О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

  

 

Номер…926…………………30.10.2017 година………………..Град Стара Загора    

                                            

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД……...………...Втори граждански състав

На тридесети октомври….………….………….……….……………….Година 2017

В закрито заседание в следния състав: 

                                             

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ                                                         

 

                                                      ЧЛЕНОВЕ:           МАРИАНА МАВРОДИЕВА      

                        

                                                                           СВИЛЕН ЖЕКОВ

 

Секретар……………………………………………………………………………….                                                          

Прокурор……….…………………………………………….………………………..                                               

като разгледа докладваното от………………………………съдията Св. ЖЕКОВ                                                     

въззивно частно гражданско дело номер 1406  по описа за 2017………....година.

 

Производството е по реда на чл. 274 и сл. вр. чл. 538, ал.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на П.Т.С. срещу определение № 1401/21.09.2017 г., постановено по ч.гр.д. № 2473/2017 г. по описа на К. районен съд, с което е отхвърлена молбата й с правно основание чл. 130, ал. 3 СК за даване на разрешение за продажба на собственост на малолетното дете П. С. .Р,а именно 2/3 ид. части от жилище находящо се в гр. К., ж.к. „И.“, бл. ., вх. „.“, ет. ., ап. . и за изтегляне на парична сума в размер 5900 лв. от банковата сметка на детето П., разкрита в „Общинска банка“.

Жалбоподателката поддържа, че разрешението за продажба на недвижимия имот е необходимо, тъй като получените от продажбата парични средства щели да бъдат вложени в закупуване на друг недвижим имот с по-добро местоположение и битови условия. Сключени били предварителни договори за продажбата респ. покупката на посочените в молбата недвижими имоти и тяхното неизпълнение щяло да доведе до неблагоприятни правни последици. Моли за отмяна на първоинстанционния съдебен акт и даване на разрешение по реда на чл. 130, ал. 3 СК за даване на разрешение за продажба на собственост на малолетното дете П. С. .Р,а именно 2/3 ид. части от жилище находящо се в гр. К., ж.к. „И.“, бл. ., вх. „.“, ет. ., ап. . и за изтегляне на парична сума в размер 5900 лв. от банковата сметка на детето П., разкрита в „Общинска банка“.

 

Старозагорски окръжен съд, като взе предвид наведените в жалбата доводи и искания и като прецени данните по делото, намира следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 538, ал.1 ГПК от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна.

К. районен съд бил сезиран от жалбоподателката в качеството й на майка на малолетното дете П. Р.с молба по реда на чл. 130, ал.3 СК за даване на разрешение по реда на чл. 130, ал. 3 СК за даване на разрешение за продажба на собственост на малолетното дете П. С. .Р,а именно 2/3 ид. части от жилище находящо се в гр. К., ж.к. „И.“, бл. ., вх. „.“, ет. ., ап. . и за изтегляне на парична сума в размер 5900 лв. от банковата сметка на детето П., разкрита в „Общинска банка“. Искането е обосновано с твърдения, че със средствата от продажбата ще бъде закупен по-добър жилищен имот, а искането по отношение на паричната сума е обосновано с нуждата от ремонт на новопридобитото жилище.

Районният съд е установил, че с определение № 416/17.03.2017 г. по ч.гр.д. № 710/2017 г. на К. районен съд е била уважена молба за даване на разрешение за изтегляне от банковата сметка на детето П. сума в размер на 20 000 лв. за закупуване на жилище находящо се в гр. К., ж.к. „И.“, бл. ., вх. „.“, ет. ., ап.., а с определение № 1285/30.08.2017 г. по ч.гр.д. № 2474/2017 г. на К. районен съд е била уважена молба на жалбоподателката за даване на разрешение за изтегляне от банковата сметка на малолетното дете на сума в размер на 5900 лв. за ремонт на жилище. Било възложено и изготвяне на становище от Дирекция „Социално подпомагане“ – К., което е дало заключение, че е даването на разрешение на продажба на имота в ж.к. „И.“ е в интерес на детето.

При тези данни районният съд намерил молбата за неоснователна и я отхвърлил с обжалваното определение. Изложил е съображения, че становището е формално, детето П. живее в друго достатъчно добро жилище – къща в с. Шейново, липсвали данни за трудовата заетост и материално положение на родителите на детето. Даденото разрешение с определение № 416/17.03.2017 г. по ч.гр.д. № 710/2017 г. на К. районен съд за тегленето на сума от 20 000 лв. не било в интерес на детето, тъй като придобитият имот бил закупен за 21 000 лв., а въпреки, че били вложени 20 000 лв. от името на детето П., то придобило само 2/3 ид. част. Разрешението дадено в определение № 1285/30.08.2017 г. по ч.гр.д. № 2474/2017 г. на К. районен съд било за теглене на сума за ремонт без да е ясно на какъв имот ще бъде извършен ремонт. Отделно от това в предварителния договор за закупуване на жилището находящо се в гр. К., ул. „Х.“ № ., ет.., ап. . било предвидено, че придобиват собственост върху имота купувачите или трето посочено от тях лице, т.е. било възможно детето П. изобщо да не придобие собственост от посочения недвижим имот.

 

Съгласно чл. 130, ал. 3 СК извършването на действия на разпореждане с недвижими имоти, с движими вещи чрез формална сделка и с влогове, както и с ценни книги, принадлежащи на детето, се допуска с разрешение на районния съд по настоящия му адрес, ако разпореждането не противоречи на интересите му. Съгласно цитираната норма, разпореждането с имущество на малолетното дете може да бъде разрешено, ако то не противоречи на интересите му и е в изключителна негова полза. Това означава, че с разрешаване на разпореждането с имущество на детето ще се задоволят единствено негови потребности без интересите му да бъдат накърнени, като в производството по чл. 130, ал. 3 СК интересът на детето, въздигнат от законодателя като критерий за уважаване на молбата за извършване на имуществено разпореждане, предполага да е спазен баланса между задоволяване на текущите здравни, образователни и социално-битови нужди на детето и запазване на неговия наличен имуществен патримониум, така щото неговото намаляване да се допуска единствено за потребности на детето и само когато те не могат да бъдат задоволени по друг начин. Поради това проверката на правилността на обжалваният съдебен акт следва да се извърши въз основа на нова преценка дали исканото имуществено разпореждане не противоречи на интереса на детето.

В случая, от съвкупния анализ на събрания доказателствен материал се установява да е налице посоченото в  чл. 130, ал. 3 СК условие за издаване на искания съдебен акт, но само по отношение на продажбата на 2/3 ид. част от имота находящ се в гр. К., ж.к. „И.“, бл. ., вх. „.“, ет. ., ап... При отправено до съда искане за даване на разрешение по посочения ред следва да е индивудализирано вида на разпоредителното действие, респ. на сделката и нейното съдържание, тъй като само тогава, с оглед получаваната насрещна престация от малолетното лице, евентуално еквивалентността на насрещните престации или целите на извършваното разпределение, при съобразяване на конкретния случай може да се извършва преценка за интереса на лицето. В настоящия случай са представени два предварителни договора с достатъчна индивидуализация на разпоредителните действия и стойността на имотите, поради което разрешение за отчуждаването на 2/3 ид. част от имота находящ се в гр. К., ж.к. „И.“, бл. ., вх. „.“, ет. ., ап. . следва да бъде дадено, но само с оглед придобиването на 2/3 ид. части от собствеността върху недвижимия имот в гр. К., ул. „Х.“ № ., ет.., ап. . в собственост на малолетното дете. В тази връзка въззивният съд напълно споделя съжденията на първата инстанция по отношение на клаузата в предварителния договор от 16.08.2017 г., която гласи, че „продавачът се задължава да прехвърли /продаде/ на купувача или на посочено от него лице“, което означава, че разрешението не следва да обхваща възможността купувачът/купувачите да посочват трето лице на което да бъде прехвърлен имотът. Без разрешението да обхваща посочената клауза, съдът намира, че сделката е в интерес на детето, тъй като срещу прехвърлянето на 2/3 ид.ч. от правото на собственост върху недвижим имот ще придобие 2/3 ид. части от право на собственост върху имот с по-голяма стойност, т.е. би довело до увеличаване стойността на имуществото на детето. Следва да се посочи и обстоятелството, че с частната жалба са представени подробни доказателства за трудовата заетост и доходи на родителите на детето – трудови договори, трудова книжка, представени са и удостоверения за  общ настоящ адрес на родителите на детето, а именно в с. Шейново, ул. „Опълченска“ № 009, като с оглед на тези доказателства съдът намира, че не е налице риск за интересите на детето по отношение на родителската грижа и отговорност спрямо него и неговото имущество. Съдът категорично обаче не споделя доводите в частната жалба, че неизпълнението на предварителните договори би довело до неблагоприятни последици за малолетното дете, тъй като същите биха били избегнати в случай, че неговите родители проявят грижа на добър стопанин при сключване на предварителните договори. Това е така, защото в представените предварителни договори е можело да се включи като условие за пораждане на действието им даването на съдебно разрешение или да се уговори плащане след получаване на разрешение от съда за разпореждане с друг имот или средства на детето за плащане на цената.

Изложените от първата инстанция съображения по отношение на двете предходни разрешения за разпореждане с имущество на детето П. дадени с определение № 416/17.03.2017 г. по ч.гр.д. № 710/2017 г. на К. районен съд и определение № 1285/30.08.2017 г. по ч.гр.д. № 2474/2017 г. на К. районен съд се споделят от настоящата инстанция, но не могат да бъдат обсъждани в настоящето производство, тъй като и двата съдебни акта са влезли в законна сила. Въпреки това съдът намира за необходимо да посочи, че споделя мотивите в проверявания съдебен акт по отношение на възможността и в двата случая решаващите съдебни състави да подходят по-прецизно при преценката на интересите на детето – в случая по ч.гр.д. № 710/2017 г. е можело да бъде съобразено противоречието в молбата и представения предварителен договор по отношение обема от права, които биха били придобити от детето П., а именно в молбата се твърди, че целият имот ще бъде придобит от нея в собственост, но в предварителния договор е посочено, че правото й на собственост ще се свежда до 2/3 ид. части от собствеността. В случая на ч.гр.д. № 2474/2017 г. е можело и следвало в молбата да бъде посочено новото жилище, за ремонта на който биха се изразходвали паричните средства, а не това да се установява впоследствие от доказателствата по делото.

Правния извод на първата инстанция по отношение на липса на предпоставките на чл. 130, ал. 3 СК за даване на разрешение за разпореждане с парични средства на детето П. за извършване на ремонт на жилището, което ще бъде придобито се споделя от въззивния съд. В молбата не са изложени аргументи, нито се сочи кое точно налага необходимостта от ремонт. В тази връзка съдът съобрази и обстоятелството, че на същата дата /29.08.2017 г./ е подадена и друга молба съдържаща същото искане и за същата сума. Отделно от това в частната жалба предмет на разглеждане по настоящето дело не са изложени доводи за неправилност на изводите на районния съд.

С оглед изложените съображения съдът намира, че са налице условия за уважаване на молбата в частта й относно разрешение за извършване на разпореждане с 2/3 ид. части от правото на собственост върху недвижимия имот, единствено за придобиване от детето на правото на собственост върху 2/3 ид. части от недвижим имот в гр. К., ул. „Х.“ № ., ет.., ап. . /предмет на предварителен договор от 16.08.2017 г. като разрешението не обхваща възможността/клаузата „продавачът се задължава да прехвърли /продаде/ на посочено от купувача лице собственост“. В останалата част по отношение на исканото разрешение за изтегляне на парични средства от банкова сметка ***. Поради това обжалваното определение следва да бъде отменено в частта, в която е отказано да се даде разрешение за разпореждане с 2/3 ид. части от правото на собственост върху недвижим имот находящ се в гр. К., ж.к. „И.“, бл. ., вх. „.“, ет. ., ап.., а в останалата част следва да се потвърди.  

На основание чл. 280, ал. 2, т.2, пр.10 ГПК настоящото определение не подлежи на касационно обжалване.

 

Така мотивиран, Старозагорският окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ определение № 1401/21.09.2017 г. на К. районен съд постановено по гр.д. № 2473/2017 г., в частта, в която е оставена без уважение подадената от П.Т.С., ЕГН: **********, в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете П. С. .Р,ЕГН: **********, молба вх.№ 10304/29.08.2017 г., с която е поискано даване на разрешение по чл. 130, ал. 3 СК за сключване на договор за продажба на 2/3 ид. част от правото на собственост на малолетното дете върху недвижим имот, намиращ се на адрес: гр. К., ж.к. „И.“, бл. ., вх. „.“, ет. ., ап.., като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

 

РАЗРЕШАВА на основание  чл. 130, ал. 3 СК на П.Т.С., ЕГН: **********, в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете П. С. .Р,ЕГН: **********, да сключи договор за продажба на 2/3 ид. част от правото на собственост на малолетното дете върху недвижим имот, намиращ се на адрес: гр. К., ж.к. „И.“, бл. ., вх. „.“, ет. ., ап. . – подробно описан в нотариален акт № ., том ., рег. № ., дело № . г. на нотариус П. П., рег. № . на НК единствено с цел придобиване от малолетното дете П. С. .Р,ЕГН: ********** на правото на собственост върху 2/3 ид. части от недвижим имот гр. К., ул. „Х.“ № ., ет.., ап. . – подробно описан в предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 16.08.2017 г., като разрешението не обхваща възможността/клаузата „продавачът се задължава да прехвърли /продаде/ на посочено от купувача лице собственост“.    

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1401/21.09.2017 г. на К. районен съд постановено по гр.д. № 2473/2017 г., в останалата му обжалвана част.

 

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

 

                                                                                                  

   2.