Р Е Ш Е Н И Е

 

 357                                             03.11.2017г.                         гр.Стара Загора

 

 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО отделение, Втори състав,

на трети октомври две хиляди и седемнадесета година,

в публичното заседание, в следния състав:

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

                                                       ЧЛЕНОВЕ :  МАРИАНА МАВРОДИЕВА     

                                                                                    СВИЛЕН ЖЕКОВ

Секретар Стойка Стоилова

Като разгледа докладваното от съдията- докладчик ЗЛАТЕВ

въззивно гражданско дело N 1338 по описа за 2017 година,

за да се произнесе съобрази следното :

 

Производството е на основание чл.271- 272 във вр. с чл.422 и чл.410 от ГПК и във вр. с чл.153 от ЗЕ. 

 

Въззивното производството по делото е образувано по подадена въззивна жалба от ищеца- “Т.- С.“- ЕАД, гр.С., против Решение № 235/26.05.2017г., постановено по гр.д.№ 2260/2016г. по описа на  РС- К., обл.С., с което е бил отхвърлен изцяло иска й срещу гражданката В.П.Й. за сумата 93, 59 лв. за главница за период от м.04.2013г. до 07.2013г. и за сумата 27, 95 лв. за мораторна лихва върху в главницата, законната лихва до окончателното изплащане на вземането, като неоснователни и недоказани, както и в частта за разноските. Счита, че атакуваното Решение на РС в обжалваната му част е неправилно и постановено при нарушение на материалния закон, тъй като РС приемал в мотивите си, че искът е доказан безспорно- имотът е топлоснабден, ответницата е потребител на топлинна енергия, като собственик на топлоснабденият имот, но заключението на вещото лице не ставало абсолютно доказателство по делото, ако страната не е направила възражения срещу него. Освен това РС в разрез с задължителната практика на ВКС не бил изложил подробни съображения, обосноваващи преценката му за годността на експертизата, като това му задължение е императивно при всички положения, независимо от това дали съдът възприема или не даденото от експертизата заключение. Горното налагало преразглеждане на даденото заключение от вещото лице, Счита, че неправилно РС е основал решението си на факт, който е извън спорният предмет по делото, и единственото оспорване е във връзка, че лицето не е ползвало топлинна енергия, тъй като не е обитавало имота, но никъде не са въведени твърдения, че същото не е собственик на имота. Предвид гореизложеното, моли ОС да уважи въззивната му жалба, като отмените атакуваното Решение на РС в обжалваната част, като неправилно, неоснователно и незаконосъобразно, както и да й присъди направените съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение и във въззивното производство. Няма свои нови доказателствени искания пред настоящата въззивна съдебна инстанция. Не се явил негов процесуален представител и не пледирал пред настоящата въззивна инстанция. Представила е писмена Молба от 03.10.2017г., с която поддържа въззивината си жалба и моли същата да бъде уважена по изложените в нея съображения, със законните последици. Оспорва размера на заплатеното адв. възнаграждение и цитира относима задължителна практика на ВКС по аналогични случаи.

 

         В законния 2- седмичен срок по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен Отговор от другата страна- ответницата В.П.Й. ***, която заявява, че счита в.жалба за неоснователна, а постановеното Решение за допустимо, правилно и законосъобразно. Счита, че правилно РС приема, че производството е образувано по обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 и във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД. Заявява, че правилно РС е определил, че в тежест на ищеца е било да установи при условията на пълното и главно доказване обема на реално доставената на ответницата топлинна енергия за процесния период и нейната стойност, както и изискуемостта на вземането. По отношение на акцесорния иск за лихва, в тежест на ищеца било да докаже наличието на главно вземане и евентуалното изпадането на ответницата в забава. Счита, че правилно РС приема в своето решение, че искът за главницата се счита предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/11.08.2016г./ на основание чл. 422, ал.1 от ГПК, от което следвало, че вземанията на ищеца за периода от м. 04.2013г. до м.06.2013г. включително са погасени по давност, поради възражението за изтекла давност от страна на ответницата и за този период претенцията следвало да бъде отхвърлена. Вземането за м.юли 2013г. не е било погасено по давност към този момент, тъй като същото е станало изискуемо на 30.08.2013г. Според нея претендираните от ищеца главници за периода м. 04.2013г.- м.06.2013г. включително са погасени по давност. Следователно по правилото на чл.119 от ЗЗД погасени по давност се явявали и вземанията за лихви върху тези погасени по давност главници. Според нея правилно в постановеното решение РС е приел, че претенцията на ищцовото дружество за м. 07.2013г. е недоказана, като в тежест на ищеца било да установи твърдените от него факти, както и размера на претенцията си. От събраните по делото доказателства не се установило количеството на доставена топлинна енергия в топлоснабдения имот на ответницата за месец юли 2013г., както и дължимата сума. Вещото лице в СТЕ било посочило, че за процесния отоплителен сезон била допусната грешка при определяне на количеството на енергия за битово горещо водоснабдяване за цялата сграда, включително и за имота на ответницата, което имало за резултат неоснователно завишаване на сметката. По делото не били представени първични счетоводни документи, доказващи предоставянето на услугата за м. юли 2013г., и такива не били представени и на вещото лице, изготвило ССчЕ. Счита, че РС правилно е приел, че не може да направи категоричен извод, че претендираната сума за м. юли 2013г. е дължима от ответницата и правилно бил отхвърли искът като неоснователен. Неоснователността на главната претенция обуславяла и неоснователност на акцесорния иск с правно основание чл.422 от ГПК във вр с чл.86 от ЗЗД, който също е бил отхвърлен от РС. Смята, че атакуваното Решение на КРС е правилно и мотивирано, в което са обсъдени всички събрани по делото писмени доказателства и РС се е ръководил от закона и от вътрешното си съдйско убеждение, до което е достигнал на базата на събраните в съдебния процес доказателства. Поради което моли ОС да потвърди решението на РС- К., като правилно и законосъобразно, и остави подадената въззивна жалба без уважение. Претендира да й се присъдят направените деловодни разноски пред ОС. Няма свои нови доказателствени искания пред настоящата въззивна съдебна инстанция. Процесуалният й представител- адвокат пледира, че в атакуваната му част Решението на РС е изцяло мотивирано, законосъобразно и правилно, подкрепено е от заключенията на двете съдебни експертизи прид РС и това обосновава отхвърляне на установителния иск на въззивника- ищец против нея. Моли да се потвърди изцяло Решението на РС, като й се присъдят всички направени разноски пред двете съдебни инстанции.

 

Въззивният ОС- С., в настоящия си състав, след като провери в обжалваната му част атакуваното първоинстанционно Решение, събраните по делото на РС доказателства и обсъди становищата на страните, като взе предвид приложимите по казуса материалноправни и процесуални норми, и задължителната практика на ВКС по реда на чл.290 от ГПК по аналогични казуси, намира за установена и доказана по несъмнен и безспорен начин следното по делото :

Въззивната жалба за изцяло неоснователна и недоказана, а в атакуваната му част Решение № 235/26.05.2017г. по гр.д.№ 2260/2016г. по описа на Районен съд- гр.К. е процесуално допустимо, мотивирано, правилно и законосъобразно, тъй като правилно РС е приел, че производството е образувано по обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД. Също така напълно правилно РС е определил, че в тежест на ищеца- въззивник/доставчик на обществена услуга- топлиннна енергия“ е било да установи при условията на пълното и главно доказване обема на реално доставената на ответницата- въззиваема количество топлинна енергия за процесния период и нейната парична стойност в левове, както и изискуемостта на твърдяното от него вземане срещу нея. А по отношение на акцесорния иск за лихва- в тежест на ищеца- въззивник е било да докаже наличието на главно вземане за главница, евентуалното изпадане на ответницата в забава и дължимостта и размера на акцесорното задължение за лихви/мораторни и законни/. В тази връзка наплано мотивирано и правилно РС приема в своето атакувано Решение, че установителният иск за главницата се счита предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/11.08.2016г./ на основание чл.422, ал.1 от ГПК. От което следва, че вземанията на ищеца- въззивник за периода от м.04.2013г. до м.06.2013г. включително са погасени като периодични по давност с изтичане на кратката законова 3- годишна давност по смисъла на чл.111, б.“б“ и „в“ от ЗЗД, и поради възражението за изтекла кратка законова 3- годишна давност от страна на ответницата- въззиваема, и за този период от време ищцовата претенция е следвало да бъде отхвърлена изцяло, със законните последици от това. Вземането за м.юли 2013 г. не е било погасено по давност към оонзи момент, тъй като същото е станало изискуемо едва по- късно- на 30.08.2013г., като в конкретния случай, по изложените по-горе съображения, претендираните от ищеца главници за периода м. 04.2013г.- м.06.2013г. включително са били погасени поради изтекла вече кратка 3- годишна законова давност за периодични плашщания. Следователно по законовото правилото на чл.119 от ЗЗД погасени по давност се явяват и акцесорните вземанията за лихви по чл.82- 86 от ЗЗД върху погасените по давност главници.

В тази връзка напълно мотивирано, правилно и законосъобразно в атакуваната част на постановеното първоинстанционно Решение РС приема, че претенцията на ищцовото дружество/въззивника/ за м. 07.2013г. е недоказана. В тежест на ищеца е било пред РС да установи и докаже твърдените от него факти и обстоятелства, както и размера на претенцията си в метрични единици и левове. От събраните по делото пред РС писмени и гласни доказателства, както и от заключението на  приетата и неоспорена съдебна експертиза пред РС не се е установило количеството на твърдяната за доставена топлинна енергия от въззивника в топлоснабдения имот на ответницата- въззиваема за м.юли 2013г., както и дължимата евентуално за това сума в левове. В заключението на вещото лице, изготвило СТЕ пред РС изрично е заявено, че за процесния отоплителен сезон е била допусната грешка при определяне на количеството на енергия за битово горещо водоснабдяване за цялата сграда, включително и за имота/апартамента/ на ответницата, което е довело до неоснователно и необосновано завишаване на сметката й. По делото нито пред РС, нито пред ОС са били представени от ищеца- въззивник първични счетоводни документи, доказващи твърдяното от него евентуалноп предоставянето на публична услугата за м.юли 2013г., като такива не са били представени и на вещото лице, при извършване от него на документалната проверка преди изготвянето и депозирането на ССчЕ пред РС. Следователно предвид гореизложените мотиви и с оглед на събраните по делото на РС доказателства, първоинстанционният съд правилно е приел, че не може да направи ясен, категоричен и недвусмислен фактически и правен извод, че претендираната процесна сума за м.юли 2013г. е дължима от ответницата- въззиваема, поради което и напълно правилно е отхвърлил установителния иск, като изцяло неоснователен  инедоказан.

В тази връзка неоснователността на главната претенция за главница обуславя и неоснователност на акцесорния иск за лихви с правно основание по чл.422 от ГПК във вр. с чл. 86 от ЗЗД, който също е отхвърлен от РС.

Поради което РС- К. е постанови правилно и мотивирано съдебно Решение в обжалваната му част, като е обсъдил всички събрани по делото писмени доказателства и се е ръководил от закона и от вътрешното си съдийско убеждение, до което е достигнал на базата на събраните в съдебния процес пред РС писмени доказателства.

Предвид всички гореизложени мотиви въззивният съд счита, че в атакуваната му част първоинстанционното Решение на РС- К., обл.С., като изцяло законосъобразно, правилно, мотивирано, и обосновано, следва да бъде потвърдено, със законните последици от това.

На осн. чл.271 и чл.272 във вр. с чл.78, ал.2 от ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззивницата направените от нея разноски по делото в размер на общо 300 лв./л.20 и л.31 от делото на ОС/ за възнаграждение на един пълномощник- адвокат пред настоящата въззивна инстанция, което не е прекомерно по смисъла на чл.78, ал.5 от ГПК.

 

Предвид разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1, пр.1 от ГПК, настоящото въззивно съдебно Решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване пред по- горен съд.

 

Ето защо предвид гореизложените мотиви и на основание чл.272- 273 във вр. с чл.422 и чл.410 и чл.78, ал.2 и 5 от ГПК, и във вр. с чл.153 от ЗЕ, въззивният ОС- С.                                                  

                                    Р   Е   Ш   И  :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 235/26.05.2017г. по гр.д.№ 2260/2016г. по описа на РС- гр.К., обл.С..

 

ОСЪЖДА „Т.- С.“- ЕАД, ЕИК- …..- гр.С., р-н „К.“, ул.“Я.“ № . - Б да заплати на В.П.Й.- ЕГН ********** ***, с втори адрес в с.Б., общ.К., обл.С., ул.“Р.“ № .сумата 300 лв./триста лева/ за разноски пред въззивната инстанция.

 

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване пред по- горен съд.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                

 

 

 

                                                          ЧЛЕНОВЕ :