Р Е Ш Е Н И Е

 

 384                                            16.11.2017г.                         гр.Стара Загора

 

 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО отделение, II състав,

на седемнадесети октомври две хиляди и седемнадесета година,

в публичното заседание, в следния състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН З.

                                              ЧЛЕНОВЕ : МАРИАНА МАВРОДИЕВА

                                                                                СВИЛЕН ЖЕКОВ

Секретар Стойка Стоилова

Като разгледа докладваното от съдията- докладчик З.

въззивно гражданско дело N 1350 по описа за 2017 година,

за да се произнесе съобрази следното :

 

Производството е на основание чл.269- 273 във вр. с чл.422 и чл.410 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД и във вр. с чл.9 и чл.33 от ЗПК. 

 

Въззивното производството по делото е образувано по подадена въззивна жалба от ищеца “Банка .“- ЕАД, гр.С., против Решение 42/26.05.2017г. по гр.д. № 590/2016г. на РС- Р., обл.С.,  което счита за незаконосъобразно и неправилно, тъй като пред пьрвоинстанционния съд са били предявени обективно съединени искове по реда и условията на заповедното производство за доказване съществуването на вземането й против Т. З.И., като РС в мотивите си е приел, че не е палице фактическия състав на гражданско правната „измама“ от друго, твърдяно от ответника трето лице по смисъла на ГПК. Счита, че цитираната от нея задължителна съдебна практика потвърждава неоснователността на направеното възражение от страна на ответника Тепьо З.И. за унищожаемост ма договора за кредит поради измама по смисъла на чл.29 от ЗЗД. Твърди, че независимо от това, РС без да е сезиран и без да са направени възражения за унищожаемост на договора поради грешка в предмета па договора, и извън определения от страните предмет на спора и обхвата на търсената от него защита, се бил произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран, съответно е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се позовавала. Счита, че РС е постановил едно недопустимо Решение, което следвало да бъде обезсилено и делото да бъде върнато за ново произнасяне от компетентния съд. Освен това РС е постановил неправилно решение, тъй като от събраните в хода на съдебното дирене писмени и гласни доказателствени средства се установявало по безспорен и категоричен начин направеният извод относно наличието иа грешка в предмета на сключеният договор за кредит между страните. Счита, че съгласно разпоредбата на чл.28 от ЗЗД, грешката като основание за унищожаване на един договор представлява несъзнавано несъответствие между представата на сключващото договора лице с обстоятелствата, които имат значение при формиране на волята му за сключване на договора досежно неговия предмет или лицето, с което същата е сключена, което не било налице. Твърди, че предявените обективно съединени искове от нея против ответника- въззиваем са основателни и доказани, подкрепени от представените и събрани в хода на съдебното дирене доказателства, поради което следва да бъдат уважени изцяло, ведно със законните последици от това. Претендира да й се присъдят всички направени съдебно- деловодни разноски пред двете съдебни инстанции. Няма свои нови доказателствени искания пред настоящата въззивна съдебна инстанция. В този смисъл е и пледоарията на процесуалния й представител- юрисконсулт по делото. Не е представила писмена защита в дадения й 1- седмичен срок.

 

В законния 2- седмичен срок по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен Отговор от другата страна- ответника Т.З.И. ***, в който моли да се остави без уважение въззивната жалба и да се потвърди изцяло атакуваното първоинстанционно Решение по гр.д.590/2016г. по описа на РС- Р., като изцяло  законосъобразно и правилно, тъй като според него изложените във въззивната жалба съображения за незаконосъобразност и неправилност на решението са несъстоятелни и в противоречие със събраните по делото доказателства- както по отношение искането на в.жалбоподател за обезсилване и връщане за ново произнасяне от компетентният съд поради твърдяната недопустимо решение, тъй като още от самото начало и до края на производството по делото ответникът е поддържал искането за унищожаемост на процесния договор за кредит, тъй като той го е бил сключил като поръчител, а не като кредитополучател, за което е бил въведен в заблуждение от третото лице- помагач Г.П.. Твърди, че всички доказателства/гласни и писмени/, посочени от него и проверени в производството по настоящето дело подкрепили тези му твърдения. Признава, че основанията за унищожаемост не са се намерили в посоченият текст на чл.29 от ЗЗД, но по безспорен начин се доказало, че са налице основанията за унищожаемост поради грешка в предмета по смисъла на чл.28 от ЗЗД. Счита, че напълно правилно и обосновано РС е постановил решението си в този смисъл, като е изложил подробни мотиви и практика на ВКС в подкрепа на изводите си. Според него около сключванетона процесният договор за кредит, всички събрани факти потвърждавали извода на РС, че той е подписвал документите по договора със съзнанието, че е поръчител/"гарант" по неговите думи/, а не кредитополучател. Моли ОС да остави без уважение въззивната жалба на „Банка ДСК"-ЕАД, гр.София и да потвърди изцяло атакуваното Решение на РС- Р.. Има претенции за разноските си по делото пред въззивната инстанция. Няма свои нови доказателствени искания пред настоящата въззивна съдебна инстанция. В този смисъл е пледоарията на процесуалния му представител- адвокат и писмената му Защита по делото.

 

По делото е било конституирано като трето лице- помагач Г.Г.П. *** на страната на ответника Т.З.И. ***, която не е подала въззивна жалба или писмен отговор на постъпилата въззивна жалба в законния 1- месечен срок. Тя не се явила нито лично, нито чрез процесуален представител, не е пледирала пред настоящата въззивна инстанция и не е представила писмена Защита в дадения й 1- седмичен срок.

 

Въззивният ОС- С., в настоящия си състав, след като провери в обжалваната му част атакуваното първоинстанционно Решение, събраните по делото доказателства и обсъди становищата на страните, като взе предвид приложимите по казуса материалноправни и процесуални норми, и задължителната практика на ВКС по реда на чл.290 от ГПК по аналогични казуси, намира за установена и доказана по несъмнен и безспорен начин следното по делото :

Пред пьрвоинстанционния съд са били предявени няколко обективно съединени искове по реда и условията на заповедното производство за доказване съществуването на вземането на “Банка .”- ЕАД, гр.С.против гражданина Т. З.И. ***. Първоинстанционниюят съд в своите мотиви приема, че не е палице фактическият състав на гражданско- правната измама по смисъла на ГПК. В самото атакувано Решение е посочена и цитирана задължителна съдебна практика, която обаче потвърждава неоснователността на направеното възражение от страна на въззиваемия/ответника/ Т.З.И. за унищожаемост на договора му за кредит с въззивника- ищец/банката/ поради измама по смисъла на чл.29 от ЗЗД. Независимо от това, РС без да е бил сезиран и без да са направени възражения от пответника/въззиваем/ за унищожаемост на договора поради грешка в предмета му, е излязъл извън определения от страните по делото предмет на спора и обхвата на търсената от него правна защита, като се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезирай и съответно е определил предмета на делото въз основа па обстоятелства, на които никоя от страните не се е позовала. Първоинстанцонният съд е следвало да изгради своя извод относно спорното право единствено и само върху тези факти и обстоятелства, които са били твърдяни при разглеждане на делото пред него, независимо от това по чий почин и от коя страна са били включени те. Поради което РС е постановил едно процесуално допустимо решение, което не следва да бъде обезсилено изцяло и върнато за ново произнасяне от компетентния РС, но е постановил неправилно решение, тъй като видно от събраните в хода па съдебното дирене писмени и гласни доказателства се установява и доказва по безспорен и категоричен начин, че не е налице грешка в предмета на сключения процесен договор за банков кредит от 17.10.2014г. между ищеца “Банка .”- ЕАД и ответника Т.З.И.. Съгласно разпоредбата на чл.28 от ЗЗД, грешката като основание за унищожаване на един договор представлява неосъзнавано несъответствие между представата на сключващото договора лице с обстоятелствата, които имат значение при формиране на волята му за сключване на договора относно неговия предмет или лицето, с което същата е сключена. Такова несъзнавано несъответствие между представата на сключващото договора лице с обстоятелствата за формиране на волята му за сключване на договора, не е доказано по несъмнен и категоричен начин по делото. Видно от показания на св. П. Ч., процедурата по отпускане кредит на клиент на Банката включва няколко консултации, представяне на изискуемите документи, необходими за отпускането на кредит, както и при самото подписване на договора за кредит отново се коментират с клиента параметрите по кредита. Към делото е присъединено приключеното вече НОХД 213/2016г. по описа на РС- Р., по което с Постановление от 05.07.2016г. досъдебното производство за извършено престъпление по чл.209, ал.1 от НК по отношение на третото лице- помагач Г.Г.П. е прекратено. Изслушани са били и показания на св.Николина Тенева Канева, от които се установява, че ответникът Т.З.И. е бил психически добре- тоест същият е съзнавал и разбирал свойството и значението на своите постъпки и е ръководил действията си. В качеството си на ищец пред РС, въззивникът “Банка .”- ЕАД е доказала, че действително на 17.10.2014г. е бил сключен писмен Договор за кредит за текущо потребление с кредитополучател/а не гарант/ ответника Теиъо З.И. за сумата 7000 лв., със срок на издължаване 84 месеца, считано от датата на неговото усвояване, при променлив лихвен процент и размер на 12 % годишна лихва, като паричният потребителски кредит е бил усвоен в пълен размер от получателя му- въззивника, и поради забива на плащанията получателят Т.З.И. е бил уведомен за предсрочната му изискуемост с връчено му писмено Уведомление изх. № 12-20-02170/11.12.2015г., получено лично от него на 14.12.2015г. Впоследствие Банката е предприела действия за снабдяване със ЗНИ и ИЛ по реда на чл.417 от ГПК, издадени по ч.гр.д.211/2016г. по описа иа РС- Р..

Следователно е безспорно между страните по делото, че пред първоинстанционният РС са били предявени обективно съединени искове по реда и условията на заповедното производство за доказване съществуването на вземането на “Банка .”- ЕАД против Тенъо З.И., който е оспорил предявените установителни искове и счита същите за неоснователни, тъй като договорът за кредит бил унищожаем поради измама. Първоинстанционният РС в своите мотиви приема, че не е налице фактическият състав на гражданско правната измама по смисъла на ГПК. В атакуваното Решение на РС е цитирана и задължителна съдебна практика, която потвърждава неоснователността на направеното възражение от страна на въззиваемия Тенъо З.И. за унищожаемост на договора за кредит поради измама по смисъла на чл.29 от ЗЗД. Независимо от това, обаче, РС, без да е бил сезиран и без да са направени възражения за унищожаемост на договора поради грешка в предмета па договора, е излязъл извън определения от страните предмет на спора и обхвата на търсената от него защита. Той се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезирам, съответно е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се позовава. Съдът следва да изгради своя извод относно спорното право само върху тези факти, които са били твърдяни при разглеждане на делото, независимо от това по чий почин са включени. Предвид това РС е постановил едно неправилно решение, тъй като събраните в хода на съдебното дирене писмени и гласни доказателствени средства не установяват по безспорен и категоричен начин направения в Решението извод относно наличието на грешка в предмета на сключеният договор за кредит от 17.10.2014г. между Банката- кредитодател и лицето- кредитополучател. Съгласно нормата на чл.28 от ЗЗД, грешката като основание за унищожаване на един договор представлява несъзнавано несъответствие между представата на сключващото договора лице с обстоятелствата, които имат значение при формиране на волята му за сключване на договора досежно неговия предмет или лицето, с което същата е сключена. Такова несъзнавано несъответствие между представата на сключващото договора лице с обстоятелствата за формиране на волята му за сключване на договора, не се доказа и не се подкрепи по делото. Видно от свидетелските показания на св.П.Ч. процедурата по отпускане кредит на клиент на Банката включва няколко консултации, представяне на изискуемите документи, необходими за отпускането на кредит, както и при самото подписване на договора за кредит отново се коментират с клиента параметрите по кредита. Кредиполучателят е пълнолетен вменяем грамотен български гражданин, за когото текста на договора е достатъчно ясен като съдържание, права и задължения. Към делото е присъединено и приключеното НОХД №213/2016г. по описа на РС- Р., по което с Постановление от 05.07.2016г. досъдебното производство за извършено престъпление по чл.209, ал.1 ПК по отношение на Г.Г.П. е прекратено. Изслушани са били и св. показания и на Николина Тенева Канева, от които се установява, че ответникът Т.З.И. е бил психически напълно добре- т. е. същият е съзнавал и разбирал свойството и значението на своите постъпки и е ръководил действията си. В качеството си на ищец „Банка .” ЕАД е доказала пред РС, че действително на 17.10.2014г. е сключен Договор за кредит за текущо потребление с ответника Тенъо З.И. засумата 7000лв., със срок на издължаване 84 месеца, считано от датата на неговото усвояване, при променлив лихвен процент в размер на 12 % годишно. Кредитът е усвоен в пълен размер лично от получателя ме и поради забава в плащанията той е бил ведомен за предсрочната изискуемост на кредита с Уведомление изх. № 12-20-02170/11.12.2015г., получено лично от длъжника- въззиваем на 14.12.2015г. Впоследствие Банката е предприела действия за снабдяване със заповед за незабавно изпълнение/ЗНИ/ и изпълнителен лист/ИЛ/ въз осва на него по реда на чл. 417 от ГПК, издадени по ч.гр.д.211/2016г. по описа на РС- Р.. Тези обстоятелства се потвърждават, както от представените писмени доказателства, така и от изготвената съдебно-икономическа експертиза/СИЕ/, неоспорена от никоя от страните и приета по делото. Предвид гореизложеното предявените обективно съединени искове от Банката се явяват основателни и доказани, подкрепени от представените и събрани в хода на съдебното дирене писмени и гласни доказателства, поради което следва да бъдат уважени. Ето защо следва да се отмени изцяло атакуваното Решение на РС- Р., по отношение на уважения против Банката осъдителен иск по чл.55, ал.1 от ЗЗД, като неправилно, незаконосъобразно и необосновано, и да се постанови друго такова, с което да се уважи предявения установителен иск на Банката, като напълно основателен, обоснован и доказан, ведно с всички законни последици от това.

Тези безспорни факти и обстоятелства се потвърждават, както от събраните по делото на РС многобройни писмени доказателства, така и от назначената и приета без възражения съдебно - икономическа експертиза по делото. Предвид всичко гореизложено въззивният ОС- С. счита, че предявените обективно съединени искове от “Банка .”- ЕАД са изцяло основателни и доказани по основание и по размер, че същите са солидно подкрепени от събрани в хода на съдебното дирене пред РС исмени и гласни доказателства, поради което следва да бъдат уважени напълно, ведно със законните последици от това.

Възраженията на въззиваемия- ответник/кредитополучателя/ Т.З.И. за унищожаемост на договора поради това, че счита договора за сключен поради измама, се явяват изцяло неоснователни и недоказани, тъй като той не е представил безспорни и категорични доказателства в тази насока.

 

Ето защо предвид всички гореизложени мотиви, съобразени с материалния и процесуален закони и практиката на ВКС, настоящият въззивен съд следва да отмени изцяло атакуваното Решение на РС, като неправилно, незаконосъобразно и необосновано, като се постанови друго такова, с което да се уважи изцяло предявения от Банката против кредитополучателя й установителен иск, ведно със законните последици от това.

 

С оглед изхода на спора пред настоящата въззивна съдебна инстанция, въззиваемият Т.З.И. по принцип дължи на въззивника “Банка .”- ЕАД всички направени от банката разноски пред двете съдебни инстанции, но поради пълната липса на представени Списъци за разноските по реда на чл.80 от ГПК от въззивника/ищец/- Банката, както пред първата, така и пред настоящата въззивна инстанция, такива не следва да й се присъждат, а всяка страна по делото следва да понесе сама разноските, които е направила пред двете съдебни инстанции.

 

Относно третото лице- помагач, настоящите мотиви на въззивното рещение имат установително действие съгласно императивната разпоредба на чл.223- 224 от ГПК в отношенията между третото лице- помагач Г.Г.П.- ЕГН ********** и ответника Т.З.И.- ЕГН **********- и двамата от с.Любоново, общ.Р., обл.Старозагорска.

 

Ето защо предвид гореизложените мотиви и на основание  чл.271, ал.1- 3 във вр. с чл.422 и чл.410 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД и във вр. с чл.9 и чл.33 от ЗПК, въззивният ОС- С.                                                  

 

 

                                    Р   Е   Ш   И  :

 

 

ОТМЕНЯ изцяло Решение 42/26.05.2017г. по гр.д. № 590/2016г. на РС- Р., обл.С..

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Т.З.И.- ЕГН ********** *** на основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.9 и чл.33 от ЗПК дължи  на „Банка .” ЕАД- ЕИК …, със седалище и с адрес на управление в гр.С., ул.„М.” № ., сумата от 6 672, 48 лв.(шест хиляди шестстотин седемдесет и два лева и четиридесет и осем стотинки) - главница, дължима по договор за кредит за текущо потребление от 17.10.2014г., ведно със законната лихва върху главницата от 28.04.2016г. до окончателното й погасяване, сумата от 853, 59 лв.(осемстотин петдесет и три лева и петдесет и девет стотинки) - договорна възнаградителна лихва за периода от 07.04.2015г. до 26.04.2016г., сумата от 149, 19 лв.(сто четиридесет и девет лева и деветнадесет стотинки)- обезщетение за забава върху главницата за периода от 07.04.2015г. до 26.04.2016г., и сумата от 120 ,00 лв.(сто и двадесет лева)- такси и несъдебни разноски, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от  ГПК № 115/28.04.2016г. по ч.гр.д.№ 211/2016г. по описа на РС- гр.Р., обл.С..

 

 

ОТНОСНО ТРЕТОТО ЛИЦЕ- ПОМАГАЧ настоящите Мотиви на въззивното Рещение имат установително действие съгласно императивната разпоредба на чл.223- 224 от ГПК в отношенията между третото лице- помагач Г.Г.П.- ЕГН ********** и ответника Т.З.И.- ЕГН **********-***

 

 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 1- месечен срок от връчването му на страните, чрез ОС- С. пред ВКС- С., при наличието на условията по чл.280, ал.1, 2 и 3 от ГПК.

 

 

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ :  

 

 

 

 

                   ЧЛЕНОВЕ :