Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  371                             10.11.2017 година                     гр. Стара Загора

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД     ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

Нa 11 октомври                                        две хиляди и седемнадесета година

В открито заседание в следния състав

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

 

                                            ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА

 

                                                                НИКОЛАЙ УРУКОВ

 

СЕКРЕТАР: ПЕНКА ВАСИЛЕВА

като разгледа докладваното от зам. председателя ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

в.гр.д. № 1333 по описа за 2017 г., за да се произнесе съобрази:

 

Производството е образувано по въззивната жалба на А.И.А., подадена от адв. А.Ш., против решение № 19 от 11.04.2017г., постановено по гр.дело № 414/2016г. по описа на Чирпанския районен съд, в частта, в която е осъжда А.И.А. да заплати на Д.Б.Г. сумата от 4480.50 лева, представляваща половината от 9705.23 лева, заплатени от нея, чрез удръжки от трудовото й възнаграждение през периода от 10.08.2011г. до 30.04.2016г. за погасяване на задължения по Договор за кредит Експресо № …, отпуснат на 08.04.2009г. от „Сосиете Женерал Експресбанк" АД гр.Чирпан, сключен от ищцата по време на брака й с ответника, послужил за задоволяване на семейни нужди, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на главницата.

Въззивникът счита, че решението на първоинстанционния съд в обжалваната част е недопустимо,неправилно, необосновано, немотивирано  и постановено в нарушение на процесуалните правила. Излага подробни съображения докладвани в с.з. Моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли изцяло исковата претенция на ищцата, като недопустима, неоснователна и недоказана, както и да му присъди направените по делото разноски. Представя подробна писмена защита.

           Въззиваемата Д.Б.Г. чрез адв. Д.Х. изразява становище, че въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение е допустимо, обосновано и правилно. Излага подробни съображения по всяко едно от оплакванията в жалбата, докладвани в с.з. Моли, на основание съвкупната преценка на събраните доказателства, съдът да приеме, че въззивната жалба е неоснователна и да остави в сила решението на първоинстанционния съд, както и да й присъди направените разноски пред въззивната инстанция. 

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намери за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл.32, ал.2 от СК във вр. чл.127, ал.2 от ЗЗД.

Ищцата Д.Б.Г., представлявана от адв.Д.Х. ***, въз основа на изложените в исковата и уточняващата молби фактически твърдения моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника А.И.А., представляван от адв.А.Ш. *** да и заплати сумата от 4852 лева, представляваща половината от 9705.23 лева, заплатени от нея, чрез удръжки от трудовото и възнаграждение през периода от 10.08.2011г. до 30.04.2016г. за погасяване на задължения по Договор за кредит Експресо № …, отпуснат на 08.04.2009г. от „Сосиете Женерал Експресбанк" АД гр.Чирпан, сключен от ищцата по време на брака й с ответника послужил за задоволяване на семейни нужди, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на главницата. Претендира съдебни и деловодни разноски.

Ответникът А.И.А. чрез адв.А.Ш. ***, навежда възражения за недопустимост на исковата и уточняващата молби. Моли се също така да бъде оставена без уважение исковата претенция на ищцата Д.Б.Г. за сумата в размер на 4852 лв., като изцяло неоснователна. Прави се възражение за изтекла погасителна давност по отношение на всички вземания на основание чл.111, б.„в” от ЗЗД. Прави се възражение за прихващане при условие на евентуалност между дължимата от ответника А.А. сума на ищцата Д.Б.Г., платена от същата по банковия кредит от „Сосиете Женерал Експресбанк" АД и дължимата от Д.Г. на А.А. сума в размер на 371.50 лв. представляваща половината от платената от А.А. сума в размер на 743лв., през периода 24.08.2011г. до 15.11.2012 г. за погасяване на задължения по Договор за потребителски кредит № ... с Общинска банка АД, клон Чирпан, сключен по време на брака и послужил за задоволяване на семейни нужди. Претендират съдебни и деловодни разноски.

 

По делото не е спорно, а и това се установява от представеното Удостоверение за сключен граждански брак от Община Чирпан, че Д.Б.Г. и А.И.А. са сключили граждански брак на 22.10.2005г. като след брака съпругата е приела фамилното име – А..

Страните не спорят, че сключеният граждански брак е бил прекратен на 02.02.2015г. с влязло в сила Решение по гр.д.№ 520/2013г. по описа на РС Чирпан, като ищцата е върнала предбрачното си фамилно име - Г.. Това обстоятелство се установява и от приложеното към ИМ – Решение № 3/02.02.2015г. по гр.д.№ 520/2013г. по описа на РС Чирпан.

От представеният по делото Договор за кредит Експресо № … се установява, че ищцата като кредитополучател, а ответника като съдлъжник са сключили със „Сосиете Женерал Експресбанк" АД клон Чирпан, кредит за потребителски нужди в размер на 10 000 лв., усвоен на същата дата.

От представеният по делото Договор за потребителски кредит № …. се установява, че на посочената дата ответника като кредитополучател е сключил с Общинска банка АД, клон Чирпан потребителски кредит в размер на 1000 лева, усвоен на същата дата.

От заключението на приетата и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза се установява, че месечните погасителни вноски по Договор за кредит Експресо № … между „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД клон Чирпан и Д.Б.А. са били събирани служебно на съответния падеж, директно от разплащателната сметка на Д.Б.А. с № ….  Кредитът е бил погасен на 28.04.2016г. Размерът на погасената сума по Договор за кредит Експресо № ... между „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД клон Чирпан и кредитополучателя Д.Б.А. за периода от 10.08.2011 г. до 30.06.2016 г. е 9705,23 лева. Вещото лице е установило, че в „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД клон Чирпан няма данни ответникът А.И.А. да е извършвал погасителни вноски по кредита. Дължимите суми по кредита на съответния падеж са били събирани служебно директно само от разплащателната сметка на Д.Б. Атанасова с № …. Към 08.04.2009г. ответникът А.И.А. е имал непогасен кредит, отпуснат от „Уни Кредит Булбанк” АД, филиал Чирпан, в размер 1414,50 лв. Кредитът е бил погасен на 21.04.2009г. с вноска от 1420,00 лв. За периода от 24.08.2011г. до 15.11.2012г. погасената сума по Договор за банков кредит № …. между „Общинска банка“ АД – ФЦ Чирпан и кредитополучателя А.И.А. е била 743,00 лева. За периода 02.02.2015г. до 30.06.2016г. погасената сума по Договор за кредит Експресо № 113046/08.04.2009г. между „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД клон Чирпан и кредитополучателя Д.Б. Атанасова е била 2518,09 лева.

По делото пред първоинстанционния съд са разпитани свидетели за изясняване на обстоятелствата по делото. От показанията на свидетеля Б.Д.Г. /баща на ищцата/, преценени съобразно чл.172 от ГПК се установява, че с част от парите от процесният Договор за кредит Експресо № …ищцата и ответника са закупили лек автомобил, марка Мазда 121, с рег.№ СТ4857АН, за който са заплатили 3000 лв., което обстоятелство кореспондира с приложеното от свидетелство за регистрация на МПС - I част. Заплатили са остатъка от първият си заем в размер на 1500 лева, както и винетка, застраховка, данък на колата и семейната си почивка на море, през 2009 г. Свидетелят твърди, че със средствата от  този кредит през април -  май 2010г. страните по делото са заменили дървената дограма в жилището си с ПВЦ дограма и 2 врати. Свидетелят твърди, че със средствата от този кредит страните са закупили лаптоп Тошиба на детето си и са използвали остатъка от парите за семейни нужди и тези на детето си, което тогава ходело на градина. Свидетелят твърди, че от август месец 2011г. до развода страните са били във фактическа раздяла, като дъщеря му заедно с детето живеят в семейството му.

От показанията на свидетеля Кирил И.А. /брат на ответника/, преценени съобразно чл.172 от ГПК се установява, че ответника и ищцата са живеели в дома на родителите му, където живеел и той, заедно с тях, като ползвал една стая от етажа. Свидетелят твърди, че с изтегленият по време на брака кредит от 10 000 лева, страните са закупили лек автомобил Мазда 121, лаптоп Тошиба за сумата от 1300 лева, поставили ламиниран паркет във всекидневната, и са отишли на почивка – море. Свидетелят твърди, че с тези пари ищцата си е закупила два телефона нокия, първият за около 200 лева. Свидетелят твърди, че през 2009г. страните са сменили всички прозорци в жилището с ПВЦ дограма, общо три прозореца, един вратопрозорец и врата на терасата, като този ремонт бил извършен със средства на ответника, който получил, както следва - 500 лева, от леля си и 1000 лева от върнат заем от друго лице. Свидетелят твърди, че брат му претърпял катастрофа със семейният автомобил мазда, като ремонта бил на стойност 700 лева, които заплатил с кредит изтеглен през 2010г. от Общинска банка.

Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че е установено по безспорен начин обстоятелство, че процесният Договор за кредит Експресо № …със „Сосиете Женерал Експресбанк" АД гр.Чирпан е бил сключен от двамата съпрузи /ищцата като кредитополучател, а ответника като съдлъжник/ и с него те са се задължили да отговарят солидарно за поетите с договора задължения за изплащане на отпуснатия им кредит /чл.18, ал.3 от договора за кредит/, страните са солидарни длъжници за задълженията по този договор, като солидарността им е била породена от договора. Установява се по делото, с оглед събраните, че договорът за кредит е бил сключен за задоволяване на нуждите на семейството, поради което съдът намира, че е налице възникнала по силата на закона /чл.32, ал.2 от СК/, солидарна отговорност на двамата съпрузи. Законовата солидарност на съпрузите, установена в чл.32, ал.2 от СК е основана на принципа на съпружеската имуществена общност и задължението на двамата съпрузи да участват в удовлетворяването на семейните нужди.

Съгласно чл.127, ал.3 от ЗЗД, доколкото не следва друго от отношенията между солидарните длъжници, това, което е платено на кредитора, следва да се понесе от тях поравно, а съгласно ал.2 на тази разпоредба, всеки солидарен длъжник, който е изпълнил повече от своята част, има иск срещу останалите съдлъжници за разликата.

В конкретния случай, доколкото солидарността на страните е възникнала не само на основание сключения от тях договор, но и по силата на закона /чл.32, ал.2 от СК/ и с оглед особения характер на съпружеските имуществени отношения, изплащането на задължението от единия съпруг с негови лични средства докато трае бракът не поражда за него право да иска заплащане от другия съпруг на разликата над припадащата му се част. Но ако задължението е платено от единия съпруг след прекратяването на брака, същият разполага с правото по чл.127, ал.2 от СК да иска от другия съпруг да му заплати горницата над припадащата му се част.

В случая, ищцата претендира от ответника половината от платените от него суми за погасяване на процесния договор за кредит Експресо № …, по който те са солидарни длъжници, за времето от настъпването на фактическата раздяла между тях на 10.08.2011г. до 28.04.2016г. на която дата бил погасен кредита. Бракът между страните е бил прекратен с влязло в законна сила решение на 02.02.2015г., т.е. за периода от 10.08.2011г. до 02.02.2015г. бракът между страните не е бил прекратен, но между страните няма спор, а и се установява и от събраните доказателства /показанията на св.Г./, че от този момент - 10.08.2011г. е настъпила действително фактическа раздяла. Тази раздяла е имала траен и продължителен характер и е съществувала до формалното прекратяване на брака между страните, поради което изключва всякаква физическа, духовна връзка, така и имуществената общност между съпрузите, поради което по аргумент от разясненията, дадени с ТР № 35/71 г. на ОСГК на ВС, следва да се приеме, че от този момент нататък липсва съвместното задължение и усилия на двамата съпрузи за поемане на семейните нужди, и платилият на поетото по време на брака задължение от единия съпруг след този момент поражда правото му да иска от другия заплащане на припадащата му се част от това задължение.

Възникването на правото по чл.127, ал.2 от ЗЗД в полза на солидарния длъжник предполага същият да е изпълнил такава част от солидарното задължение, която да е по-голяма от стойността на припадащата му се част от него.

По делото е установено от заключението на СЧЕ, че месечните погасителни вноски по Договор за кредит Експресо № …. между „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД клон Чирпан и Д.Б. А. са били събирани служебно на съответния падеж, директно от разплащателната сметка на Д.Б.А. с № …, кредитът е бил погасен на 28.04.2016г., размерът на погасената сума по Договор за кредит Експресо № …. между „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД клон Чирпан и кредитополучателя Д.Б.А. за периода от 10.08.2011 г. до 30.06.2016 г. е 9705,23 лева, в „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД клон Чирпан няма данни ответникът А.И.А. да е извършвал погасителни вноски по кредита,  дължимите суми по кредита на съответния падеж са били събирани служебно директно само от разплащателната сметка на Д.Б.А. с № ….

Предвид гореизложените съображения съдът намира за доказано, че ищцата е заплатила изцяло дължимите месечни вноски по кредита за този период, съгласно погасителния план в общ размер на 9705,23 лева, т.е. за периода от 10.08.2011г. до 28.04.2016г. несъмнено същата е платила повече от половината от припадащата й се част от изискуемите към този момент вноски по кредита, поради което за нея е възникнало правото да иска от ответника платеното за горницата над припадащата и се част от задълженията по този договор, които са били изискуеми към момента на предявяване на иска.

С оглед на това претенцията на ищеца за заплащане от ответника на сумата от 4852 лева, представляваща половината от 9705.23 лева, заплатени от нея, чрез удръжки от трудовото и възнаграждение през периода от 10.08.2011г. до 30.04.2016г. за погасяване на задължения по Договор за кредит Експресо № …, е основателен и ответника следва да бъде осъден да й заплати тази сума, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното и изплащане.

Ответникът е направил възражение за изтекла погасителна давност по отношение на всички вземания на основание чл.111, б.„в" от ЗЗД. Въззивният съд намира същото за неоснователно. Действително задължението на длъжника към банката с оглед на уговорения начин на периодично плащане на месечни вноски е задължение за периодично плащане. В случая обаче, страните са солидарни длъжници, тъй като вземането на ищцата има своето основание в чл.127 ал.2 от ЗЗД и то е изискуемо от момента, в който длъжника изпълни цялото задължение към банката, от който момент започва да тече погасителната давност за вземането срещу съдлъжника, която в случая е общата 5 годишна давност. Последната погасителна вноска по процесния кредит е била направена от ищцата на 28.04.2016 г., от която дата е започнала да тече погасителната давност и която не е изтекла към настоящия момент.

Предвид обстоятелството, че искът на ищцата е основателен, следва да се разгледа предявеното в условията на евентуалност възражение на ответника за прихващане на вземането на ищцата с негови насрещни вземания за сумата в размер на 743 лева, за която се твърди, че е изплатена от ответника, през периода 24.08.2011г. до 15.11.2012г. за погасяване на задължения по Договор за потребителски кредит № … с Общинска банка АД, клон Чирпан, сключен по време на брака и послужил за задоволяване на семейни нужди, по които за страните е възникнала договорна солидарност. 

От представения по делото Договор за потребителски кредит № … се установява, че на посочената дата ответника, като кредитополучател е сключил с Общинска банка АД, клон Чирпан потребителски кредит в размер на 1000 лева усвоен на същата дата. Тъй като договорът за кредит е бил сключен за задоволяване на нуждите на семейството, съдът счита, че е налице възникнала по силата на закона /чл.32, ал.2 от СК/, солидарна отговорност на двамата съпрузи. От заключението на СЧЕ се установява, че за периода от 24.08.2011г. до 15.11.2012г. погасената сума по Договор за банков кредит № …. между „Общинска банка“ АД – ФЦ Чирпан и кредитополучателя А.И.А. е била 743,00 лева. Същевременно ответника установява твърденията си, че сумата по кредита е била използвана за отремонтиране на катастрофиралия лек автомобил на семейството през 2010г., т.е. за задоволяване на нужди на семейството, което обстоятелство се установява от показанията на св.А.. Предвид горното, съдът намира, че са налице всички предпоставки за уважаване на евентуално предявеното възражение за прихващане – съществуване на насрещно, парично вземане на ответника, нямащо характер на посочените в чл.105 от ЗЗД, условно изявление за прихващане, сбъдване на условието при което е направено. Сумата, с което следва да бъде прихванато задължението на ответника е тази, която той е предявил с писмения си отговор, а именно - 371.50 лв.

Предвид гореизложените съображения, въззивният съд намира, че  от установените задължения на ответника към ищцата за платени от нея суми за погасяване на кредит, теглен по време на брака в общ размер на 4852 лева, следва да бъдат прихванати задълженията на ищцата към ответника в размер на 371.50 лева, които съдът намира за доказани, респ. задължението на ответника към ищцата се установи в общ размер от 4480.50 лева. За разликата до пълния предявен размер за сумата от 4852 лева исковата претенция следва да бъде отхвърлена като погасена чрез прихващане.

В допълнение настоящата инстанция намира, че следва да отбележи, че е неоснователно твърдението в жалбата, че ищцата не е доказала, че кредита е използван за нуждите на семейството, а не за нейни лични нужди. Според съдебна практика на ВКС под нужди на семейството се разбират общите потребности на членовете на семейството-храна, стоки, продукти, материали, заплащане на необходимите за съвместния живот разходи, /включително за оправданите лични нужди на членовете на семейството/, задоволяването на които произтича от изискванията за семейна солидарност, благополучие и взаимопомощ.От свидетелските показания е установено, че страните постоянно са изпитвали недостиг на средства, като в подкрепа на това е факта е, че на следващата година-2010 г., за отремонтиране на катастрофиралият им автомобил се е наложило тегленето на нови 1000 лв., за да се заплати ремонта му. Безспорно е установено, че семейството е водило начин на живот, изискващ по необходимост сключването на редица договори за потребителски кредит /2006, 2009, 2010 г./, чието основно предназначение  е било да се посрещат семейни нужди.

Съпрузите отговарят солидарно, когато задължението е поето за задоволяване нужди на семейството. Презумпцията по чл.32 ал.2 от СК е оборима, като съгласно трайно установената съдебна практика оспорващия съпруг следва да докаже, че усвоената сума по кредита не е разходвана за семейни нужди. В случая ответника оспорва, че процесния кредит е използван за нужди на семейството, но същевременно нито твърди, че средствата са били използвани лично от ищцата или от други трети лица, или че парите са налични по сметката на ищцата, нито ангажира доказателства в тази насока. Напротив-посочения от него свидетел установява постоянната нужда на семейството от средства, и вечната неподготвеност да се посрещнат възникналите семейни нужди, при това че са били подпомагани от своите родители, чрез труд и пари. С оглед на това съдът намира, че ответникът не е успял да обори презумпцията на чл.32 ал.2 от СК, поради което следва задължението за връщане на заетите средства, да се счита поето в равни дялове, като ответника следва да заплати своята част от задължението.

Предвид гореизложените съображения, настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което  следва да бъде потвърдено като такова. При постановяването му не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закони, изводите съответстват на събраните по делото доказателства.

С оглед изхода на делото – неоснователност на въззивната жалба  следва да се присъдят на въззиваемата направените разноски пред въззивната инстанция, което са в размер на 300лв. съобразно представения списък с разноските, представляващи адвокатско възнаграждение.  

 

 Водим от горните мотиви, Старозагорския Окръжен съд 

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 19 от 11.04.2017г., постановено по гр.дело № 414/2016г. по описа на Чирпанския районен съд.

 

ОСЪЖДА  А.И.А., ЕГН:********** ***, представляван от адв.А.Ш. ***, със служебен адрес: гр.Пловдив, ул.Христо Г. Данов № 24, ет.З да заплати на Д.Б.Г., ЕГН:**********, с постоянен адрес: ***, представлявана от адв.Д.Х. от АК Ст.Загора със съдебен адрес:***, офис 11, сумата 300 лв. /триста лева/, представляваща направените по делото разноски пред въззивната инстанция – адвокатско възнаграждение.

 

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:

         

 

 

                                      ЧЛЕНОВЕ: