Р Е Ш Е Н И Е

Номер 383                                     16.11.2017г.               град Стара Загора

          В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ Окръжен съд, Гражданско отделение, II състав

На седемнадесети октомври 2017 година

В открито съдебно заседание в следния състав :

   ПРЕДСЕДАТЕЛ :   ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ                             

   ЧЛЕНОВЕ : МАРИАНА МАВРОДИЕВА        

                                             СВИЛЕН ЖЕКОВ

при секретар Стойка Стоилова, като разгледа докладваното от съдията- докладчик ЗЛАТЕВ, въззивно гражданско дело номер 1362 по описи за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.258273 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК.

 

Въззивното съдебно производство е образувано въз основа на подадена подадена въззивна жалба от Д.Т.Н. ***, против Решение № 304/06.07.2017г. по гр.д.№ 478/2016г. по описа на РС- К., обл.С., с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения от нея установителен  иск за собственост върху недвижим земеделски имот по чл.124, ал.1 от ГПК срещу четиримата ответници- Г.Г.К. ***, Г.Х. ***, Д.Х.И. *** и Н.Г.К. ***- всички те в Област- С., в качеството им на наследници по закон на общия им наследодател Г.Х.К.- роден на ***г., относно недвижим имот с идентификатор № 55021.501.1549 по плана на гр.П., обл.С. с площ от 2100 кв.м., с трайно предназначение: „урбанизирана територия“, който е част от бивш имот пл.№ 1420, попадащ в кв.57 и кв.59 от Помощен кадастрален план на гр.П.. Счита, че така постановеното Решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост на фактическите изводи на съда, поради което в законоустановения срок го обжалва с оплакванията, че относно нарушението на материалния закон били неправилни изводите на РС относно правилата за придобивната давност по чл.79 ал.1 от ЗС и конкретно за неустановен от ищцата начален момент на установяване на фактическа власт върху процесния имот, а относно необосноваността на фактическите изводи на РС, че имот № 1420 по Помощния план на гр.П. никога не бил съществувал и некога не бил представлявал конкретен имот индивидуализиран с граници, площ и местонахождение, както и че КРС е допуснал съществени процесуални нарушения, тъй като не се е произнесъл и не е обсъдил всички представени от нея доказателства от нотариалното производство по издаване на документа за собствеността й, което правело решението му немотивирано. Моли настоящия въззивен съд, след като обсъди доводите й и доказателствата по делото, да отмени изцяло обжалваното Решение на РС, като неправилно, поради наличие на пороците подробно обсъдени по-горе и да постанови ново Решение, с което да се уважи претенцията й по отношение на процесния недвижим имот, както и да й бъдат присъдени всички направените по делото разноски в двете съдебни инстанции в съответствие с представения Списък на разноските по чл.80 ГПК при уважаване на настоящата жалба. Излага подробно своите фактически и правни съображения в подкрепа на своята теза в процеса. Няма свои нови доказателствени искания пред настоящата въззивна съдебна инстанция. В този смисъл е и писмената й молба по делото. Въззивницата не се е явила лично или чрез процесуален представител, не е пледирала пред настоящата въззивна съдебна инстанция и не е представила писмена Защита в дадения й 1- седмичен срок за това.

 

В законния 2- седмичен срок по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил общ писмен Отговор на въззивната жалба от другите страни по делото- четирима въззиваеми/ответници/ Г.Г.К. ***, Г.Х. ***, Д.Х.И. *** и Н.Г.К. ***- всички те в С. област, в качеството им на наследници на общия им наследодател Г.Х.К., роден на ***г., които считат, че оплакванията на въззивницата са изцяло неоснователни и недоказани, както по отношение придобиването и собствеността върху процесния недвижим имот, относно въпроса за неговото самостоятелно или несамостоятелно съществуване, така и относно въпроса за наличието на евентуална придобивна давност по отношение на него. Поради което смитат атакуваното Решение на РС- К. за изцяло мотивирано, законосъобразно и правилно и молят то да бъде изцяло потвърдено, ведно със законните последици от това. Излагат подробни фактически и правни съображения в подкрепа на защитната си теза в процеса. Нямат свои нови доказателствени искания пред настоящата въззивна съдебна инстанция. В този смисъл е пледоарията на общия им процесуален представител- адвокат, както и общата им писмена Защита по въззивното дело в дадения им 1- седмичен срок за това.

 

Въззивният ОС- С., като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства по свое убеждение и съобразно разпоредбите на чл.12 от ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено и доказано по несъмнен и безспорен начин по делото, че обжалваното първоинстанционно Решение е валидно постановено от надлежния местно и родово компетентен РС- К., обл.С.. Съгласно правилата на чл.269 от ГПК настоящия въззивен ОС- С. се произнася служебно по валидността на атакуваното първоинстанционно решение, а по допустимостта му- само в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото във въззивната жалбата, с която е бил сезиран. В конкретния случай въззивният съд намира, че обжалваното решение е допустимо и следва да го изследва по същество от материалноправна гледна точка. ОС- С. констатира, че правилно и законосъобразно РС в атакуваното му Решение е посочил и обяснил прилагането на различните материалноправни и процесуални разпоредби.

Относно оплакването за нарушение на материалния закон- първоинстанционният РС е направил напълно законосъобразни и правилни изводи по отношение на правилата за придобивната давност по чл.79 ал.1 от ЗС, и най- вече за неустановения от ищцата начален момент на установяване на фактическа власт върху процесния недвижим имот. С оглед масовото включване на такива земеделски имоти в новообразуваните през 1956 г. ТКСЗ, давност не е текла от 1956г. до 1991г. включително. Това е видно не само от показанията пред РС на св. Д., но и от показания на св.Ш.., както е видно и от събраните от РС писмени доказателства- включително и в нот.преписка по издаване на нот.акт № ...на ищцата, представените протоколи. Като видно от представените от въззивницата/ищца/ писмени доказателства в защита тезата й, че е собственик по наследство на спорния имот от баща си Т. Д. Н., давностно владение от страна на баща й и дарението от сестра й Д. Т. М.на нейната 1/2 идеална част/видно от приложените нот. акт № ., т.., рег.№,., д. № .г. на нотариус Г. при КРС и нотариален акт № ., т.., рег. № ., д. № . г. на нотариус Г. при КРС, праводателите на ищцата Д. Т. Н./дядо/ и Т. Д. Н./баща/, липсват данни да са владели процесния спорен недвижим земеделски имот от м.септември 1956г. до датата на извършената обстоятелствена проверка за имота на 06.04.2007г. Следователно към датата на завеждане на първоначалния иск в РС/15.03.2016г./ не е изтекъл законния 10- годишен срок за придобивно давностно владение, което не се доказва и от представения договор за 10- год. наем на земеделска земя, отдаден под аренда от ищцата с арендатора ЕТ "М. Д."- гр. П. от 01.10.2007г., тъй като той е сключен съгласно чл.4, изр.1 от същия за 1 стопанска година и по делото липсват доказателства да е автоматично продължаван при условията на чл.4, изр.2 от договора за твърдените следващи стопански години до 2017г. включително. Същевременно- видно от Протокола от 06.04.2007 г. за обстоятелствена проверка, частта от имот № 1420 от действащия кадастрален план на гр.П., която е оспорена от ответниците К., е била закупена от Т. Д./баща на ищцата/ от продавача Б. Х. преди 1956г., което означава, че след 1956г. той е престанал да го владее непосредствено и лично, като включен при масовизацията през 1956г. в масивите на тогавашното ТКЗС. Липсват данни по делото този имот да е бил възстановяван на предишния му собственик  Таньо Димитров по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ до 1994г., или на двете му дъщери - Д. и Д.в периода 1991г. – 2017г., които да доказват непрекъснато и необезпокоявано чуждо и тяхно присъедиН. давностно  владеене в продължение на повече от 10 г. Описаните по-горе обстоятелства доказват началния момент на установяване на фактическа власт върху процесния имот, като при всички случаи са изтекли повече от 10 години и същите не са обсъдени от КРС.

Относно оплакването за необоснованост на фактическите изводи на РС- въззивният ОС- С. счита, че направените от КРС фактически и правни изводи, че имот № 1420 по Помощния план на гр.П. никога не бил съществувал самостоятелно и не е бил индивидуализиран с граници, площ и местонахождение. Едва след 2017г. съгласно приетото от РС заключение на СТЕ е било установено, че поземлен имот пл. № 1420 в м."К." с площ 2,368 дка, попадащ в кв.57 и 59 от Помощен план на гр. П., описан в нот. актове на ищцата № ...и № 171/2007г. е идентичен с нововъзникналите недвижими имоти/55021.501.1501 и 55021.501.1549/, като разделянето е станало, за да се нанесе имота на ответниците К. с площ от 2.100 дка в м."К." по плана на гр.П. въз основа на Решение № 98 "г"/10.07.2007г. на К. РС и Решение А698/22.10.2007г. на ОбС "Земеделие и гори"- гр. П., върху част от бивш имот пл. №1420, попадащ в кв. 57 и 59 от Помощен план на гр.П., който по влязлата в сила кадастрална карта на гр.П. попада в имот 55021.501.1549, като преди разделянето на два имота в кадастрална карта на гр. П. е съществувал имот 55021.501.1420, който по квадратура е близък до площта на имота на въззивницата, но не е конкретизиран от нея имот, и следователно е липсващ. В този смисъл не са достатъчно ясни и показанията на останалите събрани от РС гласни доказателства- показанията на свидетелите Д. Ш., С.Д., Ц.Б. и М. К., които са описани за съседи по документите за собственост на въззиваемите К./ съгласно предходното Решение на КРС/, но не е абсолютно сигурно дали те са съседи на въззивницата, като лицата С. Х., Х. К., училищните ниви и един ъгъл с Ш.. Водените от въззивамите свидетели И. Ц. К. и Н. И. К. също сочат, че не познават описаните като съседи по решение на КРС и решение на ОбС“Земеделие“- П. лица Ц. Б. и М. К., не могат да конкретизират къде в м.“К.“ по плана на гр.П. въззваемите К. имат земи, при анкетирането за м.“К.“ не са виждали К., но това не е пряко и сигурно доказателство, че въззивамите К. нямат собственост си върху процесния недвижим имот. Не установяват по несъмнен и безспорен начин собствеността върху имота, имената на собствениците, границите и съседите на процесния недвижим имот и останалите събрани от РС писмени доказателства- Удостоверение изх.№ 71/13.03.2007г. на Кмета на Община- П., действащия план на гр.П., одобрен със Заповед № 53/92 г., където част от м.“К.“ е включена в регулация, като в кадастралния план е заснета като един общ имот с пл. № 575 - нива на АПК, урегулиран от кв.79, 78, 80, 57 и 58, както и Писмо изх. № 4945/18.12.2007г. на Кмета на Община- П., че по представените от К. Решение № А698/ 22.10.2007г. на Общинска служба "Земеделие и гори"- гр.П. за възстановяване на земи в съществуващи или стари реални граници, с  Решение № 98г/10.07.2007г. на КРС не може да се установят точните граници на техния имот, и съгласно Удостоверение № 55/20.02.2007г. на ОбС“Земеделие и гори“- П. се установява, че не е бил заявен имот 2.1 дка на името на Г.Х.К.. Всички останали преписи от емлячен регистър на Х. К. от 1982 г., извлечение от регистър на непокрити имоти, представени от ответниците отново не доказват нито ищцовата, нито ответната собственост върху конкретен имот с местоположение, граници и площ, какъвто е собственикът Х. К. относно нива в м.“К.“ от 2.1 дка, без точното й местоположение. При извършената от ОС служебна проверка се установи, че върху Протокола от извършената анкета от 27.06.2005 год. /л. 155-160 от делото на РС/, са налични подписите на извършилите анкетата официални длъжностни лица. Той обаче не създава и не отразява право на собственост, а има само ориентиращо действие, без да е пряко доказателство за собствениците, границите и други елементи от индивидуализацията на процесния недвижим имот.

Относно оплакването за допуснати от РС съществени процесуални нарушения- въззивният ОС- С. не констатира и не установи да са налице, установени и доказани въззивните оплаквания, че РС не се бил произнесъл и не бил обсъдил всички представени от въззивницата доказателства. Напротив- те са обсъдени в съвкупност с представените писмени доказателства и от въззиваемите, със събраните по делото множество противоречиви гласни доказателства и със заключението на приетата по делото СТЕ. В тази връзка напълно мотивирано се явяват атакуваното Решение на РС относно недоказаността на тезата на ищцата за необезпокоявано давностно владение, явно и непрекъснато повече от 10 г. след смъртта на баща й през 1994г. В тази връзка дори и процесния недвижим имот да не е бил в патримониума нито на Държавата, нито на Общината/видно от Удостоверение № 0424/04.04.2007г. на Областна администрация- Ст.Загора и Удостоверение от 03.04.2007г. на Община- П./ при заверка на молба- декларацията за обстоятелствената проверка, това не прави ищцата- въззивница автоматично собственик на процесния недвижим земеделски имот, като за това е налице и изрично произнасяне от страна на първоинстанционния РС. В тази връзка не се доказа твърдението на въззивницата, че влязлото в сила Решение на ОбС"Земеделие и гори“- гр.П. № А698/22.10.2007г. и издадената Скица удостоверявали правото на собственост на праводателя на всички ответници К.- Г.Х.К., и че останало необсъдено от РС обстоятелството, че документът за собственост на въззивницата е с по- ранна дата/06.04.2007г./- видно от нот. акт № 170 на нотариус И. Г. при РС- К., в сравнение с издаденото Решение на ОбС“Земеделие“- П. № А-698/22.10.2007г., от което въззиваемите наследници по закон на починалия Г.Х.К. черпели правата си на собственост. Напротив такова обсъждане е налице и напълно мотивирано, законосъобразно и правилно РС е постановил своя окончателен съдебен акт по съществото на спора между страните. Предвид изложените съображения пред РС е бил недоказан по несъмнен и безспорен начин факта, че именно ищцата- въззивница Д.Н., а преди нея наследодателя й са упражнявали фактическа власт върху имота, като са го владели за себе си като свой повече от 10 г. преди датата на подаване на Исковата молба в РС, от 1956г. до сега.

 

Следователно въззивницата/ищца/ Д.Н. не доказва чрез пълно насрещно доказване твърдяното от нея своето придобивно основание, нито посочва сериозни доказателства за това по какъв правен начин самата тя е била придобила собствеността по отношение на процесния недвижим земеделски имот/сега в регулация/, кой е нейния праводател на собствеността и на владението. Поради което атакуваното Решение на РС- Ст.Загора се явява правилно, обосновано, постановено при пълнота на доказателствата и при правилно приложение на материалния и процесуален закон. Следователно то следва да бъде потвърдено изцяло, ведно със законните последици от това.

 

         Тъй като въззиваемите са поискали от настоящия ОС- С. да им се присъдят разноски за това въззивно производство и са представил задължителния за това Списък по чл.80 от ГПК, с оглед изхода на делото пред тази инстанция въззивницата следва да бъде осъдена да заплати на четиримата въззиваеми всички направени разноски пред ОС- С. в размер на общо 1 200 лв. за възнаграждение на един повереник- адвокат съгласно писмен Договор за правна защита и съдействие от 10.08.2017г., ведно със законните  последици от това.

 

         Настоящото въззивно съдебно Решение по установителния иск за собственост по чл.124, ал.1 от ГПК може да се обжалва по касационен ред при наличието на законовите предпоставки по чл.280, ал.1, 2 и 3 от ГПК, чрез ОС- С. пред ВКС- С..

 

Ето защо предвид всички гореизложени мотиви и на основание чл.270, ал.3, изр.3  във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, въззивният Окръжен съд- С.

 

                                   Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 304/06.07.2017г. по гр.д.№ 478/ 2016г. по описа на РС- К., обл.С..

 

ОСЪЖДА Д.Т.Н. *** да заплати на Г. Г. К. – ЕГН ********** ***, Д.Х.И.- ЕГН ********** ***, Г.Х.К.-ЕГН ********** *** и Н.Г.К. - ЕГН ********** *** общо сумата 1 200 лв./хиляда и двеста лева / за разноските пред въззивната инстанция.

 

         РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 1- месечен срок от връчването му на всяка от страните с касационна жалба чрез ОС- С. пред ВКС- С. при наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, 2 и 3 от ГПК.        

                    

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

                  

 

                                                ЧЛЕНОВЕ :