Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 358                               03.11.2017 г.                             гр.С.

 

                                  В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, ІІ състав

На трети октомври 2017 г.

в публичното заседание, в следния състав:                          

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ :  ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

                                                       ЧЛЕНОВЕ : МАРИАНА МАВРОДИЕВА

                                                                                       СВИЛЕН ЖЕКОВ

Секретар  СТОЙКА СТОИЛОВА

като разгледа докладваното от съдията - докладчик ЗЛАТЕВ

въззивно гражданско дело № 1328 по описа за 2017 година,

за да се произнесе съобрази следното :

 

Производството е на основание чл.258- 273 от ГПК във вр. с чл.344, ал.1, т.1 и т.3 и чл.226, ал.1, т.1 от КТ.

 

Производството по делото е образувано въз основа на постъпила въззивна жалба вх.№ 7264/15.06.2017г./л.4- 13 от първоначалното в.гр.д.№ 1308/2017г. на ОС- С./ от работодателя- ответник “Б.“- ООД, с.К., общ.К., обл.С., срещу Решение  236/26.05.2017г. по гр.д.№ 110/2017г. по описа на РС- К. в частта в която е признато за незаконно извършеното от ответното дружество със Заповед № 4/14.11.2017г. уволнение на ищеца и същото е отменено, както и в частта в която ищецът е възстановен на работа в ответното дружество на длъжността „обслужващ работник промишлено производство" , както и в частта в която ответникът “Б.”- ООД е бил осъден да заплати на ищеца 980 лв. съдебни разноски и е осъден да заплати 100 лв. ДТ на РС- К., тъй като според него РС- К. е постановил едно недопустимо, незаконосъобразно, неоснователно, необосновано и несправедливо решение, изразяващо се в изначално неправилно формирано вътрешно убеждение относно фактическите констатации по делото, довело до погрешни и неверни правни изводи, както и в липсата на пълна, всестранна, обективна и задълбочена преценка на събрания по делото доказателствен материал поотделно и в своята съвкупност, който доказателствен материал по никакъв начин не обосновава такива неверни и неистинни мотиви. Предвид гореизложеното моли ОС- С. да постанови Решение, с което да обезсилите в атакуваната му част първоинстанционното Решение на РС и да прекрати производството по делото. Или алтернативно да го отмени в обжалваната му част, като неправилно, необосновано и незаконосъобразно, и да постанови ново Решение, с което отхвърли, като изцяло неоснователни всички искове на ищеца против ответното дружество, като недопустими, неоснователни и недоказани. Претендира и всички
свои извършени съдебно- деловодни разноски пред двете съдебни инстанции.
Няма свои нови доказателствени искания пред настоящата въззивна съдебна инстанция. В този смисъл е пледоарията на процесуалния му- представител адвокат, както и писмената му Защита пред въззивната инстанция.

 

                   В законния 2- седмичен срок по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен Отговор от другата страна- въззиваемия/ищеца- работник/ И.А. ***, който счита въззивната жалба за неоснователна, неправилна, недоказана, и като такава моли тя да бъде оставена без уважение, тъй като според него в атакуваната му част първоинстанционното Решение на РС- К. било мотивирано, правилно, обосновано, законосъобразно и справедливо, като моли ОС да го потвърди,със законните последици. На осн. чл.78, ал.З от ГПК претендира да му се присъдят направените пред въззивната инстанция съдебно- деловодни разноски, за което представя договор за правна защита и съдействие, ведно с адвокатско пълномощно за пред ОС- С.. Няма свои нови доказателствени искания пред настоящата въззивна съдебна инстанция. В този смисъл са пледоариите лично на въззиваемия, както и на процесуалния му представител- адвокат пред въззивната инстанция. Не е представил по настоящото въззивно дело писмена Защита в дадения му 1- седмичен срок.

 

Настоящият въззивен съд, като обсъди доводите на страните, атакуваното първоинстанционно съдебно Решение, събраните по делото пред РС писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и заключението на приетата съдебна експертиза, и приложимите по казуса материалноправни и процесуални норми, намери за установено и доказано по несъмнен и безспорен начин следното :

Въззивният съд счита, че процесната въззивна жалба се явява изцяло неоснователна, необоснована и недоказана,  поради следните фактически и правни съображенията :

Напълно мотивирано, обосновано и правилно РС е приел, че е настъпило прекратяване на трудовото правоотношение между работника и работодателя още на 15.12.2016г., което е видно от признанието на правно релевантни факти към настоящия трудово- правен спор, тъй като коментираната Заповед № 4/14.11.2016г. на работодателя “Б.” ООД е съществувала в правния мир и е връчена на работника- ищец още на 15.12.2016г., който след като се е запознал с нейното съдържание е отказал да я подпише, тъй като в нея е било посочено правно основание за прекратяване на договора по взаимно съгласие съгласно нормата на чл.325, ал.1, т.1 от КТ. Следователно факта на прекратяването на трудовите взаимоотношения между страните е отразен и в национален регистър с данни(каквато е НАП) с посочено основание цифра 3", което по аналогия с останалите прекратявания, посочени в официалната Справка следва да се тълкува „по взаимно съгласие" между страните по трудовото правоотношение/те и страни по настоящото гр.дело/. Следователно отказът на работника да подпише предоставената му официална Заповед за прекратяване на трудовото му правоотношение с работодателя е негово право, а за работодателя му е налице нормативното задължение за предоставяне на екземпляр от Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, неизпълнението на което следва да бъде санкционирано с мерките по чл.400 и сл. от КТ от съответните компетентни органи. След няколко подадени жалби и сигнали до Дирекция „Инспекция по труда"- гр.С., последните отговорили с официално Писмо, че са били налице няколко прекратявания на договора в периода 01.08.2016г.-20.01.2017г., поради което компетентен да се произнесе по възникналия спор следва да е съответния местен Районния съд- К.. След незаконосъобразното прекратяване на трудовия договор от страна на работодателя със Заповед № 4/14.11.2016г., у бившия работник възниква правния интерес за водене на настоящото съдебно производство, тъй като той счита, че произволните действия на работодателя относно прекратяването на трудовия му договор останали  несправедливи и несанкционирани от Дирекция“ИТ“- гр.С.. В тази връзка напълно мотивирано и правилно първоинстанционния РС е  възприел и коментирал задълбочено и анализирано фактите относно трудово- правния спор. Наред с това, видно от данните в официалната Справка от ТД на НАП се установява по безспорен начин, че работодателят е прекратявал трудовия договор с този работник цели три пъти(на 01.08.2016г., на 14.11.2016г. и на 20.01.2017г.), като всяка от тях е произвела съответното й процесуално действие. Във връзка с това напълно несъстоятелна е тезата на въззивника- работодател, че след като той си бил отменил Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение в деня, в който работникът е депозирал Исковата си молба пред РС, то той като работодател разполагал с правото по свое усмотрение да отмени същата. В противоречие с трайно установената съдебна практика на ВКС по аналогични случаи, работодателят счита, че разполага с право да отмени по свой почин Заповедта си за дисциплинарно уволнение на работника, след като работникът не е получил известие, че същата тази Заповед е била вече отменена. Още повече, че работодателят при изискване на документа съгласно чл.190, ал.1 от ГПК, необходим на РС за законосъобразното и правилно решаване на трудово- правния спор между тях, работодател заявява, че същия документ не съществувал, защото бил вече „унищожен". Волеизявлението за отмяна на Заповедта, с която е извършено незаконосъобразното уволнение на 15.12.2016г. е достигнало до работника- ищеца на 16.01.2017г., но 3 дни преди това още на 13.01.2017г. уволненият работник е депозирал Исковата си молба пред РС, поради което автоматично отпада възможността на работодателя да издава безброй и безчет поредица от писмени Заповеди за прекратяване на трудовото правоотношение с един и същ работник, с основания „по взаимно съгласие", без въобще да е било налице такова. В тази връзка изцяло немотивирани, незаконосъобразни и неправилни се явяват и защитните твърдения на работодателя- въззивник, че щом неговата писмена Заповед № 4/14.11.2016г. е унищожена/от него самия/, то тя не следва да се цени от РС и компетентните органи, и че тя не е произвела никакво правно действие- напротив, установено е било от РС, че след поредица от множество разговори, указания и проверки от Д„ИТ"- Ст.Загора работодателят е отменя първата си писмена Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение с работника от 01.08.2016г. под страх от имуществени санкции и след дадени предписания за налагане на наказания съгласно чл.400 и сл. от КТ.

Следователно не се установи и доказа твърдението на въззивника, че РС е бил воден единствено и само от своето вътрешно убеждение, но не и от обективната истина, когато е постановил, че трудовото правоотношение е незаконосъобразно прекратено от страна на работодателя незаконосъобразно и некомпетентно. Това недобросъвестно поведение от страна на въззивника - работодател е правилно установено от РС, който подробно е обсъдил всички събрани по делото факти и обстоятелства, като обосновано и мотивирано е признал за незаконосъобразно извършеното уволнение от работодателя на работника му, със законните последици от това. А по отношение на последвалото „последно“ дисциплинарно уволнение от работодателя на работника му от 20.01.2017г., то е  станало с писмена Заповед, издадена и връчена на работника след неговото оспорване предходно му дисциплинарно уволнение и с който трудовия договор бил прекратен според работодателя трудовия му договор с първата Заповед от 01.08.2016г.

 

         Поради всички гореизложени мотиви въззивният ОС- С. счита, че атакуваното първоинстанционно Решение на РС- К. е мотивирано, законосъобразно и правилно, и следва да изцяло потвърдено с всички законни последици от това, а процесната въззивна жалба на работодателя- въззивник, като напълно неоснователна и недоказана, следва да се остави изцяло без уважение, ведно с всички законни последици от това.

С оглед изхода на спора и пред настоящата въззивна съдебна инстанция, тъй като въззиваемият- работник А. е направил пред ОС- С. разноски 900 лв. за възнаграждение на един пълномощник- адвокат- видно от Договора за правна защита и съдействие № 109736/10.07.2017г./л.21 от първоначалното в.гр.д.№ 1308/2017г. по описа на ОС- С./, на основание чл.273 във вр. с чл.78, ал.З от ГПК въззивникът- работодател следва да бъде осъден да му ги заплати изцяло.

 

На основание чл.280, ал.2, т.3, пр.2 от ГПК във вр. с чл.344, ал.1, т.1 и т.3 от КТ, настоящото въззивно съдебно Решение може да се обжалва по касационен ред, в общия 1- месечен срок от връчването му на всяка от страните, чрез настоящия въззивен ОС- С., пред касационния ВКС на РБ- гр.С., при наличието на касационните основания по чл.280, ал.1 от ГПК.

 

Ето защо, воден от горните мотиви и на основание чл.258- 273 от ГПК във вр. с чл.344, ал.1, т.1 и т.3 и чл.226, ал.1, т.1 от КТ, въззивният ОС- С.

 

                           Р    Е    Ш    И  :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло в атакуваната му част Решение   236/26.05.2017г. по гр.д.№ 110/2017г. по описа на РС- К., обл.С.

 

ОСЪЖДА Б.“- ООД, ЕИК- …., със седалище и адрес на управление в с.К., общ.К., обл.С., С.- П., да заплати на И.А.А.- ЕГН ********** *** сумата 900 лв./деветстотин лева/ разноски по делото пред въззивната инстанция.

 

Решението може да се обжалва в 1- месечен срок от връчването му на страните, чрез ОС- С., пред  ВКС- С., при наличието на касационните основания по чл.280, ал.1 и 2 от ГПК.

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

                                      ЧЛЕНОВЕ :