Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 390                                        24.11.2017 г.                     град  Стара Загора

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                 І ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и пети октомври                                                         Година 2017

в публично заседание, в следния състав :

                                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

                                        

                                                     ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                            

                                                  АТАНАС АТАНАСОВ

 

 

Секретар: ПЕНКА ВАСИЛЕВА

като разгледа докладваното от съдията – докладчик УРУКОВ въззивно гражданско дело номер 1345 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

                   Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК.

          Производството е образувано по въззивната жалба на Д.М.Г., подадена чрез адв. Ф.Г., против решение № 196 от 28.02.2017г., постановено по гр.дело № 3808/2016 г. на Старозагорския районен съд, с което се разваля сключения на 22.12.1993 год. с нотариален акт №…, том …, нот.дело №…по описа на Нотариус при Районен съд Стара Загора договор за продажба на недвижим имот срещу поемане на задължение за гледане и издръжка, с който С.П.К. е продал на Д.М.Г. следния недвижим имот: Апартамент под №…, на …етаж, в гр.Стара Загора в кв."…"(бивш кв."…"), бл…., построен върху държавна земя, състоящ се от: кухненски бокс, дневна, спалня, сервизни помещения, със застроена площ от 41.71 кв.м., с прилежащото избено помещение № 24 с полезна площ 5.66 кв.м. и с 1.434% ид.ч. от общите части на сградата, при съседи на жилището: североизток- коридор и апартамент №108, северозапад- апартамент №106, югоизток- апартамент №108 и югозапад- улица, и граници на избеното помещение: североизток- двор, северозапад- мазе №23, югоизток- мазе от друг вход и югозапад- коридор, срещу насрещното задължение на ответника да го гледа и издържа пожизнено и безвъзмездно, лично или чрез майка си И.Д.К. или чрез други трети лица, изразяващо се в даване на храна, облекло, отопление, осветление, лекарства, почистване, пълни грижи при болест и немощ, добри обноски и синовни отношения, поради пълно неизпълнение на договора. Осъжда се Д.М.Г. да заплати на С.П.К. сумата 12000 лв., представляваща обезщетение за неизпълнение на поетите задължения със сключения на 22.12.1993 год. с нотариален акт №…, том …, нот.дело №…по описа на Нотариус при Районен съд Стара Загора договор за продажба на недвижим имот срещу поемане на задължение за гледане и издръжка, както и сумата 2082.87 лв., представляваща направените по делото разноски.

 

          Въззивникът счита, че решението на първоинстанционния съд е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Постановено при съществени нарушения, както и че събраните доказателства не са обсъдени пълно и ясно. Съдът неправилно е кредитирал с доверие показанията на свидетелите на ищеца дадени в подкрепа на сочените от същия обстоятелства. Намира, че изцяло са неправилни и погрешни са изводите на съда направени въз основа на показанията на свидетелите К.А. К., К.Ив.Н. и Д.К.Д., които счита за непротиворечиви, последователни и логични, както и че отразявали техните лични и непосредствени възприятия относно спорните факти по делото. Неправилни били и изводите на съда относно показанията на свидетелката И.Д. К., той като е заинтересована от изхода на делото, не би следвало да бъдат вземани предвид. Неправилни и погрешни намира и изводите на съда, че ищецът е предявил иск за разваляне на договора и за присъждане на обезщетение за неизпълнение, поради което предявените искове се явявали основателни и доказани. Излага подробни съображения. Намира, че анализът на обстоятелствата по делото е неправилен, едностранчив, в толеранс изцяло на ищцовата страна, поради което е изцяло незаконосъобразен, изводите на съда са необосновани и са довели до порочност на съдебния акт.

 

          Моли съдът да постанови решение, с което да отмени изцяло решението на първоинстанционния съд, като уважи изцяло въззивната жалба на посочените в нея основания, както и да му присъди направените разноски по делото.

 

          В отговора си по чл.263, ал.1 ГПК другата страна С.П.К. чрез пълномощника си адв. Ж.З., взема становище, че въззивната жалба е необоснована и неоснователна. Оплакванията в същата намира за необосновани и голословни, а решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно. Счита, че с жалбата си въззивникът е изложил различна от установената от съда фактическа обстановка и описаните факти не се установяват от събраните по делото писмени и гласни доказателства, твърденията са останали недоказани и част от тях били ирелевантни за спора, предвид което не следвало да се обсъждат от въззивния съд.

 

             Моли съдът да остави изцяло в сила решението на първоинстанционния съд, като осъди ответника да му заплати направените пред въззивната инстанция разноски.

 

Въззивният Съд, като взе предвид събраните по делото писмени доказателства, обсъди становищата и доводите на страните, намира за установено следното:

 

Предявени са искове с правно основание  чл. 87, ал.3 от ЗЗД и чл. 88, ал.1 във вр. чл. 55, ал.1 и чл. 57, ал.2 от ЗЗД.

 

 Ищецът С.П.К. твърди в исковата си молба, че на датата 22.12.1993 год. с нотариален акт №…, том …, нот.дело №…по описа на Нотариус при Районен съд Стара Загора, в качеството си на прехвърлител, със съгласието на бившата му съпруга И.Д.К., прехвърлил на заварения си син Д.М.Г. следният недвижим имот: жилищен имот - Апартамент, съставляващ апартамент под №…, на …етаж, в гр.Стара Загора в кв."…"(бивш кв."…"), бл…, построен върху държавна земя, състоящ се от: кухненски бокс, дневна, спалня, сервизни помещения, със застроена площ от 41.71 кв.м., с прилежащото избено помещение № 24 с полезна площ 5.66 кв.м. и с 1.434% ид.ч. от общите части на сградата, при съседи на жилището: североизток- коридор и апартамент №108, северозапад- апартамент №106, югоизток- апартамент №108 и югозапад- улица, и граници на избеното помещение: североизток- двор, северозапад- мазе №23, югоизток- мазе от друг вход и югозапад- коридор, срещу насрещното задължение на ответника да го гледа и издържа пожизнено и безвъзмездно, лично или чрез майка си И.Д.К. или чрез други трети лица, изразяващо се в даване на храна, облекло, отопление, осветление, лекарства, почистване, пълни грижи при болест и немощ, добри обноски и синовни отношения. Твърди, че въпреки, че с договора, обективиран в нотариална форма ответникът се задължил да осъществява стриктно задълженията си, като му осигурява в пълен обем грижи и издръжка, не изпълнявал поетите задължения. От дълги години ответникът не поддържал отношения с него - не се е интересувал от състоянието му и нуждите му и не общувал с него, не спазвал задълженията си и дори нарушавал закона, което било видно от удостоверение peг. №8436/18.07.2014г., че ответникът е бил подсъдим по НОХД. С писмена покана от 30.03.2012г. поканил ответника и неговата майка И.Д.К.да започнат да изпълняват задълженията си по процесния договор. Поканите били изпратени с обратна разписка по куриерска фирма, но ответникът не бил намерен на адреса, а И.К. е отказала да получи поканата. С втора писмена покана от 17.04.2012г. отново поискал Д.М.Г. и И.. да изпълнят задълженията си за гледане и издръжка, но поканите отново не били получени на известните му адреси. Твърди, че отношенията му с майката на ответника И.К. се влошили към края на 2011 г. и с вляло в законна сила съдебно решение от 19.03.2012г. постановено по гр.д № 7191/2011 г. по описа на СтРС, бил прекратен брака между него и И.К. по взаимно съгласие. След раздялата му с И.Д.К.- майката на ответника, живеел сам в село Преславен. Справял се трудно и напълно самостоятелно с ежедневните дейности. С напредването на възрастта здравословното му състояние много се влошило, трудно му било да си купува необходимите хранителни продукти и лекарства. Изпитвал затруднения и при поддържането и почистването на домакинството си. През 2012г. завел иск против ответника с правно основание чл.79 от ЗЗД, с който поискал съда да му определи обезщетение за неизпълнението на договора, но искът му бил отхвърлен от ПАС, тъй като договора не бил развален. Установил, след завеждането на иска по гр.д № 1117/2012г.по описа на СтОС, че ответника с нотариален акт за дарение на недвижим имот акт № …том …, дело № …г. вх. Peг. № …г. по описа на СВ при СтРС, на 12.12.2000 г. е дарил гореописаният недвижим имот на своята майка И.К., без негово знание и съгласие.  На 15.12.2011г. с нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот акт № …, том …, вх.рег. …, дело …г. по описа на СВ при СТРС, И.К., продала на Д.С.К. гореописаният недвижими имот за сумата от 27 000 лв., без да го уведоми. На 29.02.2016г. по време на делото и след вписване на исковата молба, имота е продаден от Д.С.К. на Д.Н.Р. и Е.Г.Р. по силата на за покупко-продажба том5, акт 123 рег.989/29.02.2016г. по описа на СВ при PC Стара Загора. Сочи, че не е имал контакти с ответника от 2005-2006г. когато ответникът е заминал да живее в гр. Бургас. Вместо да изпълняват задълженията си, ответника и неговата майка И.К. взели решение да отчуждят жилището и да не изпълняват занапред задълженията си по договора, което довело до влошаване на отношенията в семейството. Обемът на грижите се увеличил, поради влошеното му здравословно състояние. Налице било пълно неизпълнение на поетите по договора задължения . Твърди, че задължението за гледане и издръжка следвало да се изпълнява постоянно и непрекъснато и в пълен обем / В тоя смисъл е и Р-653/02г. II г.о/. Когато грижите не били налице възниквали условията и предпоставките за получаване на обезщетение за неизпълнение на сключения договор за гледане и издръжка. Получаването на обезщетение по този договор поради неизпълнение на задълженията по него било обективно и не било в зависимост от обстоятелството дали прехвърления имот е налице или е продаден. При неизпълнение на задължение на договора, кредиторът можел да иска обезщетение за вредите.

Моли съда да постанови решение, с което да развали договора за продажба на недвижим имот срещу поемане на задължението за гледане и издръжка, обективиран в нотариален акт от 22.12.1993 г. с №…, том …, нот.дело №…по описа на Нотариус при Районен съд Стара Загора, за прехвърляне от ищеца С.П.К. на ответника на следния недвижим имот: Апартамент, съставляващ апартамент под №…, на …етаж, в гр.Стара Загора в кв."…"(бивш кв."…"), бл…., построен върху държавна земя, състоящ се от: кухненски бокс, дневна, спалня, сервизни помещения, със застроена площ от 41.71 кв.м., с прилежащото избено помещение № 24 с полезна площ 5.66 кв.м. и с 1.434% ид.ч. от общите части на сградата, при съседи на жилището: североизток- коридор и апартамент №108, северозапад- апартамент №106, югоизток- апартамент №108 и югозапад- улица, и граници на избеното помещение: североизток- двор, северозапад- мазе №23, югоизток- мазе от друг вход и югозапад- коридор, срещу поето насрещно задължение на ответника Д.М.Г., да го гледа и издържа пожизнено и безвъзмездно, лично или чрез майка си И.Д.К. или чрез други трети лица, изразяващо се в даване на храна, облекло, отопление, осветление, лекарства, почистване пълни грижи при болест и немощ, добри обноски и синовни отношения, поради пълно НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на поетите с договора задължения.

   В условията на евентуалност, тъй като прехвърленият имот е вече отчужден от патримониума на ответника, моли съда да осъди ответника Д.М.Г. да му заплати сумата в размер на 12000 лв., представляваща обезщетение за неизпълнение на поетите с гореописаният договор задължения. Претендира за направените по делото разноски.

   В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор  от ответника Д.М.Г., в който сочи, че по никакъв начин  не били засегнати или ограничени правата на ищеца. Твърди, че при покупко-продажбата на описания имот платил изцяло апартамента за сумата 2570 лв. Сочи, че в обстоятелствената част на поправената си искова молба по гр.д.№ 1117/2012г. по описа на ОС-Стара Загора ищецът твърдял, че след раздялата си с майка му И.Д.К., с влязло на 19.03.2012г. в законна сила съдебно решение, поставено по гр.дело № 7191/2011 г. по описа на РС-Стара Загора, живеел в с.Преславен, общ.Стара Загора и се справял  сам с ежедневните дейности и не е имал нужда от помощ - финансова и физическа, а към момента , след 5г. е на 77г. Твърди, че с напредването на възрастта здравословното му състояние много се влошило. Изпитвал затруднения да си купува необходимите хранителни продукти и лекарства. Изпитвал затруднения и при поддържането и почистването на домакинството си. Твърди, че майка му през 1993г. като съпруга на продавача е дала съгласието си за продажбата на въпросния апартамент. През есента на 1995г., починала баба му от с.Разделна (майката на майка му), поради което пренесли всичката покъщнина в дома на С.К. ***, което било видно от приетия като доказателство по делото опис. Сочи, че със знанието и по настояване на ищеца - С.К., с нотариален акт № …, том-…, рег.№ …, нотар.дело № …г. по описа на Г.В., нотариус peг. №388, с район на действие РС-Стара Загора, на 12.12.2000г., дарил апартамента на майка си И.Д.К. Предтекста му бил, че той много пътувал, а майка му е непрекъснато с него и той би се чувствал по- сигурен и спокоен. След около 5г. се наложило да замине да работи в гр.Бургас, където и в момента живее със семейството си, но редовно гостувал в с.Преславен, общ.Стара Загора. На 10.11.2007г. сключил граждански брак със съпругата си, като празненството било в ресторант на Старозагорските минерални бани, на което присъствали роднини, близки приятели, както и приятели на родителите му от с.Преславен. През следващите години, тези отношения започнали да се влошават епизодично, единствено и само по вина ищеца К.. На моменти ставал сприхав и заядлив. В последствие разбрал от майка си, че започнал без причина да нервничи и дори да й посяга под предлог, че са му нужни пари и тя трябва спешно да продаде въпросния апартамент. След няколко побоя майка му най-после  си извадила съдебно-медицинско удостоверение. Твърди, че спрямо него преди и към настоящия момент няма влязла в сила присъда с наказание „лишаване от свобода" и че твърденията на ищеца са клеветнически и неистинни. Сочи, че С.К. многократно се заканвал на майка му със саморазправа и дори със закани за убийство, което предизвиквало у нея основателен страх и я подтикнало да подаде жалба в Районна прокуратура- Стара Загора, страхувайки се за живота и здравето си. В хода на извършената проверка по преписка вх.№ 5136/28.12.2011г. на К. бил съставен предупредителен протокол по чл.56 от ЗМВР.  Майка му била принудена и с нотар.акт № …, том-…, рег.№ …, нот.дело № …г. по описа на нотариус Б.Г., с рег.№ 394, с район на действие РС-Стара Загора, продала гореописания недвижим имот, за сумата от 27 000.00 лв., които предала лично на съпруга си (ищеца), който получил за втори път внушителна парична сума от продажбата на един и същ недвижим имот (апартамент). К. сменил патрона на бравата на входната врата на къщата в с.Преславен.  Въпреки всичко майка му ежедневно, непосредствено и непрекъснато го посещавала в къщата, където живее в с.Преславен, общ.Стара Загора, грижейки се за него и домакинството му, почиствайки цялата къща и спазвайки поетите задължения за грижи и издръжка, независимо, че той имал достатъчно средства да се издържа с високата си пенсия. Категорично заявява, че никога не е правил дори опит да ограничи майка си или трето лице да полага грижи за ищеца. Напротив, самият ищец непрекъснато създавал пречки и е ограничавал по един или друг начин достъпа до жилището му, както на майка му, така и на други лица. Договорът за гледане и издръжка бил възмезден договор, което означавало, че всяка една от страните се задължава да даде на другата страна определена престация. Договорът за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане не е дарение, макар и често да се сключвал с тази идея. Той се подчинява на основните правила за продажба по Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), макар и с някои различия. Най-малкото при него не се осъществява истинска покупко-продажба. Договорът обаче е възмезден, което веднага го отличава от дарението. И макар и да не се дават пари, имотът се прехвърля срещу насрещно задължение - „издръжка и гледане”. В настоящия случай ищецът претендирал за обезщетение за неизпълнение по договор за покупко-продажба, при който цената е платена изцяло и в брой на продавача. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявения иск като неоснователен, необоснован и недоказан, ведно с всички законни последици от това. Претендира за направените по делото разноски.

 

По делото пред първостепенния съд е представен нотариален акт за продажба на недвижим имот-апартамент срещу задължение за гледане и издръжка № …, т…., дело № …г., видно от който С.П.К., със съгласието на съпругата си И.Д.К. продава срещу задължение за гледане и издръжка апартамент, находящ се в гр. Стара Загора, кв. …бл. № …, ет…., ап…., подробно описан в нотариалния акт, срещу  задължение на купувача Д.М.Г.  да дава гледане и издръжка на продавача в настояще и бъдеще време, изразяващо се в следното: даване на храна, облекло, отопление, осветление, лекарства, почистване, пълни грижи при болест и немощ, добри обноски и синовни отношения, като това гледане и издръжка купувача Д.Г. може да дава лично или чрез майка си И.Д.К. или чрез други трети лица. Купувачът е задължен да има с продавача –баща коректни човешки отношения на взаимно уважение.

 

По делото са представени и два броя покани от 30.03.2012 г. и от 17.04.2012 г. от ищеца до ответника и до И.Д.К., с които ищецът ги кани да изпълняват задълженията си по договора за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане от 22.12.1993 г.. Поканата от 30.03.2012 г. е връчена на И.Д.К., която е отказала да я получи, като отказа е удостоверен от служител на „Еконт експрес" върху обратната разписка. Поканата от 17.04.2012 г. е изпратена на адреса на И.Д.К.в гр. Стара Загора. Адресът е посетен три пъти, но на адреса не е имало получател. Адресът на ответника в гр.Стара Загора, е посетен на 24.04.2012 г. но не е открит, като куриерът е отбелязал, че ответникът живее в гр. Бургас.

 

Безспорно е по делото, а и видно от представеното по делото влязло в законна сила съдебно решение от 19.03.2012г. постановено по гр.д № 7191 /2011 г. по описа на СтРС,  бракът между ищеца С.К. и И.Д.К. е прекратен по взаимно съгласие.

                

С нотариален акт за дарение на недвижим имот- апартамент акт № …том …, дело № …г. вх. рeг. № …г. по описа на СВ при СтРС, на 12.12.2000 г. ответникът е дарил гореописаният недвижим имот на своята майка И.Д.К..

На 15.12.2011г. с нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот акт № …, том …, вх.рег. …, дело …г. по описа на СВ при СТРС, И.Д.К. продава на Д.С.К. гореописаният недвижим имот за сумата от 27 000 лв.

 

Към датата на завеждане на настоящият иск правото на собственост върху процесният имот е прехвърлено с договор за покупко -продажба от 29.02.2016г. от продавача Д.С.К. на купувачите Е.Г.Р. и Д.Н.Р., обективиран в Нотариален акт № …, том …, рег….дело …г., издаден от службата по Вписванията Стара Загора, което се установява от Схема № 15-456540- 16.09.2015г. издадена от СГКК Стара Загора и приложената по делото данъчна оценка.

Жалбоподателят въвежда с въззивната си жалба оплакването, че процесния договор няма характеристиките и съдържанието на договор за издръжка и гледане, а на договор за покупко -продажба. Правят се възражения, че жалбоподателя още при сключването на договора е платил цена равна на данъчната оценка на имота. Втори път неговата майка св. К. е заплатила на ищеца цената на имота през 2011г. след като го продала, като предала на ищеца в торбичка парите през входната врата. Твърди се, че ищеца в настоящото производство вече за трети път претендира за продажната цена на имота.

Въззивният съд намира тези оплакванията са необосновани и недоказани поради следните съображения:

По съществото си, а и от правна страна, подписаният между страните Договор от 22.12.1993г. не съдържа за предмет и не урежда отношения между страните по договор за покупко- продажба на недвижим имот, а на договор за прехвърляне на недвижими имот срещу задължение за издръжка и гледане. През 1993г. в представеният по делото нотариален акт е вписано като съдържание на договора, че ищеца, със съгласието на съпругата си св.К.-продава -срещу задължение за издръжка и гледане процесният имот на жалбоподателя, срещу което жалбоподателя не заплаща цена, а поема определени задължения за настоящ и бъдещ период от време. По делото безспорно се установи, че жалбоподателя никога не е изпълнявал лично тези задължения. Задълженията на жалбоподателя са описани в пункт 2 от нотариалният акт -да дава гледане и издръжка на прехвърлителя в настояще и бъдеще време, изразяващо се в следното : даване на храна, облекло, отопление, осветление, лекарства, почистване, пълни грижи при болест и немощ, добри обноски и СИНОВНИ ОТНОШЕНИЯ. В пункт 4 е описано, че купувача (приобритател) е задължен да има с продавача —баща коректни човешки отношения на взаимно уважение, което задължение за жалбоподателя е лично, с оглед личността на прехвърлителя. В пункт 5 от същия нотариалният акт е отразено волеизявлението на купувача-приобритател, че приема и купува този апартамент при горните условия, като поема задълженията, подробно описани в пункт първи, втори, трети и четвърти на нотариалният акт, като полага грижи, както лично, така и чрез майка си и трети лица. Пункт 6 е записано, че продаваният имот „се продаде въз основа на дадената данъчна оценка в размер на 2570лв.". Съгласно съдържанието на договора, независимо от записаното наименование на договора-продажба и наименоването на страните в него, съответно купувач и продавач, вместо прехвърлител и приобритател, носи смисъла и съдържанието на алеаторен договор за прехвърляне на недвижими имот срещу задължение за издръжка и гледане, поради което неоснователно се явява възражението на жалбоподателя за липса на договор за издръжка и гледане, поради заплащане на продажна цена от страна на купувача. В договора липсва необходимото волеизявление на продавача, че е получил в брой или по банков път продажната цена за продаваният имот, както и липсва такова волеизявление от страна на купувача. Обратното вместо получаване на продажната цена продавача се е съгласил да получава за настоящият и бъдещ период от време издръжка и грижи, лични синовни отношения и добри обноски и др., лично изпълнени от жалбоподателя, неговата майка или трето лице.

Оплакването, че ищецът е получавал от ответника и св.К. суми по договора, също остана недоказано. По делото не се установи през 2011 г. св. К. да е предавала на ищеца сумата от 27000лв. Звучи нелогично и напълно неправдоподобно твърдението на св. К., че през вратата в найлонова торбичка предала толкова голяма сума на ищеца, още повече, че отношенията между нея и прехвърлителя вече са били достатъчно влошени, същата не е имала достъп до имота на ищеца, нито неговото съгласие да изпълнява поетите от ответника задължения за грижи и издръжка. Показанията на свидетелката К., правилно не са кредитирани от съда с доверие в тази част, тъй като не кореспондират с останалите доказателства, отделно съдът правилно е преценил влошените отношения между страните и между свидетелката и ищеца, както й явната заинтересованост на тази свидетелка от изхода на спора. По делото е установено от разпита на останалите свидетели, че ищеца не е знаел за прехвърлителните сделки с процесният имот, до подаване на първоначалната искова молба в съда през 2012г. Обстоятелството, че имота е прехвърлен от жалбоподателя на св. К. на 12.12.2000г. чрез дарение и в последствие през 2011г., след изтичане на десет годишната придобивна давност, е фиктивно продаден от нея на трето лице- съученик и приятел на ответника, е обстоятелство което не е било известно на ищеца, до подаване на първоначалният иск през 2012г. За тези обстоятелства и още една последваща продажба на настоящите собственици, ищецът узнава едва при отказа за вписване на исковата молба от Службата по вписванията при СтРС. Така, че св. К. не е имала основание, както самата тя твърди, да предава на ищеца към 2011г., каквато и да било сума, още повече, че прехвърлителят по сделката, изобщо не е предполагал, че прехвърленият на жалбоподателя имот е отчужден вече два пъти. Поради което първоначалният подаден от ищеца иск в съда е против ответника, като владелец и собственик на имота. Твърдението, че продажната цена на имота е предадена на ищеца и същият я е получил за втори път е не само недоказано, но и звучи напълно нелогично, отделно е в противоречие с останалите събрани по делото доказателства. Продажбата на имота е извършена две години преди изобщо да се влошат отношенията между св.К. и ищеца, преди развода им и доста повече време преди завеждането на иска от ищеца, едва след което същият е узнал за първи път за извършените разпореждания с недвижимият имот.

По делото е безспорно установено от страна на ищеца, че жалбоподателя не е поддържал личен контакт с него и е бил непълно дезинтересиран от неговите нужди от издръжката и влошаването на здравословното му състояние. Още от самото начало на сключване на договора е налице пълно неизпълнение на договора от страна на жалбоподателя, тъй като липсват синовни отношения, напълно липсват коректни човешки отношения на взаимно уважение като между баща и син. Независимо, че св. К. е полагала грижи за ищеца, свързани с ежедневното готвене, пране и пазаруване до влошаване на отношенията им и последвалият развод, то това нейно задължение е изпълнявано във връзка с поетите й ангажименти и задължения по сключеният граждански брак, като съпруга на ищеца по СК, а не в изпълнение на поетите от жалбоподателя задължения по процесният договор за издръжка и гледане. Но дори и да е налице дублиране на грижите, по делото няма представени доказателства св. К. или жалбоподателя да са изпълнявали стриктно задълженията и да са представили фактури за заплатени от тях в полза на ищеца лекарства, ток, отопление, облекло и др. така както е уговорено по договора или да са наели трето лице да изпълнява задълженията по този договор. Няма представени доказателства за синовни отношения от 2011г. до датата на подаване на исковата молба в съда. Ако кредиторът откаже да приеме изпълнение на задълженията по договора, в тези случаи според съдебната практика жалбоподателя е бил длъжен сам да поиска трансформиране на издръжката от натура в нейният паричен еквивалент, което няма данни по делото да е сторил. В този см. е Решение № 8 от 26.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2754/2014 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиевапо реда на чл.290 от ГПК.

 

Напротив по делото са събрани гласни доказателства, които установяват по категоричен начин, че нито въззивника, нито неговата майка са се грижели за въззиваемия К.. В тази насока видно от показанията на  свидетеля К.А.К., същият познава С.П.К. от 50 години, защото били комшии в село Преславен. Ищецът живеел в паянтова постройка, като от 10-12 години живеел в с. Преславен. В момента живеел сам. До към 2011 г. живеел с И.. Свидетелства, че ищецът след развода живеел като „куче“, жена му не го перяла, искал от него пари в заем, нямало какво да яде. Ответникът Д. е виждал съвсем малък, когато бил на 7-8 години. В с. Преславен не са се засичали. От както свидетеля се е пенсионирал, от 8 години, всеки ден имал възможност и вижда кой влиза в дома на ищеца. Според свидетеля разправии между ищеца и ответника не са имали въобще. Ищецът бил кротък човек, болен, имал високо кръвно, диабетик, имал заболяване на черния дроб, не можел да се движи, както трябва. Ищецът ходил при свидетеля да се оплаква, че никой не се грижи за него. Споделял му, че за да си осигури старините ищецът прехвърлил имот на Д., чрез гледане, в последствие вече започнали тези разправии и ищецът ходил да му се оплаква, че никой не му обръща внимание. Ищецът му споделял, че имота е заключен и той не може да влезе там. Някъде през 2010 - 2011 г. ищецът му казал, че отишъл до апартамента, но били сменени брави, патрони и не можел да влезе в имота. След това му казал, че имота бил препродаден. Според свидетеля ищеца никога не е спирал И. или Д. да идват при него. Ищецът С.К. идвал гладен, безпаричен, в неугледен вид, свидетеля му помагал и давал заеми да изкара месеца. Давал му в заем суми в порядъка 100-120 до 150 лв., ищеца му ги връщал като вземел на следващия месец пенсията, редовно ги връщал. Оплаквал се, че жена му И.К. му вземала пенсията. Ищецът си оставял парите в гардероба и тя ги вземала. Това продължило 2-3 години. Въззиваемият К. споделил със свидетеля, че не е получавал никаква сума пари преди и след прехвърлянето на имота.

Свидетелят К.И.Н. познава И. откакто били в един ансамбъл. Свидетелят твърди, че от десетина години И. не живеела в Преславен. Ищецът прехвърлил апартамента на ответника, като издържал ответника и неговата майка св.И.К.. Апартаментът бил даден от пощата на първата му жена. Преди повече от 10 години ответникът заминал да живее в Бургас и от тогава свидетелят не го е виждал да идва в село Преславен при ищеца. До развода ищецът С. и бившата му съпруга И. живели в селото, не са живели в апартамента. Процесният апартамент бил заключен, никой не е живял там. Развели се, защото И. взела апартамента на ищеца и той вече не й трябвал. След развода И. не се е грижила за ищеца, нито е правила нещо в домакинството на ищеца. Д. също не се грижил за ищеца, нито плащал някакви суми на ищеца, дори го осъдил и пенсията му вземал. На ищеца се налагало да взима заеми от свидетеля. Дал му 200 лв. назаем.

 

Първостепенният съд правилно и мотивирано е кредитирал с доверие показанията на свидетелите К.А.К., К.И.Н. и Д.К.Д., тъй като показанията на тези свидетели са непротиворечиви, същите са последователни и логични, и отразяват техните непосредствени и лични възприятия относно спорните факти по делото. Същите имат преки впечатления от техните отношения, поради което техните показания следва да бъдат кредитирани от съда с доверие. Свидетелката И.Д.К., с оглед лично поетите от нея задължения по процесния договор е явно заинтересована от изхода на спора, поради което нейните показания, които са в противоречие с останалите събрани по делото показания и писмени доказателства не би следвало да бъдат взети предвид от съда. От свидетелските показания по безспорен  начин се установява, че И.Д. е изпълнявала задълженията, поети от ответника до началото на 2012г. , оттогава ищеца не е получавал договорените с договора за издръжка и гледане грижи, нито издръжка. Свидетелите установиха, че ответникът Д.Г. лично никога не е изпълняват поетите с договора за издръжка и гледане задължения. Вместо да изпълняват задълженията си, ответника и св. К. са взели решение да отчуждят жилището и да не изпълняват занапред задълженията си по договора, което е довело до влошаване на отношенията в семейството на ищеца. Поради изложеното от 2011 год. ответникът чрез своята майка св.К. е преустановил да изпълнява поетите задължения към ищеца за издръжка и гледане, след като обемът на грижите се е увеличил, поради влошеното здравословно състояние на ищеца и поради развода. Налице е пълно неизпълнение на поетите задължения по чл.79 от ЗЗД. Не може да се приеме, че с отказа на ищеца да допуска св. К. до дома си и поради влошените им отношения, същият е в неизпълнение на задълженията си по договора, тъй като в този случай, ответникът е следвало да поиска трансформация на задължението в пари, когато кредитора отказва грижите му. /Решение № 166 от 20.111.1997 г. по гр. д. № 204/96 г., II г. о., /.

Останалите оплаквания на жалбоподателя във въззивната жалба са също неоснователни за настоящият спор, поради което съдът счита, че като такива следва да бъдат оставени без уважение. По делото е безспорно установено, че въззиваемия не е получил в пълен обем уговорените в Договор за издръжка и гледане от 22.12.1993г. грижи и издръжка, поради което правилно съдът е приел за основателен предявеният от ищеца иск за разваляне на договора поради неизпълнение на задълженията от страна на жалбоподателя. За възстановяване на първоначалното положение от преди договора е справедливо ищеца да бъде възмезден за претърпените вреди, с обезщетение за неизпълнение на договора от страна на ответника, поради което правилно и законосъобразно съдът е уважил като основателен и доказан предявеният от ищеца осъдителен иск, като е осъдил жалбоподателя да му заплати сумата от 12000лв. за това доказано в процеса неизпълнение на договора. Доколкото във въззивната жалба липсват доказателствени искания и посочени нови или нововъзникнали доказателства от страна на жалбоподателя, то следва да се приеме че след постановяване на първоинстанционния съдебен акт такива нови обстоятелства не са настъпили.

 

В заключение Окръжният съд следва да отбележи, че задължението за гледане и издръжка следва да се изпълнява постоянно и непрекъснато и в пълен обем / В този смисъл е и Р-653/02г. II г.о/. Ето  защо и настоящата инстанция  приема, че са налице условията и предпоставките за разваляне на договора за издръжка и гледане, сключен между страните на 22.12.1993г. поради пълно му неизпълнение от страна на ответника, считано от 2011г., поради което следва въззиваемият да получи търсеното от него обезщетение за неизпълнение на сключения договор за гледане и издръжка. Получаването на обезщетение по този договор поради неизпълнение на задълженията по него е обективно и не е в зависимост от обстоятелството дали прехвърления имот е налице или е продаден. При неизпълнение на задължение на договора, кредиторът може да иска обезщетение за вредите. В случая ищецът е предявил иск за разваляне на договора и за присъждане на обезщетение за неизпълнение, поради което предявените искове се явяват основателни и доказани. При това положение неизпълнението на задълженията, поети с договора за гледане и издръжка от ответника е основание за разваляне на договора за гледане и издръжка по реда на чл.87 ал.З от ЗЗД. В случая предявеният иск обаче е за даване на обезщетение вместо изпълнение. Обстоятелството, че от момента на сключване на договора през 1993г. до 2011г.,когато изпълнението на договора е преустановено, е изминало повече време, не може да се приеме за основание да бъде направен извод, че неизпълнената част от договора е незначителна с оглед интереса на кредитора/ чл.87 ал.4 от ЗЗД/.Задължението за гледане и издръжка следва да се изпълнява постоянно и непрекъснато и в пълен обем / В този смисъл е и Р-653/02г. II г.о/. При тези данни съдът приема, че са налице условията и предпоставките за получаване на обезщетение за неизпълнение на сключения договор за гледане и издръжка, обективиран в нотариален акт №…, том …, нот.дело №…по описа на Нотариус при Районен съд.

Получаването на обезщетение по този договор поради неизпълнение на задълженията по него е обективно и не е в зависимост от обстоятелството дали прехвърленият имот е налице или е продаден. Развалянето на този договор има обратно действие и последица от развалянето му е връщане на прехвърления имот. Но тази претенция е самостоятелна -с правно основание чл. 57, ал.2 вр. чл.55 ал.1 от ЗЗД/ В този смисъл е Р.65/81г. на ОСГК и П.№1/79г.т.1 на ПлВС/.След като вещта е отчуждена,то съгласно разпоредбата на чл.57 ал.2 от ЗЗД , получателят на вещта, дължи връщане на стойността й, съобразно хипотезите, предвидени в чл.57 от ЗЗД. В случая получателят на вещта, ответник по делото е дарил на своята майка св. К. апартамента през 2000г., която пък през 2011 г. е продала същият за сумата от 27000лв., когато не е имало покана за връщането му, тъй като исковата молба е подадена през 2012г. Затова следва ответникът да върне сумата, с която е обеднял ищеца, а той и майка му са се обогатили, а съгласно нотариалният акт да продажба на жилището, посочена сумата е в размер на 27000 лв. Ищецът има право да получи сумата, с която се е обогатил прехвърлителя, тъй като първото прехвърляне /а и последващото прехвърляне от майката на ответника/ е извършено преди поканата/исковата молба/. Като се има предвид сумата, която е получена при продажбата през 2011г., следва да се приеме ,че ищецът има право да получи сумата в размер на 27000лв., поради което предявеният иск е основателен и доказан в този размер. По изложените съображения искът по чл.57 ал.2 от ЗЗД следва да бъде уважен изцяло срещу ответника, като същият следва да бъде осъден да заплати сумата на ищеца.  Претендираното от ищеца обезщетение за неизпълнение на договора за времето от 2011 г. до подаване на исковата молба е с правно основание чл.79 от ЗЗД. Задължението за гледане и издръжка е периодично, но насрещната престация за прехвърлянето на имота е изпълнена, поради което целият договор, оформен с нотариалния акт от 1993г. не е с периодично изпълнение. Затова и ищецът няма право на обезщетение, предвидено в чл.88 от ЗЗД. В съдебната практика се приема, че договорът за прехвърляне на имот срещу задължение за гледане и издръжка не е за продължително или периодично изпълнение по смисъла на чл. 88, ал. 1 ЗЗД. Приема се, че развалянето на такъв договор има обратно действие. Това е така, тъй като при този договор едната страна е дала имота си, а другата е давала гледане и издръжка, но дължи гледане и издръжка и за в бъдеще.

По делото се събраха доказателства за това, че ищецът не е в добро здравословно състояние, живее сам и не се справя добре с домакинските работи и няма необходимите средства за да поеме издръжката си с оглед на възрастта си. Разпоредбата на чл.79 от ЗЗД обезпечава изпълнението на договора и не би следвало да се прилага при разваляне на договора. След като са налице предпоставките договорът за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка да се развали поради неизпълнението му по реда на чл. 79 от ЗЗД и ищецът претендира да получи обезщетение за даденото от негова страна в изпълнение на този договор , основателно е искането му за присъждане и на обезщетение, след като реално не може да върне имота в патримониума си.

 

Предвид гореизложеното, въззивният съд приема, че подадената въззивна жалба е неоснователна и недоказана, а обжалваното Решение № 196 от 28.02.2017г., постановено по гр.д. № 3808/2016г., по описа на Районен съд - гр.Стара Загора, е правилно и законосъобразно, поради което Ви Моля на основание чл. 272 от ГПК да го оставите в изцяло\сила, като осъдите ответника да заплати на доверителят ми и направените пред настоящата инстанция разноски.

 

На основание чл. 78, ал. 1 във връзка с ал.3 и чл.273 от ГПК в тежест на въззивника следва да бъдат присъдени и направените от въззиваемия разноски в размер на 400 лв., съобразно факта на отхвърляне на жалбата, представляващи възнаграждение за един адвокат – адв.Н.Т. от Адв. Колегия – Стара Загора, съгласно представеният договор за правна защита и съдействие пред настоящата инстанция от 24.10.2017 год. /на лист 33 от настоящото дело/.

 Водим от горните мотиви, съдът

 

                                     Р      Е      Ш      И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 196 от 28.02.2017г., постановено по гр.дело № 3808/2016 г. на Старозагорския районен съд, като правилно и законосъобразно.

 

    ОСЪЖДА Д.М.Г., ЕГН ********** *** / съдебен адрес – адв. Ф.Н.Г. ***/да заплати на С.П.К., ЕГН ********** *** /съдебен адрес – адв. Ж.З. ***/ сумата 400 /четиристотин/ лева, представляваща направените от последния по делото разноски пред въззивната инстанция.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от връчването му на страните пред Върховния касационен съд при наличието на касационните основания по чл.280, ал.1 от ГПК.

 

 

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                      ЧЛЕНОВЕ: