Р Е Ш Е Н И Е

 

 

  369                                                 09.11.2017 г.                                       гр.Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,  гражданско отделение, І-ви въззивен състав,

в открито съдебно заседание, проведено на единадесети октомври две хиляди и седемнадесета година,

в следния състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА - ЯНЧЕВА

                                                             ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                                                    АТАНАС АТАНАСОВ

 

Секретар: Пенка Василева

като разгледа докладваното от съдия Атанас Атанасов в.гр.д. № 1370 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:

         

            Производството  се води по реда на чл.258 от Граждански процесуален кодекс /ГПК/ и сл.

            Образувано е по въззивна жалба на „Кром” ЕООД, ЕИК № 123736044, със седалище и адрес на управление: гр.Стара Загора, ул.”Ал.Батенберг”№ 28, офис 16, представлявано от законния си представител Г.М.С.– управител, чрез пълномощник - адвокат, с която се обжалва решение № 566/19.06.2017 г., постановено по гр.д.№ 1449/2016 г. по описа на Районен съд – Стара Загора /СтЗРС/, с което въззивното дружество е осъдено да заплати на М.И.И. *** сумите съответно от 10 000,00 лв., съставляваща част от главницата от 60 000,00 лв., представляваща обезщетение за причинени от деликт неимуществени вреди и от 1 634,00 лв., представляваща обезщетение за причинени от същия деликт имуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на увреждането -10.11.2015 г. до окончателното им изплащане, както и сумата от 1 054,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на СтЗРС – дължимата държавна такса от 465,36 лв. и сторените от бюджета на съда разноски от 440,00 лв.

            Решението на СтЗРС се оспорва като неправилно, поради необоснованост и нарушение на материалния закон.

            Развиват се доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при едностранчив и вътрешно-противоречив анализ на събраните доказателства, извършен от страна на първоинстанционния съд, довел и до неправилни правни изводи относно наличието на материално-правните предпоставки за ангажиране отговорността на въззивното дружество като възложител на работа по смисъла на чл.49 от ЗЗД, от която са били причинени вреди на въззиваемия.

            В тази връзка се сочи, че СтЗРС е обосновал правните си изводи единствено посредством свидетелските показания на група от разпитаните свидетели, които според въззивника се явяват заинтересовани от изхода на делото по смисъла на чл.172 от ГПК, а от друга страна са в пълно противоречие с останалите събрани по делото доказателства, установяващи обстоятелството, че не “Кром” ЕООД, а трето лице се явява възложител на работата, при която са били причинени вреди на М.И.И..

             Излага се и довод за немотивираност на решението по отношение размера н присъденото обезщетение за неимуществени вреди.

             Претендира се отмяна на обжалвания първоинстанционен акт изцяло и отхвърляне на предявените искове, както и присъждането на деловодните разноски пред двете съдебни инстанции.

             В законоустановения срок е постъпил отговор от въззиваемата страна М.И.И., чрез пълномощник – адвокат, с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна.

             Твърди се, че обжалваното решение на СтЗРС е правилно и законосъобразно, а жалбата – неоснователна.

             Излагат се доводи, че първоинстанционният съд е извършил цялостен и обстоен анализ на всички събрани доказателства, изложил е мотиви кои от тях кредитира и защо, като въз основа на тях е изградил правилни и законосъобразни правни изводи относно наличието на предпоставките за ангажиране на отговорността на въззивното дружество по реда на чл.49 от ЗЗД и относно размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди.

             Претендира се потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.1 т.2 от ЗА.

  В откритото съдебно заседание въззивното дружество –редовно призовано, се представлява от пълномощник – адвокат, чрез когото поддържа въззивната жалба и пледира за отмяната на обжалваното първоинстанционно решение, както и за присъждането на направените съдебно-деловодни разноски.

 Въззиваемият М.И. – редовно призован, се представлява в откритото съдебно заседание от пълномощник –адвокат, чрез когото оспорва жалбата и пледира за потвърждаването на обжалваното решение, както и за присъждането на разноски.

След запознаване със становищата на страните и въз основа на събраните доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

            Настоящият съдебен състав намира, че фактическата обстановка правилно е била установена от първоинстанционния съд въз основа на събраните от него доказателства.

   От представените от ищеца И. / въззиваем в настоящото производство/ писмени доказателства, показанията на разпитаните по негов почин свидетели М.Д., К.К., М.К., И.Т., В.Г.и АИ, както и от заключението на съдебно-медицинската експертиза, което съдът кредитира изцяло, се установява, че на 10.11.2015 г. на строителен обект „Регионално депо за твърди битови отпадъци"- с. Ракитница, общ. Стара Загора, М.И.И., заедно със свидетелите К. и К., е изпълнявал строителни работи - опъване на телена ограда на железни колове.

Към тази дата, считано от 01.10.2015 г. до 27.11.2015 г. М.И. е бил в трудово правоотношение с „Пи Ес Ай“ АД – гр.Стара Загора, като за периода на трудовото си правоотношение е ползвал 30 дни неплатен годишен отпуск, в какъвто е бил и на 10.11.2015 г.

Според показанията на свидетелите Д., К., К. и Т. за изпълнение на работата ищецът, както и другите работници - свидетели, са били наети от въззивното дружество чрез свидетеля М.Д., който организирал групата от работници за строителния обект.

Заплащането на труда на работниците ставало на надница за изработена квадратура, като парите ги давал управителя на „Кром“ ЕООД – Г.С..

До самият обект в с.Ракитница работниците били транспортирани от служител на въззивното дружество, а на обекта били посрещнати от свидетеля Г.К., който изпълнявал функциите на технически ръководител, като след пристигането им на обекта той ги инструктирал за безопасност, накарал ги да се разпишат в тетрадка, разпределил им конкретните задачи и им раздал каски и жилетки.

На посочената дата, при изпълнение на възложената му работа по опъване на телена ограда и свързаната с нея дейност по рязане на тел с ножици за арматура, ищецът И. претърпял злополука, при която парче тел се забило в дясното му око.

За злополуката работниците уведомили свидетеля Г.К., който транспортирал М.И. ***, където последният бил приет по спешност за оперативно лечение.

Тъй като към 11.11.2015 г. пострадалият И. бил с прекъснати здравноосигурителни права, видно от справката от НОИ /л.81/, по разпореждане на Г.С. свидетелят Г.К. дал на свидетеля М.Д. необходимата сума за заплащане на дължимите здравни осигуровки на ищеца - въззиваем, което било сторено още на същия ден -11.11.2015 г. и по удостоверение от ТД на НАП- Пловдив / л.85/ към тази дата М.И.И.  бил с непрекъснати здравноосигурителни права.

При постъпването си в болницата въззиваемият бил със зрение на дясното око - 0,07 / 7 % /, роговица със звездовидна рана, с липса на тъкан, ирис с пролабиране извън предната очна камера, зеница в травматична мидриаза, леща начално уплътнена.

След приемането на И. в болницата му била извършена по спешност операция с адаптация на роговицата и изрязване на пролабиралия ирис, като на 16.11.2015 г. пациентът бил изписан  от клиниката със зрение на дясното око от 1 %, с добре адаптирана роговица с дълбока предна камера, ирис с травматична лезия на меридиана на 8 ч., леща уплътнена в корт.слоеве и очно дъно без възможност за детайлен оглед, а в последствие за възстановяване на целостта на роговицата на окото, на 04.05.2016 г. той претърпял повторно оперативно лечение, при което била отстранена травматичната катаракта и имплантирана вътреочна леща на дясното око.

 В резултат на проведеното лечение било постигнато възстановяване на зрението  на дясното му око до 80 %, което макар и значително било непълно, а стойността на импланта и консумативите при втората операция била в размер на 1 600,00 лв.

 Освен това във връзка с първата оперативна интервенция М.И. заплатил за престоя си в болницата потребителска такса в размер на 34,80 лв. /л.19/, а за освидетелстването си от съдебен лекар заплатил такса в размер на 40,00 лв. /л.18/.

          Според вещото лице периодът от операцията от 04.05.2016 г. до датата на извършения от него преглед на 05.10.2016 г. е достатъчен за адаптиране на окото към импланта, така, че вероятно това ще бъде процентът на окончателното възстановяване на зрението на дясното око.

          До извършването на втората операция ищецът не е бил в кондиция и след изписването си от болницата е имал значителен дискомфорт, като увреждането на окото му, сроковете за неговото частично възстановяване и извършените до момента медицински оперативни, имплантивни и други дейности са причинили и ще продължат дълго време да причиняват на М.И. болки, страдания, дискомфорт, ограничено и влошено зрение.

        От показанията на свидетелките Г. и И. се установява, че след инцидента М.И. не се чувствал нормално, не можел да си гледа детето, бил уплашен, изпаднал в депресия и се затворил в себе си.

          Чувствал се дискомфортно, т.к. не можел да се грижи за семейството си, да ходи на работа, притеснявал се, че не може да вижда.

           От ангажираните от въззивното дружество /ответник по предявените искове/ писмени доказателства, гласни доказателства и съдебно-техническа експертиза /първоначална и допълнителна/ се установява, че въз основа на сключен договор за обществена поръчка, с възложител Община „Стара Загора“, строителните работи за изграждането на обект „Регионално депо за твърди битови отпадъци"- с. Ракитница, общ. Стара Загора са били възложени на ДЗЗД „Иринополис“, в рамките на което са се сдружили „Водстрой 98“ АД – гр.София, „Инфраструктурно строителство“ ЕООД – гр.София, /впоследствие реорганизирано в ЕАД/, „Трейс Груп Холд“ АД – гр.Стара Загора и „Енерго Ремонт Строй“ ЕООД – гр.София, а според заключенията на вещото лице в дружеството по ЗЗД на мястото на „Енерго Ремонт Строй“ ЕООД – гр.София е участвало „Пи Ес Ай“ АД - гр.Стара Загора.

           При разпределение на дейностите за изпълнение на предмета на договора за официален изпълнител на оградата на депото е било определено „Инфраструктурно строителство" ЕООД, като според вещото лице на обекта не съществува ограда на основа на метална тел, опъната върху метални колове, а оградата е била изпълнена с метални колове на стомано-бетонови основи и поцинкована мрежа между коловете, завързана с поцинкована тел към тях.

         Според заключението на вещото лице, основано на съхраняваните у възложителя книжа за изпълнението на обекта и въвеждането му в експлоатация, изпълнението на оградата е било извършено от името на ДЗЗД „Иринополис“, от работници на „Инфраструктурно строителство" ЕООД, а технически ръководител на целия строителен обект е бил инж.Г.С.Т., назначен за такъв в съответствие с разпоредбите на ЗУТ със заповед от 10.07.2014 г., като отговорностите във връзка с гарантирането на здравословни и безопасни условия на труд на обекта, сред които и провеждането на инструктаж на работниците, са били разпределени между инж.Т. и представителите на фирмите, осъществяващи строителен надзор – „КИГ-АЙСИ-ПМК“ и „Екопро консулт“ ООД – гр.София .

            На 01.03.2015 г. „Кром“ ЕООД като изпълнител сключило с „Инфраструктурно строителство" ЕООД като възложител договор, по силата на който е поело задължение за доставка на инертни материали и отдаване под наем на строителна механизация и транспортна техника за обект „Изграждане на регионален център за управление на отпадъците – Стара Загора“.

         Всяко едно от двете дружества „Кром“ ЕООД и „Инфраструктурно строителство" ЕООД е имало сключен със свидетеля Г.К. трудов договор за непълно работно време от по 4 часа дневно, като във всяко от двете дружества той е изпълнявал функция на технически ръководител.

         От своя страна „Кром“ ЕООД е сключило на 10.11.2015 г. със свидетеля М.Д. граждански договор за извършване на товаро-разтоварни работи /без конкретизация на количеството и местоизпълнението им/ срещу насрещното задължение да му заплати сумата от 2 900,00 лв., като на същия лист, на който е материализиран договора, е налице и констативен протокол за приемане на работата от възложителя на 24.11.2015 г.

         Сумата от 2 900,00 лв. била заплатена на М.Д. на 24.11.2015 г. след направени удръжки за здравни осигуровки, задължителни осигурителни вноски за сметка на осигуреното лице и удръжки за фонд „Пенсии“ на ДОО и ДЗПО в универсален пенсионен фонд, като нетната сума на заплатената сума била в размер на 2 658,57 лв.

         По силата на договор от 08.09.2015 г. с възложител „ДВ Строй Консулт“ ООД и изпълнител „Кром“ ЕООД, въззивното дружество е било натоварено с изпълнението на строителни работи на обект в междугарието Плачковци-Кръстец и междугарието Кръстец – Радунци по 4-та ж.п. линия, като съобразно представените от „Кром“ ЕООД писмени доказателства и показанията на разпитаните по негов почин свидетели Г.К., Н.Х. и Г.Г., на 10.11.2015 г. служители на въззивното дружество, сред които и Г.К., са изпълнявали строителни дейности въз основа на този договор в района на спирка Бъзовец.

         Съгласно книгите за инструктаж за безопасност и здраве, водени от „Кром“ ЕООД, на 10.11.2015 г. на строителния обект „Регионално депо за твърди битови отпадъци"- с. Ракитница, общ. Стара Загора са били инструктирани трима работници на дружеството, сред които не е бил свидетеля Г.К., а на същата дата на строителния обект на гара „Бъзовец“ са били инструктирани общо единадесет работници на дружеството, сред които е бил и Г.К..

          Според показанията на свидетеля Г.К. на 10.11.2015 г. най-вероятно е изпълнявал трудовите си задължения в Плачковци, като не знае дали на другия обект - Регионалното депо за отпадъци в .с.Ракитница е имало работници на „Кром“ ЕООД, т.к. в известен период от време имало забавяне на плащания и по заповед на управителя на дружеството на този обект временно нямало служители на въззивното дружество. По отношение на строежа на оградата свидетелят сочи, че като служител на „Инфраструктурно строителство“ ЕООД знае, че е било възложено на „Трейс Груп Холд“ АД. Познавал свидетеля М.Д., който преди работел в „Кром“ ЕООД, имал си сключен договор, а понастоящем не работел в дружеството. Свидетелят К. сочи, че не е извършвал инструктажи на работници на обекта в с.Ракитница, а на обекта в Плачковци технически ръководител, който извършвал инструктажите на работниците на „Кром“ ЕООД бил свидетеля Н.Х.. Свидетелят К. отрича да познава М.И., да е бил на 10.11.2015 г. на строителния обект в с.Ракитница и да е имало там работници на въззивното дружество, както и да е получавал пари от Г.С.и да ги е носил в болницата на свидетеля М.Д.за заплащане на здравни осигуровки.

          От извършената очна ставка между свидетелите Г.К. и М.Д. единствено се установява, че двамата се познават, т.к. М.Д. е имал трудови отношения с фирмата, в която Г.К. е служител, както и че последният му е давал заплати.

          От показанията на свидетеля Н.Х. се установява, че като работник в „Кром“ ЕООД през месец ноември 2015 година е работил на обект на спирка Бъзовец, край Плачковци. Имало период през който служители на дружеството работели и на РЦО Ракитница, предимно товаро-разтоварна дейност, като на този обект колегата му Г.К. като служител на „Инфраструктурно строителство“ ЕООД извършвал инструктажите, включително и на самия него. Според свидетеля на 10.11.2015 г. той, заедно с още петнадесетина работници на „Кром“ ЕООД, сред които и Г.К., е бил на строителния обект в Плачковци, където е извършвал инструктажа за безопасност.Не знае дали по това време на обекта в с.Ракитница е имало работници на въззивното дружество, но в предявената му книга за инструктаж разпознава в значителна степен подписа на управителя Г.С., който е бил едното от компетентните лица в „Кром“ ЕООД да извършва инструктаж по безопасност, което се потвърждава и от представения по делото сертификат. По отношение на разпределението на функциите отговорник на обектите на дружеството, който извършва инструктажите, посочва, че самият той е бил такъв за обекта в с.Плачковци, а Г.К. е бил отговорник за обекта в с.Ракитница.

         От показанията на свидетеля Г.Г. се установява, че понастоящем работи във въззивното дружество като багерист и е работил като такъв  и към месец ноември 2015 г. В дружеството като технически ръководител работел и свидетеля Г.К.. Знае, че  дружеството е имало обект в с.Ракитница, но през месец ноември 2015 година той, Г.К. и други петнадесетина работници на „Кром“ ЕООД са били на обект на спирка Бъзовец на ж.п. линията до Плачковци. Свидетелят работил на обекта в с.Ракитница докъм месец септември 2015 година, преди да замине за другия обект в Плачковци, като дотогава нямало други работници на дружеството на обекта, а инструктаж му провеждал Г.К.. След септември месец на обекта в с.Ракитница нямало работници на въззивника, строителните работи на същия били спрени, т.к. плащанията били спрени. На обекта в Плачковци Г.К. изпълнявал функциите на технически ръководител, но инструктажа го извършвал Н.Х.. Свидетелят посочва, че познава лица с имената, обозначени в книгата за инструктаж за безопасност и здраве на „Кром“ ЕООД за обект „Регионално депо за твърди битови отпадъци"- с. Ракитница, общ. Стара Загора като инструктирани работници на 10.11.2015 г., като посочва, че те работят като кофражисти-арматуристи, но не знае каква дейност са извършвали на този строителен обект, т.к. там дружеството било извършвало само товаро-разтоварни дейности, а тези работници просто помагали на свидетеля при координацията за безопасност при управлението на багера, т.к. имало много хора от различни фирми на обекта. Свидетелят не познавал лице на име М.И.И., който да е бил работник на дружеството.

         От представените от въззивното дружество – ответник писмени доказателства – заповеди /л.171 и л.164/ се установява, че във връзка с извършване на строителство на обект РЦУО – гр.Стара Загора Г.К. като технически ръководител е бил определен за лице, което да ръководи и отговаря за дейностите съгласно подписан договор за изпълнение, а във връзка с извършване на строителство на обект Плачковци-Бъзовец Н.Х. е бил определен да отговаря за здравословните и безопасни условия на труд при извършването на строително –монтажните работи /СМР/.

           От представените длъжностни характеристики за длъжността „технически ръководител“ в „Кром“ ЕООД се установява, че част от основните функции касаят организиране и контролиране на СМР и организиране снабдяването на работниците с работно и специално облекло и лични предпазни средства, а по отношение осигуряването на безопасни и здравословни условия на труд не е налице пряко задължение за извършване на инструктаж на други работници, но са предвидени задължения за ползване и изискване ползването по предназначение и съхранението на специалното работно облекло и личните предпазни средства и вземане на мерки за въздействие върху лицата, нарушаващи изискванията и правилата за безопасна работа в служебните си и производствени задължения.

         При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е допустима, т.к. е редовна, подадена е от процесуално легитимирано лице, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, в предвидения в закона срок за обжалване.

Разгледана по същество намира жалбата за неоснователна, поради следните  съображения:

  В рамките на правомощията си при извършената въззивна проверка на обжалваното решение, настоящият съдебен състав намира същото за валидно, допустимо, а по същество – за правилно, като изцяло споделя правните изводи на първоинстанционния съд и на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на обжалваното решение в тази им част.

Разпоредбата на чл.49 от ЗЗД предвижда при деликт отговорност и за лицето, което е възложило работата на делинквента, при или по повод изпълнението на която са били причинени другиму вреди.

Предвид задължителните указания за приложението на закона, дадени с ППВС № 9/28.12.1966 г., за да е налице хипотезата на причиняване на вредите при изпълнение на възложената работа, следва деянието, което причинява вредоносния резултат, да съставлява обичайно изпълнение на трудовата функция или служебните задължения на делинквента.

 За да бъде реализирана отговорността на възложителя по чл.49 ЗЗД, която има гаранционно-обезпечителна функция, е необходимо наличието на пряка връзка между изпълнението /неизпълнението/ на работата и вредоносните действия.

 Настоящият съдебен състав изцяло споделя изводите на СтЗРС, че качеството на възложител на работата, при чието изпълнение са били причинени вреди на М.И.И. има именно „Кром“ ЕООД- гр.Стара Загора, което по силата на неформален устен договор му е възложило извършването на СМР на строителния обект в с.Ракитница, при чието извършване на 10.11.2015 г. е настъпила и злополуката, при която е било наранено дясното око на ищеца-въззиваем.

 За настъпването на вредите отговорност носи „Кром“ ЕООД, поради неизпълнение на задълженията от страна на служителя му Г.К., който е изпълнявал функциите на технически ръководител на работниците на въззивното дружество на обекта и в качеството си на такъв е следвало да ръководи извършването на СМР, да следи за допускането на обекта да изпълняват дейности само работници, които са инструктирани за безопасност на труда и са снабдени с лични предпазни средства, сред които и предпазни очила, но в този ден – 10.11.2015 г., е разрешил достъпа до строителния обект на работници, действащи по силата на неформалния устен договор с въззивното дружество, сред които и ищеца – М.И., като ги е допуснал на обекта и им е възложил конкретни задачи, без в рамките на работния ден реално да е изпълнявал трудовите си задължения като технически ръководител, с присъщите му за това ръководно-организационни функции.

 Именно поради това противоправно поведение на Г.К. е настъпило и непозволеното увреждане на въззиваемия, при което е пострадал телесния му интегритет чрез увреждане на дясното му око, в резултата на което той е претърпял неимуществени и имуществени вреди.

  Тези изводи се обосновават след внимателен и задълбочен анализ на всички събрани доказателства, като в тази връзка следва да се отбележи, че първоинстанционният съд правилно е кредитирал при формиране на правните си изводи най-вече свидетелските показания на разпитаните по почин на ищеца свидетели и част от събраните писмени доказателства, т.к. тези доказателства са логични, последователни и без противоречия помежду си, като отчасти се подкрепят и от ангажираните от ответното дружество, понастоящем въззивник, доказателства.

Свидетелските показания на свидетелите М.Д., К.К., М.К., И.Т. напълно си кореспондират помежду си и не се преценяват от въззивния съд като заинтересовани, т.к. на първо място нито един от тези свидетели няма особена връзка /роднинска, по представителство, на подчинение или друга/ с ищеца - въззиваем, която да предполага изначална заинтересованост от изхода на делото, а освен това тези показания се подкрепят в отделни аспекти и от ангажираните по почин на насрещната страна доказателства.

Именно събраните по почин на въззивника свидетелски показания съдът преценява като заинтересовани, т.к. от една страна всички разпитани по делото по почин на „Кром“ ЕООД свидетели са все още негови служители, т.е. е налице субординационна връзка между тях и страната, а от друга страна в значителни части показанията на тези свидетели са или вътрешно-противоречиви, или си противоречат с други събрани доказателства, или са в противовес на защитната теза на дружеството, изразена в отговора на исковата молба.

Действително по делото са налице писмени доказателства и експертизи, въз основа на които може да се обоснове извода, че дейността по изпълнението на оградата на обекта в с.Ракитница е била извършена от трето на правния спор лице – „Инфраструктурно строителство“ ЕООД – гр.София, каквото е и едно от възраженията във въззивната жалба, а работници на „Кром“ ЕООД не са извършвали работа на строителния обект, т.к. въззивното дружество е имало сключен с Инфраструктурно строителство“ ЕООД – гр.София само договор за доставка на материали и отдаване под наем на строителна механизация и транспортна техника.

Този извод обаче се опровергава в значителна степен от събраните по почин на въззивното дружество доказателства, т.к. в свидетелските си показания свидетелите К., Х. и Г. посочват, че работници на „Кром“ ЕООД са извършвали по принцип СМР на този обект, а технически ръководител е бил Г.К., като свидетелите единствено сочат, че за определен период от време, в т.ч. и на 10.11.2015 г., на обекта не е имало служители на дружеството по нареждане на управителя, поради проблеми с плащанията.

 Това тяхно твърдение обаче се опровергава от представената от страната книга за инструктаж по безопасни и здравословни условия на труд, от която се установява, че на 10.11.2015 г. , а и преди и след това, на обекта в с.Ракитница е имало работници на „Кром“ ЕООД, които са работили като кофражисти - арматуристи.

 Освен това свидетелите на въззивника твърдят, че познават М.Д., който работел в дружеството обща работа, като в показанията си при очната ставка свидетелят К. посочва, че многократно му е давал заплати, но по делото е налице представен писмен граждански договор от 10.11.2015 г., по силата на който „Кром“ ЕООД е възложило на М.Д.извършването на товаро-разтоварни работи, без уточнение на количество и място на извършване, срещу определена сума, която в последствие е била заплатена.

 Внимание заслужава и обстоятелството, че според писмените доказателства и заключенията на техническите експертизи изпълнител на строителния обект в с.Ракитница е ДЗЗД, което включва няколко търговски дружества, в т.ч. и „Пи Ес Ай“ АД – гр.Стара Загора, с което въззиваемия М.И. е бил в трудово правоотношение по време на настъпване на увреждането, но е ползвал почти през целия период на това правоотношение неплатен отпуск.

Предвид естеството на трудовото правоотношение и целите , които правните субекти преследват с встъпването в такова правоотношение, житейски нелогично изглежда да се сключи трудов договор и то със срок за изпитване, като почти веднага след сключването и за почти целия период на действието на който, работодателят да разреши на своя работник ползването на неплатен годишен отпуск, като в същото време работникът да встъпи в други правоотношения с други контрагенти, с цел да реализира доходи чрез престиране на труда си. 

Всички изложени факти дават основание на съдът да приеме, че макар и документално обосновано изпълнителят на строителния обект в с.Ракитница да е било ДЗЗД „Иринополис“, а изграждането на оградата да е било възложено на участника в това дружество – „Инфраструктурно строителство“ ЕООД – гр.София, то по силата на неформално съглашение между „Инфраструктурно строителство“ ЕООД – гр.София и „Кром“ ЕООД реалното изпълнение на СМР по изграждане на тази ограда са били възложени на последното, макар и сключения между страните договор да е имал друг предмет.

Като аргумент в тази насока служи и обстоятелството, че свидетелят Г.К. е бил назначен на работа и в двете дружества на непълно работно време  при 4-часов работен ден, като и в двете дружества той е изпълнявал длъжността на технически ръководител.

 Тази правна възможност за сключване от страна на един работник на трудови договори с различни работодатели по смисъла на чл.111 от КТ в случая е била използвана именно като средство за фактическото изпълнение на неформалното съглашение между двете търговски дружества във връзка с извършването на СМР на строителния обект, т.к. от фактическа гледна точка не може да се установи ясно разграничение при изпълнение на редовните му служебни задължения на обекта в рамките на работния ден, от името на кой от двамата работодатели присъства на работното си място и полага труд Г.К..

 Именно тази „двуякост“ в правното положение на Г.К. при изпълнение на трудовите му задължения на строителния обект в с.Ракитница позволява и документално обоснованата истина, че изпълнението на оградата на обекта е  било извършено от „Инфраструктурно строителство“ ЕООД – гр.София, предвид че, по договор „Кром“ ЕООД не е имало задължението да извършва СМР на обекта, а само е доставяло материали, механизация и техника, а фактическото й изпълнение е било извършено от лица, които не са били в трудово правоотношение с нито едно от двете дружества.

 Като се отчетат обаче обстоятелствата, че въззивното дружество е имало сключен договор със свидетеля М.Д. за извършване на товаро-разтоварни дейности, койтоот своя страна е съдействал при наемането на работниците, които фактически са участвали в изпълнението на СМР по изграждането на оградата, следва да се приеме, че те са били наети от името и за сметка на „Кром“ ЕООД – гр.Стара Загора, т.е. на обекта са извършвали работа именно по възлагане от въззивното дружество, за което им е било обещано заплащане на надница, а реалното заплащане е било извършено от въззивното дружество на свидетеля М.Д., който очевидно е изпълнявал функциите на организатор и отговорник на наетите по този начин работници.

С оглед на всичко изложено въззивният съд намира, че са налице всички предпоставки за ангажиране на отговорността на „Кром“ ЕООД – гр.Стара Загора като възложител на работа по чл.49 от ЗЗД, при която на въззиваемия М.И. са били причинени вреди, които подлежат на репариране.

Размерът на обезщетението за имуществени вреди е било определено правилно от районния съд, в съответствие с предприетото изменение на иска по размер и събраните доказателства за реално направени от М.И. разходи за лечение  и за съдебно-медицинско удостоверение.

Размерът на обезщетението за неимуществени вреди също е бил правилно определен от районния съд, който като е преценил вида на увреждането, неговата необратимост в пълна степен въпреки предприетото медицинско лечение, изпитаните във връзка с увреждането от пострадалия болки, страдания, негативни емоции и чувства и продължителността им във времето, е уважил предявеният частичен иск в пълния му заявен размер от 10 000,00 лв.

С оглед на изложените съображения настоящият съдебен състав намира изложените във въззивната жалба оплаквания за неправилност на обжалваното решение за неоснователни, поради което същото следва да бъде изцяло потвърдено.

          Относно разноските:

          При този изход на делото въззиваемият има право на разноски пред въззивната инстанция.

          Тъй като реално такива разноски той не е сторил, не следва да му се присъжда конкретна сума.

          Предвид, че защитата му е била осъществена от адвокат по реда на чл.38, ал.1 т.2 от ЗА, в полза на адвокат Р.Г. *** следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 1 054,00 лв., с начислен ДДС.

         

            Водим от изложените мотиви и на основание чл.272 от ГПК  Окръжен съд – Стара Загора

                                                   

                                                            Р Е Ш И:

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение № 566/19.06.2017 г., постановено по гр.д.№ 1449/2016 г. по описа на Районен съд – Стара Загора.

          ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК вр. чл.38, ал.2 от ЗА „Кром” ЕООД, ЕИК № 123736044, със седалище и адрес на управление: гр.Стара Загора, ул.”Ал.Батенберг”№ 28, офис 16, представлявано от законния си представител Г.М.С. да заплати на адвокат Р.Г. *** сумата от 1 054,00 лв. / хиляда петдесет и четири лв../ - адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция, с начислен ДДС.

          

 

          Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.

                            

 

                                                                                                          

                                                                                                            2.