Р Е Ш Е Н И Е

 

 

377                                               14.11.2017 г.                                 гр.Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,  гражданско отделение, І-ви въззивен състав,

в открито съдебно заседание, проведено на осемнадесети октомври две хиляди и седемнадесета година,

в следния състав:

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА

                       ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                                                              АТАНАС АТАНАСОВ

 

Секретар: Пенка Василева

като разгледа докладваното от съдия Атанас Атанасов в.гр.д. № 1382 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:

         

            Производството  се води по реда на  чл.258 от Граждански процесуален кодекс /ГПК/ и сл.

            Образувано е по въззивни жалби, подадени съответно от Д.М.Д. *** и от В.Н.М. *** и Й.Р.М. *** против решение № 275/30.03.2017 г., постановено по гр.д.№ 3742/2016 г. по описа на Районен съд –Стара Загора /СтЗРС/, с което е уважен частично предявения от Д.Д. срещу В.М. и Й.М. иск за възстановяване на запазена част от наследството на Й.Р.М., като е възстановена запазената му част с 5 351,33/46 900 ид.ч. от апартамент № 1, находящ се в гр.Стара Загора, ул.”...” № ..., вх...., ет...., със застроена площ от 56,82 кв.м., при съответни граници съобразно кадастралната карта, ведно с прилежащото му избено помещение № 1 с площ от 7,66 кв.м., при съответни граници съобразно кадастралната карта, и съответните 3,20 % идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж, който апартамент представлява имот с идентификатор № 68850.519.116.2.1 и е намалено със сумата от 5 351,33 лв. извършеното от Й.Р.М. в полза на Р.М.М. дарение на 4/6 ид.части от описания имот, обекитивирано в н.а. № ..., т....,рег.№ ...,дело № ...г. на Нотариус Б.Г., с рег.№ 394 по регистъра на НК и район на действие при СтЗРС.

             С жалбата на Д.М.Д. решението на СтЗРС се оспорва като неправилно, незаконосъобразно и постановено при нарушение на процесуалните правила в частта му, в която съдът не е уважил искането на ищеца - въззивник за намаляване на дарственото разпореждане със сумата от 10 422,22 лв. и възстановяване на 4/18 идеални части от имота.

            Развиват се доводи за неправилност на обжалваното решение, допусната при формирането на наследствената маса, при което неправилно в нея са били включени  четири земеделски имота, което е довело до неправилно формиране на стойността й.

            Претендира се първоинстанционното решение да бъде отменено в частта му, в която е прието дарението на недвижимия имот да се намали с 5 351, 33 лв. вместо със 10 422,22 лв. и са възстановени 5 351,33/46 900 ид. ч. от апартамента, вместо 4/18 ид.ч., като предявения иск се уважи изцяло и дарението се намали със сумата от 10 422,22 лв. и се възстанови запазената част на ищеца от 4/18 ид.части, както и се присъдят разноските пред двете съдебни инстанции.

            В законоустановения срок насрещните страни по тази жалба – В.Н.М. и Й.Р.М. не са подали отговор.

            От своя страна В.Н.М. и Й.Р.М. също са подали въззивна жалба срещу решението на районния съд, с която същите го обжалват в частта му, в която е уважен частично предявения иск и е постановено намаляне със сумата от 5 351,33 лв. на извършеното от Й.М. дарение и е възстановена запазената част на Д.Д. с 5 351,33/46 900 ид.ч.

            Твърди се, че решението е неправилно и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закони, т.к. в наследствената маса не са били включени всички имоти, като с прибавянето на другите притежавани от наследодателката имоти, които били известни на ищеца при предявяването на исковете му, щели да се променят и стойностите на запазената и разполагаемата части от наследството, което от своя страна да обуслови отхвърлянето на исковете.

            Претендира се отмяна на обжалваното решение изцяло и отхвърляне на предявените пасивно субективно съединени искове, както и присъждането на разноските пред двете съдебни инстанции.

             В законоустановения срок е постъпил отговор от въззиваемата страна по тази жалба –Д.М.Д., с който същата се оспорва като неоснователна.

             Твърди се, че в наследствената маса са били включени всички имоти, притежавани приживе от Й.М., като самият ищец изчерпателно е посочил известните нему такива, а в доказателствена тежест на ответниците било да представят доказателства за други притежавани от наследодателката имоти.

             Претендира се потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноски пред въззивната инстанция.

             В откритото съдебно заседание Д.Д. – редовно призован, се представлява от пълномощник – адвокат, чрез когото поддържа своята въззивна жалба и пледира за уважаването й, оспорва въззивната жалба на насрещните страни и пледира за отхвърлянето й,  както и претендира за присъждането на направените съдебно-деловодни разноски.

  В.Н.М. и Й.Р.М. – редовно призовани, се явяват лично в откритото съдебно заседание, поддържат въззивната си жалба и пледират за уважаването й, съответно оспорват въззивната жалба на насрещната страна – Д.Д. и пледират за отхвърлянето й.

           След запознаване със становищата на страните и въз основа на събраните доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

            Настоящият съдебен състав намира, че фактическата обстановка правилно е била установена от първоинстанционния съд въз основа на събраните от него доказателства, поради което и на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на обжалваното решение в тази им част.

            Безспорно от събраните писмени доказателства по делото е установено, че на 01.05.2014 г. е починала Й.Р-М.,***, която след смъртта си е оставила за свои законни наследници сина си Д.Д. и ответницата Й.Р.М., наследила по заместване своя баща Р.М.М. – син на Й.М., починал преди нея на 02.01.2014 г., както и че наследник по закон на Р.М. е и преживялата му съпруга-ответницата В.Н.М..

            Безспорно е установено също така, че приживе на 29.09.2011 г. Й.Р.М. е дарила на сина си Р.М. притежаваните от нея 4/6 идеални части от процесния апартамент № 1, находящ се в гр.Стара Загора, ул.”...” № ..., вх...., ет...., със застроена площ от 56,82 кв.м., при съответни граници съобразно кадастралната карта, ведно с прилежащото му избено помещение № 1 с площ от 7,66 кв.м., при съответни граници съобразно кадастралната карта, и съответните 3,20 % идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж, който апартамент представлява имот с идентификатор № 68850.519.116.2.1 по кадастралната карта на гр.Стара Загора, като договорът за дарение е бил обективиран в н.а. № ..., т....,рег.№ ...,дело № ...г. на Нотариус Б.Г., с рег.№ 394 по регистъра на НК и район на действие при СтЗРС.

            Съгласно неоспореното заключение на изслушаната от районния съд оценъчна експертиза, което настоящият съдебен състав кредитира изцяло, стойността на апартамента към момента на смъртта на дарителката е в размер на 46 900 лв., а на 4/6 идеални части е в размер на 31 266,67 лв.

            От останалите ангажирани от страните пред районния съд доказателства се установява, че по силата на наследство и два договора за доброволна делба към момента на смъртта си Й.Р.М. е притежавала в собственост два земеделски имота – ниви, находящи се в землището на с.Даскал-Атанасово, общ.Раднево, обл.Стара Загора, съставляващи съответно нива с площ от 12 дка, ІV-та категория, в местността „Юрска могила“, съставляваща имот № 033071 по плана за земеразделяне на селото, както и нива с площ от 24 дка, ІV- та категория, в местността „Нейков кладенец“, съставляваща имот № 044102.

            Стойността на тези имоти към момента на откриване на наследството й – датата на смъртта, съобразно експертизата, е в размер на 28 980,00 лв. общо, от които стойността на първата нива е 9 600,00 лв., а стойността на втората нива е 19 380,00 лв.

           По наследство от покойния си съпруг М.Д.М. към момента на смъртта си Й.Р.М. е притежавала в собственост и по 1/30 идеална част от други два недвижими имота с.Даскал-Атанасово, общ.Раднево, обл.Стара Загора, съставляващи съответно нива с площ от 26,599 дка, ІV-та категория, в местността „Бялата пръст“, съставляваща имот № 013010 по плана за земеразделяне на селото, както и нива с площ от 25,650 дка, ІV- та категория, в местността „Василиевите места“, съставляваща имот № 047100.

            Съобразно заключението на експертизата, стойността на тези имоти към момента на откриване на наследството на Й.Р.М. е 43 460,00 лв., т.е. стойността на 1/30 идеална част е 1 445,33 лв.

            При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Настоящият съдебен състав намира, че двете въззивни жалби са редовни и допустими, т.к. всяка е подадена от процесуално легитимирано лице, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, в предвидения в закона срок за обжалване и при наличието на правен интерес.

Разгледани по същество намира жалбите за неоснователни, поради следните  съображения:

В рамките на правомощията си при извършената въззивна проверка на обжалваното решение, настоящият съдебен състав намира същото за валидно, допустимо, а по същество – за правилно, като изцяло споделя изложените от първоинстанционния съд правни изводи и на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на обжалваното решение в тази им част.

По силата на разпоредбата на чл.28, ал.1 от Закона за наследството /ЗН/ част от наследниците по закон, включваща низходящите, родителите и преживелия съпруг на наследодателя, имат право на запазена част от наследството на последния, като по силата на чл.29, ал.1 от ЗН запазената част на низходящите, когато наследодателят не е оставил съпруг, при две и повече деца е 2/3 от имуществото на наследодателя.

 Съгласно разпоредбата на чл.30 от ЗН наследник с право на запазена част, който не може да получи в пълен размер тази си част поради завещания или дарения, има право да иска намаляването им до размера, който е необходим за допълване на запазената му част, след като прихване направените в негова полза завети и дарения , с изключение на обичайните дарове.

 За определяне на размера на разполагаемата част от наследството и на запазената част на наследника, следва по силата на чл.31 от ЗН да се образува наследствена маса, включваща всички имоти, принадлежали на наследодателя към момента на смъртта му, от която се вадят задълженията и увеличението на наследството по чл.12, ал.2 от ЗН и след това се прибавят към нея всички дарения, с изключение на обичайните такива, според тяхното положение по време на подаряването им и според стойността им по време на откриване на наследството за недвижимите имоти.

В случая въззивникът - ищец Д.Д. се явява именно наследник по закон на Й.Р.М. с право на запазена част, чийто размер се явява накърнен с извършеното от наследодателката дарение на собствените й 4/6 идеални части от процесния недвижим имот в полза на другия й син и наследодател на ответниците – Р.М.М..

Въззивният съд, че при спазване на разпоредбата на чл.31 от ЗН за формиране на наследствената маса от всички имоти, които съобразно ангажираните от страните доказателства са принадлежали на Й.Р.М. към момента на смъртта й, който по силата на чл.1 от ЗН е й момента на откриване на наследството, н тази наследствена маса следва да се включат притежаваните от Й.М. земеделски земи, находящи се в землището на с.Даскал-Атанасово, общ.Раднево, към които да се прибави извършеното дарение на процесния недвижим имот и на база заключението на изслушаната експертиза да се определи размера на разполагаемата част от наследството – 1/3 на стойност от 20 564,00 лв., както и размера на запазената част на наследника Д. на стойност от 20 564,00 лв.

Тъй като наследодателката не се е разпоредила приживе чрез завещания и дарения с цялото си имущество, налице е наследствено такова, от което Д.Д. би могъл да получи запазената си част в непълен размер, като с оглед размера на чистия актив от наследството от 30 425,30 лв. и квотата от него, полагаща се на въззивника-ищец, то следва да се приеме, че процесното дарение накърнява запазената му част със сумата от 5 351,33 лв., до размера на която и следва да бъде намалено.

            Настоящият съдебен състав не споделя възраженията за неправилност на обжалваното първоинстанционно решение, изтъкнати в жалбата на въззивника Д., т.к. счита, че съвсем правилно при формиране на наследствената маса са били включени двете ниви в землището на с.Даскал-Атанасово, общ.Раднево, обл.Стара Загора, находящи се съответно в местностите „Нейков кладенец“ и „Юрска могила“, т.к. към момента на откриване на наследството на Й.М. същите са били нейна собственост.

            Фактът, че за тези две ниви е налице сключен предварителен договор за покупко-продажба, по отношение на който е налице висящо производство по чл.19, ал.3 от ЗЗД за обявяването му окончателен се явява ирелевантен по отношение прилагането на разпоредбите, касаещи възстановяването на запазената част на ищеца от наследството на Й.М., т.к. съдебното решение, с което предварителният договор се обявява за окончателен има конститутивно действие, занапред във времето.

            По сходни съображения абсолютно неоснователно е и възражението на въззивника Д., че при формиране на наследствената маса не е следвало да бъдат включени и двата земеделски имота в землището на с.Даскал-Атанасово, общ.Раднево, обл.Стара Загора, от които наследодателката М. е притежавала в съсобственост по наследство от своя съпруг идеални части от правото на собственост.

           Към момента на откриване на наследството на Й.М., който се явява и правно - значимият момент по силата на чл.31 от ЗН, тя е била съсобственик на тези имоти, като квотата й в съсобствеността правилно е била определена от районния съд по силата на относимите законови норми от ЗН – чл.5, ал.1 от ЗН и чл.9, ал.1 от ЗН, при липсата на ангажирани по делото доказателства, които да опровергават тяхното приложение в конкретния случай.

           Настоящият съдебен състав не споделя и възраженията за неправилност на обжалваното първоинстанционно решение, изтъкнати в жалбата на въззивниците В.Н.М. и Й.Р.М. поради невключването в наследствената маса на всички притежавани от Й.Р.М. към момента на смъртта й недвижими имоти.

            В тази връзка следва да се има предвид, че по отношение на всички посочени от въззивниците-ответници пред районния съд такива имоти, в първоинстанционното производство са събрани относимите доказателства, които са били обсъдени от съда и той правилно е приел кои имоти следва да включи в наследствената маса и кои не.

            По отношение на други притежавани от наследодателката имоти не са налице наведени пред първоинстанционния съд твърдения, нито надлежно ангажирани пред първата или пред въззивната инстанции доказателства, а по силата на чл.154, ал.1 от ГПК в гражданския процес всяка страна следва да докаже фактите, на които основава своите твърдения и възражения.

            Ето защо въззивният съд намира и двете въззивни жалби срещу решение № 275/30.03.2017 г., постановено по гр.д.№ 3742/2016 г. по описа на Районен съд –Стара Загора за неоснователни, а самото обжалвано решение преценява по същество за правилно, поради което същото следва да бъде потвърдено.

            Относно разноските:

            При този изход на делото всяка от страните има право на разноски във въззивното производство, като всички разноски, които някоя от двете насрещни страни е направила от процесуалната си позиция на въззивник по подадената от нея въззивна жалба следва да останат в нейна тежест, а на насрещната страна – въвзиваем по съответната жалба следва да се присъдят направените разноски за защитата по тази жалба.

            С оглед на това и предвид ангажираните от всяка от страните доказателства за направени разноски във въззивното производство, в полза на Д.М.Д. следва да се присъдят разноски в размер на 1 000,00 лв., съставляващи платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие№ 108837 /л. 45/, т.к. същите са сторени за защита на страната по подадената от В.М. и Й.М. въззивна жалба и процесуално представителство пред въззивния съд във връзка с това.

           Направените от Д.М.Д. разноски за държавна такса за въззивно обжалване не следва да му се присъждат, предвид изхода на делото по подадената от него въззивна жалба.

           Направените от Й.Р.М. и В.Н.М. разноски за адвокатско възнаграждение по представените от тях договори за правна помощ и съдействие, съответно № 111444 от 20.04.2017 г. и № 111445 от 23.04.2017 г. /л.18 и л.19/ не следва да им се присъждат, предвид, че сумите са били заплатени за изготвяне на въззивна жалба и защита пред въззивната инстанция във връзка с нея и изхода на делото по подадената от тях въззивна жалба.

            На основание чл.77 от ГПК във връзка с чл.261 т.4 от ГПК Й.Р.М. и В.Н.М. следва да бъдат осъдени да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Стара Загора държавна такса в размер на 54,20 лв., дължима на основание чл.18, ал.1 от Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК за въззивно обжалване, т.к. заплатената от тях държавна такса в посочения размер при подаване на въззивната им жалба, видно от преводно нареждане от 23.05.2017 г. /л.15/ е била внесена по сметка на Районен съд – Стара Загора, който се явява ненадлежния второстепенен разпоредител с бюджетни средства, по чиято сметка следва да постъпи дължимата сума.

           След заплащането й от Й.Р.М. и В.Н.М. по сметката на Окръжен съд –Стара Загора, дължимата държавна такса за въззивно обжалване следва да остане в тяхна тежест и да не им се присъжда като разноски, предвид изхода на делото по подадената от тях въззивна жалба.

          Заплатената от въззивничките сума от 54,20 лв. по сметката на Районен съд – Стара Загора с основание въззивно обжалване на решение № 275/30.03.2017 г., постановено по гр.д.№ 3742/2016 г. по описа на Районен съд –Стара Загора, подлежи на възстановяване на легитимираните страни по тяхно искане, от бюджета на съответното учреждение при спазване на предвидения законов ред за това.

           

          Водим от изложените мотиви и на основание чл.272 от ГПК  Старозагорски Окръжен съд

                                                   

                                                            Р Е Ш И:

    

          ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 275/30.03.2017 г., постановено по гр.д.№ 3742/2016 г. по описа на Районен съд –Стара Загора.

          ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК В.Н.М., ЕГН – ********** *** и Й.Р.М., ЕГН - ********** *** да заплатят на Д.М.Д., ЕГН – ********** *** сумата от 1 000,00 лв. / хиляда лв./ - съдебно-деловодни разноски пред настоящата съдебна инстанция.

          ОСЪЖДА на основание чл.77 от ГПК В.Н.М., ЕГН – ********** *** и Й.Р.М., ЕГН - ********** *** да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Стара Загора сумата от 54,20 лв. / петдесет и четири лв. и двадесет ст./- държавна такса за въззивно обжалване.

 

          Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.

                           

 

                                                                                                          

                                                                                                            2.