Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 373                                     10.11.2017 г.                          Град Стара Загора

 

                                          

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,     І ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ   

На единадесети октомври                     две хиляди и седемнадесета година

В публичното заседание в следния състав:                      

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА

                                                       

                                                                            НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                              

Секретар: Пенка Василева

като разгледа докладваното от съдията МАВРОДИЕВА

в.гр.д. № 1322 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по въззивната жалба на М.Д.Д. и Д.И.Х., подадена чрез адв. Д.Т., против Решение № 3 от 23.01.2017г. и Определение от 29.05.2017г. постановени по гр.дело № 533/2016 г., по описа на Чирпанския районен съд, касаещи разноските.

 

         Въззивниците са останали недоволни от решението на първоинстанционния съд в частта му за разноските и от определението, постановено по реда на чл.248 ГПК. Намират, че решението е неправилно, тъй като е необосновано и постановено при нарушение на материалния закон. В мотивите си при определяне на страната, която следвало да заплати разноските, позовавайки се и на съдебна практика съдът неправилно  намерил, че не била изпълнена първата от двете кумулативно посочени предпоставки на чл.78, ал.2 от ГПК, а именно – липсата на поведение на ответниците, с което да не били дали повод за завеждане на исковата молба в съда. Излагат подробни съображения.

 

         Молят съдът да отмени решението и определението на Чирпанския районен съд като незаконосъобразно и неправилно в частта му за съдебните разноски.

 

         Въззиваемите К.Г.Д., Г.К.Д. и А.К.Д. не са подали писмен отговор.

         В съдебно заседание К. Г.Д. заявява, че оспорва жалбата. А.К.Д. не взема становище по жалбата.

 

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира за установено следното:

 

Предявеният иск е с правно основание чл.124, ал.1 ГПК – установителен иск за собственост.

Ищците К.Г.Д., Г.К.Д. и А.К.Д. твърдят в исковата си молба, че на 09.11.1995г. първата ищца закупила от М.Д.Д. и Д.И.Х.,  съсобствения им недвижим имот в село Голям дол, общ. Братя Даскалови, представляващ: празно дворно място от 1065 кв. метра, за което е отреден УПИ № ІV-340, в квартал 20 по плана на с, Голям дол, общ. Братя Даскалови.  Покупко-продажбата била материализирана с Нотариален акт № 180, том ІІІ, дело № 1096/1995 г. на Чирпански районен съд. Имотът бил закупен по време на брака й, поради което станал съпружеска имуществена общност. След смъртта на съпруга й, тримата ищци наследили дела му. Владението им върху имота започнало на 09.11.1995г. и продължавало и към настоящия момент. Било непрекъснато, спокойно, явно, несъмнително. Ищците държали имота като свой, което манифестирали през цялото това време, пред всички, че са собственици на имота, без някой да имал претенции за този имот или за неговите граници.  През 2015 г. решили да продадат процесния имот,  поради  което се  наложило първият ищец да извади скица на имота и удостоверение за данъчна оценка.  В техническа служба   се   установило,   че   има   несъответствие   между   имота,   който   в действителност бил закупен и владян и имота, който бил записан в Нотариален акт № …, том …, дело № …г. на Чирпански районен   съд.   Оказало  се, че нотариалния акт бил извършен по погрешно издадена скица и в него бил отразен не договорения и закупен от първия ищец имот, за който бил отреден УПИ ІV-340, в квартал 20 по ПУП на с.Голям  дол,   а  съседен  на   него  имот,  означен   като  УПИ     ІІІ-184,  в квартал   20   по   плана   на   селото. Този   погрешен   нотариален   акт  не  бил произвел никакво действие, тъй като отбелязания в него УПИ № Ш-184, в кв.  20  на селото си  имал други собственици  -  Х.С.Х.и Т.Н.Х., снабдени с надлежен документ за собственост и вписани в разписния регистър към подробния устройствен план на с.  Голям дол, чиято собственост, ищците не оспорвали. Първия ищец, не бил вписан в разписния регистър за собственик на процесния имот, тъй като грешното записване   в   акта   за   собственост   било   забелязано   от   служителите   на Общината. Продавачите, които били вписани като такива в Нотариален акт № …, том …, дело № … г. на Чирпански районен съд, ответниците М.Д.Д. и Д.И.Х., все още били записани в разписния регистър към плана на с. Голям дол като   собственици на процесния имот. Поради тази причина съответните служби на Община Братя Даскалови отказвали да издадат  актуална скица на имота на името на ищците. Община Братя Даскалови отказала да издаде актуална скица и на ответника М.Д.Д., която пожелала да им съдейства. Самото нотариално дело № 1096/1995 г. на РС Чирпан било унищожено, което  не  позволявало  да  се  извърши   поправка   на  очевидна  фактическа грешка в него. Ето защо за ищците възникнал правен интерес да установят със сила на присъдено нещо срещу ответниците и бивши собственици  на имота, че ищците са собственици  по давностно владение и  наследство на закупеното от първия ищец празно дворно място от 1065 кв.  метра, за което е отреден УПИ № ІV-340, в квартал 20 по плана на с. Голям дол, общ. Братя Даскалови, заедно с подобренията в него, при граници: от две страни -  улици,  УПИ  № ІІІ-184,  УПИ   № VІ-183  и  УПИ   № V-185.   Молят съда да постанови решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ответниците   М.Д.Д. и Д.И.Х., че ищците К.   Г.Д., Г.К.Д. и А.К.Д. са собственици на 4/6 ид. части за първата и по 1/6 ид. ч. за останалите двама на процесния имот. Ответниците, чрез пълномощника си адвокат Д.П.Т. намират иска за основателен, не оспорват фактическите твърдения на ищците в ИМ. Твърдят, че тъй като не носят никаква вина за допуснатата грешка, както и че направили всичко по силите си за да помогнат на ищците да се снабдят с годен документ за собственост, следва да бъде отхвърлена претенцията на ищците за заплащане на направените разходи по съдебното дело и разноски за адвокатски хонорар.

 

Съдът е приел, че са налице предпоставките за произнасяне с решение по реда на чл.237, ал.1 от ГПК, спазени са изискванията, установени в ал.3 на чл.237 от ГПК, поради което е уважил предявения иск.

По отношение на разноските, районният съд е приел, че не са налице предпоставките на чл.78, ал.2 ГПК за освобождаване на ответниците от задължението за разноски, поради което е присъдил разноските по делото в полза на ищеца. С определение от 29.05.2017г., съдът е оставил без уважение молбата на ответниците за изменение на решението в частта за разноските, със същите съображения.

 

Посочените в чл. 78, ал. 2 от ГПК предпоставки за освобождаване на ответника от отговорността за разноски по делото са две - ответникът да не е дал повод за предявяване на иска и да го е признал. Тези предпоставки са кумулативни и следва да се преценяват във връзка с предмета на конкретното дело. Смисълът на разпоредбата е, че ответникът не трябва да се натоварва с разноски, когато неговото поведение нито е обусловило предявяването на иска, нито в хода на производството са оспорени правата на ищеца. Когато обаче сезирането на съда е условие за упражняване на субективни права на ищеца, признанието на иска не е достатъчно, за да се освободи ответника от отговорността за разноски, защото липсва първата предпоставка на чл. 78, ал. 2 ГПК. По делото ответниците са признали иска, но извънпроцесуалното им поведение е довело до необходимост от предявяването на този иск. Тъй като при продажбата на недвижимия имот в договора, отразен в НА е посочен друг номер на имота, а не този на действително продавания от ответниците имот е възникнала нужда собственикът да предяви установителен иск за собственост. Когато сезирането на съда е условие за упражняване на субективни права на ищеца, признанието на иска не е достатъчно, за да се освободи ответникът от отговорността за разноски. В този смисъл определение № 709 от 28.12.2012 г. по ч. гр. д. № 592/2012 г. на Първо ГО на ВКС. Действията на ответниците при продажбата са достатъчни, за да се породи отговорността им за разноските по образуваното исково дело. Не е нужно тези действия да са виновни и противоправни, тъй като отговорността за разноските по делото е обективна.

Обстоятелството, че ищецът е разполагал с други средства за защита, които не е използвал, също не може да освободи ответниците от отговорност за разноските по делото. Ищецът не е длъжен да се възползва от възможностите да охранителното производство за издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка, след като има на свое разположение сигурната искова защита. Освен това от съдържанието на чл. 78, ал. 2 от ГПК следва, че поначало от значение за приложението на тази разпоредба е поведението на ответника, а не това на ищеца.

В настоящия казус не е изпълнена първата от двете кумулативно изискуеми предпоставки на чл.78, ал.2 от ГПК, а именно липсва поведение на ответниците, с което те да не са дали повод за завеждане на исковата молба в съда. В случая, документите за изповядване на сделката по отношение на процесният имот са били представени от продавачите и ответници по делото. Последните в нотариалното производство са представили грешни документи за процесния имот, поради което с извънпроцесуалното си поведение са станали повод за завеждане на иска. В случая, сезирането на съда е условие за упражняване на субективни права на ищците, поради което признанието на иска от страна на ответниците не е достатъчно, за да бъдат освободени от отговорността за разноски.

 

Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че обжалваното решение в частта за разноските и определение по чл.248 ГПК са правилни и следва да бъдат потвърдени.

        

 Водим от горните мотиви, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

        

ПОТВЪРЖДАВА решение № 3 от 23.01.2017 г., в частта за разноските и Определение от 29.05.2017г., постановени по гр.д. № 2441/2015г. по описа на Районен съд – гр.Стара Загора.

        

Решението не подлежи на обжалване.

 

                  

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         

 

 

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ: