О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

  

 

Номер 866…………………13.10.2017 година………………..Град Стара Загора    

                                            

 

С.ЯТ ОКРЪЖЕН СЪД……...………...Втори граждански състав

На тринадесети октомври………….………….……….……………….Година 2017

В закрито заседание в следния състав: 

                                             

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ                                                         

 

                                                       ЧЛЕНОВЕ:       МАРИАНА МАВРОДИЕВА      

                        

                                                                      СВИЛЕН ЖЕКОВ

 

Секретар……………………………………………………………………………….                                                          

Прокурор……….…………………………………………….………………………..                                               

като разгледа докладваното от………………………………съдията Св. ЖЕКОВ                                                     

въззивно частно гражданско дело номер 1405 по описа за 2017………......година.

 

          Производството е реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.

Образувано е по подадена въззивна частна жалба от Г.Т.П. срещу определение № 1762/07.07.2017 г., постановено по гр. д. № 2591/2017 г. по описа на С. районен съд, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на иска – липса на пасивна процесуална легитимация по отношение на ответника К.И.К..

Частната жалбоподателка счита обжалвания акт за незаконосъобразен и претендира отмяната му, като изтъква, че районният съд неправилно е приел, че липсва правен интерес от предявяване на установителния иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК. Целяло се да се установи, че ако длъжника/ответник не е собственик на процесния имот, то купувачът на публична продан можел да получи обратно цената платена от него. Не били връчвани на жалбоподателката книжа по изпълнително дело № 1687/2016 г.на ЧСИ К. А., за да може да бъде заведен по-рано установителния иск. Сочи, че производството за делба по предявения от Н. К.иск с правно основание чл. 34 ЗС срещу жалбоподателката правилно е било спряно от С. районен съд до приключване на производството образувано по установителния иск за собственост, но с определение № 658/02.08.2017 г. по в.ч.гр.д. № 1293/2017 г. на С. окръжен съд неправилно било отменено спирането на делбеното дело. Необоснована била тезата, че възражението за придобивна давност ще доведе до отхвърляне на иска за делба, тъй като ищцата търсела защита на правото си на собственост и срещу К.К., а евентуалното отхвърляне на исковата молба за делба, не било достатъчно. Моли за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

Въззивният съд намира, че частната жалба против първоинстанционното определение е допустима – насочена е против преграждащо развитието на исково производство определение на първоинстанционен съд.

Частната въззивна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е редовна.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

Установява се от приложеното гр. д. № 2591/2017 г. на С. районен съд, че районният съд е бил сезиран с искова молба от жалбоподателката в настоящето производство – Г.Т.П. против К.И.К., в която са изложени обстоятелства за придобиване на собственост на основание давностно владение от страна на ищцата по делото на ½ ид. част от недвижим имот – апартамент, подробно описан в исковата молба, от ответника по делото К.К.. Моли се да бъде признато за установено по отношение на ответника по делото, че ищцата е придобила по давност ½ ид. част от недвижимия имот.

С определение № 1762/07.07.2017 г., първоинстанционният съд е прекратил исковото производство. Приел е, че искът е недопустим поради липса на правен интерес от воденето му, тъй като претендираната ½ ид. част от недвижимия имот била придобита по проведена публична продан от Недялка Канева. Било налице делбено производство със страни жалбоподателката и Н. К.и възражения за придобивна давност можело да се правят пред делбения съд. Соченият като ответник в исковата молба не притежавал пасивна процесуална легитимация да отговаря по предявения иск, тъй като към момента на предявяване на иска ответникът не бил собственик на претендираната ½ ид. част от имота.  При тези съображения е прекратил производството по делото.

Определението е неправилно.

Настоящият съдебен състав не споделя, така направения извод от С. районен съд, по следните съображения: по силата на чл. 124, ал. 1 ГПК всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това, което е и общият принцип на гражданското съдопроизводство. За да се осъществи вложената в тази разпоредба цел на исковия процес - разрешаването на граждански спор със сила на присъдено нещо, той трябва да е проведен с участието на лицата, които са засегнати от спора като противопоставени негови страни - претендиращи или отричащи спорното материално право /освен в предвидените от закон случаи на предявяване пред съд на чужди права от свое име - чл. 26, ал. 2 ГПК/. Те са надлежни, процесуално легитимирани страни в процеса - ищец - от чието име се води делото, и ответник - срещу което то се води /чл. 26, ал. 1 ГПК/. Кои са тези лица следва от заявеното от ищеца в исковата молба спорно право, индивидуализирано и с носителите на правоотношението, от което то произтича /Тълкувателно решение № 1 от 30.03.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2010 г., ОСГК/. В този смисъл е и Решение № 401/29.10.2010 г. на ВКС по гр.д. № 1494/2009 г., ІІ г.о., съгласно което процесуалната легитимация и на двете страни следва не от някакви обективни факти, които трябва да се издирят и докажат, а единствено от правното твърдение на ищеца относно спорното право, както същото е индивидуализирано от основанието и петитума на исковата молба. Без значение е  какво е действителното правно положение, което в деня на предявяване на иска е неизвестно и едва съдебното решение ще каже дали то съвпада с правното твърдение на ищеца. Процесуалната легитимация обуславя допустимостта на иска, а материалноправната – неговата основателност. Ако ищцовата страна цели да обоснове изгодна за нея процесуална легитимация чрез неистинско твърдение, гаранция срещу това е заплахата, че искът, основан на такова твърдение ще бъде отхвърлен като неоснователен.

Въззивният съд намира, че процесуалната легитимация на ответната страна е ясно посочена от ищцата. Допустимостта на иска се определя от твърдението на ищеца за наличието на правен спор с ответника, като без значение в случая е, че имотът е отчужден преди предявяване на исковата молба. Качеството му на длъжник по материалното правоотношение няма отношение за бъдещия исков процес срещу неговия правоприемник от гледната точка на неговата допустимост. Това би имало значение относно основателността на иска и неговата материалната легитимация, по който въпрос съдът ще се произнесе със съдебно решение. В настоящия случай жалбоподателката е изложила твърдения в исковата молба, релевиращи от нейна страна наличието на интерес от решаването на процесния спор със СПН. Същата, видно и от изложеното в исковата молба и от приложените по делото доказателства и в частност нотариален акт за дарение на недвижим имот № ., том № ., рег. № ., дело № .г. на нотариус Д. Н.и особено Заповед № СД-124/14.06.1988 г. се явяват достатъчни да обосноват претенция за собственост, независимо от безспорния факт, че претендираната ½ ид. част е придобита от друго лице по реда на публичната продан. Отделно от това съгласно т. 3Б от Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2014 г., ОСГК налице е правен интерес от предявяване на иск за собственост срещу лице, което се е разпоредило със спорния имот преди завеждането на исковата молба. Това означава, че не е недопустим иск за собственост предявен срещу праводателя на Недялка Канева, тъй като ако длъжникът К.К. не е бил собственик на имота обект на проданта по изпълнителното дело, то вещно - правният ефект на постановлението за възлагане в рамките на принудителното изпълнение, не може да бъде зачетен защото няма прехвърляне на вещно право. Това е така защото, доколкото публичната продан е деривативен способ /така определение № 194/11.05.2016 г. на ВКС по гр.д. № 1936/2016 г., III г.о./ за придобиване на вещни права, купувачът придобива собствеността, само ако имотът е бил собствен на длъжника. Съществен се явява въпросът за правният резултат, който страната цели с предявяване на установителния иск предявен срещу праводателя на легитимиращата се като собственик Недялка Канева, като с оглед на цитираното тълкувателно решение се цели отричане и на нейните права като правоприемник на ответника по делото. Отделно от това С. окръжен съд намира, че въпреки изложените доводи, че имотът е бил възбранен и впоследствие изнесен и продаден на публична продан, възлагателното постановление, за която е влязло в сила, то така изложените факти остават на ниво твърдения, като същите не биват доказани в настоящето производство по какъвто и да било начин, чрез ангажирането на надлежен доказателствен материал. Следва да се отбележи, че законът вменява задължение на съда да приема за съществуващи в правния мир и оттам релевантни за даден спор само надлежно доказаните факти, като случаят не се явява такъв.

По изложените съображения съдът намира предявения иск за допустим, поради което същия подлежи на разглеждане по същество. Атакуваното определение следва да бъде отменено, а делото следва да се върне на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по иска.

 

Воден от горните мотиви, С.я Окръжен съд

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТМЕНЯ определение № 1762/07.07.2017 г. по гр.д. 2591/2017 г. на С. районен съд и

 

ВРЪЩА делото на С. районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

 

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване по арг. от разпоредбата на чл. 274, ал. 3, т.1 ГПК.

 

 

 

                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

 

                                                                                                  

   2.