Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  391                                 24.11.2017 г.                     град  Стара Загора

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД            І ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и пети октомври                                                         Година 2017

в публично заседание, в следния състав :

                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

                                        

                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1. НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                    

                                                        2. АТАНАС АТАНАСОВ

 

 

Секретар: Пенка В.

като разгледа докладваното от съдията – докладчик УРУКОВ въззивно гражданско дело номер 1386 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производството е образувано по въззивна жалба на Н.В.Д.,***, чрез адв. Е. Д., против решение № 342 от 26.07.2017 г., постановено по гр.д. № 981/2017 г. по описа на Районен съд Казанлък.

 

          С обжалваното решение са отхвърлени предявените от Н.В.Д.,***, иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ за признаване на уволнението за незаконно със Заповед №6/03.02.2017 г. и неговата отмяна като погасен по давност; иск с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ за възстановяване на предишната работа „Директор на Общинско предприятие „Кухня-майка“ в т.ч. дейност „Детска млечна кухня“  като неоснователен и иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за оставането без работа 2 месеца поради уволнение за периода от 09.02.2017 г. до 09.04.2017 г. в размер на 2 242.80 лв. като неоснователни.

 

Въззивницата Н.В.Д. обжалва решението на първоинстанционния съд, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от нея обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1,2 и 3 от КТ за отмяна на уволнението, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и заплащане на обезщетение за оставането без работа. Счита, че решението е неправилно, материално и процесуално незаконосъобразно и необосновано. Намира, че фактическите и правни констатации в него са противоречат на установените и доказани по делото факти и обстоятелства, както и на относимите правни норми и разпоредби на КТ. Излага подробни съображения и цитира съдебна практика. Моли съдът да отмени изцяло решението на първоинстанционния съд и да постанови такова по съществото на спора, с което да уважи изцяло като основателни и доказани предявените от нея срещу ответника Община Казанлък обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т. 1, 2 и 3 от КТ за отмяна на уволнението, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и заплащане на обезщетение за оставането без работа поради уволнението, както и да й присъди направените разноски пред двете съдебни инстанции.

 

         Въззиваемия Община Казанлък в отговора си по чл.263, ал.1 ГПК чрез пълномощника си старши юрисконсулт М.И. взема становище, че въззивната жалба е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд е постановено при спазване на материалноправните и процесуалноправните разпоредби. Намира, че съдържащите се в него мотиви напълно съответстват  на установените и доказани факти и обстоятелства по делото. Излага подробни съображения по всички оплаквания изложени в жалбата. Моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли подадената въззивна жалба, като неоснователна и недоказана, и да потвърди решението на първоинстанционния съд като правилно, както и да им присъди направените пред въззивната инстанция разноски.

 

         Съдът като обсъди доводите и становищата на страните ведно със събраните по делото доказателства намери за установено следното от фактическа страна:

 

         Предявен е иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ.

 

         Не е спорно, а и от представеното трудово досие се установява, че ищцата е сключила трудов договор №19/31.07.2015 г. с ответника с посочено основание „чл.70, във вр.с чл.68, ал.1, т.1 от КТ и в изпълнение на решение №1307/13.05.2015 г. на ОбС-Казанлък и Заповед №1089/02.06.2015 г. на Кмета на Община Казанлък, след проведен конкурс по реда и начин установен в раздел 4 на КТ, за длъжността “Директор на Общинско предприятие „Кухня-майка“ в т.ч. дейност Детска млечна кухня“, за „срок на изпитване 6 месеца, уговорен в полза на работодателя до: 03.02.2016 г. ”. 

 

Видно от приложеното заверено копие на заявление до Кмета на Община Казанлък ищцата е изразила желание  след изтичане на 6-месечния срок на изпитване да бъде назначена на трудов договор със срок за една година.

 

С допълнително споразумение под №119/03.02.2016 г. , двустранно подписано, сключено на основание чл.119 вр. с чл.68,, ал.1, т.2 от КТ  страните уговорили срок на трудовото правоотношение- до 03.02.2017 г. Съгласно заповед №6/03.02.2017 г., трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.325, ал.1, т.3 от КТ по причина: поради изтичане на уговорения срок, считано от 03.02.2017 г.

 

Представен е електронен документ-писмо по ел.поща от 17.02.2016 г. с подател М.К.-Началник-отдел „Хуманитарни политики“ при Община Казанлък, с прикачен файл заявление от М.Т.К. –счетоводител на ОП „Кухня-майка, в т.ч. Детска млечна кухня“ до ищцата като Директор на ОПКМДМК. Видно от заверено копие на болничен лист№Е2017/8052335 от 02.02.2017 г. ищцата е ползвала отпуск поради временна неработоспособност от 02.02.2017 г. до 10.02.2017 г.

 

Съгласно представеното заверено копие на писмо изх.№94-11-2363-1/06.02.2017 г., Кметът на Община Казанлък уведомява ищцата, че „поради изтичане на уговорения срок по сключения трудов договор №19/31.07.2015 г., на основание чл.325, ал.1, т.3 от КТ, същият се счита прекратен, считано от 03.02.2017 г.“ и във връзка с това в най-кратък срок да се яви в Общината за оформяне на документите .

 

Не е спорно, а и от представена е товарителница е видно, че ищцата Н.Д. е получила писмо изх.№94-11-2363-1/06.02.2017 г. на 07.02.2017 г. В представеното от ищцата копие на заповед №№6/03.02.2017 г. е отразена дата на връчване 09.02.2017 г., а в приложеното заверено копие на трудово досие в заповедта не е отразена дата на връчване.

               

От представеното по делото заверено копие на трудова книжка е видно, че след прекратяването на трудовото правоотношение, ищцата не работила по друго трудово правоотношение. Видно от заверено копие на препис-извлечение от разплащателна ведомост за м.01.2017 г., не оспорено, БТВ на ищцата за м.01.2017 г. е 1435.11 лв.

 

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

 

В настоящият случай трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.325, ал.1, т.3 от КТ, което е едно от общите основания за прекратяване на трудовия договор, без която и да е от страните да дължи предизвестие. Следва да се вземе предвид, че прекратяването на трудовия договор при общите основания  по чл.325 от КТ не се извършва по волята само на една от страните по него, както е при основанията по чл.326, чл.327, чл.328 и чл.330 от КТ, а е в резултат на съгласуваната им обща воля след сключването му в хипотезата на чл.325, ал.1 т.1 от КТ или при сключването в хипотезите на чл.325, ал.1 т.3- т.5 от КТ или наличието на други причини и юридически факти, които правят неизбежно прекратяването на трудовия договор- чл.325, ал.1, т.6-т.12 от КТ. Следователно за да настъпи правният ефект на прекратяването на трудовия договор в хипотезата по чл.325, ал.1, т.3 от КТ е достатъчно работодателя да уведоми писмено работника/служителя, че юридическият факт е настъпил т.е. уговорения срок е изтекъл и правоотношението се счита прекратено.  В настоящия случай  писмено изявление на ответника, че поради изтичане на уговорения срок, трудовия договор е прекратен на основание чл.325, ал.1, т.3 от КТ, считано от 03.02.2017 г. е обективирано в писмо изх.№94-11-2363-1/06.02.2017 г. и е получено от ищцата на 07.02.2017 г., от която дата съдът счита, че е започнал да тече двумесечния срок за оспорване на прекратяването. Последващото връчване на екземпляр от заповед №6/03.02.2017 г. не е конститутивен елемент от фактическия състав на прекратяването на трудовото правоотношение по чл.325, ал.1, т.3 от КТ, а има само декларативно действие, т.е. оповестява факта на вече прекратения по силата на изтеклия срок договор. Исковата молба, входирана в деловодството на съда на 10.04.2017 г. под №4351 като съдът счита с оглед гореизложеното, че искът за отмяна на уволнението е предявен след изтичане на 2-месечния срок по чл.358, ал.1, т.2 КТ, като това е достатъчно за неговото отхвърляне без да се разглежда спора по същество. Предвид изложеното предявеният на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ иск за отмяна на уволнението със заповед №6/03.02.2017 г. следва да бъде отхвърлен като погасен по давност. Предвид неоснователността на главния иск следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и акцесорните искове чл.344, ал.1, т.2 и т.3 КТ.

 

Предвид тези съображения въззивният съд намира, че решението на първоинстанционният съд е правилно, възприема мотивите му изцяло и препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК. Обжалваното решение следва да бъде потвърдено. Въззивната жалба, като неоснователна, следва да се остави без уважение.

 

С оглед изхода на делото въззивникът следва да бъде осъден да заплати разноски по делото в размер на 200лв.

 

Водим от горните мотиви, Окръжният съд     

 

Р   Е   Ш   И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 342 от 26.07.2017 г., постановено по гр.д. № 981/2017 г. по описа на Районен съд Казанлък, като правилно и законосъобразно.

 

ОСЪЖДА Н.В.Д., с ЕГН-********** *** да заплати на Община Казанлък, с адрес гр.Казанлък, бул.“Розова долина“ №6, на основание чл.78, ал.3 във вр. с ал.8 от ГПК сумата от 200 лв. /двеста лева/ разноски  за юрисконсултско възнаграждение пред въззивната инстанция.

 

Решението подлежи на обжалване в 1-месечен срок от връчването му на страните пред Върховния касационен съд при наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 от ГПК.

 

 

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:1.                                         

 

 

 

 2.