Р Е Ш Е Н И Е

 

375                                 10.11.2017 г.                        гр.Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,  І ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ   

на единадесети октомври                                две хиляди и седемнадесета година

в публичното заседание в следния състав:

         

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

 

                                                    ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА

                                                                       НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                             

 

Секретар ПЕНКА ВАСИЛЕВА ………………………………………….

Прокурор  ……………………………………………………………………..

като разгледа докладваното от съдия УРУКОВ

въззивно гражданско дело № 1294 по описа за 2017 година.

 

                             Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК.

               Производството е образувано по въззивната жалба на Д.Р.Л., Т.И.Л. и С.Т.Л. , подадена чрез адв. И.Н., против решение № 358 от 24.04.2017г., постановено по гр.дело № 2362/2016 г. на Старозагорския районен съд.

 

          Въззивниците обжалват решението на първоинстанционния съд изцяло вкл. е в частта за разноските като считат, че същото е необосновано, неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон и при нарушение на процесуалните правила. Намират, че съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата. Намират също така, че е налице вътрешно противоречие от страна на съда, тъй като в хода на производството е било допуснато искането по чл.17, ал.2 от ГПК вр. с чл. 59 от АПК, а в последствие в решението си съдът оставя без разглеждане това искане като недопустимо с аргумент, чу ищците не са легитимирана страна и поради липса на правен интерес. Счита, също така, че първоинстанционният съд неправилно е отхвърлил претенцията за придобиване на имота на основание чл.79, ал.1 от ЗС – изтекла придобивна давност в срок от 10 години. Относно иска за собственост по чл.124, ал.1 от ГПК, намират, че се защитава  правото на собственост или други вещни права върху определени вещи. Излага подробни съображения и цитира съдебна практика. Въззивниците обжалват решението и в частта му за разноските.

 

          Молят, съдът след като разгледа посочените от тях въззивни основания, да постанови решение, с което да отмени изпяло решението на първоинстанционния съд и вместо него да постанови друго по съществото на спора, с което да уважи изцяло предявения иск като основателен, ведно с всички правни последици от това, а именно: на осн. чл.124, ал.1 от ГПК, да приеме за установено по отношение на ответника Община Стара Загора, че ищците Д.Р.Л., Т.И.Л. и С.Т.Л. са собственици въз основа на двете решения на ПК гр. Стара Загора, с №50047 от 16.04.97г. и №50-14 от 01.06.99г., с които е възстановено правото на собственост на Екатерина Манева на нива, с площ от 6,015 дка, в съществуващи стари реални граници както и на основание давностно владение по чл.79, ал.1 от ЗС, на следния недвижим имот, а именно: поземлен имот, с площ от 1352 кв.м с кадастрален идентификатор № 68850.9.828 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-43/25.05.2009г. на изпълнителен директор на АГКК, находящ се в землището на гр. Стара Загора, местност „Маджерски път", с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, при граници и съседи на имота: имот № 68850.316.375, имот № 68850.9.826 имот № 68850.9.827 имот № 68850.524.685 имот № 68850.524.1531 и имот № 68850.9.830. Молят на основание чл.54, ал.2, от ЗКИР във връзка с чл. 47, ал.4 от Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри да постановите решение и да признаете за установено по отношение на ответника Община Стара Загора, че е била допусната грешка в кадастралната карта и кадастралния регистър на гр. Стара Загора, одобрени със Заповед № РД-18-43/25.05.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, изразяваща се в това, че по партида на имота не са записани засегнатите собствениците на имота- Д.Р.Л., Т.И.Л. и С.Т.Л.. Молят, на основание чл. 17, ал.2 от ГПК във връзка с чл.59 АПК съдът да отмени и прогласи решение № 50-14 от 01.06.1999г., издадено от Поземлена комисия гр. Стара Загора за нищожно постановено в грубо нарушение на материалния закон, не е постановено в предвидената от закона форма, постановено в нарушение на административно производствените правила, постановено от некомпетентен орган, постановено в несъответствие с целите на закона и при заобикаляне на закона, постановено в превратно упражняване на власт и материално незаконосъобразно, тъй като същия имот не е постановен в съществуващи (възстановими) стари реални граници, а са заложени грешни граници на имота, поради което се е образувал процесния имот с кадастрален идентификатор № 68850.9.828, който е част от имот № 9826 с площ от 2,664 дка. Молят, на основание чл.17, ал.2 от ГПК във връзка с чл.59 АПК при уважаване на горепосочените положително установителни искове и ги признаете за собственици на поземлен имот, с площ от 1352 кв.м с кадастрален идентификатор № 68850.9.828, да постановите решение, с което да признаете за нищожен и отмените Акт за частна общинска собственост който акт е вписан в СВ на 24.03.2015г. с акт том 8, акт № 14, по описа за 2015г. като противоречащ на закона, неправилен, издаден без наличие на законно основание, незаконосъобразен и издаден при съществени нарушения на процесуалните и материално - правни разпоредби на Закона. Претендират за всички направени съдебни и деловодни разноски в първата инстанция по делото, както и тези, които са направени в настоящата инстанция - платени ДТ и адвокатски хонорар.

 

В отговора си по чл.263, ал.1 ГПК другата страна Община Стара Загора чрез пълномощника си юрисконсулт С.Н. взема становище, че въззивната жалба е неоснователна, и първоинстанционният съд правилно е оставил без разглеждане искането по реда на косвения съдебен контрол, да се прогласи нищожността на решение № 50-14 от 01.06.1999 г. на ПК – Стара Загора, като е изложил подробни мотиви в решението си. Намира, че правилно съдът е решил, че ищците нямат качество на страна по смисъла на чл.14, ал.1 – ал.3 от ЗСПЗЗ,1 вр. чл.10, ал.1 от ЗСПЗЗ. Излага подробни съображения по всички оплаквания в жалбата.

 

Моли съдът да отхвърли въззивната жалба и да потвърди решението на първоинстанционния съд, както и да му присъди разноските по делото в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение.

 

Съдът, след като провери събраните по делото доказателства и обсъди становищата на страните, намира за установена следната фактическа и правна обстановка по делото:

Предявеният иск е с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК и чл.54 ал.2 от ЗКИР и във връзка с чл.17, ал.2 от ГПК и чл.59 от АПК.

Ищците Д.Р.Л., Т.И.Л. и С.Т.Л. твърдят в исковата си молба, че първите двама са собственици на поземлен имот в кв.Кольо Ганчев, с кадастрален идентификатор № 68850.524.685, който е с площ по кадастрална скица от 3408 кв.м, представляващ два УПИ: УПИ XII-685, с площ от 1717 кв.м и УПИ XI - 685, с площ от 1610 кв.м. Гореописаният имот е закупен от Д.Р.Л. и Т.И.Л. по време на брака им от продавачът - Екатерина Манева Манева на 28.11.2002г. - Нотариален акт №7, том 5, дело 806 от 2002г. на нотариус Денчо Н..

Твърдят също, че третата ищца С.Т.Л. (дъщеря на Д. и Т.) е собственик на поземлен имот №098026, с площ от 2664 кв.м, с кадастрален идентификатор №68850.9.826, представляващ нива в местността „Маджерски път", като същата е закупила имота отново от продавача - Екатерина Манева Манева на 08.11.2002г. - Нотариален акт № 140, том 4, дело № 383 от 2002г.

Имотите описани по горе били възстановени на предишния собственик Екатерина Манева Манева с Решения на ПК гр. Стара Загора №50047 от 16.04.97г. и №50-14 от 01.06.99г. в съществуващи (възстановими) стари реални граници, като двата имота /3408 кв.м и 2664 кв.м./ представлявали един парцел.

Ищците твърдят относно историята на имотите, че съгласно най-стария документ за собственост, а именно: Записка на нотариус при Старозагорския областен съд с № 91, том 4 от 16.12.1946г., в дял на Екатерина Манева Манева се дава „нива, сега дворно място от 6 декара и 566 кв.м., находяща се в с. Колю Ганчево, Ст.Загорско, в местността „Бабината Рускина" („Голямата нива") с страни:....". След анализ на този документ се налагал извода, че двата парцела с №68850.524.685 и №68850.9.826 са представлявали един имот, преди да бъдат разделени.

Отговор на въпроса, защо е разделен имота, се намирал в Нотариален акт за собственост върху земеделска земя, възстановена по ЗСПЗЗ и чл.18 б."ж" от ППЗСПЗЗ (в стари реални граници) № 45, том 6, дело 3822/96г. на нотариус при РС Стара Загора, в които било описано, че от имот с планоснимачен номер 9826, с площ от 6015 кв.м. се образуват:

1. празно дворно място от 3350 кв.метра, находящо се в гр. Стара Загора, кв.Кольо Ганчево и т.н.

2. Извън регулационния план на гр. Стара Загора оставали 1570 кв.метра, които представляват земеделска земя на признатата собственичка при граници: юг и запад-път, север, североизток- улица, а останалите 1095 (хиляда деветдесет и пет) кв.метра се отчуждават за новооткрита улица.

Ищците сочат, че по техни данни е имало план на Община Стара Загора за прокарване на улица през техния имот, но тъй като е било нецелесъобразно и ненужно от там да минава път, тази процедура така и не била проведена и частния имот не бил отчужден, като и в момента улица не е прокарана. Твърдят, че плановете за прокарване на улица през имота са отменени и процедурата по отчуждаване не е извършена.

Ищците заявяват, че след като се сумират 1095 кв.м „отчуждени за улица" и 1570 кв.м., които остават извън регулационния план се получават 2665 кв.м, квадратура, която изключително много се доближава до тази на имот № 098026, с площ от 2664 кв.м/ с кадастрален идентификатор № 68850.9.826- възстановен в стари реални граници. За ищците не било ясно как е образуван спорния имот. Нямало как двата имота да са разделени от път, или какъвто и да било Друг имот, ако не е проведена процедура по отчуждаване, която включва заплащане на цена на собствениците и то в определен срок, при положение, че имотите са възстановени в стари реални граници, тоест долепени един до друг и образувайки старата нива от Записката на нотариус при Старозагорския областен съд с № 91, том 4 от 16.12.1946г.

Нотариален акт № 45, том 6, дело 3822/96г. на нотариус при РС Стара Загора, давал ясен отговор, че спорният парцел е част от възстановените имоти на Екатерина Манева.

Ищците считат, че са собственици на имота на деривативно основание, а именно, че са закупили имотите от Екатерина Манева, с пълните права- такива каквито тя самата е притежавала и се легитимират като собственици с решенията на ПК Стара Загора, с №50047 и №50-14.

Тъй като спорният имот се образувал при изработването на кадастралната карта на гр.Стара Загора, при което плановете се обединяват и се образува така наречената „контактна зона" между поземлените имоти, това празно пространство представлявало имот с кадастрален идентификатор №68850.9.828 и поради тази причина нямало записан собственик по партида на имота в кадастъра, но той представлявал част от възстановените в реални граници имоти на Е.М..

Освен на деривативно основание, ищците считат, че са собственици и на оригинерно основание, тъй като е осъществен фактическия състав на придобиване правото на собственост по давностно владение съгласно чл. 79 ал. 1 от ЗС.

Заявява, че през 2015г. са започнали процедура по обстоятелствена проверка, с тази цел - да им бъде признато правото на собственост на имот с кадастрален идентификатор №68850.9.828. Изготвена била молба-декларация на 20.01.2015г. и било започнато производство при нотариус Маргарита Илиева с рег. № 406 от НК на РБ. Б хода на нотариалното производство, със заявление вх. № 21-13-16/30.01.2015г. от Д.Л. е започнало административно производство за заверка на молбата-декларация, както и за издаване на удостоверение, че имотът не е актуван с акт за общинска собственост. На това заявление, Община Стара Загора не дала изричен отказ, а мълчалив такъв, който е обжалван пред Административен съд Стара Загора с жалба с вх.№748/05.03.2015г. и отменен в това дело. Докато траело административното производство Община Ст.Загора актувала имота с акт за частна общинска собственост, който акт е вписан в СВ на 24.03.2015г., което породило и правния спор между страните и за ищците възникнал правен интерес от завеждане на настоящия установителен иск за признаване правото на собственост.

Ищците заявяват, че към момента на съставяне на акта за общинска собственост, вписан на 24.03.2015г., отдавна са придобили имота и по силата на изтекла придобивна давност по чл.79 ал.1 от ЗС, а именно при недобросъвестно владение от повече от Юг. и тъй като имотът не е бил общински, за него не е действала забраната за придобиване по давност.

Ищците Д.Р.Л., Т.И.Л. и С.Т.Л., а преди това и Е.М.М.(леля на Д.Л.) са владели имота още от 1996г., по специално ишдите са закупили двата разделени имота през ноември 2002г. и до момента на завеждане на исковата молба владеят имота вече 13, близо 14 години. Основанието на което се упражнява фактическата власт е, че спорният имот представлява част от възстановения в стари реални граници имот на роднините на ищците, които до този момент не са и предполагали, че ще има претенции от страна на Община Стара Загора към собствеността. Шокиращо било за тях, че имотът (6072 кв.м, разделен на 2 имота), който стопанисват толкова години е буквално прерязан през средата и актуван като общински имот. Заявяват че имотът им е ограден, засят с култури и дървета, като го владеят и към настоящия момент и никой по какъвто и да било повод, по никакъв начин не е оспорвал, прекъсвал и смущавал владението им. Заявява, че те дори живеят там, като къщата им се намира в съседния имот и там са постоянните им адреси; парцелите с обща квадратура 6072 кв.м, представляват двор към къщата, откъдето се влиза, където е портата на къщата им и паркинга.

Сочат, че съгласно трайната практика на ВКС по отношение прилагането на разпоредбата на чл.79 ал.1 от ЗС претендиращият собствеността следва да е упражнявал фактическата власт явно, спокойно и без прекъсване за период по- дълъг от 6 месеца, с намерение за своене на вещта в период по-дълъг от Юг. Това непрекъснато, явно и спокойно владение е било упражнявано от страна и на тримата ищци до настоящия момент. Именно поради тези обстоятелства е започнато производството пред нотариус за издаване на констативен нотариален акт. Започвайки това производство, ищците ясно и категорично са заявили намерението си да своят имота, като се легитимират за собственици чрез призоваване на трима свидетели пред нотариуса да потвърдят че владеят имота повече от 10 години.

Била изготвена частна техническа експертиза изпълнена от инж. Надка Пиперова от гр.Стара Загора, относно образуването на Поземлен имот с идентификационен №68850.9.828 по СККР на гр.Стара Загора, при която вещото лице констатирало, че спорният имот е част от имот 9826 по кадастралния план на кв.К. Ганчев, гр.Стара Загора и се е образувал поради отпадането на кадастралния план одобрен със заповед № 1874 от 01.12.1978г. Със заповед № 2092 от 15.11.1999г. е приет нов ПУП-ПРЗ на кв.К.Ганчев гр.Стара Загора, с който е отменен кадастралния план одобрен със заповед №1874 от 01.12.1978г., с което отпада плануваното прокарване на улица. При приложената комбинирана скица ясно се виждало, че имот с кадастрален № 68850.9.828 е част от имот с планоснимачен № 9826 и влиза в старите реални граници възстановени с решенията на ПК Стара Загора. По партидата на имот с кадастрален № 68850.9.828, който според ищците е образуван при обединяването на плановете и констатиране на контактна зона, е трябвало да бъдат нанесени собствениците на засегнатите имоти съгласно чл.47 ал.4 от Наредба № 3 от 28.04.2005г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри.

Ищците считат, че е налице е грешка в кадастралната карта съгласно чл. 54, ал.1 и ал.2, от ЗКИР, която следва да се отстрани и да бъдат нанесени като собственици по партидата на имота. Б допълнителна искова молба уточняват, че правния им интерес от искането по чл.54 ЗКИР произтича от това, че грешката и непълнотата в кадастъра в случая не е в кадастралната карта /границите на имота/, но е в отразяването на името на собственика в кадастралния регистър, като в момента като собственик е вписана Община Ст.Загора.

Молят съда да постановите решение, с което на основание чл.124, ал.1 от ГПК, да приеме за установено по отношение на ответника Община Стара Загора, че Д.Р.Л., Т.И.Л. и С.Т.Л., са собственици въз основа на двете решения на ПК гр.Стара Загора, с №50047 от 16.04.93г. и №50-14 от 01.06.99г., с които е възстановено правото на собственост на Екатерина Манева на нива с площ от 6,015 дка, в съществуващи стари реални граници, както и на основание давностно владение по чл.79, ал.1 от ЗС, на следния недвижим имот:

ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, с площ от 1352 кв.м, с кадастрален идентификатор № 68850.9.828, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-43/25.05.2009г. на изпълнителен директор на АГКК, находящ се в землището на гр.Стара Загора, местност „Маджерски път", с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, при граници и съседи на имота: имот № 68850.316.375, имот № 68850.9.826 имот № 68850.9.827 имот № 68850.524.685 имот № 68850.524.1531 и имот № 68850.9.830.

Молят съда на основание чл.17 ал.2 от ГПК във връзка с чл.59 АПК при уважаване на горепосочените положително установителни искове и признаване на ищците за собственици на поземлен имот, с площ от 1352 кв.м с кадастрален идентификатор № 68850.9.828, съда да постановите решение, с което да признаете за нищожен и отмени Акт за частна общинска собственост, който акт е вписан в СВ на 24.03.2015г. с акт том 8, акт № 14 по описа за 2015г., като противоречащ на закона, неправилен, издаден без наличие на законно основание, незаконосъобразен и издаден при съществени нарушения на процесуалните и материално - правни разпоредби на Закона.

В хода на делото с писмена молба от 29.11.2016г. е направено искане на основание чл.17 ал.2 от ГПК във връзка с чл.59 АПК да бъде обявено за нищожно решение №50-14 от 01.06.1999г., постановено в грубо нарушение на материалния закон, не в предвидената от закона форма, в нарушение на административно -производствените правила, от некомпетентен орган, не в съответствие с целите на закона и при заобикаляне на закона, тъй като имота не е възстановен в съществуващи /възстановими/ стари реални граници, а са заложени грешни граници на имота.

Претендират направените по делото разноски.

Ответникът Община Стара Загора представя писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, в който взема становище, че искова молба е допустима, но неоснователна.

Ответникът твърди, че съгласно Акт за частна общинска собственост № 14407/ 17.03.2015 г. Община Стара Загора е собственик на поземлен имот с площ от 1352 кв.м. с кадастрален идентификатор 68850.9.828, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-43/25.05.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в землището „Маджерски път" с трайно предназначение на територията: земеделска с НТП: нива при граници: 68850.316.375, 68850.9.826, 68850.9.827, 68850.524.1534, 68850.524.685, 68850.524.1531, 68850.9,830.

Оспорва твърдението, че ищците са собственици на поземления имот, като заявява, че същите не притежават документи за собственост; с действията си признават, че не са собственици на имота и че не го владеят за себе си, което било видно от кореспонденцията, която се водела между тях и Общината за закупуването на процесния имот - молба с вх.№10-01-4008/22.07.2015 г., писмо изх.№10-11-9720/20.08.2015г., заявление с вх.№10-01-6909/11.12.2015г., писмо изх.№10-11-145/11.01.2016г. Заявява, че освен това Д.Р.Л. е участвала в обявения от Община Стара Загора търг с явно наддаване за продажбата на поземления имот -протокол №3 от 14.04.2016г. и таблица за наддаване, заявление за участие в обявения търг от 12.04.2016 г., декларация от Д.Р.Л. от 12.04.201 г., че е запозната с тръжните правила, проекто-договора и обекта на продажбата. С оглед на това оспорва твърдението на ищците, че са придобили процесния имот по давност.

Ответникът се позовава и на разпоредбата на чл.86 (Изм. - ДБ, бр. 31 от 1990 г.) от Закона за собствеността, съгласно която не може да се придобие по давност вещ, която е държавна или общинска собственост и на разпоредбата на чл.7, ал.1 от ЗОС ( обн. ДВ бр. 44/1996 г.), съгласно която имотите и вещите - общинска собственост, не могат да се придобиват по давност. Заявява, че в по-късната редакция на чл. 7, ал.1 от ЗОС (Доп. - ДВ, бр. 96 от 1999 г., доп. - ДВ, бр. 54 от 2008 г„ изм. - ДВ, бр. 19 от 2011 г„ в сила от 09.04.2011 г.) имотите и вещите - публична общинска собственост, земите от общинския поземлен фонд и горските територии - общинска собственост, не могат да се придобиват по давност. Наред с това сочи, че според § 1, ал.1 (ДВ, бр. 105 от 2006 г., бр. 113 от 2007 г., бр. 109 от 2008 г. в сила от 31.12.2008 г„ бр. 105 от 2011 г., в сила от 31.12.2011 г„ изм. ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 31.12.2014 г.) от Закон за допълнение на Закона за собствеността давността за придобиване на имоти - частна държавна или общинска собственост спира да тече до 31 декември 2017 г.

Тъй като ищците не са собственици на поземлен имот с площ от 1352 кв.м. с кадастрален идентификатор 68850.9.828, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-43/25.05.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в землище „Маджерски път", счита и искането им за поправка на кадастралната карта за недопустимо, поради липсата на правен интерес.

Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира направените по делото разноски.

 

По делото не се спори и се установява от представения нотариален акт под №7 от 28.11.2002г., том VI, рег.№9690, дело №806/2002г. по описа на нотариус Д.Н., че на датата 28.11.2002г. ищците Д.Р.Л. и Т.И.Л. са придобили чрез покупко-продажба от Е.М.М. следния недвижим имот: празно дворно място цялото от 3254 кв.м., представляващо поземлен имот 685, урегулирано в два поземлени имота - ХІІ-685 с площ 1717 кв.м. и неуредени уличнорегулационни отношения за 3 кв.м. и Х1-685 с площ 1610 кв.м. и неуредени дворищно регулационни отношения за 70 кв.м., в кв.4960 по плана на града, при посочени граници, а съгласно скица на поземлен имот №15-124308 от 28.04.2014г. на СГКК Ст.Загора представляващ поземлен имот с идентификатор №68850.524.685 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-73/19.11.2007г., с площ 3408 кв.м.

Не се спори също и се установява от представения нотариален акт №140 от 08.11.2002г., том IV, рег.№3458, дело №389/2002г. на нотариус Д.Н., че ищцата С.Т.Л. е придобила чрез покупко-продажба от Е.М.М.следния недвижим имот: нива в м."Маджерски път" с площ 2.664 дка, трета категория, съставляваща имат №09826 по картата на землището на гр.Ст.Загора, при посочени граници, представляващ съгласно скица на поземлен имот №15-123170 от 25.04.2014г. на СГКК Ст.Загора, поземлен имот с идентификатор №68850.9.826 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-43/25.05.2009г., с площ 2664 кв.м.

Спорен по делото е въпроса за собствеността на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №68850.9.828 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-43/25.05.2009г., находящ се в гр.Стара Загора, местност „Маджерски път", с площ 1351 кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, при граници и съседи: имот №68850.316.375, имот №68850.9.826, имот №68850.9.827, имот №68850.524.685, имот №68850.524.1531 и имот № 68850.9.830, който имот се намира между двата, описани по-горе имоти.

От представения Акт №14407 за частна общинска собственост от 17.03.2015г. е видно, че ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №68850.9.828 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-43/25.05.2009г., находящ се в гр.Стара Загора, местност „Маджерски път", с площ 1351 кв.м. е актуван като общински на основание чл.56 ал.1 от ЗОС във вр. с чл.2 ал.1 т.2 от ЗОС.

Ищците считат, че са собственици на спорния имот на две основания: на деривативно основание - закупили са имотите от Екатерина Манева Манева, с пълните права, каквито тя самата е притежавала по решенията на ПК Стара Загора №50047 от 16.04.1993г. и №50-14 от 01.06.1999г. и на оригинерно основание -осъществен фактически състав на придобиване правото на собственост по давностно владение съгласно чл.79 ал.1 от ЗС.

 

Вещото лице инж. Т.Н., по допуснатата от съда СТЕ е установило, видно от първоначалното му заключение и приложената към същото Комбинирана скица, че процесния имот ПИ 68850.9.828 е идентичен с улицата, която е била отредена по предходния план за регулация, одобрен със Заповед №1874 от 01.12.1978г. /приложение №1 към заключението/. Вещото лице сочи, че този план е бил действащ по време когато е била извършена реституцията на ПИ 9826 - както в строителните граници на населеното място, така и в КВС (плана за земеразделяне); към този момент е съществувала улица, която е преминавала през ПИ 9826. Поради това ПИ 68850.9.826 е бил възстановен до тогавашната строителна граница, представляваща югозападната улично-регулационна граница на тази улица, а реституцията на частта от бившия ПИ 9826 в строителните граници е станала до североизточната улично-регулационна граница на същата улица, т.е. не е била реституирана частта от бившия ПИ 9826, която е попадала в улицата, тъй като тогава действащия регулационния план е предвиждал съществуването на тази улица като отреждане. Вещото лице сочи още, че с влизане в сила на сега действащия план за регулация на кв. Кольо Ганчев тази улица не попада в строителните граници. По тази причина при обединяването на урбанизираната   територия   и   КВС,   при   изработване   на   кадастралната   карта, отсечката на тази улица не е представлявала имот в нито една от двете територии. Вещото лице заявява/ че вероятно поради това при изработване на кадастралната карта е конфигуриран ПИ 68850.9.828.

Вещото лице в заключението си проследява историята на имот пл.№9826, като сочи/ че съгласно Акт №10069 от 06.10.1988г. за държавна собственост е актувано празно дворно място от 3492 кв.м., представляващо пл.№9826 в кв. 490а по плана на гр.Ст.Загора, като в акта е посочено, че имота е държавен от 16.11.1971г. и че е актувана част от имота; със Заповед № 3615 от 16.11.1971г. е одобрен плана за регулация от 1971г. /Приложение №2/; съгласно Приложение №2 по плана от 1971г. имот с пл. № 9826 е съществувал и по този план, което означава, че кадастралната основа за регулационните планове от 1971г. и от 1978г. е една и съща; тя е една и съща и с кадастралната основа по плана от 1960г., одобрен със Заповед №791 от 28.10.1960г. /Приложение №3/. По плана от 1971г. и от 1960г., ПИ 9826 не е попадал в строителните граници; ПИ 9826 попада в строителните граници по плана за регулация от 1978г. /Приложение №1/ и е бил част от кв.490а. Вещото лице сочи, че от оцифряването се установило, че площта на ПИ 9826 е 6106 кв.м, като взаимното разположение на имот пл.№9826 с ПИ 68850.9.826, с ПИ 68850.9.828 и с ПИ 68850.524.685 съгласно Комбинираната скица е, както следва: съвпадението между имот пл.№ 9826 и ПИ 68850.9.826 е в рамките на фигурата описана с точки 3,4 и 5, с площ 1598 кв.м., съвпадението между имот пл.№ 9826 и ПИ 68850.9.828 е в рамките на фигурата описана с точки 1,2,3 и 4, с площ 1173 кв.м., съвпадението между имот пл.№ 9826 и ПИ 68850.524.685 е в рамките на фигурата описана с точки 1,6,7,8 и 2, с площ 3335 кв.м.

 

В заключението се сочи още, че по предходния план, одобрен със Заповед №1874 от 01.12.1978г. /Приложение №1/, е налице регулационно отредена улица с осови точки 2816 и 2815, която преминава през имот пл.№ 9826. В последствие с влизането в сила на сега действащия план за регулация такава улица не е налице . В разписните списъци към плановете в общината не са налице записвания и др. данни за извършено отчуждаване за улица от ПИ 9826. С Акт №10069 от 06.10.1988г. за държавна собственост е актувано празно дворно място от 3492 кв.м.; фигурата описана с точки 1,6,7,8 и 2 е с площ 3335 кв.м., разликата е 157 кв.м.; в посочения акт за държавна собственост не е актувана частта от ПИ 9826, която е попадала в регулационно отредената улица и която е с площ от 1173 кв.м.

По отношение въпроса за съществуването на „контактна зона" вещото лице разяснява, че по предходния план за регулация на кв.Кольо Ганчев, одобрен със Заповед №1874 от 01.12.1978г. /Приложение №1 към заключението/, е съществувала регулационно отредена улица с осови точки 2816 и 2815, преминаваща през ПИ9826; реституирането на частите от ПИ 9826 в урбанизираната територия и в КВС е станало при наличието на тази улица, тъй като тогава е действал посочения план за регулация от 1978г.; частта от имота, която е попадала в улицата не е била възстановена; тази част към момента на изработването на кадастралната карта не е попадала нито в КВС, нито в строителните граници на квартала, тъй като строителната граница по новия план за регулация е преминала по североизточната улично-регулационна граница на процесната улица и на практика улицата е останала като „бяло петно" в контактната зона на двете територии - урбанизираната и неурбанизираната. Разяснява също, че теоритично   е   налице   „контактна   зона"   тогава,   когато   има   несъвпадение   на строителната граница на населеното място отразена в плана за регулация и същата строителна граница, отразена в картата на възстановената собственост (КВС). В тези случаи съществуват два варианта: когато урбанизираната и неурбанизираната територии се застъпват и когато урбанизираната и неурбанизираната територии са отдалечени една от друга, сочи, че в конкретния случай е налице втория вариант -когато урбанизираната и неурбанизираната територии са отдалечени една от друга, и между тях се получава така нареченото „бяло петно". Констатирането на наличие на несъвпадения по контактната зона на две територии с различен статут става при изработване на кадастралните карти, при които се усъвместяват в цифров вид всички територии с различен статут за землището на дадено населено място.

В допълнителното си заключение вещото лице след анализ заявява, че ПИ 68850.9.826 не е възстановен по границите на стария имот с № 9826, въпреки, че е бил възстановен в съществуващи /възстановими/ стари реални граници от ПК. Със същото си заключение вещото лице уточнява, че съгласно комбинираната скица, строителните граници по действащия тогава план за регулация е минавала през т.3 и т.4, поради това възстановяването на частта на имота извън строителните граници е станало до тази строителна граница. В последствие с влизане в сила на следващия план за регулация, одобрен със заповед № 2092/15.11.1999 г., който е действащ и към момента, строителната граница преминава през т. 1 и т.2 /по комбинираната скица/. Следователно към момента на реституцията възстановяването на частта от имот № 9826 извън строителните граници е било съобразено с действащата тогава строителна граница - т.3 и т.4 . Към момента на възстановяване на частта на имот № 9826, извън строителните граници, възстановимите стари реални граници по смисъла на ЗСПЗЗ е следвало да бъдат тези, които са описани в т.3, т,4 и т.5 от комбинираната скица. В случая към момента на реституцията възстановяването на частта от имот № 9826 извън строителните граници е било съобразено с действащата тогава строителна граница т.З и т.4, но западната и южната граница на възстановения имот не съответства на западната и южната граница на имот № 9826. Западната и южна граница попадат след линията образувана от т.4 и т.5 , след линията образува от т.З и т.5., т.е. по дебелите черни линии от комбинираната скица. В случая решение № 50-14/01.06.1999 г. на ПК е изцяло положително за Екатерина Манева, макар и с него да не се удовлетворява изцяло заявлението за възстановяване правото й на собственост. Същото е влязло в сила, не е нищожно както твърдят в жалбата си въззивниците и като такова поражда своето правно действия.

От представената по делото преписка на Общинска служба „Земеделие" Ст.Загора по възстановяване правото на собственост на земеделски земи с решение №50047/16.04.1993г. и решение №50-14/01.06.1999г. е видно, че с решение №50047/16.04.1993г. /л.221/, постановено по заявление вх.№50092/05.08.1991г., на праводателката на ищците Е.М.М. е възстановено правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на следните имоти: НИВА от 3,350 дка, находяща се в строителните граници на гр.Ст.Загора в м."БАБИНА РУСКИНА", имот №9826 по плана от 1978г. и НИВА от 2,670 дка, находящ се в землището на гр.Ст.Загора в м."БАБИНА РуСКИНА", имот №9826.

С решение №50-14/01.06.1999г. /л.223/, постановено по същото заявление на Е.М.М. е възстановено правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на следния имот НИВА от 2,664 дка, м."МАДЖЕРСКИ ПЪТ", имот №009826 по картата на землището, при посочени граници, като в „Забележка" е отразено, че това решение се издава в изпълнение на чл.18д ал.4 и чл.31 ал.2 от ППЗСПЗЗ и допълва и изменя решение №50047/16.04.1993г.

В преписката се съдържат данни, че първоначално е отказано възстановяването правото на собственост по отношение на имота в м."БАБИНА РУСКИНА" в съществуващи /възстановими/ стари реални граници, поради наличието на Акт за държавна собственост, но впоследствие са проведени процедури по деактуване /л.40, 47, 49/ и правото на собственост е възстановено. Относно тези факти не се спори по делото. В преписката на ОбСЗ Ст.Загора се съдържа и друго решение също под №50047 от 16.04.1993г., с което на Е.М.М. е възстановено правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на следния имот: НИВА от 6,015 дка, находяща се в землището на гр.Ст.Загора в м."БАБИНА РУСКИНА", имот №9826 /л.236/. Хронологичното място на това решение, анализирано ведно с останалите материали по преписката предполага, че същото е постановено преди №50047/16.04.1993г. /л.221/.

В тази връзка от представените по делото решения на ПК № 50047/16.04.1993 г. и № 50-14/01.06.1999 г. и нот. актове № 7/2002 г. и № 140/2002 г. е видно, че ищците са собственици на ПИ с идентификатор 68850.524.685 и ПИ с идентификатор 68850.524.826. Съгласно нот. актове № 7/2002 г. и № 140/2002 г. и двата поземлени имота с идентификатор 68850.524.685 и с идентификатор 68850.524.826 ищците са закупили от продавача Е.М.М.действаща чрез пълномощник дъщеря й Д. Александрова Василева.


Въззивният съд не възприема твърдението на въззивниците Д.Р.Л., Т.И.Л. и С.Т.Л. във въззивната им жалба, че са собственици на процесния поземлен имот. Същите не притежават документи за собственост на претендирания от тях имот с № 828. Освен това с действията си ищците признават, че не са собственици на имота, и че не го владеят за себе си. Това е видно от кореспонденцията, която се води между тях и общината за закупуването на процесния имот - молба с вх. № 10-01-4008/22.07.2015 г., писмо изх. № 10-11-9720/20.08.2015 г., заявление с вх. № 10-01-6909/11.12.2015 г., писмо изх. № 10-11-145/11.01.2016 г. Освен това Д.Р.Л. е участвала в обявения от Община Стара Загора търг с явно наддаване за продажбата на поземления имот видно от протокол № 3 от 14.04.2016 г. и таблица за наддаване, заявление за участие в обявения търг от 12.04.2016 г., декларация от Д.Р.Л. от 12.04.2016 г., че е запозната с тръжните правила, проекто-договора и обекта на продажбата.

 

От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че процесния недвижим имот не попада сред възстановените на праводателката на ищците Екатерина Манева имоти. Според чл.25 ал.1 от ЗСПЗЗ земеделската земя, която не принадлежи на граждани, юридически лица или държавата, е общинска собственост. Общинска собственост съгласно чл.19 ал.1 от ЗСПЗЗ стават земите, които са останали след възстановяване правата на собствениците, като първоначално те се стопанисват от общината, а след влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници, земите стават общинска собственост. Собствеността възниква по силата на закона. Съставянето на Акт за общинска собственост не създава и не променя права, а само констатира такива. Съгласно разпоредбата на чл.5, ал.З от ЗОС актът за общинска собственост няма правопораждащо действие, а представлява официален писмен документ, съставен от длъжностно лице по ред и форма, определени в закона. Собствеността на общината върху недвижими имоти, предмет на такива актове, не възниква с факта на тяхното съставяне. Актът за общинска собственост не притежава белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, а е свидетелстващ документ, поради което и по отношение на същия не може да се упражнява контрол за валидност по реда на АПК, в който смисъл е направено искане в исковата молба.

Тъй като както беше посочено по-горе процесния недвижим имот е общински по силата на закона /ЗСПЗЗ/ по отношение на него ще намерят приложение разпоредбите на чл.86 ЗС и §1 от ЗДЗС. С изменението на чл.86 ЗС /ДВ 33/1996г., в сила от 1.06.1996г./ давността е изключена като придобивен способ само за вещите, които са публична държавна или общинска собственост. За вещите частна държавна или общинска собственост, които са завладени преди влизане в сила на изменението на чл.86 ЗС, давностният срок започва да тече от 01.06.1996г. Десетгодишния срок на недобросъвестното владение изтича на 31.05.2006г. На тази дата обаче течението на давностния срок е спряно с §1 от ДРЗС, с последващите изменения на правната норма спирането течението на давностния срок е продължено, като към настоящия момент срока е продължен до 31.12.2017г. Предвид гореизложеното съдът намира, че не се доказа по делото и твърдяната от ищците изтекла в тяхна полза придобивна давност, макар и по делото да бяха събрани гласни доказателства в тази посока. Аргумент в подкрепа на това, че не е осъществен фактическия състав на придобивната давност, извън изложената теза за общинска собственост на спорния имот, е и обстоятелството, че ищцата С.Л. ***.Загора за закупуване на имот №68850.9.828, за което са представени доказателства по делото /л.81-95/.

Предвид така обсъдените доказателства съдът намира, че предявения иск за собственост на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №68850.9.828 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-43/25.05.2009г./ находящ се в гр.Стара Загора, местност „Маджерски път", с площ 1351 кв.м. е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.

С неоснователността и недоказаността на иска за собственост, неоснователен се явява и иска с правно основание чл.54 ал.2 от ЗКИР за поправка на грешка в кадастралната карта и кадастралния регистър на гр.Стара Загора, одобрени със Заповед № РД-18-43/25.05.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК. За пълнота следва да се отбележи, че по смисъла на §1 т.16 от ЗКИР „непълноти или грешки" са несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние. С оглед на това като „грешка" по смисъла на ЗКИР не би могла да се приеме грешката в отразяването на собствениците на имота.

 

С оглед на указаната от съдебните инстанции доказателствена тежест, въззивниците и ищци в настоящото   производство   не   успяха   да   установят   правото   си   на собственост върху посочения в исковата молба недвижим имот, а именно ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, с площ от 1352 кв.м, с кадастрален идентификатор № 68850.9.828, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-43/25.05.2009г. на изпълнителен директор на АГКК, находящ се в землището на гр.Стара Загора, местност „Маджерски път", тъй като техният праводател Е.М. не е разполагала с правото на собственост на същия имот, то не е било реституирано, за да може да им го прехвърли. Въззивниците не могат да придобият спорната част от имота и въз основа на първично основание /придобивна давност/, с оглед на горецитираните забрани в ЗС и ЗОС.

 

Следва заключението, че решението на първоинстанционният съд е правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди ведно с всички законни последици от това.

 

На основание чл.78 ал.3 и чл.273 от ГПК ищците и въззивници следва да бъдат осъдени да заплатят на въззиваемия направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение, които съобразно чл.78 ал.8 ГПК във вр. с чл.25 от Наредбата за заплащането на правната помощ съдът определя в размер на 300лв. за въззивната инстанция.

         

 Водим от горното, съдът

 

                                                       Р  Е  Ш  И :

 

  ПОТВЪРЖДАВА решение № 358 от 24.04.2017г., постановено по гр.дело № 2362/2016 г. по описа на Старозагорския районен съд, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

  ОСЪЖДА Д.Р.Л., ЕГН **********,***, Т.И.Л., ЕГН **********,*** и С.Т.Л., ЕГН **********,***, да заплатят на ОБЩИНА СТАРА ЗАГОРА, гр.Ст.Загора, бул.Цар Симеон Велики №107, представлявана от Живко Тодоров, направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300,00 лв. пред въззивната инстанция.

 

  Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховния касационен съд на РБ при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК.

 

                    

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: