О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

  

 

Номер 925…………………30.10.2017 година………………..Град Стара Загора    

                                            

 

С.ЯТ ОКРЪЖЕН СЪД……...………...Втори граждански състав

На тридесети октомври…………….…………….…….……………….Година 2017

В закрито заседание в следния състав: 

                                             

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ                                                         

 

                                                       ЧЛЕНОВЕ:           МАРИАНА МАВРОДИЕВА      

                        

                                                                           СВИЛЕН ЖЕКОВ

 

Секретар……………………………………………………………………………….                                                          

Прокурор……….…………………………………………….………………………..                                               

като разгледа докладваното от………………………………съдията Св. ЖЕКОВ                                                     

въззивно частно гражданско дело номер 1447 по описа за 2017………......година.

 

Производството по делото е образувано по спор за подсъдност, повдигнат от Р. районен съд, по реда на  чл. 122 ГПК.

С определение № 347/16.10.2017 г. постановено в закрито заседание по гр. д. № 697/2017 г., Р.районен съд е повдигнал спор за подсъдност със С. районен съд за разглеждане на молба по чл. 130, ал. 3 Семейния кодекс /СК/, подадена от И.Г.И. действащ чрез настойника си С.П.Н. – директор на „Д.“, за даване на разрешение за извършване действия на разпореждане, а именно продажба на поземлени имоти собственост на поставеното под запрещение лице и е изпратил делото на С. окръжен съд за разрешаване на спора.

След като прецени данните по делото и изложените от районните съдилища мотиви относно подсъдността, настоящият съдебен състав намира следното:

Производството по  чл. 130, ал. 3 СК е започнало пред С. районен съд, като е образувано ч.гр. д. № 4545/2017 г. по молба по чл. 130, ал. 3 СК, подадена от И.Г.И. чрез настойника си С.П.Н. за даване на разрешение за извършване на разпореждане, а именно продажба на поземлени имоти собственост на поставеното под запрещение лице.

 

Според изложените в молбата данни, поставеното под запрещение лице е с адрес гр. Р., но от приложените към молбата доказателства /по ч.гр.д. № 4545/2017 г. на С. районен съд се установява, че запретеният е настанен в „Д.“ в с. Л., Община С..

Изложени са мотиви, че съобразно разпоредбите на  чл. 130, ал. 3 СК и чл. 531 ГПК подсъдността се определя от посочения в молбата адрес на молителя /недееспособния/ - гр. Р. и съгласно чл. 531, ал. 2 ГПК делото следва да бъде изпратено по подсъдност на Р.районен съд.

Пред Р. районен съд е образувано гр. д. № 697/2017 г. и с определение № 347/16.10.2017 г. е повдигнат спор за подсъдност със С. районен съд. Изложени са мотиви, че настоящият адрес на молителя по подадената молба по  чл. 130, ал. 3 СК следва да бъде свързан с неговата адресна регистрация, като след извършена служебна справка от Р.районен съд е било установено, че е в с. Л., Община С., „Социален дом“.

Изводът на Р.районен съд е правилен единствено като краен резултат, а съображенията на въззивната инстанция са следните:

С.ят районен съд е бил сезиран с молба с правно основание  чл. 130, ал. 3 СК, според която разпоредба „извършването на действия на разпореждане с недвижими имоти, с движими вещи чрез формална сделка и с влогове, както и с ценни книги, принадлежащи на детето, се допуска с разрешение на районния съд по настоящия му адрес, ако разпореждането не противоречи на интереса на детето“. Посочената разпоредба се прилага и за лица поставени под пълно запрещение. Според настоящия съдебен състав тълкуването на посочената нормативна уредба обосновава извод, че понятието за „настоящ адрес на запретения“ по смисъла на  чл. 130, ал. 3 СК е свързано именно с елемента на фактическото пребиваване на молителя на определен адрес. В конкретния случай следва да се има предвид и характерът на производството по даване на разрешение за разпореждане с парични средства на недееспособно лице, чиято основна цел е задоволяване на житейските му нужди, респ. съблюдаване на неговите интереси във връзка с това. Това е основната причина за наличието на специална подсъдност по  чл. 130, ал. 3 СК, различна от уредената с общата разпоредба на чл. 531, ал. 2 ГПК за охранителните производства, според която молбата за съдействие се подава до районния съд, в чийто район е постоянният адрес на молителя. Определянето на специална местна подсъдност по тези производства, изключва общата такава по чл. 531, ал. 2 ГПК, поради което и при изясняване на понятието „настоящ адрес на детето“ следва да се държи сметка именно за неговото пребиваване.

Действително в молба вх. 22858/16.08.2017 г. е посочен адрес на молителя в гр. Р., но заедно с това е посочено точното наименование на лечебното заведение, в което се намира запретения – „Дом за възрастни с психични разстройства“. В приложените към молбата доказателства също се съдържат безпротиворечиви данни /л. 22-л.27 от гр.д. № 4545/2017 г. за фактическото пребиваване на молителя в посочения „Дом за възрастни с психични разстройства“ находящ се с. Л., Община С., като посоченото наименованието на дома в молбата – „Дом за възрастни с психични разстройства“ кореспондира на доказателствата приложени с молбата. Поради това при тълкуване на молбата заедно с доказателствата към нея приложени от молителя може да се приеме, че фактическото пребиваване на молителя е в с. Л., Община С..

 За пълнота следва да се посочи, че процесуалните действия на Р.районен съд по извършване на служебни справки за установяване на настоящия адрес на молителя са неправилни. Местната подсъдност по чл. 130, ал. 3 СК се различава от местната подсъдност в общия исков процес, уредена с разпоредбите на чл. 105 и сл. ГПК. В рамките на общия исков процес съдът не следи служебно за спазването й /освен когато се касае за подсъдност по местонахождение на недвижим имот/, а само по възражение на ответника. В настоящото производство, което е едностранно и формално, липсва възможност за противна страна, срещу която е насочено искане, да наведе възражение за местна неподсъдност на делото, поради което сезираният съд може и следва сам служебно да следи дали е местно компетентен да се произнесе по подадената молба. По правило горното си правомощие той следва да упражни преди постановяване на акта си по повод молбата, като изхожда от данните в съдържанието на последната, сочещи настоящия адрес на поставения под пълно запрещение към датата на депозиране на молбата. За съда обаче не съществува задължение служебно да проверява настоящия адрес на запретения, а дължимата от съда преценка преди произнасяне по искането следва да се осъществи единствено в рамките на съдържанието на молбата, като при необходимост за нейното тълкуване се съобразят и евентуално приложени от молителя доказателства към нея.

По горните съображения настоящият съдебен състав намира, че компетентен да се произнесе по депозираната молба с правно основание  чл. 130, ал. 3 СК е именно С. районен съд.

 

Мотивиран от горното, С. окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

 

РАЗРЕШАВА повдигнатия с определение № 347/16.10.2017 по гр.дело № 697/2017 г. по описа на Р.районен съд спор за подсъдност, като ОПРЕДЕЛЯ за местно компетентен да разгледа МОЛБАТА по  чл. 130, ал. 3 СК, депозирана от И.Г.И. действащ чрез настойника си С.П.Н. *** за даване на разрешение за извършване действия на разпореждане, а именно продажба на поземлени имоти собственост на поставеното под запрещение лице С. районен съд.

 

ИЗПРАЩА делото на С. районен съд за разглеждане и произнасяне по молбата с правно основание  чл. 130, ал. 3 СК.

 

Препис от определението да се изпрати на Р.районен съд по гр.д. № 697/2017 г.

 

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

 

 

                                                                                                  

    2.