Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 388                                    24.11.2017г.                    град Стара Загора

 

  В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, Втори състав

На двадесет и четвърти октомври 2017 година

в публичното заседание, в следния състав:

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

                                                       ЧЛЕНОВЕ : МАРИАНА МАВРОДИЕВА

                                                                                     СВИЛЕН ЖЕКОВ

Секретар  СТОЙКА СТОИЛОВА

като разгледа докладваното от съдията - докладчик ЗЛАТЕВ

въззивно гражданско дело № 1326 по описа за 2017 година,

за да се произнесе съобрази следното :

 

        Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК във вр. с чл.200 от КТ и чл.82- 86 от ЗЗД.

 

        Производството по делото е образувано въз основа на постъпили 3 бр. въззивни жалби от работник/ищец/ М.Д. ***, и 2 бр. от ответниците- работодатели “А.- Г.“ ЕООД- гр.Г., обл.С. и „К.“ ЕООД- гр.С., в които се правят съответните оплаквания против първоинстанционното Решение № 39/10.05.2017г., постановено по гр.д.№ 30/2017г. по описа на РС- гр.Г., обл.С.. Във всяка една от постъпилите общо 3 бр. въззивни жалба се правят следните оплаквания от всяка една от страните по делото :

          1.От ищеца- работник М.Д. ***- че въпреки оспорването от него на медицинското заключение по отноше­ние на необосноваността му, РС го е приел, но в мо­тивите си не го бил обсъдил заедно с другите доказателства по делото, поради което счита, че решението на РС е порочно в частта на присъденото му парични обезщетение за претьрпяната от него трудова злополука на 05.08.2013г. и че е несправедливо в тази му част. Поради което моли Решението на РС да бъде отменено в обжалвана му част и бъде уважена изцяло исковата му претенция. Претендира изцяло разноските си по делото пред двете съдебни инстанции.

         2.От ответника- работодател “А.- Г.“ ЕООД- гр.Г., обл.С.- че не било взето предвид обстоятелството, че в хода съдебните заседания била изцяло изменена тезата за настъпването на увреждането на ищеца, и че двете твърдения за начина на настъпване на вредоносния резултат са взаимоизключващи се. Счита, че неаргументирано и грешно в обжалваното решение е установено, че при работата си ищецът се е чувствал подчинен на длъжностните лица на две дружества и че е имало смесване на ръководителите на двете дружества. Счита, че не били взети под внимание многобройните нарушения на ЗЗБУТ и на Правилника за безопасност при работа в неелектрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по топлопреносни мрежи и хидротехнически съоръжения /ПБРНУЕТЦМХС/, извършени от ищеца преди и по време на настъпване на злополуката. Прави оплакване, че при постановяване на решението си РС не се е съобразил с трайно установената практика на ВКС, че когато пострадалият създава реална възможност за настъпване на вредата, поставяйки се в ситуация на повишен риск от увреждане, то той би я съпричинил наравно с деликвента. И съответно, когато със своите действия или с бездействието си пострадалият обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване, то той би го съпричинявал. Прави оплакване, че в мотивите на съдебното Решение липсвала аргументация, че не е налице хипотезата на чл.201, ал.2 от КТ и че с поведението си ищецът Д. не е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност. Поради което моли ОС да постанови въззивно Решение, с което да отмени атакуваното Решение на РС- Г., като неправилно и незаконосъобразно, и решавайки делото по същество да постанови друго такова, с което изцяло да отхвърли предявените обективно съединени искове за обезщетение за неимуществени вреди и за лихви като необосновани, неоснователни и недоказани. Претендира изцяло разноските си по делото пред двете съдебни инстанции.

         3.От ответника- работодател “К.“ ЕООД- гр.С. оплакванията и исканията са абсолютно идентични с тези на първия ответник- въззиваемия “А.- Г.“ ЕООД- гр.Г., обл.С.. Моли предвид изложените оплаквания ОС да постанови ново решение, с което да отмени изцяло атакуваното Решение на РС- Г., като неправилно и незаконосъобразно, и решавайки делото по същество да постанови друго такова, с което изцяло да отхвърли предявените обективно съединени искове за обезщетение за неимуществени вреди и за лихви като необосновани, неоснователни и недоказани. Претендира изцяло разноските си по делото пред двете съдебни инстанции.         

 

         В законните 2- седмични срокове по чл.263, ал.1 от ГПК има постъпили 3 бр. писмени Отговори на въззивните жалби от всяка една от другите две страни по делото, които вземат отношение по направените във всяка въззивна жалба оплаквания, като молят да се отмени в атакуваната от всеки от тях част от първоинстанционното Решение, и да се постанови новото въззивно такова, съобразно техните оплаквания, твърдения и искания, ведно със законните последици- включително и разноските им пред двете съдебни инстанции.     

 

        Настоящият въззивен съд, като обсъди мотивите на атакуваното Решение, събраните по делото доказателства, доводите на страните и приложимите по казуса материално-правни и процесуални норми, счита за изяснено и доказано следното :

        ОС- С.счита, че правилно, мотивирано и законосъобразно, подкрепено от писмените и гласните доказателства и от заключенията на съдебните експертизи по делото, РС е приел, че е налице претърпяна трудова злополука, довела до уврежда­не на здравето на ищеца- срязване на ахилесовото сухожилие на десния крак. Безспорно се установи, че увреждането му е вследствие на претърпявана тру­дова злополука и не се установиха и доказаха твърденията на въззивника- работодател “А. Г."- ЕООД за наличие на груба небрежност от страна на работника Д., която да води до съпричиняване от негова страна на настъпилия вредоносния резултат. В този смисъл са и категоричните и неоспорени от никоя от страните заключения на СТЕ и СМЕ пред РС, които са ясни и категорични, че липсват данни и доказателства за груба небрежност от страна на работника Д.. Двамата работодате­ли не са осигурили обезопасено работно място за него, не са спазени множество прави­ла за безопасност и охрана на труда от страна на двамата работодатели, което е и основната причи­на за настъпилата трудова  злополука, тъй като е очевидно и безспорно, че не се работи на работно място, което не е обезопасено от наличие в него на пара и гореща вода, поради което очевидно по този начин не са осигурени здравословни и безопасни условия на труд за работника. Лисват каквито и да са доказателства, че работникът е на­рушавал правилата за безопасност на работа на работното си място. Наред с това не се установи и доказа твърдението на двамата жалбоподатели- работодатели, че било налице съпричиняване от страна на работника, тъй като безспорно е установено по делото пред РС, че той самия не е работил с въпросната наранила го електрическа машина ъглошлайф и не е нарушавал правилата за безопасност на труда, а с тази електрическа ъглошлайф- машина е рабо­тил на същата работна площадка другия пострадал работник- монтьора Вълко Люцканов. В тази връзка напълно мотивирано, правилно и законосъобразно РС е приел, че не са налице доказателства и елементи, които да доведат до обоснован, доказан и категоричен извод
за съпричиняване на увреждането от увредения поради груба небрежност, нито от обективна, нито от субективна страна. Самият пострадал работник със своите действия обективно не е бил способствал за вредоносния резултат и сам не е улеснил неговото настъпване. Безспорно е доказано, че е в случая е налице отговорността на работодателите за настъпилите вредите, понесени от негов работник от претърпяната трудова злополука съгласно чл.200 от КТ.

Работникът Д. редовно е издържал изпитите по правилата за безопасна работа по неелектрически и електрически уредби, 4 дни преди инцидента е преминал инструктаж по безопасност на труда, и е притежавал висока квалификационна група по безопасност, същият не е работил при грубо нарушение на ЗЗБУТ и ПБРНУЕТЦМХС, на другите нормативни актове регулиращи този вид материя, както и на вътрешните за предприятието инструкции за работа, а съобразно тях.

Съгласно трайно установената практика на ВКС, ако пострадалият работник е създавал реална възможност за настъпване на вредата, той би я съпричинявал, а ако пострадалият сам се е поставил в ситуация на повишен риск от увреждане, той би съпречинявал вредата наравно с деликвента. Когато със своите действия или в случая с бездействието си, пострадалият работник обективно не е способствал за настъпването на вредоносния резултат, тъй като не е създал условия или улеснения за неговото настъпване, то той и не го съпричинява. Поради което очевидно не е налице законовата хипотеза на чл.201, ал. 2 от КТ, тъй като с поведението си работникът Д. не е допринесъл за трудовата злополука, тъй като не е допуснал груба небрежност в работата си на работното си място.

Относно продължителността на лечението и възстановяването на пострадалия работник- в хода на делото пред РС са били представени доказателства, които сочат, че вследствие на претърпяната трудова злополука и с оглед последиците от
нея, същият не е можел продължително време да упражнява професията си и че трудно може да намери работа според
квалификацията си, тъй като упражняването на същата изисква продължително стоене прав,
което му причинявало болки и страдания. Видно от трудовата биография на работника, тези
твърдения само частично отговарят на истината, тъй като видно от документите пред РС, в          продължение на 2 годишен срок след датата на злополуката, считано от 03.02.2014г./датата на връщането му от отпуск по болест/, до 15.02.2016г./малко преди датата на предявяване на исковата претенция в РС/, работникът Д. е изпълнявал подобна по същността си работа, съобразно с квалификацията си, по съществуващо трудово правоотношение, което е прекратил сам на основание чл.327, ал.1 от КТ. Това обаче не е сериозно фактическо и правно основание за отхвърляне или намаляване на дължимото му се трудово обезщетение за претърпените неимуществени вреди в по- нисък размер, от присъдения от първоинстанционния РС.

Относно присъдения размер на паричните обезщетения за обезщетяване на неимуществените вреди от настъпилата на 05.08.2013 г. трудова злополука- същите са изцяло мотивирани, обосновани, законосъобразни, съобразени са с константната съдебна практика в региона и страната при аналогични случаи, съответстват на константната практика на съдилищата в региона и в страната по аналогични казуси, и със стандарта на населението в района на работа/гр.Г., обл.С./ и на живеене/гр.Хасково/ на пострадалия работник.

В тази връзка и на основание чл.272 от ГПК въззивният съд препраща и към мотивите на първоинстанционния РС.

В този смисъл въззивният ОС счита, исковете са доказани по основание и по размер, и поради тази причина са уважени от първоинстанционния РС в съответните граници, поради което всяка една от общо 3 бр. отделни въззивни жалби се явява напълно неоснователна и недоказана, поради което атакуваното с всяка от тях съответна част от постановеното първоинстанционно Решение следва да се остави изцяло в сила, като то се потвърди във всяка една от  атакуваните му части, като правилно, законосъобразно и обосновано, ведно с всички законни последици.

Предвид изхода на спора пред въззивната инстанция, и с оглед разпоредбите на чл.273 във вр. с чл.78, ал.2 и във вр. с чл.80 и чл.81 от ГПК, всяка от страните следва да понесе сама разноските, които е направила пред настоящата въззивна съдебна инстанция.

Настоящото въззивно съдебно Решение може да се обжалва по касационен ред в 1- месечен срок от връчването му на всяка от страните, чрез ОС- С.пред ВКС на РБ- С., при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1, 2 и 3 от ГПК.

 

        Ето защо водим от горните мотиви и на основание  чл.258- 273 от ГПК във вр. с с чл.200 от КТ и чл.82- 86 от ЗЗД, въззивният ОС- С.                                           Р    Е    Ш    И  :

 

        ПОТВЪРЖДАВА изцяло в атакуваните му части Решение 39/10.05.2017г., постановено по гр.д.30/2017г. по описа на РС- гр.Г., обл.С..

 

        Решението може да се обжалва по касационен ред в 1- месечен срок от връчването му на всяка от страните, чрез ОС- С.пред ВКС на РБ- С..

 

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

 

                                                               ЧЛЕНОВЕ :