Р Е Ш Е Н И Е

 

 387                                        24.11.2017г.                      гр.Стара Загора

 

      В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,              Втори граждански състав

на двадесет и четвърти октомври  две хиляди и шестнадесета година

в публичното заседание, в следния състав :

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

                                                       ЧЛЕНОВЕ : МАРИАНА МАВРОДИЕВА

                                                                                    СВИЛЕН ЖЕКОВ

Секретар Стойка Стоилова

Като разгледа докладваното от съдията- докладчик ЗЛАТЕВ

въззивно гражданско дело N 1388 по описа за 2017 година,

за да се произнесе съобрази следното :

 

          Производството е на основание чл.269- 273 от ГПК във вр. с чл.57, ал.2 и чл.87-88 от ЗЗД и във вр. с чл.108 от ЗС.

 

Производството по делото е образувано по подадена в законния 2- седмичен срок въззивна жалба от двамата ищци К.К.И. *** и М.Р.Т. ***, срещу Решение № 280/26.6.2017г., постановено по гр.д.№ 320/2016г. на РС- К., като считат същото за неправомерно, незаконосъобразно и необосновано, тъй като с исковата си молба те- ищците са поискали от съда да развали договора за про­дажба на недвижим имот, отразен в Нот.акт № ., том ., дело № ./.г. на Районен съд гр.К. за 1/2 ид.ч., с който К.К.И. - със съпругата си прехвърлят на ответника Н.Н. втори етаж от масивна двуетажна сграда състояща се от две стаи и кухня, таванско помещение, гараж и стопански постройки със самостоятелен вход на източната половина на къща - близнак, построена върху общин­ска земя от 880 кв.м., представляваща парцел 7-354, в кв.69, по плана на с.О., общ.К. поради неизпълнение на поето от ответника задължение за издръжка и гледане на К.И. и съпругата му Н. И., както и да развали дого­вора за продажба на недвижим имот, отразен в Нот.акт № ., том . дело № ./.г. на нотариус Р.Б., с който ищцата М.Т. е прехвърлила на  ответника Н.Н. чрез покупко-продажба първия жилищен етаж състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, както и избено помещение с вход южно през кухня­та, построена в източната половина от двуетажната жилищна сграда- близнак върху общинска земя от 880 кв.м., представляваща УПИ 7-354, в кв.27 по плана на с. О., общ.К., срещу задължението на Купувача за даване на издръжка и гледане на първия ищец К.И. и съпругата му Н. И. и при запазване на пра­вото им на ползване на целия този етаж - заедно и поотделно, както и срещу сумата от 5 058 лв. изплатена от Купувача на Продавача поради неизпълнение на задължението за издръжка и гледане на К.К.И.. Направено е било искане до ответниците да предадат собствеността и владението на горепосочените недвижими имоти. При условия на евентуалност и ако по делото се установи категорично, че про­цесиите имоти са прехвърлени на третото лице, то искането е съдът да постанови съ­дебно решение, с което да развали договора по Нот.акт № 17/28.12.1993г. за 1/2 идеална част, но вместо връщане на недвижимия имот, ответниците да заплатят на ищеца К.К.И. обезщетение в размер на 20 000 лв., представляващо пазарната стойност на 1/2 идеална част от недвижимия имот, предмет на сделката по този нотариален акт. Също при условие на евентуалност и ако се установи, че недвижимият имот предмет на сделката по Нот.акт № 179/21.11.2011г. на нотариус Р.Буркова съдът се е произнесъл с решение, с което да развали договора за продажба на подробно описания по-горе имот, като вместо връщане на имота, да осъди ответниците да заплатят на ищцата-прехвърлителка М.Т. обезщетение в размер на 25 000 лв., представ­ляващо пазарната стойност на целия първи жилищен етаж, подробно описан по- горе. По делото се установило, че през 2015г. с нотариален акт № 178, том 2, дело № 331/2015г. на нотариус И. Г., ответника Н.Н. и съпругата му М.Н. са прехвърлили чрез дарение на сина си Т. Н. и двата ета­жа от жилищната сграда които са били предмет на прехвърлителните сделки по Нот.акт № ... г. и по Нот.акт № .г. на нотариус Р. Б., и следова­телно към момента на предявяване на исковете и завеждане на настоящото дело, ответ­ниците не са били собственици на процесиите недвижими имоти, тъй като са ги прех­върлили на своя син. От събраните по делото гласни доказателства и представените писмени такива се установило, че от 2014г. и до настоящия момент ответниците не изпълняват задъл­женията си за гледане спрямо ищеца К.К.И., същия е живеел заедно със съпругата си в с.Б., общ. М., където е притежавал къща с двор, прехвърле­ни на майката на ответника Н.Н. - св. Т. Н.. С годините ищеца К.И. все повече западал физически и е имал нужда да бъде гледан и обгрижван ежедневно. Свидетелите установили, че поради заболяване на долните крайници и смяна на едната става, той се придвижва трудно с два бастуна, не бил в състояние сам да се грижи за себе си- да си набавя дърва, да си готви, да се пере, да се къпи и т. н. Тези непосредствени грижи за него била поела дъщеря му К. Т.,***, но в последните няколко години всяка седмица е посе­щавала баща си в с. Б., общ.М., като му била занасяла или приготвяла на място храна, изчи­ствала къщата, изпирала му дрехите, къпела го, бръснела го, купувала му е лекарства. Тя била посещавала баща си със своята дъщеря М.Т. или много често с лицето Г. Б.. От показанията на ответниците по същество също се доказвало, че от 2014г. и до този момент ответникът Н.Н. и съпругата му не се грижели за ищеца, Н.Н. бил 4 пъти на мисия извън територията на Република Р. Б. в последните години, като всяка мисия била от по 6 месеца непрекъснато, неговата съпруга М.Н. също била излизала на мисия, и реално през това време те не са могли да упражняват непосредствени грижи за дядо си, нито пък някой друг от тяхно име е упражнявал тези грижи. Според тях изводът бил, че К.И. се е отказал от техните грижи, което не се потвърждавало от доказателствата по делото, а и следвало да се има предвид и факта, че ако това е така, те- ответниците не са направили необходимото за полагане на грижи от трето лице или за трансформиране на необходимите грижи, което е единствената зако­нова възможност при наличие на доказан отказ от полагане на грижи от страна на ище­ца. Считат, че предявените искове са доказани по основание и РС е следвало да приеме, че е налице неизпълнение на поетите от ответниците задължения както по но­тариален акт от 1993г., така и по нотариален акт от 2011г. Налице били всички основания за разваляне на двата договора, така както е поискано в ис­ковата молба. И тъй като не било възможно реално връщане на имотите по двата нотариални акта, тъй като към настоящия момент и преди започване на делото, че са били прехвърлени на третото лице, считат, че е следвало да бъдат уважени исканията за присъждане на съответ­ните обезщетения, равняващо се на паричната стойност на прехвърлените имоти, като сочат и конкретна съдебна практика на ВКС. Считат, че неоказването на съдействие от страна на кредитора не освобождава длъжника от поетите с договора задължения, като издръжката можела да се осигурява според обстоятел­ствата- в натура или в пари. И ако кредиторът не приема или не оказва необходимото съдействие за изпълнение на задължението за издръжка в натура длъжникът трябва да продължи изпълнението в пари без да чака решение за трансформация. Заявяват, че в мотивите си РС- К. неправилно е приел, че ищецът К.К.И. от 2014г. отказва да приема прилаганите от ответниците грижи, и че по този начин ответниците били поставени в невъзможност да изпълняват задължения­та си за грижи в натура и това задължение било погасено на основание чл.81, ал.1 от ЗЗД поради невъзможност, за която длъжникът не отговаря и на това основание дого­ворът не подлежал на разваляне. По тази причина РС бил приел, че не следва да се произнася и по предявените искове при условие на евентуалност- евентуален иск с правно основание чл.57, ал.2 от ЗЗД и насрещен иск от ответниците срещу този ищец с правно основание чл.72 от ЗС. Считат, че РС неправилно и противоречиво е интер­претирал събраните доказателства, като е приел, че единствено и само ищеца със своето поведение (отказ да приема гледане) е поставил ответниците в невъзможност да изпълняват задълженията си. Тези изводи противоречали на събраните по делото доказа­телства и на установената фактическа обстановка, като разпитаните свидетели установявали, че ответ­ниците не са изпълнявали задълженията си за гледане, тъй като реално са отсъствали от страната. Реално през този период те били са полагали непосредствени грижи, нито пък някой друг от тяхно име е упражнявал тези грижи. При това положение нормална било реакцията на ищеца К. И. да се обърне за помощ към другата си дъщеря - К. Т., която реално го гледа вече три години. С оглед на това неправилно е решението на съда, с което се отхвърля иска за раз­валяне на договора отразен в Нот.акт № ., с който е прехвърлен втори етаж от масивна жилищна сграда от ищеца К.И. на ответниците срещу задължение за гледане. По отношение на договора от 2011г. по Нот.акт № 179/201 г., с който ищцата М.Т. е прехвърлила на ответниците първи жилищен етаж, съдът бил приел, че са налице основания за разваляне на този договор, тъй като ответниците не са изпъл­нявали задълженията си спрямо първия ищец. Считат, че изводите на РС били в тази си част правилни и обосновани, тъй като не било установено точното изпълнение на задълженията по дого­вора от страна на преобретателите, полагани били частични, непълни и непостоянни гри­жи. А непълното изпълнение се приравнявало на пълно неизпълнение и правилно РС развалил договора по този нотариален акт. Тъй като обаче междувременно и преди впис­ване на исковата молба ответниците са прехвърлили този имот на трето лице, той не можело да се върне реално на ищцата М.Т.. РС обаче не уважил иска на М.Т. за възстановяване стойността на този имот съгласно чл.57, ал.2 от ЗЗД. Изложените съображения били неправилни и решението в тази част било незаконосъ­образно, като цитираната от РС съдебна практика касаела други случаи и се отнасяла до начина на изчисляване на паричната стойност на имота, който е отчужден. Считат, че съгласно зак­лючението на техническата експертиза пазарната стойност на имота възлизал на 23 500 лв. и в този размер би следвало да се уважи иска на ищеца М.Т., чиято претенция по евентуален иск е била за 25 000 лв. Поради същите съображения и след уважаване на основния иск на ищеца К.К.И. за разваляне на договора по Нот.акт № . би следвало да се ува­жи и евентуалния му иск по чл.57 от ЗЗД и му се присъди обезщетение в размер на 20 000 лв., представляващи 1/2 от пазарната стойност на недвижимия имот, предмет на този нотариален акт. Заявяват, че РС е уважил иска на ответниците по чл.72 от ЗС, като е осъдил М. Т. да заплати по предявен частичен иск сумата от 1 250 лв. за извършени подобрения от ответниците на този имот, макар че реално имотът не се връщал на прехвърлителката М.Т.. Не ставало ясно на какво основание РС е приел, че ответниците са извършили подобрение на първи жилищен етаж, представляващо направата на тоалетна с баня- 2 бр. за двата етажа на стойност 4 000 лв., и не ставало ясно как тези подобрения са увеличили пазарната стойност само на първия етаж с 10 %. Считат, че решението на РС в тази му част било необосновано и незаконосъобразно и следвало да бъде отменено. Молят ОС да постановите решение, с което да отмените Решението на РС- К. във всичките му части с изключение на частта, с която е развален договора по иска на М.Т. против ответниците Н. и М. Н. относно прехвърляне на недвижим имот, отразен в Нот. акт № 179/2011г. на нотариус Р.Буркова, поради неизпълнение на поето задължение за издръжка и гледане, като се произнесете по същество по всички останали искове, като уважи иска на К.К.И. срещу ответниците, като развали­ договора за покупко-продажба на недвижим имот по Нот.акт № 17/28.12.1993г. на
нотариус при КРС за 1/2 ид.ч. от този имот, поради неизпълнение на поети задължения за гледане, да осъди ответниците да заплатят на ищеца К.К.И. парично обезщетение в размер на 20 000 лв. и на М.Т. в размер на 23 000 лв., да отхвърли насрещните искове на ответниците за допускане на трансформа­ция на поетите задължения за издръжка и гледане и исковете за заплащане на обезщетение за извършени подобрения в недвижимия имот предмет на настоящото дело, и да им присъди направените пред двете инстанции съдебни разнос­ки.  

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен Отговор от   ответниците Н.Т.Н. и М.Д.Н.-***, срещу въззивната жалба против съдебно решение № 280/26.06.2017г. по гр.д.№ 320/2016г. на РС- К., в който те отговарят, че намират въззивната жалба на ищците за неоснователна и като такава считат, че същата следва да бъде отхвърлена, че атакуваното първоинстанционно съдебното решение не е „неправомерно", не е незаконосъобразно и не е необосновано, тъй като жалбата е частично недопустима по отношение исковете срещу Нот.акт № 17/28.12.1993г. от жалбоподателката М.Т., а по отношение  исковете срещу Нот.акт № 179/21.11.2011г. е недопустима от
жалбоподателя К.И., като в тези части моля производството да бъде прекратени и да им се присъдят разноските. Относно оплакванията за Нот.акт № 17/28.12.1993г. считат, че съгласно разпоредбата на чл.87, ал.1 от ЗЗД, когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като с оглед разпоредбата на чл.87, ал.З от ЗЗД развалянето на договорите, с които се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти, става по съдебен ред. Считат, че договорът за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка е ненаименован двустранен договор, по силата на който прехвърлителят прехвърля правото на собственост върху недвижим имот срещу задължението на насрещната страна да гледа и/или издържа прехвърлителя до края на живота му, за определен срок или за вече положени грижи или дадена издръжка. Заявяват, че доказателствената тежест е възложена на ищеца, който при условията на главно и пълно доказване, следва да установи сключването на договора и съдържанието на правата и задълженията по него, а в тежест на ответника е да установи положителния факт, който го опровергава, а именно, че е изпълнил точно задълженията си съобразно уговореното. В процеса следвало да се установи сключен договор и неизпълнение на задълженията по него, след което за изправната страна е възникнало потестативно право да развали обвързващия страните договор. Установило се, че е сключен договор за прехвърляне на притежаваната от К.И. 1/2 идеална част от процесния недвижим имот- втория етаж от сградата в полза на внука му Н.Н. срещу задължението на приобретателя да предоставя настоящи и бъдещи грижи на продавача, докато е жив, като прехвърлителят е запазил правото си на ползване върху прехвърления имот. Считат, че от доказателствата по делото се установи, че от 1993г. до 2014г. Н.Н. лично и чрез трети лица е изпълнявал задълженията си по договора, и след 2014г. К.И. отказвал да приема предлаганите грижи. Молят ОС да приеме за доказано, че К.И. и  съпругата му Н. са получавали  от ответниците, от майката на
Н.- Т. Н. и съпруга й през всичките години от 1993г. насам гледане /дори преди/, че през годините само ответниците и родителите на Н. са полагали грижите за тях-лична хигиена, битова хигиена, снабдяване с  продукти, водене на лекари и купуване на лекарства, че само ответниците и родителите на Н. са се грижили за тях и за дома, в който живеят в с.Борущица, общ.Мъглиж, а след смъртта на баба Н. са продължили да се грижат за дядо К., че винаги бабата и дядото са изразявали своето задоволство от ответниците, от грижите които са им давали и са изразявали, че надеждата им е в тях, че ответниците и родителите на Н. са им осигурявали дървата /доставяне, рязане,цепене, подреждане/, че са   водили   по  лекари   и   болници,   купували   лекарства   и  други  медикаменти  и принадлежности за здравето им, че  Н. И. е живяла в дома им в с.О. след като се е разболяла и преди да почине през 2012г. и за нея са полагали грижи ответниците и майката на Н., че грижите по водене на лекари и закупуване на лекарства са поели изцяло ответниците и Т. Н.,  както и разходите по тези  пътувания, прегледи и за лечение, че са ги превозвали до града и обратно и до с.О. и обратно, че ответниците са ги водели по лекари през различни периоди за тези години, че са предявили иск срещу против другата му дъщеря К. Т. и съпруга й Р. Топалов и е имало образувано гр.д.№ 1267/2010г. на РС- К. с искане разваляне на частта от договор за издръжка и гледане по същия н.а.№17, том
XXVII дело № 6505/28.12.1993г. на нотариус при РС-К., с която К. и Н. И.и са прехвърлили на дъщеря си К. Колева Т. първия етаж от същата сграда, и който впоследствие е продаден от тяхната дъщеря М.Т. на Н.Н. за 22 000 лв., че К.И. е заявил по гр.д.№ 1267/2010г. на РС- К., че единствените, които се грижат за него и съпругата му са Н.Н. и съпругата му М.Н. и другата им дъщеря Т. Н. и че това са лицата, които са ги гледали и съпровождали при посещаването на лекари, закупували са лекарства, оказвали са им помощ при извършване на селскостопанските дейности в двора и подготовката за зимния сезон, че по време това дело са водени преговори от внучка му М.Т. и майка й К. Т. с Н.Н. за продажба на първия етаж на къщата в с.О. и последният е платил на М.Т. 22 000 лв. за първия етаж, кога и къде е станало това и плащането на тази сума е причина да направи отказ от исковете по гр.д.№ 1267/2010г. на РС- К., и това  кореспондирало  пряко  с   показанията  на  свидетеля  адв.Гърдева  и  на обясненията дадени по чл.176 от ГПК на ответниците, че от много години живеят трайно в с.Борущица, че собственик на къщата в с.Борущица, където живеел са М.Н. и Мариян Н., че в последно време И. отказвал предлаганите му от Н. и М. Н. и от майката на първия Т. грижи и издръжка и че ги бил гонил от дома в който живее и дали това не е ставало под нечие чуждо давление.Заявяват, че правилно при изхода на делото по главния иск РС е счел, че не дължи произнасяне по предявените при условията на евентуалност искове включително и предявения насрещен иск с правни основания чл.88, ал.1 във вр. с чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД, евентуален иск с правно основание чл.57, ал.2 от ЗЗД и насрещен иск с правно основание чл.72 от ЗС. Считат, че единствения логичен извод бил, че К.И. се е отказал от техните грижи, а двамата ответници са направили всичко зависещо от тях да осигурят грижите и издръжката, но самият ищец К.И., дъщеря му К. и внучка му М. са направили всичко възможно да осуетят опитите на ответниците да изпълняват задълженията си и въпреки всички трудности плащат ел.енергията, наема на дядо си, осигурили са му собствен имот за живеене в с.Борущица- какво друго да направят- да употребят физическа сила, за да бъдат приети грижите и издръжката, които искат да предоставят. Относно оплакванията по Нот.акт № 179/21.11.2011г. заявяват, че се било установило по делото, че по силата на този договор М.Т. прехвърлила на Н.Т.Н. и М.Д.Н. по време на брака им, процесния недвижим имот - първи жилищен етаж от процесната къща в с.О. срещу даване на
издръжка и гледане в полза на трети лица и при запазено право на ползване и обитаване на имота, всичко в полза на К.К.И. и Н. И. И.а /починала/, заедно и поотделно, до края на живота им, както и за сумата от 5 058 лв. Уговорена насрещната престация срещу прехвърляне на собствеността, включва две части - парична сума и
задължение за бъдещи грижи и издръжка.         Заявяват, че противоречало на волята на страните и на правото извода, че \е уговорена неделимост на насрещната престация като единно цяло, защото не било конкретизирано каква част от имота се прехвърля за пари и каква срещу издръжка и гледане, и предвид неделимостта на престацията следвало да се приеме, че договорът остава алеаторен в пълния си обем. Заявяват, че още в отговора на исковата молба са сезирали РС, че тук не може да става дума за чист договор за издръжка и гледане, тъй като страните са се уговорили да се дължат даване на издръжка и гледане в полза на К.К.И. и Н. И. И.а, заедно и поотделно, до края на живота им, както и за сумата от 5 058 лв. Предвид уговорките между прехвърлител и приобретател в договора от 21.11.2011г., считат, че се касае за договор от смесен характер- в частта, с която имота е прехвърлен "за сумата от 5 058 лв.", договорът имал характер на покупко-продажба, но те твърдели и доказали чрез показанията на свидетелите и от обясненията на страните, че са платени от Н.Н. на М.Т. 22 000 лв., а в другата част договорът бил алеаторен- правото на собственост е било прехвърлено и срещу насрещното задължение на приемателя да дава издръжка и гледане в полза на трети лица- К.К.И. и Н. И., заедно и поотделно, до края на живота им. В частта на договора от 21.11.2011г. за вписаната в НА сума от 5 058 лв., а реално платени 22 000 лв., и същият съдържал всички белези на една покупко-продажба, следователно този договор не подлежал на разваляне. За останалата част договорът обхващал бъдещи издръжка и гледане в полза на трети лица съгласно чл.22, ал.1, изр.2 от ЗЗД. Считат, че уговорката в полза на третото лице не може да бъде отменена след като то е заявило на обещателя или на уговарящия, че иска да се ползва от нея, и следователно уговорката можела да се отмени преди третото лице да я е приело. Правото било преобразуващо- с едностранно волеизявление, като по правило крайният момент, в който уговорката може да бъде отменена е в момента, в който бенефициентът я приема и заявява, че иска да се ползва от нея. Нямало доказателства К. и Н. И.и да са приели уговорката в тяхна полза и да са заявили изрично, че ще се ползват от нея- следователно не се дължало по този договор. Нямало доказателства третото лице да е искало изпълнение на задължението от задължилото се лице, поради което няма и как да се приеме за неизпълнение на задълженията. Третото лице- бенефициент в случая не било страна по договора, тъй като същото било ползващо се от уговореното между страните, като стипулираното право преминавало в неговия патримониум от този на обещателя, като същото не участвало при договарянето- нито пряко, нито чрез представител. Значението на неговото приемане било в създаването на висящо състояние, което се стабилизирало след приемане на уговорката в негова полза. Прекратителното действие на договора с начално прехвърляне на вещни права и право на собственост срещу издръжка и гледане настъпвало със смъртта на третото ползващо се от него лице, следователно към 12.1.2012г. по отношение на третото лице Н. И.а, прекратителното действие на договора било настъпило. За М.Т. липсва активна легитимация за завеждане на иска за разваляне на договора от 2011г., тъй като тя е била получила парична сума за имота си, и е сключила договор в полза на трето лице, но последните не са приели уговореното и следователно Т. не била в състояние да иска и изисква от ответниците изпълнение по договора за издръжка и гледане. Да се установят имуществените пропорции между частите на договора, паричният им еквивалент и съобразно с това следвало при доказано неизпълнение да се прецени каква е частта от алеаторния договор, която би подлежала на разваляне. Считат, че видно по делото от Удостоверение за дан. оценка № 7404027170/14.3.2016г., общата данъчна оценка към момента на цялата къща и всички други постройки е била 9 223 лв., а за първия етаж от сградата и мазето, предмет на н.а.№ ., том ., рег.№ ., дело № .г. на нотариус Р.Б., е била 3 638,85 лв. Към момента на сключване на процесния НА от 2011г. данъчната оценка е била 5 057, 40 лв. Поради което считат, че пазарната цена на този етаж предвид свития пазар на имоти и кризата не много по- висок и следователно предвид платената цена от 22 000 лв. и положените до днес грижи и издръжка няма част от договора, която да подлежи на отмяна. По делото се установило, че Н.Т.Н. и М.Д.Н., въпреки платените 22 000 лв., лично и чрез трети лица са изпълнявал задълженията си по договора, обаче след 2014г. К.И. отказвал да приема предлаганите грижи. В съдебната практика било прието, че когато прехвърлителят неоснователно отказва да приеме издръжка и грижи в натура, той се поставя в забава, като това позволявало задължението за издръжка да се изпълнява в пари, а задължението за полагане на грижи да се погаси поради невиновна невъзможност за длъжника. Неприемането, съответно неоказването на съдействие от страна на кредитора за изпълнение на задължението на приобретателя да полага грижи водело до погасяване на това задължение, тъй като неговото изпълнение било възможно само в натура. По делото се установило, че изпълнението на договора е било много затруднено от К.И. под давлението на другата му дъщеря К. Т. и нейната дъщеря- ищцата М., въпреки изпълнението на задълженията на ответниците до този момент. После те продължили да правят възможното за да изпълняват задълженията си- нещо повече и по време на делото плащат ел.енергията и наема на дядо К., посещавали го, носели му храна, но той, К., М. и др. лица ги гонели, което ще рече срещали отпор и не били допускани. К.И. бил е заявил, че не желае повече да приема грижи от Н.Т.Н. и М.Д.Н., тъй като за него ще се грижи другата му дъщеря К.. Въпреки последващите прехвърляния на имота, тълкувайки разпоредбите на тази част  от  н.а.№ 17, том
XXVII  дело  № 6505/28.12.1993г. на нотариус при РС- К., задълженията за К. К. Т. и Р. Д. Т.не били погасени и същите били длъжни да полагат грижи за К.И. и Н. И.а докато са живи и следователно са били солидарно задължени заедно с Н.Н. и са били длъжни да се грижат за И.. Считат, че И. не бил имал основателна причина да откаже да приеме надлежно предлаганите грижи, поради което се бил поставил в забава, като кредитор. Той не ги бил допускал до обитаваното от него жилище, и в резултат на отказа му Н.Т.Н. и М.Д.Н. са били поставени в невъзможност да изпълняват задълженията си. Установило се, че К.И. е бил напуснал и обитаваната от него къща в с.Борущица, собственост на М.Н. и Мариан Н., и към настоящия момент се бил установил в дома на другата си дъщеря К. в с.О.. Считат, че тук неправилно бил уважен иска, а било следвало задълженията на Н.Т.Н. и М.Д.Н. да се трансформират в парични. Налице били всички основания за това- К.И., дъщеря ми К. и М.Т. съзнателно и целенасочено създавали пречки и проблеми по бъдещото изпълнение на задълженията по договора, а за добросъвестните Н. и М. Н. бил налице правен интерес от трансформиране на задълженията за издръжка и гледане към К.И. по Н.а.№ 179, том III, рег.№ 4991, дело № 579/ 21.11.2011г. на нотариус Р.Буркова с рег.№ 097 и с район на действие РС- К., в парични такива, като с оглед размера на пенсията му, установена от ВЛ, здравословното състояние и потребности, справедливо е било да плащат на И. по 20 лв. месечно, считано от датата на предявяване на иска. Налице била и вина, умишлени действия с цел създаване на препятствия за по изпълнение на договора, като следвало да се уважи насрещния иск за трансформация. Ответниците били изпълнили точно задълженията си по договора и въпреки отказа за приемане на предлаганите грижи и създадените затруднения за тях е възникнало правото да искат трансформиране на задължението по договора в парично. Не е вярно че не са предприели мерки- предявили са насрещни искове, плащали са ел.енергия, наем, правили са опити за контакт, гледане и издръжка на дядо си но последния с К. и М. отказват и ги гонят. Тяхно неправомерно и неморално поведение, което умишлено били създали в продължителен период, за да го използват за спечелване на делото. Следвало да се има предвид, че ищците не установили неточно изпълнение на задълженията по договора от страна на приобретателите- напротив, установило се полагане постоянни грижи, от характер да осигуряващи спокойното и нормално съществуване на И.. А се установило поведение на И., водещо до невъзможност за ответниците да изпълняват в последните години. По алеаторния договор задължението за гледане и издръжка било изпълнявано точно по вид, обем и качество и то ежедневно, постоянно и непрекъснато, но големи пречки били създадени. Считат, че правилно е бил уважен и иска за подобрения, по който между впрочем нямало отговор на НИМ и не е имало възразяване, поради което била неоснователна ВЖ в тази част. Предвид изложеното молят ОС да остави атакуваното решение в сила, с изключение на частта, която се обжалва от Н. и М. Н.. Моля за разноските си пред въззивната инстанция.

 

Въззивното производството по делото е образувано и по подадена в законния 2- седмичен срок и друга въззивна жалба от двамата ответници- съпрузите Н.Т.Н. и М.Д.Н./***/, против съдебно решение № 280/26.06.2017г. по гр.д.№ 320/2016г. по описа на РС- К., съгласно която те са останали недоволни от то първоинстанционно съдебно решение в следните негови части- разваляне по иска с правно основание чл.87, ал.З от ЗЗД, предявен от М.Т.  против Н.Т.Н. и М.Д.Н. договор за покупко - продажба на недвижим имот, отразен в н.а.№ 179 том III, рег.№ 4991, дело № 579/21.11.2011г. на нотариус Р.Буркова с рег.№ 097 при Нотариална камара с район на действие РС-К., по силата на който
М.Т. е прехвърлила на Н.Т.Н. и М.Д.Н. следния свой личен недвижим имот- първи жилищен етаж, реално обособен, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения в етажа, както и избено помещение с вход южно през кухнята, построен в източната половина от двуетажна масивна жилищна сграда, къща-близнак, построена на основание отстъпено право на строеж върху общинска земя от 880 кв.м., за която по плана за регулация на  с.О., общ.К., одобрен със одобрен със заповед № 366/1990г. на кмета на Община-К., е отреден урегулиран поземлен имот /УПИ/ УП-354 в кв.27, ведно с припадащите се идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж, при граници на целия
имот: от изток-улица, от запад-край на регулацията, от север- УПИ УТ-355, от юг- УПИ
IХ-646 и УПИ VIII-645 срещу даване на издръжка и гледане, и при запазено право на ползване и обитаване на първия етаж, ведно с избеното помещение и принадлежащите идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж, всичко в полза на К.К.И. и Н. И. И.а заедно и поотделно, до края на живота им, както и за сумата от 5 058 лв., поради неизпълнение на задължението за издръжка и гледане на К.К.И., осъждане на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Н.Т.Н. и М.Д.Н.  да  заплатят  на  К.   К.   И.   и   на  М.  Т.  следните  разноски, съразмерно на уважените искове- 600 лв. заплатен адвокатски хонорар, 414 лв. за ДТ и 90 лв. от разноските за съдебно- икономическата експертиза. Молят ОС да го отмените изцяло като неправилно- постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в неправилно интерпретиране на доказателства по делото. Тези нарушения били довели до необоснованост и противоречие на решението с материалния закон, като неправилно бил уважен е искът с правно основание чл.87, ал.З от ЗЗД за разваляне покупко -продажба на недвижим имот, отразен в н.а.№ ., том ., рег.№ ., дело № .г. на нотариус Р.Б. с рег.№ 097 при Нотариална камара с район на действие РС-К., тъй като се установило по делото, че по силата на този договор М.Т. прехвърлила на Н.Т.Н. и М.Д.Н. по време на брака им, процесния недвижим имот - първи жилищен етаж от процесната къща в с.О. срещу даване на издръжка и
гледане в полза на трети лица и при запазено право на ползване и обитаване на имота, всичко в полза на К.К.И. и Н. И. И.а /починала/, заедно и поотделно, до края на живота им, както и за сумата от 5 058 лв. Уговорена насрещната престация срещу прехвърляне на
собствеността, включвала 2 части - парична сума и задължение за бъдещи грижи и издръжка, което противоречало на волята на страните и на правото поради извода, че е уговорена неделимост на насрещната престация като единно цяло, защото не било конкретизирано каква част от имота се прехвърля за пари и каква срещу издръжка и гледане, и предвид неделимостта на престацията, следвало да се приеме, че договорът оставал алеаторен в пълния си обем. Заявяват, че още в отговора на исковата молба били сезирали РС, че тук не може да става дума за чист договор за издръжка и гледане, тъй като страните са се били уговорили да се дължат даване на издръжка и гледане в полза на К.К.И. и Н. И. И.а, заедно и поотделно, до края на живота им, както и за сумата от 5 058 лв. Предвид уговорките между прехвърлител и приобретател в договора от 21.11.2011г. считат, че се касае за договор от смесен характер- в частта, с която имота е прехвърлен "за сумата от 5058 лв.", договорът имал характер на покупко-продажба, но те твърдели и доказали с показанията на свидетелите и с обясненията на страните, че са платени от Н.Н. на М.Т. 22 000 лв., а в другата част договорът бил алеаторен- правото на собственост било прехвърлено и срещу насрещното задължение на приемателя да дава издръжка и гледане в полза на трети лица- К.К.И. и Н. И., заедно и поотделно, до края на живота им. В частта на договора от 21.11.2011г. за вписаната в НА сума от 5 058 лв., а реално платени 22 000 лв. и същият съдържал всички белези на една покупко-продажба, следователно този договор не подлежи на разваляне. Това те били описали в отговора, направил били и доказателствени искания, но РС не им бил обърна никво внимание. За останалата част договорът обхващал бъдещи издръжка и гледане в полза на трети лица, и съгласно чл.22, ал.1, изр.2 от ЗЗД, уговорката в полза на третото лице не можело да бъде отменена след като то е заявило на обещателя или на уговарящия, че иска да се ползва от нея. Следователно уговорката можела да се отмени преди третото лице да я е приело, като това право било преобразуващо- с едностранно волеизявление. По правило крайният момент, в който уговорката можела да бъде отменена било в момента, в който бенефициентът я приема и заявява, че иска да се ползва от нея. Нямало доказателства К. и Н. И.и да са приели уговорката в тяхна полза и да са заявили изрично, че ще се ползват от нея- следователно не се дължало по този договор нищо. Нямало доказателства третото лице да е искало изпълнение на задължението от задължилото се лице, поради което нямало и как да се приеме за неизпълнение на задълженията. Третото лице- бенефициент в случая не било страна по договора- същото било ползващо се от уговореното между страните, като стипулираното право преминавало в неговия патримониум от този на обещателя, като същото не участвал при договарянето- нито пряко, нито чрез представител. Значението на неговото приемане било в създаването на висящо състояние, което се стабилизирало след приемане на уговорката в негова полза. Освен това прекратителното действие на договора с начално прехвърляне на вещни права и право на собственост срещу издръжка и гледане настъпвало със смъртта на третото ползващо се от него лице- следователно към 12.01.2012г. по отношение на третото лице- Н. И.а, прекратителното действие на договора е било настъпило. За М.Т. липсвала активна легитимация за завеждане на иска за разваляне на договора от 2011г., тъй като тя била получила парична сума за имота си, и била сключила договор в полза на трето лице, но последните не са приели уговореното и следователно Т. не била в състояние да иска и изисква от ответниците изпълнение по договора за издръжка и гледане. За да се установели имуществените пропорции между частите на договора, паричният им еквивалент и съобразно с това следвало при доказано неизпълнение да се прецени каква е частта от алеаторния договор, която би подлежала на разваляне. Заявяват, че видно по делото от Удостоверение за дан. оценка № 7404027170/14.3.2016г., общата данъчна оценка към момента на цялата къща и всички др.постройки е 9 223 лв., а за първия етаж от сградата и мазето, предмет на н.а.№ ., том ., рег.№ ., дело № .г. на нотариус Р.Б., е била 3 638,85 лв. Към момента на сключване на процесния НА от 2011г. данъчната оценка била 5 057, 40 лв., поради което считат, че пазарната цена на този етаж предвид свития пазар на имоти и кризата не следвало да е много по-висок и следователно предвид платената цена от 22 000 лв. и положените до днес грижи и издръжка, нямало част от договора, която да подлежи на отмяна. Твърдят, че по делото се било установило, че Н.Т.Н. и М.Д.Н.,въпреки платените 22 000 лв., лично и чрез трети лица са изпълнявал задълженията си по договора, обаче след 2014г. К.И. бил отказвал да приема предлаганите грижи. В съдебната практика било
прието, че когато прехвърлителят неоснователно отказва да приеме издръжка и грижи в натура, той се   поставя   в   забава-  това   позволявало  задължението   за   издръжка  да  се   изпълнява  в   пари,   а
задължението за полагане на грижи да се погаси поради невиновна невъзможност за длъжника. Неприемането, съответно неоказването на съдействие от страна на кредитора за изпълнение на задължението на приобретателя да полага грижи водело до погасяване на това задължение, тъй като
неговото изпълнение е  възможно  само  в  натура.  По  делото  се установило,   че  изпълнението  на договора било много затруднено от К.И. под давлението на другата му дъщеря К.
Т.   и    нейната   дъщеря-   ищцата   М.,    въпреки   изпълнението на задълженията на ответниците до  този  момент.  После  те   продължавали да  правят  възможното, за да изпълняват задълженията си- и по време на делото плащали ел.енергията и наема на дядо К.,
посещавали го, носели му храна, но той, К., М. и др. лица ги гонели, което ще рече, че те срещали отпор и не са били допускани. К.И. бил заявил, че не желае повече да приема грижи от Н.Т.Н. и М.Д.Н., тъй като за него ще се грижи другата му дъщеря К.. Но въпреки последващите прехвърляния на имота,   тълкувайки разпоредбите на тази част от Н.а.№ 17, том
XXVII, дело № 6505/28.12.1993г. на нотариус при РС- К., задълженията за К. К. Т. и Р. Д. Т.не са били погасени и
същите са били длъжни да полагат грижи за К.И.  и Н. И.а, докато са живи и следователно били солидарно задължени заедно с Н.Н. и са били длъжни да се грижат за
И.. И. небил имал основателна причина да откаже да
приеме надлежно предлаганите грижи, поради което се бил поставил в забава, като кредитор. Той не ги бил допускал до обитаваното от него жилище, в резултат на отказа му Н.Т.Н. и
М.Д.Н. са били поставени  в  невъзможност да изпълняват задълженията си,  а се установило, че К.И. е напуснал и обитаваната от него къща в с.Борущица, собственост на М.Н. и Мариан Н., и към настоящия момент се бил установил в  дома на другата си дъщеря К. в с. О.. Тук неправилно бил уважен иска, а следвало задълженията на Н.Т.Н. и М.Д.Н. да се трансформират в парични. Налице били всички основания за това- К.И., дъщеря му К. и М.Т. съзнателно и целенасочено
създавали   пречки   и   проблеми   по   бъдещото   изпълнение   на   задълженията   по   договора,   а   за добросъвестните Н. и М. Н. бил налице правен интерес от трансформиране на задълженията за издръжка и гледане към К.И. по Н.а.№ ., ТОМ ., РЕГ.№ ., ДЕЛО № ./..НА НОТАРИУС Р.Б. С РЕГ.№ . с район на действие РС- К. в парични такива,като с оглед размера на пенсията му, установена от ВЛ, здравословното състояние и потребности, справедливо е да плащат на И. по 20 лв. месечно, считано от датата на предявяване на иска. Налице била вина и умишлени действия с цел създаване на препятствия за по изпълнение на договора, и те считали, че иска за разваляне на Н.а.№ 179, том
III, рег.№ 4991, дело № 579/ 21.11.2011г. подлежал на отхвърляне, а следвало да се уважи
насрещния иск за трансформация. Ответниците били изпълнили точно задълженията си по договора и въпреки   отказа   за   приемане   на предлаганите   грижи   и   създадените   затруднения   за   тях   било
възникнало правото да искат трансформиране на задължението по договора в парично. Не било вярно, че не са предприели мерки- предявили са насрещни искове, плащали са ел.енергия, наем, правили са опити за контакт, гледане и издръжка на дядо си, но последния с К. и М. отказвал и ги
гонел, което представлявало тяхно неправомерно и неморално поведение, което те умишлено са създали в продължителен
период, за да го използват за спечелване на делото. Следвало да се има предвид, че ищците не били установили неточно изпълнение на задълженията по договора от страна на приобретателите- напротив, установило се полагане на постоянни грижи, от
характер да осигуряващи спокойното и нормално съществуване на И.. А се установило и поведение на И., водещо до невъзможност за ответниците да изпълняват в последните години договорните си задължения.  По алеаторния договор задължението за гледане и издръжка било изпълнявано точно по вид, обем и качество и то ежедневно, постоянно и непрекъснато, но при големи създадени пречки. Неправилен бил мотива, че не можело частично да се разваля договора при съобразяване с волята на страните в самия договор и смесения му характер. Считат, че решение в обжалваната част било неправилно и противоречало на другите мотиви по делото и на основание чл.271, ал.1 от ГПК подлежал на отмяна, а предявените искове следвало да бъдат отхвърлени и/или да бъде уважен иска за трансформация. Считат, че неправилно са били определени и разноските, тъй като е бил уважен 1 иск от предявени общо 6 иска, тогава следвало да се присъдят 600 лв. за адвокатски хонорар, а при този изход е следвало да се присъдят 200 лв., като неправилно са били присъдени и 414 лв. за ДТ за
I- ви етаж и 90 лв. за СИО. Също така неправилно били определени и разноските за ответниците при положение, че са се защитавали по 6 иска, предявили са 4 насрещни иска, неправилно им били присъединени само 450 лв. адв.хонорар/1/4 от платения/, който хонорар не бил над минимума, делото било с изключителна правна и фактическа сложност и заплатения адв.хонорар следвало да се присъди в цялост. Предвид   изложеното   молят ОС   да   отмени  решението на РС  в   обжалваната   част, поради неправилност- постановено е решението при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в неправилно    интерпретиране на доказателства по делото, необоснованост и в противоречие на решението с материалния закон, и да постанови друго, с     което да отхвърли иска и/или да уважите иска за трансформация.             Претендират за разноските си пред двете съдебни инстанции.

 

Въззивният съд, в настоящия си състав, след като обсъди мотивите на атакуваното Решение, като провери събраните по делото доказателства и обсъди становищата на страните, като взе предвид приложимите по казуса материалноправни и процесуални норми, намира за установена и доказана по несъмнен и безспорен начин следната фактическа и правна обстановка по делото :

С обжалваното съдебно решение КРС е отхвърлил предявения от К. И. иск за разваляне на сключения между тях на 28.12.1993г.
договор за покупко - продажба на недвижим имот, отразен в нотариален акт Нот.акт № 17/28.12.1993г.,  по силата на който К.И. прехвърля на Н.Н. своята 1/2 ид.част от правото на
собственост на описания там недвижим имот срещу настоящи и бъдещи грижи на продавача, докато
е жив
, отхвърлил е предявения от Н.Н. иск с правно основание чл.97, ал.1 във връзка с чл. 95 от ЗЗД за трансформация на задължението му за пожизнени грижи на К.И., поето по силата на договор за покупко- продажба на недвижим имот, отразен в Нот.акт № 17/28.12.1993г. в парично като неоснователен, развалил е по иска с правно основание чл.87, ал.З от ЗЗД, предявен от М.Т. против Н.Т.Н. и М.Д.Н. договор за покупко- продажба на недвижим
имот, отразен в н.а.№ 179 том III, рег.№ 4991 дело № 579/21.11.2011г. на нотариус Р.Буркова с
рег.№ 097 при Нотариална камара с район на действие РС- К., по силата на който М.Т. прехвърля на Н.Т.Н. и М.Д.Н. следния свой личен
недвижим имот: първи жилищен етаж:, реално обособен, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни
помещения в етажа, както и избено помещение с вход южно през кухнята, построен в източната
половина от двуетажна масивна жилищна сграда, къща-близнак, построена на основание отстъпено
право на строеж: върху общинска земя от 880 кв.метра, за която по плана за регулация на с.О.
общ.К., одобрен със одобрен със заповед № 366/1990 г. на кмета на Община-К., е отреден
урегулиран поземлен имот /УПИ/ VII-354 в кв.27, ведно с припадащите се идеални части от общите
части на сградата и от отстъпеното право на строеж, при граници на целия имот: от изток-улица,
от запад-край на регулацията, от север- УПИ VI- 355, от юг- УПИ IХ- 646 и УПИ VIII- 645 срещу даване
на издръжка и гледане, и при запазено право на ползване и обитаване на първия етаж:, ведно с избеното
помещение и принадлежащите идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право
на строеж:, всичко в полза на К.К.И. и Н. И. И.а заедно и поотделно, до
края на живота им, както и за сумата от 5058 л
в., поради неизпълнение на задължението за издръжка
и гледане на К.К.И., отхвърлил е предявения от М.Т. против Н.Т.Н. и М.Д.Н. иск с правно основание чл.57, ал.2 от ЗЗД за сумата 25 000 лв., представляващи стойността на
недвижимия имот, по отношение на който е развален договор за покупко- продажба на недвижим
имот, отразен в н.а.№ 179 том III, рег.№ 4991 дело № 579/21.11.2011 г. на нотариус Р.Буркова с
рег.№ 097 при Нотариална камара с район на действие РС- К. срещу задължение на купувачите за издръжка и гледане по предявен иск след отчуждаването му, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 24.02.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен, осъдил е на осн. чл.72 от ЗС М.Т. да заплати на Н.Т.Н. и М.Д.Н. сумата от 1250 лв., представляваща част от сумата, с която се е увеличила стойността на имот - първи жилищен етаж, реално обособен, състоящ се от две стаи, кухня и
сервизни помещения в етажа,  както и избено помещение с вход южно през кухнята,  построен в
източната половина от двуетажна масивна жилищна сграда, къща-близнак, построена на основание
отстъпено право на строеж върху общинска земя от 880 кв.метра земя, за която по плана за регулация
на с.О., одобрен със заповед №
366/1990г. на кмета на Община-К. е отреден урегулиран
поземлен имот /УПИ/ VII-354 в кв.27, ведно с припадащите се идеални части от общите части на
сградата и от отстъпеното право на строеж:, при граници на целия имот: от изток- улица, от запад-
край на регулацията, от север- УПИ VI-355, от юг- УПИ IХ-646 и УПИ VIII-645, ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба/24.02.2016г./  до окончателното изплащане, и е осъдил на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, Н.Т.Н. и М.Д.Н.
да заплатят  на К.К.И.  и  на М.  Т. следните разноски,
съразмерно на
уважените искове: 600 лв. заплатен адвокатски хонорар; 414 лв. държавната такса и 90 лв.  от
разноските за съдебно- икономическата експертиза, както и е осъдил на осн. чл.78, ал.З от ГПК, К. И. и М.Т. да заплатят на Н.Т.Н. и М.Д.Н. следните разноски : 450 лв.- заплатен  адвокатски
хонорар;  държавната такса за уважения иск с правно основание чл.72 от ЗС в размер на 50 лв., и 150 лв.
разноски по съдебно- техническата експертиза.

 

Относно оплакванията за Нот.акт № 17/28.12.1993г.- съгласно разпоредбата на чл.87, ал.1 от ЗЗД, когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като с оглед разпоредбата на чл.87, ал.З от ЗЗД развалянето на договорите, с които се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти, става по съдебен ред. Договорът за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка е ненаименован двустранен договор, по силата на който прехвърлителят прехвърля правото на собственост върху недвижим имот срещу задължението на насрещната страна да гледа и/или издържа прехвърлителя до края на живота му, за определен срок или за вече положени грижи или дадена издръжка. Доказателствената тежест е възложена на ищеца, който при условията на главно и пълно доказване, следва да установи сключването на договора и съдържанието на правата и задълженията по него. В тежест на ответника е съответно да установи положителния факт, който го опровергава, а именно, че е изпълнил точно задълженията си съобразно уговореното. В процеса следва да се установи сключен договор и неизпълнение на задълженията по него, след което за изправната страна е възникнало потестативно право да развали обвързващия страните договор. Установило се е, че е сключен договор за прехвърляне на притежаваната от К.И. 1/2 идеална част от процесния недвижим имот- втория етаж от сградата в полза на внука му Н.Н. срещу задължението на приобретателя да предоставя настоящи и бъдещи грижи на продавача, докато е жив, като прехвърлителят е запазил правото си на ползване върху прехвърления имот. От доказателствата по делото на РС се е установило, че от 1993г. до 2014г. Н.Н. лично и чрез трети лица е изпълнявал задълженията си по договора, като след 2014г. К.И. е отказвал да приема предлаганите грижи. Ищецът К.И. е бил задължен от РС да се яви в с.з. и да отговаря на въпросите по реда на чл.176 от ГПК, но същият не се е явил и не е отговорил на въпросите, но РС не е приложил разпоредбата на чл, 176, ал.3 от ГПК и не е приел за доказани обстоятелствата за изясняване на които страната не се явила да отговори без основателна причина, още повече, че зададените въпроси са били за изясняване на обстоятелствата около възприятията на самия него върху полаганите грижи и издръжка от ответниците. Тези въпроси, поставени с ОИМ кореспондират и с другите събрани доказателства, с обясненията на ответниците и най-после с обективанат истина по делото. В тази връзка правилно РС е приел , че не е доказано по несъмнен и безспорен начин, че К.И. и  съпругата му Н. са получавали  от ответниците,  от майката на
Н.- Т. Н. и съпруга й през всичките години от 1993 г. насам гледане, че през годините само ответниците и родителите на Н. са полагали грижите за тях-лична хигиена, битова хигиена, снабдяване с  продукти, водене на лекари и купуване на лекарства, че само ответниците и родителите на Н. са се грижили за тях и за дома, в който живеят в с.Борущица, а след смъртта на баба Н. са продължили да се грижат за дядо К., че винаги бабата и дядото са изразявали своето задоволство от ответниците, от грижите които са им давали и са изразявали, че надеждата им е в тях, че ответниците и родителите на Н. са им осигурявали дървата /доставяне, рязане,
цепене, подреждане/, че са ги  водили   по  лекари   и   болници,   купували   лекарства   и  други  медикаменти  и принадлежности за здравето им, че Н. И. е живяла в дома им в с.О. след като се е разболяла и преди да почине през 2012 г. и за нея са полагали грижи ответниците и майката на Н., че грижите по водене на лекари и закупуване на лекарства са поели изцяло ответниците и Т. Н.,  както и разходите по тези  пътувания, прегледи и за лечение; че са ги превозвалие до града и обратно и до с.О. и обратно, че ответниците са ги водели по лекари през различни периоди за тези години, че са предявили иск срещу против другата му дъщеря К. Т. и съпруга й Р. Топалов и е имало образувано гр.д.№ 1267/2010г. на РС- К. с искане разваляне на частта от договор за издръжка и гледане по същия н.а.№ 17, том XXVII, дело № 6505/28.12.1993г. на нотариус при РС- К., с която К. и Н. И.и са прехвърлили на дъщеря си К. Колева Т. първия етаж от същата сграда, и който впоследствие е продаден от тяхната дъщеря М.Т. на Н.Н. за 22 000 лв., че К.И. е заявил по гр.д.№ 1267/2010г. на РС- К., че единствените, които се грижат за него и съпругата му са Н.Н. и съпругата му М.Н., и другата им дъщеря Т. Н., и че това са лицата, които са ги гледали и съпровождали при посещаването на лекари, закупували са лекарства, оказвали са им помощ при извършване на селскостопанските дейности в двора и подготовката за зимния сезон, че по време това дело са водени преговори от внучка му М.Т. и майка й К. Т. с Н.Н. за продажба на първия етаж на къщата в с.О. и последният е платил на М.Т. 22 000 лв. за първия етаж, кога и къде е станало това и плащането на тази сума е причина да направи отказ от исковете по гр.д.№ 1267/2010г. на РС-   К.. Като това  кореспондира  пряко  с   показанията  на  свидетеля  адв.Гърдева  и  на обясненията дадени по чл. 176 от ГПК от ответниците, че от много много години живеят трайно в с. Борущица, че собственик на къщата в с. Борущица, където живее са М.Н. и Мариян Н., че в последно време И. отказва предлаганите му от Н. и М. Н. и от майката на първия Т. грижи и издръжка и че ги гонил от дома в който живее и дали това не е ставало под нечие чуждо давление. Безспорно било, че когато прехвърлителят неоснователно отказва да приеме издръжка и грижи в натура, той се поставя в забава- това позволява задължението за издръжка да се изпълнява в пари, а задължението за полагане на грижи да се погаси поради невиновна невъзможност за длъжника. Неприемането/съответно неоказването/ на съдействие от страна на кредитора за изпълнение на задължението на приобретателя да полага грижи води до погасяване на това задължение, тъй като неговото изпълнение е възможно само в натура. По делото на РС се установило, че изпълнението на договора е възпрепятствано от ищеца през 2014г., въпреки изпълнението на задълженията до този момент. Установило се е и желание и правене на многократни опити отстрана на Н.Н. и семейството му за гледане и на дядо К., но опитите винаги са били пресичани от действоията на дядо му, К. и М.. Безпорно е било установено, че прехвърлителят К.И. е заявявал многократно след 2014г., че не желае повече да приема грижи от длъжника, тъй като за него ще се грижи другата му дъщеря К.. Безспорно е обаче, че преди това е заявявал, че само Н. и и съпругата му М. и майка му Т. го гледат и много доволен от тях- водило се и дело в тази насока, прекратено след като Н. наплаща на М. и майка й сума от 22 000 лв., като М. му прехвърлила етажа. И. не е имал основателна причина да откаже да приеме надлежно предлаганите грижи, навярно е навиван от К. и М., с цел впоследствие да имат основание да водят настоящото дело. Така И. се е поставил в забава като кредитор. В резултат на отказа му Н.Н. е поставен в невъзможност да изпълнява задълженията си за грижи в натура, още повече, че по делото се установи, че прехвърлителят е напуснал и обитаваната от него къща в с.Борущица и към настоящия момент се е установил в дома на другата си дащеря К. в с.О.. Задължението на ответника не може да се трансформира в парично, а задължението за грижи в натура се е погасило на основание чл.81, ал.1 от ЗЗД поради невъзможност, за която длъжникът не отговаря. Ето защо процесният договор не следва да се развали на предявеното основание, и правилно при изхода на делото по главния иск РС е счел, че не дължи произнасяне по предявените при условията на евентуалност искове, включително и предявения насрещен иск с правни основания чл.88, ал.1 във вр. с чл.55, ал.1, пр. 3 от ЗЗД, евентуален иск с правно основание чл. 57, ал.2 от ЗЗД и насрещен иск с правно основание чл. 72 от ЗС. Поради което единствения логичен извод, е че К.И. се е отказал от тяхните грижи, а двамата ответници са направили всичко зависещо от тях да осигурят грижите и издръжката, но самият ищец К.И., дъщерятя К. и внучка му М. са направили всичко възможно да осуетят опитите на ответниците да изпълняват задълженията си и въпреки всички трудности плащат ел.енергията, наема на дядо си, осигурили са му собствен имот за живеене в с.Борущицаие.

 По Нот.акт № 179/21.11.2011г.- установило се е по делото на РС, че по силата на този договор М.Т. прехвърля на
Н.Т.Н. и М.Д.Н. по време на брака им, процесния
недвижим имот- първи жилищен етаж от процесната къща в с.О. срещу даване на
издръжка и гледане в полза на трети лица и при запазено право на ползване и обитаване на
имота, всичко в полза на К.К.И. и Н. И. И.а /починала/, заедно и
поотделно, до края на живота им, както и за сумата от 5
058 лв. Уговорена насрещната
престация срещу прехвърляне на собствеността, включва две части - парична сума и
задължение за бъдещи грижи и издръжка. В тази връзка противоречи на волята на страните и на правото извода, че е уговорена неделимост нанасрещната престация, като единно цяло, защото не било конкретизирано каква част от имота се прехвърля за пари и каква част срещу издръжка и гледане, и предвид неделимостта на престацията следвало да се приеме, че договорът остава алеаторен в пълния си обем. Тук обаче не е налице чист договор за издръжка и гледане, тъй като страните са се уговорили да се дължат даване на издръжка и гледане в полза на К.К.И. и Н. И. И.а, заедно и поотделно, до края на живота им, както и за сумата от 5 058 лв. Предвид уговорките между прехвърлител и приобретател в договора от 21.11.2011г., очевидно се касае за договор от смесен характер- в частта, с която имота е прехвърлен "за сумата от 5058 лв.", договорът има характер на покупко-  продажба, но са платени от Н.Н. на М.Т. 22 000 лв., а в другата част е алеаторен- правото на собственост е прехвърлено и срещу насрещното задължение на приемателя да дава издръжка и гледане в полза на трети лица- К.К.И. и Н. И., заедно и поотделно, до края на живота им. В частта на договора от 21.11.2011 г. за вписаната в НА сума от 5 058 лв./а реално платени 22 000 лв./ и същият съдържа всички белези на една покупко- продажба, следователно този договор не подлежи на разваляне.

За останалата част договорът обхващаща бъдещи издръжка и гледане в полза на трети лицаи съгласно чл.22, ал.1, изр.2 от ЗЗД, като еговорката в полза на третото лице не може да бъде отменена след като то е заявило на обещателя или на уговарящия, че иска да се ползва от нея- следователно уговорката може да се отмени преди третото лице да я е приело. Правото е преобразуващо- с едностранно волеизявление, и по правило крайният момент, в който уговорката може да бъде отменена е в момента, в който бенефициентът я приема и заявява, че иска да се ползва от нея. Няма доказателства К. и Н. И.и да са приели уговорката в тяхна полза и да са заявили изрично, че ще се ползват от нея- следователно не се дължи нищо по този договор. Няма доказателства третото лице да е искало изпълнение на задължението от задължилото се лице, поради което няма и как да се приеме за неизпълнение на задълженията. Третото лице бенефициент в случая не е страна по договора- същото е ползващо се от уговореното между страните, като стипулираното право преминава в неговия патримониум от този на обещателя, като същото не участва при договарянето- нито пряко, нито чрез представител. Значението на неговото приемане е в създаването на висящо състояние, което се стабилизира след приемане на уговорката в негова полза, както е посочено и в ТР № 30/17.06.1981г. на ОСГК на ВС. Освен това прекратителното действие на договора с начално прехвърляне на вещни права и право на собственост срещу издръжка и гледане настъпва със смъртта на третото ползващо се от него лице,поради което към 12.1.2012г. по отношение на третото лице Н. И.а, прекратителното действие на договора е настъпило.

Относно М.Т. липсва активна легитимация за завеждане на иска за разваляне на договора от 2011 г., тъй като тя е получила парична сума за имота си, и е сключила договор в полза на трето лице, но последните не са приели уговореното и следователно Т. не е в състояние да иска и изисква от ответниците изпълнение по договора за издръжка и гледане. За да се установят имуществените пропорции между частите на договора, паричният им еквивалент и съобразно с това следва при доказано неизпълнение да се прецени каква е частта от алеаторния договор, която би подлежала на разваляне. Видно по делото на РС от Удостоверение за дан. оценка № 7404027170/14.3.2016г. е, че общата данъчна оценка към момента на цялата къща и всички други постройки е 9 223 лв., а за първия етаж от сградата и мазето, предмет на н.а.№ ., том ., рег.№ ., дело № .г. на нотариус Р.Б., е 3 638,85 лв. Към момента на сключване на процесния НА от 2011г. данъчната оценка е била 5 057, 40 лв. Следователно пазарната цена на този етаж предвид свития пазар на имоти и кризата не е много по-висок и следователно предвид платената цена от 22 000 лв. и положените до днес грижи и издръжка, няма част от договора, която да подлежи на отмяна.                                                                                                                                                                                Наред с това по делото на РС се е установило, че Н.Т.Н. и М.Д.Н., въпреки пларените 22 000 лв, лично и чрез трети лица са изпълнявал задълженията си по договора, но след 2014г. К.И. е отказвал да приема предлаганите грижи. Когато прехвърлителят неоснователно отказва да приеме издръжка и грижи в натура, той се поставя в забава, като това позволява задължението за издръжка да се изпълнява в пари, а задължението за полагане на грижи да се погаси поради невиновна невъзможност за длъжника. Неприемането/съответно неоказването на съдействие/ от страна на кредитора за изпълнение на задължението на приобретателя да полага грижи води до погасяване на това задължение, тъй като неговото изпълнение е възможно само в натура. По делото на РС се е установило, че изпълнението на договора е нмого затруднерно от К.И. под давлението на другата му дъщеря К. Т. и нейната дъщеря- ищцата М., въпреки изпълнението на задълженията на ответниците до този момент. После те продължават да правят възможното за да изпълняват задълженията си- нещо повече и по време на делото плащат ел.енергията и наема на дядо К., посещават го, носят му храна, но той, К., М. и други лица ги гонят, което ще рече срещат отпор и не са допускани. К.И. е заявил, че не желае повече да приема грижи от Н.Т.Н. и М.Д.Н., тъй като за него ще се грижи другата му дъщеря К.. Но въпреки последващите прехвърляния на имота, тълкувайки разпоредбите на тази част  от  н.а.№н.а.№ ., том   .,  дело  № ..   на   нотариус   при   РС- К., задълженията за К. К. Т. и Р. Д. Т.не са погасени и същите са длъжни да полагат грижи за К.И. и Н. И.а докато са живи и следователно са солидарно задължени заедно с Н.Н. и са били длъжни да се грижат за И.. И. не е имал основателна причина да откаже да приеме надлежно предлаганите грижи, поради което се е поставил в забава като кредитор, тъй като той не ги е допускал до обитаваното от него жилище. В резултат на отказа му Н.Т.Н. и М.Д.Н. са поставени в невъзможност да изпълняват задълженията си, а се установи, че К.И. е напуснал и обитаваната от него къща в с.Борущица, собственост на М.Н. и Мариан Н., и към настоящия момент се е установил в дома на другата си дащеря К. в с.О.. Тук правилно е уважен иска, и не е следвало задълженията на Н.Т.Н. и М.Д.Н. да се трансформират в парично. Налице са всички основания за това- К.И., дъщерята К. и М.Топалова съзнателно и целенасочено са създавали пречки и проблеми по бъдещото изпълнение на задълженията по договора, а за добросъвестните Н. и М. Н. е бил налице правен интерес от трансформиране на задълженията за издръжка и гледане към К.И. по Н.а.№ ., ТОМ ., РЕГ.№ ., ДЕЛО № ./..НА НОТАРИУС Р.Б. С РЕГ.№ . с район на действие РС- К. в парични такива, като с оглед размера на пенсията му, здравословното състояние и потребности, справедливо е да плащат на И. по 20 лв. месечно, считано от датата на предявяване на иска. Налице е вина, умишлени действия с цел създаване на препятствия за  изпълнение на договора, той подлежи на отхвърляне, и следва да се уважи насрещния иск за трансформация. Ответниците са изпълнили точно задълженията си по договора и въпреки отказа за приемане на предлаганите грижи и съзаддените затруднения за тях е възникнало правото да искат трансформиране на задължението по договора в парично. Не е вярно че не са предпрели мерки- предявили са насрещни искове, плащали са ел.енергия, наим, правили са опити за контакт, гледане и издръжка на дядо си но последния с К. и М. отказват и ги гонят. Тяхно неправомерно и неморално поведение, което умишлено са създали в продължителен перид, за да го изполват за спечелване на делото.                                                                                                                                                                                                                Следва да се има предвид, че ищците не са установили неточно изпълнение на задълженията по договора от страна на приобретателите- напротив, установило се е полагане постоянни грижи, от характер да осигуряващи спокойното и нормално съществуване на И., и се е установило поведение на Иванов, водещо до невъзможност за ответниците да изпъллняват в последните години задълженията си. По алеаторния договор задължението за гледане и издръжка е изпълнявано точно по вид, обем и качество и то ежедневно, постоянно и непрекъснато, но са били създадени големи пречки. В тази връзка правилно е бил уважен и иска за подобрения, по който между впрочим няма отговор на НИМ и не е възразявано, и въззивната жалба се явява изцяло неоснователна в тази й част. Ето защо, предвид гореизложените мотиви въззивният ОС счита, че следва да отхвърли изцяло въззивните жалби, като неоснователни и  недоказани, и да се потвърди изцяло атакуваното Ршение на РСН, ведно със змаконните последици от това.

С оглед всички гореизложени мотиви въззивният съд счита, че   атакуваното с въззивната жалба първоинстанционно съдебно Решение на РС- К. не страда от сочените от жалбоподателите пороци, че същото се явява като цяло законосъобразно и правилно, съответстващо на събраните по делото доказателства, поради което то следва на осн. чл.272, пр.1 от ГПК да се потвърди изцяло, като напълно мотивирано, правилно и законосъобразно, ведно със законните последици от това. Останалите 2 алтернативно заведени иска пред РС, които са отхвърлени изцяло с атакуваното първоинстанционно Решение на РС- К., не са предмет на въззивната жалба и не са обект на въззивния контрол от настоящия ОС- С.в това съдебно производство.

Относно разноските по делото- с оглед изхода на делото и на осн. чл.78, ал.1 и 2 от ГПК, жалбоподателите/въззивници/ следва да бъдат осъдени да заплатят на въззиваемите всички направени от тях разноски по делото пред настоящата въззивни съдебна инстанция съгласно представения по делото Списък за разноските по чл.80 от ГПК, в размер на общо 700 лв. за възнаграждение на един адвокат, ведно със законните последици от това.

Настоящото въззивно съдебно решение може да се обжалва от всяка отстраните в законния 1- месечен срок от връчването му, при наличие на законовите предпоставки по чл.280, ал.1 и ал.2, т.1, пр.1 от ГПК.

 

Ето защо предвид гореизложените Мотиви и на основание чл.269- 273 от ГПК във вр. с чл.26 и чл.27 от ЗЗД, въззивният Старозагорски окръжен съд

                                         Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцялво Решение № 280/26.6.2017г., постановено по гр.д.№ 320/2016г. по описа на РС- гр.К., обл.Старозагорска.

 

ОСЪЖДА К.К.И.- ЕГН ********** *** и  М. РУСИНОВА Т.- ЕГН ********** *** да заплатят на Н.Т. НЕЙДЕНОВ- ЕГН ********** и М.Д.Н.- ЕГН **********-*** пред ОС- С.разноски в размер на общо 700 лв./седемстотин лева/.

 

          РЕШЕНИЕТО може да се обжалва чрез ОС- С.пред ВКС- София в 1- месечен срок от връчването му на всяка от страните, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1, 2 и 3 от ГПК.                                                      

 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ :