. на Съдията по вписванията при РС – С., с което се отказва вписване наново на договорна ипотека, учредена с нотариален акт, вписан в регистъра на Службата по вписванията - С.на 02.07.2007г., под № ., том ., дв.вх.рег. № .., нот. д. № . по описа на същата служба, приложен към молба представляваща акт. №.., том ., общ. рег.№. от.г. по регистъра на Нотариус М. И., рег.№. по регистъра на Нотариалната камара, с район на действие – района на РС – С.като незаконосъобразно.

 

ВРЪЩА делото на съдията по вписванията при РС – С.за извършване на вписването, поискано с молба  вх.№ 8110 от 26.07.2017г. по описа на АВ - Служба по вписванията – С.от нотариус М. И..

 

                                                                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: