Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 397/28.11.2017 г.                                          Град Стара Загора

 

                               В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                    І  Граждански състав

На единадесети октомври                                                      Година 2017

в публичното заседание, в следния състав:

                                                         

                                    Председател: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

                                              Членове: 1. МАРИАНА МАВРОДИЕИВА

                                                             2. НИКОЛАЙ УРУКОВ

Секретар  П. ВАСИЛЕВА

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията - докладчик УРУКОВ

въззивно гражданско дело № 1291 по описа за 2017 година.

Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по въззивната жалба на М.Г.К. и П.Н.М., подадена чрез адв. Г.М., против решение № 359 от 21.04.2017 г., постановено по гр.дело № 4878/2016г. на Старозагорския районен съд.

 

          Въззивниците считат, че решението на първоинстанционния съд е неправилно и недопустимо, съдържащо порок в разсъжденията и е необосновано. При анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства считат за доказано, че процесният имот е придобит по давност от ответницата, която е упражнявала върху него непрекъснато владение в продължение на 16 години, поради което намират, че не е съсобствен и не следва да се допуска до делба. Излагат подробни съображения и цитират съдебна практика.

 

          Молят, съдът след като се запознае с фактическата обстановка и събраните по делото доказателства, да отмени решението на първоинстанционния съд и се произнесе с друго, с което да отхвърли предявения иск за съдебна делба на ищцата като неоснователен.

 

          В отговора си по чл.263, ал.1 ГПК другата страна Т.Н.Н. чрез пълномощника си адв. К.А., взема становище, че въззивната жалба е неоснователна, а постановеното от първоинстанционния съд решение е изцяло съответстващо с реалната действителност и съобразено с всички събрани по делото доказателства. Намира, че относно отхвърлянето на инцидентния установителен иск за придобиване по давност на процесния имот, съдът се е съобразил с доказателствата и практиката на съда. Излага съображения.

 

          Моли съдът да остави жалбата без уважение, а решението като законосъобразно да бъде потвърдено, както и да й присъди направените пред въззивната инстанция разноски.

 

Въззивниците М.Г.К. и П.Н.М., редовно и своевременно призовани, явяват се лично, заедно с адв. Г.М. надлежно упълномощена по делото, които също молят въззивиния съд да уважи въззивната жалба и да отмени изцяло първоинстанционното съдебно Решение, с което е допуснал до делба процесния недвижим имот като незаконосъобразно.

 

Въззиваемят Т.Н.Н. – редовно и своевременно призовани, не се явяват вместо нея се явява адв. К.А. – упълномощена от по-рано, която моли въззивиния съд да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди изцяло първоинстанционното съдебно Решение.

 

          След като се запозна с изложеното в жалбата и с допълнителната писмена молба на жалбоподателите, както и с писмените доказателства по делото съдът намира за изяснено следното :

 

 

Предявени са искове с правно основание чл. 34 и сл. от ЗС, във вр. с  чл. 341 и сл. от ГПК за делба, като производството е във фазата по допускането на делбата.

           

 

Ищцата Т.Н.Н., чрез пълномощника си адв. К. А. ***,  твърди в исковата си молба, че с ответницата П.М. били деца на Н.П.Т., б. ж. на с.Воденичарово, общ.Стара Загора, починал на 17.03.2016г. На 28.06.1990г. Н.Т. и М.К. /Т./ закупили апартамент в гр.Стара Загора, кв…., ул….бл…., вх….ап….. Имотът бил закупен по време на брака между Н.Т. и М.К.. С влязло в сила решение на 24.10.1997г. бракът между тях бил прекратен, като ползването на жилището било предоставено на М.К. и непълнолетното дете. Твърди, че единствено ищцата живее в имота, като сестрата на ищцата - П.М., понастоящем била пълнолетна. Твърди още, че с ответниците  не могат да се разберат за съществуващата между тях съсобственост върху недвижим имот, представляващ: жилище- К-4, находящо се в жилищна сграда - блок V-9`, на ІІ етаж, построена върху държавна земя, в квартал Железник, ул. … /Арх…./ № …, гр.Стара Загора, състоящо се от: две спални, дневна, кухня, домакинско помещение, баня, тоалетна, антре и два балкона на 80,06 кв.м. застроена площ, заедно с припадащото се избено помещение №4  1,510%  идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото при съседи за жилището: север - улица, юг—двор, запад - стълбище и апартамент „Л" II, изток - апартамент от другия вход; за избеното помещение: от север - мазе на апартамент „М" I; изток - коридор, от юг - абонатна станция и от запад - двор. А по схема № 15-508290-18.10.2016г. на СГКК - Стара Загора - самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 68850.501.438.1.4, по кадастрална карта, одобрена със заповед № РД-18-1/07.01.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота гр.Стара Загора ул. …№ …, вх. …, ет. …ап. …, като самостоятелния обект се намира в сграда №1-едно, разположена в поземлен имот с идентификатор 68850.501.438, с предназначение - жилище, апартамент, брой нива на обекта - 1; със застроена площ от 80,06 кв.м., прилежащи части: избено помещение № 4; съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: 68850.501.438.1.5; 68850.501.438.1.28; под обекта: 68850.501.438.1.1; над обекта 68850.50.438.1.7.

Моли съдът да постанови решение, с което да допусне съдебна делба на описания в исковата молба недвижим имот между страните по делото при квоти: за М.Г.К. - 2/4 идеални части; за Т.Н.Н. - 1/4 идеални части и за П.Н.М. - 1/4 ид.ч.

В депозирания от ответниците М.Г.К. и П.Н.М., чрез пълномощника си адв. Г.М. ***, писмен отговор, същите вземат становище за неоснователност на исковата молба. Не оспорват твърдението на ищцата, че процесният недвижим имот е придобит по време на брака между първата ответница и Н.Т., починал на 17.03.2016г. Бракът между съпрузите бил прекратен с влязло в законна сила решение на 24.10.1997г. След смъртта си Н.Т. оставил за свои законни наследници ищцата и втората ответница.

Ответниците твърдят, че след развода между съсобствениците на жилището,  до настоящият момент само единият съсобственик - М.К., е владяла имота изключително за себе си. Това владение на ответницата К. е било с намерението да стане негов собственик. Владението било НЕПРЕКЪСНАТО за предвидения период - пет години като добросъвестен владелец или десет години недобросъвестен владелец.

Владението било ЯВНО. М.К. владеела апартамента явно като собственик. Заплащала данъците и таксите на целия имот в данъчните служби, заплащала сметките за ток и вода. Прехвърлила  партидата за водата на нейното име, сключвала договори с телевизионни и интернет доставчици, отремонтирала водомера за своя сметка. Ответницата извършвала периодично ремонт на апартамента: сменила  входната врата на апартамента за сумата от 500 лв., поставила  прозорец на хола от ПВЦ за сумата от 580 лева, сменила  вратата на терасата за сумата от 200 лева и остъклила терасата за сумата от 300 лева, боядисала и  сложила тапети на целия апартамент, направила  ремонт на тоалетната.

Владението било НЕОБЕЗПОКОЯВАНО. Другият съсобственик на имота Т. не оспорвал по никакъв начин владението на ответницата М.К.. След развода той живеел в с.Воденичарево, общ.Стара Загора, където починал. След като изтекъл срока определен от съда в решението за развод /до навършване на 18г. на П.М., като жилището с бракоразводното решение било предоставено за ползване на майката М.К. и непълнолетната П.М./ Н.Т. продължавал да живее в с.Воденичарево, общ. Стара Загора като оставил в целия апартамент да живеят бившата му съпруга и дъщеря му. Неговото желание  било да осигури на М.К. и дъщеря си П.М. собствено жилище, в което да живеят необезпокоявани.

С оглед на изложеното, ответницата К. прави възражение за придобивна давност на процесния имот на основание давностно владение. Счита, че дори съдът да приеме, че  владеенето било недобросъвестно, то с изтичането на 10 годишен срок на владение до  01.08.2012г., била налице хипотезата за придобивна давност.

Ответницата М.К. не била предприела действия по узаконяването на придобиването по давност, чрез констативен нотариален акт, защото не предполагала, че ищцата ще оспорва собствеността й и ще има претенции за наследствен дял. Тъй като срока за изтекла придобивна давност не е преклузивен, К. можело във всеки един момент да я противопостави на искове за съсобственост и наследство.

В случай, че съдът не уважи възражението за придобиване на имота по давностно владение от ответницата М.К., същата предявява претенция за пълна трансформация на лични нейни средства в съпружеската имуществената общност, като моли съдът да признае за установено, че недвижимия имот – апартамент находящ се в гр.Стара Загора, кв. Железник, ул. … бл….вх….ет….ап….е придобит със средства на М.К., имащи извънсемеен личен характер и същият имот да бъде изключен от съпружеската имуществената общност като индивидуална собственост на ответницата К..

Ответницата К. твърди, че с Договор за покупко-продажба на жилище peг. …, том № …, стр. ….. на Община Стара Загора  бил разрешен заем в размер на 15 000  лева от „Държавна спестовна каса”. За обезпечаване на вземането от „ДСК” била вписана ипотека на имота том II, стр. 283/8.061190 г. от Нотариуса при Старозагорския районен съд. На 10.01.1994г. М.Г.К. изплатила ипотеката с лихвите в размер на 15 321,50 лева  в „ДСК” - гр. Стара Загора. Същата тази сума била дарена от родителите на ответницата К. след продажбата на техен собствен имот с Нотариален акт за продажба на недвижим имот вх. Peг. № …, том …, дело № ….

Съдът е приел за съвместно разглеждане в производството предявения от М.Г.К. против Т.Н.Н. и П.Н.М. инцидентно установителен иск за признаване за установено, по отношение на ответниците по този иск, че М.К. притежава правото на собственост върху процесния недвижим имот, предмет на иска за делба, като същият имот е придобит по време на брака й с Н.Т., починал на 17.03.2016г., изцяло с лични средства на М.К..

 Видно от договор за покупко – продажба от 28.06.1990 г. първата ответница М.К. и Н.Т. са закупили от Стопанска дирекция „Изграждане на населените места” гр. Стара Загора недвижим имот- новопостроено жилище № К – 4, находящо се в бл. № V-9, на ІІ етаж, върху построена държавна земя, в кв. …”, ул. …№ …в гр. Стара Загора, състоящо се от две спални, дневна, кухня, баня, тоалетна, домакинско помещение, антре и два балкона, със застроена площ от 80.06 кв., заедно с припадащото се избено помещение № 4 и 1.510% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, срещу сумата от 16 146 лв., от която сума 1 146 лв. са собствени средства на купувачите, а 15 000 лв. са с разрешен заем от ДСК.

 Описаният недвижим имот, съобразно представената по делото схема № 15-508290/18.10.2016г. на АГКК гр. Стара Загора представлява имот с идентификатор 68850.501.438.1.4 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД – 18 – 1/07.01.2008г. на ИД на АГКК,  находящ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 68850.501.438, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 68850.501.438.1.5, 68850.501.438.1.28; под обекта: 68850.501.438.1.1; над обекта: 68850.501.438.1.7.

Не се спори по делото, че описаният недвижим имот е придобит от М.К. и Н.Т. по време на сключен помежду им граждански брак. Същият брак е прекратен на 24.10.1997г. с влязло в законна сила решение, постановено по гр.д. № 929/1997г. по описа на СтРС. Със същото решение съдът е предоставил ползването на семейното жилище – процесният имот, на М.К., на която е предоставено упражняването на родителските права върху детето П. Т./М./.

 Видно от Удостоверение за наследници изх. № 26/19.09.2016г., Н.П.Т. е починал на 17.03.2016г. в с. Воденичарово, обл. Стара Загора, като е оставил за свои законни наследници двете си дъщери – ищцата Т.Н. и втората ответница П.М..

 Ответницата М.К. прави възражение за придобиване на процесния имот по силата на давностно владение, като за тази цел e представила пред първоинстанционния съд приходни квитанции за заплатени данъци и такси за имота за периода 2001г. – 2015г., договори за предоставяне на електронни съобщителни услуги, за интернет услуги, протоколи за подмяна на водомер, фискални бонове за заплатени по повод употребени ВИК услуги, свързани с ползването на процесния имот.

  По делото пред първостепенния съд са били събрани и гласни доказателства. От показанията на свидетелите П.Г.Д., М.С.П. и К.Т.П., се установява, че от момента на придобиване собствеността върху процесния имот до настоящия момент ответницата М.К. е живяла в жилището. След развода със съпруга й Н.Т., ответницата е продължила да живее в апартамента, заедно с дъщерите си. През този период ответницата е правила сама, без участието на бившия си съпруг,  ремонти в жилището. Св. П. твърди, че през 1994г. апартамента бил изплатен от вуйчо й, със средства, които били получени от продажба на жилище, собственост на бабата и дядото на св. П..

 

          Съдът намира, че въззивната жалба се явява неоснователна поради следното:

         

Съдът счита, че оплакванията във въззивната жалба, сведени до наличието на предпоставките за придобиване на процесния недвижим имот по давност по реда на чл.79 от ЗС следва да бъдат преценени като неоснователен аргумент.

 

Предмет на настоящето дело и на въззивната жалба е възражението на въззивниците за изтекла в полза на първата въззивница К. придобивна давност по смисъла на чл.79, ал.1 от ЗС, което е предявено пред делбения съд с писмено възражение направено с отговора на исковата молба с формулирано ясно и конкретно искане в този смисъл.

 

Съгласно задължителните постановки, залегнали в тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК, с докладчик съдията З.П. относно приложението на чл. 69 ЗС и чл. 79 ЗС презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от наследяването. В случаите, при които един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на основание, което изключва владението на останалите, намерението му за своене се предполага и е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в срока по чл. 79 ЗС. Когато обаче съсобственикът е започнал да владее своята идеална част, но да държи вещта като обща, то той е държател на идеалните части на останалите съсобственици и презумпцията се счита за оборена. Независимо от какъв юридически факт произтича съсобствеността, е възможно този от съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни действия държането им във владение. Ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си.

 С оглед направеното от въззивницата К. възражение за придобивна давност на имота, в нейна тежест е да установи при условията на пълно и главно доказване, че е владяла принадлежащата на Н.Т. 1/2 ид.ч. от имота необезпокоявано повече от десет години.

 

Видно от мотивите на горецитираното ТР, което е задължително за всички съдилища в Републиката, при спор за придобиване по давност на съсобствен имот от един от съсобствениците следва да се даде отговор на въпроса дали той владее изключително за себе си целия имот и от кога. По начало упражняването на фактическата власт продължава на основанието, на което е започнало, докато не бъде променено. След като основанието, на което съсобственикът е придобил фактическата власт върху вещта признава такава и на останалите съсобственици, то го прави държател на техните идеални части и е достатъчно да се счита оборена презумпцията на чл. 69 ЗС. Тогава, за да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с едностранни действия държането им във владение. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите съсобственици. Това е т. нар преобръщане на владението /interversio possessionis/, при което съсобственикът съвладелец се превръща в съсобственик владелец. Ако се позовава на придобивна давност, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е престанал да държи идеалните части от вещта за другите съсобственици и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои, като тези действия са доведени до знанието на останалите съсобственици. Завладяването частите на останалите и промяната по начало трябва да се манифестира пред тях и осъществи чрез действия, отблъскващи владението им и установяващи своене, освен ако това е обективно невъзможно. Във всеки отделен случай всички тези обстоятелства трябва да бъдат доказани. Последващо манифестиране промяна в намерението не е необходимо и когато упражняването на фактическата власт е започнало от един от съсобствениците с намерението да държи целия имот като свой и той е станал владелец на идеалните части на останалите.

В конкретния случай, въззивницата К. представя доказателства за извършени ремонти в жилището, за присъединяването към определени далекосъобщителни, интернет услуги, заплащането дължимите данъци и такси, както и разходи - консумативи по ползването на имота. Тези действия, извършени от страна на ответницата К. не могат да обосноват извод за отричане на правата на другия съсобственик на имота – Н.Т.. Извършваните от нейна страна действия по повод ползването на имота, вкл. и плащането на данъци и такси за имота са обикновени действия, които в никакъв случай не сочат, че претендиращият съсобственик за пълен собственик на имота е отблъснал владението на другия съсобственик. Живеенето и необезпокояваното ползване на целия имот в продължение на повече от десет години, както и заплащането на данъци за същия, не представлява обективиране на това намерение, а упражняване на правата по чл. 31 от Закона за собствеността.  За да се приеме извършването на сочените от ответницата  действия  за поведение, изразяващо промяна в намерението досежно общия имот, следва те да са извършени със знанието и при противопоставяне на другия съсобственик. От събраните по делото доказателства не се установява Н.Т. да е знаел за извършвани действия, вкл. и смяна на бравата на външната врата /каквото е твърдението на отв. К./ от страна на бившата му съпруга, още повече същите да са извършвани без съгласието и при противопоставянето му, имайки предвид и обстоятелството, че от 1997г. Н.Т. е напуснал имота. Липсата на конкретни факти за изменение основанието на владеене на имота, както и наличието на доказателства, установяващи, че другият съсобственик не е разбрал за промененото отношение на владеещия съсобственик да упражнява фактическата власт само за себе си, безусловно води до извода, че не са налице предпоставките на уредения  от чл.79 ал.1 ЗС фактически състав. Фактическият състав на нормите на чл.79, ал.1 и ал.2 от ЗС, когато разглеждат хипотезата на съсобственост – изисква наличието на конкретни факти за изменение основанието на владеене на имота, както и наличието на доказателства, установяващи, че другият съсобственик е разбрал за промененото отношение на владеещия съсобственик да упражнява фактическата власт само за себе си.

 

 

 

 

Предвид гореизложеното съдът намира, че събраните по делото доказателства изключват напълно хипотезата за осъществявано давностно владение по смисъла на чл. 68, ал.1 от ЗС, което при условията на чл. 79, ал.1 от ЗС да доведе до придобиване на изключително право на собственост в настоящия случай. При тези данни следва да се направи извода, че имотът - предмет на делбеното производство е общ, съсобствен на страните в процеса, съобр. разпоредбите на чл. 5-10 от ЗН.

 

Тъй като в случая въззивниците не успяха до докажат по категоричен начин възражението си за придобивна давност на процесния недвижим имот в съответствие със задължителната практика на Върховните съдилища на Републиката, жалбата се явява неоснователна и недоказана и като такава следва да се остави без уважение.

 

Относно инцидентния установителен иск за придобиването на процесния имот с лични средства от страна на въззивницата К., въззивният съд намира, че тъй като по отношение на този иск не са налице оплаквания във въззивната жалба, в тази му част решението на първостепенния съд е влязло в законна сила.

 

С оглед на гореизложеното, Окръжният съд като въззивна инстанция следва да постанови съдебно решение, с което да потвърди обжалваното Решение, по първата фаза на делбата, в обжалваната му част. В останалата му част решението е влязло в законна сила.

На основание чл.78, ал.1 във връзка с чл. 273 от ГПК въззивниците следва да бъдат осъдени да заплатят на въззиваемата направените по делото разноски пред въззивната инстанция, общо в размер на 800 лева, представляващи възнаграждение за един адвокат адв. К.А. *** съобразно представените доказателства за направени такива, а именно договор за правна защита и съдействие от 26.06.2017 год. /на лист 21 от въззивното дело/, в който е отбелязано че посоченото възнаграждение на адв. А., е заплатено в брой.

 

Водим от горното, съдът

 

                        Р    Е    Ш    И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение под № 359 от 21.04.2017 г., постановено по гр.дело № 4878/2016г. на Старозагорския районен съд В ОБЖАЛВАНАТА МУ ЧАСТ, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ОСЪЖДА М.Г.К., ЕГН ********** ***. бл. …, вх…., ет…., ап…., и П.Н.М., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТЯТ на Т.Н.Н., ЕГН ********** ***, сумата от 800.00 лв./осемстотин лева/, представляваща направените от последната разноски по делото пред въззивната инстанция.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от връчването му на страните пред Върховния касационен съд при наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 от ГПК.

 

 

 

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                              ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

 

 

                                                                2.