Р Е Ш Е Н И Е

 

  395                                                  28.11.2017 г.                             гр. Стара Загора

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,           ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

Нa тридесет и първи октомври                             две хиляди и седемнадесета година

В открито заседание в следния състав

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

 

                                                                          ЧЛЕНОВЕ:  МАРИАНА МАВРОДИЕВА

                       

                                                                                                    СВИЛЕН ЖЕКОВ

Секретар Павлина Георгиева

Прокурор…………………….

Като разгледа докладваното от съдията - докладчик МАВРОДИЕВА

въззивно гражданско дело N 1363 по описа за 2017 година.

 

Производството е образувано по въззивна жалба на “Е.Е. С.” ЕООД – гр. Г., чрез адв. А.Я. против решение № 63 от 05.07.2017 г., постановено по гр.дело № 200/2017 г. по описа на Г. районен съд, с което се осъжда “Е. М.” ЕООД, гр.Г., представлявано от И. М. Ц., да заплати на Д. В. Г. сумата 6367,37лв., представляваща допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит за периода от месец март 2014г. до месец октомври 2015г. и сумата от общо 1503,37лв., представляваща лихва за забава за всяко от просрочените задължения за периода на забавата, заедно със законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на сумата; присъдени са разноски и държавна такса.

 

Въззивникът счита, че решението на първоинстанционния съд е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно прилагане на материалния закон и е необосновано. Излага подробни съображения в жалбата си и моли съдът да отмени решението на първоинстанционния съд и да постанови ново, с което да отхвърли изцяло, като неоснователни и недоказани претенциите на ищеца, както и да му присъди направените пред двете съдебни инстанции разноски.

 

Въззиваемият Д. В. Г., чрез пълномощника си  адв. Н.К., оспорва въззивната жалба като неоснователна Счита, че  обжалваното решение е законосъобразно и обосновано. Намира, че не са допуснати съществени процесуални нарушения при разглеждане на делото, и правилно е приложен материалния закон. Излага подробни съображения по оплакванията във въззивната жалба. Моли съдът да остави без уважение въззивната жалба и в сила решението на първоинстанционния съд, както и да му присъди направените разноски за въззивното производство.

 

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намери за установено следното:

 

Предявени са искове с правно основание чл.12 от НСОРЗ за сумата от общо 6367,37лв., представляваща допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит за периода от месец март 2014г. до месец октомври 2015г. и искове с правно основание чл.245, ал.2 КТ за сумата от общо 1503,37лв., представляваща лихва за забава за всяко от просрочените задължения за периода на забавата, заедно със аконната лихва върху главницата до окончателното изплащане на сумата.

 

Ищецът Д. В. Г. твърди в исковата си молба, че работил в ответното дружество“Е. М.” ЕООД гр.Г.. на длъжност „О. ”. Преди това в периода от 28.10.1987г. до 15.09.2009г. работил на различни длъжности в ТЕЦ „Б.”. При сключването на трудовия договор с ответника не било определено и изплащано допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит. С писмо от 16.04.2015г. работодателят поканил работниците да представят необходимите документи, установяващи придобит трудов стаж при други работодатели и от месец ноември 2015г. започнал изплащането на допълнително трудово възнаграждение съответстващо на този стаж. На ищеца било начислено и изплащано допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 21,6%, съответно на стажа в ТЕЦ „Б.”. Работодателят обаче не изплатил на ищеца дължимото допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит за периода от месец март 2014г. до месец октомври 2015г. включително. Това породило правен интерес за ищеца да предяви настоящите искове. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумите, както следва: 403,88лв. – представляваща допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 13,2% върху трудовото възнаграждение за месец март 2014г. и законна лихва за забава за периода от 01.04.2014г. до завеждане на иска в размер на 123,54лв.;  403,88лв. – представляваща допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 13,2% върху трудовото възнаграждение за месец април 2014г. и законна лихва за забава за периода от 01.05.2014г. до завеждане на иска в размер на 120,17лв.; 403,88лв. – представляваща допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 13,2% върху трудовото възнаграждение за месец май 2014г. и законна лихва за забава за периода от 01.06.2014г. до завеждане на иска в размер на 116,68лв.; 235,37лв. – представляваща допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 13,2% върху трудовото възнаграждение за месец юни 2014г. и законна лихва за забава за периода от 01.07.2014г. до завеждане на иска в размер на 66,04лв.; 352,01лв. – представляваща допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 13,2% върху трудовото възнаграждение за месец юли 2014г. и законна лихва за забава за периода от 01.08.2014г. до завеждане на иска в размер на 95,73лв.; 403,88лв. – представляваща допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 13,2% върху трудовото възнаграждение за месец август 2014г. и законна лихва за забава за периода от 01.09.2014г. до завеждане на иска в размер на 106,34лв.; 403,88лв. – представляваща допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 13,2% върху трудовото възнаграждение за месец септември 2014г. и законна лихва за забава за периода от 01.10.2014г. до завеждане на иска в размер на 102,96лв.; 403,88лв. – представляваща допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 13,2% върху трудовото възнаграждение за месец октомври 2014г. и законна лихва за забава за периода от 01.11.2014г. до завеждане на иска в размер на 99,47лв.; 363,42лв. – представляваща допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 13,2% върху трудовото възнаграждение за месец ноември 2014г. и законна лихва за забава за периода от 01.12.2014г. до завеждане на иска в размер на 86,47лв.; 403,88лв. – представляваща допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 13,2% върху трудовото възнаграждение за месец декември 2014г. и законна лихва за забава за периода от 01.01.2015г. до завеждане на иска в размер на 92,61лв.; 308,04лв. – представляваща допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 13,2% върху трудовото възнаграждение за месец януари 2015г. и законна лихва за забава за периода от 01.02.2015г. до завеждане на иска в размер на 67,98лв.; 432,15лв. – представляваща допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 13,2% върху трудовото възнаграждение за месец февруари 2015г. и законна лихва за забава за периода от 01.03.2015г. до завеждане на иска в размер на 92,00лв.; 372,25лв. – представляваща допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 13,2% върху трудовото възнаграждение за месец март 2015г. и законна лихва за забава за периода от 01.04.2015г. до завеждане на иска в размер на 76,04лв.; 432,15лв. – представляваща допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 13,2% върху трудовото възнаграждение за месец април 2015г. и законна лихва за забава за периода от 01.05.2015г. до завеждане на иска в размер на 84,67лв.; 432,15лв. – представляваща допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 13,2% върху трудовото възнаграждение за месец май 2015г. и законна лихва за забава за периода от 01.06.2015г. до завеждане на иска в размер на 80,94лв.; 354,17лв. – представляваща допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 12,6% върху трудовото възнаграждение за месец септември 2015г. и законна лихва за забава за периода от 01.10.2015г. до завеждане на иска в размер на 54,32лв.;  258,50лв. – представляваща допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 12,6% върху трудовото възнаграждение за месец октомври 2015г. и законна лихва за забава за периода от 01.11.2015г. до завеждане на иска в размер на 37,41лв., ведно със законната лихва върху всички главници до окончателното им изплащане.

 

Ответникът оспорва предявените искове. Не оспорва наличието на трудово правоотношение с ищеца, както и, че първоначално не е начислявал допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит. Сочи, че при постъпване на работа на ищеца били приложими разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, в сила от 01.07.2007г. Съгласно чл.12 от тази наредба работодателят можел да въведе критерий за определяне на сходния характер на работа при друг работодател, за която да признае и изплаща допълнително трудово възнаграждение. Ответникът приел Вътрешни правила за работната заплата от 11.02.2008г., според които на ищеца не се полагало допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, тъй като нямало доказателства в трудовото му досие длъжностите, които заемал в ТЕЦ „Бобов дол” да били сходни с длъжността му при ответника. Освен това ищецът не представил необходимите документи, изискуеми според Вътрешните правила за установяване на факта, че изпълнявал сходна длъжност при друг работодател. Ищецът при подписване на трудовия договор с ответника се съгласил с определения му размер на допълнителното възнаграждение. В последствие ответникът решил по своя преценка да признае целия трудов стаж на работниците, придобит при други работодатели и да заплаща съответния процент допълнително трудово възнаграждение. Ответникът  изменил Вътрешните правила за работна заплата от 02.11.2015г. Поради тази причина всички претенции за периода от преди изменението на Вътрешните правила били неоснователни. След изменението на Вътрешните правила ищецът започнал да получава допълнително трудово възнаграждение за целия му трудов стаж при други работодатели независимо от длъжността, която заемал. Поради тази причина ответникът счита предявените искове за неоснователни и моли да бъдат отхвърлени.

 

От приетите писмени доказателства по делото се установява, че между страните е било налице трудово правоотношение, при което ищецът е заемал длъжността “О. ” в ответното дружество. Страните не спорят, че в периода от възникването на трудовото правоотношение до месец ноември 2015г. ответникът не е изплащал на ищеца допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит за придобития трудов стаж при друг работодател на сходна длъжност. Това е видно и от представения по делото трудов договор № 205 от 13.08.2009г., в който не е предвидено възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит при постъпването на ищеца на работа. Видно от трудовата книжка на ищеца, същият е работил в ТЕЦ „Бобов дол” за периода от 28.10.1987г. до 15.09.2009г. на длъжности, както следва: „монтьор турбинно оборудване” за периода от 28.10.1987г. до 01.01.1988г., „помощник машинист на парна турбина” за периода от 01.01.1988г. до 01.10.1997г. и „оператор на парна турбина” за периода от 01.10.1997г. до 15.09.2009г. Страните не спорят, че ищецът е представил трудовата си книжка на ответника при сключване на трудовия договор.

Съгласно разпоредбата на чл.12, ал.1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, за придобит трудов стаж и професионален опит на работниците и служителите се заплаща допълнително месечно възнаграждение в процент върху основната работна заплата, определена с индивидуалния трудов договор. В ал.4, т.1 от същата разпоредба е регламентирано, че при определяне размера на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит работодателят отчита и трудовия стаж на работника или служителя, придобит в друго предприятие по смисъла на §1, т.2 от допълнителните разпоредби на КТ на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия. Съгласно ал.5 на чл.12 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата условията, при които се зачита сходният характер на работата, длъжността или професията по ал. 4, се определят с колективен трудов договор на браншово равнище или с вътрешните правила за работната заплата в предприятието. От представените по делото Вътрешни правила за организация на работната заплата от 11.02.2008г., действали при сключване на трудовия договор с ищеца, в частта за определяне на допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит при друг работодател са възпроизведени разпоредбите на горепосочената наредба, като в чл.14, ал.2, т.7 от Правилата е дефинирано понятието „сходна или със същия характер работа, длъжност или професия”. Съгласно цитираната разпоредба, основание за заплащане на допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, придобит при друг работодател на сходна или със същия характер работа, длъжност или професия е налице когато служителят е изпълнявал трудови задължения, съответстващи на задълженията, описани в длъжностната характеристика за длъжността, на която служителят постъпва по трудов договор в дружеството, при което служителят е придобил знания и умения, необходими за успешното им изпълнение. Документи, служещи за доказване на трудовия стаж и характера на работа на работника или служителя са трудовата книжка и/или осигурителна книжка и професионална характеристика и/или длъжностна характеристика, карти за оценка на работното място. Съдът намира за неоснователно възражението на процесуалния представител на ответника, че ищецът по своя вина не е представил необходимите документи за определяне на придобития от него професионален опит на сходна длъжност и за начисляване на съответното допълнително възнаграждение. От представената трудов книжка ответникът е приел, че ищецът има трудов стаж и опит по специалността. Не може да се вмени във вина на ищеца и фактът, че подписвайки трудовия си договор, се е съгласил да не му бъде начислявано допълнително възнаграждение за придобития трудов стаж при друг работодател. Задължението за изплащане на допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит е императивно за работодателя. Той не може да се освободи от него със съгласието на работника. Допълнителното възнаграждение за трудов стаж и професионален опит съгласно разпоредбата на чл.12 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата се заплаща в процент върху основната заплата, определена с индивидуалния трудов договор. Това трудово възнаграждение по смисъла на чл.6, ал.1 от същата Наредба има задължителен и постоянен характер и трябва да се заплаща винаги, когато са налице законоустановените условия за получаването му. По силата на чл.66, т.7 от КТ това възнаграждение задължително трябва да се уговори от страните в трудовия договор, но липсата на такава клауза, когато са налице основанията за изплащането му не е основание за лишаване на работника от това допълнително възнаграждение. В този смисъл е Решение №241 от 21.08.2015г. на ВКС по гр. д. №5294/2014г., IV г. о., ГК, постановено по реда на чл.290 ГПК. 

За установяване на сходния характер на длъжностите, които е заемал ищеца при ответното дружество и при предходния си работодател ТЕЦ „Б.”, съдът е изискал от ТЕЦ „Бобов дол” длъжностните характеристики за длъжностите „монтьор на турбинно оборудване”, „помощник машинист/оператор на парна турбина” и „оператор на парна турбина”, действали в периода на трудовото правоотношение на ищеца с предходния му работодател, както и длъжностната характеристика за длъжността „оператор на енергиен блок” в ответното дружество, които са приети като писмени доказателства по делото.

Видно от Длъжностната характеристика за длъжността „монтьор на турбинно оборудване” в ТЕЦ „Б. монтьорът е имал следните функции и задължения: непосредствено участие при извършването на най-сложни ремонтни операции; решаване на възникналите в хода на ремонта технически проблеми, свързани с повишаване на икономичността, надеждността на турбините и съоръженията; изследване поведението на отделни съоръжения в нестационарен режим; монтиране на най-отговорни детайли от регулиращата система, пароразпределението и защитите, самостоятелно изпълнение на ремонтни операции с голяма технологична стойност; извършване на контролни замери и корекции до вкарването им в допустими норми; настройка на ремонтираните турбини и спомагателни съоръжения и участие в пускането на същите; оценяване състоянието на паротурбинната инсталация; отстраняване на отклонения извън установените норми; оценяване погрешността на използваната апаратура и грешката от изчисленията; оформяне на ремонтната документация.

Видно от Длъжностната характеристика за длъжността „помощник оператор на парна турбина” в ТЕЦ „Б.”, помощник операторът е имал следните функции и задължения: операции по пускане, спиране и изпробване на съоръженията; контролиране работата на основното оборудване и осигуряване непрекъснатата и безаварийна работа на: кондензационната, питателната, изпарителната, редукционно-охладителната, деаерационната, регенеративната и топлофикационните уредби; дренажната, циркулационната и маслената системи; системите за регулиране и охлаждане на генератора; уредбите за добавка на химични реагенти в пароводния тракт на агрегата; системите за техническа вода и сгъстен въздух; превключвания в топлинните схеми на турбините; да открива неизправности и да взема мерки за отстраняването им; да участва в ликвидиране на аварийни положения; да изпълнява ремонтни и аварийно-възстановителни дейности, изискващи първа квалификационна степен на длъжността „монтьор на котелно оборудване”; да води оперативна документация; да взема решения в ситуации, които не предполагат особен риск; да обслужва турбина К-210-130 с цялото спомагателно оборудване, машинната част на генератора, всички тръбопроводи и арматура, КИП и автоматика, които се отнасят до работното му място, независимо от местоположението им; да изпълнява всички предписания на експлоатационните инструкции, ПТЕ, ПТБ и да се стреми да постигне най-икономична работа на съоръженията, да повишава надеждността на работата на оборудването.

Видно от Длъжностната характеристика за длъжността „оператор на парна турбина” в ТЕЦ „Б.”, операторът е имал следните функции и задължения: да поддържа параметрите на парата; да изпробва и превключва топлинните устройства за подаване на вторична пара; да обслужва маслената система; да контролира и регулира налягането на уплътняващото, смазващото и регулиращото масло на турбогенератора; да контролира измервателните прибори, авторегулаторите и сигнализацията; да открива и взема мерки за отстраняването на неизправности в работата на оборудването; да изпълнява монтьорски ремонти и аварийно-възстановителни работи, изискващи първа квалификационна степен на длъжността „монтьор на турбинно оборудване”; да ликвидира аварийни положения; да изпълнява операции по изолиране и извеждане на турбината в ремонт; да взема решения при недостиг от време, съгласувано с дежурния инженер на смяна или съгласно инструкциите; да води оперативна документация; да изпълнява точно предписанието на инструкцията по експлоатация на дадената турбина и да се стреми да достигне най-висок КПД на турбината за определен товар.

Съгласно Длъжностната характеристика за длъжността „оператор на енергиен блок” в ответното дружество, ищецът е имал следните задължения: изпълнява операторски действия за правилното протичане на технологичния процес и спазване на зададените режими на основните и спомагателните съоръжения на енергийния блок, в съответствие с политиката и стратегията на Е.ЕООД; решава проблеми, свързани с надеждната и безаварийна работа на основните и спомагателните съоръжения на енергийния блок, като осигурява работата им в зададения товар с оптимални технико-икономически показатели и при спазване на изискванията на Закона за опазване на околната среда; изпълнява нарежданията на Заместник дежурния инженер и Дежурния инженер при нормална експлоатация за поддържане на нормалните режими и при предаварийни положения за предотвратяване или ликвидиране на аварията; води документацията свързана с оперативната му работа и контролира съответствието на водената по работни места оперативна документация с установения ред; извършва периодични проверки за състоянието на съоръженията съгласно изискванията на правилниците и инструкциите за ТЕ, ТБ и ППО.

 

От изброените по–горе задължения и функции по длъжностни характеристика за различните длъжности, заемани от ищеца при предходен работодател и ответника е видно, че задълженията за длъжностите „монтьор на турбинно оборудване”, „помощник машинист/оператор на парна турбина” и  „оператор на парна турбина” в ТЕЦ „Б.” са значително по-конкретно регламентирани, отколкото задълженията за длъжността „оператор на енергиен блок” в ответното дружество. От посочените задължения и функции за различните длъжности, които ищецът е заемал в ТЕЦ „Б.“ и при ответника е видно, че се касае за сходни трудови функции. Професионалният опит, знанията и уменията, натрупани от ищеца при изпълнение на длъжностите в ТЕЦ „Бобов дол”, могат и се прилагат при изпълнение на длъжността „оператор на енергиен блок” в ответното дружество, какъвто е смисъла на определянето на допълнителното възнаграждение за придобит професионален опит при друг работодател на сходна длъжност.

Допълнителен аргумент за сходство между различните длъжности, заемани от ищеца, е и класификацията на тези длъжности в Националните класификации на длъжностите от 2005г. и 2011г. Длъжностите „помощник оператор на парна турбина” и  „оператор на парна турбина” и „О.  в електроцентрала се намират в една и съща единична група - 3131 по НКПД от 2011г., респективно 8161 по НКПД от 2005г. Единичната група като позиция на класифицикацията обединява в най-голяма степен длъжности въз основа на техните функции и задачи.

 

При преценка на изложените по – горе съображения, въззивната инстанция намира, че  

 

 

 

изпълняваните от ищеца длъжности в ТЕЦ „Бобов дол” са сходни и съответни на изпълняваната при ответника „оператор на енергиен блок” по смисъла на  чл.12, ал.4, т.1 НСОРЗ. Ето защо предходният трудов стаж на ищеца в ТЕЦ „Бобов дол”  в периода от 28.10.1987г. до 15.09.2009г. следва да се отчете при определяне размера на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит.

 

 

 

 

 

За изясняване на делото от фактическа страна е назначена съдебно-счетоводна експертиза, която е представила заключение. Съгласно заключението на вещото лице, при отчитане трудовия стаж на ищеца при работодателя ТЕЦ „Бобов дол”, допълнителното възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, което следва да бъде начислено от ответника, възлиза на както следва: 403,88лв. – допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 13,2% за месец март 2014г.; 403,88лв. – допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 13,2% за месец април 2014г.; 403,88лв. – допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 13,2% за месец май 2014г.; 235,37лв. – допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 13,2% за месец юни 2014г.; 352,01лв. – допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 13,2% за месец юли 2014г.; 403,88лв. – допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 13,2% за месец август 2014г.; 403,88лв. – допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 13,2% за месец септември 2014г.; 403,88лв. – допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 13,2% за месец октомври 2014г.;  363,42лв. – допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 13,2% за месец ноември 2014г.;  403,88лв. – допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 13,2% за месец декември 2014г.; 308,04лв. – допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 13,2% за месец януари 2015г.; 432,15лв. – допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 13,2% за месец февруари 2015г.; 372,25лв. – допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 13,2% за месец март 2015г.; 432,15лв. – допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 13,2% за месец април 2015г.; 432,15лв. – допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 13,2% за месец май 2015г.; 354,17лв. – допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 12,6% за месец септември 2015г.; 258,50лв. – допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 12,6%  за месец октомври 2015г.

Лихвата за забава върху допълнителното възнаграждение за трудов стаж и професионален опит за всеки месец, за периода на забавата, а именно: 123,54лв. – представляваща законна лихва за забава върху сумата от 403,88лв. допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит за месец март 2014г. за периода от 01.04.2014г. до завеждане на иска – 03.04.2017г.; 120,17лв. – представляваща законна лихва за забава върху сумата от 403,88лв. допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит за месец април 2014г. за периода от 01.05.2014г. до завеждане на иска – 03.04.2017г.; 116,68лв. – представляваща законна лихва за забава върху сумата от 403,88лв. допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит за месец май 2014г. за периода от 01.06.2014г. до завеждане на иска – 03.04.2017г.; 66,04лв. – представляваща законна лихва за забава върху сумата от 235,37лв. допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит за месец юни 2014г. за периода от 01.07.2014г. до завеждане на иска – 03.04.2017г.; 95,73лв. – представляваща законна лихва за забава върху сумата от 352,01лв. допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит за месец юли 2014г. за периода от 01.08.2014г. до завеждане на иска – 03.04.2017г.; 106,34лв. – представляваща законна лихва за забава върху сумата от 403,88лв. допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит за месец август 2014г. за периода от 01.09.2014г. до завеждане на иска – 03.04.2017г.; 102,96лв. – представляваща законна лихва за забава върху сумата от 403,88лв. допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит за месец септември 2014г. за периода от 01.10.2014г. до завеждане на иска – 03.04.2017г.; 99,47лв. – представляваща законна лихва за забава върху сумата от 403,88лв. допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит за месец октомври 2014г. за периода от 01.11.2014г. до завеждане на иска – 03.04.2017г.; 86,47лв. – представляваща законна лихва за забава върху сумата от 363,42лв. допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит за месец ноември 2014г. за периода от 01.12.2014г. до завеждане на иска – 03.04.2017г.; 92,61лв. – представляваща законна лихва за забава върху сумата от 403,88лв. допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит за месец декември 2014г. за периода от 01.01.2015г. до завеждане на иска – 03.04.2017г.; 67,98лв. – представляваща законна лихва за забава върху сумата от 308,04лв. допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит за месец януари 2015г. и за периода от 01.02.2015г. до завеждане на иска – 03.04.2017г.; 92,00лв. – представляваща законна лихва за забава върху сумата от 432,15лв. допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит за месец февруари 2015г. за периода от 01.03.2015г. до завеждане на иска – 03.04.2017г.; 76,04лв. – представляваща законна лихва за забава върху сумата от 372,25лв. допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит за месец март 2015г. за периода от 01.04.2015г. до завеждане на иска – 03.04.2017г.; 84,67лв. – представляваща законна лихва за забава върху сумата от 432,15лв. допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит за месец април 2015г. за периода от 01.05.2015г. до завеждане на иска – 03.04.2017г.; 80,94лв. – представляваща законна лихва за забава върху сумата от 432,15лв. допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит за месец май 2015г. за периода от 01.06.2015г. до завеждане на иска – 03.04.2017г.; 54,32лв. – представляваща законна лихва за забава върху сумата от 354,17лв. допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит за месец септември 2015г. за периода от 01.10.2015г. до завеждане на иска – 03.04.2017г.; 37,41лв. – представляваща законна лихва за забава върху сумата от 258,50лв. допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит за месец октомври 2015г. за периода от 01.11.2015г. до завеждане на иска – 03.04.2017г.

 

Съдът намира, че лихва за забава върху допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит се дължи от момента на изплащане на трудовото възнаграждение за съответния месец, тъй като предпоставките за изплащане на съответното допълнително възнаграждение са били налице още при сключване на трудовия договор.

 

Безспорно е, че така изчислените суми не са начислявани и изплащани от ответното дружество на ищеца.

Предвид изложеното, съдът намира, че ответникът дължи претендираните суми за допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, придобит при друг работодател на сходни длъжности в размерите, изчислени от вещото лице, както и лихва за забава за периода от изплащане на всяко от трудовите възнаграждения за съответния месец до подаване на исковата молба в съда в размера, изчислен от вещото лице. Ето защо предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени в пълен размер.

 

Неоснователно е оплакването във въззивната жалба за допуснати от съда съществени процесуални нарушения, като приел писмени доказателства на ищеца след законоустановения преклузивен срок в нарушение на чл.312, ал.2 ГПК.  С определението си от 11.05.2017г., съдът е съобщил на страните доклада по делото и е дал възможност на ищеца да сочи нови доказателства в първото по делото заседание във връзка с възраженията на ответника в отговора му. Наистина разпоредбата на чл.312, ал.2 от ГПК предвижда, че съдът следва да даде възможност на ищеца в едноседмичен срок от получаване на определението да вземе становище и предприеме съответните процесуални действия, а районният  съд е определил срок до първото по делото съдебно заседание за представяне на нови доказателства от ищеца. Това нарушение на процесуалните правила, въззивната инстанция намира, че не е съществено и не се отразява на правилността на съдебния акт. На следващо място, след като съдът е определил такъв срок не може да се приложи преклузията на чл.313 ГПК по отношение на представяне на нови доказателства от ищеца, която ще настъпи само ако страната не е изпълнила указанията на съда в указания й срок. В този смисъл, въззивният съд приема, че не е налице съществено процесуално нарушение от страна на съда при приемането на писмени доказателства по делото.

 

Оплакването на въззивника, че във Вътрешните правила за организация на  работната заплата от 11.02.2008г. работодателят приел критерии за установяване на сходство на длъжностите в изпълнение на чл.12, ал. 5 от НСОРЗ, които критерии не подлежали на преценка от съда и изземването на тази преценка от съда довело да незаконосъобразност на решението, въззивната инстанция намира за неоснователно. Представените по делото Вътрешни правила за организация на работната заплата, от 11.02.2008г., в чл.14, ал.2 т.3 и т. 7 възпроизвеждат текстовете на Наредбата за структората и организацията на работната заплата. Работодателят е определил, че за сходна или със същия характер работа, длъжност или професия се зачита придобития трудов стаж и професионален опит при друг работодател, когато служителят е изпълнявал трудови задължения, съответстващи на задълженията, описани в длъжностната характеристика за длъжността, която изпълнява при новия работодател. Неправилно е тълкуването на въззивника, че изпълняваните при предходния работодател трудови задължения като обем и вид трябва да са еднакви с тези за заеманата при него длъжност. Съответстващите задължения са различни от еднаквите задължения. Наличието или не на съответни задължения подлежи на установяване при сравнение на различните функции и задължения на работника  по длъжностните характеристики за изпълняваните длъжности при предходен  работодател и тези при ответника. С оглед на горното, съдът намира, че първоинстанционният съд не е иззел правото на работодателя и неговата преценка, доколко работата на определена длъжност при предходен работодател му е полезна, тъй като се е съобразил изцяло с постановките във Вътрешните правила на работодателя при установяване на съответствие на задълженията по различните длъжности, заемани от ищеца.

Неоснователно е оплакването на въззивника, че длъжностите“ помощник машинист на парна турбина“ и „помощник оператор на парна турбина“ не са идентични. Понятията „ машинист“ и оператор“ са синоними, видно от Български синонимен речник. Посочените длъжности са сходни с длъжността „ оператор на енергиен блок“ и предвид факта, че турбината е елемент от енергийния блок.

От събраните по делото доказателства е видно, че работникът при сключване на трудовия договор с ответника е представил само трудова книжка, но задължение на работодателя е да покани работника да представи съответните документи, доказващи сходния характер на работата. Не са налице представени от ответника доказателства, установяващи изпълнението на това задължение от работодателя.

 

С оглед на гореизложеното, настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, изводите съответстват на събраните по делото доказателства и закона.

 

В полза на въззиваемия следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 850 лв. за адв. възнаграждение, съгласно представените доказателства. 

 

Водим от горните мотиви, Старозагорския Окръжен съд 

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение  63 от 05.07.2017 г., постановено по гр.дело № 200/2017 г. по описа на Г. районен съд.

 

ОСЪЖДА “Е. М.ЕООД, ЕИК …, със седалище и адрес на управление: гр.Г., представлявано от И. М. Ц. да заплати на Д. В. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес:*** сумата от 850 /осемстотин и петдесет/  лв., представляващи направените по делото разноски за възнаграждение за един адвокат.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните основания по чл.280 от ГПК.

 

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    

 

 

 

            ЧЛЕНОВЕ: