Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№365                                             06.11.2017 г.                             град С.З.

 

 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,   ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На пети октомври                                         две хиляди и седемнадесета година

в открито заседание, в следния състав:  

                                                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА

                                              

Съдебен секретар Стойка Стоилова

Прокурор………………………………..

като разгледа докладваното от съдията докладчик  МАВРОДИЕВА

гражданско дело № 43 по описа за 2017 година, за да постанови решението, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба от Н.Я.Д. ***, с искане да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 25 100 лв., представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди - болки и страдания - вследствие полученото на 10.11.2016г. счупване на дясната бедрена шийка при падане на тротоара към уличното платно на ***, заедно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 10.11.2016г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 4 190.60 лв, представляваща обезщетение за претърпените от нея имуществени вреди - извършени разходи за изследвания, лечение и възстановяване, вследствие полученото на 10.11.2016г. счупване на дясната бедрена шийка при падане на тротоара към уличното платно на ***, заедно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 10.11.2016г. до окончателното изплащане на сумата.

 

Ищцата твърди, че на 10.11.2016 г. около 13.40 часа, в гр. С.З., вървейки по тротоара, непосредствено след пресечката на ***, левият й крак пропаднал в тротоара на ***, поради наличието на тротоарни плочки, хлътнали значително под нивото на останалите тротоарни плочки. Ищцата залитнала и, въпреки че била с удобни обувки, се спънала с левия си крак в тротоарните плочки, съседни на хлътналите, неравни и несигнализирани тротоарни плочки. Политнала и паднала на земята на дясната си страна. При падането усетила пронизваща болка в десния крак. Лица, работещи в близките търговски обекти, й се притекли на помощ. На място пристигнала и дъщерята на пострадалата, която повикала Бърза помощ. Н.Д. била откарана до Спешно отделение на МБАЛ „ТРАКИЯ" ЕООД - гр. С.З., където след проведените прегледи била насочена към Ортопедично отделение на същата болница. В Ортопедично отделение при МБАЛ „ТРАКИЯ" ЕООД - гр. С.З. били диагностицирани причинените й от падането

телесни увреждания, а именно: счупване на шийката на дясната бедрена кост. Това счупване налагало тотална смяна на тазобедрената става и поставяне на изкуствена тазобедрена става. На 14.11.2016 г. под спинална анестизия била извършена операция - тотална смяна на тазобедрената става; имплантиране на тотална безциментна ендопротеза с керамична глава. При единадесетдневния престой в болницата ищцата приемала множество медикаменти по определена терапевтична схема, както и болкоуспокояващи, поради непоносимите болки. На 21.11.2016 г. била изписана от Ортопедичното отделение, като конците на оперираното дясно бедро все още не били свалени, дясното й бедро и подбедрица били оточни, било невъзможно и болезнено да извършва активни движения, била вертикализирана до седеж в леглото, нуждаела се от помощ при спускане на двете подбедрици, било невъзможно да ходи самостоятелно и била зависима от чужда помощ. Имала силно ограничена функция на десния долен крайник, влошена локомоция и редуцирани възможности за самообслужване. Наложили се процедури за възстановяване, рехабилитация и раздвижване, поради което на 21.11.2016 г. постъпила в Отделение по физикална и рехабилитационна медицина при МБАЛ „Тракия" ЕООД- С.З., където била проведена рехабилитационна програма и на 28.11.2016 г. Д. била изписана от болницата. След изписването продължавала да бъде с много болезнени, ограничени движения и се нуждаела от постоянни грижи, тъй като не можела да се обслужва сама. В продължение на един месец ищцата се придвижвала с проходилка, след това - повече от два месеца се придвижвала с патерици и още един месец с бастун. Раздвижването станало постепенно, а оздравителният процес протичал дълго и бил съпроводен с болки в десния крак. Въпреки проведеното лечение и рехабилитация, в резултат на счупването на шийката на дясната бедрена кост, наложило алопластика на става и към настоящия момент, ищцата продължава да накуцва с десния крак и не се е възстановила напълно. В резултат на причинените й от падането телесни увреждания трудно се придвижвала и трудно се справяла с елементарни действия, свързани с ежедневието й, изпитвала силни болки в десния крак. В продължение на около три месеца от падането изпитвала постоянни силни болки и болезненост в десния крак. От 10.11.2016 г. и до сега, въпреки проведеното лечение, същата продължавала да усеща болки в този крак и да пие болкоуспокояващи лекарства. Освен горепосочените телесни увреждания, причинени й от падането, ищцата изпитвала вследствие на болките от същите и ред неудобства, изразяващи се в невъзможност в първите дни да се движи, да се придвижва сама, да се придвижва с проходилка, с патерици, а след това с бастун, да спи нормално, да се грижи за домакинството, да се грижи за личната си хигиена, а всичко това дало отражение и на психичното й състояние. Станала нервна, депресивна. Към настоящият момент Н.Я.Д. все още не се била възстановила напълно - продължавала да е с ограничени движения, изпитвала болки, затруднения в движението, с затруднена походка била и продължавала да приема болкоуспокояващи. За физическото си възстановяване ищцата Д. направила множество разходи. Освен претърпените болки и страдания вследствие на причинените й здравословни увреждания, претърпяла и значителни имуществени вреди, свързани с физическото й възстановяване. Сама заплатила цялото си лечение и рехабилитация, които й били провеждани досега. Заплатила за престоя си в болница потребителска такса в размер на 40.60 лева, заплатила  поставената й изкуствена става в размер на 3 900 лева, както и такса за избор на лекар в размер на 250 лева, закупувала предписаните й лекарства и помощни средства. За лечението си заплатила общо сумата от 4 190.60 лв. Ищцата пострадала от бездействието на Община С.З., налице била причинно-следствената връзка между инцидента и претърпените от Д. болки и страдания, които били пряка и непосредствена последица от причиненото й увреждане. Ищцата претендира от ответника - община С.З. обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, доколкото последната, чрез своите служители, имала нормативното задължение да поддържа пешеходните тротоари на територията на Община С.З. в подходящо за ползване от гражданите състояние, а ако по тях възникнат препятствия - да ги сигнализира и отстранява, което не било реализирано в настоящия случай. Цитира разпоредби на ЗДвП и подзаконови нормативни актове. Тротоарът, по който се движила Д., бил собственост на ответника Община С.З., същият бил под надзора на Община С.З., стопанисван бил от нея и същата следвало да следи за неговото състояние. В случая инцидента - падането на ищцата бил причинен от ответника чрез бездействие - липса на осъществен контрол за безопасността, целостта и поради наличието на хлътнали, неравни и несигнализирани тротоарни плочки на посочения западен тротоар на *, непосредствено след пресечката на тази улица с ***, който контрол и правилно стопанисване на тротоарната настилка следвало да се извърши от собственика на тротоара - ответникът. Бездействието на ответника било в пряка причинно-следствена връзка с причинените на ищцата, описани по-горе, телесни увреждания и понесените от нея неимуществени и имуществени вреди. Предвид гореизложеното за нея възниквал правен интерес от предявяване на иск за обезщетяване на претърпените неимуществени вреди, възлизащи на 25 100 лв., както и иск за обезщетяване на претърпените от нея имуществени вреди, възлизащи на 4 190.60 лв.

Моли, съдът да постанови решение, с което да осъди ответника Община С.З.,  представлявана от Кмета Живко Тодоров, да заплати на Н.Я.Д., сумата от 25 100 лв., представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие полученото на 10.11.2016 г. счупване на дясната бедрена шийка при падане на тротоара към уличното платно на ***, заедно със законната лихва, считано от датата на увреждането -10.11.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 4 190.60 лв., представляваща обезщетение за претърпените от нея имуществени вреди - извършени разходи за изследвания, лечение и възстановяване, вследствие полученото на 10.11.2016 г. счупване на дясната бедрена шийка при падане на тротоара към уличното платно на ***, заедно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 10.11.2016 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира за направените по делото разноски.

 

Ответникът Община С.З., представляван от кмета Живко Веселинов Тодоров, чрез юриск. Д.В. взема становище за неоснователност на предявениете искове по основание и размер. От изложените в исковата молба твърдения и фактически обстоятелства не можело да се приеме, че в случая бил изпълнен фактическия състав на непозволено увреждане от страна на Община С.З. или лице, на което общината възложила работа. Не били налице обстоятелства, които да обуславят реализиране на отговорността на Община С.З. за вреди причинени от вещи, които били под надзор на общината или нейни органи. В обстоятелствената част на исковата молба се излагали твърдения за претърпян от ищеца инцидент и се сочили доказателства в тази насока, но не се сочило ищеца да била претърпяла вреди - основание за ангажиране на деликтна отговорност на общината. Не се сочил механизма на увреждане, нито че било налице конкретно деяние — действие или бездействие на общината, което да било неправомерно. Така и при липсата на посочване на конкретни вреди, в обстоятелствената част на исковата молба липсвало посочване на причинно-следствена връзка между конкретно неправомерно поведение на ответника и причинено на ищеца увреждане и в тази връзка на причинени вреди, респ. техния размер. Предвид изложените в исковата молба обстоятелства, относно претърпения инцидент и представените от ищеца писмени доказателства, не можело да се направи извод, че твърдяното увреждане на здравето - счупване на шийката на бедрената кост, настъпило в резултат на описания от ищеца инцидент. Не се сочили доказателства за обосноваване на твърдението на ищцата, че била приета в спешното отделение на МБАЛ Тракия. От приложената медицинска документация - епикриза от 21.11.2016 г. било видно, че ищцата постъпила в ортопедичното отделение на МБАЛ Тракия, но нямало доказателства приемът да бил по спешност, вследствие на описания инцидент, както се твърдяло от ищеца. Не се установявала причинно-следствена връзка между описания в исковата молба инцидент и постъпването на ищцата в ортопедичното отделение на болницата. Счита, че получените увреждания, в случай че били настъпили от падане на ищеца на тротоара, били резултат от нейно - на ищеца поведение. По делото не се сочили доказателства за нарушена или липса на тротоарна настилка на мястото, на което се твърдяло, че се случил инцидента. Не се сочили доказателства относно размера на претендирания размер на обезщетението за обезвреда. Предвид фактът, че не бил осъществен фактическия състав на непозволено увреждане, не били налице основания за ангажиране на деликтната отговорност на Община С.З..

Моли да се отхвърлят като неоснователни по основание и размер предявените срещу Община С.З. искове за заплащане на сумата от 25 100 лв. неимуществени вреди и 4 190. 60 лв. имуществени вреди. Претендира за разноските.

 

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, въз основа на приложимото право намери за установено следното:

 

Предявеният иск е с правно основание чл. 49 във вр. чл. 45 ЗЗД.

За изясняване на делото от фактическа страна са допуснати гласни доказателства. От показанията на свидетелката Петя Гочева Господинова, работеща в магазин за авточасти и аксесоари, находящ се на ъгъла на *** и ***, се установява, че в началото на месец ноември 2016г., някъде по обяд, между 1 и 1:30 часа, при излизане извън магазина, за да си купи кафе, видяла паднала жена, от дясната страна до магазина. Отишла до нея. Жената била с внучето си и казвала, че много я боли десния крак. Била паднала по лице, спънала се на плочките. Свидетелката опитала да я вдигне сама, но не успяла. Извикала съпруга си, който бил в магазина. Той взел едно ниско столче, за да вдигнат жената. Няколко пъти се опитвали и след това, с помощта на колежка от другия магазин, с общи усилия вдигнали жената. Тя се подпряла и повтаряла непрекъснато, че много я боли десния крак.  Свидетелката посочи горе, до ябълката на тазобедрената става. Там се държала. Обадили се на дъщерята на жената и тя дошла. След това се обадили на бърза помощ. Дошла линейка. Съпругът й помогнал да качат жената. Жената викала “не мога”, “много ме боли”, но успели да я качат в линейката. Жената имала нормално телосложение. Не била пълна, нито слаба, сравнително висока. Жената била паднала на тротоара, където имало неравности на плочките.Те били от по – старите плочки. На това място плочките били повдигнати, имало някъде и пропаднали плочки. По същият начин си стояли плочките досега.Свидетелката твърди, че от пет години работи в този магазин. Точно там, където станал инцидента с жената, не бил правен ремонт. Свидетелката Господинова знае за още два случая с възрастни хора, които както си вървели по тротоара, на същото място, където били повдигнати плочките, спънали се и паднали. Свидетелката твърди също, че жената била паднала на тротоара до магазина, а внучето й стояло до нея и изплашено я гледало. Твърди, че жената била с равни обувки обута, без токчета.

Свидетелката В.И.В., дъщеря на ищцата, също установява, че на 10.11.2016г., майка й паднала на тротоара от западната страна на ***, между 13:00ч. и 13:30ч. По това време била на работа. Майка й се обадила по телефона и звучала много зле. Свидетелката отишла при нея. Видяла майка си на земята. Имало хора от съседните магазини. Майка й не можела да стане. Хората били изнесли едно малко столче и се опитвали да вдигнат майка й. Ищцата имала много силни болки в десния крак, като сочила тазобедрената става в дясно горе. Казвала, че много я боли и не може да седне. Потърсила медицинска помощ, като се обадила на Спешна помощ за линейка. Шофьорът на линейката помогнал да я изправят, съпругът на свидетелката П.Г.– също помогнал за качването й в линейката. Свидетелката се качила с майка си в линейката до болница МБАЛ “Тракия” ЕООД, Ортопедично отделение. Направили й рентгенова снимка. Дежурният лекар казал, че майка й получила счупване на шийката на тазобедрената става и следва да й се извърши операция и да се подмени ставата, тъй като счупването било на такова място, че няма как да се помогне по друг начин. Няколко часа била с майка си в болницата. Ходила до вкъщи да й вземе нещата, необходими в болницата. Следващите дни ходила при майка си в болницата всеки ден. Докато излязат всички направени й изследвания, три-четири дни след това, на 14.11.2016г. била оперирана. Била с много силни болки, на легло не можела да става. Свидетелката установява, че майка й имала нужда от чужда помощ. Била на легло и не можела сама да си вземе чашата с вода. Имала нужда от чужда помощ, за да се обслужва хигиенно и за всичко останало. След извършената операция и от кръвозагубата й паднал хемоглобина. Трябвало да става след операцията, но още първият ден като станала й прилошало и припаднала. След това се наложило да й прилеят кръв. Майка й се възстановявала бавно след операцията, поне седмица лежала в отделението. След това постъпила в рехабилитационен център за раздвижване на ставата по препоръка на лекарите. Първо ходила с проходилка. След рехабилитационния период от още една седмица, майка й била изписана и се прибрала в къщи. Ходила с проходилка. Била много бледа. Имала предписание от лекарите, да не сяда на ниско, да е под прав ъгъл ставата като седи. Това наложило да сложат допълнителен матрак, за да й е подходяща височината и да й е лесно да сяда и става от леглото. Сложили допълнителна приставка за тоалетната, за да е по - висока. Осигурили жена, която да се грижи и помага на майка й след операцията. Имала нужда постоянно от човек. Жената приготвяла храна, помагала й за тоалетна, обличане и се грижила за нея. Майка й ходила с патерици около два месеца, след проходилката. Първите два –три месеца била на болкоуспокояващи лекарства. Психическото й състояние било много зле и към момента било лошо. Тя имала високо кръвно, а болките й били на периоди доста силни, което налагало да приема лекарства. Свидетелката твърди, че към настоящият момент майка й не била напълно възстановена. Останало накуцване и имала болка в крака. Пиела много болкоуспокояващи и се опитвала да ги спре. Но след това болките й отново започвали. Относно разходите по лечението на майка й, за престоят в болницата, рехабилитацията, която се провела били с такса. Другите разходи били за консумативите, които следвало да се осигурят. Допълнителен матрак за леглото й, за тоалетната, купували лекарствата й, взели пари за ставата и за извършената след оперативна рехабилитация. Свидетелката също установява, че в деня на инцидента на улицата, майка й била с осемгодишния й син. От този инцидент се обърнал нейния живот. Ищцата била здрава жена, дейна, не стояла без да прави нещо в къщи. От ищцата знае, че като вървяла по тротоара, който не бил равен, се спънала. Залитнала, загубила равновесие и паднала на десния си крак. Кракът й хлътнал, загубила равновесие и паднала. Обута била с гуменки или маратонки. Свидетелката установява, че майка й е висока на ръст и ходи със спорни, равни обувки.

 

От показанията на свидетеля С.В.Т.- съжителстващ с дъщерята на ищцата, се установява, че на 10.11.2016г. бил на работа. Дъщерята на ищцата В. му се обадила по телефона и му казала, че майка й е паднала на улицата и си е счупила крака. На другия ден видял ищцата в болницата. Била много зле, лежала на гръб само. Оплаквала се, че има силни болки и приемала болкоуспокояващи лекарства. Преди и след операцията имала много силни болки. С В. всеки ден  ходили в болницата преди операцията на майка й и след това. Доста зле била и най-вече се оплаквала от силни болки горе в десния крак. Свидетелят твърди, че разбрал къде е станал инцидента - на ***и *** на ъгъла. На това място имало неравни плочки, някои от тях хлътнали, други повдигнати и издадени навън. Установява също, че към момента на 75% била възстановена майката на В.. Имала изписани лекарства, които приемала за болките. Не се възстановила предишната й походка и й останало леко накуцване. Около пет месеца и половина продължило лечението. Майката на В. ползвала проходилка и двете патерици около месец, месец и нещо. Повече проходилката ползвала. С патерици се движела доста време, около два месеца. След това - с една патерица и с бастун. Около месец и месец и половина ползвала двете патерици и проходилката. След това си помагала с бастун и с една патерица. Страхувала се след операцията дали ще се възстанови до там, за да може да се изправя и да се движи. Била отчаяна. Благодарение на лечението на лекарите успяла да се възстанови.

Съдът намира, че следва да даде вяра на показанията на разпитаните по делото свидетели - очевидци, тъй като показанията им са логически последователни, непротиворечиви по между си и в съответствие с писмените доказателства, събрани по делото. 

 

За изясняване на делото от фактическа страна е назначена съдебно – медицинска експертиза, която е представила заключение. От заключението на вещото лице се установява, че счупването на шийката на бедрената кост често пъти се получава при неправилна опора на крака, повиване в областта на бедрото в близост до тазобедрената става и „възсядане" при падането с цялата тежест на тялото върху твърда основа. Поради честото получаване на такива фрактури в посочената област, е вписано в медицинската литература като „счупване на типично място", каквото се явява шийката на бедрената кост. Всичко това се случва поради специфичния ъгъл и начина на подреждане на „гредичките", оформящи костната структура на шийката на бедрената кост. В резултат на описания в исковата молба инцидент от 10.11.2016г. Н.Я.Д. е получила следните травматични увреждания - счупване на шийката на дясната бедрена кост. Механизмът на получаването на травматичните увреждания е падане върху твърд терен с травма в областта на седалището и тазобедрената става. Според вещото лице оздравителният период при правилно лечение е от 2 до 3 месеца.

При изслушването си  в съдебно заседание вещото лице заяви, че след проверка  в болницата е установил, че е била извикана линейка на Спешна помощ, пристигнала е на място и е обслужвано лицето в МБАЛ “Тракия” ЕООД гр. С.З.. След изслушването на свидетелите вещото лице направи някои уточнения и допълнения към заключението си. Вещото лице обясни, че е приел, че при добро стечение на обстоятелствата, добре извършена медицинска дейност, костните структури се възстановяват за два-три месеца. Зоната на травмата продължително време може да е болезнена, като при пострадалият се наблюдава ограничено движение, защото зоната вече не е анатомично същата, както преди, а има нарушаване, особено на хранене на мускулатурата и ставата, и всяко едно климатично условие, студ, облекло, неправилно движение или увиване на крака в по-остър ъгъл могат да предизвикат странични ефекти, каквито свидетелите описват, болката, ограничение на движението, болезненост. Става дума за една от големите стави на човека, възстановяване на кост, мускулатура става здрава за два –три месеца, при положение, че няма проблем, но иначе има анатомичен проблем, при който е необходим по-дълъг период на възстановяване, рехабилитация, приемане на медикаменти. Срокът за зарастването на костта е 2 - 3 месеца, а не за пълното възстановяване на лицето. Не може да се говори за пълно възстановяване на крайника на ищцата, защото всичко е строго индивидуално при всеки човек. След изслушване показанията на свидетелите, вещото лице поясни, че за 5-6 месеца е възможно пълно възстановяване след извършената операция на ищцата. В този период, хората следва да бъдат подсигурени с болнични листове, за да могат да посещават рехабилитационен център за пълното им възстановяване. Вещото лице счита, че ищцата винаги ще бъде подсещана от лошото време, има значение позицията на крака, ако например е спала върху него. Също така има значение начинът на поведение, но анатомията на пострадалата вече е променена. Колкото е по-млад човек, има по-голяма вероятност за възстановяване, а ако е напреднала възрастта е доста трудно възстановяването. Според вещото лице падането на ищцата първия ден след операцията е станало, защото лицето е било в колапсно състояние, тъй като при такава операция на ставата се губи доста голямо количество кръв. Това е защитна реакция на организма. След станалия инцидент и проведената първоначално операция на ставата, няма данни да е извършвана повторна операция на лицето. Здравната каса отпуска до определено ниво средства, но ставите са най-различни и спрямо пациента, начина на счупване, ставите, колко дълго действа, а  някои стави се подменят и се определя стойността. Всичко което е над това, което Касата дава, се заплаща от лекуваното лице. 

При представяне на вещото лице фактура от 21.11.2016г., заявява, че всичко е изрядно в документацията, посочено е количеството, стойността, вида на ставата. Има строго определена сума, до която може да се достигне за ставата, нагоре от това се заплаща от лекуваното лице. В болница МБАЛ “Тракия” ЕООД всичко минава през нея. Лекарите не поръчват някъде другаде, самата болница си има тези неща, плаща се директно на болницата. Според вещото лице сумата от 3900 лв. по фактурата е заплатена от пациента, може да е имала горница, която болницата взема от Здравната каса.

 

За изясняване на делото от фактическа страна е назначена и изслушана съдебно – техническа експертиза, която е представила заключение. Вещото лице след извършване оглед на място на тротоарната настилка на западния тротоар на ***, непосредствено след пресечката на тази улица с *** в гр.С.З.,  замервания и проучвания е установило следното: Тротоарът намиращ се пред жилищната сграда е със следните размери: широчина 2.50 м и дължина 4 м, следват две ст.бетонови стъпала за преодоляване на денивелацията на терена и отново тротоар с широчина 2.50 м и дължина 16м; на изток следват зелени площи с трева и дървета със същата дължина; на изток от тези площи има отново тротоар, който граничи с ***, който е с широчина 2.20 м и обща дължина 20.50 м. Според вещото лице състоянието и на двата тротоара е както следва: Видът на положените тротоарни плочи е един и същ - шестоъгълни плочи; Голяма част от тротоарните плочи са напукани или обрушени; Има начупени няколко плочи, както и две напълно липсващи от настилката; Има плочи с частично покритие от бетонова настилка в единия си край, където са хлътнали, а това технически е недопустимо; Има хлътнали цели тротоарни плочи с няколко сантиметра (от 2 до 6 см ) от останалите около тях; Има разлика в нивата между две плочи от порядъка на 4см (едната плоча е пропаднала, а другата е с повишено ниво с 2 - 4 см); Има разлика в нивото на една и съща тротоарна плоча - в западния край е с няколко сантиметра по-високо от източния край на същата плоча (няколко плочи са с такава разлика в нивата); Има тротоарни плочи с голяма грапавина и набраздявания – липсва част от бетоновото покритие на някои от тротоарните плочи - видими са компонентите от различни каменни фракции; Тротоарните бордюри на външния тротоар граничещ с улицата са напукани, обрушени на места и с пукнатини. Вещото лице счита, че ремонтът на този тротоар е извършен преди няколко години - преди 10.11.2016 г. Експертизата не е успяла да установи, кога точно е положена тази тротоарна настилка, но видимо нейното изпълнение е некачествено и неотговарящо на нормативната уредба и техническите норми. Тези хлътвания на някои от тротоарните плочи се дължат на неправилно положена основа от пясък (недостатъчно количество), недобре нивелирана основа, недобро подреждане на новоположената тротоарна настилка и недобро фугиране на новоположените тротоарни плочи и бордюри. От описаното по-горе може да се даде заключение, че тротоарът пред този жилищен блок е опасен за минаващите граждани в някои участъци. Той се нуждае от основен ремонт.

Вещото лице предполага, че тротоарната настилка е полагана след завършване изграждането на жилищния блок, след прекарване на външните ВиК и Ел. връзки за блока, но тогава не е осъществен достатъчен контрол от страна на фирмата упражнявала строителен надзор, и община С.З.. Гаранционните срокове, съгласно Наредба № 2 от 2003 г. за въвеждане на обектите в експлоатация са 5 години и е можело да се накара строителната фирма, извършила полагането на тези тротоарни плочи да извърши ремонтните дейности по тях.

В заключението си вещото лице установява, че съобразно нормативната уредба и техническите норми, състоянието на процесната тротоарна настилка към 10.11.2016 г. не осигурява необходимите условия за непрекъснато, безопасно, сигурно и удобно придвижване на гражданите през цялата година. Необходимо е извършване на основен ремонт - цялостна подмяна на тротоарните плочи и бордюри със следните СМР: разваляне на съществуваща тротоарна настилка, полагане на нов изравнителен пласт от пясък с много добро нивелиране, поставяне на нова тротоарна настилка с тротоарни плочи и бордюри, цялостно фугиране на новоположените тротоарни плочи и бордюри.

 

При така събраните по делото доказателства, съдът намира за установена следната фактическа обстановка по делото:

 

На 10.11.2016 г. около 13.30 часа, в гр. С.З., вървейки по тротоара, непосредствено след пресечката на ***, ищцата Н.Я.Д. се е спънала и поднала на тротоара на ***, поради наличие на тротоарни плочки, хлътнали значително под нивото на останалите тротоарни плочки. При падането е получила счупване на шийката на дясната бедрена кост. Лица, работещи в съседни търговски обекти и дъщеря й са повикали Бърза помощ и помогнали на ищцата да бъде качена на линейка. Н.Д. е била откарана до Спешно отделение на МБАЛ „ТРАКИЯ" ЕООД - гр. С.З., където е проведено лечение в Ортопедично отделениеа. Диагностицирано е телесно увреждание счупване на шийката на дясната бедрена кост. Това е наложило смяна на тазобедрената става и поставяне на изкуствена тазобедрена става. На 14.11.2016 г. е извършена операция - смяна на тазобедрената става; имплантиране на тотална безциментна ендопротеза с керамична глава. При престоя в болницата ищцата е приемала медикаменти и болкоуспокояващи, поради изпитваните болки. На 21.11.2016 г. е била изписана от Ортопедичното отделение. За ищцата е било болезнено да извършва активни движения, била е вертикализирана до седеж в леглото, нуждаела се от помощ при спускане на двете подбедрици, било е невъзможно да ходи самостоятелно и е била зависима от чужда помощ. Имала е ограничена функция на десния долен крайник, влошена локомоция и редуцирани възможности за самообслужване. За процедури за възстановяване, рехабилитация и раздвижване, на  21.11.2016 г. ищцата е постъпила в Отделение по физикална и рехабилитационна медицина при МБАЛ „Тракия" ЕООД- С.З.. След проведена рехабилитационна програма, на 28.11.2016 г. ищцата Д. е изписана от болницата. След изписването е продължавала да бъде с болезнени, ограничени движения и се е нуждаела от постоянни грижи, тъй като не е могла да се обслужва сама. В продължение на около месец ищцата се придвижвала с проходилка, след това около два месеца - с патерици и около месец с бастун. Раздвижването е станало постепенно, а оздравителният процес е протичал дълго и е бил съпроводен с болки в десния крак. След проведеното лечение и рехабилитация, в резултат на счупването на шийката на дясната бедрена кост и към настоящия момент, ищцата продължава да накуцва с десния крак и не се е възстановила напълно. В резултат на причинените й от падането телесни увреждания трудно се е придвижвала и трудно се справяла с елементарни действия, свързани с ежедневието й, изпитвала е силни болки в десния крак. В продължение на около три месеца от падането е изпитвала постоянни силни болки в десния крак. От инцидента до момента, въпреки проведеното лечение, ищцата продължава да усеща болки в този крак, да пие болкоуспокояващи лекарства, изпитва и редица неудобства, изразяващи се в невъзможност в първите дни да се движи и става сама, да се придвижва с проходилка, с патерици, а след това с бастун, да се грижи за домакинството, да се грижи за личната си хигиена. Това се е отразило на психичното й състояние. Била е стресирана, притеснена. Към момента Н.Я.Д. все още не се е възстановила напълно - продължава да е с ограничени движения, изпитва болки, затруднения в движението, със затруднена походка е и продължава да приема болкоуспокояващи. При престоя си в болницата ищцата Д. е направила разходи. Заплатила е лечение и рехабилитация. За престоя си в болница е заплатила такса в размер на 40.60 лева, за  поставената й изкуствена става - 3 900 лева, както и такса за избор на лекар в размер на 250 лева, или общо за лечението си е платила сумата от 4 190.60 лв.

Съобразно нормативната уредба и техническите норми, състоянието на процесната тротоарна настилка, където се е случил инцидента с ищцата, към 10.11.2016 г. не осигурява необходимите условия за непрекъснато, безопасно, сигурно и удобно придвижване на гражданите.

 

Съгласно разпоредбата на чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Касае се за гаранционно-обезпечителна отговорност за вреди, причинени виновно от другиго. Отговорността е обективна, тъй като не произтича от вината на възложителя на работата, а от тази на изпълнителя на същата. За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД е необходимо наличието на следните предпоставки: правоотношение по възлагане на работа,  осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице - пряк изпълнител на работата с необходимите елементи /деяние, вреда - имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина/, вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа - чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина. Противоправността не подлежи на доказване, доколкото изводът за наличието й не е фактически, а представлява правна преценка на деянието, вредата и причинната връзка между тях от гледна точка на действащите разпоредби. Останалите елементи от фактическия състав трябва да се докажат от претендиращия обезщетението, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест.

Съгласно §6, т.6 от Допълнителните разпоредби на Закона за движение по пътищата „Тротоар" е изградена, оградена или очертана с пътна маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение и предназначена само за движение на пешеходци. В §6, т. 1 от ДР на ЗДвП е предвидено, че „Път" е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци. Съгласно §1, т.1 от ДР на Наредба №1 за организиране на движението по пътищата от 17.01.2001г., „Стопанин на пътя" е собственикът или администрацията, която управлява пътя, а § 1, т.2 от ДР на Наредба № 1 гласи, че „Път" е всеки отворен за обществено ползване път и улиците в населените места. По аргумент от чл.19, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, управител на даден общински път е кметът на съответната община, следователно той е и стопанин на пътя. Съгласно чл.19, ал.2, т.3 от ЗП, управлението на пътищата включва организиране, възлагане, финансиране и контрол на дейностите, свързани непосредствено с проектирането, изграждането, управлението, ремонта и поддържането на пътищата. От §1, т.14 от ДР на 3П, е видно, че поддържане на пътищата" е дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година. Съгласно чл.3, ал.2 от ЗДвП, лицата, които стопанисват пътищата, организират и движението по тях с помощта на пътни знаци, светлинни сигнали, пътна маркировка върху платното за движение и крайпътните съоръжения.

Съгласно чл. 2, ал. 1 от Закона за общинската собственост, респективно чл. 3 и чл. 8, ал. 3 от Закона за пътищата, общинските пътища са публична общинска собственост. Собствеността на пътищата се разпростира върху всички основни елементи на пътя, т.е. върху обхвата на пътя, пътните съоръжения и пътните принадлежности. В чл.3, ал. 2 от ЗП е определено понятието „обхват на пътя", като в него е включено „земното платно", част от което, съгласно легалната дефиниция, дадена с § 1, т. 2 от ДР на ЗП, е тротоарът. По силата на чл. 31 от ЗП поддържането на общинските пътища е задължение на общината, като нейно право е да реши дали да осъществява тази поддръжка чрез свои служители или наети други лица. Поддръжката на тротоарните пространства като част от общинската улична инфраструктура включва привеждането им в подходящо и безопасно състояние с оглед на обичайното им предназначение. Съгласно чл. 31 от ЗП и чл.3, ал.1 ЗДв.П, задължения на лицата, които стопанисват пътищата е да ги поддържат изправни с необходимата маркировка, сигнализация, както и да организират движението така, че да осигурят условия за бързо и сигурно придвижване. Законът определя и изискуемият резултат - осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно, сигурно и удобно придвижване през цялата година. Затова, каквато и организация да създава общината като собственик на пътя/улицата и лице, на което законът е възложил ремонтът и поддържането на общинските пътища, ако не е постигнат този резултат, е налице бездействие, което е противоправно, и при настъпване на вреди тя носи отговорност. 

С оглед на изложеното по – горе, съдът намира, че ищцата е пострадала от бездействието на служители на Община С.З., на които е възложено да стопанисват и поддържат общинските тротоари в състояние, годно за ползване. В резултат на инцидента са причинени вреди на Н.Д.. Налице е причинно-следствена връзка между инцидента и претърпените от Д. вреди, болки и страдания, които са пряка и непосредствена последица от причиненото й увреждане. Община С.З. дължи обезщетение за причинените неимуществени и имуществени вреди, доколкото чрез своите служители има нормативното задължение да поддържа пешеходните тротоари на територията на Община С.З. в подходящо за ползване от гражданите състояние, а при възникнали препятствия, да ги сигнализира и отстранява, своевременно, което в случая не е направено. Тротоарът, по който се е движила Д. е собственост на ответника Община С.З.,  стопанисва се от нея и същата следва да следи за неговото състояние. В случая инцидента - падането на ищцата е причинен от ответника чрез бездействие на негови служители за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила, изразяващо се и в липса на осъществен контрол за безопасността, целостта на тротоара и наличието на хлътнали, неравни и несигнализирани тротоарни плочки на западния тротоар на ***, непосредствено до пресечката с ***. Задължението за контрол и правилно стопанисване на тротоарната настилка е на собственика на тротоара – ответникът, чрез лица на които е възложил тази работа. Бездействието на ответника е в пряка причинно-следствена връзка с причинените на ищцата, посочени по-горе увреждания и понесени от нея неимуществени и имуществени вреди.

           

Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Константната съдебна практика предвижда, че справедливостта не е абстрактна категория. Във всеки случай преценката следва да се основава на всички обстоятелства, имащи значение за размера на вредите. В този смисъл следва да се вземат предвид характера и степента на засягане на здравето и физическата цялост на пострадалия, последващото допълнително влошаване на здравословното му състояние, броя на травматичните увреждания, силата, интензитета, продължителността на претърпените болки, страдания, неудобства и др. Като взе предвид обсъдените по-горе доказателства, съдът намира, че на ищцата са причинени сериозни физически увреждания – счупване на шийката на дясната бедрена кост; в резултат на това увреждане на дясната бедрена кост се е наложило смяна на дясната тазобедрена става с изкуствена; описаните по-горе увреждания и усложнения са свързани с продължително физическо страдание, състоянието е причинило на ищцата както физически болки и страдания, така и емоционален стрес; ищцата е преживяла инцидента трудно, търпяла е редица неудобства в процеса на лечение и възстановяване; нарушен е бил нормалния й ритъм на живот, ищцата продължава да търпи неудобства и към настоящия момент. Оздравителният период е продължил около пет и половина – шест месеца. След този период ищцата продължава да търпи неудобства, променена походка, при лошо време, при определена позиция на крака и др. Предвид изложените съображения, съдът намира, че справедливото обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди е в размер на 25 100 лв.  Ето защо, предявеният иск в този размер съдът намира за основателен и доказан изцяло, поради което следва да бъде уважен. 

Искът за присъждане на обезщетение за претърпените имуществени вреди, съдът намира, че следва да бъде уважен изцяло в претендирания размер 4190.60 лв. Безспорно се установи по делото, че сумата 3900 лв. е платена за смяна тазобедрената става, сумата от 40.60 лв. е заплатена за престой в болницата и сумата от 250 лв. – за избор на лекар. Заплащането на тези суми за лечение, престой в болница и избор на лекар представлява вреда за ищцата, налице е противоправно поведение от страна на служители при ответника и причинно – следствена връзка на имуществените вреди с бездействието на лицата и неизпълнение на задължението им да поддържат тротоарната настилка в добро състояние.   

Определените обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, следва да се присъдят заедно със законната лихва от датата на увреждането – 10.11.2016г. до окончателното им изплащане.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 2971.63 лв. разноски по делото, от които 1171.63 лв. – държавна такса, 1500 лв. - възнаграждение на един адвокат, 300 лв. – възнаграждения за вещи лица. В списъка по чл.80 от ГПК е посочена също сума от 23.70 лв., представляваща доплащане за възнаграждение за вещо лице по съдебно – медицинската експертиза, но тъй като по делото не са представени доказателства за заплащането на тази сума, същата не следва да се присъжда.

            Воден от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

            ОСЪЖДА Община С.З., представлявана от кмета Живко Тодоров, бул. Цар Симеон Велики № 107,  ЕИК 000818022 да заплати на Н.Я.Д., ЕГН **********,*** сумата 25 100 /двадесет и пет хиляди и сто/  лв., представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди - болки и страдания - вследствие полученото на 10.11.2016г. счупване на дясната бедрена шийка при падане на тротоара към уличното платно на ***, заедно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 10.11.2016г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 4 190.60 лв. /четири хиляди, сто и деветдесет лв. и 60 ст./, представляваща обезщетение за претърпените от нея имуществени вреди - извършени разходи за изследвания, лечение и възстановяване, вследствие полученото на 10.11.2016г. счупване на дясната бедрена шийка при падане на тротоара към уличното платно на ***, заедно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 10.11.2016г. до окончателното изплащане на сумата.

 

ОСЪЖДА Община С.З., представлявана от кмета Живко Тодоров, бул. Цар Симеон Велики № 107,  ЕИК 000818022 да заплати на Н.Я.Д., ЕГН **********,*** сумата 2971.63 лв. /две хиляди деветстотин, седемдесет и един лв. и 63 ст./, представляваща направените разноски по делото пред първата инстанция.  

 

Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му  му на страните, пред Апелативен съд - Пловдив.   

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: