О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

  

 

Номер 857…………………12.10.2017 година………………..Град Стара Загора    

                                            

 

С.ЯТ ОКРЪЖЕН СЪД……...………...Втори граждански състав

На дванадесети октомври….……….………….……….……………….Година 2017

В закрито заседание в следния състав: 

                                             

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ                                                         

 

                                                      ЧЛЕНОВЕ:       МАРИАНА МАВРОДИЕВА      

                        

                                                                     СВИЛЕН ЖЕКОВ

 

Секретар……………………………………………………………………………….                                                          

Прокурор……….…………………………………………….………………………..                                               

като разгледа докладваното от………………………………съдията Св. ЖЕКОВ                                                     

въззивно частно гражданско дело номер 1387  по описа за 2017………....година.

 

          Производството е реда на чл. 396 вр. чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна частна жалба подадена от И.М.С., Х.К.М. и Р.К.П. срещу определение № 1842/17.07.2017 г., постановено по ч.гр.д. № .940/2017 г. по описа на С. районен съд, с което е допуснато обезпечение на предявими от Н.Д.К., против И.М.С., Х.К.М. и Р.К.П. бъдещи искове за присъждане на сумата от 5752,76 лева, съставляваща необходими разноски за ремонт на покрив на двуетажна жилищна сграда № ., находяща се в поземлен имот с идентификатор № 68850.523.132, и адрес: гр. С., ул. „Ж.“ № ., съобразно дяловете им в съсобствеността, чрез налагане на запор върху банковите сметки на И.С. в “У.“ АД и “П.“ АД, до размера на сумата от 3515,58 лв., на Р.П. в “У.“ АД, до размера на сумата от 1118,59 лв. и на Х.М. в “И.“ АД, “П.“ АД и “С.“ АД, до размера на сумата от 1118,59 лв.

Жалбоподателките са навели оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт. Сочат, че с налагане на запор върху тази банковите им сметки са лишени от средства за живот и лекарства, тъй като там били вложени трудовите им възнаграждения, а жалбоподателката С. получавала пенсията си за инвалидност поради общо заболяване по сметката в “П.“ АД. Изложени са подробни съображения по отношение на липсата на втората кумулативна предпоставка по чл. 391, ал. 1, т. 1 ГПК относно извода на първоинстанционния съд за вероятна основателност на иска, т. е. подкрепен с убедителни писмени доказателства. В тази връзка поддържат, че писмените доказателства били частни документи и не доказвали действителната стойност на извършените строително-монтажни работи /СМР/ и освен това нямало убедителни писмени доказателства, че заплатените от ищцата разходи действително били вложени в ремонта. Изложени са оплаквания   , че ремонтът на покрива бил извършен без съгласуване с тях, като било разбито тяхното таванско помещение и изнесени всички движими вещи годни за употреба. Наложеният запор върху банковите сметки донесъл стрес, проблеми с обслужвани кредити. Молят въззивния съд да отмени обжалваното определение № 1842/17.07.2017 г., постановено по ч.гр.д. № .940/2017 г. по описа на С. районен съд.

В подадения от насрещната страна по частната жалба – ищцата Н.Д.К., чрез пълномощника й адв. В.А., писмен отговор се излагат твърдения за липса на данни дали частната жалба е депозирана в срок, респ. неоснователност на жалбата, съответно за правилност на атакуваното определение на С. районен съд. Изтъква се, че са налице всички кумулативно изискуеми предпоставки по чл. 391, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като предявимите бъдещи искове са допустими и вероятно основателни, с оглед представените убедителни писмени доказателства. Налице е обезпечителна нужда за молителката К., като наложените обезпечителни мерки до размера на цената на исковете, са допустими по смисъла на чл. 397 ГПК и са адекватни на обезпечителната нужда. Подробно е изложена фактическата обстановка описана в молбата за обезпечение на бъдещ иск. На тези основания се моли частната жалба да бъде оставена без уважение, като се претендира и присъждането на разноски за тази съдебна инстанция.

Частната жалба е процесуално допустима. Срокът за обжалване по чл. 396, ал. 1 ГПК е спазен. Действително няма данни за уведомяване на жалбоподателките, но съобщение за наложен запор върху банкови сметки от ЧСИ С. Я., рег. № .е с изх. № 043963 е от дата 19.07.2017 г., а жалбата е подадена на 26.07.2017 г., т.е. едноседмичният срок е спазен дори да се брои от датата на изготвяне на съобщението /л. 109 от гр.д. № .940/2017 г./. Частната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от страна с надлежна процесуална легитимация.

С. окръжен съд, след като се съобрази с доводите на страните и обсъди доказателствата по делото, съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК, приема следното:

Производството по гр.д. № .940/2017 г., на С. районен съд, е образувано по депозирана от Н.Д.К. срещу И.М.С., Р.К.П. и Х.К.М. молба, с която съдът е сезиран с искане за допускане на обезпечение на бъдещи искове на молителката срещу ответниците за заплащане на сума в общ размер 5762,76 лв., представляваща необходими разноски за ремонт на покрив на двуетажна жилищна сграда № ., находяща се в поземлен имот с идентификатор № 68850.523.132, и адрес: гр. С., ул. „Ж.“ № ., съобразно дяловете им съсобствеността на недвижимия имот, чрез налагане на поискани обезпечителни мерки – „Запор“ върху банковите сметки на И.С. в “У.“ АД и “П.“ АД, до размера на сумата от 3515,58 лв., на Р.П. в “У.“ АД, до размера на сумата от 1118,59 лв. и на Х.М. в “И.“ АД, “П.“ АД и “С.“ АД, до размера на сумата от 1118,59 лв.

В производството по чл. 389 и следващите от ГПК, за да постанови обжалваното определение от 17.07.2017 г. по искането за обезпечение, първоинстанционният съд е мотивирал основателност на молбата, поради наличие на кумулативно предвидените предпоставки съгласно чл. 391, ал. 1, т. 1 ГПК – достатъчна убедителност на представените писмени доказателства, за да обосноват извод за вероятната основателност на исковете, и наличие на обезпечителна нужда, която се предполага при липса на данни за противното и относително високият размер на вземането, както и подходяща поискана обезпечителна мярка - запор върху банкови сметки. Първоинстанционният съд е приел и, че са налице условията на чл. 391, ал. 2 ГПК за задължаване на ищцата да представи гаранция в размер на 500 лв., внесена от ищцата.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

Съгласно чл. 391, ал. 1 ГПК обезпечение на иска се допуска, когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението и ако искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства или бъде представена гаранция в определен от съда размер съгласно чл. 180 и чл. 181 ЗЗД. Предпоставките за допускане на обезпечение на иска са допустимост и вероятна основателност на иска, както и наличие на обезпечителна нужда. В тежест на молителя е да посочи обезпечителна мярка, съответна на охранявания интерес. Основната цел на обезпечението е да направи възможно практическото осъществяване на целената с иска защита, т. е. да осигури осъществяването на исковата защита. Този извод следва от изричната разпоредба на чл. 391, ал. 1 ГПК. Или, обезпечението на иска, като способ за защита на субективни права в гражданския процес се допуска, когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяване на правата по бъдещото евентуално положително за него решение на правния спор. Следователно, за да бъде допуснато обезпечение на иска, е необходимо кумулативното наличие на следните предпоставки: искът да е допустим, да е вероятно основателен, да е налице обезпечителна нужда /да съществува интерес от обезпечението/ и предлаганата обезпечителна мярка да е допустима, подходяща и съответна на обезпечителната нужда.

За да уважи молбата за обезпечение на бъдещи искове, с която е бил сезиран, С. районен съд е изследвал наличието на всички необходими предпоставки за допускане на обезпечението и правилно и в съответствие със закона е приел, че в случая всички те са налице. Предявимите бъдещи искове са достатъчно индивидуализирани по отношение на страните, конкретизирани по основание, размер и петитум, подкрепен е с достатъчно убедителни писмени доказателства.

Въззивната инстанция не намира за основателни оплакванията в частната жалба изложени от жалбоподателките, че налагането на обезпечение на бъдещия иск чрез запор на всички техни банкови сметки е незаконосъобразно, тъй като по тези сметки в съответните банки се превежда и трудовото им възнаграждение, пенсия за И.С., част от което е несеквестируем доход. Действително съгласно чл. 393, ал. 2 ГПК не се допуска обезпечение на иск за парично вземане чрез налагане на запор върху вземания, върху които не се допуска принудително изпълнение. В случая обаче, районният съд е допуснал обезпечение чрез налагане на обезпечителна мярка запор не върху трудово възнаграждение или пенсия, а върху банкови сметки на жалбоподателките до конкретния размер, съвпадащ с исковата претенция срещу всяка от тях. Разпоредбата на чл. 393, ал. 2 ГПК не следва да се тълкува в смисъл, който препятства обезпечението като цяло. В случаите на обезпечителен запор, който нарушава разпоредбите на чл. 393, вр. чл. 446 ГПК, от компетентност на съдебния изпълнител е да прецени секвестируемостта и да приложи съответните правила. Отделно от това не може да бъде прието, че първоинстанционният съд е допуснал при обезпечението нарушение на чл. 393, ал. 2 ГПК, като не е налице нарушение и на чл. 446, ал. 1 ГПК, доколкото липсват доказателства, че по тази сметка на ответницата С. постъпилите суми са единствено от пенсията й /несеквестируем доход/ - от извлеченията е се установява, че има вноски на каса и вътрешнобанкови преводи. В случай, че се окаже, че паричното вземане е частично несеквестируемо, наложеният запор ще обхваща само секвестируемата част. За останалите две жалбоподателки – М. и П. не са представени доказателства какви суми постъпват по техните сметки, както и по отношение на тяхната секвестируемост/несеквестируемост, но отново наложеният запор би обхванал само секвестируемата част. В този смисъл са и разясненията дадени в т. 13 от ТР № 2/26.06.2015 г., на ВКС по т.д. № 2/2013 г. ОСГТК.

Въззивният съд намира неоснователно и оплакването за липса на втората кумулативна предпоставка по чл. 391, ал. 1, т. 1 ГПК, а именно вероятната основателност на предявените искове. В тази връзка въззивният съд следва да посочи, че първоинстанционният съд не е нарушил изискванията на закона, като не е излязъл извън рамките на необходимата в обезпечителното производство преценка на доказателствата и твърденията по спора. Обезпечението се допуска при вероятна основателност на иска, като се съобразят представените убедителни в достатъчна степен доказателства. В обезпечителното производство не следва да се разрешават въпроси от съществото на делото и да се навлиза в спора по същество, в каквато насока са доводите в частната жалба. Следователно, при преценката дали са налични предпоставките за допускане на обезпечение на така предявените искове, ответната страна не би могла да се позовава на оспорване на писмените доказателства, не би могла да прави и възражения и реплики на твърденията на молителя. Окончателно по основателността на исковете съдът ще се произнесе с влязло в сила съдебно решение и в исковото производство ще бъдат разгледани възраженията и претенциите на ответниците по основателността на исковете. В конкретния случай релевираните в молбата твърдения формират положителен правен извод на настоящия състав за допустимост на бъдещите искове, а представените с молбата за обезпечение писмени доказателства, установяващи правопораждащи вземането на ищцата факти – договори, фактури, разписки за платени суми, съдебно-техническа експертиза са достатъчно убедителни, не будят съмнение в тяхната достоверност и преценени с оглед, очертаващите предмета на исковете твърдения, сочат и на вероятната им основателност.

По отношение на обезпечителната нужда, въззивният съд намира, че бъдещите искове са осъдителни, а обезпечителната нужда за кредитор с твърдяно неудовлетворено парично вземане се презюмира. При едно бъдещо осъдително решение в полза на ищеца за него винаги се предполага, че ще бъде невъзможно или поне значително затруднено осъществяването на правата му по това решение, ако длъжника предприеме действия по намаляване на имуществото си чрез разпореждане с наличните си активи. Исканата обезпечителна мярка е подходяща, тъй като е съответна на вида на търсената защита и като такава - от естество, годно да предотврати опасността от неудовлетворяване на ищеца при наличието на позитивно решение.

По изложените съображения и поради това, че фактическите и правни изводи на въззивният съд съвпадат, с изводите до които е стигнал първоинстанционния съд, определение № 1842/17.07.2017 г. е правилно и следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане на ответницата във въззивното частно производство за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение по делото съобразно приложения договор за правна защита от 18.09.2017 г. с отбелязано плащане, е основателно и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да бъде уважено в претендирания размер от 200 лв.

 

Така мотивиран, С.ят окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1842/17.07.2017 г., постановено по ч.гр.д. № .940/2017 г. по описа на С. районен съд.

 

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 вр. чл. 273 ГПК И.М.С., ЕГН **********, Х.К.М., ЕГН: ********** и двете с адрес: *** и Р.К.П., ЕГН: ********** и адрес: *** да заплатят на Н.Д.К., ЕГН ********** и адрес: ***, сумата от 200 /двеста/ лева - разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното частно гражданско производство.

 

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

 

                                                                                                  

   2.