Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 394                                  28.11.2017г.                град  С.        В   И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ окръжен съд, ГРАЖДАНСКО отделение, II състав

На тридесет и първи октомври 2017 год.

в закрито заседание в следния състав :

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ :  ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

                                                            ЧЛЕНОВЕ : МАРИАНА МАВРОДИЕВА

                                                                                   СВИЛЕН ЖЕКОВ                                                                 

Секретар Павлина Г.,

като разгледа докладваното от съдията– докладчик ЗЛАТЕВ

Въззивно гражданско дело номер 1367 по описа за 2017 година,

за да се произнесе взе предвид следното :

 

         Производството е по реда на чл.435, ал.3 във вр. с чл.437, ал.2- 4 от ГПК.

 

         Производството по делото е образувано въз основа на жалба от А.С. Т.- Г. от гр.С., против отказа на ЧСИ- Г. И.по нейна Молба вх.рег.№ 26304/13.07.2017г. да вдигне възбрана, наложена върху недвижим имот, представляващ ½ ид.част от апартамент в гр.С., ул.„П.”., вх.., ет., ап..по изп.д.№ 2014765040026 по описа на ЧСИ- Г.И. С. Същата твърди, че е била уведомена със съобщение 38629/19.07.2017г. от ЧСИ- Г. И., че се отказва вдигане на възбраната, тъй като видно от представените по изп.дело книжа, Решение № 1070/24.10.2011г. по гр.д.№ 4185/2011г. по описа на РС- С.е било вписано в Сл. по Вп.- С.след вписване на възбрана, наложена в полза на взискателя “А.“- клон Б., ЕИК ... по горепосоченото изпълнително дело с длъжник- бившия съпруг на жалбоподателката- Д.С.Г.. Счита, че отказът за вдигане на наложената възбрана от ЧСИ по това изп.д. е незаконосъобразен, тъй като с Решение № 1070/24.10.2011г. по гр.д.№ 4185/2011г. по описа на РС- С.гражданския брак на жалбоподателката- трето лице А. Г.  с длъжника по изп.дело Д.С.Г. е бил прекратен по взаимно съгласие, постигнато е било споразумение по чл.51 от СК, като са били уредени имуществените отношения помежду им и в дял на А.Т. е бил поставен недвижим имот представляващ жилище- апартамент, находящ се в гр.С., ул.”П.” №., вх.”.”, ет.., ап.., със застроена площ от 96.55 кв.м., с идентификатор 68850.518.60.1.25, който имот е бил придобит съгласно Нот. акт № ., т.., дело № ./. г. по описа на Нотариус- Е. Т., рег.№ .на НКамара, с район на действие- района на РС- Ст.Загора, и с горепосоченото решение на Д.Г. е било предоставено правото на ползване върху имота, като въпросното решение е било вписано под акт № 226, т.З, вх.рег.№ 3933/15.04.2014г. по описа на СВ- гр.С.. В Споразумението по гр.д.№ 1070/11г. съпрузите били посочили, че гореописания имот се поставя в дял на А. Т., като по своята същност утвърденото от съда споразумение между съпрузите в имуществената му част представлява двустранен договор с действие на съдебна спогодба, респективно има действие на влязло в сила съдебно решение съгласно чл.243, ал.З от ГПК. В този смисъл конститутивното действие на съдебното решение, с което се утвърждава споразумението относно имуществените отношения между съпрузите се изразявало в предизвикването на вещно-транслативния ефект, по силата на който изцяло върху жалбоподателката преминавала цялата собственост от момента на влизането му в сила- 24.10.2011г. Съдебното решение, с което се одобрява споразумение, в което съпрузите уреждат имуществените си отношение, като поставят в дял конкретен имот на някой от тях, съставлявало решение по смисъла на чл.112, б."з" във вр. с б."а" от ЗС, поради което подлежало на вписване, като безспорно това не представлявало част от фактическия състав на договора, а имало единствено оповестително-защитно действие спрямо трети лица. Смисълът и значението на въпросното вписване по чл.112 от ЗС бил намерил израз в разпоредбата на чл.113 от ЗС, според който "актовете по предходния член до вписването им не могат да се противопоставят на трети лица, които по-рано са придобили от същия собственик и вписали вещни права върху недвижимия имот", и това означавало, че вписването има значение само в отношенията с трети за спогодбата лица и то само, ако те са придобили права преди вписване на съдебното решение, какъвто случай не е налице, като в това се изразявала оповестително- защитната функция на вписването. Вписаната възбрана по изп.д.№ 216/2014 г. по описа на ЧСИ- Г. И. не представлявало вещно право. Нещо повече към момента на вписване на възбрана върху имот на длъжника, съдебният изпълнител не извършвал проверка дали длъжникът действително е собственик на имота, като възбраната щяла да породи действие само, ако длъжникът е собственик и в този случай съгласно чл.453 от ГПК, всички последващи разпоредителни сделки/а не предхождащи/, с имота щели да бъдат непротивопоставими и на взискателя, и на присъединилите се кредитори. Но счита, че в настоящия случай собствеността върху целия имот редовно е преминала върху нея още на 24.10.2011г., когато решението за развод е влязло в сила, като невписването му не може да се счита за порок на договора между страните. Иначе противното би довело до абсурда да се счита, че вписването е част от фактическия съставена сделките и с неговото извършване се пораждат последиците на вещно-прехвърлителните действия. Признава, че действително с решението за развод на Д.С.Г. е предоставено правото на ползване върху имота, който обаче е извършил и отказ от това право с акт № 249, т.9, вх.рег.№ 15582/29.12.2016г. по описа на СВ- гр.С.. Макар на практика при предоставянето на право на ползване ползвателят да придобива фактическата власт, той не се превръщал във владелец на вещта, тъй като нямал намерение да я владее за себе си, а само зачитайки правото на собственика, което го прави държател на вещта като цяло, както и квази владелец (владелец само на своето ограничено вещно право). Тоест безспорно владението върху имота, считано от 24.10.2011г. е било упражнявано от жалбоподателката А. Т.-Г., макар и чрез друго лице.  Безспорно било, че налагането на възбрана представлява действие по принудително изпълнение и по смисъла на т.1 от Тълкувателно решение № 2/2013 на ОСГТК на ВКС, но отделно от това с въвеждането на имотни партиди, въпросната възбрана е била отразена върху имота и по този начин препятствала възможноста на собственика да се разпорежда със собствеността си редовно. Ето защо предвид гореизложеното счита, че са налице положителните процесуални предпоставки визирани в разпоредбата на чл.435, ал.4 ГПК и като трето лице- владелец на вещ към датата на постановяване на възбраната, срещу която е насочено действие по принудително изпълнение, за нея бил налице правен интерес да предяви настоящата жалба. С оглед на гореизложеното моли ОС- С.да отмени наложената възбрана по изп.д.№ 216/2014г. по описа на ЧСИ- Г. И. върху 1/2 идеална част от  недвижимия имот- апартамент в гр.С.,  ул.”П П” № , вх.”“, ет., ап., със застроена площ от 96.55 кв.м, с идентификатор 68850.518.60.1.25- в този смисъл е и допълнителната й писмена Молба от 30.10.2017г. до настоящия съд. Жалбоподателката не се е явила лично или чрез процесуален представител, и не е пледирала пред настоящия въззивен съд.

 

Взискателят “Ю.“- АД, като правоприемник на търговското предприятие на “А. – клон Б.”-  със седалище и адрес на управление в С., на осн. чл.436, ал.З, изр.3 от ГПК подава писмено Възражение, в което сочи, че счита жалбата за  неправилна  и неоснователна, тъй като според него жалбоподателката основава своята жалба с мотива, че бракоразводното решение между нея и длъжника по изпълнителното дело/Д.С.Г./, е влязло в сила преди налагане на възбраната и с това съдебно решение целият апартамент №. се поставял в дял на А. Т.- Г. . Той счита, че бракоразводното решение, с което се прекратява брака между жалбоподателката и длъжника по делото Д.Г. има вещно- прехвърлително действие относно недвижимия имот, и съгласно чл.4, б.„а" от Правилния за вписвания на вписване, подлежат всички актове, с които се прехвърля право на собственост. Съгласно буква „з" от същия член вписват се и всички съдебни решения, които заместват актовете по буква „а"- следователно, за да може прехвърлителния ефект от съдебното решение по бракоразводното решение да настъпи, това означава, че същото следва да бъде вписано, след като влезе в сила. Без да бъде вписано в Службата по вписвания, прехвърлителния ефект не може да настъпи, тъй като не е завършен фактическия състав. Счита, че наложената от ЧСИ възбрана е преди вписване иа съдебното решение, следователно към датата на вписването й Д.Г. е бил собственик на 1/2 идеална част от процесния недвижим имот, и следователно вписването на възбраната в полза на взискателя има предимство пред последващото вписване на съдебното решение, тъй като прехвърлителния ефект за жалбоподателката настъпва именно с вписване на съдебното решение в Службата по вписвания. Предвид гореизложеното, моли да се остави без уважение подадената жалба от А.С. Т. - Г.  срещу отказа на ЧСИ Г. И.да вдигне наложената възбрана върху 1/2 идеална част от Апартамент № ., находящ се в гр.С., ул.”П.П.” ., вх.., ет.

 

         Въззиваемият Д.С.Г. от гр.С.на осн. чл.436, ал.З, изр.3 от ГПК не е подал писмено Възражение, не се е явил лично или чрез процесуален представител и не е пледирал пред настоящата въззивна съдебна инстанция.

 

В писмените си Мотиви на основание чл.436, ал.3, изр.2 от ГПК ЧСИ- Г. И.- гр.С.сочи, че жалбата от това трето лице е процесуално недопустима и не следва да се разглежда от съда, и алтернативно, че дори да е процесуално допустима, тя е неоснователна и недоказана, като моли да се отхвърли изцяло, ведно със законните последици от това, като развива подробни свои съображения от фактическо, материалноправно и процесуално естество. Същата не се е явила лично в проведеното о.с.з. и не е пледирала пред настоящия въззивен съдебен състав.

 

По нашето в.гр.д. е приложено в цялост заверен препис на изп.дело № 216/2017 год. по описа на ЧСИ- Г. И.- гр.С. Окръжният съд, след като обсъди направените в жалбата оплаквания, като взе предвид становището на взискателя и Мотивите на ЧСИ, и провери законосъобразността на обжалваните действия и актове, намери за установено следното :  

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА :

Изпълнително дело № 20147650400216 е образувано по молба с вх.№ 3015/05.02.2014г. от взискателя тогава “А.”- АД (СЕГА „Ю.”- АД) срещу длъжника Д.С.Г. от гр.С., като към молбата е бил приложен изпълнителен лист от 25.11.201Зг., издаден по ч.гр.д.№ 5546/2013г. по описа на РС- С.. Съдебният изпълнител е връчила покана за доброволно изпълнение на длъжника с изх.№ 6601/07.02.2014г., която същият е получил лично на 11.02.2014г. Наложила е била възбрана върху следните недвижими имоти, собственост на длъжника Д.С.Г. : овощна градина в землището на с.М., общ. С., с ЕККАТЕ 46417, с площ 8,109 кв. м, пета категория, в местността “Г.”, съставляваща имот 076002 и 1/2 ид. част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 68850.516.509.1.. по кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед РД-18-1 /07.01.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, адрес на имота: гр.С., п.к..., ул.„П. П.” № ., вх. ., ет.., ап. ., предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент на 1 ниво, с площ: 96.55 кв.м., със съответните му прилежащи части. заедно със съответните идеални части от общите части в сградата и съответното право на строеж. Възбраната е била вписана в СВ- С.в На 13.07.2017г. по изпълнителното дело е постъпила молба от А. С. Т. – Г. /трето лице в производството по изпълнително дело № 20147650400216/, с която същата е поискала съдебният изпълнител да вдигне възбраната, вписана в СВ- С.в том ., акт № ., вх.рег.№ ./.г. по отношение на недвижимия имот, представляващ Апартамент с площ 96,55 кв.м., находящ се в гр.С., п. к. ., ул.„П.” № ., вх.., ет.., ап. .. Към молбата си е приложила Решение от 24.10.2011г., постановено от РС- С.по гр.д.№ 4185/2011г., с което съдът е прекратил гражданския брак, сключен между молителката А. С. Т.- Г.  и длъжника Д.С.Г., като съгласно това съдебно решение, РС е поставил в дял на жалбоподателката А.С. Т.- Г.  процесния недвижим имот- апартамент, и съдебното решение е било вписано в СВ- С.на 15.04.2014г. в том ., акт № . вх. рег.№  .. Със съобщение изх.№ 38629/19.07.2017г. съдебният изпълнител е уведомила А.С. Т.- Г. , че отказва да вдигне наложената възбрана, тъй като съдебното решение, с което е поставено в неин дял жилището, представляващо Апартамент с площ 96,55 кв.м., находящ се в гр.С., п.к. 6000, ул.„П. П." № ., вх.., ет.., ап.., е вписано след вписването на възбраната, наложена от ЧСИ- Г. И. по изп.д.№ 20147650400216.  На 03.08.1017г. по това изп.дело е постъпила жалба с входящ номер на Кантората на ЧСИ- Г. И.№ ., подадена от А.С. Т.- Г. , явяващо се трето лице в производството по изп.д.№ 20147650400216 против действията на ЧСИ Г. И..

 

ОТ ПРАВНА СТРАНА :

Приложими към процесната жалба са разпоредбите на чл. 435 и чл. 436 от ГПК. Депозираната жалба е процесуално допустима, тъй като съгласно разпоредбата на чл.435, ал.4 от ГПК, третото лице/каквото безспорно е жалбоподателката/  може да обжалва действията на съдебния изпълнител само когато изпълнението е насочено върху вещи, които в деня на запора, възбраната или предаването/ако се отнася за движима вещ/, се намират във владение на това лице. Запорът и възбраната като изпълнителни действия не подлежат на обжалване, но предаването- ДА. Освен това към въпросната дата жалбоподателката в резултат на влязлото в законна сила бракоразводно Решение и в резултат на направения отказ от право на ползване върху апартамента от длъжника, е станала на 100 % собственик и ползувател на процесния недвижим имот/апартамент/ и на всички находящи се в него движими вещи. Следователно жалбата се явява процесуално допустима и напълно обосновано и законосъобразно е разгледана в проведеното по делото едно открито съдебно заседание, с призоваване на страните по него.

Разгледана по съществото си, подадената жалба се явява изцяло неоснователна, тъй като с молбата си за образуване на изп.дело взискателят- тогава „А."- АД(сега „Ю."- АД) е заявил искане ЧСИ да извърши цялостно проучване на имущественото състояние на длъжника, да извърши справки, набавяне на документи, книжа и други свързани с имущественото състояние на длъжника, включително и определяне на изпълнителния способ. От справката от Имотния регистър по партидата на длъжника в СВ- С.и приложените по делото копия от вписани актове по партидата на длъжника, изискани във връзка с проучване на имущественото му състояние, ЧСИ е установила, че длъжникът Д.С.Г. от гр.С.е бил собственик на 1/2 ид.част от процесния имот в гр.С.и е наложила възбрана върху същия. Впоследствие с молбата си от 27.05.2015г. за вдигане на наложената възбрана, третото лице- жалбоподател А.С. Т.- Г.  е представила копие от съдебно решение за развод, съгласно което в неин дял е поставен изцяло процесния недвижим имот и на това основание иска възбраната да бъде заличена. Съгласно разпоредбата на чл.453 от ГПК обаче на взискателя и на присъединилите се кредитори не могат да се противопоставят прехвърлянето и учредяването на вещни права, които не са били вписани преди възбраната- и точно такъв е и конкретния случай, тъй като към датата на вписване на възбраната/10.04.2014г./ приложеното съдебно решение за развод не е било вписано и следователно не може да бъде засегнато правото на взискателя да насочи изпълнението срещу процесния недвижим имот. Макар цитираното съдебно решение да има вещноправен прехвърлителен ефект по отношение на ½ идеалната част от имота на длъжника Д.С.Г., същият е непротивопоставим на взискателя/банката/ в изпълнителното производство предвид изричната разпоредба на чл.453, ал.1 от ГПК, съгласно която на взискателя не могат да се противопоставят прехвърлянето и учредяването на вещни права, които не са били вписани преди възбраната. За конкретния казус по делото, приложението на тази норма означава, че прехвърлянето на имота изцяло в патримониума на жалбоподателката е непротивопоставимо спрямо взискателя- банката по изп.дело, поради което тази жалба се явява неоснователна и недоказана, и следва да бъде отхвърлена изцяло, ведно със законните последици от това.

 

Предвид императивната разпоредба на чл.437, ал.4, изр.2 от ГПК настоящото съдебно Решение е окончателно и не подлежи на по- нататъшно обжалване пред по- горен съд.

 

Ето защо пред горното и на осн. чл.435, ал.3 във вр. с чл.437, ал.2- 4 от ГПК, ОС- С. Р  Е  Ш  И  :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло отказа на ЧСИ- Г. И., рег.№ . на КЧСИ- С. по Молба вх.рег.№ 26304/13.07.2017г. от третото лице А.С. Т. – Г. - ЕГН ********** *** против отказа на ЧСИ- Г. И., рег.№ . на КЧСИ- С. да вдигне възбраната, наложена върху недвижим имот, представляващ ½ ид.част от апартамент, находящ се в гр.С., ул.„П.П." №., вх.., ет.., ап.. по изп.д.№ 2014765040026 по описа на ЧСИ- Г.И. С.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване пред по- горен съд.

 

   

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ :                       

 

 

 

                                                 ЧЛЕНОВЕ :